Р Е Ш
Е Н И Е №518
гр.
Бургас, 20 април
2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 2791 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.203 и сл.от АПК във
вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба, подадена от Н.С.Н., ЕГН **********, против ОД на МВР гр. Бургас, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ,
за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лв. за претърпени неимуществени
вреди вследствие на незаконосъобразен акт- Заповед № 251зз-149/01.07.2021г.,
издадена от разузнавач К.Ц.Ц.- служител в „КП“ но ОДМВР гр.Бургас, за периода 01.07.
2021г. – 13.12.2021г.; законна лихва в размер на 138,34лв. върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.07.2021г. до 13.12.2021г. и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 1.07.2021г. в 8,45ч. бил
неправомерно задържан на паркинга пред дома му в гр.Бургас и впоследствие
отведен в 5 РУ на ОДМВР гр.Бургас. За задържането му била издадена Заповед за
задържане на лице № 251зз-149/01.07.2021г. за срок от 24 часа. Той обжалвал заповедта и с Решение № 435 от
03.08.2021г., постановено по НАХД №
3255/2021г. по описа на РС - гр. Бургас, 3 състав - влязло в сила, същата била
отменена като незаконосъобразна.
Твърди, че с издаване на горепосочената заповед бил
накърнен обществения му и служебен престиж сред колегите и ръководителите му на
всички нива в службата му, пред бившите му колеги от МВР, семейството и
съседите. Медийният отзвук на това събитие бил изключително голям, което довело
и до една негативна разпознаваемост на името и личността му сред обществото
като цяло. Причинен му бил остър психически шок, тежка психо-емоционална
травма, довела до увреждане и нараняване на психиката му. Именно вследствие на
травмиращото събитие - да бъде задържан пред дома му с изключително показна
акция от органите на МВР, структура, в която е работил близо 28 години, без да е
извършил противоправно деяние, без и до този момент, вече 5 месеца след
задържането му институцията, която е компетентна да повдига обвинения за извършени
престъпления - прокуратурата на република България да е стигнала до извод за
наличие на достатъчно данни за противозаконна дейност и да му е предявила
каквото и да е обвинение.
Заявява, че в резултат на издадената заповед за
задържане за 24 часа изпаднал в състояние на постоянни душевни тревоги и
страдания, както и на постоянен срам от толкова публичното му и позорно
задържане. Не можел възприеме реалността, че точно той, като полицейски
служител с 28 години безупречен стаж в системата на МВР е задържан от бивши
колеги за деяние, което не е извършил. Още в първите часове на задържането за
него започнал постоянен стрес, пренесъл се по-късно в дома, в ежедневието му.
Появила се липса на сън, липса на
апетит, повишено кръвно налягане, постоянна, граничеща до краен фатализъм
тревожност за него и за близките му. След задържането животът му се превърнал в
същински ад. Вследствие на целия този стрес, преживян от него в следващите
месеци, престанал да общува с най-близките си хора, затворил се в себе си и не
искал да разговаря с никого. Негативни преживявания и емоции, свързани с
гореописаните събития в даден момент достигнали до краен предел и при него се
проявили множество симптоми като силен панически страх, сърцебиене, повишено
кръвно налягане, чувство на задушаване, изпотяване, замаяност, прилошаване,
главоболие, световъртеж, горещи или студени вълни, треперене, кошмари,
безсъние, разочарование, негативни и натрапчиви мисли.
Счита,
че с отменената като незаконосъобразна заповед са му причинени неимуществени
вреди (психически стрес, емоционално неразположение и чувство на игнориране и
заклеймяване в обществото като личност; дълбоко засягане на честта и личното достойнство;
уронен непоправимо авторитет и добро име пред колегите от компанията, в която
работел, и от която след полицейското задържане и медийния шум след него бил
принуден да се оттегли, но и пред близки, познати, пред редовите граждани),
които са в пряка и непосредствена връзка с издадената заповед за задържане и
ангажират отговорността на държава по чл.1 от ЗОДОВ.
В
съдебно заседание, лично и чрез процесуалния представител адв. Я., поддържа
изцяло исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по иска – Областна дирекция на МВР - Бургас, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Д. , оспорва предявения иск и иска да бъде отхвърлен като
неоснователен. Алтернативно, в случай на уважаване на исковата молба, намира,
че претендираното обезщетение е в завишен размер, предвид факта, че в
семейството на ищеца е имало и други тревоги. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Представителят
на прокуратурата счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена, с присъждане на обезщетение в размер съгласно установената практика на
съда.
І.ФАКТИТЕ:
Със
Заповед № 251зз-149/01.07.2021г., издадена от разузнавач К.Ц.Ц.- служител в
„КП“ но ОДМВР гр.Бургас ищецът бил задържан за срок от 24 часа, с оглед наличие
на данни, че е съпричастен към извършено престъпление по чл.284 от НК- във
вреда на държавата съобщи другиму информация, представляваща служебна тайна, за
което било образувано ДП №68/2021г. по опис на ОСО при ОП гр.Бургас.
Според
заповедта за задържане, ищецът е бил задържан на 01.07.2021г., в 8.45 часа.
Заповедта
за задържане била отменена с Решение № 435 от 03.08.2021г., постановено по НАХД № 3255/2021г. по описа на РС - гр.
Бургас, 3 състав, влязло в сила на
20.08.2021г.
В
хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани лицата Д.Р.К.,
М.З.Н. и Р.И.Р..
Свидетелката
Н. заявява, че е била пряк свидетел на случилото се с ищеца. Последният й бил
свекър. Семействата започнали да живеят заедно след арестите. Н. много се променил. Станал съвсем различен
човек. Преди ареста водел много открит начин на живот – излизал с приятели,
спортувал, веселил се, бил човек, с който лесно се комуникира. След арестите всичко се променило, затворил се в
себе си, спрял да излиза, прекратил връзка с приятелите си, дори не отговарял
на техни обаждания когато го търсели да излиза. Комуникацията с близките му
станала доста трудна. Избухвал лесно. Отношенията му със семейството също се
променили. Започнал да спи трудно, невъзможно, което правело нещата още
по-сложни. Много му повлиял факта, че останал без работа. Имал доста престижна
професия след като се пенсионирал в МВР, но го уволнили. Свидетелката
предполага, че ищецът е бил уволнен, за да не уронва престижа на фирмата,
защото е бил задържан. Обяснява, че в семейството често се говорело за
задържането. Н. се чувствал зле през цялото време, отслабнал много, казвал, че
ще полудее. Започнал често да пие алкохол, нещо което не бил правил преди,
защото спортувал. Споделял, че се чувства така защото това, което се случило
било неочаквано и несправедливо. Зле му повлияло и задържането на сина му
(съпруг на свидетелката), което се случило в същия ден, в който и той бил
задържан. Преди в семейството не е имало проблеми, които да му влияят толкова
зле.
Свидетелят
К. обяснява, че с ищеца са приятели и се познават от 20 години. По принцип Н. бил
много забавен, весел човек, истински приятел. През юли месец миналата година
бил задържан и от тогава не бил същия човек. Много се притеснил, отслабнал.
Затворил се в себе си. Притеснил се и за сина си, който бил много добър
полицай. Казвал, че този имидж, който е градил като честен и доблестен човек, е
сринат и това страшно много повлияло на цялото му състояние. Десетилетия граден
авторитет за един миг бил сринат. Цялото
му семейство било под голям стрес по повод на арестите, защото цял живот е
хващал престъпници, а сега с него са се отнесли като с престъпник. Затворил се
в себе си, спрял да общува с приятелите си, отишъл да живее на вилата, която е
извън града. Със свидетеля започнали да
се виждат рядко, а когато това се случвало говорел само за ареста, не бил същия
човек. Споделял, че е попаднал като във филм на ужасите и че е като сън и че не
може да му се случва на него това нещо. Страшно много бил притеснен. Започнал
да взема хапчета за нерви и кръвно.
Свидетелят
Р. (племенник на ищеца) заявява, че след случилото се с вуйчо му живеели
заедно, в общ имот. Н. се затворил в себе си. Трудно се общувало с него. Бил
много изнервен. Избухвал за най-малкото. Започнал да употребява алкохол, а
преди това е употребявал само по празници. Започнал да пуши цигари. Споделял,
че има проблеми със съня и употребявал
медикаменти, за да може да спи. Също е споделял, че много от бившите му колеги
и приятели са спрели да му вдигат телефона, да комуникират с него. Започнали са
да го отбягват. Заради случилото си много хора са започнали да го избягват. След задържането отслабнал
чувствително.
По
делото, във връзка с твърденията на ищеца за многобройни медийни публикации във
връзка със задържането, са представени извадки от интернет страницата на
новинарски сайт: flagman.bg (л.8-15). В статиите, свързани със
задържането, Н. и синът му са определени
като покровители и изнудвачи на престъпници, извършители на рекет. Задържането
е коментирано в статии от 1 и 2 .07.2021г.
ІІ.ПРАВОТО:
Разпоредбата
на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди,
причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Ищецът
твърди, че са му нанесени вреди от незаконосъобразен акт, издаден от служител в
„Криминална полиция“ към ОДМВР гр.Бургас.
Ответникът
ОДМВР Бургас съгласно чл.37, ал.2 ЗМВР, е юридическо лице, а отдел
„Криминална полиция“ е структурно звено на дирекцията.
За
вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
служители на отдел „Криминална полиция“, отговаря юридическото лице.
При
това положение, ОДМВР Бургас има както процесуална, така и материално правна
легитимация да отговаря по предявения иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав
на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи:
1.незаконосъобразен
(унищожаем или нищожен) акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие или
бездействие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по
обезщетението;
2.настъпила
вреда от такъв административен акт и
3.причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат.
При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
бъде реализирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Непозволеното
увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не
се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице,
изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато
противоречи на правните норми.
В
това производство, съдът не дължи преценка за законосъобразност на - Заповед № 251зз-149/01.07.2021г.,
издадена от разузнавач К.Ц.Ц.- служител в „КП“ но ОДМВР гр.Бургас, тъй като този
въпрос е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, с влязъл в сила на
20.08.2021г., съдебен акт.
Заповедта
е отменена като незаконосъобразна. Т.е. доказан е първия елемент от фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията.
За
да бъде преценен предявения иск като основателен, ищецът следва да докаже и кумулативното
наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба
вреди и че те са в пряка връзка, с посочения незаконосъобразен акт- Заповед № 251зз-149/01.07.2021г..
Такова
доказване е проведено.
Разпитаните
в хода на производството, в качеството на свидетели, лица съобщават
безпротиворечиви данни за психическото и физическото състояние на ищеца след
задържането му за срок от 24 часа.
Последният
бил силно притеснен. Общувал изключително трудно, а в някои случаи отказвал за
общува. Затворил се в себе си. Преживявал силно, че градения с години авторитет
се е сринал за един миг. Отслабнал, започнал да приема медикаменти, за да
овладее нервното напрежение, което изпитвал. Т.е. емоционалните и физически
последици от задържането са били значими.
Отделно
от това, всички свидетели са категорични, че промяната в състоянието и
поведението на ищеца е настъпила след задържането му, като преди това същият е
бил отворен, сговорчив и весел човек, общуването с когото е било леко и
непринудено.
Съдът
отбелязва, че кредитира напълно показанията на св. Р. и Н., макар същите да се
намират в родствени връзки с ищеца. Този факт следва да бъде отчитан наред с
обстоятелството, че влошеното емоционално състояние, в което е изпаднал ищеца,
може да бъде удостоверено най-вече от много близки хора.
По
делото са представени и извадки от интернет страницата на местен ежедневник,
съдържащи информация за задържането на Н. и представящи го пред обществото в
изключително неблагоприятна светлина.
Предвид
изложеното съдът намира, че в именно резултат на отменената като
незаконосъобразна заповед за задържане ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в психически стрес и емоционално неразположение; страдание от
уронване на доброто му име, които следва
да бъдат обезщетени.
След
като са доказани и трите кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на
отговорността на държавата следва да се приеме, че предявения иск е
основателен.
Неимуществените
вреди са вреди с морален характер такива, свързани с изтърпяването на физически
болки и душевни страдания, последните включващи и такива изтърпени в случаи на
уронено име, реноме и т.н.
Няма
метод за измерване на неимуществените вреди, поради което за тях законодателят
е определил, че се присъждат по справедливост- чл.52 от ЗЗД. Изискването
за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с
преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително
доказания интензитет на негативните емоции.
В
конкретния случай съдът отчита факта, че ищецът е бил дългогодишен служител в
системата на МВР, който факт е способствал чувството на обида и срам от
задържането да бъде изпитвано с особено силен интензитет, както и периода през
който са търпени вредите и намира, че справедливото обезщетение следва да бъде
в размер 1500лв. В останалата част до 3000лв. иска следва да бъде отхвърлен.
Предвид
частичното уважаване на главния иск следва да бъде частично уважен и акцесорния
такъв, за присъждане на мораторна лихва.
Разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, предвижда, че
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана.
Според
ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС, т. 4, при незаконни
актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни
действия или бездействия на административните органи - от момента на
преустановяването им.
В
случая съдебното решение, с което Заповед № 251зз-149/01.07.2021г., издадена от
разузнавач К.Ц.Ц.- служител в „КП“ но ОДМВР гр.Бургас е отменена като
незаконосъобразна, е влязло в законна
сила на 20.08.2021г.
Поради
това, искът е основателен и следва да бъде уважен, на осн. чл. 84, ал.3 ЗЗД за
периода 20.08.2021г. до 13.12.2021г., в размер на 48,33лв. - законна лихва
върху присъденото обезщетение.
В
частта за периода от 1.07.2021г.- 19.08.2021г. и за размера над 48,33лв. иска
за присъждане на лихва за забава следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора и предвид правилото на чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, следва да бъде
уважено искането на ищеца за присъждане на разноски – 10лв. за държавна такса и
250лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
е неоснователно. Същото не надвишава съществено минимума, предвиден с нормата
на чл. 8, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран
от горното, Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР Бургас да заплати на Н.С.Н., ЕГН **********, обезщетение в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева за претърпени неимуществени вреди- психически стрес и
емоционално неразположение; страдание от уронване на доброто име, причинени
вследствие Заповед за задържане № 251зз-149/01.07.2021г., издадена от разузнавач
К.Ц.Ц.- служител в „КП“ но ОДМВР гр.Бургас, която по съдебен ред е обявена за
незаконосъобразна, в едно със законната лихва, считано от 13.12.2021г. до
окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 3000 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР Бургас да заплати на Н.С.Н., ЕГН **********, законна лихва в размер на
48,33лв. върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за периода
20.08.2021г. до 13.12.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на законна лихва за периода 1.07.2021г.- 19.08.2021г. и за
размера над 48,33лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР Бургас да заплати на Н.С.Н., ЕГН ********** сума в размер на 260лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: