Р Е Ш Е Н И Е
№260043
гр.Дулово,27.11.2020
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Дулово, гражданска
колегия в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при
секретаря Нина Станчева, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело
№ 81 по описа за 2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона
за електронните съобщения, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, и чл.79 от ЗЗД .
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
исковата молба ищецът „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от Д.К.К. и М.С.твърди,
че на ****г. сключило
с ответника Б.Ю.А.
с ЕГН: ********** договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и Договор за лизинг за мобилно устройство SAMSUNG, модел Galaxy J5 2016 Black. За периода ****г. ищцовото дружество издало
фактури на обща стойност 178.50 лв. за потребените услуги. Издадено е било
кредитно известие за сумата от 495.14 лв. Поради неизпълнение на задълженията
на абоната да плати дължимите суми, ищецът прекратил едностранно договора със
същия, като той дължал и предвидената в договора неустойка. Ищецът депозирал
пред РС-Дулово заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника,
по което била издадена такава по ч.гр.д. № ****г. по описа на съда. Заповедта
била връчена на длъжника, който подал възражения срещу нея.
Моли
съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата да
бъде признато за установено, че съществува вземането на ищцовото дружество в
размер на 178.50лв., представляваща неплатената в срок цена на
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода ****г. по
договор от ****г., сключен между страните, 150.74 лв., представляваща
неустойка при прекратяване на договора от ****г. поради неплащане от
ответника на дължими суми, законната лихва върху сумата от 178.50 лв., считано
от **** г. до окончателно плащане на сумата, както и ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сума в размер на 165.90 лв., представляваща дължими
лизингови вноски по договор за лизинг от ****г. Претендира и разноските по
заповедното и по настоящото исково производство.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба, не депозира становище по
допустимостта и основателността на предявените искове. Не представя писмени
доказателства.
Ищецът
– редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира
становище с което моли съда да уважи предявените искове като основателни и
доказани.
Ответникът
– редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, представлява се от
процесуален представител който оспорва предявените искове и моли съдът да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно
е от представения договор за мобилни услуги от ****г., че „Теленор България“ ЕАД се задължило да
предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, на Б.Ю.А.,
мобилни услуги. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството
за предоставяне на мобилни услуги. На същата дата между страните бил сключен и
договор за лизинг въз основа на който на ответника бил предоставено мобилно
устройство SAMSUNG, модел Galaxy J5 2016 Black. С договора за мобилни услуги от ****г., било договорено, че абонатът ще ползва мобилен
номер по програма Нонстоп, както и конкретните месечни такси и цена на
услугите. В чл. 4 от договора е предвидено, че в случай на прекратяване на
договора по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на договора. Видно от
представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл. 71, гл. 13 е предвидено
задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове,
предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е
задължение по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя.
По
делото са приложени фактури №№ № ****,***,***г. и Кредитно известие № *****г.,
издадени от „Теленор България“ ЕАД, от които е видно, че на ответника е
начислена сума в общ размер от 495.14 лв., представляваща дължими суми за потребени
услуги в периода ****г., неустойка в размер на 150.74 лева и 165.90 лв.,
представляваща дължими лизингови вноски.
От
отразеното в тях се установява по безспорен начин, че размерът на задължението на
ответника към „Теленор България“ ЕАД за предоставени далекосъобщителни услуги
по договора възлиза на 118.78 лв./37.90 лв.+49.90 лв. + 30.98 лв./, а не на
178.50 лв. тъй като в претендираният от ищеца размер са включени и лизинговите
вноски за които той е предявил осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД.
От приложеното ч.гр.д. № ****по описа на РС-Дулово се
установи, че ищецът „Теленор България” ЕАД е подал по реда на чл. 410 от ГПК
заявление на **** г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № ****г. и за сумата от 543.40 лв.,
от която 329.24 лв. предмет на предявения в настоящото исково производство
установителен иск и за разноски в общ размер 205.00 лв., направени по
заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника лично и срещу същата
той е подал възражение.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на установителния:
Искът
е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Б.Ю.А. в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № **** г. по ч.гр.д. № ****г. на ДРС, и след подадено
възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и
по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Ето
защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 228 от Закона
за електронните съобщения:
Доказа
се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ,
създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при
общи условия) на индивидуален договор от ****г. за предоставяне на обществени
електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се
задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си
мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези
услуги.
От
представените по делото доказателства се установи, че ответника Б.Ю.А. в
качеството си на абонат не изпълнил договорните си задължения по процесния
договор и дължи сума в общ размер от 118.78 лв., представляваща неплатената
в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по
индивидуален договор от ****г., за периода от ****г.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС се явява основателен и доказан
до размера от 118.78 лв.
Ето
защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществува вземане на „Теленор България” ЕАД гр. София от ответника Б.Ю.А. за
парична сума в размер на 118.78 лв., представляваща неплатената в срок
цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от ****г., по договор от ****г., сключен между
страните.
А в
останалата част до размера от 178.50 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Налице е сключен между ищеца и ответника договор, в
който е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване
на договора по вина или по инициатива на потребителя. В подобни хипотези,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на
всеки от договорите. По делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че
процесният договор бил прекратен от страна на „Теленор България“ ЕАД.
Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по договор, по
силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са налице
доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради
което не са налице предпоставките за възникване на задължение на абоната за
плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в приетите от него общи
условия прави разграничение между ограничаване на предоставените услуги и
прекратяване на договора.
Предвид
гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно чл. 79 от ЗЗД:
Последната претенция касае неплатени
лизингови вноски в размер на 169.50 лева за периода
от месец април 2018 г. до месец януари 2019 г. С договора за лизинг от ****г.
ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат, като с положения си подпис
абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилно
устройство), която отговаря на съответните технически характеристики. С
договора тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в
размер на определени 23 лизингови вноски по описания в договора погасителен
план, които е следвало да се заплащат. Вече в тежест на ответника е да докаже
своето изпълнение по договора, а именно- че е заплащал месечните вноски за
лизинга на устройството. Доказателства обаче в тази насока не са представени,
поради което след като не е установил пълно погасяване на задължението,
ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на устройството. Отделно от
това, лицето не доказва, че е върнало вещта, поради което следва да се приеме,
че е останало държател на същата, без да я плати. Именно предвид неизпълнение
на задълженията си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към
договора за лизинг месечните му вноски за изплащане на устройството са станали
предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер. Още повече, че договорът е
със срок от 23 месеца, или към настоящият момент срокът му е изтекъл, а тази
осъдителна претенция е предявена с исковата молба от 04.02.2020 г., поради
което при всички положения ответникът трябва да дължи заплащане на стойността
на мобилния апарат, който е получил, подписвайки договора. Размерът на иска се
установява от погасителния план по договора - 23 вноски, всяка от по 16.59 лева,
като ищецът претендира заплащане на 10 лизингови вноски или общо 169.50 лева,
като дължимата сума е отразена в кредитно известие № ****г., и до този размер исковата
претенция следва да се уважи.
За пълнота на изложението е необходимо
да се отбележи, че в настоящото производство ищецът е предявил частично
установителна претенция по издадената заповед за изпълнение- само за сумата от 178.50
лева, представляваща цената на далекосъобщителните услуги, като за главницата в
останалия размер от 165.90 лева не се предявява установителен иск. Наред с
това, в настоящия процес не се търси установяване и на присъдената със
заповедта за изпълнение мораторна лихва от 48.26 лева за периода от ***** г.
В тази връзка, доколкото не е предявен
установителен иск за цялото вземане по заповедта, за онази част от него, която
не е предмет на настоящия процес издадената заповед за изпълнение ще подлежи на
обжалване, по аргумент от мотивната част на т. 13 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК
на ВКС, поради обстоятелството, че в образувания процес по чл. 422 от ГПК не е
установено с влязло в сила решение съществуването на тази част от вземането на
заявителя по заповедта.
При
направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София
направените разноски по настоящото исково производство в размер на 98.96 лв. и
по заповедното производство в размер на 44.81 лева, съразмерно с уважената част
от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Ю.А. с ЕГН: **********,***, че същият дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, адрес на управление гр.
София 1766, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от Д.К.К. и М.С., сумата
от 118.78 лв./сто и осемнадесет лева
и седемдесет и осем стотинки/, представляваща неплатена цена на
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от ****г. по Договор от ****г., сключен
между страните, ведно със законната лихва върху сумата от 118.78 лв., считано
от **** г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **** г.
по ч.гр.д. № ****г. по описа на Районен съд – Дулово.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно
основание чл. 422 от ГПК в останалата му част до размера от 178.50 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, адрес на управление гр.
София 1766, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от Д.К.К. и М.С.
против Б.Ю.А.
с ЕГН: **********,***, иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 150.74 лв. (сто и петдесет лева и седемдесет
и четири стотинки), представляваща неустойка при прекратяване на
договора от ****г., сключен между страните поради неплащане от ответника
на дължими суми, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б.Ю.А. с ЕГН: **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С., сумата от 165.90 лв./сто
шестдесет и пет лева и деветдесет стотинки/, представляваща неплатени лизингови
вноски за периода от месец април 2018 г. до месец януари
2019 г. по Договор за лизинг от ****г.
ОСЪЖДА Б.Ю.А. с ЕГН: **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С., направените деловодни разноски в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 98.96
лв. (деветдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Б.Ю.А. с ЕГН: **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С., направените деловодни разноски по
ч.гр.д. № 712/2019 г. на РС-Дулово, съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 44.81лв. (четиридесет и четири лева и осемдесет и една стотинки).
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Силистра.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: