Р Е Ш
Е Н И Е
№
/28.11.2018 година, гр. Свиленград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд – Свиленград, II граждански състав
на четиринадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Десислава
Тодорова
секретар: Т.Т.
прокурор:
като разгледа гражданско
дело № 570 по описа за 2016 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86,ал. 1 от ЗЗД, и под
формата на евентуалност искове по чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищците –М.Н.Г., Р.Н.К.,***
В.Г., Ц.А.Ш., В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А. и К.В.Х., и ответниците съпрузите С.Н.К.
и Н.А.К., на основание наследство и давностно владение, за което е издаден
Нотариален акт №162 т.II, н.д.№ 909/1993 г.
на Свиленградски районен съдия, са съсобственици на недвижим имот: УПИ ХI-2834
по плана на гр. Свиленград, находящ се в гр. *************, с площ 102 кв.м,
върху който бил поставен търговски обект кафе-аперитив „Рандеву”. Ищците
притежавали общо 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота, а ответниците
1/3 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност. Въпреки това ответницата заграбила скрито
целия имот и се снабдила с Нотариален акт №5 том Х рег.№ 8834 д.№ 1380/2005 г.
на Нотариус рег.№420 при НК. С решение от 16.12.2014 г. по гр.дело № 198/2014
г.на РС-Свиленград, влязло в законна сила на 29.03.2016 г., е отхвърлен
предявеният от ответницата и съпругът й Н.А.К. против ищците отрицателен
установителен иск, че не са собственици на посочения недвижим имот, предявен от
нея поради това, че е изключителен собственик на имота, въз основа на
нотариалния акт от 2005 г., и съдебно отречено.
В тази връзка се поддържа, че с отхвърлянето на иска са настъпили
правните последици на уважен положителен установителен иск за собственост от
ищците против отв. Колеви.
Посочва се, че с молба за постановяване на
допълнително решение по гр.дело № 253/2011 г. на РС-Свиленград относно
разноските, което след отмяната на влязлото по него решение е образувано
посоченото гр.дело № 198/2014 г. на РС- Свиленград, подадена в съда на
09.07.2012г. ищците отправят покана до ответницата да им заплаща обезщетение за
ползването на процесния имот, от което ги лишавала- от подаване на молбата до
предаване на владението на имота, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на обезщетението. В тази връзка се сочи, че към подаване на исковата
молба С.К. ползвала еднолично съсобствения им имот и получавала сама наемите за
същия, тъй като го отдала под наем от 2005 г. на трети лица и ги лишила от
правото на ползване на имота, което ищците имали. Във връзка с предявения
отрицателен установителен иск дори спряла изпълнението по изп.дело № 16/2009 г.
на ДСИ при РС Свиленград за предаване на владението от наематели, поради което
ищците не успяли да го получат. Ответницата не е заплатила доброволно дължимото
от връчване на поканата до предявяване на иска, което пораждало правния им
интерес от завеждане на делото.
Пояснява се, че страните по делото са наследници по
закон на Н.Ш., който имал трима преки наследници- синове Ф.Н.Ш., Г.Н.Ш. и В.Н.Ш..
Претенцията на ищците не касаела първата 1/3 ид.ч. от имота, която съгласно НА
162/1993 г. била собственост на ответницата С.Ш.. Предмет на делото било
обезщетението за ползване, което се дължало за останалите общо 2/3 ид.ч. от
процесния имот. Собственици на втората 1/3 ид.ч. от имота като наследници по
закон на Г.Н.Ш., починал на 30.01.1941 г., са : ищците К.В.Х.-внучка и М.Г.Х. и
П.Г.А.-правнучки, последните две като наследници по закон-дъщери на внука му Г.В.Ш.,
починал преди наследодателя си (баща си) на 05.01.1977 г., като от тази 1/3
ид.ч. (този дял) от имота К.Х. имала половината-1/6 (2/12) ид.ч., а другата
половина се разделяла между М.Х. и П.А., които имат всяка по 1/12 ид.ч. Собственици на третата 1/3 ид.ч. от имота като
наследници по закон на В.Н.Ш., починал на 13.12.1978 г., са: ищците М.Н.Г. и Р.Н.К.,
двете като наследници по закон-дъщери на сина му Н. В.Ш., починал на 18.04.1987
г., които притежавали всяка по 1/24 ид.ч. от имота; ищецът Д.И.К.-наследник по закон-син на
дъщеря му А.В.К., който притежавал 4/12 ид.ч. (2/24 ид.ч.) от имота; щцата С.В.Г.,
която била наследник по закон-дъщеря на сина му В.(В.) В.Ш., починал на
20.09.1998 г., която притежавала 4/12 ид.ч. (2/24 ид.ч.) от имота; ищците Ц.А.Ш.,
В.Ж.Ш. иАнтон Ж.Ш., които били наследници по закон, съответно съпруга и синове,
на сина му Живко В.Ш., починал на 29.08.2008 г., които притежавали всеки по
1/36 ид.ч. от имота.
В хода
на делото ищецът К.В.Х. е починала. На основание чл.
227 от ГПК е заместена от наследниците й Е.А.Х.-съпруг, О.Е.Х. и М.Е.М.-дъщери.
Ищците,
като неползващи имота съсобственици, претендират припадащата им се част от
събираните граждански плодове, съобразно притежаваните ид.ч. от правото на
собственост, поради което и заявяват претенции по чл. 30, ал. 3 от ЗС за
периода 09.07.2012-07.11.2016г., с мораторна лихва за периода
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Поддържат, че ответниците са
отдавали под наем общата вещ на цени под пазарния наем, поради което
претендират и обезщетение за ползването, представляващо разликата между
уговорената наемна цена, според сключените от ответниците договори за наем, и
средната пазарна цена на дължимия наем по реда на чл. 31, ал.2 от ЗС за периода
09.07.2012-07.11.2016г., с мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
й изплащане.
Посочват,
че ако съдът приеме за недоказано, че имотът е предоставян от ответниците на
трети лица на възмездно основание по договор за наем или ако приеме, че е
предоставяне безвъзмездно, тъй като не е получаван или заплащан наем, в които
хипотези се твърди, че имота е ползван лично изцяло от ответниците или от трети
лица, на които са предоставили безвъзмездно имота си, то при условията на
евентуалност ищците претендира по реда на чл. 31, ал.2 от ЗС обезщетение за
лишаване от ползване на имота за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с мораторна
лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. В тази
връзка се сочи, че ответниците са възпрепятствали реалното ползване на имота
като през исковия период са разполагали лично с него, вкл. и предоставяли на
трети лица безвъзмездно; през 2009г. са установили еднолично владение,
оспорвано от ищците; скрито през 2005г. са се снабдили с нотариален акт; започнали
да водят дела против ищците и да претендират собствеността; вкл. и като са
спрели въвода на ищците във владение на имота.
Предвид
изложеното, ищците /след изменение на исковете по чл. 214 от ГПК/ молят
ответниците да бъда осъдени да заплатят солидарно, както следва:
1/По
отношение на М.Е.М., заместила починалата в хода процеса К.В.Х., сумата от 1 155, 18 лв. –главница по иск по чл.30, ал.3
от ЗС за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 253, 14 лв. за мораторна лихва за
период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното заплащане на главницата; сумата от 71, 31 лв. -главница
по иск по чл.31, ал.2 от ЗС, представляваща разлика между наемната цена,
уговорена в договорите за наем, сключени от ответниците, и пазарния наем за
периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 11,
05 лв. за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на
главницата; сумата от 1 226, 50 лв.-главница по евентуално предявения иск по
чл.31, ал.2 от ЗС за периода от 09.07.2012-07.11.2016г., с 264, 19 лв.
мораторна лихва за периода
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на главницата.
2/ По отношение на О.Е.Х., заместила починалата в хода
процеса К.В.Х., сумата от 1 155, 18 лв.
-главница по иск по чл.30, ал.3 от ЗС за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с
253, 14 лв. за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на
главницата; сумата от 71, 31 лв. -главница по иск по чл.31, ал.2 от ЗС,
представляваща разлика между наемната цена, уговорена в договорите за наем,
сключени от ответниците, и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 11, 05 лв. за
мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата; сумата от 1 226,
50 лв.-главница по евентуално предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС за периода от
09.07.2012-07.11.2016г., с 264, 19 лв. мораторна лихва за периода мораторна лихва от 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на
главницата.
3/ По отношение на Е.А.Х., заместил починалата в хода
на процеса К.В.Х., сумата от 1 155, 18
лв. –главница по иск по чл.30, ал.3 от ЗС за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с
253, 14 лв. за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на
главницата; сумата от 71, 31 лв. -главница по иск по чл.31, ал.2 от ЗС,
представляваща разлика между наемната цена, уговорена в договорите за наем,
сключени от ответниците, и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с
11, 05 лв. за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на
главницата; сумата от 1 226, 50 лв.- главница по евентуално предявения иск по
чл.31, ал.2 от ЗС за периода от 09.07.2012-07.11.2016г., с 264, 19 лв.
мораторна лихва за периода
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на главницата.
4/ По отношение на
М.Г.Х., сумата от 1 732, 78
лв. –главница по иск по чл.30, ал.3 от
ЗС за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с
379, 71 лв. за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на
главницата; сумата от 106, 97 лв. -главница по иск по чл.31, ал.2 от ЗС,
представляваща разлика между наемната, уговорен в договорите за наем, сключени
от ответниците, и пазарния наем за периода
09.07.2012-07.11.2016г., с 16, 58 лв. за мораторна лихва за периода
07.11.2013-07.11.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на главницата;сумата от 1 839, 75 лв.-главница по
евентуално предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС за периода от
09.07.2012-07.11.2016г., с 396, 29 лв.
мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016 г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата.
5/По отношение
на П.Г.А., за сумата от 1 732, 78
лв. -главница по иск по чл.30, ал.3 от
ЗС за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с
379, 71 лв. за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на
главницата; сумата от 106, 97 лв. -главница по иск по чл.31, ал.2 от ЗС,
представляваща разлика между наемна цена, уговорена в договорите за наем,
сключени от ответниците, и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 16, 58 лв. за
мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата;сумата от 1
839, 75 лв.- главница по евентуално предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС за
периода от 09.07.2012-07.11.2016г., с
396, 29 лв. -мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на
главницата.
6/По отношение на
М.Н.Г., сумата от 866, 39 лв.
–главница по иск по чл.30, ал.3 от ЗС за периода
09.07.2012-07.11.2016г., с 189, 86 лв.
за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата; сумата
от 53, 48 лв. -главница по иск по чл.31, ал.2 от ЗС, представляваща разлика
между наемна цена, уговорена в договорите за наем, сключени от ответниците, и
пазарния наем за периода
09.07.2012-07.11.2016г., с 8, 29 лв. за мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на главницата; сумата от 919, 87 лв. - главница по
евентуално предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС за периода от
09.07.2012-07.11.2016г, с 198, 15 лв. мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на главницата.
7/ По
отношение на Р.Н.К., сумата от 866, 39
лв. –главница по иск по чл.30, ал.3 от
ЗС за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с
189, 86 лв. за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на
главницата; сумата от 53, 48 лв. -главница по иск по чл.31, ал.2 от ЗС,
представляваща разлика между наемна цена, уговорена в договорите за наем,
сключени от ответниците, и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 8, 29 лв. за
мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата; сумата от 919, 87
лв. -главница по евентуално предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС за периода от
09.07.2012-07.11.2016г., с 198, 15 лв. мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на главницата.
8/По отношение на
Д. И.К., сумата от 1 732, 78 лв. –главница по иск по чл.30, ал.3 от ЗС за
периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 379, 71 лв. за мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
заплащане на главницата; сумата от 106, 97 лв. -главница по иск по чл.31, ал.2
от ЗС, представляваща разлика между наемна цена, уговорена в договорите за
наем, сключени от ответниците, и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 16, 58 лв. за
мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата; сумата от 1
839, 75 лв. -главница по евентуално предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС за
периода от 09.07.2012-07.11.2016г., с 396, 29 лв. мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на главницата.
9/ По отношение на
С.В.Г., сумата от 1 732, 78 лв.
–главница по иск по чл.30, ал.3 от ЗС за периода
09.07.2012-07.11.2016г., с 379, 71 лв. за мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на главницата; сумата от 106, 97 лв. -главница по иск
по чл.31, ал.2 от ЗС, представляваща разлика между наемна цена, уговорена в
договорите за наем, сключени от ответниците, и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 16, 58 лв. за
мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата; сумата от 1
839, 75 лв. -главница по евентуално предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС за
периода от 09.07.2012-07.11.2016г., с 396, 29 лв. мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на главницата.
10/ По отношение на Ц.А.Ш., сумата от 577, 59 лв –главница по иск по
чл.30, ал.3 от ЗС за периода 09.07.2012 -07.11.2016г., с 126, 57 лв. за мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на главницата; сумата от 35, 66 лв. -главница по иск по
чл.31, ал.2 от ЗС, представляваща разлика между наемна цена, уговорена в
договорите за наем, сключени от ответниците, и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 5, 53 лв. за
мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата; сумата от 613, 25
лв. -главница по евентуално предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС за периода от
09.07.2012-07.11.2016г., с 132, 10 лв.
мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата.
11/По отношение В.Ж.Ш., сумата от 577, 59 лв –главница
по иск по чл.30, ал.3 от ЗС за периода 09.07.2012 -07.11.2016г., с 126, 57 лв. за мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на главницата; сумата от 35, 66 лв. -главница по иск по
чл.31, ал.2 от ЗС, представляваща разлика между наемна цена, уговорена в
договорите за наем, сключени от ответниците, и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 5, 53 лв. за
мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата; сумата от 613, 25
лв. -главница по евентуално предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС за периода от
09.07.2012-07.11.2016г., с 132, 10 лв.
мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата.
12/По отношение на А.Ж.Ш., сумата от 577, 59 лв -главница, по иск по чл.30, ал.3 от ЗС за периода
09.07.2012-07.11.2016г., с 126, 57 лв.
за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата; сумата от 35,
66 лв. -главница по иск по чл.31, ал.2 от ЗС, представляваща разлика между
наемна цена, уговорена в договорите за наем, сключени от ответниците, и
пазарния наем за периода 09.07.2012
г.-07.11.2016г., с 5, 54 лв. за мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното заплащане на главницата; сумата от 613, 25 лв. -главница по
евентуално предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС за периода от
09.07.2012-07.11.2016г, с 132, 10 лв.
-мораторна лихва за период 07.11.2013 -07.11.2016г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата. Претендират се
разноски.
Ответниците С.Н.К. и Н.А.К. оспорват претенциите по основание и
размер със следните съображения:
Ищците не притежават собственически права по отношение
на процесния имот, а освен това последният не идентичен с имота, в който се
намира търговски обект кафе - аператив „Рандеву“. Оспорват НА № 162, т. II, н.д. № 909/1993г.,
констативен по характер, издаден по обстоятелствена проверка на 20.08.1993г. от
РС - Свиленград, като се твърди, че по действащия към момента на издаване на
акта регулационен и кадастрален план на гр. Свиленград не е съществувал имот,
отговарящ на описанието на имота в акта, т.е. с този нотариален акт ищците не
се легитимират валидно като собственици на имот. Оспорват като неверни
констатациите в НА № 162 т. II, н.д. № 909/1993г, че ищците са собственици на
дворно място, незастроено от 250 кв.м, находящо се в Свиленград, при граници;
от две страни улици, П.Д.и Е.М., за който имот пл. № 1641 се отрежда парцел
XXIX в кв, 46 по плана на гр. Свиленград, при дялове - 1/3 ид.ч. за С.К., и
общо 2/3 ид.ч. за останалите, въз основа на давностно владение, като се твърди,
че те не са упражнявали давностно владение върху описания имот.
Заявява се насрещно твърдение, че ответниците К.притежават
в СИО собствеността върху УПИ XI - 2834,2890. кв. 67А. с площ от 102 кв.м. по
регулационния и кадастрален план на гр. Свиленград, одобрен със Заповед №
602/22.11.1993г., като правото им на собственост е констатирано в НА № 5 т.Х
рег. № 8834 д. № 1380/2005г. на основание наследство и давностно владение. В
тази връзка посочват, че с Решение №34 от 21.01.1993г. по гр.д. № 1417/1992г.
на Хасковския окръжен съд по жалба на С.К. е бил отменен отказа на Кмета на
Община Свиленград да деактува 1/3 ид.ч. от парцели XIX и XX кв. 48, отчуждена
по ЗОЕГПНС от 1948г, представляваща част от празно дюкянско място, цялото от 94
кв.м, одържавено с акт № 35/12.08.1950г. от нейния наследодател Ф.Н. ***, и
този имот бил деактуван в полза на С.К.. Въз основа на Решение № 34 от
21.01.1993г. по гр.д. № 1417/1992г. на Хасковския окръжен съд ответницата била
инициирала регулационното обособяване на имота като УПИ XI - 2834,2890 кв. 67А
с площ от 102 кв.м и заедно със съпруга си е установила върху него
самостоятелно владение, което било непрекъснато и несмущавано, считано от
1993г. и досега. Предвид това, ответниците правят възражение за изтекла в тяхна
полза придобивна давност за посочения период. Твърди се, че двамата съпрузи
владеят имота за себе си, чрез своите наематели, считано от 1993г., или преди
повече от 10 г., като владението било обективирано със снабдяване с НА № 5 т.Х
рег. № 8834 д. № 1380/2005г. и сключените след 2005г. наемни договори само от
ответницата. Придобиването на това владение не било извършено чрез насилие или
по скрит начин, тъй като на ищците са били известни, както сключените от
ответницата наемни договори, така и снабдяването й с НА № 5 т.Х рег. № 8834 д,
№ 1380/2005г., представен като доказателство по гр.д. № 315/2003г. на
Рс-Свиленград. С представянето като доказателство на НА № 5 т.Х рег. № 8834 д.
№ 1380/2005г. по гр.д. № 315/2003г. на РС-Свиленград, заведено от ищците срещу
наемателите на имота към този момент Ж.Г.П.и Х.И.Х., ответницата изрично била
заявила самостоятелното си право на собственост върху имота и била
демонстрирала отблъскването на претенциите на ищците за съсобственост върху
този имот. Осъществяваното от двамата съпрузи владение върху процесния имот
винаги било явно и спокойно, никога не
било фактически изгубвано от тях, а ищците не били извършили никакви действия,
които да водели до спиране или прекъсване на владението.
Не се оспорва, че производството по гр.дело
№ 253/2011 г. на РС-Свиленград,
преобразувано в гр.дело № 198/2014г., било образувано по предявен от
ответницата С.К. и съпругът й Н.К. отрицателен установителен иск за собственост
по чл.124, ал.1, във вр. чл. 524 от ГПК, срещу ищците, че те не са собственици
на УПИ XI - 2834, 2890, с площ 102 кв.м, в кв. 67а по плана на гр. Свиленград,
одобрен със Заповед № 602/1993г, находящ се в ********, при граници: улица, УПИ
XII, УПИ XVII, УПИ Х, с твърдението, че този имот е СИО на С.Н.К. и съпругът й Н.А.К.,
съгласно НА № 5 т.Х рег. № 8834 д. № 1380/2005г. Поддържа се, че отхвърлянето
на иска, с влязлото в сила Решение № 271/16.12.2014г. по гр.дело № 198/2014г.
на РС-Свиленград, потвърдено с Решение № 500/26.11.2015г. по в.гр.д. №
282/2015г. на ОС-Хасково, като неоснователен, не прекъсвал установеното от съпрузите
К.давностно владение върху процесния имот, нито бил отменян притежаваният от
тях нотариален акт за собственост, който продължавал да ги легитимира като
единствени собственици на имота.
Оспорва се посочения в исковата молба период на
определяне на обезщетение, тъй като на 09.07.2012г. ответницата не е получавала
покана да заплащане на обезщетение на ищците, поради което иска по чл. 31 ал. 2
от ЗС се явява неоснователен, ведно с претендираната мораторна лихва.
Оспорва се твърдението, че ответницата лично,респ.
безвъзмездно, е ползвала процесния имот, тъй като тя го е отдавала под наем -
обстоятелство, известно на ищците, предвид воденото от тях гр.дело № 315/2003г.
на РС-Свиленград за заплащане на наем и за изваждане на наемателите Ж.Г.П.и Х.И.Х.,
както и въз основа на представените по гр.д. № 198/2014г. на РС-Свиленград
писмени доказателства - договори за наем, и събраните гласни доказателства.
Оспорва се твърдението, че ищците са били лишени от възможността да ползват
процесния имот, тъй като невъзможността да ползват имота произтичала от
неизпълнение на принудителен въвод по изп.д. № 16/2009г. по описа на ДСИ -
Свиленград, образувано по представен от ищците изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 315/2004г. на РС-Свиленград, с предмет въвод във владение срещу
наематели в имота.
Ответниците релевират възражение за погасителна
давност по чл. 110 и чл. 111, б.в от ЗЗД за претендираните парични вземания
–предявени главни и евентуални искове относно главниците и мораторна лихва. Претендират
се разноски.
Съдът,
като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Сключването на договор за наем
на съсобствен имот е действие на управление, поради което може да се извърши
еднолично от всеки съсобственик. В този случай, на останалите
съсобственици, които не са договаряли с наемателя, се полага част от получения
наем, съобразно правата им в съсобствеността, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
За да възникне правото за заплащане на частта от ползите, добити при управление
на обща вещ само от един съсобстветник, следва да се установи възникването на
правнорелевантните факти: вещта да е съсобствена; тя да се ползва изцяло или
отчасти само от един или някои от притежателите на правото на собственост, при
което получава всички добиви от вещта, чиято стойност не съответства на
неговите вещни права.
Законът за собствеността урежда
още едно право на съсобственика – по чл.
31, ал. 2 от ЗС, изразяващо се в получаване на обезщетение за лишаването от
ползване на общата вещ, поради възпрепятстване чрез фактически и правни
действия от ползващия се еднолично от нея друг съсобственик. Според
разясненията дадени с Тълкувателно решение №7/2012 г. на ВКС, „лично ползване“
по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, но
без да се събират добиви и граждански плодове. В тази връзка, прие се, че
когато един от съсобствениците предостави за възмездно ползване общата вещ на
трето лице /например сключи договор за наем/, тогава останалите съпритежатели
на правото на собственост имат възможност по силата на чл. 30, ал. 3 от ЗС да
претендират полагащата им се част от реализираната полза, съобразно дела в имуществената
общност. По изключение обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС може да се търси само
за разликата между уговорена наемна цена, съобразно сключения от ползващия
имота съсобственик наемен договор и средната пазарна цена, когато първата е
по-ниска, поради неефективното управление на общия имот.
Посочените две хипотези на
закона – по чл. 30, ал. 3 от ЗС и по чл. 31, ал. 2 от ЗС, са частен случай на
общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на
друго със спецификата, че претенциите касаят само вътрешните отношения между
съсобственици. При това, притежанието на правото на собственост върху
посочената обща вещ е елемент от фактическия състав за възникване на правото на
обезщетение, тъй като несобственик не може да претендира облаги от чужда вещ.
Спорът между страните се концентрира именно по въпроса дали по него са
материално легитимирани ищците, с оглед притежанието правото на собственост
върху процесния имот, предвид, че ответниците релевират възражение за
придобивна давност, изтекла в тяхна полза от 1993 г. насам, респ. до
приключване на съдебното дирене, по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По делото са представени два
титула за право на собственост. С първият - Нотариален акт №162 от
20.08.1993г., т.II, н.д.№ 909/1993 г. на Свиленградски районен съдия, ищците се
легитимират като собственици на 2/3 ид. ч. от процесния имот по силата на
давностно владение и наследство, а ответницата К. с 1/3 ид. ч. Според вторият –
Нотариален акт № 5 от 27.10.2005г., т.Х рег. № 8834,н.д. № 1380/2005г. на
Нотариус рег. №420 при НК, по отношение на отв. Ст. К. е признато правото на
собственост върху имота по наследство, давност и чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ.
Имотът, посочен в искова молба
и предмет на нотариалните актове, от непротиворечивите писмени доказателства по
делото, касаещи предходни съдебни дела на страните, вкл. удостоверение от
23.11.2009г. на ОбА-Свиленград и скица №15-480150-03.10.2017г. на СГКК-Хасково,
се индивидуализира по действащите КК и
КР на гр. Свиленград с идент.№65677.701.2834.
Страните не спорят, че към
1993г. и 2005г. С.Н.К. и Н.А.К. са били
съпрузи, а придобитото през време на брака им в режим на съпружеска имуществена
общност. Не е спорен фактът, а и от представеното по делото удостоверение за
наследници, ведно с актове за гражданско състояние, се установява, че ищците и
ответницата са наследници на общ наследодател Ф.Н.Ш. и пряк наследодател Н. Ф.Ш., Г.Н.Ш. и В.Н.Ш..
От решение по в.гр.д. №
259/2006 г. на ОС-Хасково се изяснява, че устните състезания по делото са
приключили на 12.06.2006г., а пред съда представен посочения Нотариален акт № 5
от 27.10.2005г., т.Х рег. № 8834,н.д. № 1380/2005г. на Нотариус рег. №420 при
НК. Страни по спора са били ищците и трети лица, последните осъдени да заплатят
наем за имота за м.01-05.2004г. Съдът в решението е удостоверил официално, че
този документ /НА/ е представен като доказателство и следователно доведен до
знанието на ищците.
Не
се спори, а и от решение по гр.дело №198/2014 г. на РС-Свиленград, влязло в
сила на 29.03.2016г., се установява, че ответниците в настоящия процес са
предявили отрицателен установителен иск за собственост против ищците. Според
диспозитива на решението, съдът отхвърля иска с правно основание по чл.124,
ал.1, вр. чл.524, изр.3 от ГПК, за признаване за установено по отношение на С.Н.К.
и Н.А.К., че М.Н.Г., Р.Н.К.,*** В.Г., Ц.А.Ш., В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А.
и К.В.Х. не са собственици по наследство
и давностно владение на недвижим имот, представляващ УПИ XI-2834,2890, находящ
се в гр. Свиленград, на административен адрес: *********по кадастрален и
регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г.,
целият от 102 кв.м, при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ XII, УПИ XVII и УПИ
Х, всички в кв. 67А, който имот е обект на принудително изпълнение (въвод) по
изп. д. № 16/09 по описа на ДСИ –Свиленград.
Страните не спорят, че имотът е
отдаван под наем само от ответниците след 2005 г. Това ищците поддържат с оглед твърдението, че
са лишени от добивите и ползването му, а
ответниците предвид наведеното възражение за придобивна давност.
Действително, от представените
писмени доказателства – договор за наем от 02.01.2005г., със страни С.Н.К.-наемодател,
и ЕТ „М.П.“-наемател, Договор за наем от 02.01.2016г., с нот. удостоверяване на
подписи от 06.06.2016г., вписан в СВ-Свиленград с дв. вх. №2593/08.06.2016г.,
със страни С.Н.К.-наемодател, и Б.П.П.-наемател, се установява, че процесния
имот е отдаден за възмездно ползване срещу месечна наемна цена от 400,00 лева
за срок от пет години. Видно от извлечение от сметка на отв. К., последната е
получавала наемна цена през процесния период на претендираните обезщетения,
вкл. и до м.03.2017г.
Имотът е отдаван под наем и
преди 2005 г. В тази насока са представените договор за отдаване под наем на
недвижим имот от 01.01.1999г., протокол от
06.03.1995г. и протокол от 09.05.2004г. за проведено общо събрание на
съсобствениците, разписки за получени наеми за периода 1993-1996г., от които се
установява, че наемодатели са били двете страни по спора. В тази връзка, по
делото са събрани и гласни доказателства, които изясняват, че до 2005г.
наследниците, вкл. с участието на отв. К., си поделяли наемите. След това
наемът се получавал тайно само от ответниците, който не разделяли с ищците. Поради
това последните останали с впечатление, че наемателите били неизправни и завели
дело /решение по в.гр.дело № 259/2006 г. на ОС-Хасково/ против третите лица
/така св. М.Ш./. Св. С.В. и св. М.Т.посочват, че имотът от реституирането му до
днес се стопанисва и отдава под наем само от ответниците. Тези показания съдът
кредитира частично, тъй като писмените доказателства са в насока, че това е
така, но след 2005 г.
Ищците
поддържат теза, че с отхвърляне на предявения от ответниците отрицателен
установителен иск за собственост е решен въпроса за действителните права върху
имота, а претенцията на ответниците, че са придобили имота по давност е съдебно
отречена.
По преценка на настоящия
съдебен състав спорът между страните кой е титуляр на правото на собственост
върху процесния имот не е решен с влязъл в сила съдебен акт. Според
разясненията дадени с Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013 г. по т.д. №8/2012г.
на ВКС, „при отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали
искове, основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК/ не е негов
индивидуализиращ белег… Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата
на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния
интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на
претенцията”.
Ето защо, с решение по
отрицателен установителен иск за собственост нито се установява със сила на
пресъдено нещо чие е правото на собственост върху имота, нито се отрича със
сила на пресъдено нещо правото, с което ищецът по този иск обосновава правния
си интерес, защото това право не е основание на иска. В този смисъл са и
разясненията дадени с т. 2б на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по т.д.
№4/2014г. на ВКС.
Съдът споделя доводът на
ответниците, че с предявения от тях отрицателен установителен иск за собственост,
респ. решението по него, не се прекъсва придобивната давност, която претендират
да е текла в тяхна полза. Това е така, тъй като давността се прекъсва в изрично
посочените от закона случаи, по арг. от чл. 84 от ЗС, вр.чл. 116 от ЗЗД.
Давност се прекъсва, респ. спира, с предявяване на иск. При това, иск предявен
срещу лицето, което се позовава на давността. Теклата в полза на ищеца давност
не може да се прекъсне с предявения от самия него иск, вкл. при предявен
отрицателен установителен иск за собственост. Съдебната практика по този въпрос
е непротиворечива /вж. Решение № 57 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 591/2017 г.,
ІІ г. о. на ВКС, Решение № 177 от 09.11.2015 г. по гр. д. № 2803/2015 г. на І
г.о.,Решение № 109 от 25.05.2015 г. по гр. д. № 7420/2014 г. на І г.о., Решение
№ 99 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. наІ г.о., Решение № 116 от
24.11.2014 г. по гр. д № 2592/2014 г., Решение № 216 от 28.10.2016 г. по
гр.д.№2182/2016 г. на Iг. о. на ВКС/. Наред с изложеното следва да се посочи,
че придобивната давност се прекъсва при иск /вкл. предприемане на действия за
принудително изпълнение/ предявен срещу владелеца, а не срещу държателя на
имота; както и чрез предявен вещен иск,
а не облигационен иск за парични претенции по повод ползването вещта, тъй като
и несобственик може да претендира наем за нея или опразване на наети помещения.
Според
чл. 69 от ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията по
чл. 69 ЗС се счита за оборена, ако основанието /напр. наследство/, на което
фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на останалите
съсобственици. Това изисква този, който твърди, че е владеел вещта да докаже,
че е променил намерението си само да я държи.
От
установените правнорелеванти факти по делото се налага извода, че преди 2006г.
ответниците не са осъществявали самостоятелно владение върху имота, тъй като
намерението им за своене не се обективира несъмнено. Това е така, тъй като са
зачитали правата на ищците в съсобствеността и заедно са управлявали общата
вещ, като са я отдавали под наем и решавали съвместно въпросите за ползването й,
и това е признато писмено от тях/протоколи от общо събрание на собствениците/.
Със сдобиването с констативен
нотариален акт през 2005 г. ответниците обаче започват да демонстрират
намерение, че считат имота за изключително тяхна собственост. Това е доведено
до знанието на останалите съсобственици, когато Нотариален акт № 5 от
27.10.2005г., т.Х рег. № 8834,н.д. № 1380/2005г. на Нотариус рег. №420 при НК,
е представен, най-късно в деня на приключване на устните състезания, по в.гр.дело
№ 259/2006 г. на ОС-Хасково- на 12.06.2006г. Ответниците във времето извършват редица
действия, чрез които недвусмислено обективират намерението си за своене на
имота. Те започват да управляват имота като единствени собственици- отдават го под
наем на трети лица, а полученото наемно възнаграждение не споделят с останалите
наследниците. Безспорно, препятствали са ползването на имота от ищците, като са
упражнявали в пълен обем правото на собственост. Ищците до приключване на
съдебното дирене пред настоящия съд- 14.11.2018г., не ангажираха доказателства,
от които да се направи извод, че давностното владение на ответниците е
прекъснато по начин, предвиден в закона –чл. 116 ЗЗД, или по арг. от чл. 81 от
ЗС –са установили своя фактическа власт повече от шест месеца. При това,
считано от 12.06.2006г. до 14.11.2018г. е изтекъл необходимия десетгодишен
давностен срок. Владението на отв. К.е непрекъснато, спокойно и явно. Ето защо,
съдът приема наведеното от тях възражение по чл. 79, ал. 1 от ЗС за основателно,
с оглед на което се правоизключват претендираните от ищците собственически
права спрямо процесния имот.
Съдът, като взе предвид
изложеното, намира, че предявените главни и евентуални искове за изцяло
неоснователни поради неустановяване на елемент от фактическия състав на правото
по чл. 30,ал. 3 и по чл. 31,ал.2 от ЗС- вещта да се съсобствена, респективно
ищец да съпритежава с ответник правото на собственост върху имота.
Следователно, за ищцовата страна не съществува право да получи реализирани
доходи от имота и обезщетение за лишаване от ползване.
С оглед изхода на спора по
исковете за главните вземания се явяват неоснователни и акцесорните претенции
за лихви.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да заплатят сторените от
ответната страна съдебни разноски, както следва: 1/на ответника С.Н.К. сумата общо от 1983,00
лв. /платени адвокатско възнаграждение, държавни такси по чл. 23 от ТДТГПК,
възнаграждение за вещо лице/ или всеки от тях по 198,30 лв., освен Е.А.Х., О.Е.Х.
и М.Е.М., които дължат общо 198,30 лв., като заместили в хода на процеса
починалия ищец К.В.Х., или всеки един по 66,10 лв.; 2/на
ответника Н.А.К. сумата общо от 930,00лв. за платено адвокатско възнаграждение,
или всеки от тях по 93,00 лв., освен Е.А.Х., О.Е.Х. и М.Е.М., които дължат общо
93,00 лв., като заместили в хода на процеса починалия ищец К.В.Х., или всеки
един по 31,00 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Е.М., ЕГН **********,
адрес: ***, като правоприемник по чл.
227 ГПК на К.В.Х., ЕГН **********, починала в хода на процеса на
11.09.2017 г., против С.Н.К., ЕГН **********,
и Н.А.К., ЕГН **********,***, искове
с правно основание чл. 30,ал. 3 от ЗС, чл. 31,ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 1 155, 18 лв. за главница, представляваща
получена наемна цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр.
Свиленград, за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 253, 14 лв. за мораторна
лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г.; сумата от 71, 31 лв. за главница,
представляваща разлика между получена наемна цена за имот с идентификатор
№65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 11,05 лв. за
мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г.; ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 07.11.2016г. до окончателното им изплащане; както
и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 31,
ал.2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 1 226, 50
лв. за главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот с
идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград за периода от
09.07.2012-07.11.2016г., с 264, 19 лв. за мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2016г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от О.Е.Х., ЕГН **********, адрес: ***, като правоприемник по чл. 227 ГПК на К.В.Х.,
ЕГН
**********,
починала в хода на процеса на 11.09.2017 г., против С.Н.К., ЕГН **********, и Н.А.К.,
ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 30,ал. 3 от ЗС, чл. 31,ал. 2
от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 1 155, 18 лв. за
главница, представляваща получена наемна цена за имот с идентификатор
№65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград, за периода
09.07.2012-07.11.2016г., с 253, 14 лв. за мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г.; сумата от 71, 31 лв. за главница, представляваща
разлика между получена наемна цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по
КК и КР на гр. Свиленград и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 11,05 лв. за
мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г.; ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 07.11.2016г. до окончателното им изплащане; както
и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 31,
ал.2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 1 226, 50
лв. за главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот с
идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград за периода от
09.07.2012-07.11.2016г., с 264, 19 лв. за мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.А.Х., ЕГН **********
***, като правоприемник по чл. 227 ГПК
на К.В.Х., ЕГН **********, починала в хода на процеса на
11.09.2017 г., против С.Н.К., ЕГН **********,
и Н.А.К., ЕГН **********,***, искове
с правно основание чл. 30,ал. 3 от ЗС, чл. 31,ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 1 155, 18 лв. за главница, представляваща
получена наемна цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр.
Свиленград, за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 253, 14 лв. за мораторна
лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г.; сумата от 71, 31 лв. за главница,
представляваща разлика между получена наемна цена за имот с идентификатор
№65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 11,05 лв. за
мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г.; ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 07.11.2016г. до окончателното им изплащане; както
и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 31,
ал.2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 1 226, 50
лв. за главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот с
идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград за периода от
09.07.2012-07.11.2016г., с 264, 19 лв. за мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.Х., ЕГН **********, адрес: ***, против С.Н.К.,
ЕГН **********, и Н.А.К., ЕГН **********,***,
искове с правно основание чл. 30,ал. 3 от ЗС, чл. 31,ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 1 732, 78 лв. за главница,
представляваща получена наемна цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по
КК и КР на гр. Свиленград, за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 379, 71 лв. за мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г.; сумата от 106, 97 лв за главница, представляваща
разлика между получена наемна цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по
КК и КР на гр. Свиленград и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с
16, 58 лв. за мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016 г.; ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 07.11.2016г. до окончателното им
изплащане; както и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от
1 839, 75 лв. за главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на имот с идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград за периода
от 09.07.2012-07.11.2016г., с 396, 29
лв. за мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.11.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.Г.А., ЕГН **********,
адрес: ***, против С.Н.К., ЕГН **********, и Н.А.К.,
ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 30,ал. 3 от ЗС, чл. 31,ал. 2
от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 1 732, 78 лв.
за главница, представляваща получена наемна цена за имот с идентификатор
№65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград, за периода
09.07.2012-07.11.2016г., с 379, 71 лв.
за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г.; сумата от 106, 97 лв. за
главница, представляваща разлика между получена наемна цена за имот с
идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград и пазарния наем за
периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 16, 58 лв. за мораторна лихва за периода
07.11.2013-07.11.2016г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от
07.11.2016г. до окончателното им изплащане; както и предявените при условията
на евентуалност искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 1 839, 75 лв. за главница, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на имот с идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград
за периода от 09.07.2012-07.11.2016г., с
396, 29 лв. за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2016г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Н.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, против С.Н.К., ЕГН **********, и Н.А.К.,
ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 30,ал. 3 от ЗС, чл. 31,ал. 2
от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 866, 39
лв. за главница, представляваща получена
наемна цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр.
Свиленград, за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 189, 86 лв. за мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016 г.; сумата от 53, 48 лв. за главница, представляваща
разлика между получена наемна цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по
КК и КР на гр. Свиленград и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с
8, 29 лв. за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г.; ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 07.11.2016г. до окончателното им
изплащане; както и предявените при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на
сумата от 919, 87 лв. за главница представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на имот с идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград
за периода от 09.07.2012-07.11.2016г., с 198, 15 лв. за мораторна лихва за
период 07.11.2013-07.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.11.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Р.Н.К., ЕГН **********,
адрес: ***, против С.Н.К., ЕГН **********,
и Н.А.К., ЕГН **********,***, искове
с правно основание чл. 30,ал. 3 от ЗС, чл. 31,ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата
от 866,39 лв. за главница, представляваща получена наемна цена за имот с
идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград, за периода
09.07.2012-07.11.2016г., с 189, 86 лв.
за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г.; сумата от 53, 48 лв. за
главница, представляваща разлика между получена наемна цена за имот с
идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград и пазарния наем за
периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 8, 29
лв. за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г.; ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 07.11.2016г. до окончателното им изплащане;
както и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.
31, ал.2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 919,
87 лв. за главница, представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на имот с идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на
гр. Свиленград за периода от 09.07.2012-07.11.2016г., с 198, 15 лв. мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.11.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Д.
И.К., ЕГН **********,
адрес: ***, против С.Н.К., ЕГН **********,
и Н.А.К., ЕГН **********,***, искове
с правно основание чл. 30,ал. 3 от ЗС, чл. 31,ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата
от 1732, 78 лв. за главница, представляваща получена наемна цена за имот с
идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград, за периода
09.07.2012-07.11.2016г., с 379, 71 лв. за мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г.; сумата от 106, 97 лв. за главница, представляваща
разлика между получена наемна цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по
КК и КР на гр. Свиленград и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с
16, 58 лв. за мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016г.; ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 07.11.2016г. до окончателното им
изплащане; както и предявените при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на
сумата от 1 839, 75 лв. за главница,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот с
идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград за периода от
09.07.2012-07.11.2016г., с 396, 29 лв. за мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.11.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от С.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***. Стамболов, бл.
28, вх.А, ап.10, против С.Н.К., ЕГН **********,
и Н.А.К., ЕГН **********,***, искове
с правно основание чл. 30,ал. 3 от ЗС, чл. 31,ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 1 732, 78 лв. за главница,
представляваща получена наемна цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по
КК и КР на гр. Свиленград, за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 379, 71 лв. за
мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г.; сумата от 106, 97 лв. за
главница, представляваща разлика между получена наемна цена за имот с
идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград и пазарния наем за
периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 16, 58 лв. за мораторна лихва за периода
07.11.2013-07.11.2016г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от
07.11.2016г. до окончателното им изплащане; както и предявените при условията
на евентуалност искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 1 839, 75 лв. за главница, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на имот с идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград
за периода от 09.07.2012-07.11.2016г., с 396, 29 лв. за мораторна лихва за
период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.11.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ц.А.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, против С.Н.К., ЕГН **********, и Н.А.К., ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл. 30,ал. 3 от ЗС, чл. 31,ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за солидарно заплащане на сумата 577, 59 лв. за главница, представляваща
получена наемна цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр.
Свиленград, за периода 09.07.2012-07.11.2016г.,, с 126, 57 лв. за мораторна лихва за период
07.11.2013-07.11.2016г.; сумата от 35, 66 лв. за главница, представляваща
разлика между получена наемна цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по
КК и КР на гр. Свиленград и пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с
5, 53 лв. за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 07.11.2016г. до окончателното им
изплащане; както и предявените при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на
сумата от 613, 25 лв. за главница,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот с
идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград за периода от 09.07.2012-07.11.2016г.,
с 132, 10 лв. за мораторна лихва за
периода 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.11.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Ж.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, против С.Н.К., ЕГН **********, и Н.А.К., ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл. 30,ал. 3 от ЗС, чл. 31,ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за солидарно заплащане на сумата от 577, 59 лв. за главница, представляваща
получена наемна цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр.
Свиленград, за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 126, 57 лв. за мораторна
лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г.; сумата от 35, 66 лв. за главница,
представляваща разлика между получена наемна цена за имот с идентификатор
№65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград и пазарния наем за периода
09.07.2012-07.11.2016г., с 5, 53 лв. за
мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г.; ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 07.11.2016г. до окончателното им изплащане; както
и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 31,
ал.2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 613, 25
лв. за главница, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на имот с идентификатор №65677.701.2834 по
КК и КР на гр. Свиленград за периода от 09.07.2012-07.11.2016г., с 132,
10 лв. за мораторна лихва за периода 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2016г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.Ж.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, против С.Н.К., ЕГН **********, и Н.А.К., ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл. 30,ал. 3 от ЗС, чл. 31,ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за солидарно заплащане на сумата от 577, 59 лв. за главница, представляваща
получена наемна цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр.
Свиленград, за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 126, 57 лв. за мораторна лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г.;
сумата от 35, 66 лв. за главница, представляваща разлика между получена наемна
цена за имот с идентификатор №65677.701.2834 по КК и КР на гр. Свиленград и
пазарния наем за периода 09.07.2012-07.11.2016г., с 5, 54 лв. за мораторна
лихва за период 07.11.2013-07.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 07.11.2016г. до окончателното им изплащане; както и
предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 31,
ал.2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 613, 25
лв. за главница, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на имот с идентификатор №65677.701.2834 по
КК и КР на гр. Свиленград за периода от 09.07.2012-07.11.2016г., с 132, 10 лв. за мораторна лихва за период
07.11.2013 -07.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.11.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, П.Г.А., ЕГН **********,
адрес: ***, М.Н.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, Р.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, Д. И.К., ЕГН **********,
адрес: ***, С.В.Г., ЕГН **********,
адрес: ***. Стамболов, бл. 28, вх.А, ап.10, Ц.А.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, В.Ж.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, и А.Ж.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на С.Н.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1784,70 лева или всеки един по 198,30
лева – съдебни разноски пред РС – Свиленград.
ОСЪЖДА М.Е.М., ЕГН **********, адрес: ***, О.Е.Х., ЕГН **********, адрес: ***, и Е.А.Х.,
ЕГН **********, адрес: ***, и тримата като правоприемници по чл. 227 ГПК на К.В.Х.,
ЕГН **********, починала в хода на процеса на 11.09.2017 г., да заплатят на С.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 198,30 лева или всеки
един по 66,10 лева – съдебни разноски пред РС – Свиленград.
ОСЪЖДА
М.Г.Х., ЕГН **********, адрес: ***, П.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***, М.Н.Г., ЕГН **********, адрес: ***,
Р.Н.К., ЕГН **********,
адрес: ***, Д. И.К., ЕГН **********, адрес: ***, С.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***.
Стамболов, бл. 28, вх.А, ап.10, Ц.А.Ш.,
ЕГН **********, адрес: ***, В.Ж.Ш.,
ЕГН **********, адрес: ***, и А.Ж.Ш.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят
на Н.А.К., ЕГН **********, адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 837,00 лева или всеки един по 93,00 лева – съдебни разноски пред РС
– Свиленград.
ОСЪЖДА М.Е.М., ЕГН **********, адрес: ***, О.Е.Х., ЕГН **********, адрес: ***, и Е.А.Х., ЕГН **********, адрес: ***, и
тримата като правоприемници по чл. 227 ГПК на К.В.Х., ЕГН **********, починала
в хода на процеса на 11.09.2017 г., да
заплатят на Н.А.К., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 93,00 лева или всеки един по 31,00 лева – съдебни разноски пред РС
– Свиленград.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от
настоящото Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Д. Тодорова