Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
133/28.02. Година 2018 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд IІ-ри нак. състав
На
28.02. Година 2018
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар:
Даниела Асенова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията
административно-наказателно дело № 00112 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Обжалван е
електронен фиш /ЕФ/ серия К № 0926824 на Главна дирекция “Охранителна
полиция” /ГД “ОП”/, гр.София, с който на М.Н.М., с ЕГН **********, като законен
представител на “********” ЕООД, е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3
от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят
М.Н.М., по изложени в жалбата доводи и в допълнително депозирана по делото
молба, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, като в съдебно
заседание-редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна Главна дирекция
“Национална полиция”, гр. София /правоприемник на ГД "ОП”, гр. София/
–редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е
изпратена административнонаказателната преписка, са изложени доводи за неоснователност на
жалбата.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно
провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в закона срок от
лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е неоснователна.
От фактическа
страна:
На 05.11.2014
г. по АМ Люлин, в посока от гр. София
към гр. Перник, пътувал лек автомобил “Шкода Фабия” с рег. № ********. Около 18:22
часа, в района на тунел “Голямо Бучино”, намиращ се в общ.Перник, колата
преминала през обсега на монтираното
автоматизирано техническо средство ЗМ “Система за измерване на средна скорост”,
с № 388, извършващо контрол на скоростта на движещите се превозни средства.
Същото фиксирало стойност на движение 109 км/ч, при разрешена такава от 80
км/ч, въведена с пътен знак В26.
При направена справка в централна база данни по
регистрация на пътни превозни средства е установено, че цитираният лек автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на ”*****” ЕООД, с ЕИК *******. Правоприемник на
същото е “********” ЕООД, чийто законен представител е именно жалбоподателят.
Вписването е извършено на 18.08.2014 г. е
в Търговския регистър. Ето защо и за констатираното нарушение против М.М. е издаден от
ГД “ОП”,
гр.София
процесния електронен фиш серия К, № 0926824, като за нарушаване на чл. 21, ал.2
от ЗДвП му е наложено на основание чл.
189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП административно наказание
"глоба" в размер на 100 /сто/ лева.
По
доказателствата:
Съдът възприе
гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид
приетите писмени доказателства, а именно:
Приложената
справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства,
служебно направената такава от съда в Търговския регистър, която кореспондира с
представените от въззиваемата страна разпечатки с данни от същия доказват, че
към 05.11.2014 г. автомобила, чиято
скорост е била фиксирана от
автоматизираното техническо средство ЗМ “Система за измерване на средна
скорост”, с № 388, е бил собственост на “********” ЕООД, представлявано от М.Н.М..
Удостоверението
за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064 от 01.09.2014 г. /със срок на
валидност до 01.09.2016 г./ на Българския институт по метрология, ведно с
приложението към него, както и протокола за проверка № 388-ФМИ/30.09.2014 г. на
отдел “ИТСИ” при ГД “Мерки и измервателни уреди” доказват, че ЗМ “Система за
измерване на средна скорост” е средство за измерване – скоростомер, и към 05.11.2014 г. системата е стационарно
монтирана в района на 3-ти тунел, посока от гр. София към гр. Перник. Същата се
състои от камери, разположени в началото
и в края на две контролни точки – базово разстояние, като скоростомерът за
средна скорост “измерва средната скорост на МПС чрез измерване времето за
преминаване на базовото разстояние на участъка от пътя, като средната скорост е изчислената скорост,
получена чрез разделяне на разстоянието между двете контролни точки на измереното време, за което МПС преминава
между тях”, т.е. касае се за стационарно автоматично техническо средство, което
функционира автоматично и с което може да се установи и заснеме нарушение, с
оглед разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, като същевременно същото е било и
технически изправно.
Съдът прие за
доказано, че в района на нарушението е било въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и че преди първата контролна точка
на системата за измерване на средна скоростта е била монтирана табела /радар/,
обозначаваща, извършващият се контрол на скоростта на движещите се превозни
средства, предвид приетите като писмени
доказателства схема на организация на движението в района на тунел Голямо
Бучино /посока от София към гр. Перник/ и писма изх. №№
33-00-269/18.04.2012 г. и 24-00-2676/09.11.2015 год. на Агенция “Пътна инфраструктура”.
Безспорно е установена скоростта на движение на автомобила, тъй като предвид техническите
характеристика на системата за скорост визираната такава от 109 км/ч е именно
“наказуемата” след приспаднат толеранс /разпечатка от ”ЗМ Система за измерване на средна
скорост”-снимка В11352/.
Съдът кредитира като писмени доказателства по
делото заповеди №№ І-з 305/04.02.2011 год./ведно с приложен към нея образец на ЕФ/, Із-1745/28.08.2012 год. и
Із-1741/28.08.2012 год. на министъра на вътрешните работи, заповед №
РД-11-343/29.03.2012 год., писмо изх. № 24-00-1004/22.11.2011 год., на Агенция
“Пътна инфраструктура” и разрешение за ползване № СТ-05-491/13.05.2011 год. на
ДНСК.
От правна
страна:
Издател на ЕФ е ГД “ОП”,
правомощията на който произтичат от приетата по делото заповед № Iз-1741/28.08.2012
г. на Министъра на вътрешните работи, поради което голословен е изложения от
жалбоподателя довод, че не е доказана компетентността на органа, който е издал
ЕФ.
Същевременно
обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно:
посочена е териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, а именно ОД на МВР-Перник, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на
доброволното й заплащане. В случая
разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на
наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189 ал.4 от ЗДвП е
специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган. В
подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо
се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва
да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189,
ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно
постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от
влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между
електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието
им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189 ал.4 от ЗДвП/, нито във връзка с
процедурата по съставянето им. Ето защо
и след като в чл. 189, ал.4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на
издаване на електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено
процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ. В тази
насока настоящият състав отбелязва, че възможността за упражняване на съдебен
контрол за спазване на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН не е преклудирана
от липсата на дата на издаване на ЕФ, тъй като началният момент, от който
същите се изчисляват е датата на извършване на нарушението съобразно изготвения
видеоклип, а последващата такава се установява от датата на уведомлението за
издадения ЕФ. Ето защо и не е основателно възражението, че означена дата на издаване на електронния
фиш засяга възможността за изчисляване на съответните давностни срокове, тъй
като меродавна за тях е датата на извършване на деянието, а не датата, на която
е издаден акта, с който същото е установено, поради което и съдебния контрол е
напълно възможен. Преценката относно
последвал по-благоприятен закон също не е възпрепятствана, тъй като прилагането
на принципа в чл. 3, ал.2
от ЗАНН не е ограничено до датата на издаване на ЕФ, а до неговото
влизане в сила.
Съдът
констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото
изискване съдържа разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП. Описано е мястото на
нарушението, като са посочени данни за наименованието на пътя, пътния участък,
който е бил обхванат от стационарното техническо средство ЗМ “Система за
измерване на средна скорост”, с № 388 за
контрол на скоростта на движещите се превозни средства в посока от гр. София към гр. Перник, което е било
предварително обозначено, с оглед чл. 165, ал.2, т.7 от ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011
г./, посредством указателна табела Т17 “RADAR”. В ЕФ е посочена
нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата,
съдържащи се в административнонаказателната преписка за позициониран знак В26,
разрешаващ скорост до 80 км/ч., преди обхвата на стационарното техническо
средство за измерване.
Безспорно
е, че нарушението е заснето със стационарно АТС "ЗМ система за измерване
на средна скорост" за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, с
приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е установено с
идентификационен за системата номер. В снимковия материал ясно са посочени
дата, час, посока на измерване, превозно средство, измерена скорост,
ограничение, наказуема скорост /след 3% приспаднат толеранс /, дата на
създаване, които безспорно установяват, че именно лек автомобил “Шкода Фабия” с
рег. № ******** е заснет чрез обсега на
монтираното автоматизирано техническо средство, поради което и са
ирелевантни възраженията на жалбоподателя, че е следвало в ЕФ да се установи
колко автомобили са се движили по пътното
платно в момента на отчитане на скоростта, тъй като техническите
характеристики на същата сочат за фактическо съответствие между снимковия
материал и индивидуализираното превозно средстнво, което е преминало през
нейния радар.
Съдът приема, че фишът е връчен на жалбоподателя като законен
представител на юридическото лице, чиято собственост е “Шкода Фабията”, като от негова страна
не се навеждат възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са
представени доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14 дневен срок
от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Довод, че не са налице последно
посочените хипотези, е и самия факт, че
подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
Ето защо законосъобразно и
обосновано отговорността на М. е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
По вида и размера на
наказанието:
Санкцията за
неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган е установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2 от ЗДвП.
Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер /в шест
отделни точки/, в зависимост от превишената стойност на скоростта. Деянието на
жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. с чл. 182 ал.2
т.3 от ЗДвП, която предвижда точно
фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 100 лева, обвързващо наказващия
орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключващо възможността му
за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, каквато е била и
наложена на жалбоподателя.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не е допуснато
съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че
е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.
Водим от
горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш серия
К № 0926824 на Главна дирекция “Охранителна
полиция”, гр.София, с който на М.Н.М., с ЕГН **********, като законен
представител на “********” ЕООД, е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Перник в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала,
ИГ