Присъда по дело №972/2018 на Окръжен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

 

№    260008/ 13.10.2021 г. ,    гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,   Наказателно отделение

На тринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНА ПАНЕВА

                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ИВЕЛИНА ДИМОВА

МАРИН СЪБОТИНОВ

СЕКРЕТАР: ТЕОДОРА ИВАНОВА

ПРОКУРОР: СИЛВИЯН ИВАНОВ

Като разгледа докладваното от  съдя Панева

НОХД № 972  по описа за 2018 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимите:

К.В.Ж. - роден на ***

К.К.Ж. - роден на ***

И

Т.Е.А.  - роден на ***

 

ПОДСЪДИМИЯТ К.В.Ж.

 

ЗА НЕВИНОВЕН ЗА ТОВА, ЧЕ:

1. На 15.10.2012 г. в гр. Варна чрез В.Т.С.- посредствен извършител, съсобственик и управител на „ЗП П.Д." ООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 281 909.73 /двеста осемдесет и една хиляди деветстотин и девет лева и 73 ст./ лева, като потвърдил неистина в подадена справка- декларация по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС с вх. № 03001832272/15.10.2012 год. с приложен към нея дневник за покупки, получени доставки от „ЗП Д.Н." ЕООД по фактури № 38/ 01.08.12 г., № 39/ 06.08.12 г., № 40/ 09.08.12 г., № 41/ 13.08.12 г., № 42/13.08.12 г., № 43/ 16.08.12 г., № 44/ 21.08.12 г., № 45/ 28.08.12 г., № 46/ 30.08.12 г., № 47/ 30.08.12 г., № 48/ 31.08.12 г., № 49/ 31.08.12 г., № 50/ 31.08.12 г., № 51/ 31.08.12 г., № **********/03.09.12 г., № 52/ 26.09.12 г., № 53/ 27.09.12 г., № 54/ 27.09.12 г., № 55/ 27.09.12 г., № 56/ 28.08.12 г., № 57/ 29.09.12 г., № 58/ 29.09.12 г., № 59/ 29.09.12 г., № 60/29.09.12 г., и приспаднал последващ се данъчен кредит за данъчни периоди м. 08/2012 г. и м. 09/2012 г. в размер 281 909.73 /двеста осемдесет и една хиляди деветстотин и девет лева и 73 ст./ лв. – престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

2. В периода 10.10.2012 г.- 15.10.2012 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, извършил чрез В.Т.С.- посредствен извършител, финансови операции с имущество- сумата 416 650.50 лв., за което знаел, че е придобито чрез престъпление- престъпление по чл.255 НК, а именно:

- на 10.10.2012 г. наредил чрез В.Т.С. сумата 61183 лв. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 11.10.2012 г. наредил чрез В.Т.С. сумата 26140.08 лв. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 12.10.2012 г. наредил чрез В.Т.С. сумата 51165.68 лв. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 15.10.2012 г. наредил чрез В.Т.С. сумата 278161.74 лв. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура" – престъпление по чл.253 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

3. В периода 10.10.2012 г.- 15.10.2012 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление придобил, получил и държал имущество- сумата 600 995 лв, за което знаел, че е придобито чрез престъпление- престъпление по чл. 255 НК, като деянието е извършено два и повече пъти, а именно:

- на 10.10.2012 г. придобил, получил и държал сумата 350 лв., изтеглена в брой от В.Т.С. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, и сумата 60 900 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД;

- на 11.10.2012 г. придобил, получил и държал сумата 150 лв., изтеглена в брой от В.Т.С. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, и сумата 26 000 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД;

- на 12.10.2012 г. придобил, получил и държал сумата 300 лв., изтеглена в брой от В.Т.С. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, и сумата 50 910 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД;

- на 15.10.2012 г. придобил, получил и държал сумата 1535 лв., изтеглена в брой от В.Т.С. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, сумата 276 780 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, сумата 184 070 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „Агроериданс" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД – престъпление по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

ПОДСЪДИМИЯТ К.К.Ж.

 

ЗА НЕВИНОВЕН ЗА ТОВА, ЧЕ:

1. В периода 10.10.2012 г.- 15.10.2012 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, извършил чрез С.Р.К.- посредствен извършител, финансови операции с имущество- сумата 826 577.30 лв., за което предполагал, че е придобито чрез престъпление- престъпление по чл. 255 НК, като деянието е извършено два или повече пъти, а именно:

- на 10.10.2012 г. наредил сумата 61 525.57 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД в Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП П.Д." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 11.10.2012 г. наредил сумата 26 286.12 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД в ,Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП П.Д." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 12.10.2012 г. наредил сумата 51 452.17 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП П.Д." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 15.10.2012 г. наредил сумата 279 725.44 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП П.Д." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 15.10.2012 г. наредил сумата 184 988 лв. от сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Банка Пиреос България" АД по сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „захранване на сметка";

- на 15.10.2012 г. наредил сумата 37 600.00 лв. от сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Банка Пиреос България" АД по сметка на „Агро ериданс" ЕООД в „Банка Пиреос България" АД с посочено основание „прехвърляне на средства по фактури".

- на 15.10.2012 г. наредил сумата 185 000 лв. от сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „Агро ериданс" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура" – престъпление по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

2. На 15.10.2012 г. в гр. Варна придобил, получил и държал имущество- сумата 39 450 лв., за което предполагал, че е придобито чрез престъпление- престъпление по чл. 255 НК, като деянието е извършено два или повече пъти, а именно придобил, получил и държал сумата 4650 лв., изтеглена в брой от С.Р.К. от сметка на „Теди 85" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, и сумата 34 800 лв., изтеглена в брой от С.Р.К. от сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Банка Пиреос България" АД – престъпление по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

И

 

ПОДСЪДИМИЯТ Т.Е.А.

 

ЗА НЕВИНОВЕН ЗА ТОВА, ЧЕ:

На 15.10.2012 г. в гр. Варна в качеството си на пълномощник на „Теди 85" ЕООД чрез В.И.М.- посредствен извършител, счетоводител в счетоводна къща „Вихра перфект“ ЕООД, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 103 943.41 /сто и три хиляди деветстотин четиридесет и три лева и 41 ст./ лв., като потвърдил неистина в подадена справка- декларация по чл.100 ал.1 от ЗДДС с вх. № 03001838996/15.10.2012 год. с приложени към нея дневник за покупки- получени доставки от „ЗП П.Д." ООД по фактури № 44/03.09.12 г., № 45/26.09.12 г., № 46/27.09.12 г., №47/27.09.12 г., № 48/27.09.12 г., № 49/28.09.12г., № 50/29.09.12 г., № 51/29.09.12 г. и № 52/29.09.12 г., и приспаднал неследващ се данъчен кредит за данъчен период м. 09/2012 год. в размер на 103 943,41 /сто и три хиляди деветстотин четиридесет и три лева и 41 ст./ лв. – престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

ОТХВЪРЛЯ така предявения от Министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия К.В.Ж. за сумата от 1 299 555,23 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 15.10.2012 г. до цялостното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ така предявения от Министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия К.К.Ж. за сумата от 866 027,30 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 15.10.2012 г. до цялостното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ така предявения от Министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия Т.Е.А. за сумата от 103 943,41 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, като неоснователен.

 

Присъдата подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд - Варна в 15-дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

2.

         

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 972 ПО ОПИСА ЗА 2018 г.                                НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

 

Варненският окръжен прокурор е внесъл в съда обвинителен акт срещу подсъдимите К.В.Ж. ЕГН **********, К.К.Ж. ЕГН ********** и Т.Е.А. ЕГН ********** по обвинение за извършени от тях престъпления от общ характер.

В заключителната част на обвинителния акт по отношение на:

 

подс. К.В.Ж. е посочено, че:

1. На 15.10.2012 г. в гр. Варна чрез В.Т.С.- посредствен извършител, съсобственик и управител на „ЗП П.Д." ООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 281 909.73 /двеста осемдесет и една хиляди деветстотин и девет лева и 73 ст./ лева, като потвърдил неистина в подадена справка- декларация по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС с вх. № 03001832272/15.10.2012 год. с приложен към нея дневник за покупки, получени доставки от „ЗП Д.Н." ЕООД по фактури № 38/ 01.08.12 г., № 39/ 06.08.12 г., № 40/ 09.08.12 г., № 41/ 13.08.12 г., № 42/13.08.12 г., № 43/ 16.08.12 г., № 44/ 21.08.12 г., № 45/ 28.08.12 г., № 46/ 30.08.12 г., № 47/ 30.08.12 г., № 48/ 31.08.12 г., № 49/ 31.08.12 г., № 50/ 31.08.12 г., № 51/ 31.08.12 г., № **********/03.09.12 г., № 52/ 26.09.12 г., № 53/ 27.09.12 г., № 54/ 27.09.12 г., № 55/ 27.09.12 г., № 56/ 28.08.12 г., № 57/ 29.09.12 г., № 58/ 29.09.12 г., № 59/ 29.09.12 г., № 60/29.09.12 г., и приспаднал последващ се данъчен кредит за данъчни периоди м. 08/2012 г. и м. 09/2012 г. в размер 281 909.73 /двеста осемдесет и една хиляди деветстотин и девет лева и 73 ст./ лв. – престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК.

2.    В периода 10.10.2012 г.- 15.10.2012 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, извършил чрез В.Т.С.- посредствен извършител, финансови операции с имущество- сумата 416 650.50 лв., за което знаел, че е придобито чрез престъпление- престъпление по чл.255 НК, а именно:

- на 10.10.2012 г. наредил чрез В.Т.С. сумата 61183 лв. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 11.10.2012 г. наредил чрез В.Т.С. сумата 26140.08 лв. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 12.10.2012 г. наредил чрез В.Т.С. сумата 51165.68 лв. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 15.10.2012 г. наредил чрез В.Т.С. сумата 278161.74 лв. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура" – престъпление по чл.253 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

3. В периода 10.10.2012 г.- 15.10.2012 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление придобил, получил и държал имущество- сумата 600 995 лв, за което знаел, че е придобито чрез престъпление- престъпление по чл. 255 НК, като деянието е извършено два и повече пъти, а именно:

- на 10.10.2012 г. придобил, получил и държал сумата 350 лв., изтеглена в брой от В.Т.С. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, и сумата 60 900 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД;

- на 11.10.2012 г. придобил, получил и държал сумата 150 лв., изтеглена в брой от В.Т.С. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, и сумата 26 000 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД;

- на 12.10.2012 г. придобил, получил и държал сумата 300 лв., изтеглена в брой от В.Т.С. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, и сумата 50 910 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД;

- на 15.10.2012 г. придобил, получил и държал сумата 1535 лв., изтеглена в брой от В.Т.С. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, сумата 276 780 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, сумата 184 070 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „Агроериданс" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД – престъпление по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

по отношение на подс. К.К.Ж. е посочено, че:

1. В периода 10.10.2012 г.- 15.10.2012 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, извършил чрез С.Р.К.- посредствен извършител, финансови операции с имущество- сумата 826 577.30 лв., за което предполагал, че е придобито чрез престъпление- престъпление по чл. 255 НК, като деянието е извършено два или повече пъти, а именно:

- на 10.10.2012 г. наредил сумата 61 525.57 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД в Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП П.Д." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 11.10.2012 г. наредил сумата 26 286.12 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД в ,Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП П.Д." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 12.10.2012 г. наредил сумата 51 452.17 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП П.Д." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 15.10.2012 г. наредил сумата 279 725.44 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП П.Д." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 15.10.2012 г. наредил сумата 184 988 лв. от сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Банка Пиреос България" АД по сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „захранване на сметка";

- на 15.10.2012 г. наредил сумата 37 600.00 лв. от сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Банка Пиреос България" АД по сметка на „Агро ериданс" ЕООД в „Банка Пиреос България" АД с посочено основание „прехвърляне на средства по фактури".

- на 15.10.2012 г. наредил сумата 185 000 лв. от сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „Агро ериданс" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура" – престъпление по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

2. На 15.10.2012 г. в гр. Варна придобил, получил и държал имущество- сумата 39 450 лв., за което предполагал, че е придобито чрез престъпление- престъпление по чл. 255 НК, като деянието е извършено два или повече пъти, а именно придобил, получил и държал сумата 4650 лв., изтеглена в брой от С.Р.К. от сметка на „Теди 85" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, и сумата 34 800 лв., изтеглена в брой от С.Р.К. от сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Банка Пиреос България" АД – престъпление по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК.

 

по отношение на подс. Т.Е.А. е посочено, че:

На 15.10.2012 г. в гр. Варна в качеството си на пълномощник на „Теди 85" ЕООД чрез В.И.М.- посредствен извършител, счетоводител в счетоводна къща „Вихра перфект“ ЕООД, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 103 943.41 /сто и три хиляди деветстотин четиридесет и три лева и 41 ст./ лв., като потвърдил неистина в подадена справка- декларация по чл.100 ал.1 от ЗДДС с вх. № 03001838996/15.10.2012 год. с приложени към нея дневник за покупки- получени доставки от „ЗП П.Д." ООД по фактури № 44/03.09.12 г., № 45/26.09.12 г., № 46/27.09.12 г., №47/27.09.12 г., № 48/27.09.12 г., № 49/28.09.12г., № 50/29.09.12 г., № 51/29.09.12 г. и № 52/29.09.12 г., и приспаднал неследващ се данъчен кредит за данъчен период м. 09/2012 год. в размер на 103 943,41 /сто и три хиляди деветстотин четиридесет и три лева и 41 ст./ лв. – престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК.

 

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимите К.В.Ж. и К.К.Ж., като не поддържа обвинението за подс. Т.Е.А.. Излага подробни доводи затова.

По отношение на подсъдимите К.Ж. и К.Ж. прокурорът прави анализ на доказателствата събрани в хода на досъдебното и съдебно производство. Счита, че и двамата са били наясно с престъпния произход на сумите, придобити чрез укриване и неплащане на данъци. А по отношение на данъчното престъпление извършено според обвинението от подс. К.Ж. прокурорът отново счита           че е налице безпротиворечив извод за това, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, като е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. В този смисъл прокурорът моли съда да признае подсъдимите Ж. и Ж. за виновни по повдигнатите им обвинения.

По отношение на наказанията  прокурорът предлага съда да наложи на подс. К.Ж. за престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК  наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години и „Конфискация на част от имуществото“, за престъплението по чл.253 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК „Лишаване от свобода“ в размер на една година и „Глоба“ в размер на 3000 лева и за престъплението  по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК „Лишаване от свобода“ в размер на една година и „Глоба“ в размер на 5000 лева, като на основание чл. 23 от НК съдът да му наложи общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години и „Конфискация на част от имуществото“. 

По отношение на подс. К.Ж. прокурорът предлага по пункт  1  от обвиненията за деянието по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК съдът да му наложи наказание   „Лишаване от свобода“ в размер на една година, а по пункт 2  от обвиненията за деянието по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК  наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година, като  и на основание чл. 23 от НК съдът да му наложи общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година и „Глоба“ в размер на 5000 лева.

В пледоарията си по отношение обвинението на подс. А. прокурорът прави анализ на доказателствата събрани за инкриминираното деяние за което е бил привлечен като обвиняем подс. А., като прави извод, че всичко се крепи на вероятност, която той не може да обоснове като безспорно установен факт. В този смисъл пледира за оправдателна присъда по отношение на подс. Т.А..

Процесуалният представител на гр.ищец в производството по делото моли съда да уважи гражданския иск, така както е предявен заедно със законната лихва от деня на довършване на престъплението.Счита, че същият е основателен и моли съда да го уважи.

Защитникът на подс. К.Ж. - адв. Д. Д. прави обширен анализ на доказателствата по делото, като оборва констатациите изложени в обвинителния акт. Изразява становище, че не са налице конкретни доказателства от анализа на които да се стигне до извода, че подс. Ж. е извършил престъпленията за които е обвинен, както и че авторството не е установено, поради което защитникът моли съда да оправдае подс. Ж. по трите възведени обвинения.

Защитникът на подс. К.Ж. - адв. Ч. изразява становище, че обвинителния акт страда от непълнота, непрецизност и необоснованост, като това пряко рефлектира върху правото на защита на подс. Ж., като неясното обвинение ограничава пълноценното право на защита, като по своята същност това е съществено процесуално нарушение. Защитата прави подробен анализ на доказателствата, като ги оборва по своята същност.  Моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подс. К.Ж. за невиновен и да оправдае същия по така възведените обвинения.

Защитникът на подс. Т.А. - адв. Ал. А. изразява становището си относно събраните доказателства по отношение на неговия подзащитен. В заключение моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подс. А. за невиновен по така повдигнатото му обвинение, като на основание чл.304 НПК съдът да постанови оправдателен диспозитив. Моли да бъде оставен без уважение така предявения граждански иск по настоящото дело, предвид това, че същият се явява необоснован, незаконосъобразен и неподкрепен с доказателствата по делото. Гражданският иск е предявен, след като е изтекъл преклузивния срок затова.

Подс. К.Ж. дава обяснения, като заявява, че не познава другите подсъдими по делото. Видял е за първи път подсъдимите в съдебна зала, както и разпитаните свидетели. Не приема обвиненията, тъй като няма нищо общо с това, в което е обвинен.  В правото на лична защита заявява, че се придържа към казаното от адвоката му. При последната си дума заявява, че не е извършил деянията и се надява съда да постанови справедлива оправдателна присъда.

 Подс. К.Ж. заявява, че не познава никого от присъстващите в залата подсъдими.Никога не е теглил и не е притежавал такива суми посочени в обвинението. В правото на лична защита заявява, че се придържа към казаното от адвоката му.  При последната си дума заявява, че не е извършил престъпленията, за които е обвинен и моли съда за справедлива оправдателна  присъда.

Подс. Т.А. също заявява, че не познава подсъдимите. Познава ги от съдебната зала. Не познава никого по това дело. В правото на лична защита заявява, че се придържа към казаното от адвоката му.  При последната си дума моли съда за оправдателна  присъда.

 

І. От фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:

„Теди-85" ЕООД било регистрирано с решение от 22.11.2007 г. по ф.д. № 600/2007 г. на ОС Монтана с едноличен собственик на капитала свид. Е.Е.А.. Дружеството се занимавало със зърнопроизводство и разполагало към онзи момент с лиценз за търговия със зърно. Свид. Е.А. предоставил на брат си- подс. Т.А., правото да осъществява дейност от името на дружеството, като за целта било изготвено пълномощно per. № 4729/26.05.2011 г. на нотариус per. № 577 /т. 13, л. 124/ свид. и пълномощно per. № 6270/27.06.2012 г. на нотариус per. № 578 /т. 13, л. 196/. Първоначално седалището на дружеството било в с. Медковец, обл. Монтана, но от 17.09.2012 г. то било пререгистрирано в гр. Варна. Считано от 03.12.2008г.  дружеството имало регистрация по ЗДДС /акт за регистрация в т. 8, л. 138/. Счетоводната отчетност на дружеството се осъществявала от свид. В.М.  /т. 3, л. 229/- счетоводител, едноличен собственик на „Вихра перфект" ЕООД. Ежемесечните СД по ЗДДС от името на „Теди 85" ЕООД се подавали по електронен път от свид. В. М.. / заявления в т. 8, л. 147-148/.

През 2012 г. „Теди 85" ЕООД, наред със „Соледад България" ЕООД, било сред доставчиците на "Алфред С. Тьопфер Интернешънъл България" ЕООД- собственост на един от най- големите търговци на зърно в света Алфред С. Тьопфер Интернешънъл Нидерландс Б.В. От името на „Теди 85" ЕООД доставките се договаряли със свид. Г.С. регионален търговец в "Алфред С. Тьопфер Интернешънъл България" ЕООД от подс. Т.А. или неговия брат свид. Е.А. по телефона или по електронна поща. Договорените количества зърно /пшеница и слънчоглед реколта 2012 г./ се закупували на цени без ДДС от различни земеделски производители, сред които свид. С. *** и свид. Д.Б. от гр. Вълчи дол. Покупките в северната част на страната се договаряли от различни лица, като само за слънчогледа на свид. С.Н. с името Т. се представили две различни лица, които посетили свидетеля в два последователни дни. В южната част на страната покупките се договаряли от  свид. В.М.. Свид. М.  разполагал с кочан с товарителници на името на „Теди-85" ЕООД. Превозът на стоката от съответната площадка, където се извършвало натоварването, до пристанищата, в гр. Варна и гр. Бургас се осъществявал от наети транспортни фирми като „Феникстранс-БГ" ООД с управител свид. Н.Н., „Лидер агро" ООД с управител свид. Д.Д., „Ив-Ви транс" ЕООД с управител свид. Г.М., „Дани- ин 72" ЕООД с управител свид. И.Н., „Кейт транс" ЕООД с управител св, Т.Т., „Мели- 2000" ЕООД с управител свид. А.М.. Първоначалните товарителници, изготвени от водачите на товарните автомобили, били подменяни от неустановено в хода на разследването лице непосредствено преди влизането на съответното превозно средство в пристанището- в тези товарителници били посочени различен пункт на натоварване на стоката и различен изпращач /регистриран по ЗДДС търговец/, като по този начин се документирал произход на стоката различен от действителния и се давала възможност за упражняване на право на данъчен кредит.

Само за данъчен период м. септември 2012 г. „Теди-85" ЕООД реализирало продажби към "Алфред С. Тьопфер Интернешънъл България" ЕООД за над 500 000 лв. Свидетелката В.М., която била собственик на счетоводна къща „Вихра Перфект“ ЕООД и е водила счетоводството на „Теди 85“ е получавала необходимите счетоводни документи за изготвяне на ежемесечните справки-декларации от двамата братя. Така тя получила информация и фактури за фиктивни /неполучени реално/ доставки от „ЗП П.Д." ООД за данъчен период м. септември 2012 г.- фактури с № 44/ 03.09.12 г., № 45/ 26.09.12 г., № 46/ 27.09.12 г., № 47/ 27.09.12 г., № 48/ 27.09.12 г., № 49/ 28.09.12 г., № 50/ 29.09.12 г., № 51/ 29.09.12 г. и № 52/ 29.09.12 г. Свид. В. М. включила тези фактури в дневника за покупки на „Теди- 85" ЕООД и в подадената от името на дружеството СД по ЗДДС вх. №03001838996/ 15.10.2012 год. /т. 8, л. 177 и сл./ Така бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 103 943,41 лева.

В същото време другият голям доставчик на "Алфред С. Тьопфер Интернешънъл България" ЕООД - „Соледад България" ЕООД, включил в дневниците си за покупки, респективно в подадените СД по ЗДДС, фиктивни, неполучени реално доставки от „ЗП Т." ЕООД. Дружеството „Соледад- България" ЕООД е било регистрирано с решение от 02.03.2007 г. по ф.д. № 3291 /2007 на СГС със седалище в гр. София и едноличен собственик на капитала свид. П.В.. С влязъл в сила на 19.05.2017 г. РА № **********/22.01.2014 г. на „Соледад България" ЕООД било отказано право на данъчен кредит по доставки на зърно от няколко дружества, вкл. „ЗП Т." ЕООД /преобразувано в „ЗП Пенев" ЕООД/ и „ЗП П.Д." ООД за данъчни периоди м. 06.2012 г. до м. 01.2013 г., и били установени задължения за ДДС в общ размер на 3 771 873.19 лв.

Един от доставчиците по документи на „Теди 85" ЕООД и „Соледад България" ЕООД- „ЗП П.Д." ООД бил вписан в Търговския регистър на 14.03.2012 г. първоначално като еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала свид. П.Д.. По това време свид. Д. бил на 24 години, живеел с майка си в семейния им дом в кв. „Владиславово" в гр. Варна, като страдал от психично заболяване и бил поставен под ограничено запрещение. Свид. Д. се сдобил с горепосоченото дружество, след като приел предложение на свой познат от квартала, известен като Д. „Пинчера". Свид. П.Д. следвало да присъства на регистрирането на фирма на свое име срещу еднократно заплащане от 150 лв. На 28.03.2012 г. свид. Д. бил отведен от „Пинчера" в кантората на нотариус Гонова, където поставил подписа си под пълномощно /т. 13, л. 260/, с което предоставил на свид. К.П. правата да осъществява дейност от името на дружеството. Свид. К.П.  бил познат и съсед на свид. П.Д., зависим към употребата на алкохол. На 27.06.2012 г. свид. П. на свой ред подписал пълномощно /т. 14, л. 136/, с което предоставил на свид. Р.Д. правата да осъществява дейност от името на дружеството. Свид. Д. бил пенсионер по болест, без постоянна работа. Считано от 11.04.2012 г. „ЗП П.Д." ООД имало регистрация по ЗДДС въз основа на заявление от 04.04.2012 г., подадено от свид. А.Е., която била изрично упълномощена от свид. Д. с пълномощно от 28.03.2012 г. За данъчен период м.04.2012г. свид. Е. подала от името на дружеството нулева СД по ЗДДС. В следващите месеци СД по ЗДДС от името на дружеството били подавани по електронен път с електронни подписи, издадени на М.Ж.М. /счетоводител, която не била установена и разпитана, тъй като е напуснала страната/, свид. К.А., на чието име бил издаден електронен подпис, но непознаващ никое от лицата имащи отношение към настоящия казус и свид. В.С.. Дружеството никога не е осъществявало реална търговска дейност.

През м. септември 2012г. подс. К.Ж. се срещнал със свид. Д.Х., като на срещата присъствала и приятелката на Х. към онзи момент- свид. В.С.. Подс. Ж. предложил на двамата да им прехвърли дружество  срещу сумата от 200 лева и уверявайки ги, че няма да имат никакви проблеми. Свид. С. дала съгласието си дружеството „ЗП П.  Д.“ ООД да бъде прехвърлено на нейно име. Промяната била отразена в Търговския регистър на 21.09.2012 г., като свид. В.С. била вписана като управител и собственик на 80 % от капитала на дружеството /останалите 20 % според регистрацията принадлежали на А.Ю.И./. По-късно свид. С. посетила  „Интернешънъл Асет банк" АД- клон Варна, където с нарочно заявление заявила правата си върху разплащателната сметка на „ЗП П.Д." ООД с IBAN ***. Свид. С. нямала информация дали дружеството развива търговска дейност, нито познавала доставчици като клиенти на същото.

За данъчни периоди м. 07.2012 г., м. 08.2012 г. и м. 09.2012 г. в дневниците за продажби на „ЗП П.Д." ООД били включени неизвършени реално, фиктивни доставки към „Соледад България" ЕООД и „Теди- 85" ЕООД за близо 3 000 000 лв., по които доставки бил начислен и ДДС за внасяне. Съгласно разпоредбата на чл. 85 ЗДДС начисленият данък е дължим. Затова задължението било редуцирано, като в изготвените от името на дружеството дневници за покупки били описани фактури с издател „ЗП Д.Н." ЕООД № 21/ 05.07.12 г., № 22/ 05.07.12 г.,№ 23/ 06.07.12 г., № 24/ 06.07.12 г., № 25/ 06.07.12 г., № 26/ 09.07.12 г., № 27/ 09.07.12 г., № 28/ 12.07.12 г., № 29/ 16.07.12 г., № 30/ 18.07.12 г., № 31/ 18.07.12 г., № 32/ 19.07.12 г., № 33/ 20.07.12 г., № 34/ 23.07.12 г., № 35/ 25.07.12 г., № 36/ 25.07.12 г., и № 37/ 27.07.12., без такива доставки да са реално осъществени. Тези фактури били включени от счетоводителката М. в подадената СД по ЗДДС вх. № 03001802851/13.08.2012 год. По такъв начин за данъчен период м. 07.2012 г. дружеството упражнило неправомерно право на данъчен кредит в размер на 330 637.36 лева.

В началото на м. октомври 2012 г. на свид. С. били предоставени фактури с издател „ЗП Д.Н." № 38/ 01.08.12 г., № 39/ 06.08.12 г., № 40/ 09.08.12 г., № 41/ 13.08.12 г., № 42/13.08.12 г., № 43/ 16.08.12 г., № 44/ 21.08.12 г., № 45/ 28.08.12 г., № 46/ 30.08.12 г., № 47/ 30.08.12 г., № 48/ 31.08.12 г., № 49/ 31.08.12 г., № 50/ 31.08.12 г., № 51/ 31.08.12 г., № **********/03.09.12 г., № 52/ 26.09.12 г., № 53/ 27.09.12 г., № 54/ 27.09.12 г., № 55/ 27.09.12 г., № 56/ 28.08.12 г., № 57/ 29.09.12 г., № 58/ 29.09.12 г., № 59/ 29.09.12 г. и № 60/ 29.09.12 г., като тя следвало да предаде тези фактури на свид. А.Е.. Тези фактури не отразявали реални доставки между двете дружества, но това обстоятелство не било известно на свид. С.. На 15.10.2012 г. свид. Е. депозирала по електронен път, използвайки електронния подпис на свид. С.,***, СД по ЗДДС от името на „ЗП П.Д." ООД за данъчен период м. 09.2012 г. с вх. № 03001832272/15.10.2012 г. /т. 8, л. 126 и сл./ В приложения към декларацията дневник за покупки на дружеството Е. описала издадени фактури от „ЗП Д.Н." ЕООД- същите, които й били предоставени от свид. С.. Така „ЗП П.Д." ООД упражнило неправомерно право на данъчен кредит в размер на 283 973.99 лв.

Горепосоченото дружество- „ЗП Д.Н." ЕООД било регистрирано през м. март 2012 г. на името на свид. Д.Н.Н.- безработен и силно зависим към наркотични вещества. Дружеството разполагало с разплащателна сметка в „Интернешънъл Асет банк" АД с IBAN ***, с която оперирал по силата на изрично пълномощно свид. Б.П.- наркозависим от кв. „Владиславово". Това дружество никога не е осъществявало реална търговска дейност, въпреки че на свой ред е декларирало получени доставки от други двама „земеделски производители"- свидетелите В.И. и Й.Й. .

По това време свид. Б.П. бил пълномощник и на „Агро ериданс" ЕООД. „Агро ериданс" ЕООД било вписано в Търговския регистър на 09.08.2012 г. с едноличен собственик на капитала свид. Р.М. - мияч на автомивка в гр. Варна, също и пълномощник на „ЗП Д.Н." ЕООД. Според съдържанието на изготвените счетоводни документи „Агро ериданс" ЕООД бил получател на зърно от земеделския производител К.П.- същият този, който по същото време бил пълномощник и на „ЗП П.Д." ООД, и доставял зърно на „ЗП Т." ЕООД. „Агро ериданс" ЕООД имало разплащателна сметка в „Интернешънъл Асет банк" АД с IBAN ***, с която оперирал свид. Б.П. по силата на пълномощно, предоставено му от свид. М. /т. 15, л. 28/.  Свид. Б.П., който бил на 30 години, наркозависим и без постоянна работа, попаднал в схемата случайно. Това станало след среща с лице на име „Васко", с когото свид. П. се срещнал на пазар в гр. Варна.

 Дружеството „ЗП Т." ЕООД, като основен доставчик по документи на „Соледад България" ЕООД било  вписано в Търговския регистър на 11.06.2012г. с едноличен собственик на капитала свид. Т.Т. ***. Свид. Т. също като  свид. П.Д. страдал от биполярно афективно разстройство и е бил поставен под ограничено запрещение. През м. април 2012 г. свид. Т. посетил заложна къща в централната част на гр. Варна, където се запознал с лице, представило се като „С."- свид. С.А.. Свид. А. предложил на свидетеля Т. работа като управител на фирма, занимаваща се с изкупуване на земеделска продукция. Няколко дни по- късно свид. А. запознал свид. Т. с лице със собствено име К., за когото казал, че е главен счетоводител на дружеството. Свид. Т. отишъл заедно с К. в клон на „Банка Пиреос България" АД, находящ се в района на Колхозния пазар в гр. Варна, където свидетелят открил разплащателна сметка на дружеството. По заявление, подадено от счетоводителката М.М., на 06.08.2012г. дружеството било регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП- Варна. На 08.08.2012 г. свид. Т. подписал пълномощно /т. 12, л. 108/, с което предоставил на свид. С.К. правото да осъществява търговска дейност от името на дружеството и да го представлява.

Към края на 2011г.- началото на 2012 г. свид. С.К. се запознал чрез свой познат  М. М. с подс. К.Ж.. Подс. Ж. приел молбата на неустановения по делото М. да води с автомобила си свид. К. до институции, когато има работа и когато К. позвъни на подс. Ж.. Последният се съгласил, като приел този ангажимент към свид. К.. Така от  м. август 2012г. до 15.10.2012г. подс. Ж. с личния си автомобил превозвал свид. К. до различни банкови институции.

Така на 28.08.2012 г. подс. К.Ж. отвел свид. К. в клон на „Банка Пиреос България" АД в гр. Варна, където свидетелят открил разплащателна сметка с IBAN *** „ЗП Т." ЕООД. При откриването на сметката свид. К. представил в банката пълномощно от името на Т.Т. с per. № 2117/08.08.2012 г. на нотариус per. № 382.

На 13.09.2012 г. подс. К.Ж. отвел свид. К. в клон на „Интернешънъл Асет банк" АД в гр. Варна, където с издаденото му от свид. Т. пълномощно, свид. К. открил разплащателна сметка на „ЗП Т." ЕООД с IBAN ***.

Дружеството "Алфред С. Тьопфер Интернешънъл България" ЕООД извършвало редовно разплащанията по доставките, получени от „Соледад България" ЕООД и „Теди- 85" ЕООД. Разплащанията към „Теди- 85" ЕООД се извършвали първоначално по сметка на дружеството в ,,МКБ Юнионбанк" ЕАД, а от началото на м. септември 2012 г.- по сметка на дружеството в „Интернешънъл Асет банк" АД с IBAN ***. Тази сметка била разкрита на 04.09.2012 г. от свид. С.К. с изрично пълномощно per. № 8473/31.08.2012 на нотариус per. № 578, подписано от свид. Е.А. /т. 13, л. 197/.

За времето от 10.10.2012г. до 15.10.2012г. свид. С.К. посетил клон на „Интернешънъл Асет банк" АД в централната част на гр. Варна, където наредил  превод на сумата 61 525.57 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД по сметка на „ЗП П.Д." ООД в същата банка с посочено основание „плащане по фактура". Непосредствено след това същия банков клон бил    посетен от свид. В.С., която наредила сумата 61 183 лв. от сметката на „ЗП П.Д." ООД по сметка на _„ЗП Д.Н." ЕООД в същата банка с посочено основание „плащане по фактура". Едновременно с това свид. С. изтеглила от сметката на дружеството сумата 350 лв., която предала на неустановено лице. След постъпването на превода по сметката на „ЗП Д.Н." ЕООД, банковият клон бил посетен от свид. Б.П. и лице с име „Васко" /неустановено в хода на разследването/. Изпълнявайки дадените му указания, свид. П. изтеглил в брой от сметката на „ЗП „Д.Н." ЕООД сумата 60 900 лв. и я предал на „Васко".

На 11.10.2012 г. свид. С.К. отново посетил клон на „Интернешънъл Асет банк" АД в централната част на гр. Варна, където наредил  сумата от 26 286.12 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД по сметка на „ЗП П.Д.", посочвайки като основание за извършване на превода „плащане по фактура". След това банковият клон бил посетен от свид. В.С., която наредила  сумата от 26 140.08 лв. от сметката на „ЗП П.Д." по сметка на „ЗП Д.Н." в същата банка и изтеглила в брой 150 лв., които предала на неустановено лице. Същия ден свид. П. изтеглил от сметката на „ЗП Д.Н." ЕООД сумата 26 000 лв. и я предал на лицето „Васко“.

На 12.10.2012г. свид. С.К. посетил за пореден път клона на „Интернешънъл Асет банк" АД в централната част на гр. Варна, където наредил парична сума в рамер на 51 452.17 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД по сметка на „ЗП П.Д." ООД в същата банка с посочено основание „плащане по фактура". Веднага след това в банковия клон пристигнала свид. В.С., която наредила сумата от 51 165.68 лв. от сметката на „ЗП П.Д." ООД по сметка на „ЗП Д.Н.", посочвайки като основание за превода „плащане по фактура". Свид. С. изтеглила в брой 300 лв. от сметката на дружеството. Същия ден свид. Б.П. изтеглил в брой от сметката на „ЗП Д.Н." ЕООД сумата 50 910 лв., която предал на неустановеното лице с име „Васко".

На 15.10.2012 г. свид. С.К. посетил клон на „Банка Пиреос България" АД, разположен в централната част на гр. Варна. Там той наредил няколко превода на суми от сметката на „ЗП Т." ЕООД в размер на: 184 988 лв. по сметка на дружеството в  „Интернешънъл Асет банк АД с посочено основание „захранване на сметка", 37 600 лв. по сметка на „Агроериданс" ЕООД в същата банка с посочено основание „прехвърляне на средства по фактури" и 185 000 лв. по сметка на „Агроериданс" ЕООД в „Интернешънъл Асет банк" АД с посочено основание „плащане по фактури". Отделно от това свид. К. изтеглил в брой от сметката на дружеството 34 800 лв. След това свид. К. посетил клон на „Интернешънъл Асет банк" АД в централната част на гр. Варна, където наредил превод на сумата 279 725.44 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД по сметка на „ЗП П.Д." ООД в същата банка с посочено основание „плащане по фактура", както и превод на сумата 185 000 лв. от сметка на „ЗП Т." ЕООД по сметка на „Агро ериданс" ЕООД в същата банка с посочено основание „плащане по фактура". Свид. К. изтеглил в брой от сметката на „Теди 85" ЕООД 4650 лв.

Същия ден клонът на „Интернешънъл Асет банк" АД в централната част на гр. Варна бил посетен от свид. В.С., където наредила превод на 278 161.74 лв. от сметката на „ЗП П.Д." ООД по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД с посочено основание „плащане по фактура". Отделно от това свид. С. изтеглила в брой от сметката на дружеството още 1535 лв.

В следобедните часове на 15.10.2012 г. същият клон на „Интернешънъл Асет банк" АД бил посетен и от свид. Б.П., придружаван от  лицето „Васко". Свид. П. изтеглил от каса 184 070 лв. от сметката на „Агро ериданс" ЕООД и 276 780 от сметката на „ЗП Д.Н." ЕООД. Тези суми свид. П. предал на „Васко".

 Привечер същия ден на 15.10.2012г. на паркинга на ресторант „Старо село" в гр. Варна бил задържан от полицейски служители л. а. „Фолксваген" с per. № А4606КВ, управляван от свид. П.А.. Заедно с водача в автомобила пътувал и подс. К.Ж.. При претърсването в автомобила и обиска на подс. Ж. били намерени и иззети парична сума в размер на 475 425 лв., екземпляри от платежните нареждания за извършените в същия ден банкови транзакции и от разписките за извършените тегления в брой, печати и фактури на някои от споменатите по- горе търговски дружества, номера на банкови сметки на търговски дружества, адреси и кодове за достъп до електронната поща на различни търговски дружества и др.. Недалеч от този автомобил бил задържан и втори автомобил- „Ауди А8" с per. № В3602РТ, в който пътувал и свид. Д.Г.Д. /бивш подсъдим по настоящото наказателно производство/. У свид. Д. били намерени и иззети 34 220 лв. в пачки със слепки на „Банка Пиреос България" АД.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която е видно следното:

Размерът на данъчния кредит ползван от „Теди85“ ЕООД за покупка на зърно през данъчни периоди за месеците юли, август и септември 2012г. възлиза общо на 171 817,81 лева, в това число от покупка на зърно /само доставчик „ЗП П.Д.“ ООД/-103 943,41 лв.

Размерът на данъчния кредит ползван от „Соледад България“ ЕООД за покупка на зърно през данъчни периоди за месеците юли, август и септември 2012г. възлиза общо на 2 531 391,19 лева, в това число от покупка на зърно само от доставчици- 2 029 184,11 лв.

Стойността на ползвания данъчен кредит от „ЗП П.Д.“ ООД за данъчни периоди за месеците юли, август и септември 2012г. е в размер общо на 614 611,35лева, в това число 607 304,17 лева по фактури за доставка на зърно издадени от „ЗП Д.Н.“ ЕООД.

Стойността на ползвания данъчен кредит от „ЗП Т.“ ЕООД за данъчни периоди за месец септември 2012г. е в размер на 122 803,48лева, в това число 122 746,70 лева по фактури за доставка на зърно издадени от „Агроериданс“ ЕООД.

Налице е съответствие между отразеното в дневниците за покупки и продажби на „ЗП П.Д.“ ЕООД и „Теди 85“ ЕООД,

на „ЗП П.Д.“ ООД и „Соледад България“ ЕООД с изключение на фарктури с номера: № 26/25.07.2012г., № 27/25.07.2012г., №31/13.08.2012г., № 34/16.08.2012г., № 36/28.08.2012г., които не са включени в дневниците за покупки на „Соледад България“ ЕООД за съответния месец от изследвания период 07-09/2012г.

В хода на съдебното производство съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза / л.812-829 т.2 от съдебното производство/ с различно от досъдебното производство вещо лице от заключението на която е видно, че :

1.По поставената задача - Какъв е размерът на данъчния кредит, ползван от „Теди 85" ЕООД ЕИК ********* u „Соледад България" ЕООД. ЕИК ********* за покупка на зърно през данъчни периоди 07,08 и 09/2012 г. и по кои фактури от кои доставчици?

1.1 .Констатации за „Теди 85" ЕООД с ЕИК *********:

Съгласно приложените към подадените за Справки-декларации Дневници за покупки за данъчен период 09.2012Г., за процесиите данъчни периоди „Теди 85" ЕООД е декларирало доставки с право на данъчен кредит за покупка на зърно само в данъчен период 09.2012г. който възлиза на 103943,41 лв., по фактури подробно описани в Констативната част.

1.2. Констатации за „Соледад България " ЕООД с ЕИК *********:

Съгласно приложените към подадените Справки-декларации Дневници за покупки, за процесиите данъчни периоди 07-09.2012г. „Соледад България'' ЕООД е декларирало доставки с право на данъчен кредит за покупка на зърно по данъчни периоди, доставчици и фактури (данъчни документи ), подробно описани в Констативната част.

Общ размер на ползвания данъчен кредит по данъчни периоди:

За дан. период 07.2012г. -                      1 150 167.0Влв.

За дан. период 08.2012г. -                         497 818,12лв.

За дан период 09-2012г. -______________ 381 198,91лв.

Всичко ползван данъчен кредит:    2 029 184,11лв

 

2.По поставената задача - Какъв е размерът на данъчния кредит, ползван от „ЗП П.Д." ООД и „ЗП Т." ЕООД за покупка на зърно през данъчни периоди 07,08 и 09/2012 г. и по кои фактури и доставчици?

 

2.1. Констатации за ЗП П.Д. ЕООД:

 

Съгласно приложените към подадените Справки-декларации Дневници за покупки, за процесиите данъчни периоди ЗП „П.Д." ЕООД е декларирало доставки с право на данъчен кредит за покупка на стока (зърно) само от ЗП „Д.Н." ЕООД ЕИК ********* по данъчни периоди и фактури, подробно описани в Констативната част.

 

Обобщение и съпоставка

 

Данъчен период	Номер и дата на подадената Справка - декларация	Деклариран размер на ДДС при покупките /данъчен кредит/	Данъчен кредит по фактури на ЗП Д.Н. ЕООД
1	2	3	4
07.2012	0300-1802851/13.08.2012	330 637,36	325 394,45
09.2012	1700-1020069/14.09.2012	283 973,99	281 909,73
Общо за периода:		614 611,35	607 304,18

 

2.2. Констатации за ЗП Т. ЕООД:

Съгласно приложените към подадената за данъчен период 09.2012г. Справка-декларация Дневник за покупки, за процесиите данъчни периоди ЗП „Т." ЕООД е декларирало доставки с право на данъчен кредит за покупка на стока (зърно) само от доставчика „Агро ериданс" ЕООД, ЕИК ********* по данъчни периоди и фактури, подробно описани в Констативната част.

Обобщение и съпоставка

Данъчен период	Номер и дата на подадената Справка - декларация	Деклариран размер на ДДС при покупките /данъчен кредит/	Данъчен кредит по фактури на ЗП Д.Н. ЕООД
1	2	3	4
08.2012	033421202120209/14.09 2012	0	0
09.2012	**********/14.10.2012	122 803,48	122 746,70
Общо за периода:		122 803,48	122 746,70

З.По поставената задача - Налице ли е съответствие между декларираните в регистрите по ЗДДС покупки на „Теди 85" ЕООД с продажбите на доставчика му „ЗП П.Д." ЕООД и съответно декларираните покупки в регистрите по ЗДДС на „Соледад-България" ЕООД и доставчиците му ЗП „Т." ЕООД и „ЗП П.Д." ООД?

3.1. Съпоставка на данните за покупки на „Теди 85" ЕООД с данните за продажби на ЗП „П.Д." ЕООД

След като анализира представения Дневник за продажби към подадената Справка-декларация за данъчен период 09.2012г. от ЗП П.Д. ЕООД и извърши съпоставка с данните от Дневника за покупки за данъчен период 09.2012г. приложен към подадената от „Теди 85"ЕООД Справка-декларация, подробно описана в Констативната част, експертизата заключава , че е налице пълно съответствие между декларираните в регистрите по ЗДДС покупки на „Теди 85" ЕООД с продажбите на доставчика му ЗП „П.Д." ЕООД .

3.2.     Съпоставка на данните за покупки на „Соледад-България" ЕООД с данните за
продажби на ЗП „П.Д." ЕООД

 

Спед като анализира представените Дневници за продажби към подадената Справка-декларация за данъчен период 07.2012г. и 09.2012г. от ЗП П.Д. ЕООД и извърши съпоставка с данните от Дневниците за покупки за данъчен период 07.2012г. и 09.2012г. приложени към подадените от Соледад-България ЕООД Справки-декларации, подробно описани в Констативната част, експертизата заключава , че са налице несъответствия, както следва:

-за дан. Период 07.2012Г. - в Дневника за покупки на Соледад-България ЕООД не са отразени издадените от ЗП П.Д. ЕООД фактури с N. 26/25.07.2012г. и N 27/25.07.2012 г. Следва да се отбележи , че тези две фактури не са отразени в Дневника за покупки и в следващите данъчни период -08.2012г. и 09.2012Г.

- за дан. период 08.2012г. - в Дневника за покупки на Соледад-България ЕООД не са отразени издадените от ЗП П.Д. ЕООД през м.08.2012г., но декларирани през м,09.2012г. фактури с N. 31/13.08.2012Г. , N 34/28.08.2012 г. и N 36/28.08.2012г.

3.3.     Съпоставка на данните за покупки на „Соледад-България" ЕООД с данните за
продажби на ЗП „Т." ЕООД

След като анализира представения Дневник за продажби към подадената Справка-декларация за данъчен период 09.2012г. от ЗП Т. ЕООД и извърши съпоставка с данните от Дневника за покупки за данъчен период 09.2012г. приложен към подадената от Соледад-България ЕООД Справка-декларация, подробно описани в Констативната част, експертизата заключава, че са налице несъответствия, тъй като в Дневника за покупки на Соледад-България ЕООД не е отразена издадената отЗП Т. ЕООД фактура с N 7/28.09.2012г..

4. По поставената задача - Извършени ли са плащания между посочените контрагенти?

 

4.1. Плащания от Теди 85 ЕООД към ЗП П.Д. ЕООД:

Банковата сметка, от която са извършвани плащанията е в „Интернешънъл Асет Банк" , по която се установиха плащания в периода 09-10.2012г., подробно описани в Констативната част.

 

Обобщение

 

Показатели	Сума
Обща стойност на издадените фактури от ЗП П.Д. ЕООД към Теди 85 ЕООД през данъчен период 09.2012 г.	623660,55
Обща стойност на фактури от ЗП П.Д. ЕООД, по които Теди 85 ЕООД е ползвало данъчен кредит през данъчен период 09.2012 г.	623660,55
Обща стойност за преводите от Теди 85 ЕООД към ЗП П.Д. ЕООД през м.09-10.2012 г.	1632986,26

 

4.2. Плащания от Соледад - България ЕООД към ЗП П.Д. ЕООД :

Банковата сметка, от която са извършвани плащанията е в „Интернешънъл Асет Банк", по която се установиха плащания в периода 07-09.2012 г., подробно описани в Констативната част.

Следва да се отбележи, че посочените плащания включват и такива по фактури, издадени в предходен данъчен период 06.2012г., поради което общата стойност на плащанията е по-голяма от общата стойност на издадените фактури от ЗП П.Д. ЕООД и от общата стойност на фактурите, по които е ползван данъчен кредит от Соледад- България ЕООД.

 

4.3. Плащания от Соледад - България ЕООД към ЗП Т. ЕООД:

 

Банковата сметка, от която са извършвани плащанията е в „Пиреос банк"АД, по която се установиха плащания в периода 09-10.2012 г., подробно описани в Констативната част

Отново експертизата счита за необходимо да отбележи, че в анализираните платежни нареждания няма посочен конкретен номер на фактура. При съпоставка на наредените суми с общата стойност на всяка фактура, издадена от ЗП Т. на Соледад -България ЕООД ( описани по т. 1.2 >, също не може да се установи съответствие.

 

Обобщение

Показатели	Сума
Обща стойност на издадените фактури от ЗП Т. ЕООД към Соледад-България ЕООД през данъчен период 09.2012 г.	737063,52
Обща стойност на фактури от ЗП Т. ЕООД, по които Соледад-България ЕООД е ползвало данъчен кредит през данъчен период 09.2012 г.	681095,52
Обща стойност за преводите от Соледад-България ЕООД към ЗЛ Т. през м.09-10.2012 г.	1044740,00

Общата стойност на преводите е по-голяма от стойността на анализираните фактури, тъй като изследвания период за плащанията включва и м.10.2012г., в който е възможно да има издадени фактури от ЗП Т. ЕООД към Соледад-България ЕООД, но този данъчен период не е предмет на изследване в настоящата експертиза.

 

 

4.4. Плащания отЗП Т. ЕООД към Агро Ериданс ЕООД

Банковата сметка, от която са извършвани плащанията е в „Интернешънъл Асет Банк, по която се установиха плащания в м, 10.2012 г. , подробно описани в Констативната част.

Отново експертизата счита за необходимо да отбележи, че в анализираните платежни нареждания няма посочен конкретен номер на фактура.

Обобщение

 

Показатели	Сума
Обща стойност на издадените фактури от Агро Ериданс ЕООД към ЗП Т. ЕООД през данъчен период 09.2012 г.	736480,22
Обща стойност за преводите от ЗП Т. ЕООД към Агро Ериданс ЕООД през м.10 2012 г	222600,00

4.5. Плащания от ЗП П.Д. ЕООД към ЗП Д.Н. ЕООД

 

Банковата сметка, от която са извършвани плащанията е в „Интернешънъл Асет Банк, по която се установиха плащания в периода 07-10.2012г. , подробно описани в Констативната част.

Отново експертизата счита за необходимо да отбележи, че в анализираните платежни нареждания няма посочен конкретен номер на фактура, а е посочено основание само „плащане по фактура

 

Общата стойност на преводите е по-голяма от стойността на анализираните фактури,тъй като изследвания период за плащанията включва и м.10.2012г.,в който е възможно да има издадени фактури от ЗП Д.Н. ЕООД към ЗП П.Д. ЕООД, но този данъчен период не е предмет на изследване в настоящата експертиза.

Съдът приобщи заключението на вещото лице по реда на чл. 282 от НПК.

 

В хода на съдебното производство съдът назначи допълнителна съдебно-счетоводна експертиза / л.975-981 т.3 от съдебното производство/ от заключението на която е видно, че :

1.По поставената задача - след като се запознае с представената документация от ТД на НАП- Варна по отношение на дружествата „ЗП Пенев", ,Деян Н." и „ЗП П.Д.,, и след като се получи отговор от ТД на НАП - Варна за „ЗП П.Д." ЕООД следва да отговори на въпроса извършвани ли са реални сделки от посочените дружества, като вещото лице следва да се запознае с представените томове от ТД на НАП - Варна и при необходимост ползва някой от материалите за тази експертиза.

1.1. Относно доставчика Агро Ериданс ЕООД:

Не са налице документи, от които да се отговори на въпроса относно реалността на извършените сделки между Агро Ериданс ЕООД и ЗП Т. ЕООД през данъчен период 09.2012г., описани в основното заключение пот.1.2. ,тъй като:

-В РД N 1301133/07.05.2013 г. е установено в Раздел III- Счетоводство на ревизираното лице, че „Не са представени никакви първични и вторични счетоводни документи, регистри, банкови документи , поради което не може да се установи задълженото лице организирало ли е водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводство и счетоводните стандарти".

-Относно извършените доставки , по които Агро Ериданс ЕООД е изпълнител , в цитирания РД е установено , че поради непредставянето на никакви документи , не е възможно да се установи какви облагаеми доставки са извършени от данъчно задълженото лице (ДЗЛ), начислен ли е дължимия ДДС съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС, поради което е прието , че дължимия данък е в размера на декларирания.

-В хода на ревизионното производство на Агро Ериданс ЕООД при извършената насрещна проверка на ЗП Т. ЕООД в качеството му на получател по издадените от Агро Ериданс ЕООД фактури не са представени от ЗП Т. ЕООД оригинали или копия на издадените от Агро Ериданс ЕООД фактури, описани в основното заключение на ССЕ -т.1.2

1.2.   Относно доставчика ЗП Д.Н. ЕООД:

Не са налице документи, от които да се отговори на въпроса относно реалността на извършените сделки между ЗП Д.Н. ЕООД и ЗП П.Д. ЕООД през данъчен период 07.2012 г. и 09.2012 г., описани в основното заключение по т.2.1. , тъй като:

-В РД N 1303866/29.10.2013 г. е установено в Раздел III- Счетоводство на ревизираното лице , че „Не са представени никакви първични и вторични счетоводни документи, регистри, банкови документи , поради което не може да се установи задълженото лице организирало ли е водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводство и счетоводните стандарти".

- Относно извършените доставки, по които ЗП Д.Н. ЕООД е изпълнител, в цитирания РД е установено , че : 1) издадените и отразени в дневниците за продажби фактури, „ са издадени без основание и ДДС е начислен неправомерно от ревизираното лице. По издадените фактури липсва реално осъществена доставка на стоки и за получателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит" ; 2) на основание на чл. 85от ЗДДС начисления ДДС по издадените фактури е дължим от ЗП Д.Н. поради това , че е изискуем от всяко лице, което издаде документ по чл.112 от ЗДДС (фактура , дебитно или кредитно известие)

 

1.3.   Относно доставчика ЗП Пенев ЕООД (предишно наименование ЗП Т.
ЕООД):

1.3.1.Налице са частично документи по отношение реално изпълнение на доставките от ЗП Т. ЕООД към Соледад - България ЕООД на 05.09.2012г. на слънчоглед 40,560т. и на 11.10.2012г. на 200МТ слънчоглед , реколта 2012г. ,тъй като :

-При съпоставката на представените документи за покупки и продажби от ЗП Т. ЕООД може да се проследи само доставката на 11.10.2012г. на 150 МТ слънчоглед реколта 2012г. Количеството е закупено от Манекс ООД по Договор от 11.10.2012г. и ф. 1574/12.10.2012г. и е продадено на Соледад-България ЕООД на 11.10.2012Г. сф. 10/12.10.2012 г.

-При съпоставката на представените документи за продажби от ЗП Т. ЕООД и документи за транспорт може да се проследи само част от доставката на 05.09.2012г. на 40.56 МТ от общо 150 МТ слънчоглед реколта 2012г., документирана с ф. 01/05.09.2012г. , издадена от ЗП Т. ЕООД на Соледад-България ЕООД.

1.3.2. Не са налице документи, от които да се отговори на въпроса относно реалността на извършените сделки между ЗП Т. ЕООД и Агро Ериданс ЕООД през данъчен период 09.2012г., описани в основното заключение по т.1.2., тъй като:

-В РД N 1400408/14.03.2014 г. е установено в Раздел П-Констатации по ревизията, т. 1 По Закона за счетоводство, че „Ревизираното лице не е представило счетоводна документация, такава не е намерена и в досието на дружеството. По тази причина не може да бъде определена формата на счетоводно отчитане, нито да се определи как е организирано и се е водило текущото счетоводно отчитане."

-Относно извършените доставки , по които ЗП Пенев ЕООД ( предишно име ЗП Т. ЕООД) е изпълнител , в цитирания РД е установено , че : 1) не е установено реално изпълнение на сделките по фактурите включени в дневника за продажбите за ревизирания период с получатели Соледад-България ЕООД и Лабас ЕООД;" ; 2) на основание на чл. 85от ЗДДС начисления ДДС по издадените фактури е дължим от ЗП Пенев поради това, че е изискуем от всяко лице, което издаде документ по чл.112 от ЗДДС (фактура , дебитно или кредитно известие).

Съдът приобщи заключението на вещото лице по реда на чл. 282 от НПК.

 

В хода на съдебното производство съдът назначи съдебно- психиатрична и психологична експертиза на свид. Т.Т.Т. /л. 535-540 в т.2 от съдебното производство/ от заключението на която е видно, че свид. Т. страда от Биполярно афективно разстройство, Непълноценно спонтанна ремисия. Освид. Т. има възможност да дава показания,може да възприема фактите и да ги възпроизвежда за периода от 2012г. до настоящия момент, при желание от негова страна. Във връзка с неговото заболяване и афективните си колебания свид. Т. лесно може да бъде манипулиран и да бъде променена неговата воля. Съдът приобщи заключението на вещите лица по реда на чл. 282 от НПК.

В хода на съдебното производство съдът назначи съдебно- психиатрична и психологична експертиза на свид. П.Г.Д. /л. 699-707 в т.2 от съдебното производство/ от заключението на която е видно, че свид. Д. страда от Биполярно афективно разстройство, алтернантно протичане, манийна фаза- хипоманийна симптоматика. При свид. Д. към настоящия момент няма изградено съзнание за психично заболяване. Към 2012г. психичното му състояние не му е позволявало да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи по разумни подбуди. Съдът приобщи заключението на вещите лица по реда на чл. 282 от НПК.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани следните свидетели: П.Г.Д.,Р.Г.Д., Т.Т.Т., Е.Е.А., В.Т.С.,Б.И.П., Р.С.М., Н.М.Н., С.И.Н., Г.И.С., Д.С.Б., Б.Х.Ш., П.Л.В., Д.С.Д., Г.Ж.М., И.И.Н., Т.Т.Т.,  А.Т.М., В.С.М., В.С.И., Й.Е.Й., А.Т., Е.Д.Б.Х., Д.Н.Н., С.Р.К., К.М.Н., Д.Б.Х., Б.Х.Х., С.И.А.,В.С.С., К.Й.А.,  К.П.П.,  П.А.А., М.Д.М.,  Д.П.Т., В.Г.Г.,  С.П.Н., И.К.И., Д.К.Д.,  Д.Я.Ж., М.Ф.Г., И.Д.М., А.И.М., П.Г.Д., Д.Г.Д., М.П.Г., С. А. П.,В.И.М., Р.С.П. и И.Р.Д..

Горепосочените свидетели могат да бъдат разделени в следните групи:

 

І група- това са свидетелите, на чието име са били прехвърляни горепосочените дружества или са имали представителна власт от името на дружествата, а именно:  П.Г.Д.- собственик на „ЗП П.Д.“ ООД, Р.Г.Д.- пълномощник на „ЗП П.Д.“ ООД, Т.Т.Т.-„ЗП Т.“ ЕООД, В.Т.С.- съдружник в „ЗП П.Д.“ ООД, Б.И.П.-собственик и управител на пълномощник и на „Агро ериданс" ЕООД и пълномощник на „ЗП Д.Н.“ ЕООД, Р.С.М.- собственик на „Агроериданс“ ЕООД, С.Р.К.- пълномощник на „Теди 85“ ЕООД и „ЗП Т.“ ЕООД. Д.Н.Н.- собственик на „ЗП Д.Н.“ ЕООД от 09.03.2012г., К.П.П. пълномощник на „ЗП П.Д.“ ЕООД, М.Ф.Г. придобил собствеността на „ЗП Д.Н.“ ЕООД след Д.Н.,  Б.Х.Х.- пълномощник на „ЗП Т.Т.“ ЕООД, Д.Б.Х.-собственик на „Теди 85“ ЕООД от 2012г.

 Тъй като периода от началото на досъдебното производство да даване ход на съдебното следствие е много голям, свидетелите нямаха спомен за случилото се и съдът прочете показанията им на основание чл. 281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал. 1 т. 2, предл. 2 от НПК.

Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, като дадени безпристрастно и обективно.

ІІ група- свидетелите, които са извършвали превоз на зърно да съответните пунктове, но които не са били свързани с дейността на дружествата: Н.М.Н.- управител на „Феникстранс БГ“ ООД, което се занимава с транспортна дейност;, Д.С.Д.- управител на „Лидер Агро“ ООД с основна дейност на дружеството земеделие, но и транспортна дейност с камион на дружеството, Г.Ж.М.-управител на „Ив-Ви Разстояние Транс“ ЕООД- транспортни услуги, И.И.Н.- управител на „ Дани-ин 72“ ЕООД, Т.Т.Т.- пълномощник на „Кейт Транс“ ЕООД-транспортни услуги,  А.Т.М.- управител на „Мели 2000“ ЕООД-транспортна дейност, К.М.Н.- отговарял за транспорта във „Феникстранс“-БГ“ ООД,  М.Д.М.- шофьор към „Феникстранс- БГ“ ООД,  Д.П.Т.- шофьор към „Феникстранс- БГ“ ООД, С.П.Н.- шофьор към „Феникстранс- БГ“ ООД, И.К.И.-шофьор към „Кейт транс“ ЕООД, Д.К.Д.- шофьор към „Мели 2000“ ЕООД,  Д.Я.Ж.- шофьор към „Мели 2000“ ЕООД, , И.Д.М.- шофьор в „Лидер Агро ООД.

Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, като дадени безпристрастно и обективно. Тъй като периода от началото на досъдебното производство да даване ход на съдебното следствие е много голям, свидетелите нямаха спомен за случилото се и съдът прочете показанията им на основание чл. 281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал. 1 т. 2, предл. 2 от НПК.

Съдът, на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 от НПК прочете показанията на свид. Д.С.Д. от протокол за разпит от 30.05.2013 г., находящи се на л.121 от том 3 от ДП и на свид. Т.Т.  Т., дадени на 30.05.2013 г. на л.141 от том 3 от ДП № 251/13 г.,тъй като не се явяват и страните са съгласно с това.

Съдът, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2, вр. ал. 7 от НПК, прочете и приобщи показанията на свидетелите: И.И.Н., в том 3, на лист 133 - 134 от ДП; Б.И.П., на лист 38 от 19.10.2012 и на лист 209 - 210 от 23.04.2015 г. от ДП; Й.Е.Й., на лист 157-158 от 25.11.2013 г.; К.Й.А., на лист 215 от том 3 от 5.05.2015 г. от ДП, Д.К.Д., на лист 144, от том 3 от ДП и протокол за разпознаване в том 4, лист 4, снимка 2, разпознава В.М..

Съдът изцяло кредитира показанията на горепосочените в ІІ група свидетели, тъй като същите са дадени безпристрастно и обективно, предвид обстоятелството, че лицата не познават никого от подсъдимите и са извършвали предимно транспортна дейност.

ІІІ група- свидетелите, които са имали отношения с подсъдимите, както  поемни лица в част от извършените процесуално-следствени действия- претърсване и изземване и обиски на лице: 

С.И.Н.-  земеделски производител от с.Марково; Г.И.С.- регионален търговец в "Алфред С. Тьопфер Интернешънъл България" ЕООД“, Д.С.Б.- частен земеделски производител в района на Вълчи дол, Б.Х.Ш.- управител на „Хаас България“ ЕООД- дъщерно дружество на „Соледад България“ ЕООД, П.Л.В.- едноличен собственик на „Соледад България“ ЕООД, В.Г.Г.- регионален търговец към "Алфред С. Тьопфер Интернешънъл България" ЕООД-северозападен район, А.Т.Е.- счетоводител, В.И.М.-счетоводител, В.С.С.- счетоводител, В.С.М.-земеделски производител,  Д.Г.Д.- бивш подсъдим по частично прекратеното наказателно производство и познат на подс. К.Ж., А.И.М.- поемно лице при претърсване и изземване от л.а. „ Фолксваген Пасат“ с рег. № А 4606 КВ на 15.10.2012г. / л.1-2, т.2 от ПД/, П.Г.Д.- поемно лице при претърсване и изземване от л.а. „ Фолксваген Пасат“ с рег. № А 4606 КВ на 15.10.2012г. / л.1-2, т.2 от ПД/, М.П.Г.- поемно лице при обиск и изземване на 15.10.2012г. / л.21-23, т.2 от ПД/, С. А. П.- поемно лице при обиск и изземване на 15.10.2012г. / л.21-23, т.2 от ПД/, Р.С.П.- тъст на подс. Ж.,  В.С.И., Й.Е.Й.,-регистриран като земеделски производител, С.И.А.,  К.Й.А..

Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, като дадени безпристрастно и обективно.

Съдът, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2, вр. ал. 7 от НПК, прочете и приобщи показанията на свидетелите: И.И.Н., в том 3, на лист 133 - 134 от ДП; Б.И.П., на лист 38 от 19.10.2012 и на лист 209 - 210 от 23.04.2015 г. от ДП; Й.Е.Й., на лист 157-158 от 25.11.2013 г.; К.Й.А., на лист 215 от том 3 от 5.05.2015 г. от ДП, Д.К.Д., на лист 144, от том 3 от ДП и протокол за разпознаване в том 4, лист 4, снимка 2, разпознава В.М..

Съдът заличи свид. И.Р.Д. от списъка на лицата за призоваване, тъй като бе установено, че лицето е починало

Подс. К.Ж. заявява, че не се познава с подс. Ж. и подс. А. и се е запознал с тях в съдебната зала. Отрича да е имал участие в деянията, в които е обвинен. Познава свид. Д.Г.Д. от младежката организация на БСП в гр. Провадия. Относно намерените пари, вещи и документи в автомобил Фолксваген Пасат на 15.10.2012 г няма никаква представа какво е имало в автомобила и на кого. При извършеният личен обиск в чантичката му намерили негови лични средства– около 200-300 лева. По-голямата сума около 12 000 лева била на неговия тъст- свид. Р.С.П..

Подс. К.Ж. заявява, че не се познава с подс. Ж. и подс. А.. Никога не е теглил и не е притежавал такива суми, свързани с обвинението. Полицаите са го задържали в дома му. Познава единствено свид.  С.Р.К., когото е превозвал от време на време, като го е водил на няколко адреса. Не е получавал заплащане срещу тази услуга. Със свид. С.К. го е запознало лице с имена М. М..

Подс. Т.А. заявява, че познава подсъдимите от съдебната зала. Преди това по същото дело е бил обвинен и неговия брат- Е.А.. Заявява, че не познава никого по това дело. През 2012 г. фирмата на брат му се е казвала  „Теди 85“ и се е занимавала с покупко-продажба  на зърно и най-вече от собствено производство. Регистрирана е била около 2006-2007 г. Твърди, че като физическо лице не е извършвал  дейност. „Теди 85“ е функционирала,  но той не знаел дали брат му е работил с тази фирма. За прехвърлянето на дружеството предполага, че разговори е водил брат му, но подс. Т.А. не е присъствал. Подс. Т. А. заявява, че собствеността е била прехвърлена, което е видно от справка в Търговския регистър. Ходил е в счетоводната къща, която е обслужвала дейността  на фирмата, но много рядко и то в самото начало, понеже познавал счетоводителката,  която обслужвала „Теди 85“, тъй като обслужвала и неговото дружество „Маркланд“ ЕООД.

Обясненията на подсъдимите са дадени в съдебно заседание на 14.07.2021г.  Съдът приема, че обясненията и на тримата подсъдими са дадени обективно, тъй като видно от събраните доказателства по делото същите не противоречат на установената, като цяло фактическа обстановка.

Гореизложената фактическата обстановка се установява по категоричен и безспорен начин от събрания в хода на досъдебното и съдебно производство доказателствен материал, приобщен по реда на чл. 283 от НПК – обяснения на подсъдимите, показания на свидетели, съдебно-счетоводна експертиза, протоколи за разпознаване на лица, за претърсване и изземване и за обиск на лице, протоколи за оглед на ВД, фотоалбуми, счетоводни документи, справки, свидетелство за съдимост и други, както и 2бр. съдебно-психиатрични експертизи назначени в хода на съдебното производство, допълнителни съдебно-счетоводни експертизи назначени в хода на съдебното производство, ВДС от приложени СРС „видеозаснемане“ е други.

     

ІІ.От правна страна

 

По отношение на подс. К.В.Ж.:

По първото възведено обвинение за престъпление по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК :

Прокурорът в хода на съдебните прения поддържа обвинението спрямо подс. К.Ж., като изтъква своите доводи затова, като накратко преповтаря изложената от него фактическа обстановка в обвинителния акт.  Представителят на държавното обвинение намира, че са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват извод, че подс. Ж. е извършител на деянието по  чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК.

Съдът не споделя изводите на прокуратурата, тъй като намира, че по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства, които да обосноват извода, че подс. Ж. е извършил горепосоченото престъпление.

От събраните в хода на досъдебното и съдебно производство гласни и писмени доказателства съдът може да направи следните правни изводи: 

Проследявайки хронологично промяната на собствеността  на „ЗП П.Д.“ ЕООД от момента на регистрацията на 14.03.2012г. съдът констатира, че  подс. К.Ж. няма участие в тези процеси.

Първоначално „ЗП П.Д.“ ЕООД е било регистрирано на името на свид. П.Д., като това му е било предложено от неустановено в хода на разследването лице- Д. с прякор „Пинчера“ срещу парична сума в размер на 150 лева. След като отишли до Търговския регистър и свид. Д. подписал нужните документи, Д. „Пинчера“ му платил уговорената сума в размер на 150 лева. В последствие на 28.03.2012 г. свид. П.Д. бил „отведен“ от Д. „Пинчера“ в кантората на нотариус Гонова, където поставил подписа си под пълномощно, с което предоставил на свид. К.П.П. правото да осъществява дейност от името на дружеството. На 12.04.2012 г. е била вписана регистрацията на това дружество по ДДС, станала въз основа на заявление от 04.04.2012г. подадено от свидетелката А.Е. и изрично упълномощена от П.Д. с нотариално пълномощно от 28.03.2012 г. В последствие свид. К.П. упълномощил свид. Р.Д. да осъществява дейност от името на същото дружество – „ЗП П.Д.“ ЕООД. Видно от показанията на свид. П.Д.  дадени на досъдебното производство той е бил срещнат отново в кв. „Вл. Варненчик“ от Д. „Пинчера“ и от едно лице с име С.- свид. С.А., което управлявало сив „Мерцедес“, като последните му казали, че ще прехвърлят дружеството на друго лице. Така  дружеството е било прехвърлено от свид.П.Д. на А.Ю.И.. Видно от Търговския регистър на 27.08.2012 г. с нотариално заверен договор за покупко-продажба на дружествен дял, сключен между свид.П.Д. и А.И., е възникнало основанието за прехвърляне на фирмата на едноличния собственик на капитала от свид. П.Д. на А.И., като последният не е бил установен от разследващите и прокуратурата.

В обвинителния акт и в своята пледоария прокурорът посочва, че подс. К.Ж. е поискал среща със свид. Д.Х. и неговата приятелка свид. В.С., на която среща предложил да прехвърли на свид. С. „ЗП П.Д.“ ООД срещу парична сума в размер на 200 лева.

Както правилно отбелязва защитата- адв. Д. подс. К.Ж. не е разполагал нито като собственик, нито като управител, нито като пълномощник на каквото и да е дружество, за да има възможност да го прехвърля на свид. В.С. или да договоря и организира прехвърляне. В разпита й на досъдебното производство от 16.10.2012г. свид. С. заявява, че е станала съдружник в ЗП „П.Д.“ ООД в началото на месец октомври 2012г. Твърденията ѝ са в противоречие с обективно установените по делото факти. Около два месеца преди това, още на 09.07.2012 г., тя е сключила договор за откриване на разплащателна сметка с „Интернешънъл Асет Банк“ АД, като е посетила офис на банката.

В хода на разследването не са били установени основни факти и обстоятелства свързани с горепосоченото дружество. Кое е  лицето, което е насърчавало свид. С. да извършва подобна дейност. Още на 12.09.2012г., а не в началото на м. октомври 2012 г. свид. С. е сключила дружествен договор на ЗП „П.Д.“ с А.Ю.И. за създаване на ООД и на 21.09.2012 г. в Търговския регистър се е вписало „ЗП П.Д.“ ООД.

 Не е било установено и кой е срещнал свид. П.Д. с А.Ю.И., за да се осъществи продажбата на „ЗП П.Д.“ ЕООД.

В показанията си свид. С.А. посочва, че управлява сив „Мерцедес“ и е карал до банки с автомобила си две лица от кв. „Вл.Варненчик“, а именно Борко- свид.  Б.И.П. и лице с име „К.“- свид. К.П., за когото казва, че работи в строителството. Вземал е за услугата по 20-30 лева, но нямал представа какво са правили там тези лица.

Както правилно отбелязва защитата, разследващите не са изследвали основни факти и обстоятелства имащи отношение към разкриване на обективната истина. Не става ясно как на 09.07.2012г. в „Интернешънъл Асет Банк“ АД са сключени 2 бр. договори за разплащателна сметка между банката и „ЗП П.Д.“ ЕООД, единия с титуляр свид. К.П.П., а другия с титуляр свид. В.Т.С.. И двете лица са отбелязани в съответния договор, като титуляри на сметка с гарантирана сума от 196 000 лева. Недоумение буди обстоятелството, че не са изследвани тези договори и по какъв начин са сключени с горепосочената банка, след като към 09.07.2012г. свид. В.С. според обвинението все още не е била запозната с предложението да стане съдружник в „ЗП П.Д.“ООД. Няма данни тя да е била по някакъв начин обвързана със „ЗП П.Д.“ ЕООД. Към м. юли 2012г. тя не е познавала и подс. К.Ж.. С договора, който тя сключва с „Асет Банк“, е открита банкова сметка  *** *** „П.Д.“ ЕООД, която сметка в последствие е ползвана за плащания по фактури с платежни нареждания от сметката на ЗП „Д.Н.“ ЕООД по сметките на „ЗП П.Д.“, както и за теглене на големи суми за месеците юли и август 2012 г., видно от предоставените от „Интернешънъл Асет Банк“ АД оригинални банкови документи, приложени по делото.

Втория договор за разплащателна сметка с титуляр свидетелят К.П.П., който както посочи съдът е сключен отново на  същата дата 09.07.2012 г. е сключен отново с лице, което  вече е прехвърлило правата си, чрез нотариално пълномощно на Р.Г.Д., на 27.06.2012 г. Този договор е идентичен с договора, сключен от свид. В.С.. Открита е същата разплащателна сметка със същите номера като тези в договора на свидетелката С.. При разпита на досъдебното производство свид. К.П. заявява, че е виждал единствено С.- свид. С.А., с него е контактувал, и това е лицето, което го е карал до банката на Червения площад с автомобила си. По време на разпита от ДП на свид. П. е бил   предявен договор за разплащателна сметка и той е потвърдил, че почеркът и подписите са негови.

Както правилно отбелязва адв. Д. не е било проведено разследване, нито е бил направен опит да бъдат установени лицата, които са ангажирали свидетелите К.П. и В.С.  да сключат тези два договора за разплащателна сметка в „Интернешънъл Асет Банк“ АД със „ЗП П.Д.“  ЕООД на една и съща дата и с лица, които нямат представителна власт по отношение на „ЗП П.Д.“  ЕООД.

Съдът намира, че воденото разследване е  било повърхностно, като разследващите не са насочили своите усилия да установят и разпитат лица пряко свързани със собствеността на дружеството. Като тези данни са съществували в правния мир, а именно в Търговския регистър. Не са установени кои са банковите служители, които са допуснали сключването на два идентични договора, на една и съща дата с две лица, които не разполагат с представителна власт.

Дружественият договор на „ЗП П.Д.“ ООД между А.И. и свид. В.С. за създаване на на това дружество е бил сключен на 12.09.2012г.  /л. 265, т.13/.  и  без участието на К.Ж.. На 21.09.2012 г. в Търговския регистър се е вписало ЗП „П.Д.“ ООД със съдружници В.С. и А.И. с управител В.С..

Самата свид. С. е неуверена в своите показания, които са били дадени на 16.10.2012г.- ден след задържането на подс. Ж.. В своите показания тя посочва, че е получила дял от дружеството през м.октомври 2012г., но видно от гореизложеното това се е случило през м. септември 2012г., а още на 09.07.2012г. тя е сключила вече подробно обсъдения от съда договор за разплащателна сметка. Това са ключови моменти, които не са били разследвани и обсъдени от държавното обвинение. Не е установено лицето, което се е свързало със свид. С., т.к. според обв.акт подс. Ж. се е запознал със свид. С. през м.септември 2012г.,  а според нейните показания тази среща е била през месец октомври 2012 г. Този факт не се коментира от свидетелката, кога и при какви обстоятелства се е свързала с А.И. и е подписала договора, нито кой я е запознал с новият и съдружник.

Свид. А.Е.-счетоводител на  „ЗП П.Д.“ ЕООД в показанията се не съобщава дата и месец, но разказва как  за първи път при нея в кантората ѝ дошъл мъж, който се представил за управител на дружеството и поискал то да бъде регистрирано по ДДС. Този мъж тя видяла на три пъти в кантората си. Първият път, за да я упълномощи нотариално, втория път, когато са подписвали въпросен лист от НАП във връзка с регистрацията на дружеството и третия път при предаване на документите за регистрацията по ДДС от нея на този мъж. В хода на разследването не е било установено кой е бил мъжът. Свид. Е. не посочва това да е бил подс. К.Ж., нито свид. П.Д.. След като това обстоятелство не е било установено по категоричен начин съдът прави извод, че може да е било всяко лице от мъжки пол, което да се представи като собственик на „ЗП П.Д.“ ЕООД.

От показанията на свид. Е. се установява, че няколко  месеца след регистрацията на ЗП „П.Д.“ от 14.03.2012г. по телефона ѝ се обадило момиче, явно свидетелката С., която се представила за новият управител на ЗП „П.Д.“ с въпрос дали може да води счетоводството на фирмата. С. поканена от А., отишла в кантората на счетоводителката и ѝ занесла първични счетоводни документи - фактури, кантарни бележки, товарителници, пътни листи и т.н., за да направи осчетоводяването им по сметките на фирмата. Тя помолила свид. А.Е. да я придружи до НАП, за да си извади удостоверение за липса на данъчни задължения, не за друго. Срещата между двете е била еднократна.

В показанията на двете свидетелки има съществено противоречие колко пъти са се виждали, по какъв повод и какво се е случило. Свид. В.С. твърди, че подс. К.Ж. и казал какво да прави,след което тя отишла при свид. Е., от където взела готов комплект документи, вероятно за регистрацията на дружеството. Тъй като получила отказ от Службата по вписване, свид. В.С. на 17.09.2012 г. отново отишла при свид. А.Е. и взела втори комплект от документи за регистрацията на фирмата ЗП „П.Д.“ ООД. Свидетелката Е. не потвърждава казаното от С.. Тя говори за един единствен път, когато В.С., представила се като управител на дружеството ЗП „П.Д.“, е отишла в офиса и ѝ занесла първични документи за осчетоводяване на вече регистрираното дружество.

По-нататък в показанията си свид. Е. твърди, че е била посетена от трето, отново неустановено по делото лице - млад мъж, среден на ръст, с къса коса, добре облечен, и предал на счетоводителката фактура, която била пропусната да бъде дадена от свид. С.. Както посочва защитата това лице определено не е било подс. К.Ж., тъй като същият в хода на съдебното следствие в своите обяснения, посочва че е висок 188 см.

Съдът намира, че по делото не са събрани безспорни факти и доказателства, които съотнесени към показанията на Е. и С. да бъдат съпоставени относно факта, коя от двете свидетелки дава достоверни показания. А доколкото това не може да бъде установено, не може да бъде дадена вяра на показанията в тази част от разпита, в която свид. С. твърди, че през цялото време е била ръководена от подс. К.Ж..

Разпитан подс. К.Ж. отрича да има нещо общо с първоначалното учредяване ЗП „П.Д.“ ЕООД, нито с пререгистрацията от ЕООД в ООД, нито че познава съдружника А.И. или С. Х. М.. Да, не отрича, че познава Д.Б.Х.,  с когото по онова време добре се познавали и който го запознал с тогавашната си приятелка свид.В.С., но при срещата им не е ставало въпрос за регистрация, прехвърляне на фирми, преобразуването им и други действия, свързани с управлението на същите. Тези обяснения на подсъдимия се потвърждават и от показанията на свидетелката Е., която не съобщава в разпитите си да познава подс. К.Ж., нито пък, че мъж с описание, подобно на подсъдимия да е посещавал офиса и във връзка с фирмата на ЗП „П.Д.“ ЕООД или ООД.

Свидетелят Д.Б.Х., разпитан на досъдебното производство и в съдебно заседание на 09.04.2019 г. относно изясняването на същите факти, за това кой е насочил свидетелката С. да участва в регистрацията на ЗП „П.  Д.“ ООД и последвалите действия на свидетелката, свързани с вписването на фирмата в Търговския регистър, с организиране счетоводната отчетност, с попълването на банкови документи дава показания, които са противоречиви и взаимно изключващи се. Според показанията му тримата – той, приятелката му свид. С. и подс. Ж. са се срещнали. Не уточнява кога. На тази среща подс. Ж.  обещал, че ако тя се съгласи да си регистрира фирма на нейно име той ще ѝ заплати 200-300 лева. След като се съгласила двамата с подс. Ж. си разменили телефоните. Но за коя фирма ставало въпрос свидетелят Д.Х. не знаел. В показанията на досъдебното производство на 16.10.2012 г. свидетелят Д.Х. заявява на разследващите, че по време на разпита, от тях научил, че става въпрос за дружество с наименование „ЗП П.Д.“. За последващите действия на свид.В.С. свид. Д.Х. нямал информация. На вторият си разпит той разказва как по поръчка на свид. Д.Г.Д. – бивш подсъдим по делото, е намирал хора от малцинствата с чисто съдебно минало, за да им се регистрират фирми с предмет на дейност „търговия със зърно“.

От показанията му на досъдебното проивзодство свид. Д.Х. посочва, че свид. С. му е дала документи за „ ЗП Д.Н.“ ЕООД, които следвало да бъдат подадени в  НАП. Самият свид. Д.Х. заявява, че  е пълномощник на около 10 дружества, а конкретно за документите на „ ЗП Д.Н.“ ЕООД е получил от свид. С. 100 лева. Винаги когато получавал документи от свид. С., тя му казвала, че те са й предадени от непознат за нея мъж.

Съдът може да направи извод, че свидетелите Д.Х. и В.С. към 2012г. са получавали доходи от горепосочената дейност, като са контактували с различни лица. На практика те са превърнали тази дейност в техен „бизнес“ и да разчита обвинението на показанията на тези свидетели, за да установи фактическата обстановка е много повърхностно. Още повече, че от цялата им „схема“ един път се споменава подс. К.Ж.. Не става ясно как обвинението и разследващите са стигнали до извода, че именно подс. Ж. е бил фактор по учредяването, прехвърлянето и регистрацията на „ЗП П.Д.“ ООД.

Подобно е и положението на другия свидетел посочен от съда по-горе- Б.Х. - баща на свид. Д.Х.. В своите показания Б.Х. разказва, че бил собственик на много фирми. Веднъж през ноември-декември 2012 г. приятелката на сина му Д.Х.– свид. В.С., му се обадила по телефона и го попитала дали е съгласен да занесе документи на две фирми в НАП, като уточнила, че става въпрос за месечни декларации. Тя му казала, че ще му плаща по 50 лева на фирма. Той знаел как се подават тези справки-декларации, защото също  като сина си бил собственик на много фирми, като подавал документи за тези фирми в НАП, срещу заплащане. Не се интересувал кои са дружествата.

От показанията на свидетелите Д. и Б. N=ви, може да се направи извод, че липсват доказателства относно съпричастност и участие на подс. К.Ж., както при прехвърляне дяловете от  едноличният търговец ЗП „П.Д.“ ЕООД на едноличният търговец А.Ю.И. и после при учредяването на дружеството с ограничена отговорност ЗП „П.Д.“ ООД със съдружник и управител В.С., нито за твърдяната от обвинението негова съпричастност при осъществяване счетоводната отчетност на фирмата. Факт е, че свид. С. е контактувала с различни лица по повод различни дружества, които разбира се не са й били непознати, но в хода на разследването не е посочила по имена никого от тях.

Що се отнася до участието на подс. К.Ж. в ЗП „Т.“ ЕООД от показанията на свидетелите С.А. и  Т.Т. се установява, че малко след отправеното предложение до свид. Т. да стане собственик на дружество занимаващо се с изкупуване на земеделска продукция, свид. А. представил на Т. подс. К.Ж., като лице, което ще бъде счетоводител на  дружеството. Тогава подс. Ж. и свид. Т. посетили клон на „Банка Пиреос България“ АД в района на Колхозния пазар, където Т. открил по указанията на подс. Ж. разплащателна сметка на дружеството. Безспорно по делото е установено, че свидетелят Т.Т. страда от биполярно афективно разстройство, като това заболяване е било и към 2012г.

Свид. С.А. не познава К.Ж.. Нещо повече - той дори и не споменава, че го познава, единствено свид. Т. посочва подс. К.Ж. в протокол за разпознаване от 19.10.2012 г. като лицето, което му завело свид. А. и му го представило за счетоводител. Подс. Ж. също отрича да познава тези двама свидетели. В този смисъл съдът споделя становището на защитата, че връзката между тримата не съществува, така както е описано в обвинителния акт от страна на държавното обвинение. Не се доказва виновно поведение от страна на подс. Ж., след като единственото обстоятелство, което е било установено е, че е бил представен пред свид. Т., като счетоводител, като в последствие подс. Ж. е завел свид. Трендафирлов до клон на „Банка Пиреос България“ АД, за да се открие сметка на дружеството, която в последствие е била закрита.

Безспорно свид. Т. страда от биполярно афективно разстройство, като видно от заключението на  изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че във връзка със заболяването на освидетелствания и афективните си колебания той лесно може да бъде манипулиран и да бъде променена неговата воля. Разпознаването е извършено по снимки и е било проведено на 19.10.2012г. На това процесуално-следствено действие Т. е заявил, че разпознава подс. К.Ж. само по чертите на лицето. Но вече в хода на съдебното следствие два пъти в съдебно заседание – на 12.03.2019г. и на 08.05.2019г. свид. Т. възприемайки лично присъстващия в съдебната зала подс. К.Ж. и в цял ръст, след като непосредствено е възприел лицето му, на  конкретен въпрос дали познава някой от тримата подсъдими в залата, сред които е и К.Ж., той заявява, че не ги познава.

Що се отнася до фактурите с поредни номера  от 38 до 60 за периода 01.08.-29.09.2012г. с издател „ЗП Д.Н.“ отново не се установява подс. К.Ж. да има някакво участие по предаването им на свид. С.. В показанията й не се споменава подс. Желядков да е предоставял на свид. С. каквито и да е фактури, още по-малко за горепосоченото дружество. От показанията на свид. Е. се установява, че тези фактури й били предадени от свид. С., а в последствие още една фактура е била предадена на свид. Е., но по нейно описание това е било едно момче – средно на ръст, около 27-30-годишен с къса коса, добре облечен, който ѝ дал фактурата и казал, че на следващия ден В.С. ще ѝ донесе уговорения хонорар. Тя извършила осчетоводяването, а на следващата вечер в кантората ѝ дошли полицаи, на които предала счетоводните документи на ЗП „П.Д.“ ЕООД. За пореден път съдът отбелязва, че и това лице описано от свид. Е. е неустановено в хода на разследването.

Единственият извод, който може да бъде направен е, че подс. К.Ж. не е предавал фактури с издател ЗП „Д.Н.“ или други първични документи на дружеството, нито на свид. С., нито на свид. Е.. В този смисъл съдът намира, че изложеното в обстоятелствената част на обв. акт  и прието от прокурора, като установено и доказано участие на подс. Ж. в предоставянето на горепосочените фактури с поредни номера на свид. С., а от там и на свид. Е. е недоказано и необосновано, и не намира подкрепа в събраните и установени в хода на съдебното следствие доказателства.

Безспорен факт е, че в инкриминирания период са подавани всички справки-декларации, въпреки, че липсва пълномощно, с което свид. С. упълномощава свид. Е.. Вещото лице в експертизата си уточнява, че за процесния период м. юли-септември 2012г. са били подадени общо седем справки-декларации. В таблица в горната част на лист 6 от първата експертиза на вещото лице М. са описани като подадени 5 справки-декларации. Освен това, видно от текстовата част на експертизата, непосредствено под таблицата са подадени още две справки-декларации за данъчен период месец август 2012 г.

Предвид гореизложеното съдът не споделя становището на прокурора по отношение виновното поведение на подс. Ж.. При наличието на неустановени свидетели, при това заемащи ключови места в схемата, както е наречена от прокурора за извършените данъчни престъпления по чл. 255 от НК, не може от останалите събрани доказателства, които са оскъдни по отношение на подс. Ж. да бъде направен категоричен извод, че той е единственият, който е имал представа за цялостната търговска дейност на дружествата и за воденото счетоводство, включително и за отчитането на сделките за нуждите на данъчната администрация - тази информация, която се подава в справките-декларации и приложените дневници.

Предвид всичко изложено дотук може да се направи категоричния извод, че обвинението за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК по отношение на подс. К.Ж. е недоказано. При анализа на гласните и писмени доказателства може да се направи извод, че е налице противоречие между събраните доказателства и описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не се установи по безспорен начин, че подс. К.Ж. е извършил престъплението  чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК, поради което го оправда  по първоначално възведеното обвинение.

 

По отношение на двете обвинения, а именно за извършени престъпления по чл.253 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и  чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

И за горепосочените две обвинения прокуратурата се е опряла отново на показанията на свидетелите В.С., Д.Х., А.Е., Б.П., Т.Т.. От показанията на нито един от тези свидетели не може да бъде установена твърдяната от обвинението фактическа обстановка и свързана със сочената  дейност на подсъдимия Ж..

Съдът няма да обсъжда, като преповтаря отново показанията на горепосочените свидетели, тъй като направи това обширно при анализ на доказателствата за престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК.

По отношение обвинението спрямо подс. Ж., че същия през периода 10.10.-15.10.2012г. чрез В.С.-посредствен извършител извършил финансови операции с имущество- сумата 416 650,50 лева, за което знаел, че е придобито чрез престъпление по чл. 255 от НК.

Свид. С., в показанията си от 16.10.2012г. /л.5, т.3 от ДП/  разказва как в началото на месец октомври 2012 г. след разговор по телефона с К.Ж. отишла до „Интернешънъл Асет банк“ на Червения площад в гр. Варна и там се подписала на червени и сини бележки по 4 пъти на всяка. От показанията и следва, че до тази банка свидетелката е отишла веднъж в началото на месец октомври и то сама, предварително напътствана по телефона от подс. К.Ж.. С писмо с изх. № 707/13.03.2013 г. /л.17- л.25, т. 13 от ДП/ „Интернешнъл Асет Банк“  АД е изпратила до ГД „ БОП“ - Варна информация и предоставила  заверени справки за движението по сметката на „ЗП П.Д.“,  ведно с банкови документи в оригинал на същото дружество. От тези банкови документи, а и от самия обвинителен акт в началото на месец октомври преди датата 15.10.2012 г. свид. С. е посетила банката три пъти. От платежните нареждания, предоставени в оригинал от банката е видно, че същата с три от тях е нареждала суми от сметката на ЗП „П.Д.“ по сметката на ЗП „Д.Н.“, съответно на 10.10. – 61 183 лева /л.164,т.13 от ДП/, на 11.10. – 26 140,08 лева /л.246,т.13 от ДП/, на 12.10. - 51 165,68 лева / л.247,т.13 от ДП/. С три от тях е теглила пари в брой, а именно на 10.10. – с две бележки изтеглила в брой сумата от 350 лева, на 11.10. – с две бележки изтеглила в брой сумата от 150 лева и на 12.10.  с две бележки изтеглила в брой сумата от 300 лева.

На 16.10.2012 г. свид. С. в разпита й от досъдебното производство твърди, че била извикана от подсъдимия Ж. и двамата отишли до „Интернешънъл Асет Банк“ АД, където двамата влезли заедно и тя наредила сумата от 278 161,74 лева от сметката на ЗП „П.Д.“ по сметката на ЗП „Д.Н.“ / л.248,т.13 от ДП/  и на същата дата и по същото време изтеглила в брои сумата от 1535 лева от сметката на ЗП „П.Д.“. По нейни твърдения подписала документите и си заминала без да вземе парите от банковата сметка. Прокуратурата е приела, че подс. Ж. е взел паричната сума изтеглена от свид.С.. Но доказателства в тази насока няма. Както правилно отбелязва защитата, в хода на разследването разследващите не са положили усилие да установят, дали на тази дата свид. С. е била с подс. Ж., най-малкото  да се изземат записите от охранителните камери на банката, за да се провери достоверността на показанията на свид. В.С., която твърди, че на 15.10.2012г. в банката е влязла заедно с К.Ж..

Според обв.акт подс. К.Ж. придобил, получил и държал имущество - различни суми, за което знаел, че е придобито чрез престъпление по чл.255 НК, изтеглени в брой от свидетеля Б.И.П. от сметката на „ЗП Д.Н.“ ЕООД и от сметката на „Агроериданс“ ЕООД- на 10.10.2012г. сумата от 60 900 лева, изтеглени в брой от П. от сметката на ЗП „Д.Н.“ ЕООД, на 11.10.2012 г. – 26 000 лева, изтеглени в брой от П. от сметката на ЗП „Д.Н.“ ЕООД, на 12.10.2012 г. - 50 910 лева, изтеглени в брой от П. от сметката на ЗП „Д.Н.“ ЕООД, на 15.10.2012г. - 276 780 лева, изтеглени в брой от П. от сметката на ЗП „Д.Н.“ и на 15.10.2012 г. – 184 070 лева, изтеглени в брой от П. от сметката на „Агроериданс“ ЕООД.

На съда не става ясно как прокурора е обвързал подс. К.Ж. с получаване на паричните суми теглени от свид. П. от „Интернешънъл Асет Банк“ АД. В обстоятелствената част на обв.акт прокурорът е посочил, че когато свид. Б.П. е изтеглял съответната парична сума, винаги я е предавал на неустановеното лице „Васко“, а той съответно на подс. К.Ж.. Съдът споделя становището на защитата, че след като това лице „Васко“ не е било установено въпреки описанието на лицето от свид. Б.П. как прокурорът е стигнал до извода, че именно подс. Ж. е получавал инкриминираните суми.

Свидетелят П., който е разпитван три пъти в досъдебното производство – на 19.10.2012 г., на 23.04.2015 г. и на 19.05.2015 г. разказва, че е бил пълномощник на „ЗП П.Д.“ ЕООД, а не ООД, описва и как изглежда лицето Васко. Заявява, че може да го разпознае, ако го види. Но водещите разследването не са сторили необходимото, за да го установят, за да може в последствие да бъде разпознат от свид. П.. Навсякъде в показанията свид. П. заявява, че сам е ходил в банковите клонове. Никъде в показанията си този свидетел не разказва за случаи, при които той и  „Васко“ да са ходили в банкови клонове, да са влизали заедно вътре, от където свидетелят Б.П. да е теглил пари, които да е предавал на Васко. Още повече, че свид. Б.П. разказва, че всеки път, когато е  посещавал банката е бил инструктиран от неустановеното лице със собствено име „Васко“ на кое гише и при коя служителка в банката да отиде.  По показания на свид. П. съответната служителка го питала: “Ти ли си Борко?“ и след получаване на положителен отговор му давала съответните документи за подпис. Безспорно още една информация, която е могло да бъде проверена от разследващите е  да се направи опит да се установи кой е получавал парите в брой, кой е казвал да се извършват нарежданията на големи суми от ЗП „П.Д.“ ООД на ЗП „Д.Н.“ ЕООД, след като останалите свидетели говорят едно и също – ходили са до банката, подписвали се на едни празни бележки, и си тръгвали. Никога не са получавали пари. Не е било извършено разпознаване с банкови  служителки. Не са били предявени  процесни банкови документи на банковите служителки, които са могли да бъдат установени в хода на разследването. Свидетелят П. дава показания, че Васко оставал отвън пред сградата. В съответната банка Б.П. попълвал банкови документи, но никъде не попълвал сумите, които ще тегли и не знаел какви са те. Отвън го чакал Васко, който му давал по 20-30 лева на ходене. Или според свидетеля Б.П., Васко не е влизал с него в банката, а Б. не е теглил пари в брой, които пък да може да предаде на Васко, а той от своя страна да предаде на подс. К.Ж.. Кой фактически е получил посочените в обвинителния акт парични суми по делото не е установено. Още повече, че изрично запитан дали познава подс. К.Ж. свидетелят Б.П. казва, че нищо не му говори това лице.

Видно от банковите документи предоставени за разследването от „Интернешънъл Асет Банк“ АД , които не са били обсъдени от обвинението, но които са относими към настоящият наказателен процес е, че свид. С. много преди да се срещне според показанията й с подс. Ж. е посещавала офиси на горепосочената банка, където на различни дати е нареждала парични суми от сметката на „ЗП П.Д.“ ЕООД по сметка на „ЗП Д.Н.“ ЕООД, включително и в дните в началото на м.октомври 2012г.,които суми не са били обсъждани от прокурора. Подобно е положението и със свид. Б.П., който на 12.10.2012 г. е изтеглил в брой сумата от 50 910 лева, но по същия начин не са били обсъдени от страна на представителя на обвинението. Всички документи на тези банкови операции се съдържат в т.13 от ДП, но не са били предмет на анализ и обсъждане от разследващите органи и прокуратурата.

Следвайки хронологията на събитията при анализа на събраните по делото доказателства съдът се спира и на случилото се на 15.10.2012г., когато е бил задържан подс. К.Ж. заедно със свид. П.А.. Двамата са пътували в автомобил м. „Фолксваген Пасат“ с ДК № А 4606 КВ, управляван от свид. П.А.. Свид. П.А. към този момент не е бил негов собственик, но го е управлявал и ползвал от няколко години. За процесуално-следственото действие претърсване и изземване бил съставен протокол от 15.10.2012г./ л.1-л.2, т.2 от ДП/. Иззети били пари, вещи и документи, разположени на всякъде, включително и в багажника. Според протокола за  претърсване и изземване на това процесуално-следствено действие в качеството на поемни лица са присъствали свид.А.И.М. и свид. П.Г.Д.. Разпитана в хода на съдебното следствие в съдебно заседание от 25.06.2019г. свид.  А.М. разказва: „Когато ни поканиха възприех автомобил с отворени врати, не помня колата каква беше. Нямаше никой в нея. Помня, че имаше отзад в багажника документи, касов апарат имаше също. Имаше и черни торбички с пари, много пари имаше вътре. ….. Подписах протокола там до колата, на същото място. Полицаите ни извикаха и казаха: „Елате да видите нещо“. „Видяхте ли го?“ „Да, видяхме го.“ „Разпишете“ и отидоха да търсят други хора. Отне ни малко време всичко. Може би около 15 минути – 20 минути ни отне това…..“

Както правилно отбелязва защитата  претърсването, според поемното лице свид. А.М. е продължил 15-20 минути, а видно от отразеното в протокола претърсването е започнало в 20:05 часа и е завършило в 20:40 часа, т.е. продължило е 35 минути.

Всичко навежда до извода, който бе направен и от защитника на подс. Ж.- адв. Д., че поемното лице не е присъствало през цялото време при претърсването и изземването на вещи от автомобила.

Второто поемно лице, записано като присъстващо е бил свид. П.Г.Д.. Той отрича да е присъствал на такова претърсване и изземване от автомобил. На него му бе предявен в съдебно заседание от 10.09.2019г. протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г., като съдът констатира че в протокола от съдебно заседание е допуснал техническа грешка и е записал, че предявява на свид. П. протокол от 12.10.2012г. Но видно от показанията му той разказва за дата 15.10.2012г. Видно от неговите показания се установява, че :“…Имената и ЕГН-то в този протокол са мои. Тук не виждам мой подпис….“. Видно от тези показания свид. Д. отрича да е полагал подпис под израза „Поемни лица“. Отрича да е подписвал такъв протокол и казва, че подписът не е негов. Най-вече отрича да е присъствал на такова процесуално действие. Твърди,че: „На 15.10.2012 г. не съм присъствал на извършвано от полицията действие по претърсване на лек автомобил, в който са намерени пари и други вещи.“ Съдът споделя становището на защитата, че протоколът за претърсване и изземване е съставен в присъствието на само едно поемно лице, което не е присъствало през цялото време на извършените процесуални действия на 15.10.2012 г. от началото до техния край каквото е изискването на закона.

Предвид разпоредбата на чл.137 ал.1 НПК, че в досъдебното производство огледът, претърсването и изземването, следствения експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица, което категорично е  повече от едно, но не по-малко от две лица. В този смисъл съдът споделя и това становище на защитата, че след като записаният като второ поемно лице свид. П.Д. не е присъствал на претърсването и изземването и липсва негов подпис в протокола като поемно лице, действията, описани в протокола от 15.10.2012 г. са незаконосъобразни, доколкото това процесуално следствено действие е извършено в нарушение на чл.137 ал.1 НПК.

По отношение личния обиск на подс. К.Ж. извършен на 15.10.2012г.: за това процесуално-следствено действие е бил съставен протокол /л. 21-л.23, т.2 от ДП/, в който били отразени, че са намерени и иззети тефтер, 4 броя мобилни апарати, банкови документи, секретни ключове, документи и сумата от 12 045 лева. Като обяснение за произхода на тези вещи подс. Ж. е написал саморъчно: „Искам адвокат и да ми се върнат парите.“ Разпитан в съдебно заседание на 25.06.2019 г. подсъдимият Ж. обяснява, че намерените в него пари са собственост на неговият тъст – свидетеля Р. П.. Разпитан в хода на съдебното следствие на 10.09.2019г. свид. Р.П. дава показания в смисъл, че подс. Ж. му е зет и причината да му даде паричната сума в размер на 12 045лева е подс. Ж. да закупи материали за ремонт на басейна в негова вила. В протокола за обиск на лице са записани като поемни лица- свидетелите М.Г. и С. А. П.. Съдът е длъжен да отбележи,    че в протокола от с.з. на 25.06.2019г. С. П. е записан с малко име „Е.“, като приема, че е допусната техническа грешка, въпреки, че е снел самоличността на лицето в началото на съдебното заседание. Свид. П. разказва, че е присъствал на обиск на лице, като в чантичката му били намерени пари и телефони.

В съдебно заседание на 14.10.2020г.  свид. М.Г. заявява, че: „…Помня, че много пари имаше, като претърсваха отзад в багажника. За автомобил говоря. Не помня тогава да са претърсвали мъж и да изземват нещо от него. Само за автомобила с много пари ми е спомена. Не съм казал, че не съм виждал мъж да го претърсват, а че не помня. Не помня да са вземали и да претърсват чанта от този мъж…“.

В този смисъл съдът намира, че и протокола за обиск на лице е компрометиран, тъй като не може да се направи заключение, че и двете поемни лица са присъствали на това процесуално следствено действие.

Никой от поемните лица при претърсването и изземването от автомобила и при личния обиск на лице не посочва, че са подписвали слепките на чувалите с иззетите парични суми.

С право защитата поставя под съмнение действията на полицейските служители, тъй като подс. К.Ж. разказва, че първоначално е бил с чантичката си, като първоначално е бил поставен по лице на земята.  След около половин час е бил изправен, но с лице към каменна ограда и с гръб към автомобила. В това положение е стоял около 2-3 часа. Чантичката му вече не е била в него, но не може да каже в кой точно момент тя е била взета от служителите на полицията. В същото време за намерената парична сума в чантичката на подсъдимия в хода на съдебното следствие бе установено, че същата е на тъста на подс. Ж., а именно свид. Р. П..

