Присъда по дело №820/2021 на Районен съд - Хасково

Обвинението срещу подсъдимия В. М. Х. ЕГН ********** от гр.Силистра е повдигнато
за това, че на 03.09.2020г., в гр.Хасково, с цел да набави за себе си имотна облага,
представяйки се за длъжностно лице - служител на пенсионен фонд, възбудил и поддържал
заблуждение у Н. Г. СТ. от гр. Хасково, че ще му съдейства за получаване на надбавка към
пенсията му в размер на 3 000 лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 1 100 лв.,
като деянието представлява опасен рецидив - престъпление по чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.1
вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.„а" и б. „б" от НК.
В съдебно заседание РП-Хасково вземат становище, че обвинението било доказано
изцяло от обективна и субективна страна. Предлагат на подсъдимия Х. да се наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият В.Х. се признава за виновен и е съгласен с фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт. Моли съда за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия се присъединява към становището на прокурора. Пледира
за минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена от фактическа страна възприетата от обстоятелствената
част на обвинителния акт, а именно :
На 03.09.2020г. В.Х. пристигнал в гр.Хасково, като се придвижвал с лек автомобил
марка „****" модел „*****" с per. № *************, който бил закупил с Договор за
покупко-продажба на МПС от 18.08.2020 г. и все още не бил го регистрирал на негово име.
Пострадалият Н.С. живеел в гр.Хасково, ул.„*************" №1.
На инкриминираната дата, около 10 часа, свид. С. излязъл от дома си, за да отиде до
часовникар, чието ателие се намирало на бул. „Г. С. Раковски" в гр.Хасково. С. тръгнал пеш
от дома си, като минал през центъра на града, после се насочил към кръстовището на бул.
„Г. С. Раковски" и бул. „Съединение", след което продължил нагоре по бул. „Г. С.
Раковски", като стигнал до блок № 16 спрял, за да си почине.
В този момент към него се приближил непознат мъж – В.Х..
Подсъдимият заговорил пострадалия С., като го попитал на колко години е. Свид. С. му
казал, че е на 93 години. Тогава Х. му казал, че неговия баща също е възрастен и болен. В
хода на разговора подсъдимият обяснил на пострадалия, че е служител в „Пенсионният
фонд" и че може да му съдейства да получи надбавка към пенсията си.
Посочените обстоятелства не отговаряли на действителното положение.
През м.септември 2020г. В.Х. нямал длъжностно качество, предоставящо му
правомощия във връзка с пенсионната система и пенсионното осигуряване на Р.България.
Същият не разполагал и с възможност да съдейства на свид.С. във връзка с увеличение на
получаваната от него пенсия.
Въпреки това, свид.С. бил заблуден от изявленията на подсъдимия, че има качеството
на „длъжностно лице" и решил да му се довери.
В.Х. обяснил на свид.С., че може да получи надбавка към пенсията си в размер на 1000
/хиляда/ лева на година, за 3 /три/ години назад или общо сумата от 3000 /три хиляди/ лева.
За да получи обаче тази сума, пострадалият трябвало да заплати „такса“ в „пенсионния
фонд" в размер на 300 /триста/ лева за всяка година или общо 900 /деветстотин/ лева.
Изявленията на Х., че е служител в „Пенсионният фонд" формирали у свид. С. неверни
представи както за този факт, така и за обстоятелството, че подсъдимия може да му
съдейства за получаване на надбавка към пенсията чрез заплащането на посочената такса.
Създадените и утвърдени у свид.С. неверни представи го мотивирали да пристъпи към
1

разпореждане с парични средства в полза на В.Х., действайки със съзнанието, че предоставя
същите за заплащане на „такса“ в „Пенсионният фонд".
Така на 03.09.2020г. в гр. Хасково В.Х. и свид.С. се уговорили последният да отиде до
дома си, да вземе сумата и да се върне на същото място и да я предаде на подсъдимия.
Свидетелят С. се качил на такси и отишъл до дома си. От там взел сумата от 1100 /
хиляда и сто/ лева, която имал спестени и държал на съхранение в дома си. Съпругата му го
попитала къде отива, но свид.С. й казал, че бърза и после ще й обясни. Върнал се на същото
място, където се срещнали с В.Х., като същият го чакал.
За да затвърди, създадените вече у свид.С. неверни представи, подсъдимият Х. му
заявил, че преди малко е говорил с „чиновничка" от „пенсионното", която вече е приготвила
сумата от 3000 /три хиляди/ лева и само трябва да й предаде таксата в размер на 900
/деветстотин/ лева, а служителката от своя страна ще предаде сумата от 3000 /три хиляди/
лева.
Свидетелят С. дал на В.Х. цялата сумата, която носел със себе си, а именно - в размер
на 1100 / хиляда и сто/ лева.
Подсъдимият взел парите и ги прибрал в джоба си.
Въпросните парични средства обаче В.Х. в действителност възнамерявал да задържи за
себе си.
Подсъдимият казал на пострадалия да го изчака на мястото, на което се срещнали, като
го уверил, че ще предаде „таксата" на „чиновничката" от „пенсионното", която от своя
страна ще му даде сумата от 3000 /три хиляди/ лева и той ще се върне и ще му я даде.
Свидетелят С. останал на място да изчака Х., който го уверил, че ще се върне след малко и
ще му донесе сумата от 3000 /три хиляди/ лева.
След като чакал около двадесет минути и В.Х. не се върнал, свидетелят С. разбрал, че е
измамен.
Веднага отишъл в РУ Хасково и съобщил за случилото се.
В. М. Х. е осъждан нееднократно за измами.
С Определение на Районен съд Стара Загора по НОХД № 1264/2011г. по описа на PC
Стара Загора е одобрено споразумение, влязло в сила на 23.08.2011г., с което В.Х. е осъден
за извършено от него престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,6. „а" и „б" от
НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години. Така
определеното наказание „лишаване от свобода" обв. Х. е изтърпял на 30.10.2015 г., като
същият е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата му част с
определение № 376/30.10.2015 г. по ЧНД № 296/2015 г по описа на ОС Ловеч, с изпитателен
срок от 6 /шест/ месеца.
С Определение на Районен съд Шумен по НОХД № 1365/2018г. по описа на PC Шумен
е одобрено Споразумение № 124/14.05.2018 г., влязло в сила на 14.05.2018 г., с което В.Х. е
осъден за извършено от него престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл.
209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,6. „а" и „б" от НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от 1 (една) година и 5 (пет) месеца.
С Определение на Районен съд Кърджали по НОХД № 1024/2018г. по описа на PC
Кърджали е одобрено Споразумение, влязло в сила на 09.10.2018 г., с което В.Х. е осъден за
извършено от него престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б" от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок
от 1 (една) година и 6 (шест) месеца.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на В.Х. е определено за изтърпяване
едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 1365/2018г. по описа на PC -
Шумен и по НОХД № 1024/2018г. по описа на PC - Кърджали, а именно най - тежкото от
2

тях наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца. На
основание чл. 24 НК е увеличено с 9 (девет) месеца, определеното общо най- тежко
наказание „лишаване от свобода".
Това общо наказание В.Х. е изтърпял на 05.02.2020г.
За тези осъждания не е изтекъл 5 годишния срок по чл.30 ал.1 от НК и настоящото
деяние се явява извършено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от НК.
Подсъдимият има лоши характеристични данни.
С утвърден криминален профил е.
Съдът възприе тази фактическа обстановка както на базата на самопризнанията на
подсъдимия, така и с оглед събраните по делото доказателства - показанията на свидетеля
Н.С., показания на свидетеля Р.П., видео-техническата експертиза, психиатричната
експертиза.
При така установената фактическа обстановка, подсъдимият В. М. Х. ЕГН **********
от гр.Силистра е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.„а" и б. „б" от НК– като на
03.09.2020г., в гр.Хасково, с цел да набави за себе си имотна облага, представяйки се за
длъжностно лице - служител на пенсионен фонд, възбудил и поддържал заблуждение у Н. Г.
СТ. от гр. Хасково, че ще му съдейства за получаване на надбавка към пенсията му в размер
на 3 000 лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 1 100 лв., като деянието
представлява опасен рецидив.
Деянието е извършено при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на престъпния резултат и е
искал именно настъпването на обществено опасните му последици.
В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин :
Делото протече по общия ред. Чл.211 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 – до 10 години. Измамата е в размер на 1 100 лв. Подсъдимият направи пълни
самопризнания. Съдът счете, че и най-лекото, предвидено в закона наказание – 3 години
„лишаване от свобода“ е несъразмерно тежко. Налице са изключителни смекчаващи вината
обстоятелства – пълните самопризнания на подсъдимия, оказаното съдействие на органите и
съда, изразеното критично отношение, специфичната епидемична обстановка през 2020г. и
трудността за намиране на работа, размерът на измамата – 1 100 лв., който към датата на
извършване на престъплението представлява малко под 2 минимални работни заплати /
минималната работна заплата е 610 лв. през 2020г./. Съдът счете, че 3 години от човешкия
живот не струват 1 100 лв. Ето защо съдът приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК и слезе под
специалния минимум на чл.211 от НК, като определи наказанието в интервала на
абсолютния минимум в общата част на НК – 3 месеца „лишаване от свобода“ – до 3 години
„лишаване от свобода“.
Съдът счете, че 2 години „лишаване от свобода“ най-пълно ще постигнат целите на
индивидуалната и генералната превенции. За да определи този размер съдът съобрази и
отегчаващите вината обстоятелства, които при В.М. са тежката минала съдимост, извън
опасния рецидив, лошите характеристични данни, изградения криминален профил и
видимия афинитет на подсъдимия към престъпления против собствеността и измами, както
и обстоятелството, че пострадал от измамата в случая е много възрастен и немощен човек,
от което В.Х. се е възползвал без угризения.
С оглед опасния рецидив и обстоятелството, че Х. вече е търпял ефективно наказание
„лишаване от свобода“ първоначалният режим следва да бъде „строг“ с оглед чл.57 ал.1 т.2
б.“б“ от ЗИНЗС.
3

С оглед чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия и разноските по делото.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
4

Номер на акта:	13
Дата:	4 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия:	Мартин Димитров Кючуков

Дело:	20215640200820
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 юли 2021 г.

Присъда по дело №820/2021 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите