№ 1
гр. Габрово, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20214200100080 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.79 във вр. с чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2008г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********) - кредитодател и
ответниците - кредитополучатели бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим
имот №HL 34934/03.06.2008г., по силата на който кредитора предоставя на
кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 47000евро, по курс „купува" за швейцарски франк към евро на
кредитора в деня на усвояване на кредита. За връщането на кредита и за другите задължения
по договора, лицата, подписали договора като кредитополучател, отговарят солидарно.
Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя Р. Б. Р., посочена в чл.2, ал.1 от договора. Усвоеният кредит в
швейцарски франкове по сметката по чл.1, ал.1 от договора се превалутира служебно от
кредитора в евро по търговски курс „купува" швейцарския франк към евро на кредитора за
съответната валута в деня на усвояването. За усвоения кредит кредитополучателите дължат
на кредитора годишна лихва в размер посочен в договора. Крайният срок за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви бил 300 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен, а именно - швейцарски франкове. В случай, че по време на действието на договора
кредиторът промени базовия лихвен процент за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната. При
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателите на което и да е задължение по договора, кредиторът може да направи
кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. При неиздължаване на три
последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се
превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска.
С Допълнително споразумение от 26.02.2010г. страните в т. I констатират задълженията
на кредитополучателите по договора за кредит към датата на сключване на споразумението.
С Допълнително споразумение от 31.03.2011г., страните се съгласяват да предоговорят
съществуващи към датата на споразумението задължения на кредитополучателите към
кредитора. С Допълнително споразумение от 01.06.2012г., страните отново се съгласяват да
предоговорят съществуващи към датата на споразумението задължения на
кредитополучателите към кредитора.
1
С Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.07.2008г.
между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"
АД вземанията на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот №HL 34934/03.06.2008г., ведно с прилежащите му споразумения
са прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017г. между
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, вземанията на
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот №HL 34934/03.06.2008г., ведно с прилежащите му споразумения са прехвърлени
обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.
С покана, връчена чрез ЧСИ З.В., рег. №*** в КЧСИ, лично на длъжника Р. Б. Р. на
25.11.2020г. по реда на чл.45 от ГПК длъжникът е уведомен, че поради непогасяване на
формираните просрочия, както и неизпълнение на условията по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот №HL 34934/03.06.2008г., обявява същия за изцяло и предсрочно
изискуем. С покана, връчена чрез ЧСИ З.В., рег. №*** в КЧСИ, лично на длъжника Й. ВЛ.
СТ. на 25.11.2020г. по реда на чл.45 от ГПК длъжницата е уведомена, че поради
непогасяване на формираните просрочия, както и неизпълнение на условията по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL 34934/03.06.2008г., обявява същия за изцяло и
предсрочно изискуем. С поканите „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД поканил длъжниците в
седемдневен срок от получаването им да погасят изцяло задълженията си към банката, в
противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.
Към настоящия момент не били постъпили никакви плащания по договора, като общото
задължение на длъжника възлиза на 142984,98швейцарски франка и 634,03лева, съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към 15.02.2021г., от които:
- 78 365,88 швейцарски франка - главница за периода от 10.07.2013г. до 15.02.2021г.;
- 49 433,21 швейцарски франка - възнаградителна лихва за периода от 10.06.2012г. до
25.11.2020г.;
- 12 544,11 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за
забава на просрочени плащания) за периода от 10.08.2013г. до 15.02.2021г.;
- 2 251,17 швейцарски франка - такси за периода от 21.07.2017г. до 15.02.2021г.
- 390,61 швейцарски франка - застраховки за периода от 11.07.2012г. до 15.02.2021г.;
- 634,03 лева - нотариални разноски за периода от 12.06.2012г. до 15.02.2021г.
На ответниците са изпратени изпратени 2 броя покани, като общата стойност на тяхното
връчване е в размер на 48лева с ДДС, сумата за изготвянето на нотариалните покани е в общ
размер на 120 лева с ДДС, поради което претендираните нотариални разноски, част от
разноските по кредита, са 168,00 лева.
Претендира се да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца ЧАСТ от общо
дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
34934/03.06.2008г., ведно с прилежащото му Приложение №1 от 11.06.2008г., Допълнително
споразумение от 26.02.2010г., Допълнително споразумение от 31.03.2011г. и Допълнително
споразумение от 01.06.2012г., както следва: 56 334,30 швейцарски франка - представляващи
ЧАСТ от общо дължимата непогасена по давност главница в размер на 73 818,43
швейцарски франка за периода от 10.03.2016г. до 25.11.2020г.; 634,03 лева - нотариални
разноски по кредита за периода от 12.06.2012г. до 15.02.2021г., ведно с дължимата законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
Ответниците не вземат становище по предявените искове, въпреки дадената им
възможност за това.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Безспорно установено е, че на 03.06.2008г. между „Юробанк и Еф Джи България" АД
(сегашно „Юробанк България" АД) - кредитодател и ответниците - кредитополучатели бил
сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 34934/03.06.2008г., по
силата на който кредитора предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 47000евро,
2
по курс „купува" за швейцарски франк към евро на кредитора в деня на усвояване на
кредита. За връщането на кредита и за другите задължения по договора, лицата, подписали
договора като кредитополучателите, отговарят солидарно. Крайният срок за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви бил 300 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита.
С Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.07.2008г.
между „Бългериън ритейл сървисиз" АД и „Юробанк и Еф Джи България" АД вземанията на
„Юробанк и Еф Джи България" АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№HL 34934/03.06.2008г., ведно с прилежащите му споразумения са прехвърлени на
„Бългериън ритейл сървисиз" АД. Не са представени доказателства, че първоначалния
кредитор е уведомил длъжника за из0вършенат цесия, но тъй като ответниците по делото са
сключили с новия кредитор - „Бългериън ритейл сървисиз" АД три допълнителни
споразумения към договора за кредит, съответно през 2010г., 2011г. и през 2012г., съдът
приема, че същите са били надлежни уведомени за извършената цесия.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017г. между
„Бългериън ритейл сървисиз" АД и „Юробанк България" АД, вземанията на „Бългериън
ритейл сървисиз" АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
34934/03.06.2008г., ведно с прилежащите му споразумения са прехвърлени обратно на
„Юробанк България" АД. Не са представени доказателства, от които да се установи, че
кредитополучателите са уведомени за това прехвърляне на вземанията, поради което съдът
приема, че същите са уведомени с получаване на исковата молба, още повече, че тъй като не
са взели никакво становище по делото, то и не са оспорили валидността на цесията.
С Допълнително споразумение от 26.02.2010г. страните по договора констатират
задълженията на кредитополучателите по договора за кредит към датата на сключване на
споразумението. С Допълнително споразумение от 31.03.2011г., страните се съгласяват да
предоговорят съществуващи към датата на споразумението задължения на
кредитополучателите към кредитора. С Допълнително споразумение от 01.06.2012г.,
страните отново се съгласяват да предоговорят съществуващи към датата на споразумението
задължения на кредитополучателите към кредитора.
С покани, връчени чрез ЧСИ З.В., рег. №*** в КЧСИ, лично на длъжника Р. Б. Р. и на
длъжника Й. ВЛ. СТ. на 25.11.2020г., по реда на чл.45 от ГПК, ответниците са уведомени, че
поради непогасяване на формираните просрочия, както и неизпълнение на условията по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 34934/03.06.2008г., кредиторът
обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканите „Юробанк България" АД
поканил длъжниците в седемдневен срок от получаването им да погасят изцяло
задълженията си към банката, в противен случай банката ще предприеме действия и ще
упражни правата си по договора.
В чл.1 от договора е уговорено, че банката предоставя на кредитополучателите кредит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 47000 евро
по курс „купува” на швейцарския франк към евро на „Юробанк И ЕФ Джи България” АД в
деня на усвояване на кредита. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове /чл.2, ал.1 от договора/ на кредитополучателя Р.Р., като усвоеният
кредит в швейцарски франкове по сметката по чл.2, ал.1 се превалутира служебно от
банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в
евро /чл.2, ал.3 от договора/.
Страните са уговорили в чл.6, ал.2, че погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят
не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има
средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за
швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на
настоящия договор дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл.21 от договора е уговорено, че кредитополучателите имат право да поискат от
банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в
български лева или евро по обявения курс „купува” на банката за швейцарски франкове на
3
датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит
лихвените проценти, обявени от банката, като за превалутирането се дължи и комисионна.
Според чл.22 от договора, превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата.
В чл.23, ал.1 от договора кредитополучателите са декларирали, че са запознати и
съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.21 от
договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 /от договора/,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева /
евро, като напълно приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че са съгласни да поемат всички вреди /включително и пропуснати ползи/,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит. В ал.2 са декларирали,че изцяло са запознати и разбират
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от
договора, както и че са съгласни с настъпването им.
По дело С-119/17 на СЕС са поставени следните въпроси : в хипотеза на договор за
кредит, в който е записано, че кредитът се отпуска и погасява във валута /швейцарски
франкове/, но фактически цялата сума е предоставена на разположение на
кредитополучателя в национална валута /румънски леи/, като паричната единица на
сметката се използва виртуално само за изчисление. СЕС е изразил становище, че кредитът
следва да се погасява в чуждестранната валута, независимо, че е предоставен в
националното платежно средство и въпреки че договорът предвижда преобразуване на
налични по банковата сметка на кредитополучателя ликвидни средства в националното
платежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните
вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел, че този договор не следва да се приравнява на
договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с какъвто договор са
дадените разрешения в постановеното от СЕС решение по дело С-26/13 и т.40 от решението
по дело С-186/16.
В т.1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС и в разяснителната част
към него е посочено, че чл.4, пар.2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
понятието „основен предмет на договора“ обхваща договорна клауза, включена в договор за
кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по
силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил
договорен, тъй като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор
престация. СЕС се е произнесъл, че чл.4, пар.2 от Директива 93/13 установява изключение от
механизма за контрол по същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с
тази директива система за защита на потребителите (в този смисъл и т.42 по дело C-26/13 и
т.31 по дело C-96/14 на СЕС), но само при условие, че клаузата е изразена на ясен и
разбираем език, като е посочено, че изискването за изразяване на ясен и разбираем език се
прилага дори когато клаузата попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“
или „съответствие на цената и възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или
предоставените услуги, от друга“ по смисъла на чл.4, пар.2 от Директива 93/13. Не се прави
преценка на неравноправния характер на посочените в споменатата разпоредба клаузи, само
ако след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална
юрисдикция приеме, че те са били изразени от продавача или доставчика, на ясен и
разбираем език.
Според т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл.4, пар.2 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде
изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите
институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която
да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във
връзка с това посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да
бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от
потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване
или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да
прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
4
финансовите му задължения. В т.50 от решението е разяснено, че от една страна,
потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в
чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който
евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в
която получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да представи
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава
доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се
увери, че банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация,
която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им
задължения. В т.3 от диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е
произнесъл и че чл.3, пар.1 от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП) трябва да
се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза
трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане
на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този
момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като
дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,
проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да
направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по
смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки
по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните
промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута (най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това
наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл.3, пар.1 от
Директива 93/13). За да установи дали клаузата води в разрез с принципа на
добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата
и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като
постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може
основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално
договаряне (т.57 от решението по С-186/16, в който смисъл и решение по C-415/11, т. 68 и
69).
В т.55 от разяснителната част на решението по дело С-186/16 СЕС е посочил, че клауза,
включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните
вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване
на националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на
потребителя.
В диспозитива на определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл.3 до чл.5 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. (транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147
ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от националната
юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП в случая не намират приложение, тъй като са
относими единствено към основанията чл.143, т.7, т.10, т.12 ЗЗП, в които не попада клауза,
регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута
(щвейцарски франкове) и погасителни вноски, дължими в същата валута. Цената на кредит
в чуждестранна валута по см. на чл.144, ал.3, т.1 вр. чл.143, т.12 ЗЗП е единствено
възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят
вследствие поемането на валутния риск. Банков кредит в чуждестранна валута не
представлява и договор за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или
международни парични преводи в чужда валута.
С оглед посочената задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в
ЗЗП разпоредби на общностното право, е формирана следната трайна съдебна практика
(Р№295/22.02.2019г. по т.д.№3539/2015г. на ІІт.о., Р№294/27.03.2019г. по т.д.№1599/2017г.
на ІІт.о.Р№384/29.03.2019г. по т.д.№2520/2016г. на Іт.о, .Опр.№429/18.05.2020г. по гр.д.
5
№4253/2019г. на ІІІг.о.), която приема, че неравноправна клауза е неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за
валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.
Безспорно по процесния договор за кредит кредитополучатеите са физически лица, на
които по силата на сключения с банката през 2008г. договор е предоставен кредит за
покупка на недвижим имот, който не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което същите имат качеството на потребител по см. на
пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Със спорната клауза на чл.23, ал.1 от кредитния договор, кредитополучателите поемат
за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за
последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева /
евро, като в ал.2 декларират, че разбират икономическия смисъл и правните последици на
клаузите на договора и са съгласни с настъпването им.
Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено
условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца. Подписването на договора
за кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че
намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били
индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на
услугата. По делото не са ангажирани доказателства, че потребителите са могли да изразят
становище по съдържанието на договора, вкл. по клаузата на чл.23, ал.1 от него, както да са
имали възможност да повлияят върху нея.
В настоящият случай кредитът, се предоставя в швейцарски франкове в размер на
равностойността в щвейцарски франкове на 47 000 евро; същевременно
кредитополучателите нямат достъп до посочената в договора сметка, по която се усвоява
кредита, тъй като същата е блокирана; швейцарските франкове от блокираната сметка
служебно се превалутират от банката в евро преди усвояването им, като реалното усвояване
на кредита от потребителите се извършва в евро по тяхна сметка в евро. Предвид
изложеното потребителите по договора закредит не са получили реално кредита в
договорената валута- швейцарски франкове. Поради изложеното на осн. чл.145, ал.1 ЗЗП,
клаузата на чл.23, ал.1 не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. В настоящият
случай банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за
кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволи да
прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му
задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване
на валутата, в която получава доходите си. Предоставената информация, че е възможна
промяна на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и че
това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева / евро в посока повишаването
му, не може а се приеме за достатъчна информация. Кредитополучателят - физическо лице е
сключил жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим му, с оглед целта на
кредита паричен ресурс в евро, при наличие на клауза в договора, възпрепятстваща
реалното предоставяне на потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове
(блокирана сметка). На потребителя, като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с
оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор
за жилищен кредит с дълъг срок на издължаване какви са очакваните прогнози относно
промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с
6
каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от
професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме
кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или
използването на други финансови инструменти. След като банката не е изпълнила
задължението си да уведоми по - слабата страна по договора за възможните промени в
обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената
чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от
възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в
местната национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък
лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не
носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на база на предоставена му
от банковата институция информация относно възможните промени в обменните курсове,
която да му позволи да вземе решение дали и какъв договор за кредит да сключи. С оглед
информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договора за кредит,
средният потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, не би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за
него от поетия валутен риск при изчисляването на погасителните вноски, тъй като не
разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от търговеца условия, без да
може да повлияе на съдържанието им. Банката като професионалист е могла и е била
длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за
това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по
естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Следва да се има
предвид, че съобразно задължителната практика на СЕС, цитирана по-горе, дадена
договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се
едва в хода на изпълнение на договора. Потребителят не е защитен и от клаузата на чл.21 от
договора, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от
съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически
интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за
кредитополучателя.
Банката с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните промени
на курса на швейцарския франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази
информация на потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно
предоставен паричният поток в швейцарски франкове, тъй като ако беше постъпила
добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително
осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на
риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и
при индивидуално договаряне. Поради изложеното, с клаузата на чл.23, ал.1 върху
потребителя в негова вреда изцяло се прехвърля валутния риск, което създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит, което я
прави неравноправна, поради неравноправния характер на клаузата същата е нищожна на
основание чл.143, т.19 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП.
С оглед нищожността на клаузата за поемане на валутния риск и на вредите, свързани с
този риск от потребителя сумите за месечните вноски над размера на вноската в лева по
курса на швейцарския франк към лева при усвояване на кредита не се дължат от
ответниците по делото.
От заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза, което съдът
възприема като правилно и обосновано се установява, че ответниците по делото са
извършвали плащания по кредита, като последното плащане по главница е на 23.03.2011г., а
на лихва на 24.02.2014г., като в периода 11.06.2012г. - 24.02.2014г. има само едно плащане
по лихвите и то е посоченото от 24.02.2014г. Други плащания по кредита не били
извършвани.
В чл.19, ал1 от договора е предвидена възможност банката при определени условия да
обяви кредита за предсрочно изискуем, а в ал. 2 е договорено, че при неиздължаване на три
последователни месечни вноски изцяло или частично целият остатък по кредита става
предсрочно изискуем бел да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Дори в договора да не е предвидено кредиторът да отправи едностранно волеизявление
за упражняване на потестативното си право, с което преобразува съществуващото
7
облигационно правоотношение по отношение периодичността на изпълнение на паричното
задължение на кредитополучателя, той трябва да уведоми кредитополучателя при забава на
плащанията повече от определените в договора дни, когато забавата е предпоставка за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост представлява
прекратяване на договора, което не настъпва автоматично, а с волеизявление на една от
страните. То е израз на упражнено потестативно право на кредитора, което възниква от
сложен юридически факт, включващ факта на неплащането, т.е. на неизпълнението на
договорното задължение и вината на неизпълнението. Кредиторът упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Волеизявлението на кредитора, представляващо
упражняване на неговото прeобразуващо право, може да бъде устно, писмено, с нотариална
покана или чрез трето лице, то следва да достигне до длъжника - кредитополучател, за да
породи действие. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем,
без да се предвижда изрично кредиторът да уведомява длъжника, не поражда действие
преди кредиторът да упражни правото си, което се осъществява чрез волеизявление,
адресирано и достигнало до длъжника. Обявлението на предсрочната изискуемост
предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Освен че трябва да направи волеизявление и да го
адресира до кредитополучателя, т.е. да извести за това кредитополучателя, банката по
силата на чл.432, ал.2 ТЗ е длъжна да даде достатъчен срок за доброволно плащане на
падежиралите вноски.
Банката е отправила уведомление до ответниците, с което е заявила, че обявява кредита
изцяло за предсрочно изискуем и ги е поканила в седмодневен срок да погасят
задълженията си. Поканите са получени лично от кредитополучателите на 25.11.2020г. Тъй
като последното плащане по главницата е от 2012г., а на лихвите от 2014г., то към датата на
упражняване правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и връчване на
кредитополучателите на уведомленията за това са били налице значителен брой просрочени
вноски, поради което кредита е станал предсрочно изискуем, считано от 25.11.2020г.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза при размер на месечната вноска
определен по курса на БНБ на швейцарския франк към датата на сключване на договора за
кредит дългът би бил в размер на 80382,25CHF-главница, 68526,74 CHF-лихва, общо
148908,99 CHF, чиято левова равностойност е 151475,17лв. Направените вноски по договора
бил в размер на 29219,38лв., като остатъка от дълга е общо в размер на 122255,79лв., без в
тази сума да са включени застраховки, разноски и такси. След прилагане разпоредбата на
чл.110 ЗЗД размера на дължимата главница е 72346,87 CHF, равняващи се на 87821,87лв. по
курса на БНБ към деня на усвояване на кредита, а на лихвата - 11160,52CHF, равняващи се
на 13547,76лв., по курса на БНБ към деня на усвояване на кредита.
По процесния договор за банков кредит, цялата сума е предоставена на
кредитополучателя в резервната валута на страната(евро), а не в договорената чуждестранна
валута (швейцарски франкове), като кредитът е остойностен и осчетоводен от банката в
чуждестранна валута. Задължението за погасяване посочено в договора е в същата
чуждестранна валута, поради което договорът не може да се счита сключен в резервната
валута на страната/евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната
валута/швейцарски франкове/. В този см. е Р №136/20.01.2021г. по т.д. №1467/2019г. на II
т.о.
С оглед изложеното по-горе предявения иск за заплащане на сумата от 56334,30 CHF-
част от общо дължимата непогасена по давност главница за периода 10.03.2016г.-
25.11.2020г. се явява основателен и доказан за целия претендиран размер, поради което
същият следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
По делото не са представени доказателства как о формиран размера на претенцията за
нотариални разноски, нито са представени доказателства, че такива са сторени, поради което
предявения иск за присъждането им се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Съобразно уважената част от предявените искове на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени направените по настоящото дело разноски в размер на 9118,98лв., съобразно
представения списък по чл.80 ГПК.
8
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Б. Р., с ЕГН ********** от с.***, ул.*** №24 и Й. ВЛ. СТ., с ЕГН
********** от гр.*, ул.**** №38, ет.3, ап.6 да заплатят СОЛИДАРНО на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, ул.Околовръстен път
№260 сумата от 56334,30 CHF (петдесет и шест хиляди триста тридесет и четири
швейцарски франка и тридесет сантима)- част от общо дължимата непогасена по давност за
периода 10.03.2016г.-25.11.2020г. главница по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот №HL 34934/03.06.2008г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
18.02.2021г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.София, ул.Околовръстен път №260 против Р. Б. Р., с ЕГН ********** от
с.***, ул.*** №24 и Й. ВЛ. СТ., с ЕГН ********** от гр.*, ул.**** №38, ет.3, ап.6 да
заплатят СОЛИДАРНО сумата от 634,03лв. (шестстотин тридесет и четири лева и три
стотинки)- нотариални разноски по кредита за периода 12.06.2012г.-15.02.2021г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р. Б. Р., с ЕГН ********** от с.***, ул.*** №24 и Й. ВЛ. СТ., с ЕГН
********** от гр.*, ул.**** №38, ет.3, ап.6 да заплатят на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с
ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, ул.Околовръстен път №260 сумата от
9118,98лв. (деветхиляди сто и осемнадесет лева и деветдесети и осем стотинки)– разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
9