Предвид гореизложеното съдът може да направи категоричен извод, че не са налице конкретни и безспорни доказателства, от които да е видно, че подс. К.Ж. е автор на престъпленията за които и обвинен- по чл.253 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.1 и ал.2 от НПК присъдата не може да почива на предположения, а подсъдимият се признава за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Що се отнася до събраните доказателства в хода на разследването, и върху която основа е намерил опора и прокурорът изготвяйки обвинителния акт поддържан от него по отношение на подс. К.Ж. съдът намира, че същите не са безспорни, нито категорични и от тях не може да се направи обоснован извод, че подс. Ж. е участвал в извършване на престъпленията за които е обвинен. В този смисъл съдът не споделя становището на прокурора изложено в хода на съдебните прения по отношение на подс. Ж.,  като подробно е изложил своите изводи по-горе.

Водим от горното и на основание чл. 304 от НПК, съдът ОПРАВДА подс. К.В.Ж.  в извършване на престъпленията за които е обвинен поради недоказаност на деянията, като го призна за НЕВИНОВЕН ЗА ТОВА, ЧЕ:

1. На 15.10.2012 г. в гр. Варна чрез В.Т.С.- посредствен извършител, съсобственик и управител на „ЗП П.Д." ООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 281 909.73 /двеста осемдесет и една хиляди деветстотин и девет лева и 73 ст./ лева, като потвърдил неистина в подадена справка- декларация по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС с вх. № 03001832272/15.10.2012 год. с приложен към нея дневник за покупки, получени доставки от „ЗП Д.Н." ЕООД по фактури № 38/ 01.08.12 г., № 39/ 06.08.12 г., № 40/ 09.08.12 г., № 41/ 13.08.12 г., № 42/13.08.12 г., № 43/ 16.08.12 г., № 44/ 21.08.12 г., № 45/ 28.08.12 г., № 46/ 30.08.12 г., № 47/ 30.08.12 г., № 48/ 31.08.12 г., № 49/ 31.08.12 г., № 50/ 31.08.12 г., № 51/ 31.08.12 г., № **********/03.09.12 г., № 52/ 26.09.12 г., № 53/ 27.09.12 г., № 54/ 27.09.12 г., № 55/ 27.09.12 г., № 56/ 28.08.12 г., № 57/ 29.09.12 г., № 58/ 29.09.12 г., № 59/ 29.09.12 г., № 60/29.09.12 г., и приспаднал последващ се данъчен кредит за данъчни периоди м. 08/2012 г. и м. 09/2012 г. в размер 281 909.73 /двеста осемдесет и една хиляди деветстотин и девет лева и 73 ст./ лв. – престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК.

 

2.    В периода 10.10.2012 г.- 15.10.2012 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, извършил чрез В.Т.С.- посредствен извършител, финансови операции с имущество- сумата 416 650.50 лв., за което знаел, че е придобито чрез престъпление- престъпление по чл.255 НК, а именно:

- на 10.10.2012 г. наредил чрез В.Т.С. сумата 61183 лв. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 11.10.2012 г. наредил чрез В.Т.С. сумата 26140.08 лв. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 12.10.2012 г. наредил чрез В.Т.С. сумата 51165.68 лв. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 15.10.2012 г. наредил чрез В.Т.С. сумата 278161.74 лв. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура" – престъпление по чл.253 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

3. В периода 10.10.2012 г.- 15.10.2012 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление придобил, получил и държал имущество- сумата 600 995 лв, за което знаел, че е придобито чрез престъпление- престъпление по чл. 255 НК, като деянието е извършено два и повече пъти, а именно:

- на 10.10.2012 г. придобил, получил и държал сумата 350 лв., изтеглена в брой от В.Т.С. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, и сумата 60 900 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД;

- на 11.10.2012 г. придобил, получил и държал сумата 150 лв., изтеглена в брой от В.Т.С. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, и сумата 26 000 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД;

- на 12.10.2012 г. придобил, получил и държал сумата 300 лв., изтеглена в брой от В.Т.С. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, и сумата 50 910 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД;

- на 15.10.2012 г. придобил, получил и държал сумата 1535 лв., изтеглена в брой от В.Т.С. от сметка на „ЗП П.Д." ООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, сумата 276 780 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „ЗП Д.Н." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, сумата 184 070 лв., изтеглена в брой от Б.И.П. от сметка на „Агроериданс" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД – престъпление по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

 

По отношение на подс. К.К.Ж. по предявените му две обвинения по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК съдът намира следното:

Анализирайки доказателствата, които са събрани по отношение на подс. К.Ж. съдът намира, че същите са недостатъчни, за да се обоснове правния извод, че подсъдимият е извършител на горепосочените престъпления в които е обвинен. В този смисъл е и пледоарията на прокурора, в частта в която заявява, че: „…..Признавам, че по отношение на обвинението на К.Ж. доказателствата са пестеливи и ограничени по обем. Мисля си обаче, че те може да са достатъчни, за да докажат обвинението така, както е разписано в обвинителния акт….“.

Видно от събрания доказателствен материал по делото- в показанията си свидетелите С.К. и В.С.-счетоводител говорят за подс. К.Ж., като лице което познават или са видели по някакъв повод.

  Според показанията на свидетеля С.К. през 2012г. той бил пълномощник на няколко търговски дружества поне документално. К. твърди, че това е станало по инициатива на подсъдимия К.Ж.. Всеки път според обвинението подс. Ж. е водил С.К. до съответните банкови клонове, предоставял му е информация и документи за разкриване на банкови сметки, както и за извършване на необходимите транзакции. В това число К. твърди, че всеки път е получавал от Ж. печат на ЗП „Т.“ и „Теди 85“, необходими за извършването на транзакциите. Извършено е било и разпознаване, при което К. разпознал подсъдимия подс. К.Ж.. В хода на съдебното следствие в съдебно заседание на 13.03.2019г.на свид. К. бяха прочетени показанията му давани в хода на досъдебното производство, като същият заявява, че не помни почти нищо от 2012г. Заявява, че няма спомен за плащания. Твърди, че всичко е било редовно, когато е ходил с подс. К.Ж. до съответните банки. Разпознава подс. Ж. в залата.

Съдът споделя становището на адв. Ч., че не следва обвинението на подс. Ж. да се крепи единствено на показанията на свид. К., доколкото той е многократно осъждан и към момента на водене на съдебното следствие бе установено, че изтърпява присъда в Затвора-Варна именно за данъчни престъпления. Въпреки, че свид. К. бе предупреден за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване, съдът намира, че не следва да дава абсолютна вяра на неговите показания, доколкото същите са напълно противоречиви между дадените в хода на ДП и в съдебното производство. Не може обвинението да се крепи единствено и само на един свидетел. Няма доказателства, кой е вземал парите, на кого ги е предавал. Отново това се е случвало с участие на банкови служители, но същите не са били установени и разпитани. Разследването се е ограничило до лицата, които са били установени и обвинени, като не се разгърнало в степен да бъдат установени важни свидетели по делото- лицето Васко, банковите служители, М. М., който е запознал К. с подс. Ж. и други, подробно посочени от съда по-горе в обсъждане доказателствата по същество и дали подсъдимите, които са били привлечени към наказателна отговорност са имали виновно поведение, както и може ли да се направи извод, че те имат участие в изложеното като фактическа обстановка в обвинителния акт.

Освен свид. К. и свид. В.С., която е работила към 2012г. като счетоводител на свободна практика, също споменава в показанията си за лице на име К.. Твърди, че началото на октомври 2012 г. е посетена в кантората си от лице, представило се като К., което я е ангажирало с изготвянето на справки-декларации по ЗДДС от името на ЗП „Т.“ и е представило необходимите счетоводни документи за изготвянето им. По делото не е било проведено разпознаване със свид. С., от което би могло да се установи дали лицето К., което тя посочва в действителност е бил подс. К.Ж.. Разпитана в хода на съдебното следствие на 09.04.2019г. свид. С. не разпознава никого от присъстващите в залата  подсъдими. Говори за момче на име К., което я е посетило първия път, а след това е получила документите от друго момче.  Бяха й прочетени показанията от ДП, тъй като свид. С. нямаше спомен за името на дружеството, което е следвало да обслужва счетоводно. След прочитане на показанията й, свид. С. потвърди, че дружеството е „ЗП Т.“ ЕООД.

Други доказателства спрямо подс. К.Ж. не са били събрани.

 Що се отнася до възражението на адв. Ч. за провеждане на разпознаване на лице по снимка и за допуснато от разследващия процесуално нарушение по чл. 169 и следващите от НПК, а именно, че липсва разпит на свид. К. преди самото разпознаване, съдът констатира, че свидетелят е бил разпитан на 15.05.2015г., като протоколът за разпит от тази дата е бил приложен в том.3, л. 196- където разпитът е бил ръкописно съставен, а на л. 198 е бил изготвен препис от този разпит. От протоколите е видно, че разпитът е започнал в 14.00 часа и е приключил в 14.40ч., непосредствено след това е бил съставен протокол за разпознаване на лица по снимки- л.25-л.28, т.4 от ДП, като разпознаването е започнало на същата дата-15.05.2015г. в 14.50ч. и е приключило в 15.10ч. В този смисъл съдът приема, че разпознаването като процесуално-следствено действие е било извършено по правилата на НПК и в този смисъл не споделя становището на защитника Ч.. При подреждането на материалите по ДП, този протокол от 15.05.2015г. за разпит на свид. К. е следвало да бъде подреден в т.4, непосредствено преди разпознаването на лицата по снимки.

По този начин е проведено и разпознаването със свид. Т., който е разпитан на 19.10.2012г. /л.30, т.3 от ДП/ за времето от 16.15ч. до 17.10ч., а разпознаването е проведено на същата дата от 17.20 до 17.30ч. /л. 48, т.4 от ДП/. Протоколите отново не са били подредени по правилния начин, а именно протокола за разпит да е подреден непосредствено преди протокола за разпознаване на лица по снимки.   

Така е било проведено и разпознаването със свид. Б.П., който е разпитан на 19.05.2015г. /л.214, т.3 от ДП/ за времето от 09.30 ч. до 10.10 ч., а разпознаването е проведено на същата дата от 10.20 до 10.40ч. /л. 45,т.4 от ДП/. Протоколите отново не са били подредени по правилния начин, а именно протокола за разпит да е подреден непосредствено преди протокола за разпознаване на лица по снимки.  

Що се отнася до наведените на няколко пъти възражения от страна на защитникът на подс. Ж., че паричната сума, която се съхранява в трезора на банка „ЦКБ“ АД е значително по-малка от тази, която е описана в протоколите за оглед на ВД бе установено още в хода на съдебното следствие, че представителят на обвинението е допуснал в обвинителния акт грешка, като се е доверил на тези протоколи за оглед на ВД. Видно от протокол за оглед на ВД от 05.02.2014г. /на л.111- л.112, т. 2 от ДП/ е била допусната техническа грешка при пресмятането на намерените банкноти описани в т.1 от протокола. В тази част е посочено, че  в разрязан полиетиленов плик се намерили 840 банкноти с купюр  от 100 лева, 1 банкнота с купюр от 20 лева и една банкнота с купюр от 50 лева. Извършвайки пресмятане на 840 банкноти с купюр от 100 лева, сумата която се получава е 84 000 лева. А в протокола извършващият огледа следовател е допуснал грешка и е отразил в протокола, че намерената сума е 184 070 лева. Или както правилно отбеляза представителят на обвинението, че той е прехвърлил машинално иззетите суми в обвинителния акт и така се е получило несъответствие с намерените в трезора парични суми със сто хиляди лева повече.

В трезора при огледа на ВД, на изнесеното заседание на 26.04.2021г. бяха изброени банкноти подробно описани в протокола от с.з., като общата сума, която бе установена е 477 026,09 лева. Анализирайки намерените парични суми при извършените към 15.10.2012г. претърсване и изземване на вещи от лек автомобили, се установява, че иззетата парична сума е била в размер на 497 465 лева. В тази сума влиза и паричната сума- 34220 лева, която при претърсването е била намерена у свид. Д.Г.Д., бивш подсъдим по настоящото наказателното производство. Именно тази сума е била иззета от КПКОНПИ, а по сведение на свид. Д. той води дела с комисията, за да си получи паричните средства. Или след като се извади от общата сума 497 465 лева, паричната сума 34220лева се получава парична сума в размер на 463 245 лева. Към тази сума, като се прибави паричната сума намерена в чантичката на подс. К.Ж. в размер на 12045 лева, общата сума възлиза на 475 290 лева. Изброената в трезора сума е 477 026,09 лева, която е с близо 2000 лева повече. В този смисъл съдът не споделя възраженията на адв. Ч., че по делото липсва огромна сума пари и не било известно къде се съхраняват. Съдът отбелязва, че паричната сума е била на съхранение в трезор на „ЦКБ“АД нает от прокуратурата, т.к. съдът не разполага с такъв за съхранение им. Именно поради тази причина в изнесеното заседание в трезора участва длъжностно лице на ВОП, което съдейства при изброяване на банкнотите. Предвид гореизложеното съдът не споделя становището на адв. Ч., че паричната сума не е установена по делото, напротив, както посочи по-горе сборувайки намерените банкноти по купюри се установява, че иззетата парична сума от леките автомобили отговаря на описаното в протоколите за оглед на ВД, с единствената забележка, че в протокола от 05.02.2014г. е допусната грешка от 100 000 лева, която е била пренесена по-нататък и в обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие съдът приобщи запис от изготвено ВДС по СРС, от който както правилно отбелязва защитата, не може да стане ясно какво се случва и кои са лицата на записа. Правилно отбелязва адв. Ч., че записи от банките не са иззети, за да може безспорно да бъде установено подсъдимите влизали ли са с лицата, посочени в обвинителния акт в съответните банки, колко време са били там и какво са правили. Този пропуск не може да бъде запълнен след 6-7 години от датата на задържането на подсъдимите. 

Според защитата, има разминаване в показанията на свид. К. дори и за 12.10.2012г., когато той твърди, че с подс. Ж. са ходили до „Банка Пиреос България“ АД от където били изтеглени 34 800 лева. А обвинението в обвинителния акт твърди, че тази сума  е изтеглена от същата банка на 15.10.2012г. Съдът отбелязва, че в обвинението не е посочено „Интернешънъл Асет Банк“, АД, както твърди защитата, а е посочена „Банка Пиреос България“ АД. Безспорно това е поредното разминаване в самите показанията на свид. К., както и с обвинителната теза, че съдът намира за нужно за пореден път да отбележи, че не може едно обвинение да почива само и единствено на показанията на един свидетел, още повече, че същия е с компрометирана биография и съдебно минало.

Правилно е възражението на защитата, как обвинението е стигнало до извода, че подсъдимите К.Ж. и К.П. се познават, след като никой от свидетелите ни ги разпознават, още по-малко на живо в съдебна зала. В този смисъл в тази част обвинителната теза е отново силно разколебана и неподкрепена с доказателства.

Както правилно отбелязва защитата дори и счетоводителите не разпознават подсъдимите, но в същото време обвинението се базира на подадените справки-декларации за инкриминирания период през 2012г. Правилно отбелязва адв. Ч., че липсва конкретизация на реални факти относно произхода на инкриминираната парична сума, даваща основание да се търси престъпен произход на същата. В тази насока обвинението не е подкрепено с никакви доказателства. Правно недопустимо е да се прави извод за твърдяното криминално деяние от събирани доказателства, относими към друг период, различен от периода, за който се твърди, че е извършено криминално деяние.Безспорно трябва да е налице причинно-следствена връзка между престъплението по чл. 255 от НК и чл. 253 от НК. В настоящият наказателен процес представителят на обвинението не можа да защити своята обвинителна теза и да посочи ясно и категорично, на база на кои доказателства е приел, че има причинно-следствена връзка и то такава, че подс. Ж. да бъде обвинен за престъплението по чл.253 от НК.

От приобщените видеозаписи  от прилагането на СРС и от изготвените протоколи към тях се установява, че подс. К.Ж. и свид. С.К. са имали срещи, разговаряли са, като при една от срещите те са излезли от „Пиреос банк“АД. При друга среща подс. Ж. е разговарял със свид. П.А.. Но от тези записи не може да направи извод, че подс. Ж. е извършил престъпление по чл.253 от НК. Подс. Ж. не оспорва обстоятелството, че се познава със свид. К., както и факта, че го е водил с автомобила си до офиси на банки. Пропускът в обвинението е липсата на доказателства, от които да се направи обоснован извод за виновно поведение от страна на подс. Ж.. Не са събрани доказателства, че подсъдимите К.Ж. и К.Ж. се познават и имат общност на умисъла за извършване на престъпление от страна на подс. Ж. по чл. 255 от НК, а от там и двамата да са извършители и на второто престъпление по чл. 253 от НК.

  Съдът приема изложеното от прокурора в обвинителния акт, че безспорно съдебната практика допуска, че извършител на престъплението по чл. 255 НК може да бъде всяко физическо лице, което осъществява фактически дейност и функции от името на данъчно задълженото лице- в този смисъл TP № 4/2016 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСНК ВКС. Възможна е и фигурата на посредствено извършителство, когато за изпълнението на някоя от формите на деянието е въвлечено от дееца и наказателноотговорно лице, което действа с незнание за фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението. В този смисъл прокурорът е посочил и съдебна практика, а именно: ТР № 2/2009 г. по т. д. № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС, Решение № 80/2016 г. по н.д. № 282/16 г. на ВКС, Решение № 628/2010 г. по н. д. № 668/2010 г. на ВКС и др.

Съдът  приема теоретичното изложение от страна на прокурора залегнало в обв.акт по отношение на двете престъпления по чл. 255 от НК и чл. 253 от НК, тъй като това са безспорно установени от съдебната практика и наказателната доктрина положения относно горепосочените две престъпления. Съдът не оспорва, че престъплението по чл. 255 НК е резултатно престъпление. Извършването му; от една страна, ощетява пряко държавния бюджет, а от друга, формира реална имуществена облага в полза на дееца. В тази връзка няма пречка това престъпление да бъде предикатно на престъплението по чл. 253 НК, в този смисъл Решение № 56/2014 г. по н. д. № 2416/2013 г. на ВКС./ посочено от прокурора в обвинителния акт/.

 Безспорно в съдебната практика престъплението по чл. 253 НК се определя като вторично престъпление, като последваща престъпна дейност, която не може да съществува, ако не е извършена предварителна дейност за създаване на имущество чрез престъпление или общественоопасно деяние. Необходимо е при разследването на едно престъпление по чл. 253 НК да се установи причинно-следствената връзка между имуществото и предикатната дейност, без да е необходимо последната да се индивидуализира с всички детайли на конкретен престъпен състав /време, място, начин на извършване/.

В настоящото наказателно производство от събраните доказателства не може да се установи дали подс. Ж. е знаел или предполагал за престъпния произход на средствата. По делото не се установява изначално, че подс. Ж. е участвал в изтеглянето на паричните суми от горепосочените банки, а от там да се извърши анализ на доказателствата, за да се обвърже изтеглянето на паричните средства с евентуалното му знание или предположение, че те са в резултат на извършено престъпление /в случая по чл. 255 от НК/.

В настоящия наказателен процес съдът намира, че не се събраха безспорни и категорични доказателства, които да наведат на извода, че  е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 253 НК от двамата подсъдими Ж. и Ж. чрез извършване на финансови операции, придобиване, получаване и държане на парични суми генерирани от извършеното преди това данъчно престъпление.

При липсата на такива доказателства не може да се установи обективният и субективният елемент от състава на престъплението по чл. 253 от НК по отношение на подсъдимите Ж. и Ж..

На следващо място правилно отбелязва защитникът на подс. Ж., че за м. октомври, справката-декларация се подава през м. ноември, в случая 2012г. Не може да се твърди, че въпросните фактури не са били осчетоводени, тъй като това е можело да бъде сторено и през м. ноември 2012г с подаването на справката- декларация за м. октомври 2012г.

Що се отнася до наведените доводи от страна на защитата при обсъждането на съдебно-счетоводната експертиза / л.812-л.829, т.2 от НОХД/ съдът намира, че същите са изложени логично и намират опора в заключението на вещото лице. Данъчният кредит на „Теди 85“ при покупките на зърно е 171 817,81 лева за периода 7-ми, 8-ми и 9-ти месец 2012 г. Видно от таблицата при съставяне на данните с колонката 5, 6, 8 и 9 е налице пълно съответствие между декларираните и регистрираните по ЗДДС покупки на „Теди 85“ и продажби на ЗП „П.Д.“. Вещото лице е проверявало плащане от 26.09.2012 г. до дата на задържането 15.10.2012 г., видно от таблица на стр.10 и 11 /при номерация на самата експертиза/. При изследване на плащанията на „Теди 85“ ЕООД, „ЗП П.Д.“ ЕООД, „ЗП Т.“ ЕООД, „ЗП Д.Н.“ ЕООД и „Соледад България“ ООД вещото лице е посочило, че в анализираните платежни нареждания няма посочен конкретен № на фактура за съпоставка с наредените суми с обща стойност на всяка фактура, издадена от горепосочените дружества.  Вещото лице е отбелязало, че посочените плащания включват и такива по фактури, издадени от предходен данъчен период, поради което общата стойност на плащанията е по-голяма от общата стойност на издадените фактури. В заключение при анализиране на плащанията между горепосочените дружества, вещото лице посочва, че е възможно да има издадени фактури и през м. октомври 2012г., но същите не са предмет на изследване. А това е така, защото обвинението обхваща период до 15.10.2012г., а както бе отбелязано по-горе, данните за месец октомври се обработват в справка- декларация, която се подава през м. ноември.

 

Съдът приема становището на прокурора, че правото на данъчен кредит от дружествата „Теди 85“ЕООД, „ЗП П.Д.“ ЕООД, „ЗП Т.“ ЕООД, „ЗП Д.Н.“ ЕООД е упражнено неправомерно, т.к. е извършено в нарушение на изискванията на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС. Липсва първата необходима предпоставка за упражняване правото на данъчен кредит, а именно извършването на реална доставка и прехвърлянето на собственост върху стока. По делото е безспорно установено, че тези дружества никога не са осъществявали реална търговска дейност, липсва каквото и да е движение на стоки и прехвърляне на собственост. В този смисъл са показанията на разпитаните собственици на изброените дружества, собствениците на транспортни фирми и на водачите на товарни автомобили. От съдържанието им става ясно, че дружествата никога не са осъществявали реална търговска дейност, а записванията в транспортните документи не отразяват действително мястото на натоварване и произхода на стоките.

Но в същото време съдът намира, че обвинението не е обезпечено с такива доказателства, които да обосноват категоричния извод за наличието на обективния и субективния елемент от състава на престъпленията, които са били вменени, като извършени от страна на подсъдимите К.Ж., К.Ж. и Т.А..  Не се събраха доказателства и в хода на съдебното следствие, от които да се обоснове този извод. Не се установи връзката между тримата подсъдими, както и наличието на съвместна  дейност при извършване на престъпленията по чл. 255 от НК и чл. 253 от НК, за които са им били предяви съответните обвинения.

Водим от горното и на основание чл. 304 от НПК, съдът ОПРАВДА подс. К.К.Ж. в извършване на престъпленията за които е обвинен поради недоказаност на деянията, като го призна за НЕВИНОВЕН ЗА ТОВА, ЧЕ:

1. В периода 10.10.2012 г.- 15.10.2012 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, извършил чрез С.Р.К.- посредствен извършител, финансови операции с имущество- сумата 826 577.30 лв., за което предполагал, че е придобито чрез престъпление- престъпление по чл. 255 НК, като деянието е извършено два или повече пъти, а именно:

- на 10.10.2012 г. наредил сумата 61 525.57 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД в Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП П.Д." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 11.10.2012 г. наредил сумата 26 286.12 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД в ,Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП П.Д." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 12.10.2012 г. наредил сумата 51 452.17 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП П.Д." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 15.10.2012 г. наредил сумата 279 725.44 лв. от сметка на „Теди 85" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „ЗП П.Д." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура";

- на 15.10.2012 г. наредил сумата 184 988 лв. от сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Банка Пиреос България" АД по сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „захранване на сметка";

- на 15.10.2012 г. наредил сумата 37 600.00 лв. от сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Банка Пиреос България" АД по сметка на „Агро ериданс" ЕООД в „Банка Пиреос България" АД с посочено основание „прехвърляне на средства по фактури".

- на 15.10.2012 г. наредил сумата 185 000 лв. от сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД по сметка на „Агро ериданс" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД с посочено основание „плащане по фактура" – престъпление по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

2. На 15.10.2012 г. в гр. Варна придобил, получил и държал имущество- сумата 39 450 лв., за което предполагал, че е придобито чрез престъпление- престъпление по чл. 255 НК, като деянието е извършено два или повече пъти, а именно придобил, получил и държал сумата 4650 лв., изтеглена в брой от С.Р.К. от сметка на „Теди 85" ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк" АД, и сумата 34 800 лв., изтеглена в брой от С.Р.К. от сметка на „ЗП Т." ЕООД в „Банка Пиреос България" АД – престъпление по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК.

 

По отношение на подс.Т.Е.А.:

В хода на съдебните прения прокурорът не поддържа обвинението срещу Т.Е.А., като изтъква своите мотиви затова, които се споделят изцяло от съда, а именно:

Обвинението, за което е привлечен към наказателна отговорност подс. А. за извършено данъчно престъпление по чл.255 ал.3 вр. чл.255 ал.1 т.2 и 7 от НК е недоказано.

Безспорно в хода на наказателното производство е било установено, че „Теди 85" ЕООД е регистрирано през 2007 г. от свид. Е.А. /бивш подсъдим и брат на подс.Т.А./, като дружеството се занимавало с търговия със зърно. Подс.Т.А. притежавал пълномощно, по силата на което може да осъществява дейност от името на дружеството. Данъчната регистрация по ДДС на „Теди 85" ЕООД била от декември 2008г. През септември 2012 г. било пререгистрирано във Варна, на името на свид. Д.Б.Х..

По отношение дейността на подс. А. са свидетелствали основно трима свидетели, а именно В.М., В.М. – счетоводител на дружеството „Теди 85“ ЕООД и Г.С., който е регионален търговец на „Алфред С. Тьопфер Интернешънъл България“ ЕООД.

Видно от показанията на свид. В.М. дадени в хода на съдебното производство  на 09.04.2019г., като му бяха прочетени и показанията давани в хода на досъдебното производство и тези показания бяха приобщени към доказателствения материал по делото, а именно протоколи за разпит на свидетел от 05.06.2013 г., на лист 153, том 3 от ДП и от 05.06.2013 г. на лист 21, том 4 от ДП се установява, че свидетелят е имал една единствена среща с представител на „Теди 85“ ЕООД- свид. Е.А.. На тази среща е получил кочан с пътно-прехвърлителни разписки, които е следвало да попълва и да ги предава на шофьорите, които извозват слънчогледа. Безспорно бе установено, че М. не познава подс. Т.А., тъй като същият посочи в съдебна зала, че не познава никого от подсъдимите лица, а и видно от протокол за разпознаване на лица по фотоснимки, при разпознаването проведено на 05.06.2013 г. /на лист 22, 23 и 24, том 4 от ДП/ свид. М. е посочил Е.А., като лицето, с което се е срещнал на Петолъчката и което му е дало кочана с товарителници подпечатани с печата на дружеството „Теди 85“ ЕООД. М. заявява, че познава едно лице със собствено име Т., но е с фамилия Т.. Самият М. разказва, че той е организирал извозването на слънчогледа да пристанище- Бургас, но не е присъствал на самото разтоварване на слънчогледа в пристанището. Заявява, че е контактувал по телефона единствено с Е.А.. Съдът няма основание да не кредитира показанията на В.М., тъй като още от ДП той е имал една постоянна линия на поведение. По категоричен начин се установи от една страна от неговите показания, че именно то е лицето, съставило товарителниците, в съдържанието на които са променяни местата на натоварване на стоката. Тези подменени товарителници са били раздавани на шофьорите на входа на Пристанище - Бургас. Тези товарителници категорично са били съставени от свид. М.. Видно от свидетелските показания на: И.К.И.-шофьор към „Кейт транс“ ЕООД, Д.К.Д.- шофьор към „Мели 2000“ ЕООД,  Д.Я.Ж.- шофьор към „Мели 2000“ ЕООД, И.И.Н.- управител на „ Дани-ин 72“ ЕООД, Г.Ж.М.-управител на „Ив-Ви Разстояние Транс“ ЕООД- транспортни услуги, лицето което предоставяло товарителниците за превозвания слънчоглед е бил В.М.. Същите дават подробно описание как изглежда, какъв автомобил управлява, а именно „Ауди“  и въобще подробности около организирането на превозите на зърното. С горепосочените  свидетели е било извършвано и разпознаване на лица по фотоснимки /л.1-л.16, т.ІV от ДП/, като всички са посочили категорично свид. В.М..

Видно от показанията на свид. В.М. – счетоводител на дружеството „Теди 85“ ЕООД, чиито разпит бе проведен по делегация / л.673-674, т.2 от съдебното производство/ се установява, че същата притежава счетоводна къща „Вихра Перфект“ ЕООД. Счетоводната дейност на горепосочената счетоводна къща е била осъществявана с помощта на приятелка на свид. М.. Колежката й Христина Алексиева е обслужвала счетоводно „Теди 85“ ЕООД, като тя е подавала към НАП годишната данъчна декларация и отчета към статистиката. Свид.В.М. разказва, че необходимите ѝ счетоводни документи за изготвяне на ежемесечните справка-декларация е получавала от двамата братя- Е. и Т. Антонови, като същата е подавала тези справки-декларации по електронен път, с електронния подпис на счетоводната къща. Съдът споделя становището на прокурора, че в хода на производството не е установено по какъв начин документите за данъчен период септември 2012 г. на „Теди 85“ са стигнали до В.М.- по какъв начин ги е получила и от кого.

В обвинението свид. В.М. е посочена, като посредствен извършител, но това не се доказва по никакъв начин от страна на обвинението. В показанията тя заявява, че това търговско дружество е било собственост на свидетеля Е.А. /бивш подсъдим по същото дело/. Същата не отрича, че справките декларации са подавани всеки месец до НАП чрез нейния електронен подпис, но тя не е обслужвала счетоводно фирмата, а нейната колежка Христина Алексиева. Счетоводната къща е продължила да подава нулеви справки декларации на „Теди 85“ ЕООД до м. юли 2012г., след което не е установено кой е подавал тези декларации и защо подписа е на свид. М.. Свид. М. заявява, че още през м. март 2012г. са спрели да получават документи за „Теди 85“ ЕООД и при служебна справка са констатирали, че дружеството е прехвърлено на други лица, които не са ги търсили по никакъв начин.

Според показанията на свид. Г.С., който е регионален търговец на „Алфред С. Тьопфер Интернешънъл България“ ЕООД дадени на досъдебното производство /л.56, т.3 от  ДП/ и приобщени към доказателствата по делото в съдебно заседание на 09.04.2019г. същият се е срещал един път лично с Т.А., на която среща свид. С. го е запознал с условията на „Алфред С. Тьопфер Интернешънъл България“ ЕООД, а в последствие от проверката която направил установил, че „Теди 85“ЕООД притежава голяма зърно база в с. Медковец. В съдебно заседание свид. С. допуска, че може да е имало среща с представител на дружеството, но не помни кога, къде и с кого. В същото време самия свидетел допуска възможността лицето, с което се е  срещнал да е било с други имена, тъй като нямал задължение да изиска лични карти. Свид. С. заявява, че основно е контактувал с фирмите по имейл и по телефон, и рядко се е срещал с представител на дружеството. Заявява също, че нямал право да подписва, да сключва договори, както и да ги одобрява. Той бил оправомощен  да дава цени.

Според показанията на свид. С.Н.- земеделски производител дадени на досъдебното производство /л.54, т.3 от  ДП/ и приобщени към доказателствата по делото в съдебно заседание на 12.02.2019г. и касаещи обвинението на подс. Т.А., същият е земеделски производител от с. Марково, който обяснява, че имал среща с мъж, който се представил като Т., но на двете срещи, които свидетелят Н. е имал с лицето  „Т.“ за него се явявали различни хора с това име. Свид. Н. разпитан в съдебно заседание заявява категорично, че лицето представило му се за Т. не е сред тримата подсъдими, които видя в съдебна зала.

Въпреки, че доставките на  "Теди 85“ ЕООД към „Алфред С. Тьопфер Интернешънъл България“ ЕООД за над 500 000 лева и начисленият по тези доставки ДДС е бил редуциран, като в дневниците за покупки са били вписани доставки от ЗП „П.Д.“, те не са извършени реално. "Теди 85“ ЕООД е упражнило неправомерно право на данъчен кредит за този данъчен период в размер на 103 943,41 лева. Но както правилно отбелязва прокурорът в пледоарията си, за да бъде доказано едно обвинение за извършено престъпление следва да се установи дали то е извършено от лицето, което е обвинено.

В настоящият случай не се събраха доказателства, които да обосноват безспорния и категоричен извод, че подс. Т.А. е участвал в изпълнителното деяние на престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност, а именно по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК.  

Водим от горното и на основание чл. 304 от НПК, съдът ОПРАВДА подс. Т.А. в извършване на престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК, поради недоказаност, като го призна за НЕВИНЕН за това, че на 15.10.2012 г. в гр. Варна в качеството си на пълномощник на „Теди 85" ЕООД чрез В.И.М.- посредствен извършител, счетоводител в счетоводна къща „Вихра перфект“ ЕООД, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 103 943.41 /сто и три хиляди деветстотин четиридесет и три лева и 41 ст./ лв., като потвърдил неистина в подадена справка- декларация по чл.100 ал.1 от ЗДДС с вх. № 03001838996/15.10.2012 год. с приложени към нея дневник за покупки- получени доставки от „ЗП П.Д." ООД по фактури № 44/03.09.12 г., № 45/26.09.12 г., № 46/27.09.12 г., №47/27.09.12 г., № 48/27.09.12 г., № 49/28.09.12г., № 50/29.09.12 г., № 51/29.09.12 г. и № 52/29.09.12 г., и приспаднал неследващ се данъчен кредит за данъчен период м. 09/2012 год. в размер на 103 943,41 /сто и три хиляди деветстотин четиридесет и три лева и 41 ст./ лв.

                                                                                                              

По отношение на гражданския иск:

Доколкото гражданският иск има акцесорен характер в наказателния процес и се основава на обвинението предявено на подсъдимите за извършени престъпления, то при оправдаване на лицата поради липса на доказателства относно авторството на деянието и липсата на такива, които да обосноват субективния състав на престъпленията, в които са обвинени от страна на прокуратурата, съдът отхвърли така предявените граждански искове, както следва:

 Съдът отхвърли така предявения от Министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия К.В.Ж. за сумата от 1 299 555,23 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 15.10.2012 г. до цялостното изплащане на сумата, като неоснователен.

Съдът отхвърли така предявения от Министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия К.К.Ж. за сумата от 866 027,30 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 15.10.2012 г. до цялостното изплащане на сумата, като неоснователен.

Съдът отхвърли така предявения от Министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия Т.Е.А. за сумата от 103 943,41 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, като неоснователен.

 

Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ при ВОС: