№ 14690
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20211110174470 по описа за 2021 година
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело 74470/21 г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
спрямо ответниците, че имат задължения към ищеца за заплащане на посочените от него
суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния период,
за мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за
плихва, ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получил препис от исковата молба е е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Прави и възражение за погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото съществува спор, въведен чрез изрично възражение от ответниците в тази
насока, че са имали качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна от ищцовото
1
дружество през процесния период до описания в исковата молба топлоснабден имот.
Обстоятелството, че са били потребители е изведимо от качеството им на
собственици на процесния имот, като същото следва да се установи при условията на пълно
и главно доказване от ищеца.
В случая ищецът не изпълни доказателствената си тежест за установяване на
описаното обстоятелство при условията на пълно и главно доказване, въпреки дадените от
съда указания в тази насока, а от ответниците е въведено както се посочи по-горе изрично
възражение, че на са били потребители на топлинна енергия за периода.
Като доказателство оборващо релевираното от ответници възражение е представено
единствено данъчна декларация, изготвена и подписана от наследодателя на ответниците –
Иван Д., подадена до съответната местно компететнтна общинска администрация през
1998г, с която техният наследодател е декларирал обстоятелството, че е собственик на
процесния имот. Към декларацията не са представени каквито и да е документи,
установяващи обективираното в декларацията, че съставителят й е титуляр на правото на
собственост върху процесния имот.
Данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито
за доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този смисъл решение № 972
от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО). Декларирането на един имот като
собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административноправно значение,
но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или
прекратяването на правото на собственост върху същия. Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ
представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като
данъчно задължено лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване
правото на собственост върху недвижим имот. Декларацията, депозирана пред данъчната
администрация по чл. 14 от ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други
представени доказателства за собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК като
извънсъдебно признание на факт от страната.
В случая обаче представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ, не
изхожда от ответниците по делото, а от техния наследотале и не може да се цени като
извънсъдебно признание на неизгоден за тях факт, тъй като те на са изявили воля за подобно
признание.
Напротив, ответниците изрично са оспорили твърдението на ищеца, че са
собственици на процесния имот, изявление, което са направили в отговора на исковата
молба.
Към декларацията, съставена от И. Д., не са приложени никакви документи,
съгласно обективираното в писмото на Дирекция "Общински приходи /л. 127 от делото/.
По делото не са депозарини и други доказателства за собственост върху имота, не
са представени и такива, от които е видно, че ответниците са подали заявление до ищеца за
откриване на партида на тяхно име през процесния период, не се установява и да са били
2
ползватели на имота – обстоятелство, което също е изрично отречено от тях с изявления в
отговора на исковата молба.
Ето защо съдът приема, че ищецът не ангажира доказателства при условията на на
пълно и главно доказване, че ответниците са били потребители на процесната топлинна
енергия, доставяна до описания в исковата молба имот през спорния период..
С оглед на изложеното, исковете подлежат на отхвърляне като недоказани.
Предвид оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по
правилата на чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и
сторените от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещо лице в исковото и заповедното производство в общ размер от 3.64 лв.
В полза на процесуалния представител на ответниците следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Т. С.” ЕАД, ЕИК еик по реда на чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД срещу М. И. Д. ЕГН: ********** гр. С., ЖК Д., бл.58, вх.Б, ап.18, общ.
С., обл. С. (столица) и И. И. Д. ЕГН: ********** гр. С., ЖК Д., бл.58, вх.Б, ап.18, общ. С.,
обл. С. за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в отношенията
между странитe, че Т. С.” ЕАД, ЕИК еик има вземания към М. И. Д. ЕГН: ********** гр. С.,
ЖК Д., бл.58, вх.Б, ап.18, общ. С., обл. С. (столица) и И. И. Д. ЕГН: ********** гр. С., ЖК
Д., бл.58, вх.Б, ап.18, общ. С., обл. С. за следните суми, а именно за сумите от по 6 154,88
лв., цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017г. до
30.04.2019 г , ведно със законна лихва от 24.08.2021г. до изплащане на вземането, за сумата
от по 1 375,30 лв., мораторна лихва от 15.09.2018г. до 06.08.2021 г., за сумата от по 5,00
лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2018г. до 30.04.2019
г, за сумата от по 1,32 лв., мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 06.08.2021 г.
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК еик да заплати на М. И. Д. ЕГН: ********** гр. С., ЖК
Д., бл.58, вх.Б, ап.18, общ. С., обл. С. (столица) и И. И. Д. ЕГН: ********** гр. С., ЖК Д.,
бл.58, вх.Б, ап.18, общ. С., обл. С. разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на
3
1000лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач – „Т.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4