Р Е Ш Е Н И Е
№…………/……………………..,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Виржиния Миланова, разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова адм.д.
№ 2301 по описа за 2017 г., като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.Д.Н. с ЕГН **********,***,
СО „Кочмар“ № 271 и Д.Д.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, подадена чрез адв. Бр.
Б. – ВАК, срещу Заповед № 1958 от 30.06.2017 г. на Зам.кмета на Община Варна, с
която е разрешено на С.С.И. – собственик на поземлен имот (ПИ) 10135.3523.270 по
кадастралната карта (КК) на гр. Варна, СО „Кочмар“ да прокара временен път през
ПИ 10135.3523.271 по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“, собственост на оспорващите, с
ширина 3,50 м покрай част от северната граница на имота, с общо засегната площ
141 кв.м, както е означен временният път със зелени линии на скица №
369/26.06.2017 г.
С жалбата се настоява, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и при липса
на мотиви. Сочи се, че не е обсъден въпросът защо при одобряване на ПУП-ПРЗ на
местността „Кочмар“ не е бил предвиден път, а ако е предвиден, от къде е
трябвало да минава и каква е бъдещата трасировка на пътищата в тази местност.
Изтъква се, че няма отговор на възражението, направено във връзка с
обстоятелството, че съобразно плана от 2007 г., създаването на тези имоти е
било допустимо само при положение, че ще бъде изграден и пътният възел, очертан
с червено на проекта за преминаване на свързващ имота път до централната пътна
артерия (булеварда). Поддържа се, че при проектирането на пътя конфигурацията
на терена е била същата както и в момента и твърдените „затруднения“ при
неговото изграждане не са били пречка за утвърждаването на плана. Твърди се, че
изменението поради обжалване на ПУП с решение на ВОС не засяга тази част от
селищното образувание и не променя предвидения главен и помощен път, обслужващ
имотите в района, а засяга имоти 279-274, които са далеч и не влияят на тази
трасировка. Според оспорващия не е взето предвид правилото, че временният път
се прекарва, там където в бъдеще ще бъде прекаран постоянен път съгласно
ПУП-ПРЗ, с цел нанасяне на по-малко вреди на съседните имоти. Като лишено от
основание оспорващият приема, съждението, че била налице трудно преодолима
денивелация, като се сочи, че законът изисква по-малки вреди за съседните имоти
и възлага в тежест на искащия временния път задължението за прекарването му.
Настоява се, че не е взето предвид и че се нарушава собствеността и целостта не
само на имот 271, но и на 362 и 363, както и че площта, която ще бъде отнета,
макар и временно (без да е ясно кога би се изградил постоянният път) е около
150 кв.м, с което се нарушава целостта на парцела и възможността за неговото
обособяване на два парцела с оглед съсобствениците по него. Оспорващите сочат,
че не е коментирана възможността за преминаване на временния път само покрай
имот 269 по новото по проекта трасе и без увреждане на други имоти. Искането е
да се отмени обжалваната заповед, като се претендира присъждане на разноски по
делото. В хода по същество на делото, процесуалният представител на оспорващите
изтъква следното: едно от условията за изграждане на временен път е да се
засегнат най-малко интересите на лицата; в случая няма влязъл в сила ПУП;
временният път е най-дългата част от възможните разглеждани варианти от вещите
лица, с най-много отнемане на собственост, което би попречило на бъдещия ПУП и
би ограничило техните строителни граници; от заключението на вещото лице е
ясно, че вместо да дадеш 150 кв.м за 68 кв.м може да се мине през други места;
общината не си е свършила работата, след като планът е отпреди 10 години, бил е
обжалван и отменен в частта на инфраструктурата – обръщач и не е изготвен нов
план в тази част; спорът не може да се реши, тъй като не може да се осъществи
едно от основните направления, които дава чл. 190 от ЗУТ – пътят да минава
покрай бъдещо трасе, поради което остава да се преценя най-малко засегната площ
и най-близо до пътя.
Ответникът – Зам.кметът на Община Варна,
представляван от юриск. Л. Г., в хода по същество на спора изтъква, че по
делото се установяват фактите и обстоятелствата, подкрепящи мотивите на
обжалваната заповед. Сочи се, че имотът, когото ще обслужва временният път няма
достъп до път или улица, а вариант 2 от заключението на вещото лице не
съответства нито на кадастрални, нито на регулационни граници и не е в
несъответствие с чл. 190 от ЗУТ. Настоява се и че временният път по оспорената
заповед не засяга постройки и декоративни дървета. Искането е съдът да потвърди
заповедта като законосъобразна и правилна.
Заинтересованата страна – С.С.И. се
представлява от адв. И. А.. Прави се искане съдът да потвърди оспорената
заповед като законосъобразна и правилна, като се вземе предвид, че при
постановяването й органът е съобразил всички необходими предпоставки, обсъдил е
всички възможни варианти и е избрал най-благоприятния от общественополезна
гледна точка.
Съдът, след като
съобрази изложените в жалбата основания, доводите на страните и фактите, които
се извличат от събраните в хода на настоящото съдебно производство
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК. Актът е съобщен на оспорващите на 13.07.2017 г., съгласно известие за
доставяне – л. 10-11 от адм.пр., а жалбата е подадена на 26.07.2017 г., видно
от клеймото на пощенския плик – л. 7 от делото. Същата изхожда от лица с правен
интерес от обжалването, легитимиращи се като собственици на ПИ с идентификатор 10135.3523.271
по КК на гр. Варна (Нотариален акт № 3, том ІХ, дула № 3390/1981 г., Нотариален
акт № 70, том ІІ, дело № 514/1983 г. и Нотариален акт № 58, том ХІІІ, дело №
4118/1989 г. – л. 65-67 от делото). Оспорването е направено пред материално и
териториално компетентен съд и е насочено срещу индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ. С оглед на изложеното, жалбата се явява
допустима.
По основателността на жалбата:
От доказателствата по делото е видно, че административното производство
пред ответника е започнало във връзка с постъпило заявление рег. № АУ 037081 ВН
от 28.04.2017 г. от С.С.И. с искане за прокарване на временен път до ПИ
10135.3523.270 по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“, към което е приложен документ
за собственост и скица на имота по КК (л. 3-1 от адм.пр.) Искането е разгледано
от назначена от Кмета на Община Варна Комисия за определяне на трасета за
достъп до имоти по процедури за прокарване на временен път по чл. 190 и чл. 191
от ЗУТ и по процедури за учредяване на право на преминаване през чужди имоти по
чл. 192 от ЗУТ. Видно от т. 5-3 от приложения на л. 7 от адм. пр. Протокол № 5
от 12.05.2017 г., Комисията е допуснала започване на процедура по прокарване на
временен път до ПИ 10135.3523.270 по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“ през ПИ
10135.3523.271 по северната му граница с ширина 3,50 м като най-късо трасе (л. 8-6
от адм.пр.)
След обявяване решението на Комисията на заинтересованите лица (л. 13-9 от
адм.пр.) е подадено възражение чрез адв. Бр. Б. от собствениците на ПИ 10135.3523.271
– настоящи жалбоподатели (л. 18-17 от адм.пр.). С възражението се изразява
несъгласие за прокарване на процесния временен път през ПИ 10135.3523.271, като
се сочи следното: Имотите са били утвърдени като самостоятелни с плана от 2005 г.,
който планирал път; Най-близкият възможен път до изграждане на постоянна пътна
мрежа е такъв в долната част на ПИ …270, покрай ПИ ….269 и ПИ ….267, свързвайки
имота с основната пътна артерия; Прокарването на временен път за ПИ ….270, ще
нарушава целостта на ПИ … 271, ПИ … 363 и ПИ …362 в по-малка степен, а наред с
това ще обслужва и ПИ …269.
Комисията, назначена от Кмета на Община Варна е разгледала постъпилото
възражение, като с Решение № 7-2 по Протокол № 7/22.06.2017 г. същото не е
уважено (л. 21-19 от адм.пр.) Прието е, че теренът от южната страна на ПИ … 270
е много стръмен и прокарването на временен път ще е неикономично изгодно и
трудно за изпълнение, а и трасето за временния път през ПИ …271 следва трасето
на уличната регулация на ПУП-ПРЗ на СО „Кочмар“ и няма да нарушава интересите
на собствениците в по-голяма степен от необходимото.
С оспорената Заповед № 1958 от 30.06.2017 г. Зам.кметът на Община Варна,
позовавайки се на постъпилото заявление, с искане за прокарване на временен път
до ПИ …270, наличието на влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 2483-5 по
Протокол № 33 от 19,26.10.2005 г. на Общински съвет Варна, съгласно който до ПИ
…270 е проектирана улица през ПИ … 267, 268 и 269, но теренът на място е
стръмен и за изграждането на пътя ще са необходими много средства, както и
съобразявайки влязлото в сила Решение № 332/15.05.2009 г. на Окръжен съд –
Варна, с което е отменен ПУП-ПРЗ в частта за ПИ 267 и за улица с ОТ 279-274, и
позовавайки се на двете решения на назначената от Кмета на Община Варна
комисия, е постановил оспорената заповед. Правното основание, посочено от
органа за издаването на заповедта е чл. 190, ал. 1, ал. 2, във вр. с ал. 6 от ЗУТ, като е разрешено на С.С.И. – собственик на 10135.3523.270 по КК на гр.
Варна, СО „Кочмар“ да прокара временен път през ПИ 10135.3523.271 по КК на гр.
Варна, СО „Кочмар“, собственост на оспорващите с ширина 3,50 м покрай част от
северната граница на имота, с общо засегната площ 141 кв.м, както е означен временният
път със зелени линии на скица № 369/26.06.2017 г. (л. 30-29 от адм.пр.)
Като доказателства по делото са приобщени Решение № 2483-5 по Протокол № 33
от 19,26.10.2005 г. на Общински съвет Варна (л. 46-50 от делото), заедно със
скица-извадка от одобрения ПУП-ПРЗ за територията, където попадат процесните
имоти (л. 55 от делото). Ответникът представя и Решение № 332/15.05.2009 г. на
Окръжен съд – Варна по адм.д. № 1493/2006 г., с което е отменено Решение №
2483-5 по Протокол № 33 от 19,26.10.2005 г. на Общински съвет Варна в частта за
имот пл. 267 по плана на СО „Кочмар“, гр. Варна (л. 51-54 от делото).
Ответникът изрично заявява, че до настоящия момент няма влязъл ПУП-ПРЗ за
отменената от съда част от плана (л. 44 от делото).
Съдът е допуснал извършването на две съдебно-технически експертизи,
заключенията по които не се налице основания да не бъдат кредитирани. Същите се
изготвени компетентно, пълно и безпристрастно и кореспондират с фактите,
установяващи се от останалите доказателства по делото.
От заключението по първата експертиза по делото се установява следното:
Според действащия ПУП-ПРЗ
(одобрен с Решение № 2483-5 по Протокол № 33 от 19,26.10.2005 г. на Общински
съвет Варна) процесните имоти са разположени в устройствена зона „Жм“ (жилищни
зони на малки населени места). Планът е отменен от съда само по отношение на ПИ
… 267;
За територията е налице и действащ ОУП (одобрен 2012 г.), според който за
кв. 25 на СО „Кочмар“ е въведена устройствена зона „Жм1“ (жилищна зона с ниско
застрояване в природна среда);
Временният път по оспорената заповед е със следните параметри: дължина - 38
м, широчина – 3,50 м, площ - 141 кв.м, наклон на терена по трасето – средно
2,65%; Временният път засяга трайни насаждения, но не засяга заварени сгради и
постройки, както и дълготрайни декоративни дървета; Трасето на временния път
преминава само през един имот (този на жалбоподателите), който се засяга от
цялата площ от 141 кв.м от процесния път;
Трасето на временния път по оспорената заповед попада преобладаващо в
предвидената улица с ПУП-ПРЗ/2005 г. и по-конкретно в нейното уширение в
участъка между осови точки (о.т.) 276-275, както следва: 130 кв.м попада в
посочената улица, малка част – 11 кв.м попада в границите на УПИ ХІ-363 и на
пешеходната пътека с ширина 1 м, разположена югоизточно от УПИ ХІІ-362;
Изследвайки предложените от оспорващите три варианта на трасе на временен
път (изчертани на скици № 4, № 5 и № 6, приложения към заключението по
експертизата), вещото лице сочи, че същите не се явяват по-икономично
осъществими и по-благоприятни в сравнение с трасето на временния път по
оспорената заповед. Вещото лице подробно е описало по всеки един от вариантите
техническите параметри на пътя – дължина, широчина, площ, засяганите от трасето
имоти, надлъжните наклони на трасето, като сочи, че вариантите по скица № 4 и
скица № 5 са и недопустими, тъй като надлъжният наклон на трасето е значително
над нормативно допустимия – 10%, а и трите варианта предполагат преодоляване на
доста други неблагоприятности като земни работи, подпорни стени, трайна пътна
настилка и др.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си, като във връзка с въпроси на страните по делото сочи и
следното: ПИ …267 и ПИ …269 понастоящем се обслужват от улица, пътека с
уширение 3,50 м, която е южно от тях и преминава пред ската директно под
някакъв наклон, пресича ската, а западно от тези имоти съществува пътека около
1,40- 1,20 м; имотът на жалбоподателите (ПИ …271), както и ПИ …563 се обслужват
от отразената и съществуваща на място улица, представляваща ПИ ….9535; ПИ 269 и
ПИ 273 източно граничат с пътека по КК, като и според ПУП-ПРЗ пътеката не е за
автомобилен достъп; По варианта, изчертан на скица № 5, по отношение релефът на
терена е съобразена цялата дължина от 32 метра и денивелацията между началната
и крайна точка и един и същ наклон; Дори и да се измести вдясно трасето на пътя
по варианта, изчертан на скица № 5, т.е. към изчертаната по кадастъра пътека,
това няма да има значение за наклона на трасето на пътя, а само за дължината
му; Извън посочените в заключението варианти на трасето на временния път,
вещото лице не е установило друг вариант, които да е възможен и по-икономично
осъществим от варианта по оспорената заповед.
Във връзка с оспорване от жалбоподателя на заключението по първата
експертиза, съдът е допуснал извършването на нова експертиза, заключението по
която съдът напълно кредитира. Същата е компетентно извършена, а заключението е
пълно, ясно и обосновано.
По втората експертиза вещото лице сочи следното в заключението си:
Изводите на вещото лице по
отношение на предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ и ОУП за територията, както и
за това дали се засягат заварени сгради, постройки и дълготрайни декоративни
дървета, са идентични с тези по първото заключение;
Вариантът по комбинирана скица
№ 1 е идентичен с варианта по комбинирана скица № 4 от първата експертиза, като
вещото лице по втората експертиза потвърждава недопустимост на този вариант,
във връзка с изискването за надлъжен наклон до 10%, а и сочи, че този вариант е
много по-скъп;
Вариантът, изчертан на
комбинирана скица № 2 (временен път с приблизително равни части в ПИ …267 и ПИ
…269) е много трудно изпълним поради денивелацията между имотите;
…..Вариантът на трасе изцяло в ПИ … 267 или изцяло в ПИ ….269 е много
трудно изпълним поради денивелацията между ПИ …267 и ПИ …269, а и при тези
варианти ще се наложи ползване съвместно на входа съответно на ПИ ….267 и ПИ
…269, което е недопустимо при прокарване на временен път. При трасе само през
ПИ …269 биха се засегнали декоративни дървета – 25 бр. туи, (5-годишни), 1 бр.
магнолия (3-годишна), орех на възраст от около 25 години, а и там попада
ревизионна канализационна шахта, в която са заустени отпадните води от ПИ …269;
…..Процесните варианти до тук са много трудно осъществими технически с
огромни разходи, а и изградената бетонова рампа е с много голям наклон
(достигащ на места 20%) и не би могла да се използва целогодишно, като вещото
лице е взело предвид и отмяната на уличната регулация по отношение на ПИ ….267.
Единствено вариантът по оспорената заповед отговаря на изискванията на чл. 190,
ал. 3 от ЗУТ;
…..Въпреки отмяната на ПУП-ПРЗ от 2005 г. за ПИ ….267 и неизготвянето на
ПУП за пътните връзки, уличната отсечка от о.т. 275 до о.т. 276 не е отменена и
за в бъдеще, ако се реализира би могла да обслужва УПИ Х-270;
…..Денивелацията межди ПИ …563 и предвидения с оспорената заповед временен
път е между 0,30 и 0,80 м, което не представлява техническа трудност при
реализацията му, не се налага изграждане на подпорни стени или ако се наложи,
ще са минимални, като най-близкият край на разпределителните табла в ПИ …563 е
извън трасето на временния път по заповедта и отстои на 2 м на запад;
Бетоновият път (рампа),
обслужващ ПИ …267 и ПИ …269 (в които има изградени автосервизи) е с широчина 4
м и среден наклон 15%, като не е годен за целогодишно ползване, заради големия
надлъжен наклон, а и трасето на този съществуващ път не е предвидено по никакъв
регулационен план;
….Почти целият ПИ …267 е покрит с бетонова основа, която при огледа се
използвала за паркинг към изградения автосервиз в имота, като бетоновата основа
не продължава по цялата граница с ПИ ….270;
…..В миналото от ПИ …267 в северната му част към границата с ПИ …269 е извършвано
отнемане на терена за избягване на естествената денивелация между имотите и по
този начин се е получил откос със средна височина 2 м, укрепен с подпорна
стена;
…..В южния край на общата граница между ПИ …269 и ПИ …270 денивелацията е 5
м, като в югоизточния ъгъл на ПИ …269 има изградена бетонова площадка,
непосредствено до границата с ПИ … 270;
….Разстоянието от ПИ …270 през ПИ …267 до изградения бетонов път е 19,50 м,
а цялото разстояние до бул. „Трети март“, измерено по този път е 68 метра;
….Площите, които биха били заети от временните пътища, прокарани през ПИ
…267 (вариант 1) и ПИ …269 (вариант 2) до съществуващия бетонен път (показан
във виолетово на скица № 3), обслужващ тези два имота са по 68 кв.м и при двата
варианта.
….Разстоянието на временния път (по заповедта на общината), преминаващ през
ПИ …271 до бул. „Трети март“ е 170 м, като съществуващият път, минаващ по
западната граница на ПИ …271 и ПИ …266 е покрит с трошенокаменна настилка със
средна ширина 4 м (показан на комбинирана скица № 3 във виолетово).
В съдебно заседание във връзка с въпроси на страните, вещото лице заявява и
следното: Временният път по оспорената заповед попада само в ПИ …271, северната
му граница е по имотната между ПИ …271 и ПИ …563; Съществуващите понастоящем
пътища не съвпадат изцяло с проектираната улична регулация, но в по-голямата си
част уличната регулация следва тези пътища.
Заключението на вещото лице е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателите
по отношение следните изводи: невъзможността и трудно преодолимото изграждане
на временен път през ПИ …267 или временен път през ПИ …269, свързващ се със
съществуващата инфраструктура в момента; при път през ПИ …267 и ПИ …269
денивелацията към ПИ …270 е в граници, които не дават или по-трудно позволяват
да се изгради път; невъзможността за прокарване на временен път през ПИ …563,
поради наличие на голяма денивелация; денивелацията в ПИ …271 е само 2,5%.
Съдът е приел, че заключението е достатъчно пълно и ясно и не са налице
основания за възлагане на ново заключение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.
168 от АПК, съдът приема следното:
Предмет на обжалване в настоящото съдебно производство е Заповед № 1958 от
30.06.2017 г. на Зам.кмета на Община Варна, с която е разрешено на С.С.И. –
собственик на ПИ 10135.3523.270 по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“ да прокара
временен път през ПИ 10135.3523.271 по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“, собственост
на оспорващите с ширина 3,50 м покрай част от северната граница на имота, с
общо засегната площ 141 кв.м, както е означен временният път със зелени линии
на скица № 369/26.06.2017 г.. Към заповедта е приложена скица.
Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса –
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал оспорения акт:
Разпоредбата на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ предоставя правомощието за издаване
на заповеди по ал. 1 – за прокарване на временни пътища на кмета на общината. Със
Заповед № 0657 от 13.03.2017 г., на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът
на Община Варна е предоставил своите функции по ЗУТ на Зам. кмета на Община
Варна – Пейчо Пейчев, сред които правомощия е и издаването на мотивирани
заповеди по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища (л. 8 от
адм.пр.) С оглед изложеното, оспореният акт, издаден в условията на делегация
на правомощия е постановен от териториално и материално компетентен да издава
заповеди от рода на процесната, поради което не е нищожен.
По отношение на изискванията за форма на акта:
Спазена е законоустановената писмена форма, като обжалваният акт съдържа в
достатъчна степен изложение на фактическите и правните основания за издаването
му, което дава възможност да се установи въз основа на кои юридически факти е
упражнено публичното субективно право от органа и позволява осъществяването на
съдебния контрол за законосъобразност. Не са налице предпоставките за отмяна на
заповедта на основание чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
По отношение спазването на административнопроизводствените правила:
Съдът не констатира съществени нарушения, допуснати в хода на
административното производство във връзка с издаването на оспорената заповед,
които нарушения да обосновават отмяната на обжалвания акт. Оспорващите са били
уведомени за образуваното производство по заявлението на С.С.И., взели са
участие, като са депозирали възражение, което е било разгледано от назначената
специална комисия от Кмета на Община Варна, като са налице изложени причините
за неуважаване на възражението (както в Протокол № 7 от 22.06.2017 г. на
комисията, така и в самата заповед). В съответствие с чл. 35 от АПК индивидуалният
административен акт е издаден, след като са изяснени фактите и обстоятелствата
от значение за случая и са обсъдени направените възраженията на
заинтересованите граждани.
По отношение съответствието с материалноправните норми:
В настоящия
случай съдът констатира, че ответникът правилно е приложил материалния закон, респ. не е налице основание по смисъла на чл. 146, т. 4, във
вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен. В
настоящия случай страните не спорят, че административното производство е
протекло по реда, разписан в Раздел І, Глава ХІІІ, Част ІV от ЗУТ – „Временни
пътища“. Производството попада в приложното поле на чл. 190, ал. 6, предложение
второ от ЗУТ, доколкото не е налице писмен договор с нотариална заверка на
подписите между заинтересуваните собственици на поземлени имоти, при което
въпросът за осигуряване на достъп до имота се урежда чрез издаване на заповед
от кмета на общината. В конкретния случай процесната заповед е съобразена с
Решение № 5-3 по Протокол № 5 от 12.05.2017 г. и Решение № 7-2 по Протокол № 7
от 22.06.2017 г. на общинската комисия за определяне на трасета за достъп до
имоти. Разпоредено е трасето на
временния път да мине през ПИ 10135.3523.270, следвайки трасето на уличната
регулация по ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 2483-5 по Протокол № 33 от
19,26.10.2005 г. но Общински съвет Варна.
От доказателствата по делото е видно, а и между страните липсва спор
досежно обстоятелството, че за прилежащата територия, попадаща на територията
на СО „Кочмар“, в която попадат господстващият имот ПИ 10135.3523.270 и обслужващият имот
ПИ 10135.3523.271, има влязъл сила ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 2483-5 по
Протокол № 33 от 19,26.10.2005 г. но Общински съвет Варна. В частта за съседния
на оспорващите и на заинтересована страна поземлен имот – ПИ 10135.3523.267
процесния ПУП-ПРЗ е отменен с посоченото по-горе съдебно решение, като съдът не
е постановил връщане на административната преписка за изработване на ПУП-ПРЗ и
за ново произнасяне в отменената част от плана. Към настоящия момент не е
процедирано изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ ….267, в която част е отменен
одобреният през 2005 г. план. Именно в ПИ ….267 попада част от трасето на
новопредвидената с плана от 2005 г. улица – от о.т. 276 до о.т. 277, о.т. 278,
продължаваща към о.т. 279, о.т. 280 и о.т. 283 (видно от извадка от ПУП-ПРЗ,
одобрен с Решение № 2483-5 по Протокол № 33 от 19,26.10.2005 г. на ОбС-Варна -
л. 55 от делото). Ответникът изрично заявява този факт. С молба, приложена на
л. 44 от делото ответникът сочи, че „няма влязъл в сила ПУП-ПРЗ в отменената от
съда част от плана“.
От
приложената извадка от действащия план за ПИ 10135.3523.270, за който с плана е
отреден УПИ Х-270 (л. 55 от делото, л. 12 от адм.пр.), както и от скицата на
имота от КККР на гр. Варна, одобрена 2008 г. (л. 1 и л. 11 от адм.пр.) се
установява, че след отмяната на Решение № 2483-5 по Протокол № 33 от
19,26.10.2005 г. на ОбС-Варна в частта за имот пл. 267 по плана на СО „Кочмар“
с Решение № 332 от 15.05.2009 г. по адм.д. № 1493/2006 г. на Окръжен съд –
Варна, южната регулационна граница на имота на заинтересованата страна по
делото – УПИ Х-270 представлява частично улична регулационна линия, определяща
границата на имота с прилежаща улица по плана. Т.е. УПИ Х-270 има частично лице
към улица по трасето от о.т. 276 в посока запад към о.т. 275, която улица е
предвидена с ПУП-ПРЗ за СО „Кочмар“ и не е налице отмяна на плана в тази част. Останалите граници на УПИ Х-270 се
явяват странични регулационни към други поземлени имоти, отредени също за
застрояване.
За УПИ
Х-270, кв. 25 одобреният ПУП-ПРЗ на СО „Кочмар“ предвижда жилищно застрояване,
показано с ограничителни линии на застрояване (скица-извадка от плана – л. 55
от делото). Такова предвиждане за застрояване по плана има и за съседните му –
УПИ ІХ-269, УПИ ХХХVІ-257, 362, 363 (обединен ПИ ….563), както и за имота на
оспорващите, който се явява такъв през улица – УПИ ХІІІ-271.
Установява
се, че улицата от о.т. 276 до о.т. 275, предвидена с ПУП-ПРЗ, одобрен с
посоченото по-горе решение през 2005 г., не е реализирана, респ. доколкото
процесната улица е именно изискуемия съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗУТ изход,
достъп, лице към улица или път, то към настоящия момент няма достъп до УПИ
Х-270, кв. 25 по плана на СО „Кочмар“ (имотът на заинтересованата страна).
Разпоредбата
на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ предвижда възможност, когато съгласно ПУП някои
урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди
тези улици да са открити, общината да може да прокарва временни пътища, които
да осигуряват достъп до съответните имоти.
Алинея 3 на чл.190 от ЗУТ сочи недвусмислено, че временните пътища трябва
по възможност да следват новите улици по ПУП, като е поставено и изискване временните
пътища да се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и
постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Идеята на законодателя е
прокарването на временните пътища да се изпълнява като един вид подготвителен
етап до реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП по отношение на
уличната регулация като част от ПУП-ПРЗ в случая. С оглед на това и нормата на
чл. 190 (във всичките й алинеи) поставя като приоритет при прокарване на
временни пътища да се следват трасетата на улиците съобразно влезлите в сила устройствени
планове, а не толкова намирането на най-кратък или най-икономически изгоден
вариант. Действително следва да се има предвид, че става въпрос за препоръка, а
не за задължение за пълно следване на трасето на временния път на трасето на
новите улици по ПУП. Това е така предвид използвания израз „трябва по
възможност“. Тази регламентация обаче за съобразяване на временните пътища с
пътищата по устройствените планове следва първо максимално да бъде изследвана и
само по изключение да се допуска прокарване на временен път, неследващ трасето
на предвидените улици по плановете. Законодателят е поставил и като ограничение
временните пътища да се прокарват по начин, по който да не се засягат заварени
сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Предвид това съдът
счита, че при определяне на трасето за прокарване на процесния временен път
ответникът е следвало преди всичко да се основава на трасето на улицата по
ПУП-ПРЗ от 2005 г. и на заварените сгради и постройки, както и дълготрайните
декоративни дървета.
От друга страна, според общите принципи на административното право – чл. 6
от АПК следва при разрешаването на прокарването на временния път да се
съобразява същият да е икономично осъществим, да е с възможност за
целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти, както и да не засяга
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта.
В случая съдът намира, че не е налице друг по-благоприятен вариант за
временен път, поради което оспорената заповед се явява законосъобразна.
Видно от Протокол № 7 от 22.06.2017 г. назначената от кмета комисия е
обсъдила възражението на собствениците на ПИ …271 (УПИ ХІІІ-271) и предложения
от тях вариант за трасе на временния път от южната страна на ПИ …270 (УПИ
Х-270). Комисията е приела, че от една страна, че теренът от южната страна на
ПИ …270 е много стръмен и прокарването на временен път ще е неикономично
изгодно и трудно за изпълнение, а от друга страна, че определеното от комисията
трасе на временния път през ПИ ….271 (на оспорващите) следва трасето на
уличната регулация на ПУП-ПРЗ на СО „Кочмар“ и няма да нарушава интересите на
собствениците в по-голяма степен от необходимото. Така направеният извод е
напълно възприет от ответника, който позовавайки се на него и съобразявайки предвижданията
на ПУП-ПРЗ (включително частичната му отмяна по отношение ПИ …267), както и
отчитайки невъзможността да се ползва ПИ …270, е посочил, че най-късото трасе
за осигуряване на достъп до ПИ …..270 е да се влезе по съществуващ на място път
от западната страна на ПИ 266 и ПИ 271, след което да се премине през ПИ …271
по северната му граница, като това трасе е най-лесно за изпълнение на място.
Съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и постановена в
съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като този извод се
обосновава и със заключенията на двете експертизи по делото, които съдът, както
се посочи, напълно кредитира като компетентно изготвени, обективни и
кореспондиращи с фактите, установяващи се от останалите доказателства по
делото.
От заключенията, които и двете вещи лица потвърждават при изслушването им
от съда, направени след извършен оглед на място и замервания и съобразявайки и
предвижданията на действащи ПУП-ПРЗ, се установява, че не е налице друг
възможен за трасе на процесния временен път, обслужващ ПИ …270, и същевременно
по-икономично осъществим вариант, не е налице друго техническо решение, което
да е по-благоприятно, по-икономично осъществимо. И от двете заключения се
установява, че трасето и конфигурацията на временния път по оспорената заповед,
следва трасето на предвидената по ПУП-ПРЗ улица от о.т. 276 до о.т. 275, която
улица продължава на северозапад от имотите. Вещите лица са изследвали дали
трасето на временния път по оспорената заповед засяга заварени сгради и
постройки, както и дълготрайни декоративни дървета, като са дали заключение, че
не е налице такова засягане. Според заключенията и на двете вещи лица
временният път по оспорената заповед е 38 м, площта му е 141 кв.м, наклонът на
терена по трасето – средно 2,5%, като площта на пътя засяга ПИ …271 и следва
трасето на предвидената по ПУП-ПРЗ улица.
При изследване на няколко варианта за други трасета на временен път,
осигуряващ достъп до ПИ …270 (УПИ Х-270) вещите лица ясно посочват, че от една
страна тези трасета не следват трасето на предвидената по ПУП-ПРЗ улица, а от
друга страна, са трудно осъществими, поради наличието на необходимост от
преодоляване на денивелация, извършване на големи по обем земни и строителни
работи на значителна стойност, изграждане на подпорни стени. Съдът намира, че следва
да се има предвид и че независимо, че става въпрос за временен път, същият
следва да отговаря на строителните правила и нормативи като широчина и наклон,
а както и вещите лица сочат по изследваните други варианти трудно и дори
невъзможно би било постигането на тези нормативни изисквания.
По отношение на доводите на оспорващите във връзка с възможността за
провеждане на временния път с привързване към съществуващи подходи на място и
отмяната на ПУП-ПРЗ за ПИ …267, където попада продължението на улицата от о.т.
276 до о.т. 279 и до о.т. 282, последната осова точка вече на съществуващия
бул. „Трети март“, който е в южна посока от имоти, съдът съобрази следното:
Видно от отразяването на имота и на оспорващите (ПИ …271), и на
заинтересованата страна (ПИ …270) в КККР (която е одобрена след одобряване на
ПУП-ПРЗ от 2005 г.) – скица на л. 1 и л. 11 от адм.пр. и
отреждането за тези имоти с ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 2483-05 по Протокол №
33/19,26.10.2005 г. на ОбС-Варна (л. 47 от делото), както и предвид Решение №
332 от 15.05.2009 г. по АД № 1493/2006 г. на Окръжен съд-Варна, с плана,
одобрен 2005 г., същите са урегулирани имоти и е предвидено конкретно
застрояване. Планът предвижда отнемане на част от ПИ …271 (на оспорващите) в
северна посока за улицата от о.т. 275 до о.т. 276. (л. 55 от делото). Няма
данни планът да е проявил отчуждително действие (по арг. от чл. 16 от ЗУТ) или
да е оценена и отчуждена частта от имота на оспорващите за реализиране на
улицата. Безспорно обаче е налице предвиждане на действащ устройствен план,
според което се отнема част от имота на оспорващите за улица, в чиято
най-северна част попада трасето на временния път по оспорената заповед.
Предвижданията на така одобрения и явяващ се действащ план както за ПИ …
270 (на заинтересованата страна), така и за ПИ …271 (на оспорващите) са
задължителни. Не са налице данни оспорващите да са отпочнали процедура по
изменение на този план.
От друга страна, действително с оглед отмяната от съда на решението на
ОбС-Варна, с което е одобрен процесния ПУП-ПРЗ за ПИ …267, отреден за улица, в
продължението на която са имотът на оспорващите (УПИ ХІІІ-271) и имотът на
заинтересованата страна (УПИ Х-270), следва да се приеме, че улицата е предвидена
само до о.т. 276, без да е налице продължение на тази улица, осигуряващо
свързването й с бул. „Трети март“. С основание процесуалният представител на
оспорващите настоява, че при отмяната от съда на плана в частта за ПИ …267, не
следва да съществува недопустимо предвиждане по плана за УПИ без достъп до
улица или път. В случая обаче, след отмяната на ПУП-ПРЗ за ПИ …267, УПИ Х-270
(на заинтересованата страна) има макар и частично лице (изход) към улица, както
изисква чл. 14, ал. 4 от ЗУТ. Дали това лице е в съответствие с предвидените в
ЗУТ за него размери е въпрос, отнасящ се към законосъобразността на плана,
която не следва да бъде обсъждана в настоящото производство, предвид
недопустимостта на косвен контрол, обоснована от възможността за оспорване на
плана в самостоятелно производство.
Съществуващият на място понастоящем подход (бетонов път, рампа) към ПИ…267
и ПИ …269, визиран в лилаво на комбинирана скица № 5 по второто заключение,
освен, че вещото лице заявява, че трасето му не е предвидено по никакъв
регулационен план, същото е и със среден наклон 15%, при допустими 10%. Поради
което трасе на временен път до този подход не следва да се приема, че е в
съответствие със закона, а и останалите варианти, изследвани от вещите лица не
опровергават направения от ответника извод, че именно трасето на временния път
по оспорената заповед се явява едновременно следващо трасето на предвидената по
ПУП-ПРЗ улица и е възможно най-икономично осъществимо, без да се засягат
съществуващи сгради и постройки, както и декоративни дървета.
Независимо, че не влекат извод за незаконосъобразност на процесната
заповед, съдът напълно се солидаризира с възраженията на оспорващите по
отношение липсата на ново планово предвиждане за връзка на предвидената улица
северно от имота им с бул. „Трети март“, т.е. в частта, в която планът е
отменен от съда.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 1, ал. 1, изр. второ от ЗУТ устройството
на територията на РБ следва да гарантира устойчиво развитие и благоприятни
условия за живеене, труд и отдих на населението. Общинските съвет и кметовете
на общините определят политиката и осъществяват дейностите по устройство на
територията на съответната община - чл. 5, ал. 1 от ЗУТ. С одобряването на
процесния ПУП-ПРЗ за СО „Кочмар“ ангажиментът на общината не е отпадал. Не
следва да се толерира нито неглижирането на задължението на общината да
изработи ПУП-ПРЗ в частта, отменена от съда с решение, влязло в сила на
15.05.2009 г., нито задължението да се реализира в неотменената част улицата,
предвидена с процесния план още през 2005 г. В този смисъл, предвид изискването
предвижданията на плана да са икономично осъществими и да дават възможност за
целесъобразно устройство на УПИ и на кварталите – чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, то по
принцип соченото като основание за провеждане на временен път в оспорената
заповед обстоятелство, че „теренът е стръмен и за изграждането на пътя ще са
необходими много средства“ не представлява основание общината да не отпочне
реализирането на предвижданията за процесната улица по плана от 2005 г. в
неотменената от съда част. Ангажимент на общината е да обезпечи както планово,
така и с прилагането на плана достъп на урегулираните имоти до улица, път или
по изключение към алея в парк. Неглижирането кумулативно на задължението да се изработи
ПУП-ПРЗ за частта, отменена от съда и на задължението да се приложи планът по
отношение на уличната регулация, в случая се преодолява с проведената процедура
по чл. 190 от ЗУТ. Провеждането обаче в случая на процесния временен път
създава понастоящем конфронтации между собствениците на имоти, вследствие
недобросъвестното поведение на общината, която отказва да обезпечи процесните
УПИ с прилагането на предвидена по план улица (реалното изграждане на улица).
Съдът съобразява, че евентуално изработването на ПУП-ПРЗ в отменената от
съда част за ПИ …267 може и да доведе до промяна в трасето на предвидената
улица по плана от 2005 г., както и до конфигурацията на имотите (както на
оспорващите, така и на заинтересована страна). Както се посочи обаче
понастоящем така предвидената улица от о.т. 275 до о.т. 276 се явява предвидена
с действащ ПУП и не е налице пречка, доколкото същата продължава на
североизток, да се прокара процесният временен път по оспорената заповед,
независимо, че е отменен ПУП-ПРЗ за частта на улицата от о.т. 276 към о.т. 277
(частта от улицата попадаща в ПИ ….267, планът за която е отменен от съда).
С оглед изложеното, предвид липсата на съгласие, правилно на основание чл.
190, ал. 6 от ЗУТ с оспорената заповед е разрешено прокарването на процесния
временен път, който е в съответствие с изискванията на ЗУТ - следва новата
улица (от о.т. 276 до о.т. 275) по ПУП-ПРЗ на СО “Кочмар“ и не засяга заварени
сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Оспорената заповед
не страда от пороци, които да са основания за отмяната й – същата е в
съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1, т. 1-5 от АПК. Като
законосъобразна заповедта постига легитимната цел на закона, като в случая не е
налице непропорционалност на засягането.
Предвид изложеното по-горе, жалбата срещу Заповед № 1958 от 30.06.2017 г.
на Зам.кмета на Община Варна се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, доколкото ответникът и
заинтересованата страна не са направили искане за присъждането на такива в
тяхна полза.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
настоящият състав на Административен съд - Варна,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Н. с ЕГН ********** и Д.Д.Н. с ЕГН
********** срещу Заповед № 1958 от 30.06.2017 г. на Зам.кмета на Община Варна,
с която е разрешено на С.С.И. – собственик на поземлен имот (ПИ) 10135.3523.270
по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“ да прокара временен път през ПИ 10135.3523.271
по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“, собственост на оспорващите с ширина 3,50 м
покрай част от северната граница на имота, с общо засегната площ 141 кв.м,
както е означен временният път със зелени линии на скица № 369/26.06.2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението
за постановяването му.
СЪДИЯ: