Решение по дело №11553/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1686
Дата: 2 май 2019 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20185330111553
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер    1686                        Година  2019                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 02.05                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 01.04.2019 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 11553  по описа за   2018         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 1 111, 68 лева -  главница, дължима по Договор за паричен заем № ****** г., Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № **** от 01.03.2018 г. към него; сумата 43, 88 лева – договорна лихва за периода от 22.12.2016 г. до 22.06.2017 г.; сумата 644, 50 лева – неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 97, 45 лева – лихва за забава за периода от 23.06.2017 г. до 19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2018 г. до изплащането на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 7905/2018 г. по описа на ПРС – VІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът С.С.Х. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 7905/2018 г. по описа на ПРС – VІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец 1 111, 68 лева -  главница, дължима по Договор за паричен заем № ***** г., Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № ****от 01.03.2018 г. към него; сумата 43, 88 лева – договорна лихва за периода от 22.12.2016 г. до 22.06.2017 г.; сумата 644, 50 лева – неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 97, 45 лева – лихва за забава за периода от 23.06.2017 г. до 19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2018 г. до изплащането на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 37, 95 лева – внесена ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, поради което в законоустановения едномесечен срок ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта – като предвид обстоятелството, че към момента на издаване на Заповедта не е била действаща разпоредбата на чл.412, т.7 от ГПК съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за нищожност на Заповедта поради непосочване на банковата сметка на кредитора.

Действително, както се установява от събраните по делото писмени доказателства, между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД – гр. София е бил сключен в гр. П. Договор за паричен заем № ***** г., вземанията по който са били прехвърлени от «Изи Асет Мениджмънт» АД на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № **** от 01.03.2018 г. към него.

 Както се установява от заключението от 18.03.2019 г. на вещото лице по ССЕ М.М., след като бъдат приспаднати всички извършени от ответника плащания по Договора за паричен заем, към датата на подаване на Заявлението в съда – 16.05.2018 г., ответникът не е имал задължения към ищеца, респективно – към заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

При така установената фактическа обстановка, доколкото към момента на подаване от Кредитора на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, ответникът е погасил всички задължения по Договора за паричен заем, съдът намира, че С.Х. не дължи а ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер общо на 520 лева – платени депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *****, против С.С.Х., ЕГН **********,***, ****. С. М., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 1 111, 68 лева -  главница, дължима по Договор за паричен заем № ****** г., Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № ****от 01.03.2018 г. към него; сумата 43, 88 лева – договорна лихва за периода от 22.12.2016 г. до 22.06.2017 г.; сумата 644, 50 лева – неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 97, 45 лева – лихва за забава за периода от 23.06.2017 г. до 19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2018 г. до изплащането на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 7905/2018 г. по описа на ПРС – VІ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА С.С.Х., с посочените ЕГН и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 520 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – VІ гр. състав ч. гр. дело № 7905/2018 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

 

 

 

                                                                         

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.