№ 19
гр. Търговище, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20233500900100 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба, подадена от адвокат Н. М. от гр. София, като
пълномощник на А. Х. от с. В.К., община Омуртаг и касае изплащане на
обезщетение за вреди, причинени на ищеца от смъртта на нейния баща А.Х.А.,
починал на 06.05.2023 г. след претърпяно ПТП на 26.04. 2023 г., като пътник в
микробус. Търсят се 50 000 лв. неимуществени вреди – частично от 200 000
лв. и 2170 лв. имуществени вреди.
В исковата молба се посочва, че произшествието е станало около 8.30
часа, между МПС марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № РА ***** КС,
управлявано от П. А. Н. и МПС марка „Фолксваген“, модел „ПГ 35“, с рег. №
Т***** АМ, управлявано от Е. А..
За пътния инцидент е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 35/ 26.04.2023 г., поописа на РУ на МВР – Омуртаг. По
случая е образувано ДП № 156/ 2023 г. по описа на РУ на МВР – Омуртаг.
Вина за настъпване на пътния инцидент има водачът на МПС марка
„Фолксваген“, модел „ПГ 35“, с рег. № Т***** АМ – Е. А..
В следствие на произшествието е пострадал сериозно А.Х.А..
1
Пострадалият е откаран по спешност в „МБАЛ Търговище“ АД, където е
настанен в тежко състояние за периода 26.04.2023 г. – 06.05.2023 г. На
06.05.2023 г. пострадалият е починал в болничното заведение.
А. А. Х. е дъщеря на починалия при процесното ПТП. Отношенията
помежду им били много добри, обичали се, помагали ли и се уважавали. След
смъртта на пострадалия, дъщеря му скърби непрестанно. До края на дните си
тя няма да преживее загубата на своя баща.
За плоча на бащиния си гроб, ищцата сторила разход в размер на 2170
лв.
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, виновният водач на МПС марка „Фолксваген“, модел „ПТ 35“, с рег. №
Т***** АМ, попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени,
вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност”, сключена със „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане” АД.
В тази връзка А. А. Х. завела на 14.07.2023 г. извънсъдебна претенция
пред „ОЗК – Застраховане” АД, като им поискала обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща й в размер на 200 000 лв. и
обезщетение за сторените разходи за надгробна плоча – 2170 лв. Била
образувана щета № 0411-185-0005-2023. С писмо от 10.11.2023 г.
застрахователят отказал плащане.
Предвид на това ищцата моли да бъде осъдено „ОЗК – Застраховане”
АД да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в
резултат на смъртта на баща й А.Х.А., в размер на 50 000 лв. – частично от
200 000 лв., ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до окончателното
плащане. Търсят се и имуществени вреди, в размер на 2170 лв. – за надгробна
плоча, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното
плащане.
От ответника постъпи писмен отговор, чрез адвокат И. Е. от гр. София.
Оспорва се исковата молба – не били описани обстоятелствата във връзка с
механизма на произшествието, не били описани отношенията между ищцата и
баща й, не била посочена банкова сметка.
Оспорва се иска изцяло като неоснователен. Виновен за произшествието
2
бил другият автомобил, за водача на автомобила, в който се е возил
починалият, това било случайно деяние. Ако това не се установи, евентуално
се твърди съизвършителство за двамата водачи. Цялата експертиза била
изключително тенденциозна. Констативният протокол не може да се ползва
освен това с доказателствена сила относно механизма на произшествието.
Същият се оспорва.
Освен това смъртта на А.А. не се дължала на получените увреждания, а
била резултат на усложненото му здравословно състояние. Смъртта била
настъпила вследствие на неправилно лечение и диагностициране в МБАЛ –
Търговище. В условията на евентуалност се твърди независимо
съизвършителство.
По отношение на размера на неимуществените вреди – търсената сума
била завишена, а по отношение на имуществените вреди се оспорва и като
цяло, и като размер.
Прави се искане за привличане на трети лица помагачи.
Съдът конституира като трети лица помагачи ЗК „Лев инс“ АД – София,
П. А. Н. – водачът на другия л.а., който е участвал в произшествието и „МБАЛ
– Търговище“ АД.
Всички трети лица оспорват иска.
В последното съд.зас. цената на иска беше увеличена от 50 000 на
150 000 лв. – частично от 200 000 лв.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: не се оспорва от страните, че ищцата А. Х. е дъщеря и наследник на
А.Х.А., б.ж. на с. П., община Омуртаг, починал на 06.05. 2023 г. в гр.
Търговище.
На 26.04. 2023 г. А.А. е претърпял пътно произшествие, като пътник в
микробус, рег. № Т ***** АМ, осъществяващ обществен превоз между
населени места в община Омуртаг. Получени са сериозни телесни повреди,
които няколко дни по-късно водят и до смъртта на наследодателя.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, при
произшествието А. е получил следните увреждания, установени при приема
му в болницата в гр. Търговище:
Травма на главата: кръвоизлив под меки мозъчни обвивки в
3
изпъкналата част на двете големи мозъчни полукълба теменно-тилно
(установено при аутопсията); кръвонасядане на меките тъкани в горната част
на теменно-тилна област (от аутопсията);
Травма на гръдния кош: контузия на белия дроб по предната
странична повърхност на долния лоб на ляво белодробно крило двустранно –
задните долни участъци (при аутопсията); счупване на III-то, IV-то, V-то,
VI-то (само при аутопсията), Х-то и XI-то ребра в ляво (при аутопсията и от
образни изследвания) по предната мишнична линия;
Травма на таза: (при аутопсията и по медицинска документация):
счупване на горното рамо на лявата срамна кост; счупване на лява
седалищната кост над възвишението със засягане на гаванковидната ямка (os
ischii над tuberositas ischia), засягащи ацетабуларната ямка; хематоми около
счупванията;
Травма на поясния отдел на гръбначния стълб: (само от образни
изследвания, неописана като находка при аутопсията): фрактура на L2;
фрактура на десните напречни израстъци на L3 и L4;
Развили се усложнения: застойна гнойна пневмония.
Причината за смъртта на А. е контузионната и застойна пневмония,
развила се на терена на контузията на лявото белодробно крило и на
затрудненото дишане поради счупванията на шест ребра в ляво, довели до
сърдечна и дихателна недостатъчност, които са непосредственият механизъм
на настъпване на смъртта. Контузията на белия дроб, счупванията на ребра в
ляво и развилата се контузионна и застойна пневмония са в пряка и
непосредствена причинна връзка с претърпяното ПТП на 26.04.2023 г.
От направената справка в масивите на РЗОК за оказаната болнична и
извънболнична помощ на името на А. не могат да се направят изводи от какви
заболявания е страдал преди процесния инцидент. За периода от 2018 г. до
05.06.2023 г. няма отчетени прегледи в извънболничната помощ, а за болнична
– хоспитализациите след ПТП.
Единствените медицински документи, предоставени от ОПЛ д-р С. Б.
удостоверяват профилактични амбулаторни прегледи на 16.09.2013 г.,
21.05.2014 г. и 23.04.2015 г. и не са отразени заболявания.
По отношение на описаното в СМЕ за труп Затлъстяване III-IV степен
експертиза не може да се определи неговата степен, защото няма данни за
телесна маса, а само за ръст.
Морфологичната картина – микро и макроскопско описания на сърцето,
сочи на хипертрофия на лява сърдечна камера, но няма клинични данни за
стадия й – компенсиран или декомпенсиран.
И двете заболявания могат да имат отношение към възникналите след
произшествието дихателна и сърдечни недостатъчности, респ. към неговата
смърт на терена на получената съчетана травма.
От свидетелските показания, описаният в АТЕ механизъм на настъпване
на ПТП, деформациите на автомобил „Фолксваген“ и установените
травматични увреждания на А.А. се допуска, че вероятно пострадалият се е
4
намирал отзад в дясно, но е изпаднал от автомобила – пътувал е без правилно
поставен предпазен колан. Ако е бил с такъв, можеше и да не се получат
счупванията на таза, поясни прешлени, ребра и контузията на бял дроб, но
вероятно би получил други травми – от удари на тялото в детайли от
вътрешния интериор на микробуса.
От разпита на вещото лице съдебен лекар в съд.зас. се установи още, че
обичайно травмите, които е получил пострадалият А., се причиняват от
принципа на компресията, с много голяма кинетична енергия, върху терена.
По тази причина и вещото лице заключава, че с много по-голяма степен на
вероятност е травмите да са причинени вследствие на изпадането на
пострадалия от буса и приземяването на терена.
Тази теза се потвърждава и от обясненията на третото лице – водачът на
л.а. „Порше“, потвърждава се и от сведенията, които ищцата е получила от
свои познати (разпит в последното съд.зас.), като тя е чула, че баща й
наистина е изпаднал от микробуса.
От единичната автотехническа експертиза се установява следното:
Преди настъпване на ПТП, МПС марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“
(пътнически автобус) се движил в посока Котел – Омуртаг, по път 11-48. На
разклона за с. Станец, водачът на „Фолксваген 35ЛТ“ – е предприел маневра
завой наляво, за да излезе от път II-48 и да се насочи към път, водещ за с.
Станец.
Микробусът е бил напуснал изцяло дясното платно за движение на път
11-48, като отвесната проекция на десният заден ъгъл на каросерията се е
намирала над осевата линия, разделяща двете ленти за движение на пътя,
когато в този ъгъл се удря л.а. „Порше Кайен“ рег.№ РА ***** КС, движещ се
попътно след микробуса.
Л.а. „Порше Кайен“ се удря в задната дясна част на микробуса с левия си
калник.
Следствие на удара микробусът поднася, завърта около оста си и се
озовава на около 14 м. вляво, след мястото на удара. След удара л.а. „Порше
Кайен“ рег. № РА ***** КС се отклонява надясно, удря се странично в
мантинелата и продължава движението напред по пътя като спира на 41 м.
след мястото на удара.
ПТП е напълно предотвратимо за водача на л.а „Порше Кайен“ ако са
били спазени ограничението на скоростта, съобразяване с пътните условия и
другия участник в движението. В момента на инцидента е валял дъжд,
видимостта е намалена, асфалтът е бил мокър, на 200 м. преди мястото на
произшествието има знак, указващ наличието на кръстовище.
От страна на водача на микробуса няма предприета спасителна маневра
преди удара. Водачът на микробуса извършва маневра завой наляво, няма
забрана, няма насрещно движещи се ППС, няма пешеходци, които да изчака,
за да извърши маневрата. Последно водачът на микробус „Фолксваген4 35
ЛТ“, предполагаемо е наблюдавал движещият се след него автомобил преди
да предприеме маневрата, завой наляво, т.е. на разстояние около 180-150 м.
След преминаване в лявата лента за движение, не е имал възможност да види
л.а. „Порше“.
5
Страничните огледала на процесния микробус „Фолксваген 35 ЛТ“ са
оригинални, фабрично монтирани, не са снабдени с допълнителни огледалца
са покриване на така наречена „мъртва зона“. След като е започнал маневрата
„завой наляво“ и предницата на микробуса е навлязла в лявото платно за
движение, водачът на „Фолксваген“-а не имал възможност да наблюдава в
лявото огледалото за обратно виждане движещо се след него МПС.
Двеста метъра преди кръстовището в посока от гр. Котел към гр.
Омуртаг има табела, указваща наличие на отбивка за с. Станец, с изобразена
стрелка сочеща наляво и надпис с. Станец 200 м. Преди тази табела на около
20-30 м, има знак, с който се отменя ограничението на скоростта от 60 км/ч,
въведено за района на бензиностанцията, находяща се на около 280 м, от
местопроизшествието, в дясно на пътя, в посока гр. Омуртаг.
Изчислената скорост на двата автомобила по метод Delta V ни дава
следните резултати:
за микробус „Фолксваген“ в момента на удара 13.89 м/сек (49.99 км/ч) и
скорост на автомобила след удара - 12.82 м/сек, (46.15 км/ч );
за л.а. „Порше Кайен“ 27,03 м/сек (97,30 км/ч ) в момента на удара и
21,97 м/с (79,09 км/ч ) след удара.;
Максимално разрешената скорост в участъка е 90 км/ч;
При направеният анализ на механизма на произшествието е видно, че
водачът на л.а „Порше Кайен“ не е бил в състояние да довърши предприетата
маневра изпреварване, но е бил в състояние да я прекрати, да намали
скоростта на движение и дори да спре, за да предотврати произшествието.
Водачът на л.а. „Порше Кайен“ при движение с установената скорост е
имал възможност да наблюдава находящите се по посоката му на движение
пътни знаци.
При възникване на опасността, вероятно тя не е била възприета от него
като такава, водачът не е предприел намаляване на скоростта, а се е опитал да
заобиколи препятствието находящо се пред него.
Катастрофата е било възможно да се избегне при спазване
ограничението на скоростта, поддържане на безопасна дистанция, шофиране с
повишено внимание, съобразно с пътните условия, маркировката, пътните
знаци, другите участници в движението.
Опасната зона за спиране на л.а. „Порше Кайен“ при установената
скорост в момента на удара е около 102 м., а при скорост 90 км/ч — около 90
м.
Ударът в микробуса, в който е пътувал пострадалият е насочен косо,
отзад, в направление отляво-надясно. Той се е намирал точно в зоната на
удара, няма данни дали е бил с поставен предпазен колан, но ако е бил с
поставен такъв, примерно част от уврежданията биха били предотвратени или
биха били с по-нисък интензитет – травмите в таза, донякъде в гръбначния
стълб и гърдите.
Всички седалки в микробус „Фолксваген“ са оборудвани с двуточкови
предпазни колани, които са стандартни за оборудването на автомобила.
Коланите препятстват изпадане от седалката при правилното им поставяне, т.
6
е, фиксират долната част на тялото движение на тялото на човек седящ на
седалката да се придвижи напред при удар или рязко спиране, но не фиксират
торса към облегалката.
Коланите от задните седалки са били отрязани. Показания на свидетели
в тази връзка има събрани по досъдебното производство, но те не могат да се
ползват в настоящото.
От констативносъобразителната част на заключението се установява
още, че към ДП 156/ 2023 на РУ на МВР – Омуртаг е присъединен видеозапис
от камера, монтирана в района на бензиностанция, находяща се на път 11-48,
вдясно от него, в посока гр. Котел – гр. Омуртаг, на около 280-300 м преди
кръстовището за с. Станец, където е станало процесното ПТП. Този запис е
изискан и приложен и по настоящото дело.
При анализ на записа се установява, че времето в момента на
катастрофата е с намалена видимост, вали дъжд. Процесният автомобил
„Фолксваген 35 ЛТ“ преминава през полето в обхвата в обектива на
видеокамерата за време 3 сек., от записа в шайбата на тахографа на автобуса
скоростта му е 62-63 км/ч (17,22-17,5 м/с).
След 13 сек. в зрителното поле на камерата е фиксирано преминаването
на л.а., бял на цвят, движещ се със скорост не по-ниска от 34,66 м/с - 28,89 м/с
(124, 8-104 км/ч). 9-10 сек. след преминаването на този автомобил на
изображението, фиксирано от камерата се вижда реакцията на две лица,
находящи се на територията на бензиностанцията - това е моментът на
катастрофата.
За 13 сек. автомобил „Фолксваген 35 ЛТ“ при установената скорост 62-
63 км/ч (17,22-17,5 м/с) би изминал 224-227 м. Има момент на закъснение,
когато на около 50-60 м преди кръстовището, водачът на микробусът е
намалил скоростта на движение до около 40-42 км/ч, за да може да опише
кривата, за да се насочи към пътя за с. Станец. Разклонът за с. Станец е на
около 280-300 м след бензиностанцията. Това означава, че микробус
„Фолксваген 35 ЛТ“ е бил на не по-малко от 180-200 м след района на
бензиностанцията, когато л.а. „Порше Кайен“ е минавал покрай нея.
Маневрата, завой наляво може да бъде извършена при 12 м/сек (около
44 км/ч), за около 2-3 секунди, но тя не е довършена, поради, удара. Времето
за микробус „Фолксваген 35 ЛТ“ от момента на напускане на полезрението на
видеокамерата, до момента на удара е 21-23 секунди. Изминатото от него
разстояние без намаляване на скоростта му на движение би било около 250 м.
Водачът на „Порше Кайен“, за 9-10 сек. при установената от записа на
камерата негова скорост 34,66 м/с – 28,89 м/с (124,8 – 104 км/ч) би изминал
разстояние минимум 260 м. На материала от видеокамерата, монтирана на
бензиностанцията, където е фиксирано движението на процесиите
автомобили, в десния край на изображението се вижда вертикален стълб. От
този стълб до мястото на удара между двата процесни автомобила,
разстоянието е около 250 м. Може основателно да се предположи, че
практически няма намаляване скоростта на движение на л.а. „Порше Кайен“
или ако има такова, то е минимално, т.е. използвано е намаляване на скоростта
чрез т.н. „отнемане на газта“, но не и чрез активно въздействие върху спи‐
рачната система на автомобила преди инцидента. Водачът на „Порше Кайен“ е
7
наблюдавал движещия се пред него микробус, защото по собствените му думи,
след ограничение на скоростта от 60 км/ч, след знака за край на забраната от
60 км/ч, предприел изпреварване при прекъсната линия на бял автобус. Знакът
„край на забраната от ограничение на скоростта от 60 км/ч“ се намира на 220-
230 м. преди мястото на катастрофата. Това означава, че разстоянието между
двата процесни автомобила, когато единият предприема завой наляво, а дру‐
гият е започнал маневра по изпреварването на първия е било около 180-200 м.
Водачът на „Порше Кайен“, не е оценил правилно обстановката, не е
предприел „аварийно спиране или намаляване на скоростта“ чрез използване
на спирачната система на управлявания от него автомобил, а е предприел
маневра за преместване от лявата лента, в която казва, че е започнал да се
движи при предприетото от него изпреварване, в дясната, извършвайки
„заобикаляне“ на намиращия се пред него автомобил, от своя лява страна и
неговата дясна страна по освобождаващата се дясна лента на движение от
преминаващия в лявата лента за движение микробус „Фолксваген 35ЛТ“. С
оглед ширината на пътното платно и разположението на микробуса, такова
заобикаляне не е било възможно.
Водачът на л.а. „Порше Кайен“ е наблюдавал автомобила, движещ се
пред него от разстояние не по-малко от 180-150 м. преди момента на удара (5-6
сек.). Би могъл да спре, за да избегне удара, но е било достатъчно само да
намали скоростта на движение и да бъде избегнат ударът.
Може да се предположи, че водачът на микробус „Фолксваген 35 ЛТ“ не
е възприел пътуващият зад него л.а. „Порше Кайен“ като предпоставка за
инцидент, разстоянието между двата автомобила е било 150-200 м.
Страничните огледала на всеки един автомобил „увеличават“ разстоянието до
движещите се отзад ППС.
Страничните огледала на процесният микробус „Фолксваген 35 ЛТ“ не
са снабдени с допълнителни огледалца са покриване на така наречена „мъртва
зона“.
От тройната автотехническа експертиза се установява следното по
отношение на механизма на причиняване на произшествието:
На 26.04.2023 г. около 08:30 ч., автобус „Фолксваген ЛТ 35“ с peг. № Т
***** АМ, управляван от Е. А. и изпълняващ редовен курс по междуселищна
пътна линия на обществения транспорт в община Омуртаг, се движел по път
II - 48 (между Котел и Омуртаг, област Търговище) и приближавал Т-
образното кръстовище с пътя за с. Станец. Автобусът се движил по посока
към Омуртаг. По същото време и в същата посока зад автобуса „Фолксваген“
се движил лек автомобил „Порше Кайен“ с peг. № РА ***** КС, управляван
от П. А. Н. с около и над 99 км/ч. Валял дъжд, пътната настилка била мокра,
имало нормална видимост за конкретните условия. В района на
бензиностанция Кастрол, след пътен знак В33 (край на въведената с пътен
знак забрана за движене с означена скорост 60) П. Н. започнал да изпреварва
движещия се пред него автобус „Фолксваген“. В района на Т-образното
кръстовище на път II-48 с пътя за с. Станец автобусът започнал да завива
наляво. Към този момент разстоянието между двете превозни средства било
около 71,2 м. Водачът на л.а. Порше закъснял да започне намаляване на
скоростта и около 2,7- 2,8 м. преди приетия при огледа ОР и около средата на
платното за движение, настъпил попътен, кос удар, започнал между задната
дясна страна на автобуса и предния ляв габарит на л.а. „Порше“. След това,
8
под действие на ударните сили двете превозни средства се преместили до
местата, където са намерени при огледа. В резултат на произшествието Д.А.
А.А. и Ф. Х., пътници в автобуса са получили травматични увреждания, а на
двете превозните средства са нанесени материални щети. Ф. Х. и А. А. са
починали по-късно в болницата.
По данни от делото шофьорската седалка и двете пасажерски седалки
до нея на процесния автобус „Фолксваген ЛТ 35“, с peг. № Т ***** АМ са
оборудвани с триточкови предпазни колани. Втори ред – три броя седалки с
двуточкови колани. Трети ред – три броя седалки с пътека между крайна дясна
и втора лява оборудвани с двуточкови колани. Четвърти ред – три броя
седалки с пътека между крайна дясна и втора лява оборудвани с двуточкови
колани. Крайна дясна е с деформирана облегалка наклонена напред. Пети ред
се състои от четири броя седалки една до друга, двете вляво са със скъсани
липсващи облегалки. Оборудвани са с двуточкови колани, които са срязани.
Заключващите механизми са свободни.
