Р Е Ш Е Н И Е
№……………/08.11.2019 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет
и първи октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша
докладваното от председателя АД № 555/2019 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във вр. чл.124, ал.1 от ЗДСл.
Образувано е по жалба на Г.К.Г. с
ЕГН ********** *** против заповед № ЧР-01-2/20.08.2019 год. на областен
управител на област Добрич, с която на основание чл.89, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДСл
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “забележка”. В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
нарушение на материалния закон. Твърди се, че не е спазена императивната
разпоредба на чл.93, ал.1 от ЗДСл, тъй като жалбоподателят не е изслушан преди
налагане на дисциплинарното наказание. Навеждат се доводи за нарушение на
принципа за съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 от АПК. Твърди се, че посочените
като нарушени задължения от длъжностната характеристика на жалбоподателя не
съответстват на вмененото му нарушение за невнасяне на държавна такса по сметка
на ВАС. Сочи се, че в Областна администрация Добрич няма изготвени и утвърдени от
областния управител вътрешни правила и процедури, регламентиращи начините и
метода за заплащане на дължимите държавни такси пред компетентните съдилища. Твърди
се, че при водене на съдебните дела жалбоподателят е действал правомерно с
оглед на разпоредбите на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗФУКПС, поради което не е
извършил нарушение на служебните си задължения, което да е основание за
ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на сторените разноски по делото, като едновременно с това се прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – Добричкият областен
управител, оспорва основателността на жалбата по съображения, че обжалваната
заповед е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с изискванията на
ЗДСл. Счита, че процедурата по чл.93, ал.1 от ЗДСл е изпълнена, тъй като
областният управител е изискал писмени обяснения от държавния служител, които
са взети предвид преди налагане на наказанието. Твърди, че заповедта съдържа
всички изискуеми реквизити по чл.97, ал.1 от ЗДСл, като в нея е описано точно и
ясно кои са причините за налагане на дисциплинарното наказание. Иска съдът да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение
за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Добричкият административен съд,
като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, и след
като извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания, посочени в чл.146 от АПК, намира следното :
Жалбата е подадена от лице,
адресат на оспорения индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния
срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е и основателна.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че към датата на издаване на оспорения акт
жалбоподателят Г.К.Г. е заемал длъжността „старши юрисконсулт“ в Дирекция
„Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ към
Областна администрация Добрич, като със заповед № ЧР-02-33/27.06.2019г. на
Добричкия областен управител служебното му правоотношение е прекратено на
основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл, считано от 26.09.2019г.
Дисциплинарното производство по
издаване на оспорената заповед е започнало по докладна записка №
АдК-01-2/05.07.2019г. на директора на Дирекция „АПОФУС“ към Областна
администрация Добрич относно констатирано неизпълнение на служебните задължения
на жалбоподателя, изразяващо се в неприлагане на документ за платена държавна
такса по касационна жалба с вх.№ 11162/28.06.2019г., подадена от Областния управител
на област Добрич, в резултат на което с разпореждане на председателя на І
отделение на ВАС жалбата е оставена без движение като неотговаряща на
изискванията на чл.213, т.3, във вр. чл.227а, ал.1 от АПК и е даден седмодневен срок от съобщението
да бъде внесена държавна такса в размер на 70 лева по сметка на ВАС. В
докладната записка е записано, че Г. не е представил в деловодството на ВАС
документ за платена държавна такса, което означава, че той не е запознат с
измененията в чл.213, т.3 и чл.227а, ал.1 от АПК, в сила от 01.01.2019г. Направен
е извод, че служителят не следи и не прилага измененията в законодателството, с
което не е изпълнил преките си задължения, вменени му в т.5.1. и т.5.4. от
длъжностната характеристика, да осъществява процесуално представителство на
областния управител пред съдилищата и други юрисдикции и да изготвя искови
молби, жалби, писмени отговори по тях, както и становища, молби и др. по
съдебни дела. Изразено е становище, че ако държавната такса не бъде платена в
указания срок, делото ще бъде прекратено, като евентуалните последствия, които
ще претърпи областният управител, са забавянето на насрочването и разглеждането
на делото, което е основание да бъде потърсена дисциплинарна отговорност от Г..
Към докладната записка са приложени копия на разпореждането на председателя на
І отделение на ВАС и на съобщението до областния управител на област Добрич.
По повод на тази докладна записка
с писмо с изх.№ РкД-15-12/15.08.2019г. Добричкият областен управител е поискал на
основание чл.93, ал.1 от ЗДСл писмени обяснения от служителя относно причините,
довели до неизпълнение на задължението за представяне на доказателства за
платена държавна такса по касационната жалба, като му е определил 3-дневен срок
за това.
На 15.08.2019г. жалбоподателят Г.
е депозирал писмени обяснения по случая с вх.№ РкД-15-12, в които е изложил
твърдения, че е действал съобразно трайно установената практика от действащите
юристи в Областна администрация Добрич, съгласно която дължимата държавна такса
се заплаща, след като съдията – докладчик разпореди това с разпореждане за
обездвижване на жалбата, което заедно със съответното заявление се депозира
пред финансовия контрольор за одобряване на разхода. С писмените обяснения е
поискано да бъдат събрани и оценени доказателства относно наличието на
изготвени и утвърдени от областния управител вътрешни правила и процедури за
реда и начина на плащане на дължимите държавни такси пред компетентните
съдилища, които да са сведени до знанието на юристите, работещи в Областна
администрация Добрич.
На 20.08.2019г. областен
управител на област Добрич е издал оспорената заповед с № ЧР-01-2/20.08.2019г.,
с която на основание чл.90, ал.1, т.1, във вр. чл.91 и чл.92 от ЗДСл е наложил
на Г. дисциплинарно наказание
„забележка“. В заповедта е посочено, че с поведението си служителят е извършил
нарушение на служебните си задължения по точки 5.1, 5.4 и 5.23 от длъжностната
си характеристика, както и на чл.89, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДСл. Въз основа на писмените
обяснения на Г. е прието, че той не е
бил запознат със законодателните промени в АПК, в сила от 01.01.2019г., като с
неизпълнението на това си задължение е създал възможност делото да бъде
прекратено. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 20.08.2019г. съгласно отбелязването
в нея.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗДСл, в кръга на
правомощията му по закон, в необходимата писмена форма, но при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарната
отговорност на държавните служители се реализира в рамките на дисциплинарно
производство, което се провежда по строго установени правила и ред.
Съгласно разпоредбата на
чл.93, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарнонаказващият орган ( ДНО ) е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да
му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него
доказателства. В ал. 2 е регламентирано, че когато ДНО не е изслушал държавния
служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание,
без да разглежда спора по същество.
Посочените разпоредби
са императивни и предвиждат няколко кумулативни задължения на ДНО преди да
наложи дисциплинарното наказание на държавния служител: да изслуша
държавния служител, да му даде срок за представяне на писмени обяснения и да събере и
оцени посочените от него доказателства.
Добричкият областен
управител в качеството си на ДНО е поканил жалбоподателя да представи писмени
обяснения в определен от него срок. В рамките на този срок Г. е депозирал писмени
обяснения, в подкрепа на които е
посочил и поискал събирането на конкретни писмени доказателства. ДНО не е изпълнил
задължението си да събере и оцени поисканите от жалбоподателя писмени
доказателства, като в мотивите към заповедта си се е ограничил да направи само един общ и
повърхностен коментар на представените от служителя писмени обяснения.
Той не е изпълнил и
задължението си да изслуша държавния служител преди да наложи
дисциплинарното наказание. По делото не са представени писмени или гласни доказателства, а и не са налице
твърдения за това, че ДНО е изслушал жалбоподателя или е
отправил покана до него да го изслуша. Доказателствената тежест за
установяване на изпълнението на задълженията за изслушване на държавния
служител, за обсъждане и оценка на писмените обяснения, както и на посочените
или представени доказателства лежи върху ДНО. Тези задължения представляват
гаранция за защита на правата на държавния служител, поради което тяхното
неизпълнение е достатъчно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно
наказание, без да се разглежда спора по същество.
По делото няма данни
неизпълнението на процедурата по чл.93, ал.1 от ЗДСл да е по вина на държавния
служител, поради което не са налице предпоставките на чл.93, ал.3 от ЗДСл, изключващи
приложението на ал. 2 от същия текст. С оглед на това обжалваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание се явява неправилна и незаконосъобразна и следва
да бъде отменена на формално основание, без да се разглежда спора по същество.
При този изход на делото и с оглед
направеното в срок искане на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
разноски по делото в размер на 500 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатения от Г. адвокатски хонорар, тъй като той
е съобразен с разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерно завишен с
оглед на обема на осъществената адвокатска защита.
Така мотивиран
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.К.Г. с ЕГН **********
*** заповед № ЧР-01-2/20.08.2019 год. на областен управител на област Добрич, с
която на основание чл.89, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДСл на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание “забележка”.
ОСЪЖДА Областна администрация –
Добрич да заплати на Г.К.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 500 лева, сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Административен съдия :