Р Е Ш Е Н И Е
№ /26.11. 2020 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
19.10. 2020година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Красимира Цонева
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 169 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по искова молба на “Н.”
ЕООД, ЕИК ***представлявано
от Ц. Д. - управител, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. *** против 1. „Е.” със седалище и адрес на
управление: Н., К., ул.***, регистрирано в регистъра на дружествата по № ***,
представлявано от ***, 2. И.В.В. – служебен синдик на „П.” АД (в
неплатежоспособност), ЕИК *** 3.”П.”АД (в несъстоятелност), ЕИК ***.
Ищецът твърди, че с Решение № 314/25.10.2016 г. по т. д.
№ 83/2014 г. на ОС - С.З. е открито производство за обявяване в несъстоятелност
на ответника “П.” АД с всички законови последици. Сочи, че производството е
образувано на основание молба с правно основание чл. 625 ТЗ, подадена от
представляваното дружество.
В срока за предявяване
на вземания от кредиторите на търговеца, от ответника “Е.” са постъпили молби,
с които са предявени различни по основания и размер вземания срещу “П.” АД (в
неплатежоспособност). В исковата молба се сочи, че в списъка на кредиторите на
“П.” АД с предявени в срока по чл.685 ТЗ и приети от синдика вземания, под
точки 36, 37, 38 и 39 са включени следните вземания :
- вземане в размер на 6 267 250,46 (шест милиона двеста
шестдесет и седем хиляди двеста и петдесет и 0.46) евро, с левова равностойност
12 257 676,47 (дванадесет милиона двеста петдесет и седем хиляди шестстотин
седемдесет и шест и 0.47) лева, представляващи обезщетение за неизпълнен
договор, установено със сила на пресъдено нещо между длъжника и кредитора с
решение по т.дело № 4936/2011 година на СГС, 6-8 състав (т.36 от списъка);
- вземане в размер на 6 597 878,23 (шест милиона
петстотин деветдесет и седем хиляди осемстотин седемдесет и осем и 0,23) лева,
представляващи лихва за забава върху обезщетение за неизпълнен договор,
установено със сила на пресъдено нещо между длъжника и кредитора с решение по
т.дело № 4936/2011 година на СГС, 6-8 състав (т.37 от списъка);
- 738 110,39 (седемстотин тридесет и осем хиляди сто и
десет и 0,39) лева, представляващи съдебни разноски, установени със сила на
пресъдено нещо между длъжника и кредитора с решение по т.дело № 4936/2011
година на СГС, 6-8 състав (т.38 от списъка);
- 34 319,11 (тридесет и четири хиляди триста и
деветнадесет и 0,11) лева, представляващи съдебни разноски в производството по
т.дело № 83/2014 година на Окръжен съд - С.З. (т.39 от списъка).
Ищецът сочи,
че всички описани вземания са необезпечени. Списъкът е бил публикуван по
партидата на длъжника в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на
23.12.2016 г., като срещу приетите вземания на “Е.”, в срока на чл.690 ТЗ е
било подадено писмено възражение от „Н.” ЕООД.
Сочи, че на
основание чл. 690, ал.2 ТЗ, служебният синдик на длъжника е депозирал становище
пред съда по несъстоятелността, с което счита предявеното възражение за
основателно.
Ищецът твърди,
че възражението е било разгледано в производството по чл. 692 ТЗ и с
определение от 08.06.2018 г., съдът по несъстоятелността е приел, че
обсъжданото възражение е неоснователно и е оставил описаните по-горе вземания в
списъка на приетите от синдика.
В исковата
молба се сочи, че „Н.“ ЕООД е кредитор, с прието и неоспорено вземане в размер
на 21 283 271,20 лв., като на основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, ищецът се явява
легитимиран да предяви настоящия иск с оглед на обстоятелството, че
постановеното съдебно решение ще има установително действие по отношение на
всички кредитори и длъжника в производството по несъстоятелност и при уважаване
на иска вземането няма да бъде предмет на удовлетворяване.
Ищецът счита,
че тъй като вземането под точка 36 от списъка на приетите вземания се основава
на съдебно решение, което е постановено преди датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност, същото не попада в хипотезата на чл. 691 ТЗ, поради което може да бъде оспорено на общо основание. В тази връзка било
без значение обстоятелството дали съдебното решение, постановено по т.дело №
4936/2011 година на СГС, 6-8 състав е влязло в сила. Ищецът твърди, че
процесните вземания били предявени без да е установено съществуването на
кредитора и надлежно учредената представителна власт в полза на лицето,
подписало молбата за предявяване. “Е." било чуждестранно юридическо лице,
поради което следвало да представи надлежни доказателства за статуса си към
момента на предявяване на молбата, издадени от надлежен орган. Към молбата за
предявяване била приложена клетвена декларация и приложения датирани от
07.01.2014 г., поради което, сочи че, същите не можели да установят
съществуването на дружеството към 25.11.2016 г., когато е подадена молбата за
предявяване на вземанията. По същата причина се сочи, че не можело да бъде
установено представителството на дружеството-кредитор, което от своя страна
опорочава упълномощаването на лицата, подписали молбата за предявяване. При
липса на доказана правосубектност, респективно надлежно учредена представителна
власт и невъзможност тези обстоятелства да бъдат проверени служебно от съда по
несъстоятелността, следвало извод за липса на предявяване на вземането в
сроковете по чл.685 чл. 688 ТЗ, поради което същото било погасено и не
съществувало към момента на постановяване на определението от 08.06.2018 г. и
предявяването на настоящия иск.
Ищецът сочи, че представянето на
извлечение от К.ския регистър на дружествата към 25.04.2017 г. не променяло
този извод, тъй като проверката и доказването на правосубектността на кредитора
е следвало да бъде извършена към датата на предявяване на вземането.
Приетото под
точка 36 вземане е формирано на основание влязло в сила съдебно решение за
заплащане на обезщетение по неизпълнен договор, в резултат на причинени вреди,
настъпили след отнемане от страна на КРС на разрешения, издадени на “Т.” АД.
Сочи се, че последното е дъщерно дружество, чийто капитал се притежавла от „П.”
АД и “Е.” и по отношение на което е открито производство по несъстоятелност.
Твърдяната вреда произтича от неизпълнение на задължение за предоставяне на
парични средства от П. АД в полза на “Т.” АД, респективно изпадане на
дружеството в несъстоятелност и невъзможност за “Е.” да получи предоставени от
него парични средства. Самото изложение предполагало, че “Е.” е предоставило
заем на дружеството, в което притежава акции от капитала, поради което между
тях е възникнало облигационно задължение за връщане на заемните суми.
Отношенията по издължаване на тези суми се развивали между страните по договора
и не могли да бъдат предмет на обезщетяване от трети лица. Сочи се, че П. АД не
е страна и не може да поеме гаранции или предостави други обезпечения
гарантиращи изпълнението на задълженията на “Т.” АД. Обстоятелството, че
последното е изпаднало в неплатежоспособност и по отношение на него е открито
производство за несъстоятелност не означава, че “Е.” е претърпяло вреди, които
следвало да бъдат обезщетени от другия акционер. С исковата молба, ищецът сочи,
че тъй като по своята същност производство за обявяване в несъстоятелност
представлява процедура за удовлетворяване на кредиторите на
дружеството-длъжник, поради което претенциите на “Е.” срещу “Т.” АД е следвало
да бъдат реализирани в това производство. Дружеството е разполагало с имущество
на значителна стойност, което да формира масата на несъстоятелността.
Независимо от това, страните по т.дело № 4936/2011 г. на СГС, 6-8 състав са
симулирали процес като по такъв начин вземането на “Е.” срещу “Т.” АД е
трансформирано във вземане срещу “П." АД без такова задължение да е
съществувало.
На отделно
основание, съдебното решение, постановено по т.дело № 4936/2011 г. на СГС, се
твърди, че няма обвързваща сила по
отношение на останалите кредитори в производството по несъстоятелност, поради
което при предявяване на вземането си “Е." е следвало да го докаже по
основание и размер (в този смисъл Определение № 465 от 11.08.2017 г. по т.д.№
1224/2017 г. на ВКС, ТК, Второ търговско отделение). “П.” АД е предоставил на “Т.”
АД средства в размер на 37 359 713,40 лева, с което е изпълнил всички свои
задължения, произтичащи от участието му в капитала на дружеството и
споразуменията с “Е.”, включително и по процесното споразумение, подписано на
16.12.2009 г. Ищецът сочи, че не е налице неизпълнение от страна на “П.” АД, в
резултат на което “Е.” да е претърпял вреди в размерите на приетото в
производството вземане по точка 36 от списъка на приетите вземания, поради
което такова вземане не съществува.
В молбата се
твърди, че отношенията между „П.” АД и “Е." относно изпълнение на
споразумението от 16.12.2009 г. са били уредени с извънсъдебно споразумение,
поради което вземане, основано на влязло в сила съдебно решение по т.дело №
4936/2011 година на СГС, 6-8 състав не съществува. Потвърждение за това е
подадената от представляващия “П." АД, г-н Д.Е. молба с вх.№
13687/10.12.2013 година, с която е оттеглена въззивната жалба срещу Решение №
482/07.03.2013 година по т.дело № 4936/2011 година на СГС, 6-8 състав. В същата
се сочи, че отношенията между страните са уредени доброволно и извънсъдебно,
поради което моли съдебното производство да бъде прекратено.
Сочи се,
обаче че г-н Д.Е. не е имал надлежна представителна власт да сключва
споразумения и да оттегля подадената въззивна жалба срещу Решение №
482/07.03.2013 година по т.дело № 4936/2011 година на СГС, 6-8 състав,
доколкото същият е определен за представляващ “П.” АД от състав на Съвет на
директорите, който е вписан на основание нищожни (невзети) решения на Общо
събрание на акционерите, проведено на 03.05.2011 г. Това обстоятелство
произтичало от влязло в сила решение по т.д. № 1621/2011г. на Окръжен съд В..
С оглед на
гореизложеното, ищецът моли да бъдат
призован на съд и след като докаже предявения иск да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че “П.”
АД (в неплатежоспособност), ЕИК ***, не дължи на “Е.” следните вземания :
- вземане в размер на 6 267 250,46 (шест милиона двеста
шестдесет и седем хиляди двеста и петдесет и 0.46) евро, с левова равностойност
12 257 676,47 (дванадесет милиона двеста петдесет и седем хиляди шестстотин
седемдесет и шест и 0.47) лева, представляващи обезщетение за неизпълнен
договор, установено със сила на пресъдено нещо между длъжника и кредитора с
решение по т.дело № 4936/2011 година на СГС, 6-8 състав (т.36 от списъка на
приетите вземания);
- вземане в размер на 6 597 878,23 (шест милиона
петстотин деветдесет и седем хиляди осемстотин седемдесет и осем и 0,23) лева,
представляващи лихва за забава върху обезщетение за неизпълнен договор,
установено със сила на пресъдено нещо между длъжника и кредитора с решение по
т.дело № 4936/2011 година на СГС, 6-8 състав (т.37 от списъка от списъка на
приетите вземания);
- 738 110,39 (седемстотин тридесет и осем хиляди сто и
десет и 0,39) лева, представляващи съдебни разноски, установени със сила на
пресъдено нещо между длъжника и кредитора с решение по т.дело № 4936/2011
година на СГС, 6-8 състав (т.38 от списъка от списъка на приетите вземания);
- 34 319,11 (тридесет и четири хиляди триста и
деветнадесет и 0,11) лева, представляващи съдебни разноски в производството по
т.дело № 83/2014 година на Окръжен съд - С.З. (т.39 от списъка от списъка на
приетите вземания).
Ответникът “Е.”, със седалище и адрес на управление: Н., К., ул.***,
регистрирано в регистъра на дружествата по № ***, представлявано от ***, оспорва изцяло предявения иск и моли да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Претендират и за направените в производството
разноски, включително и при прекратяване на производството по делото.
На първо място прави искане да се прекрати производството като
недопустимо на две основания : поради липса на пълно и главно доказване от
страна на ищеца „Н.“ ЕООД, че исковата молба е постъпила в срока по чл. 649,
ал.1 ТЗ, както и поради обстоятелството, че за част от исковите претенции е налице
влязло в сила решение, обвързващо всички кредитори на несъстоятелността,
включително и ищеца в настоящото производство. Излагат се подробни съображения,че ищцовото дружество не е успяло да проведе пълно и главно
доказване относно спазването на преклузивния срок за предявяване на иска
В отговора на
исковата молба, ответникът “Е.” сочи, че оспорва изцяло всички твърдения на
ищеца, включително основното му твърдение, че длъжникът „П." АД ( в
неплатежоспособност) не му дължи надлежно предявените от него и приети в
производството по несъстоятелност негови вземания, включени в Списъка на
кредиторите на „П." АД с предявени в срока по чл. 685 ТЗ и приети от
синдика вземания под № 36, 37, 38 и 39. Списъкът е бил обявен в Търговския
регистър по партидата на длъжника на 23.12.2016г., като с Определение №
655/08.06.2018 г. по т.д.№ 83/2014 г., обявено в Търговския регистър по
партидата на длъжника на 08.06.2018 г., съдът по несъстоятелността е оставил
без уважение подаденото от ищеца възражение срещу приетите вземания на “Е.”.
По фактическите обстоятелства относно предявяването на
приетите в производството по несъстоятелност вземания, сочат че:
1. Дружеството, спрямо което е открито производство по несъстоятелност
по търговско дело № 83 /2014 г. на ОС- С.З., ТО, I състав - „П." АД е длъжник
на „Е." по безспорно установени по основание и размер с влезли в сила
съдебни решения вземания. Сочи се, че в производството по несъстоятелност са
приети следните надлежно предявени с молба с входящ № 14371/25.11.2016 г. в
срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, вземания на „Е." срещу длъжника „П." АД :
1.1. Вземане в размер на 6 267 250.46 (шест милиона двеста
шестдесет и седем хиляди двеста и петдесет евро и четиридесет и шест евроцента)
евро с левова равностойност в размер на 12 257 676. 47 (дванадесет милиона
двеста петдесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и четиридесет
и седем стотинки) лева, представляващо дължимо обезщетение за неизпълнен
договор, установено със сила на пресъдено нещо и присъдено в полза на “Е.” с
влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд, по т.д. № 4936/2011 г. с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. ТЗ.
1.2. Вземане в размер на 6 597 878.23 лева (шест милиона
петстотин деветдесет и седем хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и
двадесет и три стотинки), представляващо законна лихва за забава върху
обезщетение за неизпълнен договор, установено със сила на пресъдено нещо и
присъдено в полза на “Е.” с влязло в сила съдебно решение на Софийски градски
съд, Търговско отделение, по т. д. № 4936/2011 г. за периода от 19.07.2011 г.
до 25.10.2016 г. с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 8 ТЗ.
1.3. Вземане в размер на 738 110.39 лева (седемстотин
тридесет и осем хиляди сто и десет лева и тридесет и девет стотинки),
представляващо съдебни и деловодни разноски, установени със сила на пресъдено
нещо и присъдени с влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд,
Търговско отделение, по т. д. № 4936/2011 г. с поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал.1, т. 8 ТЗ.
1.4. Вземане
в размер на 34 319.11 лева (тридесет и четири хиляди триста и деветнадесет лева
и единадесет стотинки), представляващо присъдени с влязло в сила съдебно
решение № 314 от 25.10.2016 г. на Окръжен съд-С.З., TO,
по т. д. № 83/2014 г. съдебни и деловодни разноски в производството по
несъстоятелност, с поредност на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал.1, т. 3 ТЗ.
2. Сочи се, че приетите в производството по
несъстоятелност на „П." АД вземания на “Е.” са безспорни, тъй като са установени по
основание и размер с влезли в сила съдебни решения, които съгласно чл. 297 ГПК
следва да бъдат зачетени от всички съдилища, учреждения и общини в Република Б..
Сочи се, че за приетите вземания по т. 1.1 до т. 1.3 по-горе е издаден и
изпълнителен лист в полза на “Е.” срещу „П." АД на 16.01.2014 г.
В
отговора се твърди, че въпреки безспорното установяване по основание и размер с
влезли в сила решения на приетите в производството по несъстоятелност вземания
на “Е.” срещу длъжника, същите са били неоснователно оспорени с възражение на
кредитора „Н." ЕООД, гр. С., което е оставено без уважение с Определение №
655/08.06.2018 г. по т.д.№ 83/2014 г.
Ответникът
оспорва всички твърдения на ищеца по фактическите обстоятелства, свързани с
отношенията между “Е.” и „П." АД във връзка с участието им като акционери
в „Т." АД, както и твърденията за симулирани процеси, липса на претърпени
от “Е.” вреди и липса на неизпълнение от страна на „П." АД на
споразумението от 16.12.2009 г. Оспорват изцяло, както посочените факти в
исковата молба, така и основателността на предявения иск.
