№ 10637
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20221110169055 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от .... иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с
който се иска да бъде признато за установено, че ответникът .... дължи сума в размер на
18600 лева, представляваща главница по сключен на 25.02.2021г. договор за софтуерна
поддръжка, за която сума е издадена фактура с № **********/10.05.2022г., ведно със
законната лихва от 21.06.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането.
В ИМ се твърди, че между страните по делото е сключен договор за софтуерна
поддръжка. С Договора ответникът, в качеството си на възложител превъзложил на
ищеца, в качеството му на подизпълнител да извърши от името и за сметка на
ответното дружество услуга по поддръжка на ползвания от Булстрад IMSIS софтуер и
персонализациите към него. В тази връзка се посочва, че процесният договор е
сключен във връзка с предходен договор, сключен между ответното дружество и ....
В исковата молба се сочи, че срокът на договора е 3 години като извън случаите
на прекратяване по взаимно съгласие или разваляне на Договора, действието му
можело да бъде прекратено едностранно единствено от края на всеки 12-месечен
период от срока му с предизвестие, изпратено не по-късно от 2 месеца преди края на
съответния 12-месечен период от срока на Договора (т. 6.1.1. от Договора). Сочи се, че
услугите по договора са обособени в 12-месечни пакети, всеки от които включващ
работа в продължение на до 600 човекодни (т. 1.4.1 и т. 3.2 от Договора), като за всеки
1
такъв пакет била определена цена от 240 000 лв. без ДДС (т. 3.1 от Договора).
Ищецът изтъква, че ако в рамките на съответния 12-месечен период предоставените от
Дружеството услуги превишат включените в пакета човекодни, допълнително
предоставените услуги се заплащат по дневна ставка от 350 евро/ден. (чл. 1.4.2 от
Договора). Сочи се, че ако предоставените услуги не достигнат включеното в пакета
количество, до 5% от това количество може да бъде прехвърлено за ползване през
следващия 12-месечен период от срока на Договора (т. 1.5. от Договора). Съгласно т.
3.3. от Договора годишната пакетна цена се заплаща на 12 равни месечни вноски от по
20 000 лв, без ДДС, всяка от които следва да бъде заплатена до 15 число на месеца, за
който същата е дължима. С Анекс № 3 към Договора от 01.07.2021 г. цената на
годишния пакет услуги, съответно месечните вноски са предоговорени (намалени), при
което месечната вноска е намалена на 15 500 лв. без ДДС, съответно 18 600 лв. с ДДС.
На 09.03.2022 г., т.е. 12 дни след началото на втората година от срока на
Договора, главният счетоводител на ответника ... изпратил имейл съобщение
изпълнителния директор на ищцовото дружество ..., с което предложил прекратяването
на Договора по взаимно съгласие, поради това, че ответникът повече не се нуждаело от
услугите, предмет на договора. До края на м. април 2022 г. ответникът надлежно
заплатил месечните вноски по процесния договор, като от м. май 2022 г. спрял
плащанията. На 10.05.2022 г. ищцовото дружество издало и изпратило на ответника
фактура № **********/10.05.2022 г.
Ответникът не извършил плащане по посочената фактура в уговорения в т.3.3. от
Договора срок (15.05.2022 г.) и неформално (устно) уведомил дружеството ищец, че
няма да прави повече плащания по договора. В тази връзка ищецът изтъква, че
банковата сметка на ищцовото дружество, по която са дължими плащанията по
процесния договор е посочена в т. 3.4. от същия, като съгласно условията на
договора издаването, изпращането и получаването на фактура не е предпоставка за
изискуемостта на съответната ме сечна вноска.
С оглед изложените съображения намира предявения иск за основателен и
доказан изцяло.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 е постъпил
отговор от ответника, с който намира предявения иск за неоснователен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 266, ал. 1 ЗЗД.
2
Настоящата инстанция следва да отбележи, че така предявеният установителен
иск е допустим, тъй като същият е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след
инициирано от страна на ищеца заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК, в
хода на което ответникът е депозирал възражение в законоустановения срок.
Основателността на предявения установителен иск с правна квалификация
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/. наличие на валидно търговско правоотношение
с ответника по сключен на 25.02.2021г. договор за софтуерна поддръжка, по силата на
който ищецът, в качеството му на подизпълнител се е задължил да извърши от името и
за сметка на ответното дружество услуга по поддръжка на ползвания от Булстрад
IMSIS софтуер и персонализациите към него; 2/. изпълнение от страна на ищеца на
задълженията за поддръжка на ползвания от Булстрад IMSIS софтуер; 3/. размера на
вземането си; 4/. настъпил падеж на задължението на ответника.
При установяване на горните обстоятелства от ищеца, ответникът носи тежест
да установи, че е изпълнил задълженията си по процесния договор.
Видно от представения по делото договор за софтуерна поддръжка от
25.02.2021г. /л. 7 и сл./ се установява, че ответникът, в качеството си на възложител
превъзложил на ищеца, в качеството му на подизпълнител да извърши от името и за
сметка на ответното дружество услуга по поддръжка на ползвания от Булстрад IMSIS
софтуер и персонализациите към него. В раздел II от договора е посочено, че
процесният договор се сключва за срок от три години като ако никоя от страните не
прекрати изрично този договор два месеца преди изтичането на третата година от
неговото действие, договорът се подновява автоматично за нов период от една година
и автоматичното подновяване се прилага без ограничение във времето за всеки
следващ едногодишен период от неговото действие.
По делото е представено електронно съобщение от представител на ответното
дружество до представител на ищцовото дружество от 09.03.2022г. /л. 25/, с което
ответникът заявява, че желае да прекрати действието на договора в 30-дневен срок от
получаване на уведомлението по взаимно съгласие като в тази връзка релевира, че вече
няма нужда от описаните и предоставените в процесния договор услуги.
По делото е представено електронно писмо от ищца от 18.03.2022г. /л. 25/, с
което ответникът заявява, че не желае договорът да бъде прекратен по взаимно
съгласие. Заявено е, че е необходим 2-месечен период за реорганизация. В тази връзка
в ОИМ ответникът заявява, че е прекратил договора на основание чл. 6.1.3. В случая
обаче в посочената разпоредба /л. 13/ е посочено, че договорът се прекратява
едностранно в случай, че някоя от страните не съумее да изпълни задълженията си по
този договор като в тази хипотеза другата страна има право да го развали или
прекрати, но само при положение, че е изпратила писмено предизвестие на
3
неизправната страна, съдържащо причината за прекратяването и ако след изтичането
на 30-дневен срок от получаването на писменото предизвестие от другата страна,
същата не е поправила своето задължение. В случая видно от съдържанието на
изпратеното от ответното дружество електронно съобщение /л. 25/ ответникът е
заявил, че желае да прекрати действието на договора в 30-дневен срок от получаване на
уведомлението по взаимно съгласие като в тази връзка релевира, че вече няма нужда
от описаните и предоставените в процесния договор услуги. Видно от текста на
съобщението ответникът не е релевирал каквото и да било изявление, че насрещната
страна не е изпълнила задълженията си по договора. Напротив – ответникът е поискал
прекратяване на договора, на основание чл. 6.1.2 от договора – по взаимно съгласие,
което не е прието от ищеца. В този смисъл настоящият състав споделя тезата на ищеца,
че в случая срокът на договора е 3 години като извън случаите на прекратяване по
взаимно съгласие или разваляне на договора, съгласно чл. 6.1.1 от договора действието
му може да бъде прекратено едностранно единствено от края на всеки 12-месечен
период от срока с предизвестие, изпратено не по-късно от 2 месеца преди края на
съответния 12-месечен период от срока на договора. Доколкото обаче предизвестието
е депозирано на 18.03.2022г., а процесният договор е сключен на 25.02.2021г., то
действително предизвестието е депозирано 12 дни след началото на втората година от
срока на договора, поради което разпоредбата на чл. 6.1.1 от договора е неприложима.
В т. 3 от процесния договор /л. 12/ е посочено, че за предоставяне на услугите,
предмет на договора по чл.1.1, чл. 1.2 и чл. 1.3 ответникът заплаща на ищеца общо
възнаграждение в размер на 240000 лева без включен ДДС за един дванадесет месечен
период като във възнаграждението са включени 600 броя човекодни, както е посочено
в чл.2.4.1.1 и чл. 2.4.1.2. В т. 3.3.3 е посочено, че възнаграждението се изплаща на 12
равни месечни вноски като всяка от тях е в размер на 20000 лева без ДДС и
трябва да бъде плащана до 15 число на месеца, за който е дължима вноската. В т. 3.4
е посочено, че всички плащания от страна на ответника трябва да бъдат извършвани
чрез банков превод в левовата равностойност, изчислена по фиксирания курс на БНБ за
деня на плащане по посочената в договора банкова сметка.
В раздел III.1 от процесния договор /л. 8/ е посочено, че обхватът на услугите,
предоставяни от дружеството ищец обхваща следните дейности: идентификация и
решаване на проблеми с обучението – консултации и обучения, свързани с
използването на софтуера или системата на Булстрад; разрешаване на проблеми,
касаещи изменения в бизнес процесите на Булстрад и други.
В раздел III.2 от процесния договор /л. 11/ са посочени техническите
изисквания за доставяне на услуги по поддръжка, които включват следното: на
разположение на Булстрад винаги ще има двама служители, осигурени от дружеството
ищец; извън услугите на място ищецът предоставя и услуги дистанционно чрез
4
използването на Интернет достъп до INSISработната среда на Булстрад.
В т. 1.4.1 от процесния договор /л. 11/ е посочено, че времето за разработване,
внедряване, обслужване и поддръжка по този договор, изчислено в човекодни е
ограничено до 600 човекодни за един 12-месечен период от действието на този договор
и е разпределено, както следва: за услуги, предоставяни на място в офис на Булстрад от
двама служители на дружеството ищец е 440 човекодни за 12 календарни месеца; за
услуги, предоставяни дистанционно от дружеството ищец е 160 човекодни за 12
календарни месеца
Основният спор между страни е свързан с вида на сключения договор. При
тълкувана на волята на страните настоящият състав следва да обоснове извода, че
процесният договор е с абонаментен характер, доколкото ищецът извършва текущо
техническо обслужване, а ответникът се задължава да изплаща месечно
възнаграждение с абонаментен характер. Ето защо волеизявлението на ответника за
прекратяване на договора няма обратно действие, а има действие само за напред. До
датата на прекратяването страните са обвързани от договора. Настоящият състав
намира, че в случая е приложима единствено разпоредбата на чл. 6.1.1 от договора,
където е посочено, че действието му може да бъде прекратено едностранно единствено
от края на всеки 12-месечен период от срока с предизвестие, изпратено не по-късно от
2 месеца преди края на съответния 12-месечен период от срока на договора. В тази
връзка са неоснователни възраженията на ответника, че на ищеца не са възлагани
действия. Според уговореното между страните се дължи месечно възнаграждение с
абонаментен характер, като в тази връзка задълженията на ищеца са се изразявали в
предоставянето на консултации и обучения, свързани с използването на софтуера или
системата на Булстрад; разрешаване на проблеми, касаещи изменения в бизнес
процесите на Булстрад и други.
С представения по делото Анекс № 3 към Договора от 01.07.2021 г. /л. 22/ цената
на годишния пакет услуги, съответно месечните вноски са предоговорени (намалени),
при което месечната вноска е намалена на 15 500 лв. без ДДС, съответно 18 600 лв. с
ДДС.
С оглед всички гореизложени съображения настоящият състав намира, че са
налице първите две предпоставки от фактическия състав на предявения иск: валидно
търговско правоотношение с ответника по сключен на 25.02.2021г. договор за
софтуерна поддръжка, по силата на който ищецът, в качеството му на подизпълнител
се е задължил да извърши от името и за сметка на ответното дружество услуга по
поддръжка на ползвания от Булстрад IMSIS софтуер и персонализациите към него и
изпълнение от страна на ищеца на задълженията за поддръжка на ползвания от
Булстрад IMSIS софтуер.
По отношение на следващите две предпоставки: размер на вземането и настъпил
5
падеж на задължението на ответника, следва да се посочи следното: с представения по
делото Анекс № 3 към Договора от 01.07.2021 г. /л. 22/ цената на годишния пакет
услуги, съответно месечните вноски са предоговорени (намалени), при което месечната
вноска е намалена на 15 500 лв. без ДДС, съответно 18 600 лв. с ДДС. В тази връзка в т.
3.3.3 от процесния договор /л. 12/ изрично е посочено, че възнаграждението се
изплаща на 12 равни месечни вноски като всяка от тях е в размер на 20000 лева без
ДДС и трябва да бъде плащана до 15 число на месеца, за който е дължима вноската. В
случая възнаграждението се претендира за абонаментна поддръжка по договор за
месец май 2022г., видно от представената по делото фактура с №
**********/10.05.2022г. /л. 28/. Доколкото волеизявлението на ответника от
18.03.2022г. /л. 25/, с което заявява договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие
по своята същност представлява едностранно волеизявление за разваляне на договора,
то в случая следва да се приложи чл. 6.1.1 от процесния договор като действието му
може да бъде прекратено едностранно единствено от края на всеки 12-месечен период
от срока с предизвестие, изпратено не по-късно от 2 месеца преди края на съответния
12-месечен период от срока на договора. В случая обаче волеизявлението е направено
на 18.03.2022г., поради което настоящият състав споделя тезата на ищеца, че е
направено 12 дни след началото на втората година от срока на Договора, в
противоречие на изискването на чл. 6.1.1 от договора. Същевременно от представеното
електронно съобщение от ищеца /л. 25/, то същият се е съгласил договорът да бъде
прекратен след 2 месеца. Ето защо за м. май 2022г. процесният договор не е бил
прекратен или развален надлежно.
По отношение на представеното по делото допълнително споразумение към
договор за софтуерна поддръжка от 01.02.2021г. /л. 44 и сл./, доколкото същото касае
отношенията между ответника и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, то същото е
неотносимо към настоящия спор, независимо, че ищецът се явява подизпълнител.
Видно от процесния договор и основанието за прекратяването му, в него никъде се
съдържа препращане към договора, сключен между ответника и ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“.
Предвид гореизложените съображения, предявеният иск се явява основателен
и доказан изцяло.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от 21.06.2022г. – датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски възниква за ищеца като същите
6
възлизат на сума в общ размер от 2860.80 лева /ДТ в размер на 372( лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 2488.80 лева/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1326.00 лв. по гр. д. №
33118/2022год., СРС, 87 състав.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 266 от ТЗ от .... с ЕИК: .... и адрес: ... срещу .... с
ЕИК: .... и адрес: ...., че .... дължи сума в размер на 18600 лева, представляваща
главница по сключен на 25.02.2021г. договор за софтуерна поддръжка, за която сума е
издадена фактура с № **********/10.05.2022г., ведно със законната лихва от
21.06.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА .... с ЕИК: .... и адрес: .... да заплати на .... с ЕИК: .... и адрес: ... сума
в размер на 2860.80 лева – заплатени разноски за исковото производство и сума в
размер на 1326.00 лева – разноски по гр. д. № 33118/2022год. по описа на СРС, 87
състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7