Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260556/ 16,04,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 16,04,2021 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 637/2021 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 19446/07,12,2020
г. от „МАСТЕР СОП“ ЕООД – гр. ****, ЕИК **** – длъжник по изпълнително дело № 20148250400371
по описа на ЧСИ Г. с рег. № 825 с район на действие ПОС; против Разпределение №
1/03,12,2020 г. по посоченото изпълнително дело, предявено с протокол от 04,12,2020
г.
Жалбоподателят счита обжалваното разпределение за
незаконосъобразно, като предявява следните възражения:
- че в разпределението са включени като
привилегировани вземания за разноски в общ размер от 495,16 лв., представляващи
разходи за справки в АВ, разгласа на публичната продан, хонорар вещо лице за
оглед, транспортни разходи и др.), като част от вземанията в тази група не се
ползват с привилегия по т. 1 на чл. 136 от ЗЗД;
- че в разпределението като привилегировани
вземания са включени тези за авансово вносими такси в общ размер 739,69 лв.,
които не са били авансово заплатени от взискателя, поради което не следва да се
разпределят по реда на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД.;
- че неправилно са изчислени разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ (т. 1, подточка 2);
- оспорва настъпило правоприемство по силата на
договори за цесия, въз основа на които като взискател в изпълнителното
производство е конституиран „ЕОС Сървисис“ ЕООД, както и размера на вземането
на посоченото дружество, тъй като на същото не е прехвърлено цялото изпълняемо
вземане;
- възразява за наличие на спор по отношение на
размера на вземането на присъединения взискател В.Я., поради отчитане на
направеното извънсъдебно погасяване на дълга със сумата от 9000 лв., оспорено
от взискателя;
Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да отмени обжалваното разпределение. Предявяват се и
доказателствени искания за извършване на съдебно-счетоводна експертиза и
приемане на писмени доказателства, във връзка с което счита, че делото следва
да се разгледа в открито съдебно заседание.
С допълнителна молба от 15,03,2021 г. предявява искане
за спиране на производството поради това, че образуваното пред РС Пловдив гр. дело
№ 951/2021 г. (по установителен иск във връзка с извънсъдебно частично погасяване
на вземането на взискателя В.Я.) е преюдициално спрямо повдигнатия по настоящото
дело спор, към молбата се сочи като приложение писмено доказателство, което не
е приложено към нея.
Взискателят „ЕОС Сървисис“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****;
заявява становище за неоснователност на жалбата.
Присъединеният взискател В.М.Я. с ЕГН **********;
оспорва твърдението на длъжника да е получавал извънсъдебно суми за погасяване
на вземането му, поради което също счита, че в обжалваното разпределение то е неоснователно
занижено по размер. Иска спиране на производството до приключване на
преюдициалния спор относно дължимостта на сочена от длъжника извънсъдебно
заплатена част от вземането на Я..
Присъединените взискатели Община С., Държавата чрез
ТД на НАП П. и „Е.Н.Д. Инвест“ ЕООД, ЕИК ****; както и длъжниците „Мастер –
Стийл Профайлс“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ****; „Бутранзит – 7“ ЕООД, ЕИК ****;
и Д.И.Б. с ЕГН **********; не заявяват становища по жалбата.
Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима но
неоснователна.
Като взе предвид данните по делото във връзка с
доводите в жалбата, съдът приема следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано
лице в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което следва да се разгледа по същество. Неоснователно е
искането разглеждането й да се извърши в открито съдебно заседание с оглед
предявените доказателствени искания, тъй като поставените към исканата ССЕ
задачи не изискват приложение на специални знания.
По същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Производството по изпълнително дело №
20148250400371 по описа на ЧСИ Г. с рег. № 825 с район на действие ПОС, е
образувано по молба от взискател „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК ****;
против солидарни длъжници: „Мастер – Стийл Профайлс“ АД, ЕИК ****; „Бутранзит –
7“ ЕООД, ЕИК ****; Д.И.Б., ЕГН **********; „Мастер Соп“ ЕООД, ЕИК ****; въз
основа на изпълнителен лист от 11,08,2014 г., издаден на основание Заповед №
7701/04,08,2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 10425/2014 г. на РС Пловдив. Предмет на изпълнение
са парични вземания, възникнали по договор за банков кредит, обезпечаващ
издаването на акредитиви № Pv-0080/18,09,2006 г.,
които вземания са обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти.
С разпореждане от 01,08,2016 г. в производството са
присъедини за събиране (въз основа на изпълнителен лист от 09,06,2016 г. – л.
1885 по изп. дело) вземания на първоначалния взискател „Юробанк България“ АД
против солидарните длъжници : „Мастер – Стийл Профайлс“ АД, „Мастер Соп“ ЕООД и
Д.И.Б., възникнали на основание договор за банков кредит № Pv-0087/28,09,2006 г. и Анекси и Допълнителни споразумения към него, за които е
издадена Заповед № 4132/08,06,2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по ч. гр. д. № 7431/2016 г. на РС Пловдив.
Впоследствие като взискатели в изпълнителното
производство са присъединени: В.М.Я. (с разпореждане от 29,05,2017 г. - въз
основа на изпълнителен лист срещу длъжника „Мастер Соп“ ЕООД, издаден на 17,05,2017
г. ч. гр. д. № 6859/2017 г. на РС Пловдив), както и Община С., Държавата чрез
ТД на НАП П. и „Е.Н.Д. Инвест“ ЕООД, ЕИК ****.
С оглед настъпило в хода на производството частно
правоприемство, първоначалният взискател е заменен от „ЕОС Матрикс“ ЕООД – С.
(с разпореждане от 22,07,2019 г. - л. 4292), въз основа на сключен между тях
договор за цесия от 29,03,2019 г. и Приложения към същия.
С последващ договор за цесия, сключен на 13,07,2020
г., взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е прехвърлил изпълняваните в производството
вз4емания на „ЕОС Сървисис“ ЕООД и последно посоченото дружество е заменило
праводателя си като взискател в производството по делото, конституиран с
разпореждане от 23,11,2020 г. (л. 5199).
Изпълнението е насочено срещу недвижими имоти на длъжниците,
върху които са учредени ипотеки за обезпечение на изпълняваните вземания. Сред
тях е и поземлен имот с площ от 14154 кв. м. (а по документ за собственост –
14340 кв. м.), находящ се в гр. ****, представляващ УПИ II-за производствени и складови дейности от кв. 105 по регулационния план
на гр. С., ведно с построените в него сгради. Имотът е собственост на длъжника
„Мастер СОП“ ЕООД и върху него са учредени ипотеки за обезпечаване на вземания,
сред които и процесните – предмет на изпълнението.
Извършена е публична продан на посочения имот, за
купувач е обявен един от присъединените взискатели – В.М.Я., срещу цена в размер
на 796 006 лв. Тази сума е предмет на обжалваното Разпределение № 1/03,12,2020
г., предявено с протокол от 04,12,2020 г., с което в табличен вид са индивидуализирани
вземанията на взискателите – предмет на удовлетворяване:
- за първоначалния взискател, заменен от
правоприемника му ЕОС Сървисис ЕООД: вземания по изпълнителния лист от
26,08,2014 г. (колона А) и по изпълнителния лист от 19,07,2016 г. (колона Г) с
посочени поотделно размери на дължимите към момента главници, мораторни лихви и
законни лихви, както и разноски по издаване на изпълнителния лист и за
адвокатски възнаграждения в изпълнителното производство;
- за присъединен взискател Община С. – вземания,
посочени в колона Б;
- за присъединен взискател Е.Н.Д. ИНВЕСТ ЕООД –
колона В;
- за присъединен взискател Държавата чрез ТД НАП П.
– колона Д;
- за присъединен взискател В.М.Я. – колона Е.
Като подлежащи на погасяване с разпределяната сума
са предвидени следните вземания:
1/ Като първи по ред с привилегия по чл. 136 ал. 1
т. 1 от ЗЗД, да се удовлетворят вземания за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, в общ размер от 20 413,74 лв.,
индивидуализирани по основание и размер в две таблици в т. 1 от
разпределението;
2/ Като привилегировано по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД, да се удовлетвори вземане на Община С. в размер на 64 627,74 лв. – данъци,
дължими за продадения имот;
3/ Като трето поред се предвижда погасяване на
вземания на ЕОС Сървисис ЕООД, обезпечени с ипотека върху продадения имот –
привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД, чийто общ разцмер
(3 522 309,79 лв.) надвишава остатъка от разпределяемата сума –
709 729,67 лв.
Поради изчерпване на сумата – предмет на
разпределението, от вземанията на присъединения взискател В.Я., обявен и за
купувач, дължащ внасяне на разпределяемата сума, не се стига. Поради това като
дължима за внасяне от последния е обявена сумата от 796 006 лв. – пълния
размер на предложената от него цена за продадения имот.
