№ 2183
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело №
20231100500804 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Производството по делото е образувано след обезсилване на решение №
250315/14.01.2021 г. по в. гр. д. № 7015/2019 г. по описа на СГС с решение № 50197 от
25.11.2022 г., постановено по гр. д. 3076/2021 г. по описа на ВКС и връщане на делото на
СГС за ново разглеждане от друг състав.
Депозирана е въззивна жалба от ищеца К. А. И. срещу решение № 2344/ 04.01.2019
г., постановено по гр. д. № 66829/2016 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, с което са
отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр.
Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на
материалния закон.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника „ДОЙЧЕ ТЕЛЕКОМСИСТЕМС СОЛЮШЪНС УНГАРИЯ“ ООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността
му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно.
1
При преценка допустимостта на обжалваното решение, настоящият съдебен състав,
счита следното:
Недопустимо е решението, постановено при липса на някоя от изрично и
изчерпателно предвидените в закона процесуални предпоставки (каквато е вкл.
нередовността на исковата молба) или наличие на процесуална пречка за възникване или
надлежно упражняване правото на иск. Исковата молба е нередовна, когато не отговаря на
изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 127 и 128 ГПК. За редовността на исковата
молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за
допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При
констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на
чл. 127 и чл. 128 ГПК съдът е длъжен да даде указания за отстраняване на нередовностите -
чл. 129 ал. 2 ГПК, като при неизпълнение на същите – да върне исковата молба на
основание чл. 129 ал. 3 ГПК. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за
пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по
аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС /запазило в тази
част действието си и при ГПК от 2007г. вр. т.5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /.
В конкретния случай, в изпълнение на указанията на ВКС - решение
№50197/25.11.2022г. по гр.д. № 3076/2021г. на ВКС, III г.о., /като искането за тълкуване на
цитираното решение направено от К. А. И. с решение № 50001/11.02.2025г. е оставено без
уважение/, въззивният съд, с разпореждане № 3674/16.02.2023г. е дал точни, подробни и
ясни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и относно всеки един
от предявените искове. В изпълнение на указанията е постъпила молба с вх. №
27699/23.03.2023г. подадена от К. А. И.. С разпореждане 13713/22.06.2023г. въззивният съд е
дал допълнителни указания до ищеца поради неизпълнение на дадените указания и излагане
на ясни и точни обстоятелства както за основанието на исковете, така и формулиране на
съответния и изводим от наведените основания петитум на исковете. В изпълнение на
указанията, ищецът е депозирал молба с вх. № 66874/14.07.2023г.
Настоящият състав, счита, че с двете цитирани молби подадени от ищеца – на
22.03.2023г. и на 14.07.2023г., не е отстранил нередовностите на исковата молба и
предявените срещу ответника искове по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК, тъй като:
-относно иска с правно основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. – не става ясно кое
длъжностно лице, съответно дали законния представител на работодателя е извършил един
или повече акта на дискриминация по смисъла на чл.5 вр. §1 т.3 от ДР на ЗЗДискр- липсват
конкретни факти, които описват всеки един твърдян акт на дискриминация – от кое лице, в
какво се изразява преследването, при какви обстоятелства е извършен. Навеждането на
общите твърдения за непредоставяне на информация, недопускане до работа /при условие,
че самия твърди да е бил преместен в друг работен екип/, преместване в друг работен екип
– не са достатъчни да попълнят обстоятелствената част на исковата молба, а и от същите да
се изведе логичния петитум за установяване на нарушението – акт на дискриминация -
деяние с определени обективни признаци. На следващо място, твърдението, че уволнението
му е акт на дискриминация е въпрос, който следва и е бил разгледан при оспорване
законността на уволнението по съдебен ред - в Република Унгария и който спор е
приключил с отхвърляне на исковете на ищеца т.е. уволнението не е признато за незаконно.
Повторното разрешаване на същия спор в настоящото производство е недопустимо;
-относно иска с правно основание чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. – въпреки дадените
подробни указания, че след като ищецът е упражнил защита срещу незаконно уволнение по
исков път - както за отмяна на незаконното уволнение, така и искане за възстановяване на
2
заеманата преди уволнението от него длъжност и които искове са отхвърлени с влязло в сила
съдебно решение, то петитум на иска по чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДиср. за възстановяване на
работа е недопустим;
-относно иска с правно основание чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр- единственото уточнение,
което е направено от ищеца с молба от 22.03.2023г. е, че същия не претендира обезщетение
за неимуществени вреди, а само за такова за имуществени вреди в размер на 50 000,00 лв.,
като не са посочени ясно какво представляват тези имуществени вреди, а посоченото на
стр.25 от молбата, респ.л.21 от въззивното дело, че „от размера на дължимата ми брутна
работна заплата, за периода от деня на прекратяване на трудовия ми договор, 19.11.2011г. до
деня на възстановяване на заеманата – по трудовия ми договор – 10.05.2010г. длъжност“ e
non sense, доколкото липсва такова възстановяване, тъй като исковата претенция е отхвърлен
с влязло в сила решение. Освен това не става ясно дали е частичен иск от 125 000,00 лв. или
до пърнованачално заявения размер прави оттегляне или отказ, нито в какво се изразяват
тези имуществени вреди, при наличие на законно уволнение.
Съдът не дължи допълнителни указания, при условие, че първоначално дадените са
ясни, в който смисъл е и практиката на ВКС - Определение № 8 от 08.01.2010г. по ч.гр.д. №
755/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС, Определение № 630 от 09.12.2010г. по ч.гр.д. № 433/2010г.,
г.к., ІІІ г.о. на ВКС; О. на СГС от 13.03.2012г. по ч.гр.д. № 3590/2012г.; Определение № 621
от 02.11.2010г. по ч.гр.д. № 600/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС.
Предвид гореизложеното, въззивният съд счита, че са налице предпоставките на
чл. 129 ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба, съответно постановеното по нередовната
искова молба първоинстанционно съдебно решение като недопустимо, следва да бъде
обезсилено, на основание чл. 270 ал. 3 ГПК и производството по делото - прекратено.
Съгласно т. 7 на ТР № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС, което е запазило значението си
и при действието на ГПК от 2007 г., когато пред въззивния съд, респ. пред ВКС, са
констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения
срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като
обезсилва решението на долустоящите инстанции и прекратява производството–в т. см. и
Определение № 780 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1817/2014 г., II т. о., ТК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270 ал. 3 изр. 1 ГПК, решение № 2344/ 04.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 66829/2016 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав.
ВРЪЩА искова молба вх. № 8024696/23.11.2016г. по входящия регистър на
Софийски районен съд подадена от К. А. Д. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК..
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4