О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33 04.02.2020 година град Бургас
Бургаският окръжен
съд,
наказателно отделение
На четвърти
февруари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Д. Марков
ВЧН дело № 1344 по описа за 2019 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.
Образувано е
по жалба на А.В.К. против определение №140/29.11.2019г.
по НЧД №245/19г. на Районен съд, гр.Поморие, с което е потвърдено постановление
вх. № 974/2017/23.01.2019 г. на Районна
прокуратура, гр.Поморие за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 154/2018 г. по
описа на РУ на МВР Поморие образувано за
престъпление по чл.209, ал.1 от
НК. Моли се определението на съда да бъде отменено като незаконосъобразно.
Бургаският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, становището на прокурора и мотивите на атакувания съдебен
акт, прие за установено следното:
Досъдебното
производство, е било образувано срещу неизвестен извършител затова ,че през м.юли 2014 г. в гр.Поморие, с цел да
набави за себе си имотна облага, въдзбудил и поддържал у А.В.К. заблуждение, че
ще и продаде гараж в сграда в УПИХV-***, кв.265 по действащия подробен план на
гр.Поморие и с това и причинил имотна вреда в размер на левовата равностойност
на 13580 евро- престъпление по чл.209,
ал.1 от НК.
От събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства се установява, че свидетелите К. и Д. се познават от 2008 г., двамата са били в
добри отношения и много нейни познати за закупували имоти от неговата фирма. Свидетелката
търсела да закупи гараж. Свид.Д. и казал, че започва строителство на сграда с гаражи на
ул.”Б.” в
гр.Поморие и ѝ предложил, а тя се съгласила да закупи такъв в бъдещата
сграда. На 10.07.2014 г. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот между „С.-СД” ЕООД представлявано от С. Д. в
качеството на продавач и А.В.К. , в
качеството на купувач. Съгласно договора страните се съгласили продавача да
продаде на купувача подробно описания в предварителния договор самостоятелен
обект- Гараж №1 със застроена площ 21,32
кв. м., намиращ се в сграда в УПИХV-***, кв.265 по действащия подробен план на
гр.Поморие. С договора страните уговорили продажна цена от 13580 евро, като в
чл.3, ал.1 от договора било изрично, че са заплатени в полза на продавача при
подписване на настоящия договор. Продавача се задължил да прехвърли на купувача
по договора правото на собственост, върху недвижимия имот предмет на договора,
като сключи окончателен договор във формата на нотариален акт в срок до
30.10.2015 г. До същата дата продавача се задължавал да извърши строителството.
Сумата от 13580 евро била заплатена от купувача.
Видно от представената справка от службата по вписванията,
гаража, предмет на предварителния договор, е продаден на трето лице на
18.09.2015 г.
В мотивите на протестираното определение ПРС е споделил
извода на ПРП за липса на престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Крайните изводите
на ПРС и на прокурора са правилни и обосновани от така събраните по досъдебното
производство доказателства.
Необходимо е много ясно да се посочи, че ПРС
не е приемал за установено извършено от свидетелката плащане на 13580 евро на „С.-СД”
ЕООД, както погрешно счита жалбоподателката. Напротив, районния съд е приел, че
„По делото обаче не се установява по безспорен начин заплащане на сумата
посочена в договора от страна на св.К.....Предвид това,че от доказателствата по
делото не се установява по безспорен начин имотна облага набавена за
дружеството, което е страна по процесния
договор сключен със св.К., нито пък за представляващия го – св.Д., съдът
намира, че от доказателствата по делото не може да се направи безспорен извод
за осъществяване от обективна страна на състава на престъплението по чл.209, ал.1
от НК.“(л.9 от НЧД №245/19г. на ПРС.)
Направения от първоинстанционния съд извод досежно факта
на недоказано плащане е необоснован и единствено в тази част се разкрива
соченото в жалбата процесуално нарушение, изразяващо се в кредитиране показанията
на свид.Д., без да бъдат съпоставени с останалите събрани по делото
доказателства. Твърденията на свид.Д. за
неполучена продажна цена не кореспондират с отразеното в договора. Ако същата
договорка е била „фиктивна“, както счита ПРС, кредитирайки показанията на
свидетеля, то същият свидетел е разполагал с достатъчно правни средства за да
обективира неизпълнението й, както преди, така и след сключването на договора.
Такива не са съставени, или ако са били – не са представени по делото.
Свидетелката е твърдяла плащането на сумата в брой, поради което и
разсъжденията на ПРС за безкасово плащане с цел съблюдаване на Закона за
ограничаване на плащанията в брой (респективно липса на платежен документ за
извършването му) се явяват необосновани от доказателства предположения.
Твърденията на жалбоподателката( гърба на л.52 от
досъд.п.), че свид. Д. ѝ бил казал, че сградата ще бъде завършена през
есента на 2017г. и тогава ще оформят документите, противоречат на договореното
в представения от самата нея предварителен
договор, в който и за двете събития е посочен краен срок 30.10.2015г. Не могат да бъдат възприети за
достоверни и твърденията й, че едва есента на 2017г. е узнала за продажбата на
договорения имот на трето лице и оттогава
свид.Д. я отбягвал. Към 18.09.2015 г. сградата, включваща и процесния
имот, е била построена. На 26.09.2016г. свид.Д. е получил срещу разписка от
свид. К. сумата от 3500евро, според представената от нея разписка. Следователно още от м.септември 2015г. недвижимия
имот е съществувал и е бил виден, а двамата свидетели са продължавали да
поддържат делови отношения помежду си ( повода и обстоятелствата Д. да получи 3500евро).
Посочените по-горе твърдения на жалбоподателката целят да предложат
разумно обяснение за двугодишното ѝ
бездействие, но подобно дезинтересиране е житейски неправдоподобно.
По делото е несъмнено установено, че между от
свид. К. от една страна и „С.-СД”
ЕООД от друга, са възникнали облигационни отношения по
предварителен договор за продажба при условията на чл. 19 от ЗЗД на недвижим
имот. Действително, договорните отношения биха могли да се използват като
способ за измама или чрез тях да се прикрие такава, но в тези случаи е
необходимо първоначално деецът да не е имал намерение да се задължи, но частичното
или пълното неизпълнение на поето облигационно задължение не е достатъчно, за
да се квалифицира едно такова поведение на лицето като измама.
При изпълнителното деяние на измамата се изисква деецът да е осъществил
такова въздействие върху съзнанието на пострадалото лице, в резултат на което у
него да се създаде невярна представа за обстоятелства, свързани с основанието
или условията за извършване на имущественото разпореждане от пострадалия. По
делото обаче липсват доказателства свид.Д.
да е възбудил такова заблуждение спрямо свид. К.,
така че тя да е формирала волята си да
плати 13580 евро, именно в следствие на съзнателно създадена
погрешна представа за факти от обективната действителност. Дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е свид.Д.
действително е разполагало с недвижимия имот, предмет на предварителния договор
и съответно с възможност да изпълни същия договор, както е и било сторено. Основната дейност на дружеството е именно строителство
и продажба на недвижими имоти, за продажба на каквито е посредничела сред свои
познати и жалбоподателката. Към момента на водените преговори между свидетелите
и при на сключване на предварителния
договор липсват факти, обосноваващи наличието на умисъл у свид.Д. да формира
заблуждение у свид. К. относно условията за
сключване на окончателния договор или за съществуването на знание у него
за бъдещата (извършеното след около три месеца) продажба на същия имот
на трето лице. Липсват действия, които да обективират първоначално намерение за въвеждане в
заблуждение, защото няма обстоятелства, които да сочат на подобна субективна
цел.
Неизпълнението на договорни задължения не е непременно или абсолютно
основание за възникване на наказателна отговорност, а липсата на доказателства
за създаването на невярната представа, обуславят несъставомерност на деянието,
квалифицирано като престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Като краен резултат извода на районния съд, че воденото наказателно
производство следва да бъде прекратено е
правилен и в пълно съответствие със събраните по делото доказателства.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 243 ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА определение №140/29.11.2019г. по НЧД №245/19г. по описа на Районен съд,
гр.Поморие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.