Двуточковите предпазни колани се монтират като среден колан на
задната седалка на някои по-стари автомобили, както и на пътнически седалки
в самолети и автобуси, като процесния. Поясната част на такъв тип колан
задържа долната част на тялото от преместване напред. При сблъсък отзад
двуточковият предпазен колан почти не предпазва от камшичен удар, при
който главата се оттласква силно назад, а тялото се движи напред със
седалката. Както посочиха вещите лица в съдебно заседание този вид колани
могат да задържат тялото да не изпадне от автомобила. Те не могат да
предпазят от удари в предната седалка.
От сравняването на отстоянието на л.а. „Порше“ от мястото на удара –
71,2 м, с опасните му зони за спиране както за установената, така и за
разрешената скорост на движение – 91,6 м и 78,35 м, следва изводът, че ако за
начало на възникване на опасността за движението се приеме моментът, в
който автобусът „Фолксваген“ е започнал да завива наляво, в конкретната
пътнотранспортна ситуация П. Н. не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието чрез спиране.
От сравняването на отстоянието на л.а. „Порше“ от мястото на удара –
71,2 м с разстоянието, което е необходимо на водача му, за да намали
скоростта до тази на движещия се пред него автобус „Фолксваген ЛТ 35“ –
52,2 м, следва изводът, че в конкретната пътнотранспортна ситуация П. Н. е
имал техническа възможност да намали скоростта на лекия автомобил
„Порше“ до тази на движещият се пред него автобус „Фолксваген“ и да не се
удари в него, към момента, в който е възникнала опасност за движението от
технически характер.
Водачът на автобуса „Фолксваген“ е имал техническа възможност,
преди да го насочи наляво да види в огледалата приближаващия зад него л.а.
„Порше“ и да го изчака да премине. След като насочи автобуса наляво,
поради отклоняването на надлъжната му ос спрямо надлъжната ос на пътя
Е.А. няма възможност през огледалата за обратно виждане да наблюдава пътя
зад себе си.
От показанията, които водачът на микробуса – св. Е. А. даде пред съда се
установява, че когато е преминавал в района на бензиностанцията той е
9
забелязал, че зад него има движещ се лек автомобил, бял на цвят. Спазил
ограничението от 60 км/ч и повече не е ускорявал. Като е наближил
кръстовището за с. Станец подал ляв мигач и започнал да завива наляво. По
думите му в момента, преди да завие наляво се е убедил, че автомобилът,
който преди това е видял, е зад него. Не е видял задния автомобил да подава
мигач за изпреварване, но е сигурен, че е погледнал в огледалото преди
маневрата и се е убедил, че другият автомобил е зад него.
Обясненията на третото лице П. Н. – водач на л.а. „Порше“ са следните:
при произшествието, при преминаване в района на бензиностанцията и
ограничение на скоростта до 60 км/ч, той се е движел като е спазил това
ограничение. Веднага след знака за неговия край е предприел маневра за
изпреварване на намиращия се пред него микробус. Включил ляв мигач и се
преместил изцяло в лявата пътна лента. Движел се е в рамките на позволената
пътна скорост, която за участъка е 90 км/ч. Микробусът не е подавал мигач и
не е индикирал задействане на спирачната система. Когато видял, че
микробусът завива натиснал спирачките, но се ударил. Смята, че първият удар
е бил в дясната част на автомобила му, в мантинелата, след което е отскочил и
се е ударил с лявата си част, в дясната страна на микробуса. Спомня си, че
през цялото време при възникване на опасността е натискал клаксона.
Според него пострадалият А. след катастрофата е бил изпаднал от
микробуса и е седял подпрян до едно дърво. След пристигането на
медицинския екип е бил пренесен на носилка от няколко човека до линейката.
От показанията на свидетеля А.С. се установява, че е познавал ищцата и
нейния баща. Двамата живеели в различни населени места – А. била омъжена
и живеела със съпруга си в с. В.К., община Омуртаг, а баща й живеел в с. П..
Поддържали добри отношения като бащата я посещавал по празниците, тя
също ходела да се види с него. Повече тя му помагала в жИ.та. Бащата бил
един от малкото й близки хора, защото с майка й се развели още докато
ищцата е била малка. А. поддържала връзка най-вече с баща си и баба си. Това
били близките й хора. След смъртта на бащата в жИ.та на А. настъпил пълен
обрат, тя се развела с мъжа си и отишла да живее в друго село – при баба си.
Разходите за погребението на бащата били поети от ищцата, като тя е
заплатила сумата от 2170 лв. за надгробна плоча, за което е издадена фактура
от 21.07. 2023 г. и касов бон от същата дата.
До застрахователя на автомобила, в който е пътувал бащата на ищцата
при произшествието – ответника по делото „ОЗК Застраховане“ АД, е
отправена молба за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 200 000 лв. на 14.07. 2023 г. След размяна на кореспонденция между
страните, на 10.11. 2023 г. ответникът е постановил писмен отказ за изплащане
на обезщетението.
В последствие е изготвена молба до застрахователя за изплащане на
обезщетение и за имуществените вреди, които се търсят по настоящото дело.
Няма достоверна дата кога е станало това. Отбелязаната дата с номер от 20.11.
2023 г. е попълнена от ищцовата страна.
При така описаните факти, съдът прави следните правни изводи:
Искът е установен в своето основание. Според чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с
10
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него,
на трети лица, имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
От събраните по делото доказателства се установява, че на ищцата са
причинени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на
баща й, настъпила при пътно произшествие.
Налице са предпоставките за реализиране на имуществената
отговорност на ответника и според правилата на чл. 477 и следващите от КЗ,
касаещи застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която е
задължителна. В случая ищцата е трето, увредено лице, като наследник и
дъщеря на пострадало лице.
Съдът не установи да са налице предпоставки, които да изключват
гражданската отговорност на застрахователя и да се дължат на случайно
събитие.
Основна предпоставка за реализиране на имуществената отговорност на
ответника е наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобилистите, за превозното средство, участвало в пътнотранспортно
произшествие. Това обстоятелство не се е оспорва. Налице е валидна
застраховка за микробус „Фолксваген“ с рег. № Т ***** АМ, където е пътувал
бащата на ищцата, сключена с ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
На следващо място следва да се установи, че водачът на посоченото
превозно средство е осъществил протИ.правни действия или бездействия,
които са причинили тези увреждания. Именно по този основен въпрос беше
същественият спор между страните – доколко свидетелят А. – водач на
посочения автомобил, е нарушил правилата за движение по пътищата.
С оглед на това, че определението на съда за спиране на настоящото
производство до приключване на наказателното разследване беше отменено,
то за гражданския съд възникна задължението да установи всички значими
факти. А този процес беше изключително труден, предвид на това, че
участниците в това произшествие дават различни обяснения – всеки в своя
полза и в насока, че са спазили всички изисквания на закона – т.е. думата на
единия водач, срещу думата на другия.
11
С оглед на това съдът следва да основе решението си само на
обективните факти и обстоятелства и на онези твърдения на водачите, които
могат да ги поставят в неблагоприятно положение – т.е. признанието на някои
факти и обстоятелства и отделно от това протИ.речие на обясненията с
обективните находки при огледа на местопроизшествието и заключението на
експертизите.
На първо място съдът приема за безспорно установено, че водачът на л.а.
„Порше“ се е движил с по-висока скорост за позволената в пътния участък от
90 км/ч. Самият той твърди, че минал край бензиностанцията спазвайки
ограничението на скоростта от 60 км/ч., но това се опровергава от
заключението на първоначалната експертиза, която посочва скорост между
104 и 124 км/ч. В момента на удара единичната експертиза установява скорост
с 96-97 км./ч., тройната – от 99 км/ч. След като третото лице П. Н. твърди, че
преди удара е задействал спирачната система на автомобила си „Порше“, това
означава, че той се е движел зад микробуса с по-висока скорост и
установеното от първата експертиза в този смисъл е напълно достоверно –
скоростта е била над 100 км/ч. Освен това, дори и при движение с тази
скорост, в момента на възникване на опасността водачът на л.а. „Порше“ е
имал възможност да намали скоростта и да избегне произшествието, защото
движещият се пред него микробус за 1-2 сек. е щял да приключи маневрата и
да завие наляво и двете превозни средства са щели да избегнат удара. Това се
установява от заключенията и на двете автотехнически експертизи по
безспорен начин. Налице е нарушение на правилата за движение на чл. 20, чл.
21 и чл. 25 от ЗДвП.
Доколко обаче свид. А. е допринесъл за произшествието и има ли и той
вина за причиняването му.
От заключенията и на двете експертизи се установява, че той се е движел
със скорост от около 60 км/ч. при преминаване в района на бензиностанцията.
С оглед на това, че е изпълнявал редовни курсове на обществения транспорт
по този маршрут, пътят му е бил добре познат. Тъй като е следвало да направи
ляв завой след около 220 м. след края на ограничението и предвид наклона на
пътя – леко изкачване в посоката на движение, той не е задействал спирачната
система, а просто е отнел от натиска на педала на газта, при което
автомобилът по естествен път е намалил скоростта си на около 40 км/ч. –
12
позволяваща ляв завой. Т.е. за движещия се отзад л.а. „Порше“ не е имало
индикации за задействане на спирачната система, при което светват задните
стоп светлини. Т.е. на този етап не е имало основания водачът на задния
автомобил да повиши вниманието си.
От показанията на свид. А. в съдебно заседание се установява, че той е
забелязал движещият се зад него автомобил „Порше“ още в района на
бензиностанцията. Там пътният участък е дълъг и прав и независимо от
мокрия асфалт и лекия дъжд, видимостта е била добра.
Двамата водачи твърдят, че са подали ляв светлинен сигнал – единият за
изпреварване, а другият за завой наляво, но показанията им се разминават
относно това обстоятелство, затова единственият възможен отговор,
потвърден и от експертизата е, че и двамата са подали светлинните сигнали
почти едновременно, без да са били напълно уверени, че маневрите им няма
да създадат опасност за движението и това да доведе до произшествие.
След като свид. А. е виждал движещия се зад него автомобил, знаел е на
какво разстояние е от него в района на бензиностанцията, видял го е и преди
да реши да завие, то той безспорно е следвало да прецени високата скорост, с
която този автомобил се е движел. Съвсем логично е да предположи, че
неговото движение с доста по-ниска скорост, (макар и намалена плавно и при
липсата на насрещно движещи се ППС), може да доведе до предприемане на
маневра изпреварване. Това е следвало да повиши вниманието към задния
автомобил. С оглед на това обстоятелство, нормално е един внимателен и
опитен водач да подаде светлинен сигнал за преминаване в лявата пътна лента
много преди да предприеме самата маневра за завой наляво. Т.е. ако беше
преценил всички обстоятелства в този момент, водачът щеше да задейства
първо спирачната система, да наблюдава пътя много по- внимателно и да
изчака движещият се с много по-голяма скорост автомобил да го изпревари.
Според съда свид. А. не е преценил добре всички обстоятелства и не се е
убедил, че с предприемането на маневрата няма да възникне опасност за
движението, а на практика е имал такава възможност, което е нарушение на
чл. 25 от ЗДвП.
В случая и двамата водачи, ако бяха по-внимателни, ако третото лице П.
Н. беше спазил съответните ограничения на скоростта в пътния участък, щях
да избегнат произшествието. Нарушенията на водача на л.а. „Порше“ са
13
повече и по-тежки, но и другият водач също е допринесъл с поведението си за
настъпване на тежките последици.
С оглед на това и съдът намира, че е налице и другата основна
предпоставка за реализиране на имуществената отговорност на ответника.
От заключението на медицинската експертиза се установява, че
наследодателят на ищцата не е имал някакви съществени здравословни
проблеми, бил е с наднормено тегло, но това не е било в някакви извънредни
размери. Причината за смъртта са тежките увреждания, които е получил при
произшествието, довели и до острата дихателна недостатъчност и
пневмонията. Положените от медицинския персонал грижи и лечение са били
адекватни, но при такива многостранни травми много често се развиват и
състоянията, които водят до затрудняване на дишането и оттам за настъпилата
смърт. На пострадалия са били назначени всички необходими медицински
изследвания, предприето е лечение с антибиотици навреме, няма нарушаване
на медицински протоколи. Причината за смъртта не е предприетото лечение и
действията на медицинския персонал, а тежестта и вида на травмите. Според
съда няма лекарска небрежност.
С оглед на това, че предмет на делото е отговорността на ответника, то в
случая съдът следва да преценява дали смъртта на пострадалия е настъпила
вследствие на травмите и има ли протИ.правно поведение на водача на
автомобила, в който е бил пътник.
Тези обстоятелства бяха установени и затова искът е установен в своето
основание.
Както се установи, ищцата е била в добри отношения с баща си и
двамата са посещавали домовете си взаимно. Той е бил един от малкото й
близки роднини, с него е поддържала по-тесни контакти, отколкото с майка си.
Двамата са си оказвали морална подкрепа, но като цяло дъщерята повече
помагала на бащата, отколкото той на нея. Въпреки това след смъртта му тя
много се променила. Тя е била и човекът, който е организирал погребението и
е направила разходи за надгробна плоча.
Към момента на смъртта си, бащата на ищцата е бил на около 56 г., а тя е
била на около 28 г.
С оглед на тези обстоятелства следва да се определи и размерът на
14
обезщетението за неимуществени вреди, според критериите на закона – по
справедлИ.ст и отчитане на факторите, които съдебната практика е
определила като важни и относими за този критерий. Те касаят както някои
чисто субективни страни, така има и обективни критерии.
На първо място съдът отчита изключително близката родствена връзка
между ищцата и пострадалия – дъщеря и баща. Отношенията им са били на
обичайното нИ. – поддържане на връзка по телефона, взаимни посещения в
домовете, като предвид липсата на повече факти в този смисъл, съдът се
позовава на собствения си опит в това отношение. Следва да се отчете, че
загубата на баща винаги е травмиращо събитие в жИ.та на децата, но тя се
отразява по различен начин предвид възрастта, в която са самите деца и
родителите. Следва да се има предвид, че дъщерята отдавна е била излязла от
родния си дом, имала е свое семейство и дете, за което да се грижи – видно от
удостоверението за родствени връзки. В този период от жИ.та им роднините
не са така зависими един от друг. В случая няма доказателства ищцата да е
разчитала на някаква по-голяма подкрепа от баща си, няма данни за болезнено
преживяване на загубата. Действително смъртта е била внезапна и
неочаквана, но очевидно е била изживяна с нормалната за случая скръб. Това
не се е отразило по някакъв драстичен начин на жИ.та на дъщерята като цяло –
работа, социални контакти, здраве, психично състояние.
Като се има предвид, че средната възраст на мъжете в област Търговище
за периода 2021-2023 г. по данни на НСИ е 69 години, то е можело да се
очаква, че бащата и дъщерята са имали възможност да общуват поне около 13
години още.
При определяне на обезщетението следва да се имат предвид и
икономическите условия в страната през 2023 г., размерите на минималната и
средна работна заплата, инфлационните процеси. Минималната заплата през
2023 г. е била 780 лв., а брутната годишна средна заплата около 24 500 лв.
Също така съдът се позовава и на установената съдебна практика по
отношение присъжданите размери на обезщетения на близки родственици,
разбира се с отчитане на конкретните факти по делото, които бяха посочени
по-горе.
С оглед на това, съдът определя обезщетение в размер на 120 000 лв. за
неимуществените вреди.
15
Имуществените вреди са установени по размер – 2170 лв. Следва да се
присъдят заедно със законната лихва, считано от завеждане на иска 13.12.
2023 г. – както е петитумът в исковата молба.
Предвид направеното възражение за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия, съдът намира следното:
Безспорно се установи по делото, че пострадалият А.А. е бил пътник в
микробуса, возил се е на някоя от седалките, разположени в дясната задна част
на автомобила – точно където е ударът с другия автомобил. След
произшествието не е бил вътре в буса, защото е видян от третото лице да се
подпира на дърво и след това е пренесен на носилка от медицинските
работници. С оглед на получените от него травми, свидетелските показания и
всички експертизи по делото, съдът приема за установено, че пострадалият не
е бил с поставен предпазен колан. Възможностите на колана са такива, че той
е можел да задържи тялото на човек на седалката, но не и да го предпази от
удари в интериора на автомобила и в купето. Безспорно излитането от
автомобила и приземяването на тялото с голяма сила са предизвикали
множеството счупвания в областта на ребрата и са допринесли за травмата на
белия дроб и за останалите счупвания.
От друга страна оставането вътре в автомобила – защото само това би
бил ефектът от правилно поставен предпазен двуточков колан, не гарантира,
че пътникът може да бъде предпазен от други увреждания. Както е
установено от писмените доказателства и експертизите на вещите лица, в
близост до наследодателя на ищцата е пътувала жена, която е била притисната
между седалките. Т.е. тя е останала вътре в автомобила, но е получила травми,
от които също е починала. Като се има предвид близостта на местата, на които
са пътували тези двама пострадали, напълно възможно е било А.А., ако беше
използвал предпазен колан, също да получи тежки травми, несъвместими с
жИ.та му. Затова съдът приема, че непоставянето на предпазен колан в случая
не е допринесло за смъртта му по безспорен начин.
С оглед на това съдът намира, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Искът следва да се уважи в пълен размер за имуществените вреди и до
размера от 120 000 лв. за неимуществените, като до пълния размер от 150 000
лв. – да се отхвърли като неоснователен.
16
Следва да се присъди и законната лихва, считано от 14.07. 2023 г. до
окончателното изплащане.
По разноските. Ищцата няма разноски, защото е освободена от
внасянето на д.т. и разноски. Въпреки това има внесена д.т. от 15 лв. за частна
жалба. Търси се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
От бюджета на съда са заплатени за тройната експертиза на трите вещи
лица по 1119,60 лв. – 3358,80 лв. Предвид основателността на иска като цяло,
тези разноски следва да се възложат на ответника.
Направени са разноски от страна на ответника. Според представения
списък и писмените доказателства, заплатени са 1000 лв. за
съдебномедицинската експертиза, 800 лв. за автотехническа и 50 лв. за
свидетел – 1850 лв., както и адвокатски хонорар от 13 167 лв. С разноските за
вещите лица общата сума възлиза на 18 375,80 лв.
Прави се възражение за прекомерност по отношение на адвокатския
хонорар на адвоката на ищцата. Такъв обаче не е внесен, а следва съдът да го
определи. От страна на адв. М. няма направено възражение за прекомерност.
Към настоящия момент, въпреки изменението на наредбата, която
определя размерите на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – изм. и доп. в ДВ бр. 14
от 18.02. 2025 г.), основните проблеми, свързани с възраженията за
прекомерност, не са преодолени. Те са свързани с решение на съда на ЕС по
дело № С-438/2022 г. от 25.01. 2024 г. Посоченото от съда, че подобна наредба,
издадена самостоятелно от висшия орган на управление на частна
професионална организация на адвокатите, не може да обвързва
задължително държавата, поради нарушаване на правото на конкуренция.
Каквито и изменения да бъдат приемани от ВАдвС по тази наредба, то те не
могат да обвържат държавата и съда. Това важи и в случаите на определяне на
адвокатския хонорар по реда на чл. 38 от ЗА – при безплатно
представителство.
От друга страна съдът трябва да има обективни критерии при
определяне на размерите за адвокатската работа, върху които съдът да стъпи,
спазвайки освен това принципите за справедлИ.ст и професионална етика.
С оглед на това при липсата на договорен конкретен размер и направено
17
възражение за прекомерност, практиката на настоящия съдебен състав се
ръководи от принципите на съразмерност на адвокатските хонорари. След
като ответникът пледира за спазване на принципа да не се стига до
прекомерни адвокатски хонорари, то очевидно, че хонорарът, който е
договорен между него и адвокат И. Е. е критерият, който в конкретния случай
трябва да бъде мярка за съразмерност. Разбира се следва да се преценяват и
вложените от адвоката усилия, броят на съдебните заседания, както и
сложността на случая от фактическа и правна страна. А настоящото дело не
беше леко. С оглед на това съдът определя адвокатския хонорар на адвокат М.
в размер на 13 500 лв. – малко над посочения от другия адвокат. Съдът
преценява, че вложените от този адвокат усилия надвишават поне с малко
тези, вложени от адв. Е..
Искът се уважава на 80%. С оглед на това ответникът следва да заплати
сумата от 10 838 лв. на адвокат М. и 12 лв. на ищцата.
Ищцата следва да заплати разноски в размер на отхвърлената част от
иска – 20% – 3675 лв.
В полза на съда ответникът следва да заплати сумата от 3358,80 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище в
гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, представлявано от
Александър Личев и Румен Д., а по делото от адвокат И. Е., ДА ЗАПЛАТИ на
А. А. Х., от с. В.К., община Омуртаг, ЕГН **********, ул. „К.“ № 13,
представлявана по делото от адв. Н. М. от гр. София, ул. „Веслец“, № 6, ет. 3,
ап. 8, следните суми:
сумата от 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), ведно със законната
лихва, считано от 14.07. 2023 г., до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили вследствие
смъртта на баща й А. Х. А., причинена при ПТП на 26.04. 2023 г., като в
останалата част до пълния размер от 150 000 лв. – частичен иск от 200 000 лв.,
отхвърля същия като неоснователен;
18
сумата от 2170 лв. (две хиляди сто и седемдесет лева) – имуществени
вреди – направени разходи за надгробен камък за гроба на бащата на ищцата,
заедно със законната лихва, считано от 13.12. 2023 г. до окончателното
изплащане;
сумата от 12 лв. разноски за държавна такса според уважения размер на
иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище в
гр. София да заплати на адвокат Н. М. сумата от 10 838 лв. – адвокатски
хонорар, на основание чл. 38 от ЗА и чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище в
гр. София, да заплати по сметка на ОС – Търговище сумата от 3358,80 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА А. А. Х., от с. В.К., община Омуртаг, с посочените по-горе
данни, да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********,
седалище в гр. София, сумата от 3675 лв. – разноски според отхвърлената част
на иска.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
19