№ 36
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Анна Щ. Т.а
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100605118 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 20.09.2022 година, постановена по НОХД № 2699/2018
година на СРС, НО, 8 състав, подсъдимият Р. Ж.Е. е бил признат за
НЕВИНЕН и оправдан изцяло по обвинението за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от частния обвинител, с която се иска отмяна на оправдателната присъда и
осъждане на подсъдимия. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е
положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина. Не е
извършил също така обективен, всестранен и пълен анализ на събраните по
делото доказателствата. Претендира се наличието и на отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила.
В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд частният
обвинител не се явява и не изразява становище. Не се явява и негов
повереник.
Представителят на държавното обвинение заявява, че не поддържа
жалбата на частния обвинител, тъй като според него липсват събрани
достатъчно доказателства за осъждане на подсъдимия.
1
Защитата моли за потвърждаване на оправдателната присъда, тъй като
същата е правилна, обоснована и законосъобразна.
Подсъдимият се присъединява към становището на адвоката си за
потвърждаване на оправдателната присъда.
Софийски градски съд, като се съобрази с доводите на страните,
служебно и изцяло провери присъдата и прецени доказателствата по делото,
прие следното:
При извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, настоящата инстанция констатира допуснато съществено
процесуално нарушение при изготвяне на мотивите към постановения
съдебен акт, тъй като първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно
вменените му с разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК задължения да извърши
прецизен и внимателен анализ на всички събрани доказателства, посочвайки
аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои
доказателства, както и какви са правните съображения за взетото решение. Не
е било изпълнено и императивното задължение, при наличието на
противоречиви доказателства, да се изложат съображения защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят.
По делото липсва извършен какъвто и да е било анализ на
доказателствата. Първоинстанционният съд се е задоволил с общата
формулировка за липса на противоречиви доказателства, които да налагат
самостоятелен анализ, в грубо нарушение както на процесуалния закон, така
също и на реално събраните доказателствени материали. Поддържаното
становище, че доказателствата по делото са единни и непротиворечиви в
своята съвкупност е неверен и превратен. Налице са множество
противоречия, които обаче не са били подложени на анализ и преценка.
По делото са събрани и приобщени, чрез тяхното прочитане, множество
показания на свидетели, подкрепящи обвинителната теза - В. В., С. В., К.П.,
К.Д., Р.Г., които обаче не са били обсъдени и анализирани. От показанията на
посочените по-горе свидетели става ясно, че именно подсъдимият Р. Е. е
лицето, което е продало една от инкриминираните машини на К.П. и то без
знанието на нейния собственик, представяйки се за такъв. В тази насока са и
приложените по делото писмени и веществени доказателства, които
потвърждават посочените по-горе гласни доказателства и също така са
останали необсъдени. По делото е наличен писмен документ - протокол,
подписан от подсъдимия Р. Е., който потвърждава показанията на
свидетелите за продажба на инкриминираната машина именно от него.
Изготвена в тази насока е и графическа експертиза, която потвърждава
авторството на документа. Самата инкриминирана машина е била намерена и
иззета от свидетеля К.П., а в последствие и разпозната от свидетеля К.Д.,
който заявява, че назад във времето неколкократно е преправял същата тази
машина, като е категоричен относно нейната идентичност и тази предмет на
обвинението. Изцяло игнорирани от първоинстанционния съд са останали и
всички останали представени от частния обвинител писмени доказателства,
имащи отношение към двете машини и доказващи техния произход и
2
характеристики.
В противоречие със събраните материали и при липса на какъвто и да е
било анализ на доказателствата, е изведен извод за отсъствие на достатъчно
индивидуализиращи признаци на двете инкриминирани машини и то при
положение, че същите са подробно описани и индивидуализирани, в това
число и с документи. По отношение на намерената машина са налице и
допълнително извършвани по нея ремонтни дейности, които я правят
уникална, имайки предвид особените характеристики, които има.
Допуснатото "абсолютно" процесуално нарушение, следва да се изведе
по смисъла на чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т. 2 НПК, а именно
като липса на мотиви към така постановената първоинстанционна присъда.
Макар и формално към присъдата да са изложени мотиви, по същество
същите са непълни до степен приравняваща ги на липса на такива.
Проверката на атакувания съдебен акт показва, че при изготвяне на
мотивите са нарушени изискванията на чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 НПК
досежно обсъждането и оценката на доказателствените материали. Правото
на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но
подлежи на контрол, като вид логическа дейност, която следва да се основава
на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по
делото. Необходимостта от аналитична оценка на доказателствения материал
и от излагане на изрични съображения по въпросите, посочени в чл. 301 от
НПК, е свързана с възможността да бъде извършена проверка за наличието
или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността по
решаване на делото.
Независимо от изтъкнатите или неизтъкнати доводи от страните обаче,
съдът е длъжен служебно да съблюдава спазването на процесуалните
гаранции за правата им /чл. 314, ал. 1 НПК/. В тази връзка, безусловното
право на държавното и частно обвинение, а и на подсъдимия, като страни в
процеса, да бъдат наясно със съдебната воля и начина на нейното формиране,
в конкретния случай е нарушено, поради посочените пороци на мотивите.
Последното е грубо нарушение на закона и съставлява "абсолютно"
съществено, отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 335, ал. 2,
вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК /решение № 279/2014 г. на ІІ-ро н. о. на
ВКС/, което обаче е неотстранимо от въззивния съд, а следва да се отстрани
при повторно разглеждане на делото от друг състав на първата инстанция.
Липсата на мотиви или приравнената към такава тяхна противоречивост и
неяснота, се явяват самостоятелно процесуално основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за разглеждането от друг състав на
първоинстанционния съд, от стадия на разпоредителното заседание.
Констатираните недостатъци в мотивите на атакувания съдебен акт,
довели до ограничаване на процесуалните права на страните, а също и до
нарушаване на основните правила на правораздаването, обуславят
становището на въззивния съд, че постановената присъда следва да бъде
отменена изцяло, без да се обсъждат въпросите досежно правилността.
Допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани от въззивната инстанция,
3
което предпоставя повторното разглеждане на делото от друг съдебен състав
на СРС.
Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 вр.
чл.334 т.1 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 20.09.2022 година, постановена по НОХД
№ 2699/2018 година на СРС, НО, 8 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното
заседание от друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4