Решение по дело №265/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Й.“ ЕООД против Заповед № РД-10-34/20.02.2023 г. на Директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство М.“ (ТП ДГС М.).

В жалба са развити доводи за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон на оспорения административен акт, с който на основание чл. 99, т. 2 АПК било възобновено административното производство по Заповед № РД-10-192/13.12.2022 г. на Директора на ТП ДГС М. за определяне на „Й.“ ЕООД за купувач на дървесината от обект № 2303-1 в проведения електронен търг с наддаване и същата била отменена. Като мотиви било посочено, че участникът не отговарял на изискванията на чл. 115 от Закона за горите (ЗГ), на изискванията на чл. 38, ал. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата), както и на изискванията на т. 7.10.4 от условията за провеждане на електронния търг. Оспорва се твърдението, че бил представен документ с невярно съдържание – обобщена справка за постъпилата, преработена и експедирана дървесина. В тази връзка се представя официален документ с подпис и печат от Регионална дирекция по горите (РДГ) Кърджали, като се твърди, че цитираната в обжалваната заповед справка не била заверена по надлежния ред от РДГ К. и не била подписана от управителя на дружеството. Същото не било запознато с резултатите от извършената му проверка от РДГ Кърджали, като не било ясно дали и такава проверка е извършена по отношение на останалите участници от търга.

Предвид изложеното се иска да се отмени обжалваната заповед и да се постанови продължаване действието и изпълнението на сключения на 13.01.2023 г. между страните договор, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на ТП ДГС М., чрез пълномощника си адв. А.Й. ***, изразява становище за нейната неоснователност и моли същата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № РД-10-164/23.11.2022 г. на Директора на ТП ДГС М. е открита процедура „електронен търг с наддаване“ с предмет продажба на прогнозни количества добита дървесина на временен склад за обект от горски територии държавна собственост в района на ТП ЛФ 2023 № 2303-1.Посочено е още, че заповедта се издава на основание чл. 74а, ал. 1 от Наредбата, като чрез нея се одобрява и утвърждава документацията за участие в търга, която включва и Условия за провеждането на процедурата. В т. 7.10.4. от Условията е предвидено, че участниците следва да отговарят на изискванията на чл. 38, ал. 2, т. 4 от Наредбата, а именно да са преработили през предходната година (в случая през 2021 г.) в собствен обект по чл. 206 ЗГ количество дървесина, което не е по-малко от 50 на 100 от обема дървесина в обекта, за който участват.

Със Заповед № РД-10-185/13.12.2022 г. на Директора на ТП ДГС М. е назначена комисия, която да проведе гореописания търг, определен е срок от три работни дни за приключване работата й, като е указано за резултата от работата си комисията да състави протокол за проведения търг, който да бъде предаден за утвърждаване заедно с цялата документация, събрана в хода на провеждането на търга.

От Протокол относно процедура ЕТ02738 от 13.12.2022 г. се установява, че тази комисия е разгледала, оценила и класирала постъпилите заявки за участие на участниците в търга, като е предложила на Директора на ТП ДГС М. да издаде заповед за определяне на купувач – класирания на първо място участник „Й.“ ЕООД.

Със Заповед № РД-10-192/13.12.2022 г. на Директора на ТП ДГС М. е обявено класирането от проведения на 13.12.2022 г. електронен търг с наддаване за продажба на прогнозни количества добита дървесина на временен склад в горски територии държавна собственост в териториалния обхват на ТП от обект № 2303-1, както следва: класиран на първо място и определен за купувач на дървесина е „Й.“ ЕООД.

От писмо изх. № ПО-06-86/20.12.2022 г. на Директора на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП (ЮИДП) Сливен се установява, че срещу заповедта е постъпила жалба от „Консорциум ДС“ ООД, на която е отговорено, че директорите на ТП издават индивидуални административни актове, имат статут на административен орган съгласно § 1, т. 1 ДР АПК, но не принадлежат към структурата на изпълнителната власт, тъй като осъществяват функциите на държавното предприятие, чието ТП са, в определения му район на дейност, съответно – между директора на държавното предприятие и директора на ТП се сключва договор за управление, но същите не са в отношения на власт и подчинение.

Със Заповед № РД-10-11/12.01.2023 г. на Директора на ТП ДГС М. е назначена комисия, която да извърши проверка на представените от “Й.“ ЕООД документи, която е изразила становище, че с определения купувач следва да бъде сключен договор за обект № 2303-1 - Протокол с вх. № ПО-05-4/12.01.2023 г.

На 13.01.2023 г. между ТП ДГС М. като продавач и „Й.“ ЕООД като купувач е сключен договор за покупко-продажба на прогнозно количество добита дървесина от временен склад за обект № 2303-1.

С писмо изх. № РД-06-56/02.02.2023 г. на Директора на ЮИДП Сливен, Директорът на ТП ДГС М. е уведомен, че във връзка с жалба на „Консорциум ДС“ ООД, в която са изложени твърдения, че „Й.“ ЕООД не е преработвало дървесина за 2021 г. на територията на община М., е изискана информация от РДГ Кърджали, като с писмо № ИАГ-2079/25.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ са изнесени данни, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. „Й.“ ЕООД не е извършвало преработка на дървесина и представената от дружеството обобщена справка за постъпилата, преработена и експедирана дървесина удостоверява неверни данни. Поради това основателен бил изводът, че „Й.“ ЕООД не отговаряло на изискванията на чл. 115 ЗГ/на изискванията на чл. 38, ал. 2, т. 4 от Наредбата, както и на изискванията на т. 7.10.4 от условията за провеждане на електронния търг, тъй като от проверката на РДГ К. е установено, че в регистрирания мобилен обект по чл. 206 ЗГ (товарен автомобил „Мерцедес 814“ с рег. № ******) не е извършвана преработка на дървесина. Посочено е още, че били налице основания за възобновяване на административното производство по реда на чл. 99, ал. 1, т. 2 АПК, както и по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 АПК, и прекратяване на процедурите на основание чл. 74е, ал. 1, т. 7 от Наредбата.

Видно от писмо № ИАГ-2079/25.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ, проверка на дружеството на регистрирания товарен автомобил не е извършена от служители на РДГ Кърджали, тъй като негов представител не се е явил. Посочва се, че на дружеството е съставен акт за несъхраняване на превозни билети за постъпила и експедирана дървесина за срок от 3 години. Приложена е обобщена справка за постъпилата, преработена и експедирана дървесина за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., според която в мобилния обект - товарен автомобил „Мерцедес 814“ с рег. № ******, не е извършена преработка на дървесина, като получени и експедирани са 122,7 куб.м. дърва.

Със Заповед № РД-10-34/20.02.2023 г. на основание чл. 99, т. 2 АПК Директорът на ТП ДГС М. е възобновил административното производство, приключило с влязла в сила Заповед № РД-10-192/13.12.2022 г. за определяне на купувач в проведения електронен търг с наддаване с предмет продажба на прогнозни количества добита дървесина от временен склад от обект № 2303-1 в териториалния обхват на ТП ДГС М., поради открити нови писмени доказателства, които не са били известни към датата на издаване на заповедта, а са от значение за издаване на заповедта за определяне на купувач. Със същата заповед е отменена негова Заповед № РД-10-192/13.12.2022 г., с която е обявено класирането на участниците и е определен купувач на дървесина за обект № 2303-1 „Й.“ ЕООД, с мотиви, че участникът не отговаря на изискванията на чл. 115 ЗГ, на изискванията на чл. 38, ал. 2, т. 4 от Наредбата, както и на изискванията на т. 7.10.4 от условията за провеждане на електронния търг.

Видно от представената разпечатка от електронната платформа за реализация на дървесина на ЮИДП Сливен, оспорената заповед е била обявена на интернет страницата му на 20.02.2023 г.

От приетото заключение на назначената съдебно-графологична експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано, обективно и неоспорено от страните, се установява, че подписите за „изготвил“ в обобщена справка за постъпилата, преработената и експедираната дървесина през периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. от фирма „Й.“ ЕООД, мобилен обект ******, на територията на РДГ – К. от 24.02.2022 г. не са положени от управителя Ю. И. Ю..

От приетото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, което също следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че след извършена проверка в Регистъра на издадените превозни билети на ИАГ - София и становището на ръководството на РДГ - Кърджали, не е постъпила, преработена и експедирана дървесина от фирма „Й.“ ЕООД с. Ръженово през периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. по нормативно регламентирания ред, като жалбоподателят няма издадени електронни и хартиени превозни билети за постъпилата и експедирана дървесина и не са налице други писмени документи, удостоверяващи добив и транспортиране до мобилния обект и от него на дървесина за процесния период. Изяснява се и че мобилният му обект „Мерцедес“ 814 с ДК № * **** ** вписан под № *** в единния регистър на обектите по чл. 206 ЗГ, притежаващ производствена марка К *****, не е снабден с мощности за преработка на дървесина към настоящия момент и не бил снабден с такива в горепосочения период.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за това, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, но по различни от изложените в нея съображения:

Съгласно чл. 99 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато е налице някое от основанията, посочени в т. 1 до т. 7 от с.з.

Според настоящия съдебен състав обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен.

Не се спори, а и от съдържанието на Заповед № РД-10-164/23.11.2022 г. на Директора на ТП ДГС М. е видно, че тя подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Хасково на основание чл. 74е, ал. 4 Наредбата. Съгласно цитираната разпоредба заповедта на открилия процедурата продавач за определяне на купувач, с която завършва електронният търг за продажба на дървесина, може да се обжалва по реда на АПК. Следователно, тя, както и отменена с оспорения в настоящото производство акт са подлежали на оспорване по административен ред по реда и условията на чл. 81 – чл. 98 АПК, тъй като с Наредбата не е изключено и ограничено изрично обжалването по административен ред.

На следващо място е необходимо да се изследва има ли непосредствено по-горестоящ административен орган издателят на обжалваната заповед, съответно компетентен ли е същият сам да отмени влязлата в сила заповед за определяне на купувач в електронния търг.

Съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 2 ЗГ за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1, които са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Според чл. 167 и чл. 169, ал. 1 ЗГ органи на управление на държавните предприятия по чл. 163 са: 1. министърът на земеделието; 2. управителният съвет, който се състои от трима членове, включително директора на предприятието. В чл. 164 ЗГ е предвидено, че държавните предприятия имат двустепенна структура: 1. централно управление; 2. териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Съгласно чл. 173, ал. 1 – ал. 3 ЗГ държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност, те се ръководят и представляват от директори, с които директорът на държавното предприятие сключва договори за управление (чл. 172, ал. 1, т. 4 ЗГ). По смисъла на чл. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбата „възложители за горските територии - държавна собственост, са: 1. директорите на държавните предприятия; 2. директорите на териториалните поделения на държавните предприятия или оправомощени длъжностни лица - когато са оправомощени от директора на ДП (чл. 172, ал. 1, т. 14 ЗГ).

От тълкуването на горецитираните разпоредби се налага извод, че актовете, които се издават от директора на ТП ДГС във връзка с търговете за продажба на стояща дървесина на корен и за продажба на добита дървесина са административни, а не - граждански, въпреки че обвързват държавното предприятие като страна по договор. Издадените от възложителите като органи по чл. 2 от Наредбата са административни актове и в чл. 74е, ал. 4 от Наредбата изрично е предвидено обжалване по реда на АПК, а не по общия исков ред. ТП ДГС М. осъществява функциите на ЮИДП Сливен в определения му район на дейност, като е налице хипотеза на отношение на власт и подчинение, т.е. директорът на ЮИДП Сливен е непосредствено по-горестоящият административен орган на директора на ТП ДГС М.. При това положение компетентен да разгледа производството по възобновяване издаването на Заповед № РД-10-192/13.12.2022 г. на Директора на ТП „ДГС М.“ е директорът на ЮИДП Сливен, а не – издателят й, аргумент от чл. 82, ал. 2 АПК. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че Директорът на ТП ДГС М. е редовно упълномощен от Директора на ЮИДП Сливен да осъществява функциите на ДП в определения район на дейност на ТП, вкл. да организира и провежда процедури по Наредбата по силата на пълномощно, приложено по делото. В тази връзка няма как да е налице редовно упълномощаване при липса на йерархическа административна зависимост между двамата директори. Следва да се отбележи и че в приложеното към преписката пълномощното липсва изрично упълномощаване за действия по отмяна на влязъл в сила административен акт, с който вече е определен купувач на дървесина, каквато е настоящата хипотеза. Допълнителен аргумент може да се изведе и от писмо изх. № ПО-06-86/20.12.2022 г. на Директора на ЮИДП Сливен във връзка с постъпила жалба от „Консорциум ДС“ ООД, в което макар да са наведени доводи за липсата на горестоящ спрямо Директора на ТП ДГС М. орган, няма такива по допустимостта й, а дори е посочено, че твърдения били неоснователни. Ако Директорът на ЮИДП Сливен се е считал за некомпетентен орган при оспорване на административния акт по административен ред, то следвало е да изложи изображения за допустимостта на оспорването и да препрати жалбата на компетентния орган, вкл. на съответния съд по правилата за родовата и местна подсъдност, предвид разпоредбите на чл. 82, ал. 2, чл. 88, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 148 АПК, а по делото няма нито данни, нито твърдения за това.

Ето защо, приемайки, че са открити нови писмени доказателства от значение за издаването на Заповед № РД-10-192/13.12.2022 г., които не са му били известни към датата на издаването й, Директорът на ТП ДГС М. е възобновил административното производство и е отменил заповедта, извън предоставената му от закона компетентност, а това винаги е основание за прогласяването нищожността на акта. Касае се за порок, който не може да бъде отстранен и за чието наличие съдът следи служебно и го обявява, дори и при липса на искане за това – чл. 168, ал. 2 АПК.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за произнасяне при съобразяване на изложените по-горе мотиви относно компетентността, с която разполага, като изложи съображения за допустимостта и основателността на производството по възобновяване по издаване на влезлия в сила административен акт.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 1 100,00 лв., от които 50,00 лв. – внесена държавна такса, 300,00 лв. – внесен депозит за вещо лице по съдебно-графологичната експертиза и 750,00 лв. – договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение. Своевременно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на последното е неоснователно, тъй като то е под минималния такъв, определен в приложимия чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД-10-34/20.02.2023 г. на Директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство М.“.

ИЗПРАЩА преписката на компетентния орган – Директора на Югоизточно държавно предприятие Сливен за произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите му.

ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство М.“, адрес: гр. М., ул. „П.А.“ №, да заплати на „Й.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. ***, общ. М., обл. Хасково, представлявано от Ю. И. Ю., сумата от 1 100,00 /хиляда и сто/ лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: