О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167/18.1.2019г. 18.01.2019 г. Град
Ямбол
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 16 - ти състав
в закрито заседание,
проведено в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
като разгледа докладваното
от съдия Георгиев
гр.д.№ 4767 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от
Х.М.А.-Ж. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен
адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.“Жорж Папазов“ № 14,кантора
№ 204 чрез адв.Стефка Въжарова-ЯАК,против
Ж.П.Ж. *** иск, с който ищцата моли да бъде прекратен сключеният
между страните на 08.04.2002 г. граждански брак като дълбоко и непоправимо
разстроен, по вина на ответника, като съдът постанови след развода същата да
носи предбрачното си фамилно име – А., предостави
упражняването на родителските права върху родените от брака деца на нея и осъди
бащата да заплаща издръжка на децата в размер на 250 лв. месечно за детето М.Ж.Ж. и в размер
на 200 лв. месечно за детето М.Ж.Ж., считано от 01.12.2018 г.,да се определи
местоживеенето на деца на адреса на майката,като се предостави на нея
ползването на семейното жилище.
Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания – за ангажиране на гласни доказателства в съдебно заседание за установяване
на твърдяните факти,за назначаване на социален доклад
и за задължаване на ответника да предостави удостоверение за получаваните от
него доходи.
В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК ответникът,чрез пълномощника си адв.Таня
Вълчева-ЯАК е депозирал отговор на
исковата молба.Не се представят писмени доказателства,правят се доказателствени искания-за ангажиране на гласни
доказателства в съдебно заседание за установяване на твърдяните
факти.
Съдът, след като прецени, че
исковата молба е редовна, а предявеният иск – допустим, намира, че делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито с.з. с призоваване на сраните.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са относими
и следва да се допуснат.
Искането на ищцата и ответника за събиране на гласни доказателства е относимо и допустимо и следва да се уважи.
Тъй като от брака си страните имат родени
деца, които са малолетни, за участие в делото следва да се уведоми Д „СП” –
Ямбол, която следва да се конституира като заинтересована страна, като й се
укаже на същата да изпрати в с.з. социален работник за изслушване на децата по
реда на чл. 15 от ЗЗДет., както и да изготви социален
доклад относно упражняването на родителските права върху децата.
Основателно е искането на ищцата за задължаване на
ответника да представи доказателства за доходите си и като такова следва да се
уважи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, Ямболският
районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като заинтересована страна по
делото Д „СП” – Ямбол.
Насрочва делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 07.03.2019 г. от 10,00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Допуска представените с исковата
молба писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да
ангажират гласни доказателства в първото по делото заседание – по един свидетел при режим на довеждане,
за установяване на твърдяните от тях факти.
ЗАДЪЛЖАВА ответника Ж.П.Ж. в едноседмичен срок от получаване на настоящото
Определение да представи доказателства за доходите си за шест месеца назад.
Указва на страните, че следва да
се явят лично
в съдебното заседание на 07.03.2018 г. При неявяване на ищцата
без увапроизводството по делото се
прекратява.
По брачни искове не
се постановява неприсъствено решение или решение при
признание на иска.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДет. изслушване на децата М.Ж.Ж. и М.Ж.Жебев, като УКАЗВА на Х.М.А.-Ж., че следва да осигури
явяването на децата пред съда.
Да
се уведоми Отдел „Закрила на детето“ при
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Ямбол, че следва да
осигури явяването на социален работник
в съдебното заседание с оглед изслушването на децата.
УКАЗВА на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Ямбол,с оглед защита на най добрия интерес на
децата,следва да представят становище относно родителските качества на
родителите,емоционалната близост с децата,включително жилищно-битовите
условия,с които разполагат за отглеждането им.
Съобщава на страните проекта за доклад
на делото:
В исковата
молба се твърди, че страните
са съпрузи, сключили граждански брак на 08.04.2002 г., като от брака
си имат родени
две малолетни деца - М.Ж.Ж. и М.Ж.Ж..
Сочи се, че проблемите в семейния им живот
се появили още през първите
години, защото се оказало, че ответникът бил нервен и сприхав по
характер,и бил вечно недоволен. Ставал агресивен независимо от това дали е
употребил алкохол или не,постоянно обиждал и унижавал ищцата,като и се
заканвал,че ще я очисти. Твърди се,че ответника има връзка с друга жена,като от
16.11.2018 г. страните били във фактическа раздяла. Вечерта на посочената
дата,след поредния скандал ответника изгонил ищцата от семейното жилище,като
децата останали при него. Още същата вечер оставил децата сами,като ищцата
ходила до училището където учили децата,като ги успокоявала и им помагала с
уроците. След това ответника сам се изнесъл от семейното жилище,като казал на
ищцата да се прибере и да ги гледа,като им заявил,че повече не желаел да живее
с тях. Ищцата твърди,че многократно е водила разговори с ответника с цел
стабилизиране на брака им,но без резултат. С поведението си ответника
окончателно разрушил семейството им,като бракът им бил опразнен от
съдържание,дължимо според закона и морала,като съществувал само формално.
Поради това ищцата счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и моли за
неговото прекратяване, по вина на ответника, като възстанови предбрачното си фамилно име. Претендира предоставяне
упражняването на родителските права върху децата, при посочен режим на лични
отношения с бащата, присъждане на
издръжка за тяхното отглеждане в месечен размер от 250 лв., считано от 01.12.2018
г. за детето Мариана Ж. и в месечен размер от 200 лв.,считано от 01.12.2018 г.
за детето Максим Ж. и предоставяне на нея ползването на семейното жилище заедно
с децата
Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал.1 от СК, чл.53 от СК, чл.149 и чл.143 от СК.
Ответникът не оспорва дълбокото и непоправимо разстройство на брака, но
сочи, че причината за това не е в него,а в желанието на ищцата да се раздели с
него в резултат на нейните отклонения от брачните си задължения. Твърди,че в
семейството никога не е имало скандали и заплахи,не е имал извън брачна връзка
и бил отговорен по отношения на задълженията си,както към нея,така и към
децата. Твърди се,че ищцата повече от година е подготвяла тази раздяла,като е
чакала да получат общинско жилище за семейството,като след процедурата веднага
е подала исковата молба за развод. Сериозните проблеми в семейството започнали
през 2017 г.,след започване на работа на ищцата в спортно студио.Също така
работила и като дистрибутор,като често била на семинари извън града.Децата и
домакинството били напълно занемарени от нея,като непрекъснатото й отсъствие
довели до дезинтересиране от семейството. Поради тази
причина бракът им се разпадал,като на 16.11.2018 г. ответника провел разговор с
ищцата при поредното й заминаване на семинар,като я помолил да му даде ключ от
апартамента. След приключването на семинара ищцата не се прибрала в домът им,като
се наложило многократно той и децата да и звънят,но същата не отговаряла. След
това ответника се свързал с нейна колежка по телефона,която му заявила,че
ищцата не желае да разговаря с него и ще остане да спи при нея.По късно бил
информиран от същата колежка на съпругата му,че ищцата заминала за гр.София по
неизвестни причини за него,като в последствие напуснала и студиото където
работи. След около 20 дни страните се чули по телефона и ищцата му заявила,че
ще се върне в жилището при децата,само ако той го напусне,защото желаела
известно време да са разделени.Ответника напуснал семейното жилище и само
няколко дни по-късно разбрал,че ищцата завела дело за развод,както и това,че
същата имала личен живот в който за него нямало място. Счита,че вината за разстройството
на брака им се дължи на виновното поведение на ищцата,като счита,че
постигнатото споразумение в производството по чл.323 ГПК по привременните
мерки,следва да залегне и в решението за развод.
Страните не спорят, че са във фактическа раздяла от 16.11. 2018 г.; не
спорят по въпроса за родителските права върху децата,не спорят по въпроса за
предоставяне на семейното жилище на ищцата заедно с децата.
В тежест на ищцата е да докаже спорните
факти - настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака съобразно
изложените от нея твърдения в исковата молба по вина на ответника,
възможностите на ответника да участва в издръжката на децата с посочения
размер, както и нуждите на децата от издръжка.
В
тежест на ответника е да докаже размера на доходите си,като на
основание чл. 146, ал.2 от ГПК съдът указва на ответника, че не сочи
доказателства за тези факти
На основание чл. 321, ал. 2 от ГПК, съдът
напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора,
вкл. към постигане на споразумение по чл. 51 от СК.
Препис от определението да се връчи
на страните по делото, ведно с призовката за съдебното заседание, като на
ищцата се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Г.Георгиев/