Р Е Ш Е Н И Е № 274
гр. Сливен 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 344/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р.Н.Б., ЕГН **********, чрез адв. Д.Д. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000138/07.08.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР Сливен, РУ - Сливен, с която на Р.Н.Б., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца и са отнети СРМПС № ******** и 2 бр. регистрационни табели № *******.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт, издаден при допуснати съществени процесуални и материалноправни нарушения. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище, чрез упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з. административният орган Началник РУ при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата. Излага подробни съображения в писмени бележки. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 07.08.2022 г. около 21:15 часа в г.С. на у.“Г. С. Р.“ - посока б.“П.Х.“ като водач на МПС - АУДИ А 4 АВАНТ с peг. № *******, лична собственост, оспорващият бил спрян за проверка от контролните органи на МВР. Водачът е изпробван с техническо средство дрегер алкотест 7510 № arnj-0096 за употреба на алкохол, като пробата е отрицателна-0.00. На водача е предложена проверка за употреба на упойващи вещества с тех.средство дрегер дръг тест 5000 № arpk-0011, който категорично отказал. В 21.45 часа на същия ден бил издаден талон за медицинско изследване № 098977, която той отказал – изрично е вписал „не желая да давам кръв“. За констатираното нарушение на чл.174, ал. 3, пр.второ от ЗДвП е съставен АУАН AД № 472256/07.08.2022 г..
На 07.08.2022 г. Началник РУ при ОД на МВР - Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000138 по чл. 171, т. 2а б. „б” от ЗДвП, с която по отношение на Р.Н.Б. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта била връчена на Б. на 16.09.2022 г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 20.09.2022 г.
Към доказателствата по делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.2 от заповедта е посочен началник РУ при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма. В нея са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ, включително чрез препращането към констатациите от извършената проверка и съставения АУАН AД № 472256/07.08.2022 г. на Р.Н.Б..
Заповедта е издадена в писмена форма, в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й, извършено е позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управлява моторно превозно средство като отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и отказва да изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Заповедта е издадена на основание по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от шест месеца до една година. Изискването за форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, според която императивна норма, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат какви точно фактически констатации е формирал административният орган при издаване на акта и въз основа на какви доказателства.
Субект на мярката по чл. 171, т. 2а б. "б" ЗДвП може да бъде единствено водача на автомобила. Жалбоподателят не оспорва това обстоятелство. Необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водач, да откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
По делото се установи, че по отношение на оспорващия контролните органи са направили опит за извършване на проверка на водача за употреба на упойващи вещества с техническо средство Дрегер дръг тест 5000 № arpk-0011, който категорично отказал. Бил издаден талон за медицинско изследване № 098977, но водачът не е дал кръвна проба за анализ. Съгласно чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. А съгласно чл. 3а, т. 1 от същата наредба установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози става с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато - лицето откаже извършване на проверка с тест. Доколкото водачът е отказал да бъде проверен с тест за употреба на наркотици, правилно му е издаден талон за медицинско изследване, чието предписание също не е изпълнено. Видно от приложения към преписката протокол за медицинско, изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, и. от д. А., медицинското изследване не е извършено тъй като „лицето отказва да даде кръв и урина за изследване". Нарушението е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства, с които да обори констатацията в настоящия АУАН досежно установената в същия фактическа обстановка. Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин.
Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година, като в случая мярката е приложена за минимално предвидения в закона срок.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Н.Б., ЕГН **********, подадена чрез адв. Д.Д. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000138/07.08.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР Сливен, РУ - Сливен, с която на Р.Н.Б., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: