№ 1884
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100506409 по описа за 2024 година
С Решение № 3561/28.02.2024г. по гр.д. № 43565 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 79-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 153 от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че:
1. Р. С. Н., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК ********* с адрес: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б заплащане на
сумите, както следва: сумата от 169,87лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 15.05.2023г. до изплащането й, представляващи
¼ от стойността на потребена топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент с абонатен № 40841 в гр. София, ул. **** в югозападната
част за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ; сумата от 19,32лв, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението 15.05.2023г. до
изплащането й, представляващи ¼ от цената на разпределението на
топлинната енергия за имота за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022;
сумата от 19,18лв. представляващи лихва за забава на плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 05.05.2023г,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
1
заповедно дело № 25992/2023г. на Софийски районен съд, като Р. С. Н.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 18,42лв.
представляващи съдебни разноски по заповедното дело и сумата от
106,85лв. представляващи съдебни разноски по исковото дело, като
неоснователен е отхвърлен иска за обезщетение за забава в размер на
3,71лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020г. до 05.05.2023г, като Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* е осъдена да заплати на адвокат И. А. Н. от САК на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от
6,99лв. по заповедното дело и сумата от 6,99лв. по исковото дело за
осъществено безплатно процесуално представителство на ответника по
исковете.
2. С. С. Д., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК ********* с адрес: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б заплащане на
сумите, както следва: сумата от 506,92лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 15.05.2023г. до изплащането й, представляващи
¾ от стойността на потребена топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент с абонатен № 40841 в гр. София, ул. **** в югозападната
част за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ; сумата от 57,95лв, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението 15.05.2023г. до
изплащането й, представляващи ¾ от цената на разпределението на
топлинната енергия за имота за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022;
сумата от 57,56 лв. представляващи лихва за забава на плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 05.05.2023г,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 25992/2023г. на Софийски районен съд, като С. С. Д.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 55,26лв.
представляващи съдебни разноски по заповедното дело и сумата от
320,55лв. представляващи съдебни разноски по исковото дело, като
неоснователен е отхвърлен иска за обезщетение за забава в размер на
11,13лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020г. до 05.05.2023г, като Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* е осъдена да заплати на адвокат С.К.К. от САК на
2
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от
6,99лв. по заповедното дело и сумата от 6,99лв. по исковото дело за
осъществено безплатно процесуално представителство на ответника по
исковете С. С. Д. .
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
107202/01.04.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Р. С. Н.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете срещу нея са уважени. Изложила
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон, необосновано. Посочила е , че събраните доказателства
не установявали да е в облигационни правоотношения с ищеца по доставка на
топлинна енергия. Баща й и брат й имали едни и същи имена – С. С. Д. ,
вероятно това довело до объркването на районния съд. Брат й бил закупил
имота от родителите си, той бил неговия собственик. Ищецът открил партида
за имота на името на брат й, което доказвало че само той бил в облигационни
отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота.. Не била
изпаднала в забава на плащането на главницата, фактурите не били
публикувани, не дължала и цената на дяловото разпределение на енергията, не
било установено основание, а и размер на задължението. Претендирала е
разноски. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият-ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорил въззивната жалба. Посочил е че решението е правилно. Претендирал
е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната” ООД, ЕИК
********* не е изразило становище по жалбите.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
219656/03.08.2023г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
срещу Р. С. Н., ЕГН ********** и С. С. Д., ЕГН **********, с която е
поискало от съда да признае за установено от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, че ответниците му дължат заплащане при квоти от ¼ за Р. Н. и
¾ за С. Д. на суми в общ размер както следва: 679,49лв. ведно със законната
3
лихва от подаване на заявлението 15.05.2023г. до изплащането й,
представляващи ¾ от стойността на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент с абонатен № 40841 в гр. София, ул. **** в
югозападната част за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ; сумата от
77,27лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 15.05.2023г. до
изплащането й, представляващи ¾ от цената на разпределението на
топлинната енергия за имота за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022; сумата
от 76,74 лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 05.05.2023г, 14,84лв.
представляващи лихва за забава на плащането на цената на дяловото
разпределение за периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 25992/2023г. на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е
твърдения, че ответниците са вещни ползватели на имота и като такива са
потребител на топлинна енергия в имота, потребили количества и на
стойност за които е предявен иск, дължали и стойност на услугата дялово
разпределение на енергията, изпаднали в забава на плащането им.
Ответникът Р. С. Н., ЕГН ********** е оспорила исковете. Посочила е,
че не е собственик и ползвател на имота, такъв бил другият ответник и неин
брат, който закупил имота, партида за имота била открита на негово име,
задълженията били погасени по давност, не била изпаднала в забава, не
дължала цена на дяловото разпределение. Претендирала е разноски,
процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на
чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът С. С. Д., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че
не било установено да собственик на ¾ от имота, нито да е подал декларация
за откриване на партида за имота на негово име , задълженията били погасени
по давност, не бил изпаднал в забава, не дължал цена на дяловото
разпределение. Претендирала е разноски, процесуалният й представител е
претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната” ООД, ЕИК
********* не е изразило становище
По делото е приложено заповедно дело № 25992/2023г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх.№ 133965/15.05.2023Г. е издадена заповед за
4
изпълнение, с която е разпоредено Р. С. Н., ЕГН ********** и С. С. Д., ЕГН
********** да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* при
квоти от ¼ за Р. Н. и ¾ за С. Д. на суми в общ размер както следва: 679,49лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението 15.05.2023г. до
изплащането й, представляващи ¾ от стойността на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент с абонатен № 40841 в гр. София,
ул. **** в югозападната част за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ;
сумата от 77,27лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
15.05.2023г. до изплащането й, представляващи ¾ от цената на
разпределението на топлинната енергия за имота за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022; сумата от 76,74 лв. представляващи лихва за забава на плащането
на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 05.05.2023г,
14,84лв. представляващи лихва за забава на плащането на цената на дяловото
разпределение за периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023г, съдебни разноски от
75лв., за така издадената заповед длъжникът С. Д. е уведомен на 07.06.2023г.
и на 14.06.2023г. е подал възражение, длъжникът Р. Н. е уведомена на
13.06.2023г. и на 14.06.2023г. е подала възражение, сочещо че задължения са
погасени по давност, не са в облигационни отношения със заявителя,
претендирали са разноски, на 10.07.2023г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск в едномесечен
срок от съобщението и такива е представил на 03.08.2023г.
По делото е приет неоспорен от страните договор за делба с нотариално
заверени подписи съгласно който на 30.08.1972г. при делба на съсобствен
имот представляващ парцел ІХ, имот 6 в гр. София и на построената в него
сграда С. С. Д. и С.Й. Д.а са получили в свой дял апартамент на първи етаж в
югоизточната част на сградата на ул. ****.
Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници, съгласно
което С.Й. Д.а, ЕГН ********** е починала на 03.03.199г като е оставила за
наследници по закон сина си С. С. Д. , ЕГН ********** и дъщеря си Р. С. Н. ,
ЕГН **********.
Приет е споразумителен протокол от 28.11.2001г. носещ подписи за
страните по него, съгласно който С. С. Д. , ЕГН ********** и Топлофиация
София”ЕАД са се съгласили за апартамент на първи етаж в гр. София, ул.
**** с партида 40841, титуляр на която е С. С. Д. , ЕГН **********
5
остойностяването на потребената топлинна енергия да се извършва от
Топлофикация София”ЕАД по данни от Бруната България”ООД.
Приети са протокол от 10.01.2001г., договор от 10.10.2001г., съгласно които
ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. **** са избрали и възложили на Бруната
България”ООД да извършва дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата. В списъка на етажните собственици за имот е посочен С. С. Д. ЕГН
********** положил подпис срещу желание за монтиране на 6 бр.
разпределители и вентили.
.
Приети са съобщения към фактури издадени от ищеца, изравнителни
сметки, сочещи като потребител на топлинна енергия в имота С. С. Д..
Приети са протоколи за отчет, сочещи като потребител С. С. Д., носещи
подпис положени за него, съгласно които реален отчет на уредите в имота е
извършен на 02.06.2022г., на 26.06.2021г.
С прието по делото, неоспорено от страните заключение съдебно-
техническата експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния период
реално потребена топлинна енергия в имота е 705,51лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащането й,
на цена на дяловото й разпределение, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
6
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год.
за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, че е носител на
вземане за цена на дяловото й разпределение, поради което и за ответника да
е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на
същото.
По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно дело,
че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането
на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати
процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия ,
обезщетение за забава, цена на дяловото й разпределение за процесния имот
за процесния период в размерите на процесните суми за които е предявен
иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в
срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителния иск.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба за
топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
7
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ , чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
8
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Същевременно, съдът приема, че по делото не е установено, че ответникът
да е била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Съгласно
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и
„битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови
нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето
лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г.
на ОСГК на ВКС). В случая по делото се установи от приетите по делото
договор за доброволна делба, удостоверение за наследници, че на 30.08.1972г.
9
при делба на съсобствен имот представляващ парцел ІХ, имот 6 в гр. София и
на построената в него сграда С. С. Д. и С.Й. Д.а са получили в свой дял
апартамент на първи етаж в югоизточната част на сградата на ул. ****, че С.Й.
Д.а, ЕГН ********** е починала на 03.03.1996г като е оставила за наследници
по закон сина си С. С. Д. , ЕГН ********** и дъщеря си Р. С. Н. , ЕГН
**********. Не е установено по делото твърдението на въззивника, че
имената на брат й и на баща й съвпадат, че брат й е закупил имота от
родителите им. Договорът за доброволна делба не сочи ЕГН на С. Д., който е
получил в дял имота заедно със С. Д.а, други доказателства за това
обстоятелство, както и за момент на откриване на наследство на С. Д. не са
ангажирани по делото. Доказателства, че братът на въззивника е закупил
имота от родителите им не са ангажирани по делото. Така съдът приема, че
твърденията на въззивника, че не притежава каквато и да е част от вещното
право на ползване върху имота не са доказани по делото. Същевременно,
съдът приема за установено по делото, че братът на въззивника към
28.11.2001г. вече е бил сключил договор с ищеца за доставка на топлинна
енергия в имота, като той е бил страна по този договор за целия имот.
Приетият по делото споразумителен протокол е от 28.11.2001г., същият носи
подпис за брата на възивника С. Д., роден през 1949г., с него той е посочил е
титуляр на партида за имота , същият е съставен в момент, в който С. Д.а вече
е била починала, тоест в момент, в който братът на въззивника вече е
придобил поне част от вещното право на ползване върху имота. С това
споразумение С. Д., роден през 1949г., ясно е посочил, че е потребител на
топлинна енрегия в имота, като партида за имота е на негово име, че с
Топлофикация София“ЕАД е постигнато съглашение остойностяването на
потреблението да се прави по данни на Бруната България”ООД. Приетите по
делото фактури, изравнителни сметки, протоколи за отчет също сочат като
потребител С. Д., на протоколите за отчет е положен подпис за него. Така
съдът приема за установено, че още през 2001г. „Топлофикация София”ЕАД и
С. Д. , роден през 1949г. са сключили договор за доставка на топлинна
енергия в имота, като Д. е бил страна по този договор за целия имот и той
носи отговорността за заплащане на доставените в имота стоки и услуги за
топлоснабдяването му. По делото не е установено в последствие така
възникналите правоотношения да са изменени или прекратени, поради което и
съдът приема, че за процесния период не е установено да е съществувало
10
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в между
Топлофикация София”ЕАД и Р. Н. и отговорността й не може да бъде
ангажирана от ищеца за заплащане на процесните суми.
С оглед гореизложеното решението на районния съд в обжалваната част е
неправилно и следва да бъде отменено, като исковете срещу Р. Н. следва да
бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззиваемия –ищец
следва да се постави отговорността за разноски и на въззивника следва да се
присъдят разноски за държавна такса за производство пред СГС в размер на
50лв., а на процесуалният й представител, представлявал я безплатно по
делото възнаграждение в размер на 400лв., определено от съда при
съобразяване на цената на исковете и на ниската правна сложност на същото
пред въззивника съд.
За производство пред СРС на процесуалният й представител на Р. Н.,
представлявал я безплатно по делото следва да се присъди възнаграждение в
размер общо 786,02лв. - 393,01лв. по заповедно дело и 393,01лв. по исковото
дело. В случая срещу решението на СРС в частта за разноските не е подадена
частна жалба, поради което и въззивният съд не разполага с правомощие да
определи възнаграждение на адвоката на въззивника за производство пред
СРС по заповедно дело и по исково дело в размер, който е различен от този
възприетия от СРС при присъждане на възнаграждението на адвоката на
ответника.
Решението на СРС в частта, в която в тежест на Р. Н. са поставени разноски
по делото следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3561/28.02.2024г. по гр.д. № 43565 по описа за
2023г. на Софийски районен съд, 79-ти състав в частта, с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 153 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Р. С. Н., ЕГН
********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес:
11
гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б заплащане на сумите, както следва: сумата
от 169,87лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
15.05.2023г. до изплащането й, представляващи ¼ от стойността на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент с абонатен № 40841 в
гр. София, ул. **** в югозападната част за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г. ; сумата от 19,32лв, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 15.05.2023г. до изплащането й, представляващи ¼ от цената на
разпределението на топлинната енергия за имота за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022; сумата от 19,18лв. представляващи лихва за забава на плащането
на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 05.05.2023г,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно
дело № 25992/2023г. на Софийски районен съд, като Р. С. Н., ЕГН **********
е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 18,42лв. представляващи съдебни
разноски по заповедното дело и сумата от 106,85лв. представляващи съдебни
разноски по исковото дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх.№
219656/03.08.2023г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
Р. С. Н., ЕГН ********** , с която е поискало от съда да признае за
установено от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149
и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Р. С. Н., ЕГН
********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес:
гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б заплащане на сумите, както следва: сумата
от 169,87лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
15.05.2023г. до изплащането й, представляващи ¼ от стойността на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент с абонатен № 40841 в
гр. София, ул. **** в югозападната част на сградата за периода от 01.05.2020г.
до 30.04.2022г. ; сумата от 19,32лв, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 15.05.2023г. до изплащането й, представляващи ¼ от цената на
разпределението на топлинната енергия за имота за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022; сумата от 19,18лв. представляващи лихва за забава на плащането
на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 05.05.2023г,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно
дело № 25992/2023г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Р.
12
С. Н., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 50лв.
/петдесет лева/ представляващи съдебни разноски , направени
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес:
гр.София, ул. Ястребец” № 23 да заплати на адвокат И. А. Н. от САК на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от общо
1186,02лв. / хиляда сто осемдесет и шест лева и 0,02лв/, представляващи
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на
срещу Р. С. Н., ЕГН ********** в производство пред СГС, заповедно
производство пред СРС, исково производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца –„Бруната” ООД, ЕИК ********* .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13