Р Е Ш Е
Н И Е
№ 150
гр. Велико Търново, 17.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, първи състав, в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Марияна
Микова
с участието на секретаря В.Г.и представителя
на Окръжна прокуратура - Велико Търново -
Светлана Иванова , като разгледа
докладваното от съдията Микова адм. дело№48/2017г. по описа на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Жалбоподателят Л.М.А., в качеството
си на ЕТ „ЕЛМА-94С-Л.А.“***, съдебен адрес ***, обжалва РА №Р-04000416000386-091-001/06.07.2016г.
издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с Решение №316/10.10.2016г.
на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика „/Дирекция
„ОДОП“/-Велико Търново/, с който РА на ревизираното лице са определени задължения, както следва :
= е начислен
ДДС общо в размер на 10492,43лв. за
данъчни периоди месец март, април,
октомври, ноември и декември 2010г., за данъчни периоди месец февруари, месец
юни, месец юли, месец октомври, ноември и декември 2011г.; за данъчни периоди
месец януари,март,, април,юни, юли,
август, септември, октомври, ноември и декември 2012г.; за данъчни периоди
месец януари,февруари ,март, април, май и юни 2013г. ; за данъчни периоди месец
януари, април, май, юли, август септември
и октомври 2014г., както и са определени лихви в размер на 4413,52лв.;
= е отказано
право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 79528,46лв. за
данъчни периоди месец март, април, май и
юни 2015г. и са начислени лихви в размер на
8702,42.
Твърди, че
оспорваният РА е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен със законните последици от това, тъй като ревизията е
извършена по особения ред, регламентиран в ДОПК, без да са били налице
предпоставките за това по смисъла на
чл.122 от ДОПК, както и че в тежест на органите по приходите е да
докажат както получаването на стоките по
фактури, които не са отразени във воденото
счетоводство на едноличния търговец, за които стоки жалбоподателят е категоричен, че изобщо не са получавани от него, така и че
следва да бъде доказано по безспорен начин от приходната администрация, че при
продажбата на тези „получени„ стоки
данъчнозадълженото лице е реализирало
приходи от тези стоки, които приходи не
е отчел. Намира, че при липсата на
такива доказателства - относно получаването на стоките по тези фактури,
продажбата им и реализиране на приходи, които не са намерили отражение във воденото от търговеца счетоводство - направеният извод от
органите по приходите за укрити приходи е неверен и недоказан. Навежда доводи, че при липса на доказателства за
наличието на хипотезата по чл.122,ал.1 от ДОПК, приходната администрация, в
разрез със закона, е пристъпила към определяне на облагаемата данъчна основа по реда, предвиден
в нормата на чл.122 от ДОПК, поради което и определените задължения се явяват
незаконосъобразни, което налага отмяна на обжалвания РА в тази му част като
незаконосъобразен със законните последици от това.
В жалбата се навеждат доводи и че неправилно и
незаконосъобразно приходната
администрация е отказала да признае право на данъчен кредит на търговеца по
спорните фактури, за които от страна на жалбоподателя са били изпълнени всички
изисквания това право на приспадане на данъчен кредит да му бъде признато. Позовава
се на трайната практика на Върховният административен съд, че отказът на органа по приходите да признае
на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит поради това, че
издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение на изискванията на данъчното законодателство не протИ.речи на изискванията на чл.167,168,б.“а“,чл.220,т.1 и чл.226 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от
Съда на ЕС. Твърди, че в конкретния случай от страна на органите по приходите
не се твърди , а и не са събрани доказателства жалбоподателят да е знаел или да
е трябвало да знае, че е част от измама с ДДС, за да му бъде отказано
признаване правото на данъчен кредит.
ЕТ „Елма – 94С-Л.А.„ моли съда, след като прецени
събраните доказателства в тяхната
съвкупност, да постанови решение, с което да отмени РА№Р-04000416000386-091-001/06.07.2016г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 316/10.10.2016г. на Директора на
Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика„ -Велико Търново като неправилен и незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство жалбоподателят
поддържа жалбата си по първоначално наведените в нея доводи за
незаконосъобразност на обжалвания РА. Във връзка с указания на съда досежно
уточняване предмета на оспорване, жалбоподателят изрично
уточнява,че предмет на обжалване
е самият
РА.
Въпреки ясните и подробни указания на съда
относно необходимостта да бъдат ангажирани конкретни доказателства за
установяване на определени правни релевантни факти и в частност за установяване изпълнението на всички законови предпоставки
за признаване на правото на данъчен
кредит, от страна на жалбоподателя не са
представени никакви
доказателства.
Ответникът по жалбата – Директорът
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че органите по приходите
са издали законосъобразен ревизионен
акт, при стриктно следване на процедурата по чл.122 от ДОПК и при правилно
прилагане на относимите материално-правни норми. Моли съда, при
постановяване на своето решение, да съобрази мотивите на Директора на
Дирекция“Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Велико Търново, изложени в
потвърдителното решение досежно законосъобразността на обжалвания РА.
Ответник- жалба акцентира, че правилно и обосновано,
въз основа на обективни обстоятелства и
по категоричен начин е установено, че са налице неотчетени в счетоводството на
ревизираното лице фактури, както и че от продажбата на стоките, получени по тези
фактури жалбоподателят е реализирал
приходи, които следва да бъдат
обложени. Категоричен е , че несъмнено е
установено наличието на условията по чл.122,ал.1 от ДОПК, за да се извърши
облагането на данъчнозадълженото лице по особения ред, посочен в процесуалния закон.Подчертава, че не бива да се
забравя,че обжалваният в това
производство ревизионен акт, по силата
на чл.124,ал.2 от ДОПК се ползва с обвързваща съда
страните и съда доказателствена сила по
отношение на фактическите констатации, установени от приходната администрация и
посочени в този акт. Сочи, че в тежест
на жалбоподателя е да опровергае констатациите в ревизионния акт, посредством
ангажираните доказателства, но че такива доказателства не са ангажирани.
Ответник-жалба
е категоричен, че органите по приходите, в рамките на ревизионното производство,
са предприели необходимите действия, за
да установят дали сделките по
неосчетоводените фактури по нещо
се различават от тези фактури, издадени от същите доставчици, които
фактури са намери отражение във воденото от жалбоподателя счетоводство, като в
хода на тази проверка е установено, че липсват други документи и или нещо, което да различава едните фактури и
съпровождащите ги документи от другите фактури
и съпровождащите ги документи. Моли съда да се съобрази с тази констатация - че
едни и същи документи, като съпровождащи, са били съставяни както по фактури за
доставка на стоки от същите доставчици, които
фактури са надлежно осчетоводени,
така и по фактурите, които не са осчетоводени и които са доставка на стоки от същите тези доставчици .
В заключение, ответникът моли съда, като вземе предвид изложените аргументи, да постанови решение, с което да
потвърди обжалвания РА като правилен и законосъобразен в неговата цялост, като
в полза на данъчната администрация бъдат
присъдени разноски в размер на 3561,37лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съобразно представения
списък на разноските.
Окръжна прокуратура – Велико Търново, представлявана от прокурор
Иванова, взема мотивирано становище за неоснователност и недоказаност на
подадената жалба. Намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден при съобразяване
с всички събрани в хода на
ревизията доказателства и при правилно
приложение на приложимите материално правни норми.
Представителят на прокуратурата счита за безспорно
установено както наличието на предпоставките за извършване на ревизията по особения
ред, така и че законосъобразно и обосновано са определени данъчните
задължения на ревизираното лице. Изтъква, че въпреки дадените възможности и ясни указания от съда, от
страна на жалбоподателя не са били ангажирани доказателства, с който да бъдат
опровергани фактическите констатации и
да може да бъдат направени различни изводи от тези направени от приходната администрация,
с оглед разпоредбата на чл.124,ал.2 от ДОПК.
По тези съображения, представителят на Окръжна
прокуратура - Велико Търново предлага на
съда да постанови съдебен акт, с който да остави подадената жалба без уважение
като неоснователна и недоказана и да потвърди
обжалваният ревизионен акт като
правилен, обоснован и законосъобразен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка, обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящето
производство е РА №Р-04000416000386-091-001/06.07.2016г.,издаден от Н.С.И.-възложила
ревизията и В.Ц.В.-ръководител на
ревизията, органи по приходите при ТД
на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение
№316/10.10.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика„/Дирекция „ОДОП“/- Велико Търново/, с който РА на
ревизираното лице са определени
задължения, както следва : начислен е ДДС в размер на 10492,43лв. за
данъчни периоди месец март, април,
октомври, ноември и декември 2010г., за данъчни периоди месец февруари, месец
юни, месец юли, месец октомври, ноември и декември 2011г.; за данъчни периоди
месец януари, март, април, юни, юли,
август, септември, октомври, ноември и декември 2012г.; за данъчни периоди
месец януари, февруари , март, април, май и юни 2013г. ; за данъчни периоди
месец януари, април, май, юли, август, септември и октомври 2014г. и съответни лихви в размер
на 4413,52лв., и е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 79528,46лв и са
начислени лихви в размер на 8702,42лв.
Административното производство по издаване на
процесния РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/№Р-04000416000386-020-01/21.01.
2016г., издадена от Н.С.И. - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Велико
Търново, надлежно оправомощен за това със Заповед №532/25.08.2014г. на
директора на ТД на НАП - Велико Търново орган.. ЗВР е връчена на ревизираното
лице Л.А. на 10.02.2016г., видно от
надлежното удостоверяване на това обстоятелство в разписка, представляваща неразделна
част от самата заповед /т. 2 , л.148 от преписката по издаване на РА/. С тази
ЗВР е възложена ревизия за установяване задълженията на задълженото лице Л.М.А.,
в качеството му на едноличен търговец „Елма-94-С-Л.А.“ по ЗДДС. Ревизията е повторна, възложена в изпълнение
на Решение №20/15.01.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- Велико Търново, с
което решение първоначално издаденият РА
№ Р04001515002422-091-001/27.10.2015г.
е отменен и преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за
възлагане на ревизия, за възлагане на нова
ревизия.
В хода на
ревизионното производство във връзка с Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице/ИПДПОЗЛ/ изх.№ Р-04000416000386-040-001/02.02.2016г.
от ревизираното лице са изискани
документи, свързани с
издадените на жалбоподателя от „Компас Север „ЕООД фактури
в това число всички
съпътстващи документи, които
следва да са съставени във връзка
с конкретните доставки-експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи,
складови разписки, документи за транспортирането на стоките. В отговор на връченото искане едноличният търговец е
представил декларация, в която е посочил, че фактурите, с които разполага са представени
в хода на предходната ревизия, а всички останали документи се намират в
счетоводството на фирмата. В тази връзка, е извършена проверка в счетоводния
офис на ревизирания субект, при което е установено, че в същност ЕТ“Елма-94-С-Л. А.“ не разполага с никакви други документи
освен спорните фактури и
прикрепените към тях фискални
бонове.
С Протокол №0986567/12.04.2016г. към
настоящето ревизионно производство са
приобщени документи от данъчно-осигурителното досие на ревизираното лице,
представени при предходната ревизия.
Органите по приходите са установили
въз основа на данни от информационната система на НАП – дневници за покупки и продажби на
регистрирани по ЗДДС лица, че за ревизираните периоди от регистрирани по ЗДДС
лица на едноличния търговец
са издадени фактури за извършени доставки на стоки, част от които
фактури обаче не са отчетени в счетоводството на ревизираното лице и съответно
не са включени в дневниците му за покупки.
С оглед на тези констатации приходната
администрация е счела, че са налице основания за преминаване към облагане на данъчнозадълженото лице по
специалния ред, регламентиран в чл.122 от ДОПК поради наличието на
обстоятелство по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и по чл.122,ал.1,т.4 – липсва или не
е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане. Изпълнени са законовите
изисквания за връчване на А. на уведомление по чл.124,ал.1 от ДОПК, както и са
изискани декларации по чл.124,ал.3 от ДОПК
за ревизираните периоди и представяне на различни видове справки,
придружени с документи, изрично посочени в искането. От страна на ревизираното
лице са представени само декларации.
. За резултатите от ревизията и на
основание чл.117 от ДОПК е съставен ревизионен доклад № Р-04000416000386-092-001/13.05.2016г.
и връчен на ревизираното лице на
08.06.2016г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от страна на жалбоподателя
не е подадено възражение срещу
РД.
На основание констатациите в РД и приложените
към него доказателства компетентните
органи по приходите са издали оспорвания в това производство РА. Този ревизионен акт е връчен на Л.А. на
20.07.2016г., видно от разписката,
представляваща неразделна част от акта.
Недоволен от РА,
жалбоподателят е оспорил същия, депозирайки жалба пред Директора на Дирекция„Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“-Велико Търново.
Оспорваният РА е потвърден изцяло с Решение №316/10.10.2016г.
на Директора на Дирекция „ОДОП„– Велико Търново. Решаващият орган е изложил
мотиви за правилното прилагане на особения ред за облагане на лицето по чл. 122
от ДОПК, за неоснователност на
изложените от жалбоподателя възражения за недоказаност на направените от органите по приходите
фактически констатации, за установяване по
безспорен начин укриването на
приходи в следствие на неотразени
в счетоводството на едноличния търговец фактури и както за установяване по
безспорен начин липсата на реално извършени облагаеми доставки, за да бъде
признато на ревизираното лице
претендираното право на
приспадане на данъчен кредит.
Потвърдителното
решение е съобщено на ревизираното лице на 03.01.2017г., видно от удостоверяване
на това обстоятелство посредством положения подпис от Л.А. в разписката, представляваща неразделна
част от решение/л.26 от делото.
Недоволен от така постановеното решение от административния орган, Л.А. е
оспорил потвърдения от решаващия орган РА по съдебен ред с жалба, подадена по
чрез куриер на 16.01.2017г. Въз основа на така депозираната жалба е образувано настоящето производство, предмет
на което е законосъобразността на РА №Р-04000416000386-091-01 от 06.07.2016г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Велико Търново.
Не е спорно
между страните, че през ревизираните периоди Л.М.А., в качеството си на
едноличен търговец с наименование ЕТ“ЕЛМА-94-С – Л.А.“, е извършвал търговия на
дребно с хранителни стоки и нехранителни стоки в три търговски обекта – магазин, находящ се
в гр. Гулянци, ул. „Съединение“ и в
два павилиона - единият, находящ се в гр. Плевен, ул. „Гренадерска“№24, а
вторият – в затвора.
Жалбоподателят твърди, че оспорваният акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, тъй като неправилно ревизията е
протекла по особения ред на чл.122 от ДОПК, тъй като липсва реално установяване
на неотчетени доставки, респективно тяхното съответствие или несъответствие с
последващата им реализация. Твърди, че
поради неправилно изследване на доставките по периоди органите по
приходите са достигнали до неправилни
и необосновани фактически и правни изводи.Според жалбоподателя, за да бъдат доказани
предпоставките на чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК и наличието на неотчетени продажби в тежест на органите по приходите е да установят действителното получаване на
спорните фактури и стоките по тях, както и че ревизираното лице е реализирало
приходи от продажбата на тази стоки, които приходи не е отчело.
Вярно и, че
твърдението на жалбоподателя, че не
е получило спорните
фактури и посочените в тях стоки
е твърдение за отрицателен факт и
че получаването на тези стоки и фактури следва да бъде доказано от
данъчната администрация, тъй като установяването на основание за
извършване на ревизия по особения ред по чл.122, респективно чл.122,ал.1,т.2 в
конкретния случай е в тежест на органите
по приходите. От друга страна обаче, няма процесуално правило, което да изисква
доказването на това основание за става
само и единствено с преки доказателства,
а и с оглед характера на издаване
на данъчните документи и предаването
на оригиналите на фактурите на получателя на доставката при
извършването на конкретната доставка
няма как отрицателното твърдение на получателя да се установи с преки
доказателства, представени от самия него. Необходимо и достатъчно условие, за
да се установи получаването на фактурите и
посочените в тях стоки е да са
налице множество косвени доказателства, които разглеждани в своята съвкупност да налагат
като единствено възможен, обоснован и
логичен извод, че сочения като получател в тези фактури правен субект
действително, реално е получило данъчните документи, съпровождащи фактурираните
стоки. В конкретния случай обясненията на доставчиците, дадени в хода на ревизията и надлежно протоколирани, представените допълнителни документи-счетоводни регистри
пътни листи, касови бонове за заплащането на
стоките, наличието на
спорните фактури, заплащането на доставките
на доставчиците в съвкупност водят до извода за наличие но обстоятелство
по смисъла на чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК за извършване на ревизията на жалбоподателя по особения
ред, регламентиран в закона. Ето защо
съдът намира за неоснователен довода на
жалбоподатела,че оспорвания РА
следва да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като не са били налице предпоставките,
визирани в чл.122 от ДОПК. В хода на
ревизионното производство органите по приходите са установили по
безспорен начин, че не всички фактури за
доставка на стоки, издадени от регистрирани по ЗДДС доставчици, за доставка на
стоки на ЕТ“Елма-94-С-Л.А.„
са намерили счетоводно отражение във
воденото от данъчнозадълженото лице счетоводство. Доставчиците на ревизираното лице изрично са
потвърдили извършването на доставките по издадените фактури на ЕТ“Елма-94-С-Л.А.“,
както и заплащането на получените стоки
от получателя на доставката. Следователно безспорно е установено, че едноличният
търговец е реализирал укрити приходи и е налице основание по смисъла на
чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК за преминаване
към данъчно облагане по аналог.
Установено по безспорен
начин е и наличието на
обстоятелство по смисъла на
чл.122,ал.1,т.4 от ДОПК, доколкото воденото от ревизираното лице счетоводство
не дава възможност за
установяване на основата за данъчно
облагане.
Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че в рамките на проведено ревизионно
производство приходната администрация е установила по безспорен начин основанията за извършване на
ревизия по особения ред регламентиран в закона. Фактическите
констатации на органите по приходите са подкрепени от надлежни
доказателства, като след внимателен и
задълбочен анализ на събраните
доказателства в тяхната
съвкупност е направен обоснован извод за наличието на предпоставките за
извършване на ревизията по особения ред,
регламентиран в чл.122 от ДОПК. Впрочем,
както правилно е посочил жалбоподателят
в жалбата си в тежест на ЕТ“Елма – 94-С-
Л.А.“ е да установи, при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от
него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации на
органите по приходите. Де факто обаче, в хода на съдебното производство пред
настоящата инстанция от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани никакви
доказателства, чрез които доказателства да бъдат опровергани фактическите констатации, съдържащи се в оспорвания РА. Не бива да се забравя, че фактическите констатации на РА в
конкретния случай, съобразно нормата на
чл.124, ал.2 от ДОПК се считат за верни
до доказване на противното.
Основните
доводи за незаконосъобразност на РА в частта
му досежно начислен допълнително ДДС в
общ размер на 10492,43лв. е, че
посочените от органите по
приходите фактури за извършени доставки от доставчиците „Табак Трейдинг
партнър“ ООД, „Табак логистик груп Плевен“ ООД, „Табак логистик груп„ АД,“Топкер
-1 „ЕООД, „Полихимкомерс“ ООД, „Строймат“ ЕООД, „Детелина ДП“ ООД, “Прециз
комерс“ ООД, „Юниливър България“ ЕООД, ЕТ “Хармония ВД-С.С.“, „Елком – ВМВ“ ЕООД,
и ЕТ “Веда-В.А.“, не са получени в
счетоводството на жалбоподателя, че
стоките по тези фактури не са
получени от данъчнозадълженото
лице, поради което и тези фактури не са намерили отражение във воденото от ЕТ “Елма- 94-С- Л.А. „ счетоводство.
Анализът
на събраните в хода на ревизията
доказателства дава основание на
съда да приеме, че безспорно е
установено действителното получаване от
ЕТ“Елма- 94-С-Л. А.“ на стоките по
спорните фактури, както и самите фактури, както и реализирането на приходи от тези стоки,
които приходи ревизираното лице не е
отчело. В хода на ревизионното производство са
извършени насрещни проверки на
всеки един от въпросните доставчици,
като резултатите от тези проверки са обективирани в съставените протоколи.
Установено е по безспорен начин, че всички
фактури за извършени доставки на стоки са били предавани при
реалното фактическо предаване на доставяните стоки на лица, работещи в
търговските обекти на едноличния
търговец, като от страна на тези лица е
извършвано плащане в брой на получаваните
стоки. Впрочем А.Д., която е работила
през ревизираните периоди в търговските обекти на жалбоподателя
изрично е посочила в дадено от
нея писмено обяснение, че когато са получавани стоки чрез разносна
търговия стоките са били
заплащани от нея или от други
работници на едноличиня търговец веднага
при получаването им. Противно на твърдяното от жалбоподателя, че
не е получавал фактури и стоки от въпросните доставчици в преписката по издаване на ревизионния акт
се съдържат безспорни доказателства, че
въпросните стоки са получени, но
фактурите за така осъществени доставки
не са намерили отражение
във воденото от данъчнозадълженото лице счетоводство. Установено е по
безспорен начин, че стоките
по издадените от „Табак логистик груп“ АД
фактури с предмет доставка на цигари, издадени от ЕТ “Елма -94-С-Л.А.“ пред
ревизираните периоди са получени от Д., Л.Б. и Ц.Г., като в издадените от доставчика
фактури са положени подписи от посочените лица, които са работили по
трудов договор при жалбоподателя, т.е удостоверено е по безспорен начин получаването на тези стоки и фактури от ревизираното лице. От друга страна обаче при извършената проверка в счетоводството на едноличния
търговец тези фактури не са
отразени като налични, не са отразени по
дебита на счетоводна сметка 304 „Стоки“, не са отразени в дневника
за покупки и СД по ЗДДС през съответния данъчен период.
Доставчикът обаче надлежно е
отразил извършените продажби и е отразил приходите от продажбата на тези стоки в счетоводството си.
По
аналогичен начин стоят нещата и във
връзка с извършените доставки на стоки и
издадените фактури за доставка на стоки с получател ЕТ“Елма-С-94- Л.А.“ от доставчика „Табак
Логистик Груп Плевен„ООД. При проверка в счетоводството на доставчика е
установено, че всички фактури с предмет
доставка на цигари, издадени на
ЕТ“Елма-94-С-Л.А.“, които не са намерили
отражение във воденото от ревизираното лице счетоводство са подписани от лица – служители на едноличния търговец - Д.,
Б., С.. От представените писмени обяснения на доставчика и от останалите
документи, представени в хода на насрещната проверка се установява, че въпросните цигари са били доставяни в търговските обекти на
жалбоподателя, като фактурите са
подписвани от лицата, работещи в тези търговски обекти и са били заплащани в брой.
Посредством
събраните в хода на ревизията доказателства приходната администрация е
доказала по безспорен начин, че
стоките по всичките 20 фактури,
издадени от „Бокородо“ООД , с получател на доставката на стоки
ЕТ“Елма – 94 – С – Л.А.“ са
получени от жалбоподателя, като са били доставяни в двата търговските обекти, стопанисвани от
едноличния търговец в гр. Гулянци и в
гр. Плевен от служители на доставчика П.И.,
М.Ц., И.Г. и В.Ц.. При получаване на стоката тя е била
заплащана веднага в брой
от служителите в търговските обекти. Конкретно
три от фактурите, издадени от
този доставчик за доставка на
стоки-цигари- на жалбоподателя-фактура №**********/ 16.01. 2012г.,фактура №**********/28.11.2011г.
и фактура №**********/30.11.2011г. са подписани
лично от Л. А.. При извършената проверка в счетоводството на ревизираното
лице обаче нито една от тези 20 фактури,
включително и тези подписани лично от Л.А.
не се намират в счетоводството, т.е не
са отразени по дебита на счетоводната сметка 304“Стоки“, по счетоводна сметка 401 „Доставчици“, както и по сметката отчитаща касовите плащания.
Макар
да е подписана от Л. А., издадената от
ЕТ“Хармония 51- С.С.„ фактура №**********/29.10.2010г., с предмет доставка на
нехранителни стоки / домашни потреби/, издадена на жалбоподателя тази фактура не е отразена във воденото от
ревизираното лице счетоводство. Иначе
казано, установено е по безспорен начин, че
стоките по така издадената фактура
са получени реално от едноличния
търговец, той е заплатил тази стока на доставчика в брой при получаването й,
но не е отразил по никакъв начин във воденото счетоводство нито
въпросната фактура, нито е
заприходил получените стоки.
По отношение на фактурите, издадени от
другите доставчици – „Топкер 1“ ЕООД – в издадената фактура няма
подпис, но такъв, без име, е положен в
съставения приемо-предавателен протокол за предаване на стоката на
купувача; „Полихимкомерс“ООД – няма подпис
в издадената фактура; „Строймат“ЕООД - в две от
фактурите няма положен подпис, а
в третата има подпис , но няма име; „Елком –ВМВ“ЕООД – няма положен подпис от получателя на стоката; „Детелина – ДП“ООД –
има положени подписи, но не е вписано
името на лицето получило стоката от
името на едноличния търговец; „Прециз Комерс“ООД-няма положен подпис;
„Табак Трейдинг Пъртнър „ООД – няма положени подписи;
„Юниливър България „ЕООД – в две от фактурите има положен подпис,
удостоверяващ получаването на стоката от
получателя на доставката
ЕТ“Елма-94-С-Л.А.“, а в другите
две има подпис, но не са посочени имената на лицето, което се е подписало; „“ТМТ – Елком“
ООД – във фактурата е положен подпис от получателя, но не са вписани
имената му; ЕТ“Веда-В.А.“ –
няма положен подпис – е установено по несъмнен начин, че
така издадените от тези доставчици
фактури са надлежно осчетоводени в счетоводствата на
доставчиците, като приходите от
продажбата на стоките по тези фактури
са надлежно отчетени. Самите доставчици в хода на ревизионното производство
изрично са потвърдили и издаването на спорните фактури, и доставянето реално на фактурираните стоки на жалбоподателя, и плащането в брой на доставените стоки от получателя на доставката. Всичко това е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че безспорно е
установено, че въпросните фактури,
издадени от доставчиците на едноличния търговец обективират реално осъществени
облагаеми доставки на стоки.
В тази връзка съдът намира за неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че доколкото фактурите не са съпроводени с приемо-предавателни протоколи или с други стоково разпоредителни документи не е доказано по безспорен начин получаването на фактурираните стоки. Обстоятелството, че фактурите не са съпроводени с приемо-предавателни документи само по себе си не означава, че въпросните стоки не са получени, доколкото обичайна търговска практика е при разносна търговия такива приемо-предавателни протоколи да не бъдат съставяни. Следователно, установено е по безспорен и категоричен начин, че стоките по спорните фактури, независимо дали са подписани или не от ревизираното лице, са били получени реално от едноличния търговец, били са заплатени на доставчиците, но не са отразени във воденото от ЕТ“Елма-94-С-Л.А.“ счетоводство. Обективното съществуване на фактури, в които жалбоподателят е посочен като получател на определени стоки, ведно с установеното от органите по приходите в хода на извършените насрещни проверки надлежно осчетоводяване на прихода от продажби на стоки по процесните фактури в счетоводствата на доставчиците от една страна и безспорната липса на същите тези фактури при жалбоподателя са достатъчна индиция за безотчетно придобиване и последваща реализация на тези стоки и съответно за укрити приходи от продажбата на тези стоки. Следва да бъде посочено, че от страна на жалбоподателя не се твърди, че тези стоки, за които са издадени фактури, които фактури не са намерили отражение във воденото от ревизираното лице счетоводство, са използвани извън рамките на независимата икономическа дейност на данъчнозадълженото лице или са откраднати, погинали, унищожени, бракувани, което дава основание на съда да счита за обоснован и логичен извода на приходната администрация, че всички тези стоки реално получени от търговеца са отчуждени към клиенти на предприятието срещу икономическа изгода, при което е налице основание за определяне на облагаемата данъчна основа по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК.
Тук
е мястото да бъде посочено, че при определяне на укрити приходи от ревизираното лице органите по приходите са взели предвид средната надценка
на стоките използвана от търговеца при извършване на продажби през ревизираните
периоди, а при продажбата на цигари за целите на ревизионното производство е
прието, че процентът на търговската отстъпка за всяка фактура съответства на процента на търговската надценка,
при която са реализирани цигарите. При така установените обстоятелства
по чл.122,ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК органите по приходите са определили конкретния
размер на данъчните основи за облагане с ДДС, т.е вземайки предвид отчетната
цена на стоките, предмет на неотразените в счетоводството на жалбоподателя
фактури, издадени от процесните доставчици, респективно неотчетените приходи от
продажбата на тези стоки са определели
допълнително облагаемите данъчни
основи и съответните задължения за ДДС.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав, въз основа на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, разглеждани поотделно и в тяхната съвкупност приема
за безспорно установен и доказан факта на получаване на стоките от жалбоподателя по спорните фактури,
съответно и доказан факта на укрити приходи в резултат на неотчетени приходи от
продажби на тези стоки, фактурите за които не са намерили счетоводно отражение
във воденото от търговеца счетоводство.
При тези доказателства и доколкото изложените
констатации и правни квалификации не са опровергани от жалбоподателя в рамките
на съдебното производство, съдът намира за обосновани и законосъобразни
определените с РА допълнителни данъчни основи за облагане с ДДС за
ревизираните данъчни периоди. Данъчните
основи са формирани като сбор от отчетените от жалбоподателката приходи по
месеци и допълнително определените от ревизията приходи от незаприходени стоки
за всеки месец.
Ето защо съдът
намира, че оспорваният РА в тази му част е законосъобразен, поради което
оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено.
С оспорваният РА органите по приходите са отказали да признаят претендираното от едноличния търговец право
на приспадане на данъчен кредит в общ
размер 79528,46лв. за данъчни период месец март, април, май и юни 2015г., по
45 фактури, издадени от сочения като
доставчик „Компас север“ЕООД, с предмет на доставка-доставка на стоки-различни
видове строителни материали. За да откажат да признаят претендираното от
ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит, органите по приходите са
приели, че липсват доказателства да са извършени реални доставки на стоки,
поради което и на основание
чл.68,ал.1,т.1 и чл.71,ал.1 от ЗДДС това право е отказано на жалбоподателя.
От своя
страна, въпреки изричните и неколкократни указания на съда в хода
на съдебното производство за разпределението на доказателствената тежест
и за необходимостта да бъдат ангажирани доказателства, посредством които да
докаже наличието на всички изискуеми предпоставки за признаване правото на
данъчен кредит, включително реалността на спорните доставки, от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани никакви
доказателства.
В жалбата си
до съда жалбоподателят твърди, че неправилно не му е признато правото на
данъчен кредит и че не може отказът за признаване на данъчен кредит да се основава само и единствено на
данните, съдържащи се в протокола за извършената насрещна проверка на
доставчика „Компас Север“ЕООД, че въпросното дружество доставчик е декларирало,
че не е продавало стоки на ЕТ“Елма -94-С-Л.А. „ и че през тези периоди доставчикът
не е издавал фактури с посочената номерация.
Според жалбоподателя, позоваването на органите по приходите на факта на отричане
на извършването на доставки от „Компас
север“ ЕООД само по себе си не е достатъчно основание за непризнаване на
претендираното от едноличния търговец право на
данъчен кредит по спорните фактури, а е необходимо въз основа на обективни данни да бъде доказано, че данъчнозадълженото лице
е знаело или е трябвало да знае, че съответната сделка е белязана с
измама.
Навежда
доводи, че още в хода на ревизията е посочил на органите по приходите, че всички стоки по спорните фактури са доставяни
от едно и също лице А.И., което се представяло за
търговски представител на „Компас Север“ ЕООД, като при доставяне на стоките,
това лице представяло фактурите, заедно с прикрепени към тях фискални бонове и
съответно получавал в брой сумите, представляващи цената
на доставените стоки. Счита, че
органите по приходите не са предприели необходимите действия, ако са счели, че
са налице данни за извършено престъпление, за да бъде извършена проверка,
да бъдат сигнализирани компетентните
органи, като ревизионното производство
е трябвало да приключи след констатации на съответните органи.
Отделно от
това, жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно органите по приходите са
отказали да му признаят правото на данъчен кредит, тъй като получателят на доставката не може да носи
отговорност и да му бъде отказвано признаване правото на данъчен кредит поради
това, че издателят на фактурата или
някой от неговите доставчици, са извършили нарушение на данъчното законодателство.
Настоящият
съдебен състав намира жалбата на ЕТ“Елма-94-С-Л.А.“ срещу обжалвания РА в
частта, с която на ревизираното лице е отказано право на приспадане на
данъчен кредит, за неоснователна и
недоказана, поради което същата следва
да бъде оставена без уважение със законните последици от това. Съображенията на
съда за това са следните:
Правото
на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице възниква при
кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен
фактически състав. Наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, той включва и
установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите
по облагаемата доставка по аргументи от чл.
6, ал. 1 и чл.
9, ал.1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква
наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти
и обстоятелства, определящо за преценката дали една доставка е действително
осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства.
Трайна е съдебната практика, че издаването на фактура и осчетоводяването й от
страните по нея само по себе си не установява действителното извършване на
обективираната в нея доставка. Необходимостта от установяването на
действителното извършване на доставките, по които се претендира право на
приспадане, е многократно подчертавана и от СЕС като изискуемо условие за
възникване на претендираното право, като запитващата юрисдикция следва в
съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на
всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното
производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го
упражни. Именно в тази насока са и дадените от съда указания към жалбоподателя,
че следва в хода на съдебното производство да представи доказателства, които да дават основание на
съда да направи обоснован извод, че са
налице всички изискуеми кумулативно предпоставки за признаване правото
на данъчен кредит, включително и реалното извършване на
тези доставки и получаване на фактурираните стоки. Такива доказателства
не бяха представени. Както вече бе посочено,
само по себе си представянето на фактури и надлежното им осчетоводяване в счетоводството на получателя на доставка, е
необходимо, но крайно недостатъчно условие, за да бъде признато правото на
данъчен кредит. В конкретния случай няма спор, че едноличният търговец притежава 45 фактури за извършени доставки на стоки от доставчика „Компас Север“ ЕООД, че
въпросните фактури са придружени от фискални бонове, както и че всичките
фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя .
За да бъде установено наличието на законовите предпоставки
за признаване правото на данъчен кредит
в хода на ревизията органите по приходите са извършили насрещна проверка на
соченото като доставчик спорните фактури дружество - „Компас север“ЕООД. Резултатите от ревизията
са обективирани в ПИНП №П-04000516022968-141-001/22.02.2016г./папка 5, л.820 от
преписката по издаване на оспорвания РА/. В представения писмен отговор от сочения доставчик, подписан
от управителя на дружеството, Г.В., изрично се посочва, че дружеството не е продавало стоки на ЕТ“Елма
-94-С-Л.А.“ и посочените от приходната администрация изисквани фактури не
фигурират в регистрите на дружеството, както и че „Компас север“ЕООД, през
посочените периоди, не е издавало фактури с такива номера, а фирмата, сочена
като получател на стоките е непозната и не е контрагент на дружеството - доставчик. Особено интересни, във
връзка с установяване реалността на
доставките на стоки по спорните фактури, са фактите, изложени в писмена
жалба, подадена от управителя на „Компас
север“ЕООД - Г.В. - в писмена жалба, депозирана в Районна прокуратура –
Никопол във връзка с искането за представяне на
документи за доставките към жалбоподателя
от приходната администрация и опитът за
кореспонденция между управителя на дружеството-доставчик и лицето, което
е отговорило на посочения телефон за контакти с ЕТ“Елма-94-С-Л.М.“, публично достъпен
телефонен номер в интернет. Г.В.
посочва, че на този телефон е
отговорило лице, което е обяснило, че нищо не знае за спорните доставки,
но че закупуването на стоките е ставало от пълномощник на едноличния търговец
на име И.. Последвал нов телефонен
разговор по инициатива на едноличния търговец, като жена на
име Д. , представяща се за
съпруга на управителя на ЕТ“Елма – 94-С-Л.А.“/впрочем в рамките на съдебното
производство, а и в преписката по издаване на оспорвания РА, значителна част от
документите, адресирани до жалбоподателя, са получени от А.В.Д., като са направени удостоверявания, че А.Д. е съпруга на Л.А., че е съжителстващо лице с Л.А., че е пълномощник на Л.А./, което лице обяснило на Г.В.,
че всички стоки са били продадени лично
от управителя на дружеството-доставчик, че на фактурите има оригинален печат на
„Компас север“ЕООД, като стоката е получавана
от пълномощник И.. В жалбата си Г.В. описва още, че когато
той, като управител на „Компас Север“ЕООД предложил на „ Д.“ да отиде на
място, в базата на дружеството-продавач
на стоката, за да прегледат записите от охранителните камери и
да бъде посочено лицето И., лицето, твърдящо че е съпруга на управителя
на едноличния търговец, прекъснало разговора. На следващия ден, съобразно
изложеното в жалбата, същата жена Д., отново са обадила, за да каже, че всички
стоки са закупени от склад на „Компас
север“ЕООД в гр. София, какъвто склад
дружеството никога не е имало, а
доставките са извършвани от И., който вече се оказало, че е пълномощник на
доставчика. В допълнително пояснение към жалбата си до прокуратурата,
управителят на „Компас Север“ЕООД посочва, че дружеството разполага със склад
за тежки строителни материали и два
магазина, като в нито един от тях няма регистрирана продажба на купувач ЕТ“Елма-94-С-Л.А.“ и че
категорично не са извършвани доставки на стоки за този търговец, още по-малко на
стоки на такава значителна стойност.
Внимателният анализ на данните, съдържащи
се в жалбата, и пояснението на
управителя на „Компас север „ЕООД
с данните, съдържащи се по делото относно
лице, което представлява жалбоподателя и се представя за съпруга на
управителя, както и твърденията в
жалбата относно това, кое е лицето, което е доставяло стоките по спорните
фактури, дава основание на съда да направи единствено възможния, обоснован и
логичен извод, че спорните 45 фактури,
по които на едноличния търговец е
отказано признаване право на данъчен
кредит, не документират реално извършени
облагаеми доставки, че фактурираните стоки изобщо не са получавани
от жалбоподателя, нито пък са доставяни
от дружеството, сочено като доставчик. Очевиден е опитът на „Д.“ да убеди
управителят на дружеството
доставчик, че е продал стоките по тези фактури, както и че това е
станало чрез пълномощник. Странна е
сюжетната линия относно това как
се казва този пълномощник, който е доставял стоките по спорните фактури и чий пълномощник е това лице. Първоначално, през 2015г., когато управителят на соченото като доставчик дружество се опитва да
разбере какво точно се случва и в какво е замесена фирмата, лицето, което фактически
извършва доставките, по твърдения на Д., представяща се за съпруга
на управителя на жалбоподателя, се казва И. и е пълномощник на получателя на
доставките – ЕТ“Елма-94-С- Л.А.“. Само в рамките на ден въпросното лице, чрез
който са получавани спорните доставки, вече е пълномощник на доставчика. В
рамките на един ден се променя и мястото, от където са доставяни стоките -
първоначално се твърди, че стоките са получавани от склада на доставчика в гр.Видин, а на следващия ден - Д. уверява управителя на „Компас Север“
ЕООД, че стоките са получавани от склад на фирмата в гр. София, какъвто склад
дружеството никога не е имало. В жалбата, въз основа на която е
образувано настоящето дело, като
пълномощник на доставчика вече се
сочи друго лице, което се казва А.И.. Нито в хода на ревизията, нито
в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не бяха представени
каквито и да било доказателства за действителното получаване на стоките по
спорните фактури, за мястото, на което тези стоки са получени от едноличния търговец, за транспортирането
и съхранението им, за
последващата им реализация. Само по
себе си закупуването в един и същ
ден на 10000 килограма арматурно желязо
и 90 квадратни метра китайски гранит предполага транспортирането с камион. Не става ясно и
къде точно са били доставяни въпросните
сериозни количества строителни материали, доколкото липсват данни, а и не се твърди
жалбоподателят да е разполагал със
складове, където те да бъдат
съхранявани. Така на 21.04.2015г., съобразно представените фактури едноличния
търговец е закупил 20000 тухли, 3000 цигли
и 500 капаци и е транспортирал стоките от
Видин до Плевен. Транспортирането на
такова количество стоки не може да
бъде извършено с лек автомобил и
следва да бъде разтоварено на определено място, а такива доказателства-транспортирането
на стоката, за мястото, на които тези строителни материали са били доставени и
реално получени от жалбоподателя,
липсват. Недоказано остана и мястото от където е закупувана стоката.
Твърди се, че това е ставало от склад в гр. София, какъвто склад дружеството- доставчик никога не е имало.
При липсата на каквито и да било други документи освен фактура и
касов бон обоснован и правилен е извода,направен от приходната
администрация, споделян и от съда, че въпросните фактури не удостоверяват
реално извършени облагаеми доставки и правилно и законосъобразно приходната
администрация е отказала да признае на ЕТ“Елма- 94- С- Л.А. „ право на
приспадане на данъчен кредит. Не на последно място, във воденото от жалбоподателя
счетоводство липсва документална следа за процесните сделки, липсва документален
поток, който да доказва реалното получаване
на доставка на стоки по тези
фактури
Тук
е мястото изрично да бъде посочено,че в хода на
ревизията е направено изследване
на представените от ревизираното лице
фискални бонове към
процесните фактури, при което е установено,че номерата на
посочените в тях фискални устройства, от които фискални устройства би следвало тези бонове да са издадени
съответстват на фискални устройства, регистрирани на „Мобилтел „ЕАД, а не на
сочения като доставчик
по спорните доставки „Компас
Север „ЕООД. В хода на ревизията е извършена
насрещна проверка на „Мобилтел „ЕАД , резултатите от която са
обективирани в ПИНП №П-29002916053386-141-001/01.04.2016г., като са изискани финансовите отчети от ЕКАФП с № на ФУ-DT-359316
и номер на фискалната
памет-02359316 за посочените дати, съответстващи на датите, посочени в
представените от жалбоподателя фискални
бонове към фактурите, за които се
твърди ,че са издадени от „Компас Семер“ЕООД.От представените от „Мобилтел“ЕАД
копия на фискални бонове за конкретните дати при съпоставката им с тези, представени
от данъчнозадълженото лице се установява, че същите се различават не само по
използвания шрифт, но и по всички други съдържащи се в тях данни и параметри
включително и тези за издател,
потребител, стойност. Следователно, безспорно е установено, че тези фискални
бонове, приложени към спорните фактури, посредством които фискални бонове
едноличния търговец се домогва да докаже
изпълнението на законовите предпоставки за признаване правото му на данъчен
кредит и в частност извършено плащане са
манипулирани, не са издадени от
сочения в тях издател „Компас
Север“ЕООД и са създадени за целите
на ревизионното производство в опит да
бъде доказано, че ЕТ“Елма-94-С-Л.А.„
следва да бъде признато правото на
данъчен кредит.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита,че
правилно, обосновано и законосъобразно
органите по приходите са отказали
да признаят на жалбоподателя правото на
приспадане на данъчен кредит в общ размер 79528,46лв. за данъчни периоди месец март, месец април, месец май и месец юни 2015г. по
45броя фактури с посочен в тях
доставчик „Компас Север“ЕООД . Ето
защо съдът намира, че в тази му част РА е
законосъобразен, а подадената жалба се
явява неоснователна и недоказана и
следва да бъде оставена без
уважение със законните последици от това.
Изцяло несъстоятелни са доводите на
жалбоподателя,че РА следва да бъде
отменен като незаконосъобразен в тази му част,тъй като в хода на ревизионното производство не била извършена проверка за наличието
на кадрова, материална и трудово
обезпеченост на доставчика за осъществяване на спорните доставки. Както вече съдът е имал възможност да посочи
наличието на материална, техническа и
кадрова обезпеченост на доставчика да извърши конкретна доставка на стока
е без правно значение за признаване правото на данъчен кредит на
получателя на тази доставка. Извън това, трябва да бъде посочено, че в делото се
съдържат достатъчно безспорни доказателства,
че ако въпросните доставки действително бяха извършени от сочения като доставчик „Компас
Север“ЕООД разполага с необходимата
кадрова, материална и техническа обезпеченост, за да извърши такива
доставки на точно такива стоки.
Що се отнася до това кой следва да ангажира доказателства, чрез които
да докаже по несъмнен начин, че
въпросните доставки на сериозни количества строителни материали са извършвани
от лицето А.И., основен принцип при разпределение на доказателствената тежест е, че всеки следва
да докаже онези факти и обстоятелства, от които
черпи благоприятни за себе си
правни последици. В тази връзка в тежест на жалбоподателя е да представи
такива доказателства и да установи по безспорен начин, че въпросните стоки са били доставяни
от А.И.. Не бива да се забравя и протИ.речието
в данните, които дава в хода на ревизията
едноличният търговец как се казва този пълномощник и на кого в същност е
пълномощник – на доставчика или на
получателя на доставката.
Некоректно е позоваването на практиката на СЕС доколкото в случая не се касае за
отказ за признаване на право на данъчен кредит на жалбоподателя поради
виновно поведение на неговия доставчик или на друго лице по веригата, а се установява, че не са изпълнени законовите изисквания за признаване
на претендираното право ,доколкото не е установено наличието на реално осъществени облагаеми доставки. Притежаването на
данъчна фактура е необходимо, но
твърде недостатъчно, за да бъде
признато правото на данъчен кредит на
ревизираното лице.
С оглед
на горното, съдът следва да
остави жалбата на ЕТ “Елма-94- С- Л.А.„ срещу РА в частта и по ЗДДС без
уважение като неоснователна и
недоказана.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че оспорваният ревизионен акт е постановен в съответствие с приложимите правни норми на ЗДДС, при липсата на съществени нарушения на административно производствените правила, в определената форма, от компетентен орган и в съответствие целта на закона, което го прави законосъобразен, а подадената жалба срещу него – неоснователна.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение,поради което съдът присъжда такива в размер на 3561,37лева,определен съгласно чл.161,ал.1 от ДОПК и чл.8 вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.160,ал.1 от ДОПК,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.М.А., в
качеството си на ЕТ „ЕЛМА-94С-Л.А.“***, съдебен
адрес ***, против РА №Р-04000416000386-091-001/06.07.2016г.
издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с Решение №316/10.10.2016г.
на Директора на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика„/Дирекция
„ОДОП“/-Велико Търново.
ОСЪЖДА Л.М.А., в качеството си на ЕТ „ЕЛМА-94С-Л.А.“***,
съдебен адрес ***, да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-Велико Търново при ЦУ на НАП сумата 3561,37лв. / Три хиляди петстотин шестдесет и един лева,
тридесет и седем стотинки/, представляваща разноски за настоящето
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Решението да
се съобщи на страните посредством
изпращане препис от същото, съобразно чл.138 от АПК.
Административен съдия :