№ …
гр.Варна,
15.04.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на петнадесети април две
хиляди и тринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдията т.дело
№ 554 по описа на ВОС за 2013
год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл.530 вр. гл. 21 ГПК и чл. 25 ал.4 ЗТР.
Образувано е по жалба на Д.Е.,
гражданин на Република Литва, ЛНЧ **********, с постоянен адрес ***, д.*, с
адрес за призоваване грг.С., чрез адв.И.К. от ПАК, срещу отказ на Агенция по вписванията № 20120611163405 от 18.03.2013 год. за вписване на промени на
обстоятелства по заявление образец № А5 с
вх.№ 20120611163405 по партидата на „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД с ЕИК ********* и срещу отказ на Агенция по вписванията
№ 20120611170326 от 18.03.2013 год.
за вписване на промени на обстоятелства по заявление образец № Г1 с вх.№ 20120611170326 за обявяване в ТР по партидата
на „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД с ЕИК ********* на изменен и допълнен Устав на
дружеството.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправомерност
на отказа на ДЛР по заявление образец №
А5 с вх.№ 20120611163405 поради нарушение на чл.22, ал.5 ЗТР, тъй като не
са дадени указания и срок за представяне на липсващите документи /декларации по
чл.234, ал.2 ТЗ с нотариално заверени съгласия на новоизбраните членове на СД в
цялост, нотариално заверен образец от подписа на новоизбрания изпълнителен
директор, протокол от СД да свикване на ОС, както и декларации съгласно
измененията по чл.234, ал.2 ТЗ на новите членове на СД/. Сочи се също така, че
при постановяване на атакувания отказ, в разрез с изискванията на чл.21 т.5 от
ЗТР, длъжностното лице е превишило
пределите на проверката, възложена от закона, от една страна и от друга,
неправилно са преценени представените със заявлението доказателства.
Аналогични, по отношение на допуснатото нарушение на чл.22, ал.5 ЗТР, са и
оплакванията досежно по заявление образец
№ Г1 с вх.№ 20120611170326, като се сочи и че адв.А.П. е била упълномощена,
съгласно изискванията на чл.15,ал.6 от ЗТР, от новоизбрания изпълнителен
директор. Като твърди, че всички
изискуеми от закона приложения за доказване на заявените за вписване
обстоятелства са били представени, респективно липсващите такива се представят
с жалбата, моли за отмяна на незаконосъобразните откази и постановяване
вписване на промените и новия учредителен акт, заявени от надлежно оправомощено
лице.
Жалбата е
представена в заверено копие, ведно с възпроизведено съдържание на
заявлението образец А5 за промяна на обстоятелствата /а и същото,
респективно това по образец Г1, ведно с
приложенията му могат да бъдат служебно установени и при справка в достъпа до
базата данни на ТР, воден от АВ/ и постановените
откази съобразно изискванията на чл. 25 ал.3 ЗТР. Регистрираната на 25.03.2013
год. жалба съдът приема за депозирана в преклузивния срок по чл.25 ал.1 от ЗТР,
считано от датата на самите актове. Жалбата е подадена от заявител по
отказаното вписване, а дължимата държавна такса е авансово внесена. Учреденото
производството е допустимо.
При служебната проверка по партидата на търговското дружество се
установява, че по регистърното производство по образец А5 вх. № 20120611163405
за вписване на промяна на седалище и състав на органите на дружеството и по
образец Г1 вх.№ 20120611170326, за
обявяване на нова редакция на Устав на дружеството, са отбелязани два съдебни
акта, постановени по т.д. 1632/12г на ВОС, т.о., касаещи това охранително
производство, съответно регистрирани като акт на съда за спиране с вх. №
20120612170033 и акт за възобновяване на рег. производство с вх.
20130315142925. Обжалваните откази,
предмет на настоящото произнасяне, са постановени след вписване по партидата на
търговеца на акт за възобновяване на рег. производство с вх. 20130315142925,
непосредствено след което е вписан акт за спиране, постановен по
т.д. № 482/2013 год., с № 20130319093950. Със същия, съставляващ определение №
1126/18.3.2013 год., ВОС е оставил без разглеждане молбата на Митко Василев Събев за спиране на регистърно производство по
вписване на промени в обстоятелствата, основани на решения на общо събрание на
акционерите от 18.04.2011 год. и 03.05.2011 год., по партидата на „ПЕТРОЛ
ХОЛДИНГ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, до окончателното
приключване на спора за действителността им, евентуално за отмяната им като
незаконосъобразни решения на общо събрание на акционерите по т.д. 1621/12 год. на
ВОС, т.о., но е допуснал спиране на регистърно производство по вписване на
промени в Търговски регистър, воден от Агенция по вписванията по реда на ЗТР по
партидата на „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ” АД, ЕИК *********, въз основа на решения,
отразени в протоколи на общо събрание на акционерите № 1804а/18.04.2011 год и
0305а/03.05.11 год., до приключване на производството по частна жалба вх.№ 8944 от 18.3.2013 год.
срещу определение № 1091/15.3.2013 год., постановено по т.д. 1623/12 год. на ВОС, т.о., на основание чл. 19 ал.5 вр. 536 ал.1
т.1 от ГПК, включително по заявленията образец А5 вх. № 20120611163405,
уточнението му със Заявление Ж1 0120611171445 и заявление образец Г1 вх.№
20120611170326. В тази връзка по делото е постъпило възражение от „ПЕТРОЛ
ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК *********, чрез Орлин Тодор Тодоров, в качеството му на
изпълнителен директор, с искане за спиране за производството по настоящото
дело. Доколкото, при наличие на преюдициалност съдът може и сам да спре
производството по делото и независимо, че подалото възражението лице не е
страна в производството по чл.25, ал.4 ЗТР, съдът намира за необходимо да
посочи, че спирането на производството по вписване след постановяване на отказа
от ДЛР при АВ не е основание за спиране на производството по обжалване на
отказа /така и определение от 01.02.2012 год.,
постановено по в.т.д. № 55/2012 год. на Варненски Апелативен съд/. Съдът,
въпреки последващото спиране на регистърното производство, е длъжен да се
произнесе по съществото на жалбата като потвърди или отмени отказа, а ДЛР е
това, което следва да впише промените при евентуална отмяна на постановения
отказ и при съобразяване на наличието или липса на други пречки за това,
в частност: акт на съда за спиране на регистърното производство.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания, представените при регистрацията на
заявлението доказателства и въз основа на справка с данните на електронния сайт
на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят
е подал заявление за вписване на промени на основни обстоятелства за дружество
„ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД, касаещи промяна в състава на директорите, в
представителството и в седалището и адреса на управление на дружеството, с
надлежния образец № А5 в електронен вид, придружено с документи, целящи
установяване на законосъобразното настъпване на заявените обстоятелства.
Внесена е дължимата за производството държавна такса, а заявителят предвид
исканата промяна в представителството е
оправомощен да иска вписване по партидата на търговеца. Приложена е изискуема по чл. 13, ал.4 ЗТР декларация.
Съгласно
разпоредбата на чл.21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ проверява
дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при
спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство
подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и
не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено
лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията
на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното
за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно
представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря
по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация
по чл.13, ал.4 ЗТР , дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на
изискванията на чл.7, ал.2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на
фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна
норма сочи, че проверката, която следва да извърши ДЛР е формална и има за цел
да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното
за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона.
Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в
рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт
на административно съдействие.
Изложеното
обуславя извода на настоящия състав на ВОС, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към
заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно
съгласно чл. 22 ал.5 ЗТР, с изискваните
по Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър. А същите, съответно на заявените за промяна обстоятелства,
се определят според изискванията на чл. 24 ал.3 т. 1, 2, 4, 7, 8 и 13 от
Наредбата, а именно: решение на общото събрание и списъкът на акционерите
/пълномощниците/, присъствали на общото събрание; ако на общото събрание са
присъствали пълномощници - доказателствата за представителната им власт;
поканата за свикване на общо събрание на акционерите /когато уставът предвижда
свикването на общото събрание да става само с писмени покани/; копие от протокола от
първото заседание на общото събрание - в случаите по чл.227, ал.3 ТЗ, препис от устава, с измененията към съответната
дата, заверен от лицето или лицата, представляващи
дружеството; решението на общото събрание за избор на нов член на съвета на
директорите; нотариално завереното съгласие и декларацията по чл.234, ал.3 ТЗ от новия член на съвета на директорите или
управителния съвет; нотариално завереният образец от
подписа по чл.235, ал.3 ТЗ на новите лица, овластени да представляват
дружеството и други документи съгласно изискванията на закон.
И доколкото решението на съвета на
директорите за свикване на общото събрание на акционерите не е сред изброените
/нито сред тези по чл.24, ал.3 т.13 от Наредбата/ съдът не споделя констатацията на длъжностното лице за липса
на изискуемо доказателство, удостоверяващо редовното свикване на ОСА. Не този
извод обаче се следва по отношение на изискуемите съгласно чл.234, ал.3 от ТЗ декларации
на новоизбраните членове на СД, за които ДЛР е констатирало, че не
възпроизвеждат съдържанието на цитираната разпоредба към момента на разглеждане
на заявлението. Съдът намира, че правилно ДЛР, съобразявайки нормата на чл.231,
ал.4 ТЗ и предвиденото в нея конститутивно действие на исканото вписване, е
преценил необходимостта цитираните декларации да отговарят на съдържанието на
нормата на чл.234, ал.2 т.2 ТЗ, но с оглед датата на регистриране на
заявлението през 2012 год. и приемането на цитираната норма със ЗИД на ТЗ, обн.
в ДВ, бр. 15 от 2013 год., е следвало да изпълни задълженията си по чл.22, ал.5
ЗТР като даде, без да се нарушава
диспозитивното начало, указания на заявителя за отстраняване на
нередовността. Като не е сторило това, длъжностното лице е осуетило
възможността на заявителя да допълни приложенията към заявлението си, поради
което и на основание чл. 266 ал.3 ГПК, приложим в настоящото производство по
аргумент от чл. 25 ал.4 ЗТР вр. чл. 278
ал. 4 ГПК, съдът може да прецени и допълнителни доказателства, представени от
заявителя с жалбата. А нотариално заверено съгласие и декларация, че не са
налице пречките по ал.2 на чл.234 ТЗ са представени за всеки един от
новоизбраните членове на съвета на директорите А.К., Ц.И.Д.и М.Т.Б., както е
представено и нотариално заверено съгласие, съгласно чл.235, ал.3 ТЗ, с образец
от подписа на новоовластеното да представлява дружеството лице.
Съгласно
Наредбата /в частност, чл.24, ал.3 т.1/, за вписване на исканите промени, към заявлението следва да се представи
и поканата за свикване на общо събрание на акционерите, когато уставът предвижда
свикването на общото събрание да става само с писмени покани. В конкретния
случай, чл.29 на обявения в ТР Устав предвижда свикването на ОСА да се извършва
чрез изпращане на писмени покани на поименните акционери, като липсва нарочно
изискване, противно на приетото от ДЛР, изпращането на писмената покана за ОСА
да е на вписания в книгата на поименните акционери адрес. Не е налице и
законова императивна норма за адреса /дали постоянен, настоящ или този, който е
вписан в книгата на акционерите/, на който следва да се изпрати поканата /виж
чл.223 ТЗ/, поради което като е мотивирал отказа си и с липса на доказателства /в
горния смисъл/ за законосъобразно свикано ОСА, проведено на 03.05.2011 год.,
длъжностното лице е надхвърлило предметните предели на разпоредената му от чл.
21 от ЗТР проверка. Както съдът посочи по-горе, за нуждите на регистърното
производство ДЛР проверява съответствието между представените със заявлението
доказателства и изискуемите такива съгласно ТЗ, ЗТР и Наредбата, а това
означава, че е извън правомощията му преценката за валидността на свикването и
оттам провеждането на ОСА /така и решение от 02.10.2012 год., постановено по
в.т.дело № 547/2012 година на Варненски Апелативен съд/. Противното би
означавало навлизане по същество на материалноправните въпроси, заявени за
отразяване в търговския регистър, което
е присъщо на спор по чл.74 ТЗ и което, като неотговарящо на целите на
регистърното производство, е недопустимо. И след като получаването на поканата
не е елемент от фактическия състав на заявеното за вписване обстоятелство
/така, както е в хипотезата на изключване на съдружник по аргумент от чл.126,
ал.3 ТЗ/ мотивите на ДЛР относно това на кой адрес е изпратена на поканата, че
същата не е получена лично от адресата М.С., а от лице Василева без доказаното
й надлежно упълномощаване от адресата, че при връчването й не могат да намерят
аналогия на общите правила на ГПК и др., обосновали отказа му, са
незаконосъобразни. Тук следва да се държи сметка и че чл.24, ал.3 т.1 от Наредбата
изисква представянето на поканата за свикване на общо събрание на акционерите,
но не и доказателства, че е връчена, така както е изричното изискване на чл.21,
ал.3 т.4 от Наредбата при промяна на обстоятелствата по група "основни
обстоятелства" при дружество с ограничена отговорност. Прилагането по
аналогия на разпоредбите за дружество с ограничена отговорност спрямо
акционерните дружества, с оглед различния правен режим, на който същите се
подчиняват, е необосновано, а въвеждането на повече изисквания от нормативно
предвидените - незаконосъобразно.
Настоящият
състав на ВОС не споделя и изводът на ДЛР, че представената покана за свикване
на ОСА не отговаря на разпореденото от чл.223, ал.4 ТЗ нейно задължително
минимално съдържание предвид непосочване в същата на отделните разпоредби от
Устава, подлежащи на изменение и на предложенията за конкретните нови текстове.
Видно от същата, като точка трета от дневния ред е посочено промяна в Устава с
проект за решение за приемане на предложението за промени на Устава на
дружеството съобразно изготвения проект за изменение като изрично посочено в нея е, че писмените материали по
предложения дневен ред са предоставени на разположение на акционерите на адреса
на управление на дружеството в гр.Варна и на адрес в гр.София. Действително, съгласно т. 5 от посочената
разпоредба, в поканата трябва задължително да е вписан дневният ред на
въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения.
Но „конкретността“ на предложенията по чл.223, ал4 т.5 ТЗ, за целите на
регистърното производство, не следва да бъде абсолютизирана. Това е така, тъй
като в зависимост от въпроса, който се разглежда, последното изискване може да
се спази при различна степен на конкретност на предложените решения, от една
страна, а от друга страна - не по всички въпроси могат да се формулират конкретни проекторешения, тъй като в някои
случаи това би ограничило свободата на предложения,
на която имат право участниците в ОС. Безспорно е, че спазването на това
изискване на закона е условие за законосъобразност на свикването на събранието,
а оттам и на решенията, които събранието взема. Доколкото обаче неизпълнението
му е относимо към нарушаване правото на акционерите предварително да се
подготвят по въпроса с какви нови права, респективно задължения ще бъде
допълнен и изменен устава и е корелативно свързано с правото на сведения,
регламентирано от чл.224 ТЗ, възпрепятстване на упражняването на което не
подлежи на преценка от ДЛР, съдът счита, че същото по същество следва да бъде
преценявано в евентуално съдебно производство по чл.74 ТЗ. Само в последното могат
да бъдат изследвани въпроси, относими към възможността им за пълноценно участие
в общото събрание, като това дали дружеството е изпълнило задълженията си да
изготви писмени материали, свързани с дневния ред на общото събрание и да
предостави тези така изготвени материали на акционерите, като приложение към
поканата за свикване на общо събрание или при поискване.
В контекста на гореизложеното, съдът
намира за незаконосъобразен и мотивът на ДЛР за невалидност на взетите решения
поради това, че приетото по т.2 решение касае промяна на седалището и адреса на
управление на дружеството в град и на адрес различни от предложените за
гласуване. В компетентността на общото събрание е да прави нови предложения или да оттегля вече заявените.
Поради това и предварителното формулиране на решение по такъв въпрос може да се
окаже различно от окончателното, което общото събрание ще вземе. Да се отрече
такава възможност би означавало предварително ограничаване на компетентността
на общото събрание да направи избор като се отнеме възможността да бъдат
направени нови предложения, тоест до подмяна на изключителната
компетентност на общото събрание с предварително публикувано предложение за
решение. Но съдът намира, че това и мотивирало отказа на длъжностното лице обстоятелство
е извън предметната проверка, разпоредена му от закона.
В
компетенцията на длъжностното лице при
произнасяне по съществото на заявлението по чл. 21 т. 5 ЗТР, както бе посочено,
е съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието
му със закона съобразно представените документи. Същото правомощие осъществява
и въззивният съд, съгласно чл. 25 ал.4
ЗТР вр. чл. 278 ал.4 вр. чл. чл. 271 ал.1 ГПК. И като прецени заявените за
вписване обстоятелства, съдът намира, че обуславящо за настоящото произнасяне е
взетото решение на общото събрание на съдружниците за всяка от промените /спазването
на изискванията за кворум при провеждане на ОСА и дали същите са взети
съобразно предвиденото в закона и Устава мнозинство/. Приложените към
заявлението документи установяват валидно проведено при падащ кворум и съгласно
нормата на чл.227, ал.3 ТЗ и чл.32 от Устава общо събрание като представен със
заявлението, съгласно изискванията на Наредбата, е и протокола от
първото заседание на общото събрание. Следва обаче да бъде споделен изводът на
ДЛР, че решенията, чието вписване се иска, не са взети при необходимото за това
мнозинство. Съгласно чл.230, ал.1 ТЗ
решението на общото събрание се приема с мнозинство от представените акции
освен ако в закона или устава не предвидено друго. А такова друго, освен в
закона по отношение на решението по чл.221 т.1 ТЗ за изменение и допълнение на
устава, изискващо мнозинство 2/3 от представения капитал съгласно чл.230, ал.2 ТЗ, който също дава възможност уставът да предвиди по-голямо мнозинство, е
предвидено и в актуалния устав на дружеството, вписан в ТР с № 20100106171419.
В чл.34 от същия е предвидено, че всички решения на общото събрание на
акционерите се вземат с мнозинство от 2/3 от всички акции с право на глас,
с изключение на решенията, за които разпоредбите на Устава или на закона
предвиждат друго квалифицирано мнозинство, какъвто настоящия случай не е.
Очевидно е, че при гласували на събранието 52.5 % от акциите с право глас
решенията, чието вписване се иска /промяна в персоналния състав на съвета на
директорите, промяна в представителството на дружеството, промяна на седалището
и адреса на дружеството, както и изменение и допълнение на Устава на
дружеството/, не са взети с необходимото мнозинство. Противно на развитите в
жалбата доводи съдът не намира основания за тълкуване на цитираната договорна
разпоредба като „мнозинство от 2/3 от представените на събранието акции с
право на глас“, нито намира противоречие между нормата на чл.32 от Устава,
предвиждаща необходимия кворум за провеждане на общото събрание на акционерите
и чл.34 от същия досежно мнозинството при вземане на решенията. Действително,
доколкото към релевантния момент останалите 47.5 % поименни акции са били притежание
само на едно лице /а не на две или повече предвид прехвърлимостта им/ се е стигнало
до фактическа невъзможност при отсъствие на този акционер да се вземе валидно
решение, но това не е аргумент за тълкуване на Устава в смисъл различен от
вложения в него. А че именно това е била волята на акционерите е видно и от
обстоятелството, че чл.32 от Устава е изменен с решение на ОСА от 20.12.2009
год. /като при извършена служебна справка съдът установи, че това решение е
било атакувано от жалбоподателя като нищожно на основание чл.124, ал.1 ГПК,
който искът му е бил отхвърлен с влязло в сила решение по т.д. № 1155/2010 год.
на ВОС, ТО/, като предвиденото преди „обикновено
мнозинство от общия брой на представените
акции с право на глас“, с изключение на решенията по чл.27, т.1, 2 и 3
от Устава, които се вземат с мнозинство 2/3 от представения капитал“ е
заместено от актуалната редакция „мнозинство
от 2/3 от всички акции с право на
глас.“
Не могат да бъдат споделени и доводите
на жалбоподателя относно валидността на решението по т.1 от проведеното на
03.05.2011 год. общо събрание на акционерите, мотивиран с приложимостта на
чл.229 ТЗ. Това е така, тъй като коментираното решение по т.1 от дневния ред,
макар и посочено като едно такова, обективира три решения на общото събрание –
предприемане на мерки за реализиране на отговорността на акционера М.С. чрез
предявяване на иск за причинените от него на дружеството вреди, освобождаване
на М.С. от длъжност като член на съвета на директорите и избор на нов член на
съвета в лицето на А.К.. А цитираната
норма предвижда, че акционер или негов представител не може да участвува
в гласуването за предявяване на искове срещу него и предприемане на действия за
осъществяване на отговорността му към дружеството. Доколкото разпоредбата на
чл.229 ТЗ важи за всеки акционер, включително и такъв, който е член на СД
/какъвто е акционера М.С./, няма основание същата да бъде тълкувана
разширително и пренасяна досежно решения, касаещи освобождаване на даден
акционер като член на съвета на директорите. Аргумент за това е и че ТЗ
разписва по нарочен начин правата и задълженията на членовете на СД,
отношенията между тях и дружеството,
включително и отговорността, която носят за причинените на дружеството в
качеството си именно на такива вреди. И след като предложението, респективно
взетото решение, е за търсене на отговорност на М.С. за причинените от него в
качеството му на акционер, а не на член на СД, вреди, няма основание да се
приеме, че разпоредбата на чл.229 ТЗ е приложима и спрямо решението за
освобождаването му като член на СД. Същевременно, нито ТЗ, нито Уставът
предвиждат друга забрана за участието му в гласуването. На още по-силно
основание правилото за конфликт на интереси е неприложимо относно други промени
в персоналния състав на колективния орган на управление - съвета на
директорите, в частност: избора за член на СД
на лицето А.К..
Прочее, доколкото не се установява съществуването на заявеното за
вписване обстоятелство и съответствието му със закона, отказът на Агенция по вписванията № 20120611163405 от 18.03.2013 год. за
вписване на промени на обстоятелства по заявление образец № А5 с вх.№ 20120611163405 по партидата на „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“
АД с ЕИК *********, като краен резултат,
е законосъобразен.
Изводът на
съда за неспазено мнозинство при вземане на решенията на проведеното на
03.05.2011 год. ОСА, включително това по т.3 от дневния ред, касаещо промени в
устава на дружеството, обуславя този за законосъобразност и на постановения отказ на Агенция по вписванията № 20120611170326 от 18.03.2013 год. за
вписване на промени на обстоятелства по заявление образец № Г1 с вх.№ 20120611170326 за обявяване в ТР по партидата
на „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД с ЕИК ********* на изменен и допълнен Устав на
дружеството. Това прави ненужно изследването на останалите доводи на ДЛР, но за
пълнота следва да се посочи и че в чл. 15 ЗТР е предвидена възможност функцията
на заявител да бъде осъществена от адвокат. За да бъде упълномощаването
надлежно овластяването следва да бъде дадено от субект, на когото закона
предоставя процесуалното право да участва в охранително производство. Такова
права несъмнено притежава самия търговец като титуляр на партидата в регистъра,
като за да бъде упражнено право от името на този субект пълномощното на
адвоката следва да бъде дадено от законния представител. В тази връзка именно,
чл.15, ал.6 ЗТР предвижда, че при промяна в органите или в представителството
заявяването се извършва от новоизбрания орган или представител, от който следва
да изхожда и упълномощаването, каквато е и конкретиката на случая.
Ето защо и на
основание чл. 25 ал.4 ЗТР вр. чл. 278
ал. 4, вр. чл. 272 ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА отказ на ДЛР при Агенция по вписванията № 20120611163405 от 18.03.2013 год. за
вписване на промени на обстоятелства по заявление образец № А5 с вх.№ 20120611163405 по партидата на „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“
АД с ЕИК ********* и отказ на
Агенция по вписванията № 20120611170326
от 18.03.2013 год. за вписване на промени на обстоятелства по заявление образец № Г1 с вх.№ 20120611170326 за
обявяване в ТР по партидата на „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД с ЕИК ********* на изменен и
допълнен Устав на дружеството, чрез заявител Д.Е., гражданин на Република
Литва, ЛНЧ **********, с постоянен адрес ***, д.*, с адрес за призоваване грг.С.,
чрез адв.И.К. от ПАК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от връчването на препис на жалбоподателя.
ПРЕПИС от решението
да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: