№ 25719
гр. София, 01.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110134107 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба вх.№131260/24.06.2022 г. от Г. В. С., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес-гр.София, (адрес), срещу ***, адрес-гр.София, ***
На основание чл.140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2022 г.-14,00 ч., за
когато да се призоват страните и вещото лице.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект За доклад по делото:
Предявен е следния осъдителен иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.ІІ ЗОДОВ за сумата 10 000,00 лв.
със законната лихва от 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане-обезщетение за
неимуществени вреди от разследването и повдигането на обвинение по №***/31.10.2017 г.
на РУ-***, пр.пр.№***/2017 г. на РП-***, Бързо производство №***/2017 г. на РП-***,
преобразувано в досъдебно производство №***/2017 г. на РП-***, за деяние, извършено на
27.10.2017 г. в с.Б., обл.***, (адрес)-управление на МПС-л.а.“***“, рег.№***, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно-1,34 %0 алкохол, установено с
техническо с-во Алкотест 7410, дрегер фаб.№***-престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за
което впоследствие наказателното производство срещу ищцовата страна е прекратено с
Постановление от 12.02.2020 г. на прокурор при РП-***, потвърдено с Определение
№170/16.04.2020 г. по ЧНД №***/2020 г. на РС-***-VІІ нак.с-в, влязло в сила на 14.07.2020
г.
В исковата молба се твърди, че на 31.10.2017 г. срещу ищеца е образувано наказателно
1
производство, а с постановление от 03.11.2017 г. той е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.343б, ал.1 НК, със същото постановление е взета мярка за неотклонение-
подписка. Твърди, че е бил задържан в края на м.октомври 2017 г. за срок до 24 часа в РУ-
***. С налагането на мярката за неотклонение за привлеченото към наказателна отговорност
лице възниква задължение да не напуска местоживеенето си без съответното разрешение на
разследващия орган, което ограничава правото на свободно придвижване на ищеца. В
Протокол от 03.11.2017 г. е отразено процесуално действие по предявяване на материали по
делото, а на същата дата е изготвено и мнение за предаване на съд. С постановление от
17.11.2017 г. е преобразувано досъдебното производство, което да се води под №***/2017 г.,
а в протокол от 30.11.2017 г. за предявяване на досъдебно производство е отразено
предявяването на материалите по същото, а на 04.12.2017 г. разследващият орган е изготвил
мнение за предаване на обвиняемия на съд. На 08.01.2018 г. е депозиран пред РС-***
обвинителния акт срещу ищеца, а на 30.03.2018 г. е произнесена присъда №60 по
НОХД№86/2018г., с която е бил признат за виновен, поради което е бил осъден на 2 години
лишаване от свобода при първоначален строг режим, глоба от 300 лв. и 2 години лишаване
от право да управлява МПС. Присъдата е била обжалвана и с Решение по ВНОХД
№***/2018 г. на ОС-*** е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състава на първоинстанционния съд. С Разпореждане №228/23.01.2020 г. по
НОХД№***/2019 г. на РС-*** материалите по делото са били изпратени на РП-*** за
отстраняване на допуснато в хода на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на
подсъдимия. С постановление от 12.02.2020 г. на прокурор при РП-*** наказателното
производство срещу ищеца е прекратено. С влязло в сила на 14.07.2020 г. Определение
№170/16.04.2020 г. на РС-*** по ЧНД №***/2020 г. това постановление е било потвърдено,
като в определението се сочи, че доказателствата не могат да обосноват категоричен извод
за извършено престъпление по същия законов текст, неговия автор и съставомерност. Сочи,
че наблюдаващият прокурор е имал възможност в по-начална фаза на разследването да
констатира липсата на извършено престъпление. До постановяване на постановление от
12.02.2020 г. за прекратяване на наказателно производство прокуратурата съвсем
произволно е твърдяла и поддържала тезата си за извършено престъпление по посочения
текст на НК. От 03.11.2017 г. до 14.07.2020 г. ищецът е бил незаконно и несправедливо
обвинен в извършване на умишлено престъпление от общ характер, като дори за същото е
била произнесена и осъдителна присъда. Това силно е смутило ищеца и е предизвикало у
него множество неприятни, негативни емоции, засегнало го е дълбоко и сериозно. В този
период е бил притеснен, в перманентно състояние на тревожност, безсъние, несигурност,
непрекъснат страх от изхода на делото. Психическо напрежение в резултат повдигнатото му
обвинение, страхът от това да бъде лишен от свобода за период от една до три години, да му
бъде наложена глоба и да му бъде наложено лишаване от право на управление на МПС са го
засегнали дълбоко и са влошили психическото и емоционалното му състояние. Обвинението
го е накарало да обяснява пред приятели и познати своята правота, което е засегнало
неговите чест и достойнство, като болезнената социална изолация е засилвала потиснатостта
2
му. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна–Прокуратура на Република България, в отговора по исковата молба,
подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва иска както по основание и размер, като го
намира и за недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно законната
лихва. Твърди, че ищецът не е представил доказателства, че претърпените вреди описани в
исковата молба, да са пряк и непосредствен резултат от процесното обвинение; от справката
за съдимост от 03.08.22 г. се води осъждан. Видно от справките от НСлС (3 стр.) и СДВР (5
стр.) ищецът има много регистрирани криминални прояви и наказателни дела, като повечето
приключват с осъдителни присъди и процесното дело не му е първо в живота, и в никакъв
случай не може да се претендира за обезщетение за силен стрес от точно това дело и то само
от органите на прокуратурата, която правилно и законосъобразно е прекратила
наказателното производство. Възразява срещу исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно задържане под стража от Прокуратурата, тъй като няма
такова, а тя не носи отговорност за задържане от полицейски органи по реда на ЗМВР.
Възразява срещу неимуществените претенции от взетата мярка „подписка“. Сочи, че не е
представена медицинска документация, поради което възразява за назначаването на
съдебно-психиатрична експертиза. Наказателното производство в досъдебната му фаза е
приключило в разумен срок, а за развитието му в съдебната фаза прокуратурата не носи
отговорност. Оспорва се размера на претендираното обезщетение за морални вреди като
значително завишен и несъответстващ на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на
установената съдебна практика по аналогични дела, включително тази на ЕСПЧ. Освен това
самото оправдаване от съда също само по себе си дава морално удовлетворение и до
известна степен компенсира претърпените вреди (Решение №87/13.02.2009 г. по гр.д.
№5379/2007 г. на ВКС-ІV г.о.). Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, алтернативно то да се присъди обезщетение в размер значително по-нисък от
претендирания. Прави възражение за прекомерност на адв.хонорар.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) посочените в исковата молба обстоятелства: привличане като обвиняем на
ищцовата страна, както и прекратяването на наказателното производство по това обвинение
с влязъл в сила съдебен акт; 2) описаните вреди и техния размер; 3) причинна връзка между
деянието и вредите.
По доказателствата:
Допуска представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от РП-*** досъдебно производство №***/2017 г., ЗМ №***/2017 г. на РУ
МВР-***, с обвиняем Г. В. С., ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис на заповед за задържане по ЗМВР на Г. В. С., ЕГН
********** от м.октомври 2017 г.
ДОПУСКА на ищцовата страна двама свидетели при довеждане в насроченото съдебно
заседание за установяване на претърпените от нея неимуществени вреди.
3
ОТЛАГА за първото съдебно заседание на основание чл.140, ал.2 ГПК произнасянето си
по искането на ищцовата страна за допускане на експертиза по делото-с оглед изясняване
вида на специалността на вещото лице по поисканата експертиза и изслушване на
свидетелските показания.
Приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще заплати
държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни
представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой
процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна-и препис от
отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4