О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Гр. София, 08.02.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа т.д. 1802/2016 г., намери
следното:
Производството е по реда на § 4, ал. 2 от ПР на Закона за вероизповеданията (ВП) и първоначално е образувано по иск на М.И. за установяване на правоприемството му с посочени в исковата молба мюсюлмански религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949 г. С определение от 12.05.2017 г. (л. 982, т. 3) като главно встъпило лице е конституирано М.С.Х.изповедание.
Към настоящия момент производството по предявените от М.И. искове срещу всички ответници е прекратено, като с разпореждане от 11.12.2019 г. е върната исковата молба срещу последния посочен от него ответник - Обединени езически вероизповедания. Този акт е потвърден по пътя на инстанционния контрол и е влязъл в сила на 02.10.2020 г. В потвърдителното определение на САС от 25.02.2020 г. е прието, че производството следва да продължи по иска, предявен първоначално при условията на чл. 225 ГПК от М.С.Х.изповедание срещу М.И..
Съдът обаче констатира, че този иск е нередовен, тъй като с уточнителната молба от 27.04.2018 г. (л. 1718, т. 5) е формулиран петитум, несъответен на § 4, ал. 2 ДР ЗВ – поискано е от съда да установи, че с отказа от иск, заявен в предходно производство (т.д. № 1806/2010 г. на СГС, ТО, 15 състав), М.И. е признало правото на настоящия ищец да е универсален правоприемник. Така формулиран, искът се явява за факт и е недопустим. С цел формулиране на надлежни твърдения от страна на М.С.Х.изповедание съдът е указал на ищеца с разпореждане от 21.10.2020 г. (л. 2235, т. VІІ) да посочи изрично дали предявеният от него иск срещу първоначалния ищец М.И. е за установяване на правоприемство на посочените в първоначалната искова молба религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949 г., като посочи конкретните факти, от които твърди да произтича правоприемството му.
В изпълнение на тези указания М.С.Х.изповедание е подало молба от 03.12.2020 г., в която сочи, че спорът между него и М.И. следва да се счита за окончателно разрешен със сила на пресъдено нещо поради направения от М.И. отказ от иска по § 4 ПЗР ЗВ, направен по вече прекратеното т.д. № 1806/2010 г. на СГС, ТО, 15 състав. Ето защо М.С.Х.изповедание поддържа, че настоящото производство следва да бъде прекратено, а определението, постановено на основание чл. 233 ГПК, следва да бъде вписано в регистъра по чл. 18 ЗВ.
При тези факти съдът намира, че производството, висящо по предявения от М.С.Х.изповедание иск, е недопустимо и следва да бъде прекратено. Ищецът не поддържа твърдения, с които да обоснове активната си процесуална легитимация по иска по § 4, ал. 2 ПЗР ЗВ, а именно – не сочи факти, с които да обоснове, че именно той е правоприемник на съществувалите религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949 г. Напротив, с последната уточнителна молба същият заявява, че участието му в процеса е било обусловено от исковете, предявени от М.И., срещу когото е встъпил главно, а към настоящия момент с оглед прекратяване на производството по тези искове и с оглед направения в предходно дело отказ от същите не е налице необходимост от поддържане висящността на настоящия процес.
Ето защо производството следва да бъде прекратено, а по искането за служебно изпращане на препис от прекратителното определение, постановено по чл. 233 ГПК, за вписване в регистъра на вероизповеданията компетентен да се произнесе е съдът, пред който това дело е било висящо.
Изложеното налага да се остави без уважение и искането за главно встъпване, уточнено от третото лице Обединени езически вероизповедания с молба от 28.01.2021 г. – фигурата на главно встъпилото лице е възможна само при наличие на висящ процес, образуван по почин на друг ищец, какъвто процес в настоящия случай не следва да се развива поради изложения по-горе извод за неговата недопустимост. Отделно от това, Обединени езически вероизповедания също не поддържа надлежни твърдения за главното си встъпване, тъй като с уточнителната молба изрично заявява, че не твърди правоприемство със съществували религиозни юридически лица, а обосновава иска си със „запазване на интересите на държавата и на останалите вероизповедания“.
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1802/2016 г. на СГС, ТО, 20 състав, висящо по иска на М.С.Х.изповедание по § 4, ал. 2 ПЗР ВП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Обединени езически вероизповедания за главно встъпване, уточнено с молба от 28.01.2021 г.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в
едноседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: