№ 204
гр. Шумен, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20243600500341 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №78/16.05.2024г. по гр.д.№591/2023г. по описа на ВПРС ,съдът е
признал за установено по отношение на „Алекс-Строй-2012-М“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ....., общ. ....., обл. Шумен, ул. „......“ № 37,
представлявано по закон от Р.Р.Е. – управител , че същият дължи на „Дъ Прототайп“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен,
бул. „......“ № 89, представлявано от законните си представители Б.К.С. и С.Я.С. –
управители, действащи заедно, следните суми: 8158,08 лева - главница по фактура №
10000000133/ 13.06.2022 год., представляваща неплатена продажна цена на закупени стоки,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 04.10.2023 год. до
окончателното изплащане; сумата от 1206.35 лева представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 14.06.2022 год. до 03.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 230/ 06.10.2023 год. по ч. гр. д. №
499/2023 год. по описа на РС – ......, на основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК,
вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, отхвърлил е акцесорната
претенция с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът „Алекс-Строй-2012-М“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано по
закон от Р.Р.Е. – управител дължи на ищеца „Дъ Прототайп“ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от законните си представители Б.К.С. и С.Я.С. – управители мораторна
лихва, начислена върху главницата, за размера над присъдените 1206,35 лева до пълния
предявен размер от 1208,62 лева (т.е. по отношение на сумата от 2.27 лева), както и по
1
отношение на периода на дължимост на мораторната лихва – само за дата 13.06.2022 год. ,
осъдил е „Алекс-Строй-2012-М“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано по закон от Р.Р.Е.
– управител да заплати на „Дъ Прототайп“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от
законните си представители Б.К.С. и С.Я.С. – управители сумата от 1488,98 лева
представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. № 591/2023
год. по описа на РС- ......, включваща заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 837,34 лева, представляваща сторените
съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 499/2023 год. по
описа на Районен съд- ......, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е обжалвано от ответника „Алекс-Строй-2012-М“ ЕООД гр. ..... ,
действащо, чрез пълномощника си адв.Р. В. от ВАК , като неправилно и незаконосъобразно
по изложените във въззивната жалба съображения. Жалбоподателят моли решението да
бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли предявените
искове и да му се заплатят разноските по делото.
Въззиваемото дружество „Дъ Прототайп“ ООД, гр. Шумен , действащо, чрез
адв.С. М. от ШАК е депозирало отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с които оспорва
жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна при наличието на
правен интерес и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Ищецът излага, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу ответника по делото за заплащане на главницата по Фактура №
10000000133/13.06.2022г., представляваща неплатена продажна цена на закупени стоки,
дължимата мораторна лихва, начислена от датата на издаване на фактурата до датата,
предхождаща датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането, ведно с
направените в производството разноски. Сочи, че въз основа на заявлението му е било
образувано ч.гр.д. № 499/2023г. по описа на ВПРС и му била издадена заповед №
230/06.10.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против
ответното дружество. Против издадената заповед длъжникът е подал своевременно
възражение, поради което счита, че за него като ищец е налице правен интерес от
предявяване на настоящата искова претенция. Ищецът излага, че между него и ответното
дружество е сключен неформален устен договор за търговска покупко - продажба, като
2
ищецът е продал на ответника стоки: дървен материал 1,14 куб.м., облицовка 20,16 кв.м.,
летви 3/4/4 -14 връзки, челна дъска- 5 бр., плоча Булпор 8 см, с обща стойност от 8158.98лв.
с ДДС, за което е съставена Фактура № **********/13.06.2022г. Поддържа, че договорът за
търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318, ал.1 от ТЗ е консенсуален и
неформален, поради което писмената форма не е условие за неговата действителност, а
сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните относно съществените
елементи от съдържанието на сделката, а такива са стоката и цената. Твърди, че между
страните са били водени множество разговори за доброволно плащане на задължението от
страна на „АЛЕКС-СТРОЙ-2012-М“ ЕООД, но дължимата сума така и не е платена. Счита,
че исковата му претенция е основателна и моли да бъде уважена. Предвид основателността
на главната искова претенция, настоява да бъде уважена и акцесорната такава – касателно
сумата от 1208.62лв. - мораторна лихва върху главницата, изчислена от датата на фактурата
13.06.2022г. до 03.10.2023г. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски. В съдебно
заседание твърди ,че ответната страна не е направила възражение относно вида,
количеството и качеството на стоките при приемането им. Сочи, че липсват доказателства за
платени от ответната страна 2000 лева в брой или по банков път.
Ответникът не отрича, че между страните е било постигнато съгласие ищецът да предаде
на ответника движимите вещи, подробно описани в исковата молба, но настоява, че са му
продадени вещи на стойност 2000 лева, като твърди, че посочената сума е била заплатена
пред двама свидетели при приемане на стоката. Поддържа, че останалата стока, макар и
вписана в приложената към исковата молба фактура не е получена от ответното дружество и
респ. не е заплатена от последното. Заявява, че уговорката била, че ответникът ще получи
останалата част от стоките, вписани във фактурата, когато посочената във фактурата сума
бъде заплатена. Акцентира, че липсва подпис на представител на ответника върху
приложената фактура, както и печат на ответното дружество. Настоява, че дори и ищецът да
е осчетоводил цялата фактура, това обстоятелство не следва да бъде вменявано във вина на
ответника, тъй като той е заплатил стойността само на реално получената от него стока.
Ответникът оспорва съдържанието на приложената към исковата молба фактура.
Ищецът е представил по делото копие и оригинал на процесната фактура №
**********/13.06.2022 год., издадена от ищцовото дружество с получател ответното
дружество за сумата от 8158,08 лева с ДДС.
По делото пред ВПРС е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните по делото, вещото лице по която след проверка в
счетоводствата на двете дружества е заключило, че процесната фактура е осчетоводена в
счетоводството на ищеца и в счетоводството на ответника. Експертът е категоричен, че
фактурата е включена в дневника за покупки на дружеството на ответника за месец юни
2022 год. с данъчна основа в размер на 6798,40 лева и ДДС в размер на 1359,68 лева.
Посочил е, че фактурата участва в справката-декларация по ЗДДС за същия период, като по
фактурата е ползвано пълно право на данъчен кредит. Вещото лице е изчислило размера на
мораторната лихва за периода от 13.06.2022 год. до 03.10.2023 год. върху главницата в
3
размер на 8158,08 лева – 1208,62 лева. Допълнило е, че към 21.02.2024 год. в счетоводството
на ищеца не е постъпвало писмено искане от ответника за извършване на корекция по
процесната фактура.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на водените от
ответника свидетели – свид. Красимир Михайлов Стоянов и свид. Илхан Ереджебов Салиев,
и двамата служители на ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка ,съдът досгина до следните правни изводи :
Ищецът „Дъ Прототайп“ ООД гр.Шумен е предявил срещу „АЛЕКС - СТРОЙ-2012-М“
ЕООД, гр...... кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с
чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът държи на ищеца сумата от 8158.98лв., представляваща неплатена главница по
съставена Фактура **********/ 13.06.2022г., както и сумата от 1208.62лв. - мораторна лихва
върху главницата, изчислена от датата на фактурата 13.06.2022г. до 03.10.2023г., както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за започване на
заповедното производство до окончателното изплащане на вземането.
На основание депозирано от „Дъ Прототайп“ ООД гр.Шумен заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена заповед №
230/ 06.10.2023 год. по ч. гр. д. № 499/2023 г. на РС – ...... . Заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника, който в законоустановения срок е депозирал възражение, поради което
съдът с разпореждане № 822/24.10.2023 год., постановено по ч. гр. д. № 499/2023 г. на РС –
...... е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу
длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването, което се е осъществило на
31.10.2023 год. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в
законоустановения срок – на 29.11.2023 год. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Предвид единството на настоящото и заповедното производство исковете са допустими.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следваше да установи следните обстоятелства: 1. че между страните е
възникнало соченото продажбено правоотношение по доставка на стоки, обективирано в
издадената Фактура № 10000000133 от 13.06.2022г.; 2. че се явява изправна страна по
договорното правоотношение като е изпълнил точно (в количествено, качествено и
темпорално отношение) задължението си да предаде на ответника посочените във фактурата
стоки; 3. че вземането му към ответника за заплащане на дължимата продажна цена е
изискуемо; 4. че ответникът е изпаднал в забава, период на забавата и размер на
претендираното обезщетение за забава
Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата продажна цена
по договора, както и да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
4
последици, в това число възражението си, че е получил стоки в по-малко количество и вид
от посоченото във фактурата, на стойност от 2000 лева, като тази сума е била заплатена от
ответник .
В представената по делото фактура е посочено основанието за издаването й – доставка
на материали, доставеното количество, единичната цена на артикулите, както и общата цена
на стоката по фактурата и начислен ДДС. Посочени са страните по доставката, датата и
мястото на съставяне на фактурата. Действително, фактурата не е подписана от получателя –
ответното дружество, но е включена от ответника в дневника за покупки на дружеството на
ответника за месец юни 2022 год., участва в справката-декларация по ЗДДС за същия
период и по фактурата е ползвано пълно право на данъчен кредит, съгласно изводите на
вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, които не бяха
оспорени от страните по делото и се кредитират от съда като обективни и достоверни. С
горните действия ответникът е признал, че между страните е възникнало соченото от ищеца
продажбено отношение, както и, че е извършена доставка на посочените във фактурата
материали по вид, количество и продажна цена. Съгласно трайната практика на ВКС
фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура
фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото
съществуване.
Възражението на ответника , че от ищеца били закупени само материали на стойност
2000 лева, която сума е била заплатена на ищеца още при предаване на вещите не бе
доказано. Не следва да се кредитират показанията на водените от ответника свидетели,
доколкото същите, преценени от съда при условията на чл. 172 от ГПК, не кореспондират с
останалите ангажирани по делото доказателства, в частност с изводите по приетата и
кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е категорично,
че в нито един момент от издаване на фактурата до 21.02.2024 год. в счетоводството на
ищеца не е постъпвало писмено искане от ответника за извършване на корекция по
процесната фактура, в съответствие с твърденията му, че за закупени материали на по-ниска
стойност. Също така свидетелите не са присъствали на разговора проведен между двамата
управители на дружествата страни по делото и нямат преки и непосредствени наблюдения
относно направените между тях уговорки, основанието на което е било извършено
евентуалното плащане и размера на сумата ,която е била заплатена евентуално от ответника
на ищеца, а имат информация за тези обстоятелства от казаното им от техния работодател.
Процесната фактура е осчетоводена при ответното дружество и по нея е ползвано пълно
право на данъчен кредит.
Ответникът не доказа по делото ,че е изпълнил задължението си и е заплатил на ищеца
исковата сума.
5
Предвид изложеното, съдът счита , че предявения иск за претендираната главница ,
представляваща цената на продадените от ищеца на ответника движими вещи по процесната
фактура е основателен и доказан и следва да се уважи.
Основателността на главния иск обуславя и основателността на акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва върху главницата на осн.чл.86 от ЗЗД ,като такава се дължи
за периода от 14.06.2022 год. /деня следващ този на извършевана покупко-продажба по
процесната фактура/ до 03.10.2023 год. в размер на 1206.35лв. , до размера на която ВПРС е
уважил иска
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в установителната му част.
Решението не е било обжалвано в отхвърлителната му част и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото ,като
той следва да заплати такива на въззиваемата страна в размер на 1000лв. за адвокатски
хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №78/16.05.2024г. по гр.д.№591/2023г. по описа на
ВПРС в частта му с която съдът е признал за установено по отношение на „Алекс-Строй-
2012-М“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ....., общ. ....., обл.
Шумен, ул. „......“ № 37, представлявано по закон от Р.Р.Е. – управител , че същият дължи на
„Дъ Прототайп“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
общ. Шумен, обл. Шумен, бул. „......“ № 89, представлявано от законните си представители
Б.К.С. и С.Я.С. – управители, действащи заедно следните суми: 8158,08 лева - главница по
фактура № 10000000133/ 13.06.2022 год., представляваща неплатена продажна цена на
закупени стоки, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението –
04.10.2023 год. до окончателното изплащане; сумата от 1206.35 лева представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 14.06.2022 год. до 03.10.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 230/ 06.10.2023
год. по ч. гр. д. № 499/2023 год. по описа на РС – ......, на основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, осъдил е
„Алекс-Строй-2012-М“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано по закон от Р.Р.Е. –
управител да заплати на „Дъ Прототайп“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от
законните си представители Б.К.С. и С.Я.С. – управители сумата от 1488,98 лева
представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. № 591/2023
год. по описа на РС- ......, включваща заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 837,34 лева, представляваща сторените
съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 499/2023 год. по
6
описа на Районен съд- ......, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Алекс-Строй-2012-М“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от
Р.Р.Е. – управител да заплати на „Дъ Прототайп“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от
законните си представители Б.К.С. и С.Я.С. – управители разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на 1000лв. за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7