№ 9410
гр. София, 24.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110146186 по описа за 2021 година
М. Б. СТ., ЕГН ********** е предявила против „В.К.“ ООД, ЕИК .... отрицателен
установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за паричен заем № 5676023/15.02.2021 г. спрямо нея поради
противоречие със закона и добрите нрави, а в условията на евентуалност - искове със
същото правно основание за прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, ал.3, чл.4, ал.1
и чл.4, ал.2 от договора за паричен заем, сключен между страните.
Ищцата твърди, че на 15.02.2021 г. сключила с ответника договор за паричен заем №
5676023/15.02.2021 г., съгласно който получила заемна сума в размер на 800 лв. при
фиксиран ГЛП в размер на 40,32 % и ГПР – 49,33 %. Сочи, че съгласно чл.1, ал.3 от
договора е поела задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи
по отпускане на паричния заем в размер на 170,38 лв., а съгласно чл.4 от договора се е
задължила да осигури в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора
обезпечение – поръчител, отговарящ на определени условия или банкова гаранция, като при
неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в размер на 113,54 лв.
Счита, че уговорената в договора възнаградителна лихва е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като договореният фиксиран ГЛП надвишава
трикратния размер на законната лихва. Оспорва възнаградителната лихва и като
противоречаща на чл.21 ЗПК, при твърдения, че посоченият в договора ГЛП не отговаря на
действително приложения лихвен процент, а са налице скрити лихви под формата на
неустойка с цел заобикаляне от кредитора на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК.
Твърди, че ищцата, като потребител, била въведена в заблуждение, защото не могла да
прецени обхвана на поетото от нея задължение, което довело и до неравноправност на
уговорката за възнаградителна лихва, следователно нищожност на последната, което пък
водело до нищожност на цялата кредитна сделка поради липсата на задължителен реквизит
от съдържанието на договора за кредит /чл.11, ал.1, т.9 ЗПК/. Навежда, че посоченият в
договора ГПР е различен от действително приложения, поради което е налице противоречие
с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи, че в договора липсвала ясно разписана
методика на формиране на ГПР по компоненти. По подробно изложените в исковата молба
аргументи счита договора за кредит за нищожна сделка, която не е произвела ефект.
В условията на евентуалност поддържа, че нищожни са уговорките за заплащане на
такса за експресно разглеждане на документи по отпускане на паричния заем, както и
неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение – поръчител,
1
отговарящ на определени условия или банкова гаранция. Поддържа, че уговорката за такса
за експресно разглеждане се намирала в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК,
забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси за действия, свързани с
усвояването на кредита, а същевременно е и нееквивалентна на получената услуга, тъй като
представлява допълнителна облага за кредитора. Навежда, че уговорената неустойка по
същността си е скрита възнаградителна лихва, тъй като не изпълнява обезщетителна
функция.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Сочи, че между страните действително е сключен процесният договор
за паричен заем, като преди сключване на съглашението на ищцата е предоставена
информация под формата на стандартен европейски формуляр. Оспорва да е налице
нищожност на уговорената възнаградителна лихва, като поддържа, че посочените в договора
ГЛП и ГПР са в законоустановените лимити. Поддържа, че доколкото е уговорена
фиксирана лихва няма задължение да включи в съдържанието на договора информация по
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът противоречи на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, като навежда, че в ГПР са включени всички разходи към момента на
сключване на договора, а уговорената неустоечна клауза е във връзка с неизпълнение на
договора и същата на основание чл.19, ал.3 ЗПК не подлежи на включване в ГПР. Оспорва
уговорената неустойка да има характера на скрита лихва с аргументи, че дължимостта й е
условна и зависи изцяло от действията на потребителя. По отношение на клаузата за
предоставена услуга за експресно разглеждане на документи счита, че същата е избрана
доброволно от ищцата, а не е наложена едностранно от дружеството. Намира, че е налице
еквивалентност в престациите спрямо уговорената такса, доколкото ответникът е ангажирал
по-голям административен ресурс, за да разгледа документите на ищцата и да й отпусне
заем в рамките на 20 минути.
По иска с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивна законова разпоредба
или на добрите нрави и обуславя нищожността на цялата сделка.
По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи по делото противоречието на чл.1, ал.3, чл.4, ал.1 и чл.4, ал.2 от договора за
паричен заем с императивни норми на закона или добрите нрави, обуславящи нищожност на
същите.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи от договора са уговорени
индивидуално.
С оглед становището на страните и на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК безспорни
по делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е сключен
договор за паричен заем № 5676023/15.02.2021 г., по който ответникът е предоставил на
ищеца заем в размер на 800 лв.
Ищцата е представила към исковата молба писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор и следва да бъдат приети.
Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да
даде отговор на поставените с исковата молба задачи, както и на служебно поставена от
съда задача: „Какви компоненти по пера /договорна лихва, такса и неустойка/ са включени в
посочения в договора 40,32% ГЛП?“.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.12.2021 г. от
10.45 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, както и служебно поставена от съда задача: „Какви компоненти по пера
/договорна лихва, такса и неустойка/ са включени в посочения в договора 40,32% ГЛП?“.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., като вещото лице да се уведоми за експертизата и
да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 330 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3