Разпределението е извършено на основание чл. 495
вр. чл. 460 от ГПК, и доколкото разпределяемата сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, най-напред следва да се отделят суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. При извършената проверка не се установява с изготвеното от
съдебния изпълнител разпределение да е нарушен редът на предпочтително
удовлетворение, установен в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Напротив,
постъпилите суми са разпределени именно по този ред, като са отделени първо
суми за изплащане на вземанията за разноски по принудителното изпълнение (чл.
136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД); след това – за вземанията за данъци върху продадения
имот (чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД) и на трето място – за изплащане вземанията,
обезпечени със залог (чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД).
По оплакванията в жалбата:
- Неоснователно е оплакването, че като
привилегировани по чл. 136 т. 1 от ЗЗД се удовлетворяват вземания за разноски в
общ размер от 495,16 лв., които не са дължими за приложение изпълнителен способ
и не се ползват с привилегия по т. 1 на чл. 136 от ЗЗД. Както се посочи,
подлежащите на погасяване суми по т. 1 от разпределението са посочени по общ
размер в таблица 1 и са индивидуализирани по пера в таблица 2 в същата точка.
Оспорените вземания в общ размер от 495,16 лв. представляват авансово заплатени
от взискателя ЕОС Сървисис ЕООД суми, подробно посочени по пера и размери в
колона 7 от таблицата, озаглавена „Начислени такси и разноски по изпълнително
дело 20148250400371/2014 г.“. Видно от съдържанието й, същите са именно разходи
във връзка с осъществяване на проданта и следва да се ползват с привилегията по
т. 1 на чл. 136 от ЗЗД. Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 2/26,06,2015 г.
по тълк. д. № 2 / 2013 г. на ВКС, ОСГТК, в първия ред на специалните привилегии
влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването
на изпълнителния способ - такси за налагането на запор върху вещта или
вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и
публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, включително
при необходима смяна на пазача и др., или погасените разноски от ЧСИ в
обжалваното разпределение са напълно съобразени със задължителното тълкуване на
закона в посоченото решение.
Неоснователно е и възражението, че в така
посочената сума се включват и разноски, свързани с изпълнителния способ –
разгласа на проданта и др., касаят и друг имот, предмет на разпределение № 2.
Действително се установява от приетата по делото фактическа обстановка по
делото, че публичната продан е проведена за имоти, посочени в две точки от
разпореждането за насрочване на публична продан, като са правени разноски за
обезпечаване и принудително изпълнение
на всички имоти едновременно, което не само, че не противоречи на посочения в
жалбата принцип на съразмерност на разноските, спрямо продадените имоти, а и е
в интерес на длъжника, доколкото за двата имота, предмет на проданта, е била
събирана една такса за съответните действия. От посоченото под черта на
страница три от обжалваното разпределение е видно, че погасените такси и разноски
за съответния изпълнителен способ са корегирани с коефициент в размер на
0,564939, на база на цените, на които е обявен купувач на процесните имоти по
изпълнителното дело, като е посочено и начина на определянето му, като
съотношение между общата получена цена при продажбата и стойността на цената на
имота, предмет на разпределението. По този начин съдът счита, че е постигнат
справедлив резултат, съответен на принципите, залегнали в ТТРЗЧСИ.
- Неоснователно е оплакването за това, че като привилегировани
вземания са включени тези за авансово вносими такси в общ размер 739,69 лв., които
не са били авансово заплатени от взискателя, поради което не следва да се
разпределят по реда на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД. Макар и да съставлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ, несъбирането на авансово дължимата сума
от взискателя не опорочава изпълнителното действие и съдебният изпълнител може
да я събере от длъжника – изрично в този смисъл разясненията в т. 11 от ТР №
2/26,06,2015 г. по т. д. 2/2013 г. на ОСГТК на В тази насока са и: решение по в. гр. д. №
555/2019 г. на АС Пловдив, както и Решение по в. гр. д. № 41 / 2021 г. на АС
Пловдив.
- Неоснователно е възражението ,че неправилно са
изчислени разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ: Съгласно цитираната разпоредба от
тарифата към ЗЧС, за изпълнение на парично вземане се събира пропорционална
такса върху събраната сума, в зависимост от размера на вземането, съгласно
таблица. Този начин на изчисление, който е направил и жалбоподателя, е правилен,
когато сумата е в размер на вземането по изпълнителното дело или е по-голяма. В
същият текст, в забележки под точка 1, е посочено, че при частично събиране на
паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща
на събраната сума. Именно по този начин е процедирал и ЧСИ, като размерът на
вземанията е посочен в първата таблица от обжалваното разпределение, като е
определена стойността на таксата, съобразно материалния интерес по буква „е“ на
чл. 26 от ТТРЗЧСИ, приспадната е авансово платената сума при описите на
имуществото, служещо за обезпечение на вземането на първоначалния взискател,
тъй като за присъединения не е заплащана такава, и дължимата такса е определена
като частно между произведението от таксата по чл. 26 в целия и размер и частично
събраното парично вземане, върху размера на паричното вземане на взискателя в
цялост. Поради това съдът счита, че размерът на дължимата такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ е правилно определен, като и това възражение на жалбоподателя се явява
неоснователно. (в този смисъл ПОС се е произнасял и с Решение № 1069/2020 г.,
по гр.дело № 1069/20 година).
- Относно оспорването на настъпило правоприемство,
въз основа на които като взискател в изпълнителното производство е конституиран
„ЕОС Сървисис“ ЕООД, както и относно размера на вземането на посоченото
дружество, тъй като на същото не е прехвърлено цялото изпълняемо вземане:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с
който се разглеждат следните въпроси: Кои са взискателите и кои техни вземания
се признават и подлежат на удовлетворяване; кои от признатите вземания са
привилегировани и каква е привилегията, с която се ползва всяко от тях, респ.
кои вземания са хирографарни; какъв е редът за удовлетворяване на вземанията и
каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко от тях. При
определяне кръга на взискателите съдебният изпълнител е длъжен да зачете
съдебно признатите вземания, установени със съответните документи –
изпълнителен лист или удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК, но няма правомощия да преценява
съществуването на съдебно признато вземане.
В случая съдебният изпълнител правилно е
констатирал, че вземането с представените му договори за цесия са прехвърлени и
вземанията, възникнали въз основа на договор за банков кредит, обезпечаващ издаването
на акредитиви № Pv-0080/18,09,2006 г. (вж. л. 4712-4714 по изп. дело); и на договор
за банков кредит № Pv-0087/28,09,2006 г. (вж. л. 4718-4720 по изп. дело); които
са предмет на изпълнението (видно от съдържанието на изпълнителните листове). С
оглед на това настоящата инстанция приема, че законосъобразно – при наличие на
предвидените за това предпоставки, въз основа на настъпилото правоприемство в
хода на изпълнителното производство като взискател в същото е конституиран правоприемникът
на първоначалния кредитор.
- Неоснователно е възражението за
незаконосъобразност на разпределението поради неправилно определен размер на вземането
на присъединения взискател В.Я. (обявен и за купувач на имота), намалено със сумата
от 9000 лв., за която длъжникът твърди да е заплатил извънсъдебно: Предявеното
възражение и изобщо спорът за материални права, възникнал между присъединения
кредитор и длъжника по повод твърдяно от последния извънсъдебно плащане, стои
вън от предмета на настоящата проверка, доколкото до погасяване на част от
вземането на този присъединен взискател при разпределението не се е стигнало и
спорът помежду им не влияе на законосъобразността на разпределението и на
основанията на предвидените със същото погашения.
Не се налага, при това положение, и спиране на
производството по настоящото дело до приключване на производството по предявения
за решаване спор (по който е образувано гр. д. 951/21 г. на РС Пловдив) относно
размера на дълга на присъединения взискател Я., поради което искането за
спиране ще се остави без уважение.
По изложените съображения жалбата следва да се
приеме за неоснователна и да се остави без уважение. Затова съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеното от „МАСТЕР СОП“
ЕООД – гр. С., ЕИК ****; искане за спиране на настоящото производство до
приключване на гр. д. 951/21 г. на РС Пловдив.
В тази част решението има характер на определение и
не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ЧСИ) №
19446/07,12,2020 г. от „МАСТЕР СОП“ ЕООД – гр. ****, ЕИК **** – длъжник по
изпълнително дело № 20148250400371 по описа на ЧСИ Г. с рег. № 825 с район на
действие ПОС; против Разпределение № 1/03,12,2020 г. по посоченото изпълнително
дело, предявено с протокол от 04,12,2020 г.
Решението може да бъде обжалвано пред ПАС в
едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: