№ 14709
гр. София, 24.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110117939 по описа за 2022 година
В срок е постъпило искане по чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Ответникът твърди
неправилно да са присъдени разноски по делото.
Насрещната страна не е представила отговор по молбата в срока за това.
Молбата е процесуално допустима. По основателността й следва да се
посочи следното:
Съдът е присъдил разноски на ответника съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 3 915 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, което е
определил на 8 700 лв. по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. и цената на предявения иск.
Ответникът счита, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение е следвало да бъде изчислен върху сумата 150 000 лв. при
съобразяване на чл. 2, ал. 7 от наредбата, респективно съдът е следвало да
съобрази тази сума и при определяне на отхвърлената част от иска с оглед
приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Преди всичко следва да се отбележи, че нормата на чл. 2, ал. 7 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е обнародвана в ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.
Договорът за правна защита и съдействие, сключен между ответника и
процесуалния му представител по делото, е от 22.11.2022 г., предвид което
посочената материалноправна разпоредба намира темпорално приложение в
случая. В същата е предвидено, че при частични искове възнаграждението за
първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането
независимо за каква част от него е предявен искът.
Според чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК адвокатско възнаграждение за един адвокат
се присъжда съобразно уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Определящ критерий е цената на иска. При паричните искове това е
търсената сума /чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/. При паричните частични искове
1
търсената сума е тази, върху която се формира сила на пресъдено нещо /вж.
мотивите на ТР№3/2016 г. ОСГКТ „Обективните предели на СПН на
положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с
предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова –
различна СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на
СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти (юридическите факти, от които
правоотношението произтича), страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право/. В случая СПН би могло да се формира до
100 000 лв., какъвто е размерът на предявената частична претенция по чл. 200
КТ в настоящото производство. Това е и материалният интерес по делото в
първа инстанция, който при паричните искове съвпада с цената им. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. при интерес от 100 000 лв. до
500 000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 8 650 лв.
плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.
Следователно новата норма чл. 2, ал. 7 от наредбата не е съобразена с
процесуалния закон, а и с чл. 7 от наредбата, предвид което няма как да бъде
приложена от съда по аргумент от чл. 15, ал. 3 ЗНА.
В този смисъл и предвид изричното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
определен минималният размер на адвокатското възнаграждение на ответната
страна при интерес от 100 000 лв. Съобразно него е определена и
отхвърлената част от иска и е присъдена пропорционалната част от
адвокатското възнаграждение на ответника съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК в
размер на 3 915 лв. Върху тази сума обаче не е начислено ДДС в съответствие
с разпоредбата на параграф 2а. от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като
видно от фактура от 22.11.2022 г. адвокатско дружество „М.“, което се
представлява от процесуалния представител на ответника адвокат А. М. е
регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност. Касае се за
опущение на съда, което може да бъде отстранено по реда на чл. 248 ГПК.
Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят още 783 лв., дължимо
ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение.
Това налага решението в частта за разноските да бъде частично
изменено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 1467 от 01.02.2023 г. в частта относно
присъдените в полза на „С.И.“ ООД разноски.
ОСЪЖДА Ю. И. В., ЕГН ********** да заплати на „С.И.“ ООД, ЕИК ..,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. параграф 2а. от ДР на Наредба № 1 от
09.07.2004 г., още 783 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като
2
отхвърля молбата по чл. 248 ГПК в останалата част.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3