№ 11457
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110173864 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че във връзка с реализирано на 11.03.2016 г. ПТП в ... между
МПС ... с рег. № ... и МПС ..., с рег. № ..., е изплатил по имуществена застраховка „Каско”
обезщетение в размер общо на 1537,58 лв. в полза на собственика на увреденото МПС ..., с
рег. № .... Твърди, че ПТП било причинено по вина на водача на МПС ... с рег. № ..., чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована от ответното дружество. Ето
защо, с регресна покана ищецът предявил на ответника претенцията си в общ размер от
1552,58 лв., представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски за неговото определяне, но ответникът е извършил плащане само
на част от регресния дълг в размер на сумата от 1152,61 лв., като е останала дължима сумата
от 399,97 лв.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи на основание чл. 411 от КЗ сумата от 399,97 лв.,
представляваща непогасената част от дължимото регресно вземане, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 11.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 121,88 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода
от 10.05.2018 г. до 10.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 25984/2021 г. по описа на СРС, 87-ми състав.
1
Претендира разноски.
Ответното дружество /фирма/ оспорва изцяло предявените искове и моли, същите да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422 от ГПК вр. чл. 411 от КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие, на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение,
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В разглеждания случай няма спор относно фактите, включени във фактическия
състав на вземането по чл. 411 от КЗ, поради което обсъждането им е излишно.
Спорни са единствено въпросите дали всички щети по увреденото МПС се намират в
причинно – следствена връзка с процесното ПТП, както и въпросът за размера на тези щети.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
В настоящия случай, при анализ на заключението на вещото лице по изготвената и
приета по делото съдебно – автотехническа експертиза, се установява, че всички щети в
описа на застрахователя – ищец се намират в причинно – следствена връзка с процесното
ПТП, както и че действителната стойност на тези щети, изчислена по средни пазарни цени
към датата на ПТП, се равнява на сумата от 1563,36 лв. /която сума е по – висока от
определената и изплатена от ищеца/, а с включени 15 лв. ликвидационни разноски - на
сумата от 1578,36 лв.
Ето защо, доколкото по делото няма спор, че ответникът извънсъдебно е възстановил
на ищеца сумата от 1152,61 лв., както и предвид липсата на доказателства за плащане на
остатъка, съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен за
сумата от 399,97 лв.
По иска по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи наличие на главен
дълг и забава в погасяването му.
Доколкото съдът достигна до горния извод, то и акцесорната претенция за сумата от
121,88 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
10.05.2018 г. до 10.05.2021 г., се явява изцяло основателна и доказана.
2
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ето защо, с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 75 лв., представляваща
разноски за държавна такса /25 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50 лв./ в заповедното
производство, както и сумата в общ размер от 425 лв., представляваща сбор от сторените
от последния съдебно-деловодни разноски за държавна такса /75 лв./, за възнаграждение на
вещо лице /250 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./.
Ответникът няма право на разноски нито за настоящото, нито за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 от КЗ и
вр. чл. 86 ЗЗД, че /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., дължи на
/фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 399,97 лв.,
представляваща непогасената част от дължимото регресно вземане за платено по
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № ...
във връзка с ПТП, реализирано на 11.03.2016 г. в ... между МПС ... с рег. № ... и МПС ..., с
рег. № ..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.05.2021 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 121,88 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 10.05.2018 г. до 10.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 25984/2021 г. по описа на СРС, 87-ми
състав..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., да заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 425 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3