№ 76
гр. Сливница, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20241890100020 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „........“ ЕООД, с която
срещу „........“ ЕООД са предявени обективно съединени осъдителни искове, а
именно – иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286,
ал. 1 от ТЗ за сумата от 2326,94 лева, представляваща възнаграждение по
договор за ремонт на товарен автомобил от 09.06.2023 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда – 04.01.2024 г. до окончателното
изплащане и иск по чл. 309а от ТЗ, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 162,56 лева – мораторна лихва за периода 27.06.2023 г. до 03.01.2024 г.
Ищецът заявява в исковата молба, че по силата на договор за ремонт на
товарен автомобил от 09.06.2023 г., ответникът като възложител е възложил
на ищеца ремонта на товарен автомобил с рег. № ........, осъществен от
търговско дружество в Полша за сметка на ищеца. Посочва, че е изпълнил
задълженията си по договора и извършил ремонта, а ответникът е приел
работата. Твърди, че е издал фактура за процесната сума 2326,94 лева, която е
изпратена на ответника, но до момента не е постъпило плащане от
дружеството. Посочва, че ответникът дължи и лихва за забава за периода за
периода 27.06.2023 г. до 03.01.2024 г. в размер 162,56 лева. Иска от съда да
осъди ответника да му заплати процесните суми.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор
на исковата молба от ответника.
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното:
1/ По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 от ТЗ.
1
Съгласно чл. 258, ал. 1 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната - да заплати възнаграждение. Поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа /чл. 266, ал. 1 от ЗЗД/. Съгласно
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
Следователно за уважаването на иска следва да се установи: 1/ наличие
на валиден договор за ремонт, по който ищецът е изпълнител, а ответникът
поръчващ; 2/ ищецът да е изпълнил задължението си по договора в
количествено и качествено отношение; 3/ ответникът е приел работата; 4/
размерът на уговореното възнаграждение;
2/ По иска с правно основание чл. 309а от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Според чл. 309а, ал. 1 от ТЗ когато кредиторът е изпълнил задълженията
си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът
има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не
по-малко от 40 евро, без да е необходима покана. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно за уважаване на
иска за мораторна лихва следва да се установи: 1/ наличието на главен дълг и
2/ изпадането на длъжника в забава за неговото изплащане.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира. Исковата
претенция следва да бъде уважена за сумата от 2326,94 лева, представляваща
възнаграждение по договор за ремонт на товарен автомобил от 09.06.2023 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 04.01.2024 г.
до окончателното изплащане и иск по чл. 309а от ТЗ, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за сумата от 162,56 лева – мораторна лихва за периода 27.06.2023 г. до
03.01.2024 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на делото ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от иска – в пълен размер. Той е
заплатил 99,58 лева държавна такса и е бил представляван от адвокат, на
когото е заплатено възнаграждение в размер на 660 лева.
2
Ищецът е претендирал и разноски по обезпечителното производство.
Правото на разноски за обезпечителното производство е предпоставено
кумулативно от положителния изход на това производство за молителя и от
разрешаване на спора по същество в исковото производство изцяло или
частично в негова полза, с оглед на това, че обезпечителният процес, от една
страна, е отделно производство от исковото, но от друга страна, има
обслужващ характер спрямо исковия процес. Предвид очертаната специфика,
компетентен да се произнесе относно отговорността за разноските за
обезпечителното производство е исковият съд, разглеждащ спора по
същество- т.5 от Тълкувателно решение № 28 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/
2012г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода на делото на ищеца се дължат
разноски в пълен размер. Ищецът е заплатил 40 лева държавна такса, 119,60
лева такса към ЧСИ и 500 лева за адвокатско възнаграждение по
обезпечителното производство.
Мотивиран от горното, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА „........“ ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление гр.
............., да заплати на „........“ ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление:
гр. ............., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286,
ал. 1 от ТЗ сумата от 2326,94 лева, представляваща възнаграждение по договор за
ремонт на товарен автомобил от 09.06.2023 г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба в съда – 04.01.2024 г. до окончателното изплащане и на основание
чл. 309а от ТЗ, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 162,56 лева – мораторна
лихва за периода 27.06.2023 г. до 03.01.2024 г.
ОСЪЖДА „........“ ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление гр.
............., да заплати на „........“ ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление:
гр. ............., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 759.58 лева,
представляваща разноски по производството и сумата в размер 659.60 лева,
представляваща разноски за обезпечителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
В едномесечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено,
може да поиска неговата отмяна пред въззивния съд на основанията, посочени в чл.
240, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3