Р Е Ш Е Н И Е
№ 654/13.02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12088
по описа на съда за 2019
г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от ЗП В. Хр. П., ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, подадена чрез адв. Св. С., срещу „Ел. С.”
АД, с която е предявен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 2796,70 лв., платена без основание, представляваща разликата между
сумата от 4313,79 лв., съставляваща сбор от платените от ищеца суми за услуга
„пренос на ниско напрежение” за периода от 01.05.2018 г. до 24.04.2018 г. и
сумата от 1517,09 лв., съставляваща дължимите от него суми за услугата „пренос
на средно напрежение” за същия период за обект, представляващ кравеферма,
находяща се в с. См., улица „И. Р.” № *, община Д., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
31.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът
твърди, че е в договорни отношения с ответника за разпределение на електрическа
енергия за обект, представляващ кравеферма, находяща се в с. См., улица „И.р.”
№ *, община Д., обл. Д., с аб. № * и кл. № *. Преносът на ел. енергия се
извършвал чрез съоръжение на ответника на напрежение 20 киловолта и собствено
на ищеца съоръжение, представляващо
кабелна линия 20 киловолта и собствен трансформаторен пост. С оглед
границата на собственост между електрическите съоръжения на страните, ищецът
счита, че ответникът без основание е получавал от него суми за пренос на ниско
напрежение, като е трябвало да получава суми за пренос на средно напрежение,
предвид което на ответника ищецът е заплащал услуга, която не му е извършвана.
За периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. ищецът заплатил сумата от 9635,17 лева,
а следвало да заплати сумата от 3369,52 лв. Доколкото ответникът не желае
извънсъдебно уреждане на спора, ищецът е принуден да потърси защита на правото
си по съдебен ред. По изложените съображения моли искът да бъде уважен.
Претендира и разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ел. С.”
АД депозира отговор, чрез юрк. А.М., с който признава иска на основание чл.
237, ал.1 от ГПК. Признава обстоятелства изложени от ищеца. Счита обаче, че не
е дал повод за завеждане на делото. Излага се , че ответното дружество никога
не е възразявало срещу претенциите на ищеца за заплащане на процесната сума,
представляваща разликата между получената от ответника за услугата пренос на
ниско напрежение и дължимата му сума за пренос на електроенергия на средно
напрежение, тъй като до датата на завеждане на настоящия иск, ищецът не е
отправял подобно писмено искане към ответника. Твърди, че в срока за отговор е
заплатил процесната сума от 2796,70 лв., ведно със законната лихва върху сумата
за периода 31.07.2019 г. до датата на доброволното плащане - 04.09.2019 г. По
тези съображения ответникът счита, че са налице предпоставките за приложение на
чл. 78, ал.2 от ГПК, доколкото е признал иска и не е дал повод за завеждане на
делото.
В о.с.з. довереникът на ищеца моли за постановяване на решение при признание
на иска от ответника.
Процесуалният представител на ответника обосновава
искането си по чл. 78, ал.2 от ГПК с липсата на забава, по аргумент от ТР по ТД
№ 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните
изводи от правна страна:
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е заявило, че признава изцяло
предявените искове по основание и размер, признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда. Ето защо и предвид волеизявлението направено от процесуалния
представител на ищеца, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
В проведеното открито съдебно заседание съдът е отделил
за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесната
сума от 2796,70
лв. е била заплатена от ищеца на ответника преди завеждането
на делото, като впоследствие в хода на делото тя е била заплатена обратно на
ищеца от ответника. Последното обстоятелство се установява от представеното с
отговора по чл. 131 от ГПК платежно нареждане от 04.09.2019 г. за сумата от
2796,70 лв. с отразено основание „доброволно плащане
по гр.д. № * на ВРС“. Ответникът е представил и платежно
нареждане за сумата от 27,97 лв. с отразено основание
„законна лихва за периода 31.07.2019 г. – 04.09.2019 г. по гр.д. № * на ВРС“. Вносните бележки не са оспорени от ищеца, поради което и
съдът приема, че от съдържанието им може да направи извод за погасяване на задължението на
ответника. Доколкото последното обстоятелство е
настъпило в хода на процеса, същото следва
да се вземе предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и искът следва да се отхвърли, не поради неоснователност и
недоказаност, а поради погасяване чрез плащане.
По разноските:
Съдът намира за неоснователно възражението релевирано от
ответника, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК и не дължи
заплащане на разноските по делото, тъй като от една страна до датата на
завеждане на иска не бил канен от ищеца да заплати, поради което не е изпадал в
забава, по аргумент на ТР по ТД № 5/2017
г. на ОСГТК на ВКС, а от друга бил платил доброволно в срока по
чл. 131 от ГПК.
Приложението на ал.2 от цитираната разпоредба изисква
кумулативно наличие на две предпоставки: ответникът да не е дал повод за
завеждане на иска и да признае същия. И докато признанието в случая е факт още
с отговора на исковата молба, то съдът намира, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото по следните съображения:
„Повод за завеждане на делото“, по смисъла на чл. 78,
ал.2 от ГПК е по-широко понятие от „забава“, противно на дефакто поддържаното
от ответника. Това е така, защото приложението на нормата изисква съдът не
просто да извърши преценка дали ответникът-длъжник е бил в забава по
облигационната връзка, а да направи задълбочена проверка на фактите по делото
за всеки конкретен случай. В тази връзка съдът констатира, че предметът на
настоящото дело е идентичен с този на вече приключилите в полза на ищеца аналoгични, посочени в
исковата молба и служебно известни на съда, спорове между същите страни по
гр.д. № № * г., * г. и * г. на ВРС, с тази разлика, че процесната сума е
заплатена недължимо за последващ период. Респективно с оглед резултата от вече водените
производства, в последните две от които също е признало исковете, ответното
дружество е можело да организира така делата си, че повече да не засяга
правната сфера на ищеца и да осуети ново – трето по ред, неоснователно
разместване на блага между страните, допуснато по идентичен начин, но това не е
сторено. Напротив. Въпреки предходните влезли в сила решения на съда по
аналогични казуси ответникът е продължил да поддържа незаконосъобразно
създаденото от самия него статукво по претендиране, събиране и държане на
недължими му се парични суми от ищеца. Следователно именно ответникът е
страната дала повод за завеждане на делото, а разноските за воденето му следва
да бъдат възложени в негова тежест.
До извод за обратното не води и цитираното от ответника ТР
на ОСГТК на ВКС. С решението е прието, че в хипотеза на дадено при изначална
липса на основание като процесната, длъжникът изпада в забава за връщането на
полученото след покана, от който момент и при виновно неизпълнение възниква
вземането за обезщетение за забава. Така решението фиксира по задължителен
начин единствено въпросът кога настъпва забава
в заплащането на главното задължение за главница и изискуемостта на акцесорно задължение за забава. Задължението са
самата главница обаче е определено по основание и размер още от момента на неоснователното
разместване на блага и е безсрочно. Т.е. процесното задължение е изискуемо веднага и кредиторът напълно оправдано може директно да
инициира съдебен процес за събирането му,
без да е задължен да предприеме безспорно по-неефективния за него опит за извънсъдебното му
събиране от длъжника. Освен това задължението е
парично, т.е. носимо,
а за да се освободи от задължението дори и при
забава на кредитора, длъжникът следва съобразно чл. 97, ал.1, изр.ІІ от ЗЗД да
депозира парите в банка по местоизпълнението. Същевременно по делото не са налице твърдения или доказателства за това
преди завеждане на исковата молба ответникът да е правил каквито и да е било
опити за връщане на недължимо събраната и държана сума.
В обобщение на ищеца се дължат разноски на основание чл.
78, ал.1 от ГПК. Последните се претендират в размер на 111,90 лв. за държавна
такса и 511,20 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които разоди за
ищеца се доказват от представените доказателства – вносна бележка, преводно
нареждане и договор за правна защита и съдействие. Следователно с решението на
ищеца следва да се присъди общо сумата от 623,10 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗП В. Хр.
П.,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ел.С." АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:*** Т.“-Е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2796,70 лв., платена без основание,
представляваща разликата между сумата от 4313,79 лв., съставляваща сбор от
платените от ищеца суми за услуга „пренос на ниско напрежение” за периода от
01.05.2018 г. до 24.04.2018 г. и сумата от 1517,09 лв., съставляваща дължимите
от него суми за услугата „пренос на средно напрежение” за същия период за
обект, представляващ кравеферма, находяща се в с. См., улица „И. Р.” № *,
община Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 31.07.2019 г. до до датата на плащане на главницата - 04.09.2019 г., поради извършено плащане на
главницата и законната лихва в хода на процеса, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ел.С." АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** Т.“-Е
да заплати
ЗП
В. Хр.П., ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата 623,10 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: