Р Е
Ш Е Н
И Е № 260 030
гр. Пловдив, 26.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия,
в открито заседание на двадесет и трети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАТЯ ПЕНЧЕВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Нели Богданова като разгледа
докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 295/2019 г. по описа на ПАС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 4556/01.04.2019г. от „Т.“ООД
против решение № 70/08.03.2019 г. ,постановено по гр.д. № 123/2018 г. по описа на ОС – Стара
Загора, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД.По съображенията ,подробно изложени в жалбата дружеството жалбоподател
заявява искане обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и да бъде
постановено друго,с което така предявеният иск да бъда уважен ведно с
присъждане на разноски за двете инстанции.
От въззиваемата страна „М.Т.“ЕООД е постъпил отговор ,с
която се оспорва въззивната жалба и по съображенията ,изложени в него се
заявява искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено ведно с
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „Т. …“АД не е депозирала отговор .
Пловдивски апелативен съд след прецени събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от „Т.“ООД против „**„АД и „М.Т.
„ЕООД за обявяван по отношение на него
за недействителна извънсъдебна спогодба от 12.09.2018 г. ,обективирана в
нот.акт ** / 2018 г. ,с която ответниците са развалили по взаимно съгласие
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.07.2018 г. ,обективиран в
нот.акт **/2018 г. поради това ,че
атакуваната спогодба е увреждаща за ищеца.Твърдял е ,че е с ответника „Т. -…
„АД са съсобствници на недвижим имот –… с идентификатор **с площ от 6 291
кв.м. като ищецът е собственик на 410 / 6291 ид.ч. от този имот.Твърдял е ,че
на 17.07.2018 г. „Т. -… „АД е продал на „М.Т.“ЕООД целия имот ,включително
собствените му ид.ч. ,без за
притежаваните от продавача ид.ч. от имота да предложи на съсобственика да
изкупи същите по реда на „чл.33 ал.1 от
ЗС.Поради тази причина завел гр.д. № 2283/2018 г. по описа на РС – К. с
искане да бъде допуснато изкупуване на продадените от „“Т. …“ АД на „М.Т.“ЕООД
ид.ч. от имота като в деня на вписването на исковата молба ,но преди нея , е
вписана извънсъдебна спогодба ,сключена между ответниците ,с която развалят по взаимно съгласие
договорът за покупко-продажба на имота.Счита ,че е кредитор с непарично вземане като лице с право на
изкупуване на продадените на „М.Т.“ЕООД ид.ч. от съсобствения с „Т. -…“АД недвижим имот,поради което
сключената между ответниците извънсъдебна спогодба за разваляне на договора за
покупко-продажба е увреждаща за него сделка и затова е предявил разглеждания в
производството П. иск.
Ответникът „М.Т.“ЕООД е оспорил иска като въвел твърдения ,че ищецът няма качеството на
кредитор ,както и че атакуваната сделка
не е увреждаща за него.
С обжалваното решение съдът е приел ,че обсъжданото извънсъдебно
споразумение ,с което е развален по взаимно съгласие договора за покупко -продажба
,сключен между „**„АД и „М.Т.“ЕООД на недвижим имот има обратно действие
,поради което имотът се е върнал в патримониума на ответника „Т. … „АД ,без
това да акт на разпореждане с правото на собственост върху имота ,поради което
сделката ,чиято отмяна се иска не е увреждаща
за ищеца и по тази причина приел
иска за неоснователен и е отхвърлил същия.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца „Т.
„ ООД ,който настоява ,че са налице всички предпоставки за успешното провеждане
на иска по чл.135 от ЗЗД и е заявил искане за отмяна на решението и постановяване
на друго в обратния смисъл.
С определение № 302 / 16ш.07.2019 г. ,постановено по
настоящето въззивно дело съдът е приел
,че доколкото качеството си на кредитор по предявения иск ищецът извлича от
неговото право на изкупуване по чл.33 ал.2 от ЗС и тъй като това право възниква само на
основание влязло в сила решение ,уважаващо предявения от него конститутивен иск
по чл.33 ал.2 от ЗС ,то спорът по посоченият иск е преюдициален и затова е спрял
производството по делото до приключване на гр.д 2283/2018 г. по описа на РС- К..
С решение № 9 /09.01.2019 г. ,постановено по гр.д. 2283
/2018 г. по описа на РС – К. ,влязло в сила на 15.06.2020 г. е отхвърлен
предявеният от „Т.“ООД против „Т. -… „АД и „М.Т.“ЕООД иск за допускане в полза
на първия да изкупи продадените от втория на третия ид.ч. от съсобствения с
ищеца недвижим имот.При това положение и доколкото качеството на кредитор в
лицето на ищеца произтича от влязло в сила съдебно решение ,с което претенцията
му по чл.33 ал.2 от ЗС е уважена ,какъвто настоящия случай не е,се налага
извода ,че активната материално правна легитимация на ищеца по иска по чл.135
от ЗЗД се оказва недоказана ,поради и което и само на това основание предявеният
от него и разглеждан в настоящето производство П. иск се явява
неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
Гореизложеното сочи ,че обжалваното решение ,с което искът
на „Т.“ООД е отхвърлен ,макар и по други съображения ,се явява правилно и
следва да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна „М.Т.“ЕООД в размер на 1 500 лв .,представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Не следва да бъде уважено
възражението на жалбоподателя за редуциране на последното поради прекомерност
,тъй като същото е под минимума ,определен съобразно Наредба № 1 / 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо ,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70 / 08.03.2020
г. ,постановено по гр.д. 123 / 2018 г. по описа на ОС – Стара Загора .
ОСЪЖДА „Т.“ООД с ЕИК …,със седалище и
адрес на управление *** ,И. з. да
заплати на „М.Т.“ЕООД С ЕИК **,със седалище и адрес на управление *** разноски
за настоящата инстанция в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.