РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. гр. Радомир, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100518 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от ЕВЛ. В. Н.
срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът, като собственик на недвижим имот, находящ
се в гр. Радомир, ЖК „Арката“ . бил клиент на ответното дружество, с кл. № .0.
При направена справка в ответното дружество ищецът установил, че дължи сумата от
1377,33 лева – главница за доставена ел. енергия за битови нужди за периода от 17.12.2009 г.
до 31.01.2011 г., вкл., както и лихва за забава в размер на 1499,40 лева за периода от
31.01.2010 г. до 04.06.2021 г.
От изложеното ставало ясно, че последното задължение е възникнало на 31.01.2011
г., от което следвало, че вземането на ответното дружество за процесните суми било
погасено по давност.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 1377,33 лева – главница за доставена
ел. енергия за електроснабден имот, находящ се в гр. Радомир, ЖК „Арката“ ., кл. № ., за
периода от 17.12.2009 г. до 31.01.2011 г., вкл. (след допуснато изменение на иска по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК), както и законната лихва за забава в размер на 1499,40 лева за периода от
31.01.2010 г. до 04.06.2021 г., като погасени по давност.
1
С отговора на исковата молба ответното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД чрез
упълномощен представител е оспорило предявения иск, излагайки твърдения, че ищецът, в
качеството си на клиент на дружеството, с кл. № ., е подал на 27.05.2021 г. заявление за
разсрочване на задълженията, като е поискал от „ЧЕЗ Електро България“ АД да му бъде
разрешено разсрочено плащане на дължимите от него суми за консумирана ел. енергия в
размер на 2877,33 лева, след което искането му е уважено и същият е бил уведомен по
телефона.
С подаването на заявлението за разсрочване на дълга на практика ищецът се отказал
от правните последици от изтичането на давността и по този начин, дори давността да е
била изтекла, с направеното признание, считано от 27.05.2021 г. е започнал да тече нов
давностен срок, който към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен представител
поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С
писмена молба изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа:
От представеното по делото извлечение от клиентската информационна система на
„ЧЕЗ Електро България“ АД по кл. № . се установява, че задължението на ищеца Е. Н. към
ответното дружество за ползвана, но незаплатена ел. енергия за периода от 17.12.2009 г. до
31.01.2011 г. е в общ размер на 2899,18 лева, от които 1377,93 лева – главница за ползвана
ел. енергия и 1521,25 лева - неустойка.
По делото е представено и заявление с вх. № **********/27.05.2021 г., подадено от
ищеца Е.Н. до ответното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД, с което е поискано
разсрочване на задължението за ползвана ел. енергия и неустойка в общ размер на 2877,33
лева по кл. № ..
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като
същият е процесуално допустим, предявен е при наличие на правен интерес и надлежно
упражняване правото на иск. В подкрепа на допустимостта на иска следва да се изтъкне
също така, че няма изрични нормативни ограничения за начина, по който следва (или е
възможно) да се упражни правото на длъжника да се позове на изтекла давност. Така
например, разпоредбата на чл. 120 ЗЗД сочи единствено, че давността не се прилага
2
служебно, но не ограничава начините, по които правоимащото лице може да я релевира.
Поради това и доколкото нормативна забрана се въвежда винаги изрично, липсата на такава
по отношение на този вид искове обуславя тяхната принципна допустимост, а въпросите
дали за ищеца е налице правен интерес от иска и дали съответното право е въобще
погасяемо по давност, са предмет на конкретна преценка във всеки отделен случай. По
настоящото дело съдът намира, че спорното право (вземане) е облигационно и поради това
може да бъде погасено по давност, а ищецът има правен интерес от предявяване на такъв
иск.
По основателността:
Между страните не се спори, че ищецът ЕВЛ. В. Н. е собственик на електроснабден
обект, находящ се в гр. Радомир, ЖК „Арката“ ., от което следва, че между ищеца и
ответника - „ЧЕЗ Електро България” АД (енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24 от
ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел. енергия),
съществуват облигационни правоотношения, които се регулират от публично оповестени
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия и ищецът притежава
качеството „клиент на електрическа енергия“. Съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката тези условия обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С оглед характера на
обществените отношения начинът на договаряне е опростен, като предварително е
определено съдържанието на договорните клаузи за всички единични договори, които са
типизирани.
Страните не спорят, че за процесния обект, находящ се в гр. Радомир, ЖК „Арката“ .,
има незаплатено задължение в общ размер на 2876,73 лева за периода от 17.12.2009 г. до
31.01.2011 г.
Не е спорно между страните и че на 27.05.2021 г. ищецът е подал до ответното
дружество заявление за разсрочване на дълга. Спорно е дали в последното е обективирано
признание на процесното вземане от ищеца, прекъсващо погасителната давност.
Съдът намира, че в подписаното от ищеца заявление е обективирано изрично и
недвусмислено признание на вземането на ответното дружество, предмет на предявения
отрицателен установителен иск. Относно ефекта на направеното признание върху
погасителната давност, съдът намира следното:
Едно вземане винаги може да бъде признато, включително след изтичане на
давностния срок. По аргумент за по-силното основание от чл. 118 ЗЗД, щом длъжникът
може да изпълни и след изтичането на давността и това да доведе до погасяване на
кредиторовото вземане, той би могъл да стори и по-малкото – да признае вземането, т. е.
своето задължение. Това признание представлява всъщност отказ от позоваване на вече
изтекла давност. В този смисъл е практиката на ВКС, формирана с решение № 65/03.06.2011
г. по т. д. № 600/2010 г., І т. о. на ВКС. Според разпоредбата на чл. 113 ЗЗД валиден отказ от
3
правото на погасителна давност може да се направи само след изтичането ù. Относно
формата на едностранното волеизявление за отказ от субективното право на погасителна
давност, с решение № 186/19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2011 г., ІV г. о., е прието, че
няма форма за действителност. Прието е още, че отказът може да бъде изричен или
мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че
длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност – относно цялото
парично задължение или част от него. В случая ищецът изрично е признал вземането с
подписването на процесното заявление, с искане за разсрочване на дълга. По този начин,
дори и да е била налице изтекла давност за цялото или за част от процесното вземане, с
направеното от ищеца признание давността се прекъсва и за вземането започва да тече нова
давност. Следователно, от 28.05.2021 г. за процесното вземане е започнала да тече нова
давност, която към датата на подаване на исковата молба – 18.06.2021 г., не е изтекла,
поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, чиито
размер съдът определя на 100,00 лева, вземайки предвид ниската правна и фактическа
сложност на делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕВЛ. В. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК
„Арката“ . срещу „ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк
Бизнес Център“, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът, в качеството му на битов клиент на електрическа
енергия с клиентски № 300107292090, не дължи сумата от 1377,33 лева (хиляда триста
седемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки) – главница за доставена ел. енергия за
електроснабден имот, находящ се в гр. Радомир, ЖК „Арката“ ., кл. № ., за периода от
17.12.2009 г. до 31.01.2011 г., вкл., както и законната лихва за забава в размер на 1499,40
лева (хиляда четиристотин деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки) за периода от
31.01.2010 г. до 04.06.2021 г.
ОСЪЖДА ЕВЛ. В. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „Арката“ . ДА
ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № .9, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“
4
сумата в размер на 100,00 лева (сто лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5