№ 199
гр. Ихтиман, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200568 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от Н. А. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., кв. „Г.“ № 1, вх. Б, ет. 9, ап. 92, насочена срещу Наказателно постановление №
24-0274-000237 от 13.08.2023 г., издадено от ВПД Началника РУ в ОДМВР – С., РУ -
Ихтиман, с което на жалбоподателя е наложено, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл.
638, ал. 3 от КЗ, административно наказание глоба в размер на 400 лева.
Посредством жалбата се навеждат доводи, според които с оспореното наказателно
постановление неправилно е приложена нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като
жалбоподателят счита, че в случая е релевантна разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, с
оглед на което настоява наказателното постановление да бъде изменено. В тази връзка се
сочи, че управляваният автомобил не е бил собственост на трето лице, а е представлявал
съпружеска имуществена общност.
В проведеното открито съдебно заседание лицето, подало жалбата, не се явява.
Административно-наказващият орган също не се явява и не изпраща представител. Районна
прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпраща представител и не
взема становище.
Депозираната жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена
своевременно от санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол. Наказателното постановление е връчено на 18.09.2024 г., а жалбата е депозирана
чрез наказващия орган на 26.09.2024 г.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът възприема от
фактическа страна следното:
На 29.07.2024 г., около 20:30 часа, Н. А. С. на ПП 1-8, в района на с. М., с посока на
движение от гр. С. към гр. К., управлява лек автомобил Мазда 5 с рег. № ********,
представляващ съпружеска имуществена общност на Н. А. С. и А. И. С.а, като процесният
автомобил няма сключена задължителна застраховка гражданска отговорност към момента
на проверката.
1
Сходна фактическа обстановка е отразена и в съставеното наказателно постановление,
а така също и в издадения акт за установяване на нарушение. В тях, обаче, е отразено, че
автомобилът е собственост на А. И. С.а, като не е посочено, че същият се намира в режим на
съпружеска имуществена общност.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение.
В настоящия случай наказателното постановление и актът да установяване на
нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания. Същите
съдържат нормативно регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво се
изразява нарушението, мястото и времето на извършването му, лицето, което го е
извършило, а така също и кои законови норми са нарушени.
От материалите по делото и по-конкретно от разпечатка на лист 6 е видно, че към
29.07.2024 г. превозното средство с рег. № ******** няма активна застраховка гражданска
отговорност.
От предоставена справка от ОДМВР – С., Отдел „Пътна полиция“ /лист 23, лист 24 и
лист 25/ е видно, че автомобил Мазда 5, с рег. № ********, действително е регистриран на
името на А. И. С.а. От същите тези справки става ясно и че превозното средство е с дата на
първа регистрация 14.03.2006, като съгласно съпроводителното писмо на ОДМВР – С.,
Отдел „Пътна полиция“ А. И. С.а е собственик от 28.12.2017 г.
По делото е постъпило писмо от Главна дирекция „Гражданска регистрация и
административно обслужване“ /лист 33/, в което е отразено, че съгласно Национална база
данни „Население“ Н. А. С., ЕГН ********** има сключен граждански брак с А. И. С.а,
ЕГН **********, с акт за сключване на граждански брак от 21.06.2002 г., като няма данни
бракът да е прекратен.
От съдът са изискани и справки от Агенция по вписванията – Регистър на
имуществените отношения на съпрузите, по повод на което са постъпили писмо и
удостоверение от същата институция /лист 27 и лист 31/. В писмото се сочи, че се прилага
удостоверение за всички извършени регистрации в регистъра на РИОС. В удостоверението е
отбелязано, че за Н. А. С., ЕГН ********** към 21.10.2024 г. /на която дата е издадено
същото/ не е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от СК режимите на имуществените отношения
между съпрузите са: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен
режим. В чл. 18, ал. 2 от СК е конкретизирано, че законовият режим на общност се прилага,
когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и
ако са непълнолетни или ограничено запретени. Според чл. 18, ал. 3 от СК режимът на
имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 19, а нормата на чл. 18, ал. 4 от СК
сочи, че режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака,
като промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 19
от същия закон.
В текста на чл. 21, ал. 1 от СК е посочено, че вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име са придобити.
С правилото на параграф. 4, ал. 2 от ПЗР на СК е прието, че съпрузите по заварени
2
бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по
реда на този кодекс.
В стария СК /действащ до 2009 г., когато е приет в момента действащия СК/ е
регламентирал само едни режим на имуществени отношения между съпрузите, а именно –
режим на съпружеска имуществена общност. Така в чл. 19, ал. 1 от СК /отм./ е било
разписано, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от
съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
В настоящия случай от посочените по-горе доказателства се установява, че
жалбоподателят Н. А. С. е сключил граждански брак с А. И. С.а на 21.06.2002 г. Към този
момент – 21.06.2002 г., е действал единствено режимът на съпружеска имуществена
общност. В същото време доказателствата по делото установяват, че след влизане в сила на
СК от 2009 г. жалбоподателят и съпругата му не са избрали друг режим на общност,
включително – не са сключили брачен договор. Именно поради тези обстоятелства
придобитият от А. И. С.а автомобил Мазда 5, с рег. № ********, се намира в режим на
имуществена общност. Това означава, че движимата вещ принадлежи и на двамата съпрузи,
като само за пояснение може да се посочи, че тук не са приложими правилата на
съсобственост относно притежаването на идеални части от вещта, понеже съпружеската
имуществена общност е бездялова.
В чл. 638, ал. 3 от КЗ е разписано, че лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
наказва с глоба от 400 лева. От съдържанието на разпоредбата се установява, че същата е
приложима единствено спрямо лица, които не са собственици на въпросните автомобили,
които се управляват от тях и за които липсва сключена задължителната застраховка.
С правилото на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ е прието, че на физическо лице по чл. 483, ал. 1,
т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лева. В чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се
предвижда, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор. Тоест, за собствениците на моторни превозни
средства е въведено изрично изискване същите да сключат задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и в чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидена
санкция при неизпълнение на това.
Както вече бе посочено по-горе, жалбоподателят по делото е и собственик на
процесния автомобил, защото последният е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност, като означава, че Н. А. С. не може да се приеме за лице не собственик по смисъла
на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Това означава, че в случая е трябвало санкцията да се наложи на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Според нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Това означава, че ако
наказващият орган погрешно е приложил закон за по-тежко наказуемо нарушение,
районният съд разполага с възможността, ако не се констатира съществено изменение на
фактическата обстановка, да приложи закон за по-леко наказуемото нарушение.
Тъй като в настоящия случай правилната правна квалификация е установена от съда
и понеже не се наблюдава съществено изменение на обстоятелствата, довели до ангажиране
на административно-наказателната отговорност /в хода на съдебното следствие е установи
3
че автомобилът не е собственост само на А. С.а, а е съпружеска имуществена общност,
принадлежаща на нея и на жалбоподателя/, съдът намира, че правилната правна
квалификация на нарушението е по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, коте деяние е и по-леко
наказуема от квалификацията, дадена от наказващия орган, по чл. 638, ал. 3 от КЗ – по чл.
638, ал. 1, т. 1 административното наказание е глоба в размер на 250 лева, а по чл. 638, ал. 3
от КЗ административното наказание е глоба в размер на 400 лева.
Предвид горното, следва да се приложи чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и нарушението да
се преквалифицира като такова по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, като се намали и наложената
глоба от 400 лева на 250 лева.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят принципно има право на сторени от него
съдебни разноски. От същия, обаче, не се претендират такива, нито са представени
доказателства за извършването им. Поради това съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0274-000237 от 13.08.2023 г., издадено от
ВПД Началника РУ в ОДМВР – С., РУ - Ихтиман, с което на Н. А. С., ЕГН ********** е
наложена, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 638, ал. 3 от КЗ, глоба в размер на 400
лева, като на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът приема, че е извършено
нарушение на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ и НАМАЛЯВА наложеното административно
наказание глоба от 400 лева /четиристотин лева/ на 250 лева /двеста и петдесет лева/.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – С. област,
чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4