Сочи се, че „Е." безспорно е
съществувало в правния мир към момента на предявяването на вземането, като
продължава да съществува и към настоящия момент.В рамките на производството по
несъстоятелност на „П." АД ( в неплатежоспособност) – т. д. № 83 по описа
за
Самото
участие на „Е." в „Т." АД е свързано с поетия ангажимент за съвместно
финансиране на дейността му от двамата акционери.На 16.12.2009 г. е подписано
съответно споразумение между акционерите в „Т." АД - „П." АД и „Е.",
чийто предмет е финансирането на „Т." АД (в несъстоятелност) със средства,
които на последващ етап да бъдат включени в капитала на дружеството. В чл. 1 от
Споразумението е бил фиксиран крайният
срок за осигуряване на ресурса от 10 000 000 (десет милиона) евро за
увеличаване на капитала с уговорката, че до настъпването му необходимата сума
може да бъде предоставена като заем от всеки един от акционерите на „Т."
АД.
Твърди се ,че
„П." АД (в неплатежоспособност) не е изпълнил задължението си за съвместно
финансиране на „Т." АД. Сочи се, че в рамките на производството пред СГС
по търговско дело № 4936 по описа за 2011г. безспорно е доказано, че „П."
АД (в неплатежоспособност) е извършил прихващания на взаимни задължения с „Т."
АД (в несъстоятелност) на стойност 371 533.94 лв. (противно на задължението му
по т. 6 от Протокола от 18 март
Още преди
сключването на споразумението от 16.12.2009г., ответникът „Е." сочи, че е
започнал да осигурява финансиране на „Т." АД в съответствие с поетия
ангажимент в акционерното споразумение със средства, необходими за текущата
дейност на дружеството и за закупуване на базови станции, без което
продължаването на дейността на дружеството не би било възможно още през
Същевременно „Т." АД (в
несъстоятелност) чрез Изпълнителния директор г-н Красимир Витанов и чрез
председателя на Съвета на директорите г-н Б.Д. двукратно е уведомил с
последователни нотариални покани от 05.08.2010г., 31.08.2010г. „П." АД за
финансовото състояние на „Т." АД (в несъстоятелност), като е обърнато
специално внимание на факта, че „П." АД не само се е дезинтересирал от
участието в управлението на „Т." АД (в несъстоятелност), но и не изпълнява
задълженията си по споразумението от 16.12.2009 г., което от своя страна е създало
условия за неплатежоспособност на „Т." АД ( в несъстоятелност) и е нанесло
преки вреди на „Е." . Сочи се, че с неизпълнението на договорните
задължения, „П." АД целенасочено води „Т." АД към производство по
несъстоятелност, което, не е в полза на нито един от двамата акционери, тъй
като едва ли ще останат средства след осребряване на имуществото за
удовлетворяване вземанията на акционерите.
Твърди се ,че „Е.", пред угрозата да загуби цялата
си инвестиция в резултат на бездействието на „П." АД, на 21 юни
Последното от
оспорените от ищеца вземания, представляващи присъдени в полза на „Е." разноски
в производството по несъстоятелност на „П." АД, произтича от влязло в сила
съдебно решение № 314 от 25.10.2016 г. на ОС-С.З., по т. д. № 83/2014 г. В това производство,
ищцовото дружество е участвало, поради което силата на пресъдено нещо,
включително по разпределената от съда отговорност за съдебни и деловодни
разноски, го обвързва. Оспорването на тази част от вземанията на „Е."от
страна на ищеца е недопустимо и представлява недопустим опит за пререшаване на
разрешен със сила на пресъдено нещо правен спор.
Твърди се ,че към момента, към който е
оттеглена въззивната жалба срещу решение № 482 от 07.03.2013 г., постановено по
т.д. 4936/2011 г. на СГС, по отношение
на „Е." Д.Е. е действал в качеството му на представляващ и управляващ „П."
АД (в неплатежоспособност) и действията му са породили съответните правни
последици, свързани с влизането в сила на постановеното от СГС решение.
Синдикът на „П.” АД ( в неплатежоспособност) излага
следните съображения: По основателността на иска, синдикът сочи, че в
предвидените от закона срокове, дружеството „Е.“ е предявило своите вземания в
производството по несъстоятелност на „П.“ АД (в неплатежоспособност). Част от
предявените вземания са били включени в списъка на приетите от синдика
вземания, а друга част са включени в списька на неприетите вземания в
производството по несъстоятелност на „П.“ АД (в неплатежоспособност).
След
направеното оспорване от страна на кредитора „Н.“ ЕООД срещу включените като
приети вземания на „Е.“, съдът по несъстоятелността се е произнесъл с
определение по реда на чл. 690 ТЗ, като е оставил без уважение депозираното
възражение.
Във връзка с горното, „Н.“ ЕООД е предявило настоящия
установителен иск по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ.
В качеството си
на синдик /към момента на завеждане на исковата молба/ на „П.“ АД (в
неплатежоспособност), адв.В. сочи, че е представил становище пред съда по
несъстоятелността по чл. 690, ал. 2 ТЗ, което поддържа частично.
Във връзка с
направеното оспорване на представителната власт на представляващия „Е.“, респ.
и по отношение на направеното упълномощаване на процесуален представител, синдикът
счита, че в хода на производството, кредиторът е представил доказателства във
връзка със съществуването на дружеството, както и във връзка с лицата, вписани
в регистъра на Р К., като негови представляващи.
Във връзка с
основателността на предявеното вземане, адв.В. излага следното становище:С
Решение № 482/ 07.03.2013 г. по т.д. № 4936/
Сочи, че
с Определение от 19.12.2013 г. на
Софийски апелативен съд, по т.д. № 3066/
Въпреки
изложеното, синдикът поддържа, че така
постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на
кредиторите в производството по несъстоятелност, които не са участвали в
исковото производство. В хода по същество на делото се взема становище,че
предявения иск следва да бъде уважен.
„П.”
АД (в неплатежоспособност), чрез пълномощника си изразява становище, че счита
иска за допустим и основателен. Сочи се, че за да бъдат включени в списъците по
чл.692 ТЗ вземанията на кредиторите следва да бъдат надлежно предявени в
сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ от лицата, който представляват тези кредитори,
а в конкретния случай се касае за чуждестранно юридическо лице, което следва да
установи своето съществуване и процесуална легитимация да извършва съотвените
действия. Ответникът сочи, че приложената към молбата за предявяване клетвена
декларация и други документи са от период, който предшества факта на предявяване
с повече от две години, като това обстоятелство изключва каквато и да е
удостоверяваща сила на тези документи към датата на предявяване на вземането от
Еранс холдинг - 25 ноември
Сочи, че
съдебното решение по т.дело № 4936/2011 година на СГС, 6-8 състав не обвързва
кредиторите на несъстоятелността, доколкото не попада в хипотезата на чл. 691 ТЗ.
В тази връзка, включването на вземанията на “Е.” е следвало да бъдат доказани
по основание и размер с писмени доказателства съобразно чл.685, ал.2 ТЗ.
Неспазването на това изискване предпоставя основателност на предявените искове
с оглед ненадлежното предявяване на вземанията в производството по
несъстоятелност.
Ответникът
сочи, че е предявен отрицателен
установителен иск относно вземане в размер на 6 267 250,46 (шест милиона двеста
шестдесет и седем хиляди двеста и петдесет и 0.46) евро, с левова равностойност
12 257 676,47 (дванадесет милиона двеста петдесет и седем хиляди шестстотин
седемдесет и шест и 0.47) лева, което се основава на влязло в сила съдебно
решение по т.дело № 4936/2011 година на СГС, 6-8 състав. Сочи се, че срещу
същото решение е подадена въззивна жалба от „П.” АД, която е оттеглена от Д.Е.,
в качеството му на представляващ дружеството с молба вх.номер 13687/10.12.2013
година. Е. е вписан в това му качество на 13.11.2013 г. на основание подадено
заявление до Търговския регистър с входящ номер 20131113171518. С влязло в сила
решение по т. д. №366/2013 година на Окръжен съд - С.З. са признати за
несъществуващи промените, вписани с цитираното заявление вх. номер
20131113171518, поради което ответникът
счита, че действията на Д.Е. по оттегляне на въззивната жалба не са
произвели правни последици. Приетото вземане не е установено по основание и
размер, доколкото съществуването му не може да следва от съдебно решение, срещу
което има подадена въззивна жалба.
В отговора „П.”
АД сочи, че оспореното от ищеца вземане за главница е формирано на основание
влязло в сила съдебно решение за заплащане на обезщетение по неизпълнен
договор, в резултат на причинени вреди, настъпили след отнемане от страна на
КРС на разрешения, издадени на “Т.“ АД. Последното е дъщерно дружество, чийто
капитал се притежава от П. АД и “Е.” и по отношение на което е открито
производство по несъстоятелност. Твърдяната вреда произтичала от неизпълнение
на задължение за предоставяне на парични средства от „П.” АД в полза на “Т.”
АД, респективно изпадане на дружеството в несъстоятелност и невъзможност за “Е.”
да получи предоставени от него парични средства. Самото изложение предполага,
че “Е.” е предоставил заем на дружеството, в което притежава акции от капитала,
поради което между тях е възникнало облигационно задължение за връщане на
заемните суми. Отношенията по издължаване на тези суми се развиват между
страните по договора и не могат да бъдат предмет на обезщетяване от трети лица.
Сочи се, че „П. „АД не е страна и не е поемал гаранции или предоставял други
обезпечения гарантиращи изпълнението на задълженията на “Т.” АД.
Обстоятелството, че последното е изпаднало в неплатежоспособност и по отношение
на него е открито производство за несъстоятелност не означава, че “Е.” е
претърпяло вреди, които следва да бъдат обезщетени от другия акционер. По
своята същност производство за обявяване в несъстоятелност представлява
процедура за удовлетворяване на кредиторите на дружеството-длъжник, поради
което претенциите на “Е.” срещу “Т.” АД е следвало да бъдат реализирани в това
производство.
Сочи се, че
дружеството е разполагало с имущество на значителна стойност, което да формира
масата на несъстоятелността. Независимо от това, страните по т.д. № 4936/2011
година на СГС са симулирали процес като по такъв начин вземането на “Е.” срещу
“Т.” АД е трансформирано във вземане срещу “П.” АД без такова задължение да е
съществувало. В тази връзка, ответникът счита, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен.
Отношенията
между „П. „АД и “Е.” относно изпълнение на споразумението от 16.12.2009 г. са
били уредени с извънсъдебно споразумение, поради което вземане, основано на
влязло в сила съдебно решение по т.дело № 4936/2011 г. на СГС не съществува.
Потвърждение за това е подадената от представляващия “П.” АД г-н Д.Е. молба с
вх.№ 13687/10.12.2013г., с която е оттеглена въззивната жалба срещу Решение №
482/07.03.2013г. по т.д. № 4936/2011 г. на СГС. В същата се сочи, че
отношенията между страните са били уредени доброволно и извънсъдебно, поради
което моли съдебното производство да бъде прекратено.
Според
ответника, “П.” АД, предявените отрицателни установителни искове за
несъществуване на вземания за лихви и разноски в производството по т.д. №
4936/2011 година на СГС, са основателни при съобразяване на изложеното по-горе
относно несъществуването на вземането за главница. В допълнение при преценката
на съществуването им като акцесорни задължения същите следват от установяване
на задължението за главница.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.694,
ал.3, т.1 от ТЗ.
Исковата молба е предявена от „Н.”ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ***, с искане да се признае за
установено, че „П.”АД/н/, ЕИК ***, НЕ ДЪЛЖИ на” Е.”, със седалище и
адрес на управление: Н., К., ул. ***, регистрирано на 18.07.2008г. в регистъра
на дружествата на Р К. под № ***, представлявано от ***, следните вземания:
-
вземане в размер на 6 267 250,46 евро / шест милиона двеста шестдесет и
седем хиляди двеста и петдесет и 0,46 евро/^с левова равностойност 12 257
676,47 лева/ дванадесет милиона двеста петдесет и седем хиляди шестстотин
седемдесет и шест лева и 0,47ст./, представляващи обезщетение за неизпълнен
договор, установено със сила на пресъдено нещо между длъжника и кредитора с
Решение по т.д. №4936/2011г. на СГС,6-8 състав / т.36 от списъка на приетите
вземания/;
-
вземане в размер на 6 597 878,23 лева/ шест милиона петстотин деветдесет и
седем хиляди осемстотин седемдесет и осем и 0,23/ лева, представляващи лихва за
забава върху обезщетение за неизпълнен договор, установено със сила на
пресъдено нещо между длъжника и кредитора с Решение по т.д. №4936/2011г. на
СГС, 6-8 състав /т.37 от списъка на приетите вземания/;
-вземане в
размер на 738 110,39 лева/ седемстотин тридесет и осем хиляди сто и десет лева
и тридесет и девет ст./, представляващи съдебни разноски, установени със сила
на пресъдено нещо между длъжника и кредитора с Решение по т.д. №4936/2011г. на
СГС, 6-8 състав /т.38 от списъка на приетите вземания/;
-вземане
в размер на 34 319,11 лева/ тридесет и четири хиляди триста и деветнадесет лева и
единадесет ст./, представляващи съдебни разноски в производството по т.д.
83/14г. на Окръжен съд С.З. /т.39 от списъка на приетите вземания/.
Исковата
молба е подадена в преклузивния срок по чл.694, ал.6 от ТЗ -в кориците на
делото се съдържа пощенския плик, удостоверяващ изпращането й по пощата в
преклузивния срок. Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка
изх. № 182/21.12.2018 г., издадена от офис мениджъра на пощенски клон 7 С.С. С.,
пощенската пратка е с подател именно ищеца по делото и получател Окръжен съд С.З.,
създадена е на 21.06.2018 година и експедирана от пощенския клон към
местоназначението й на 22.06.2018 година, което напълно съвпада с данните от
съдържащите се върху пощенския плик клейма и идентификационни данни.
Ответникът „Е." е оспорил справка изх. № 182/21.12.2018г. на
офис-мениджър ПС 7 С. и фискален бон.Също така се твърди,че подписалото
справката лице няма качеството на длъжностно лице, поради което и справката не
е официален документ по смисъла на чл. 179. ал.1 ГПК. Фискалният бон също не
удостоверявал надлежно нито датата, нито съдържанието на пратката, за която се
твърди от ищеца, че е спазен срокът по чл. 694, ал.6 ГПК.
От представеното писмо вх. № 6575/17.05.2019 от Б.
ЕАД ,както и от отговор лично от Главния
изпълнителен директор на дружество с вх. № 15635/06.12.2019 г.,следва да се
приеме,че пощенска пратка, с която исковата молба е постъпила в съда, е приета
от пощенския клон на 21.06.2018 г. Този извод следва и от системния бон от
21.06.2018г., удостоверяващ приемането на пратката.
Списъкът,съставен
от синдика е публикуван по партидата на длъжника в Търговския регистър на
Агенцията по вписванията на 23.12.2016 г., като срещу приетите вземания на “Е.”,
в срока на чл.690 ТЗ е било подадено писмено възражение от „Н.” ЕООД.На
основание чл. 690, ал.2 ТЗ, служебният синдик на длъжника е депозирал становище
пред съда по несъстоятелността, с което счита предявеното възражение за
основателно.Възражението е било разгледано в производството по чл. 692 ТЗ и с
определение от 08.06.2018г., съдът по несъстоятелността е приел, че обсъжданото
възражение е неоснователно и е оставил описаните по-горе вземания в списъка на
приетите от синдика.
Предвид горното съдът намира, че исковата
молба е подадена в законния преклузивен срок и от легитимирано лице - кредитор,
подал възражение по чл. 690 ТЗ срещу оспорваните с иска вземания.
При предявен отрицателен установителен
иск, е налице особена хипотеза на разместена доказателствена тежест. В този случай ищецът следва да
установи всички свои възражения срещу съществуването на отреченото право, а
ответникът носи тежестта на доказване на съществуването на вземането .
Ответникът „ Е.”
основава вземанията под т.36, т.37, т.38,т.39 от списъка на приети вземания на
кредиторите на „П.” АД/н/ на съдебно решение, което е постановено преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност.Това съдебно решение не попада
в хипотезата на чл. 691 от ТЗ. Съдебното решение, постановено по т.д.
№4936/11г. на СГС, няма обвързваща сила
по отношение на останалите кредитори в производството по несъстоятелност. В производството по несъстоятелност следва да
бъдат формирани самостоятелни правни изводи относно съществуването на
предявеното вземане, неговото основание и размер, доколкото
силата на пресъдено нещо се разпростира само между страните по спора, поради
което е непротивопоставимо на подалия възражението кредитор, който не е
участвал в производството, респ. не е обвързан от решението
Видно от
приложеното съдебно решение № 482/ 07.03.2013 г., по описа на СГС, „Е.“, К. е
завело иск срещу „П.“ АД с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД. „Е.“, К. и „П.“
АД са акционери в дружеството „Т.“ АД. На
05.10.2009 г. между „Е.“, К. и „Т.“ АД е подписан договор от 05.10.2009 г. за паричен заем, съгласно
който „Е.“, К. се е задължило да
предостави на заемополучателя сума в размер на 4000000евро при
уговорена годишна лихва и срок за издължаване 31.12.2016 г. На 16.12.2009 г. било подписано и
споразумение между „П.“ АД и „Е.“, К., по силата на което страните като
акционери в „Т.“ АД се съгласили, че всяка от тях ще представи на „Т.“ АД заем
в размер на 5000000 евро, в определени в споразумението за това срокове. Тъй като,
„П.“АД не отпуснало на „Т.“ АД цитираната сума, „Е.“, К. продължило да отпуска
средства на „Т.“ АД, като за периода 07.10.2009 г. - 19.01.2011 г.
предоставената сума била в размер на 7 211 271.14 евро. „Е.“, К. твърди, че
поради неизпълнение на задължението на „П.“ АД, по отношение на дружеството „Т.“
АД е било открито производство по несъстоятелност и КРС е отнела издадените на
„Т.“ АД разрешения по ЗЕС за осъществяване на електронни съобщителни услуги.
Предявената в производството по несъстоятелност сума в размер на 6 267 250.46
евро, представлявала обезщетение за нанесени вреди.
От представените като писмени доказателства
по делото удостоверение
за актуално състояние на Е., удостоверение на Министерство на енергетиката,
търговията, индустрията и туризма на Република К. за вписване в регистъра на Е.,;
сертификат за учредяване на Е.. се
установява, че този ответник е дружество, надлежно учредено и съществуващо
съгласно законодателството на Република К.. То е регистрирано на 18.07.2008 г.
в регистъра на дружествата на Република К. със седалище и адрес на управление в
гр. Н., Република К..В този смисъл са неоснователни възраженията на ищеца за
липса на правосубектност.
От
съдържанието на споразумението от 16.04.2009 г. се установява, че участието на „Е."
в „Т.” АД е свързано с поетия ангажимент за съвместно финансиране на дейността
му от това дружество и „П.“ АД ( н.). в качеството им на акционери, тъй като
към момента на придобиването на акции в „Т.“ АД от „Е.“ първото е било с
отрицателен капитал и единственият начин да бъде оздравено е било свързано със
съвместни инвестиции на двамата акционери. В чл. 1 от Споразумението е фиксиран
крайният срок за осигуряване на ресурса от 10 000 000 (десет милиона) евро за
увеличаване на капитала с уговорката, че до настъпването му необходимата сума
може да бъде предоставена като заем от всеки един от акционерите на „Т.“ АД.
Производството
по несъстоятелност на „Т.“ АД е открито с решение от 28.03.2012 г. поради
неплатежоспобност с начална дата 31.12.2008 г. Дружеството е заличено на
22.06.2015 г. , като заличаването е на основание чл. 632 ал.4 от Търговския
закон.
В хода на производството е назначена
съдебно-икономическа експертиза.От първото заключение на съдебно-икономическата
експертизата се установява, че „П.“ АД е предоставил на „Т.“ АД заемни средства
за периода от 28.12.2006 г. до 17.11.2010 г. в общ размер 37690171,13 лева, в
това число: чрез банкови преводи 35231652,00 лева. Не са открити данни за
предоставени средства след 17.11.2010г. Експертизата, отчитайки извършените
частични погасявания, заключава, че към 17.11.2010 г. вземанията на „П.“ АД към
„Т.“ АД за предоставени заеми са за 29 789 712,18 лв. - главници и 2 783712,03
лв. лихви. Сумата на задължението за главници остава непроменена до
заличаването на „Т.“ АД, като съответно расте само размера на натрупаните
междувременно лихви. Видно от това заключение от всички предоставени от „П.“ АД
заемни средства, последващо спрямо сключването на процесното Споразумение е
предоставянето на общо 431418,00 лева, от които 371573,96 лв. през април и
август 2010 г. и то не въз основа на конкретни, сключени съобразно
споразумението договори за заем, а в изпълнение на други споразумения.
Банковите преводи след 16.12.2009 година са установени в размер на 30 000 лв.
От заключенията
на допълнителните съдебно-икономически експертизи се установява, че „Е.“ е предоставил на „Т.“
АД заемни средства за периода от 05.10.2009 г. до 19.07.2011г. общ размер 14
102 062,53 лева, в това число: чрез банкови преводи 13920672,21 лева, като
според изричната констатация на вещото лице основанието, което е посочено за
извършване на всички банкови преводи, посредством които е предоставена общо
сумата от 13920672,21лв. е „по договор за паричен заем от 05.10.2009 г.“ Сумата
на извършените на това основание банкови преводи надхвърля левовата
равностойност на 4млн. евро, колкото е заемната сума по договора за паричен
заем от 05.09.2009 година, приет по делото, поради което и вещото лице
предполага, че разликата от 6 097 352,21 лева, която е преведена и след
16.12.2009г., е преведена въз основа на други договорености. Представен е Договор
за новация от 04.01.2010 г., сключен между „Е.“ и „Т.“ АД. Съдът намира за
основателни доводите на пълномощника на ищеца,че с този договор по същество не
се променят условията на договора за паричен заем от 05.10.2009 г., и не се
предвижда погасяване на задълженията на длъжника по него чрез поемането на
нови, като се уговаря предоставянето на допълнителна сума от 1 000 000 евро при
същите условия .Договорът за заем от 05.10.2009г. се счита като такъв, който е
сключен в изпълнение на Споразумението на акционерите от 16.12.2009 г. и всички
предоставени до сега и занапред суми се
считат като такива, които са отпуснати в изпълнение на това Споразумение.
Договорът за новация е сключен без изискуемото се писмено съгласие на другата
страна по Споразумението от 16.12.2009 г. -на - „П.“ АД. Следва да се направи
извод,че спрямо „П.“ АД сключването и изпълнението на този договор не
съставлява изпълнение от страна на „Е.“ на поетите със Споразумението от
16.12.2009 г. задължения за предоставяне на ново по съществото си финансиране.
Следва да
се има предвид,че споразумението от 16.12.2009 г. изисква всеки от акционерите
да предостави ново финансиране в размер от по 5млн. лв., без да се засягат
сключените по-рано подобни договори. Акционерът
„Е.“, е предоставил 6 097 352,21лв./видно от допълнителната
съдебно-икономическа експертиза/. Разликата между тези средства и дължимата от
този акционер съгласно Споразумението сума от 5 млн. евро е изчислена от вещото
лице в размер на 3 681 797,79 лева. Акционерът, задължил се да представи
финансиране втори по ред - „П.“ АД, е предоставил 30 000 лева. Следователно,
неизпълнението на „Е.“, възлиза на 3 681 797,79 лева, които и трябвало да бъдат
предоставени до 14 март 2010г., а на „П.“ АД на 9 749 150 лева (5 млн. евро -
30 000 лева) които е трябвало да бъдат предоставени след 14 март 2010 г. до 30
юли 2010 г. Налага се извода, че и двете страни по това Споразумение не са го
изпълнили надлежно. а срокът за изпълнение на задълженията на „Е.“ е предхождащ
спрямо срока за изпълнение на задълженията на „П.“ АД.
Ответникът „Е.“ твърди загуба в размер на 6267250,46 евро
настъпила след отнемането от КРС на Разрешенията на „Т.“ АД за осъществяване на
далекосъобщителна дейност по ЗЕС. Представени са четири броя Решения на
Комисията за регулиране на съобщенията, с които се отнемат посочените в тях
разрешителни поради неплатени задължения за такси за периода от 01.07.2010 г.
до 31.03.2011 г. общо в размер на 260352,90 лв. Не е основателен довода на „Е.“ , че непредставянето на заемните средства е в
пряка връзка с неплащането на таксите, след като не е провеждано установяване
дали „Т.“ АД не е разполагал с други средства.Следва да се отбележи,че „Т.“ АД е в неплатежоспособност от 31.12.2008
г. Съдът намира за основателен довода на ищеца,че и двете страни по
Споразумението от 16.12.2009 г. са имали правото да откажат да предоставят
заемите, за които са се били задължили, без да носят отговорност за последиците
от отказа си една пред друга.
Видно от решение № 482/07.03.2013г. по т.д. № 4936/2011
на СГС според „Е.“ твърдението за причинена вреда в размер на 6 267 250,46 евро
се формира от заемните средства, които е предоставил на „Т.“ АД преди
Споразумението от 16.12.2009 година с „П.“ АД и след него и които няма да му
бъдат върнати (предвид преустановяването на дейността на „Т.“ АД и
несъстоятелността му). Заемните средства, които „Е.“ е предоставил извън
Споразумението от 16.12.2009 г. с „П.“ АД, не могат да имат общо с евентуалното
неизпълнение на това Споразумение.
Видно от § 1 от Споразумението вземанията за всички предоставени в заем,
съгласно клаузите му, суми, ще следва впоследствие да бъдат внесени в капитала
му.Не може да се приеме,че договарящите
акционери имат основание да очакват, че при точно изпълнение на споразумението
дадените в заем суми ще бъдат върнати като заем от „Т.“ АД. т.е неоснователно е
становището на „Е.“ ,че търпи вреди от
невърнати заеми поради неизпълнение на Споразумението.
Споразумението от
05.03.2014 г. има за предмет да обезщети „Е.“ за инвестициите му в „Т.“ АД като
за целта е уговорено, че „П.“ АД откупува притежаваните от „Е.“ акции от
капитала на това дружество на посочената там цена. „Е.“ би могъл да претендира
изпълнение на споразумението от 05.03.2014 г. като вземането му е предявено в
производството по несъстоятелност на „П.“ АД/.
Предявените
отрицателни установителни искове за несъществуване на вземания за лихви и
разноски в производството по т.д. № 4936/2011 г. на СГС, са основателни при
съобразяване на изложеното по-горе относно несъществуването на вземането за
главница. Същите са акцесорни задължения
и следват от установяване на задължението за главница.
Предвид
гореизложеното следва да се приеме,че ответникът „Е.“ по отрицателния
установителен иск не доказва съществуването на претендираните вземания,поради
което предявеният иск следва да се уважи.В тежест на ответниците следва да се
възложат сторените от ищеца разноски.
Водим от
изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “П.”
АД (в несъстоятелност), ЕИК *** гр.В. *** не дължи на “Е.” съдебен
адрес:*** адв.Т.Г. следните вземания :
- вземане в размер на 6 267
250,46 (шест милиона двеста шестдесет и седем хиляди двеста и петдесет и 0.46)
евро, с левова равностойност 12 257 676,47 (дванадесет милиона двеста петдесет
и седем хиляди шестстотин седемдесет и шест и 0.47) лева, представляващи
обезщетение за неизпълнен договор, установено с решение по т.дело № 4936/2011
година на СГС, 6-8 състав (т.36 от списъка на приетите вземания);
- вземане в размер на 6 597
878,23 (шест милиона петстотин деветдесет и седем хиляди осемстотин седемдесет
и осем и 0,23) лева, представляващи лихва за забава върху обезщетение за
неизпълнен договор, установено с решение по т.дело № 4936/2011 година на СГС,
6-8 състав (т.37 от списъка от списъка на приетите вземания);
- 738 110,39 (седемстотин
тридесет и осем хиляди сто и десет и 0,39) лева, представляващи съдебни
разноски, установени с решение по т.дело № 4936/2011 година на СГС, 6-8 състав
(т.38 от списъка от списъка на приетите вземания);
- 34 319,11 (тридесет и четири
хиляди триста и деветнадесет и 0,11) лева, представляващи съдебни разноски в
производството по т.дело № 83/2014 година на Окръжен съд - С.З. (т.39 от
списъка от списъка на приетите вземания).
ОСЪЖДА “Е.” съдебен адрес:***,
“П.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *** гр.В. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на “Н.”
ЕООД, ЕИК ***представлявано от Ц. Д. - управител, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. *** сумата 2 040 лв.
/две хиляди и четиридесет лева/-разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П. в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: