РЕШЕНИЕ
№1590
гр. Пловдив, 31.08.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД ПЛОВДИВ, ХХVІІІ
състав в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Таня Костадинова
и прокурор Георги Пенев, като разгледа административно дело № 495/2020година по описа на съда, докладвано
от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Настоящото
производство е образувано във връзка с
Решение № 2516/17.02.2020 г., постановено по адм. дело
№ 8884/2018 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС) на Република
България, с което е отменено изцяло Решение № 954/27.04.2018 г. постановено по адм. дело № 2840/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда с указания по доказателствата и приложението на
закона. Преди всичко следва да се отбележи това, че ВАС е дал указания във връзка с изясняване
предмета на правния спор, в която връзка да се посочат конкретните фактически обстоятелствата, на които се основава искът и от какво
произтича твърдяната имуществена вреда за посочения исков период. Дадени са
указания и за попълване на делото с относими за правния спор
доказателства.
Производството е образувано
по предявен иск от „Джеми- Фил“
ООД ЕИК*** седалище в гр.Пловдив ул.Висла №8 против Национална
Агенция по приходите- София. Исковите претенции се
основават на твърдението, че причините за настъпването на вредите на
дружеството са на първо място незаконосъобразно
действие на орган по приходите – отправяне на мотивирано искане по чл.121 от ДОПК, с което е поискано възбраняване на недвижим
имот, чиято стойност била в пъти по-висока от евентуалните публични задължения
на ищеца. Сочи се, че в резултат на това
имотът на дружеството бил продаден на
публичен търг, а същевременно РА № *********/ 11.10.2013 г., издаден от орган
по приходите към ТД на НАП - Пловдив, във връзка с който била наложена
обезпечителната мярка, е бил обявен за нищожен при съдебното му обжалване. На второ място, се сочи бездействие на приходната администрация, която е
допуснала извършването на публична продажба при влязло в сила решение за
обявяване нищожността на РА № *********/ 11.10.2013 г.. На трето място се
претендира обезщетение, дължащо се вследствие на предварителното изпълнение на
незаконосъобразния РА № *********/11.10.2013г., като вредата е причинена от неправилни в тази връзка
действия на служителите на приходната администрация по отношение на възбраненият имот, с които е допуснато извършването на неговата
противозаконна продажба. С тези именно съображения са обосновани исковите
претенции на ищеца за претърпени имуществени вреди в размер на 509527.00лева,
увеличен с допуснатото с определение от 27.03.2018г. изменение на исковата
молба по реда на чл.214 ал.1 ГПК на 682335.00лева. В съдебно заседание ищецът се представлява от
адв. А.Д., който поддържа исковата молба и изменението на същата и ангажира
доказателства. По същество на спора в писмена защита моли съда да уважи изцяло предявения
иск като основателен и доказан по размер. Претендира разноски по делото.
Ответникът – НАП – София, чрез процесуалния си представител
юриск. М., оспорва предявения иск, като счита същия
за неоснователен и недоказан и ангажира гласни и писмени доказателства. В
допълнителни писмени бележки по същество на спора е изложено становище за
неоснователност на исковата претенция, която счита че липсват извършено
незаконосъобразно действие на органите по приходите, защото те са предприети на
съответните правни основания, както и че липсва причинно – следствена връзка
между наложеното обезпечение и принудителното предварително изпълнение и
нищожността на издадения РА. За това моли съда да отхвърли иска. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Контролиращата страна, чрез участвалия по делото
прокурор от Окръжна Прокуратура – Пловдив
дава заключение за неоснователност на исковата молба.
При новото разглеждане на делото,
съобразно дадените указания, изложени в отменителното
решение на ВАС, като съобрази приобщените по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е
притежавал собствен недвижим имот, закупен от „Кам М“
ЕООД по нотариален акт № 1, том I, per. № 27, дело №1/2009 г. на
нотариус М. Д. *** действие Районен съд - гр. Радомир и съставляващ урегулиран поземлен имот с площ от 27363 кв.м.,
представляващ „Производствена база – млекоцентрала“, състоящ се от 7 бр. производствени сгради, 4
бр. нежилищни обекта, 2 бр. търговски обекта, търговски склад и търговски
гараж, намиращ се на адрес гр.
Радомир, ул. „Борнаревска“ №2. Придобивната цена на имота била 1900299,10лв., еднаква с данъчната му оценка. Във
връзка с искане за отпускане на кредит в размер на 300000.00 лева от Българска
банка за развитие, касаещ инвестиционно намерение по
Програма развитие на селските райони 2007г -2013 г., относно този недвижим имот
била извършена и оценка на пазарната му стойност, която към 21.04.2009г. била
определена в размер на 3277000.00 лева. В този период спрямо ищеца бил издаден
и АПВ №901388/19.06.2009г. на органите по приходите, в който било посочено, че
на осн. чл.92 ал.1 т.5 ЗДДС, вр.
чл.129 ал.1 ДОПК на „Джеми –фил“
ООД следва да се възстанови ДДС за периода 01.01.2009г.
до 30.04.2009г в размер на 380276.57 лева. Със ЗВР №900328/25.06.2009г. на
органите по приходите при тогавашния ТД на НАП –Пазарджик е започнато
ревизионно производство спрямо „Джеми –Фил“ ЕООД с обхват установяване на задължения по ЗДДС за
периода 01.01.2009г. до 30.04.2009г.. В хода на това
ревизионно производство е констатирано, че за периода м.февруари 2009г
ревизираното дружество е подало справка – декларация от 12.03.2009г. с резултат
ДДС за възстановяване за периода 373402.10 лева, който данък участвува в процедура по приспадане на осн.
чл.90 ал.1 ЗДДС с начало м.01.2009г.. Формираният за възстановяване ДДС бил на
основание издадена фактура №29/25.02.2009г. с данъчна основа 1900299.10 лева и
ДДС в размер на 380059.82 лева от „Кам М“ ЕООД и
прикрепен към нея фискален бон за разплащане в брой на сумата от 2280358.92
лева във връзка с посочения нотариален акт за покупко-
продажба на недвижимият имот „Производствена база –
млекоцентрала“ в гр.Радомир. Направени били редица констатации относно посочената
облагаема доставка, довели органите по приходите до извод, че на осн. чл.117 ал.6 вр. ал.1 от ЗДДС
е установено задължение към бюджета на „Джеми Фил“ООД за данък добавена стойност в размер на 380059.82
лева, касаещ пълния размер и невнесен ефективно в
бюджета и дължим от страна на съконтрахента по
договора за покупко – продажба на недвижимия имот „Кам М“ЕООД данък добавена стойност. В тази връзка бил
издаден ревизионен акт №*********/21.10.2010г. на ТД на НАП-Пловдив, в
последствие потвърден с Решение №3/03.01.2011г на Директор Дирекция
„ОУИ“-Пловдив при ЦУ на НАП. В хода на ревизионното производство не става ясно
дали са предприети мерки от органите по приходите за обезпечаване на така
констатираните от тях публични вземания с налагане на възбрана върху процесния
недвижим имот. Единствено се констатира, че е било образувано изпълнително дело
от 2010година по описа на ТД на НАП-Пазарджик. С Решение №59/01.11.2012г, по адм. дело №202/2011г по опис на Административен съд-Пловдив
обжалваният ревизионен акт първоначално бил отменен, но след касационно
обжалване от органите по приходите с
Решение №7221/28.05.2013г. по адм. дело №3676/2012г. по опис на ВАС била отхвърлена
жалбата на „Джил Фил“ААД и
оставен в сила административният акт. Междувременно със Заповед №93/01.03.2011г. на Кмета на
Община Радомир е разпоредено премахването на
потенциално опасни за живота и здравето сгради на територията на общината. В
тази връзка били разрушени и сградите, собственост на ищеца, което е
удостоверено в констативен протокол №1/ЕЕВ от 03.11.2011година, за което е
издадена и служебна бележка. Направена била и преоценка на стойността на
сградите и земята, чиято стойност възлизала на 701860.00 лева. През 2012 г. със
ЗВР №1201520/21.03.2012г. била инициирана нова ревизия на „Джеми
- Фил“ ООД за публични задължения по ЗДДС за периода
м.11.2011 година. По искане на ищеца му била издадена Служебна бележка
изх.№856/2010/000012/23.04.2012г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив-
ИРМ Пазарджик, в която било посочено, че е образувано ИД №856/2010година с
размер на публичното задължение главница 28838.88 лева, лихви за просрочие в размер на 18928.16 лева и са наложени
обезпечителни мерки- запор на банкови сметки и МПС. След преобразуване на
изпълнителното дело под № 630/2012година
по опис на ТД на НАП-Пловдив било издадено Съобщение за доброволно изпълнение
изх.№0630-000014/16.07.2012г., в което отново бил посочен размерът на
публичното задължение- отново главница 28838.88 лева и лихви за просрочие в размер на 19615.69 лева, връчено на
18.09.2012година. Същевременно в хода на образуваното ревизионно производство органите
по приходите констатирали, че от страна на „Джеми –Фил“ ООД е извършен брак на дълготраен материален
актив- сграда в обект „производствена
база- млекоцентрала“, което е осъществено по предписание на компетентни органи.
За стойност на бракуваните сгради те приели разликата в размер на 1502299.10
лева, образувана между отчетната стойност на земята в подадените за нея по
чл.14 ЗМДТ декларации, където е посочен размер от 398000лева и стойността по покупко- продажбата с „Кам М“ЕООД
съобразно посоченият нотариален акт, и за нея приложили разпоредбата на чл.79
ал.3 от ЗДДС за корекция на ползвания данъчен кредит, като определили дължим
данък добавена стойност в размер на 270413.84 лева за периода м.11.2011година.
На база констатациите бил издаден Ревизионен акт №*********/16.11.2012 г. на ТД
на НАП - гр. Пловдив. С Решение №139/07.02.2013г. на Директор Дирекция
ОДОП-Пловдив бил частично отменен издаденият ревизионен акт като
незаконосъобразен в частта, касаеща определените
данъчни задължения за периода м.11.2011година по ЗДДС и административното
производство било върнато за ново произнасяне. В хода на ревизионното производство,
висящността на което била възобновена със ЗВР
№1300904/25.02.2013година отново било прието от органите по приходите, че е
извършен брак на ДМА- сгради по предписание на общинското администрация. Те
отчели, че е ползван данъчен кредит за тези сгради от ревизираното лице, който
подлежи на корекция в резултат на бракуването им. В тази връзка определили
размера на публичното задължение на база оценка
на сградите в размер на 1198439.10 лева, формиран към 01.10.2011г.,
когато счетоводно сградите и земята са били заприходени
по покупната им стойност от 1900299.10 лева, като по дебита на сметка „Земи“ е
осчетоводена сумата 701860 лева по експертна оценка, която извадили от
покупната стойност и за разликата счели, че е стойността на сградите. В тази
връзка те приложили отново разпоредбата на чл.79 ал.3 и ал.6 т.1 ЗДДС и определили
очаквани публични задължения за данък добавена стойност за м.11.2011г. от 281541.91лева
и лихва за забава в размер на 49263.95 лева. За предварително обезпечаване на
очакваните вземания органите по приходите издали Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх.№ РД-10-511/27.08.2013година, с което
публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив постановил обезпечителна мярка
„възбрана върху процесния урегулиран поземлен имот, посочен като
„производствена база- млекоцентрала“ находящ се в
гр.Радомир ул.Борнаревска №2“, като посочил освен
земята и сградите в него съобразно даденото им описание по нотариален акт
/л.146-147 т.1/. Издадено е и Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№РД-10-632/24.09.2012г за наложена обезпечителна мярка
„запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени
вещи в трезори, както и суми на доверително управление в редица търговски
банки. В последствие бил издаден Ревизионен акт №*********/11.10.2013г. на ТД
на НАП-Пловдив, с който били определени данъчни задължения за ищеца по ЗДДС за
периода м.11.2011г. в размер на 215719.04 лева и лихва за забава в размер на
40387.85 лева. В тази връзка било издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№РД-11-2606/11.11.2013 година
на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, с което било продължено
действието на наложената с Постановление за предварително обезпечаване
обезпечителна мярка „възбрана“ върху посоченият недвижим имот- земя и сгради в
гр.Радомир. „Джеми –фил“
ООД обжалвал издаденият ревизионен акт, който бил потвърден с Решение №1337/27.1.22013г
на Директор дирекция ОДОП-Пловдив, като в последствие бил обжалван по съдебен
ред. С Решение №2824/18.12.2014г., постановено по адм.
дело №233/2014г по опис на Административен съд-Пловдив и влязло в сила след
влизане в сила на Определение № 4590/19.04.2016г. по адм. дело №2215/2015г по опис на ВАС, атакувания Ревизионен
акт №*********/11.10.2013г. бил обявен за нищожен. Същевременно били предприети
действия по изпълнение на акта за установените с него публични задължения по
ЗДДС за периода м.11.2011година. Същите били предмет на изпълнение по
изпълнително дело № 0630/2012година по опис на ТД на НАП-Пловдив, по което
публичен изпълнител бил свидетеля А. Ч. . По него с Разпореждане №0630/2012/000061/05.03.2015г.
била определена първоначална /окончателна/ оценка на възбраненият
недвижим имот- 1040000.00 лева, определен като обект „производствена база-
млекоцентрала“ в гр.Радомир съобразно даденото му описание като земя и сгради.
Приложено било и Удостоверение изх.№**********/26.02.2015г. за данъчна оценка
на имота- само земя с площ 27363.00 кв.м в размер на 554100.80 лева. Последвали
пет търга с тайно наддаване за продажба на посоченият възбранен
недвижим имот, като на тях не се явил купувач. След всеки от тях било извършено
коригиране на първоначално обявената оценка, като тя била намалявана до размера
от 520000.00лева. След доклад на публичния изпълнител
изх.№С160016-176-0000038/29.02.2016г. за нова оценка и започване на нова тръжна
процедура било издадено Разпореждане №С160016-104-0000014/09.03.2016г. за нова
оценка на имота в размер на 390000.00лева. След три проведени търга, на които не се
явил купувач, по Разпореждане изх. №С160016-104-0000130/10.06.2016г. на
публичен изпълнител, св.Чунчукова, била изготвена
нова оценка в размер на 160000.00 лева. Със съобщение за продажба с тайно
наддаване №С160016-111-0000386/16.06.2016г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Пловдив бил организиран търг за имота на 01.07.2016г.. На него се явили
двама участника- „СМ Груп 12“ ЕООД- гр.Пловдив и „Ен енд Кей козметикс Дивелопмънтс“ ООД –
гр.Радомир. С наддавателен лист
изх.№С160016-080-0000357/01.07.2016г. била предложена по- висока цена в размер
на 192333.00 лева от участника „Ен едн Кей козметикс дивелопмънтс“ООД
–Радомир, който бил обявен за купувач на имота. За констатациите от търга бил
съставен Протокол за провеждане на таен търг
изх.№С160016-102-0000410/01.07.2016г на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Пловдив и обявление
№С160016-118-0000090/01.07.2016г. /л.477-480 т.3/. Обявеният за купувач участник,
след заплащане на цената, получил имота с Постановление за възлагане на
недвижим имот №С160016-091-0000114/06.07.2016г., на публичен изпълнител при ТД
на НАП-Пловдив. Постъпилите от продажбата суми след покриване на разноските били
разпределени за погасяване на публичните задължения на „Джеми
фил“ ООД. Така съгласно разпореждане изх.№
С160016-125-0090544/06.07.2016г. по изп. дело
№630/2012г. по опис на ТД на НАП-Пловдив били погасени публични задължения в
общ размер на 53070.48 лева, от които главница в размер на 31103.31 лева и
лихви за просрочие в размер на 21967.17 лева. С
Протокол №С160016-026-0014294/06.07.2016г. на публичен изпълнител след
проверка, че за дружеството липсват други п непогасени задължения, било
посочено, че остатъка в размер на 138791.72 лева следва да се преведе по сметка
на длъжника като надвнесена сума след продажба на имуществото и след покриване
на разноските, главницата и лихвите. Затова с Разпореждане изх.№
РД-162662/06.07.2016г. посочената сума била разпоредена
за превод по банкова сметка *** „Джеми Фил“ ООД. Издадено
било и Постановление № С160016-024-0004919/18.07.2016г. за заличаване на
наложените обезпечителни мерки, касаещи наложената възбрана на недвижим
имот, поради погасяване на задължението
в пълен размер. По Заявление изх.№С160016-153-0001686/18.07.2016г. на публичния
изпълнител било поискано и заличаване на наложената възбрана върху процесния
недвижими имот, а с Протокол за въвод във владение №С160016-115-0000045/19.07.2016г.
имота бил предаден на обявения в търга купувач. Недоволен от извършената
продажба от страна на органите по приходите, ищецът инициирал и настоящото
исково производство. След внасяне на исковата молба на 29.01.2018г. били издадени
Постановления за отмяна и на останалите
наложени обезпечителни мерки- запор върху банкови сметки и запор на МПС. Установява
се в хода на съдебното производство от заключението на претата
СТЕ, че справедливата пазарна цена на процесния недвижим имот към датата на
налагане на обезпечителната мярка по неговата възбрана е в размер на
642045лева, а към м датата на възлагането му на обявения за купувач участник в
търг с тайно наддаване е в размер на 872279.00 лева. Установява се от
показанията на свидетелят А. Ч. , че изп. дело
№630/2012г по опис на ТД на НАП-Пловдив касае преобразувано изп.
дело №856/2010година по опис на ТД на НАП-Пазарджик, както и че наложените обзпечителни мерки по възбрана на посоченият недвижим имот
в гр.Радомир конкретно са касаели
очаквани публични задължения по ревизионен акт от 2013 година. Същата
посочва, че останалите обезпечителни мерки, касаещи запор на банкови сметки и
на МПС са били достатъчни за обезпечаване на останалите ликвидни публични
задължения на ищеца, които са погасени обаче с продажбата на имота.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от приобщените по делото писмени и гласни
доказателства: показания на свидетелят А.И.Ч., които кредитира като обективни,
последователни, логични и непредубедени, съответни на приобщените по делото
писмени доказателства, касаещи проведените действия по изп.
дело №630/2012г по опис на ТД НАП-Пловдив. Установява се и от а проведената при
първото разглеждане на делото заключение на СТЕ с вещо лице Р., което съдът
кредитира като обективно, научно и методологически
правилно изготвено, без да е оспорено от страните. Изяснява се и от прибощените по делото писмени доказателства по нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот, копие от
РА №*********/16.11.2012г. и Решение №№139/07.02.2013г на директор дирекция
ОДОП- Пловдив, от РА №*********/11.10.2013г. и РД към него, Решение
№1337/27.12.2013г., Решение №2824/18.12.2014г., постановено
по адм. дело №233/2014г по опис на Административен
съд-Пловдив, Определение № 4590/19.04.2016г. по адм. дело №2215/2015г по опис на ВАС, извлечение по
съобщения за доброволно изпълнение, докладни записки, съобщения и протоколи за
проведен търг с тайно наддаване, Разпореждания за оценка, за възлагане на
недвижими имот, Протоколи завъвод във владение,
Постановление за налагане на обезпечителни мерки „възбрана върху недвижим имот“
и „запор върху МПС“ от 11.11.2013г. и за отмяната им,
служебни бележки и др. документи по изп. дело.
При така изяснената
фактическа обстановка, на база в събраните и обсъдени по съдебното производство
доказателства, съдът прие следното от
правна страна:
Съгласно новелата на чл.203 АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни
лица, се разглеждат по реда на тази глава, за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Според чл.1 от ЗОДОВ пък държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. За да възникне правото на обезщетение задължително
е необходимо наличието на няколко, кумулативно предвидени предпоставки, а
именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата
вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Относно кръга “правоимащи”
субекти, можещи да търсят обезвреда по този
ред, следва да се отбележи, че с допълнението на чл.1 ал.1 ЗОДОВ (ДВ
бр.105/2005г.) кръга бе разширен и с категорията “юридическите лица”. От тази
гледна точка е безспорно, че ищецът е юридическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице с
надлежна активна процесуална
легитимация. От друга страна ответник е Национална
агенция по приходите, която съобразно чл.2 ал.2 от Закон за националната
агенция за приходите/ЗНАП/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря
/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7
от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на
юридическо лице. От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, същите са надлежни
страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в
материалното /по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и
може да се направи само с решението по същество на правния спор.
На следващо място следва да се има
предвид, че относно предпоставките за процесуална допустимост на
исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се
разглеждат по реда, установен в АПК, е необходимо да са налице следните
предпоставки- вредите да са от незаконосъобразен административен акт и същите
се претендират след отмяната му по съответния за това ред, докато
при незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен
иска за обезщетение. В настоящият случай ищецът твърди, че са
му причинени имуществени вреди при хипотеза на незаконосъобразни действия от
органите по приходите по предприемането на предварителни обезпечителни мерки с възбраняване на недвижимия имот, без да има основанието по
смисъла на чл.121 ДОПК, незаконосъобразни действия, довели до причинените му вреди в
следствие на бездействието на приходната администрация да спре публичното
изпълнение по обявен търг за продажба, която е допуснала извършването на
публичната продажба при влязло в сила съдебно решение за обявяване на
нищожността на Ревизионен акт № *********/11.10.2013 г, издаден от орган по
приходите към ТД на НАП - гр. Пловдив,
както и вреди
в следствие на предварителното изпълнение на РА, обявен за нищожен, като трите хипотези ще бъдат разгледани поотделно по-долу
в решението.
Не е спорно между страните, че е налице
нищожност на РА №
*********/11.10.2013 г, издаден от орган по приходите към ТД на НАП - гр.
Пловдив, по който са били наложени с Постановление №РД-10-511/27.08.2013г. предварителни
обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 ДОПК обезпечителна мярка „възбрана върху
урегулиран поземлен имот с предназначение Производствена база- млекоцентрала“
на адрес в гр.Радомир ул.Борнаревска №2, която е
продължена с Постановление №РД-11-2606/11.11.2013г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за налагане на обезпечителни мерки
възбрана и запор върху 7броя МПС на МПС, предприето е предварително изпълнение
на административният акт, както и че към
момента на обявяване на нищожността на посочения РА към 19.04.2016 г. и след
това, действията по принудителното изпълнение не са били преустановени, а в
последствие е осъществена продажбата на недвижимия имот на стойност, значително
по- ниска от средната пазарна за него,
следователно налице е първата предпоставка - наличието на вреда, за да възникне
правото на обезщетение.
На
следващо място, съгласно чл. 3, ал.1, т.2
и 3 от ЗНАП в приложимата редакция (към момента на обезпечаване
на вземанията - ДВ, бр.94 от 30.11.2012г., в сила 01.01.2013г.),
дейността на органите на агенцията включва
осъществяваните от тях на територията на страната по установяване
на публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по
основание и по размер и обезпечаване и принудително събиране на публичните вземания. А съгласно чл.7 ал.2 ЗНАП органи на
агенцията са и служителите, заемащи длъжност "държавен публичен
изпълнител", "главен публичен изпълнител", "старши публичен
изпълнител" и "публичен изпълнител". Налице е и разпоредбата на
чл.19 ал.1 ЗНАП, съгласно която агенцията
отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни
актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод
изпълнение на дейността им. Тя се допълва от нормата на чл.19 ал.2 ЗНАП сочеща,
че обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1
може да се искат след тяхната отмяна, като изречение 2-ро сочи случаите, когато
вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията
или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно
незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. В чл.19 ал.3 от ЗНАП се определя,
че отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди
и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени
на граждани.
От изложеното следва, че отговорността на приходната администрация за вредите,
причинени на физически и юридически лица от нищожни актове, както и
незаконосъобразни действия или бездействия на нейни органи и служители при или
по повод изпълнение на дейността им следва да
се преценява в съдебното производство, пред което те са предявени. Ето защо в
тази връзка следва да се посочи, че отговорност за тези вреди може да се
ангажира и само за извършването на действия, посредством които се осъществява обезпечаване и
принудително събиране на публичните вземания, както и такива, причинени от
нищожен акт на органите.
Между страните по делото няма спор, че самото обезпечаване
на публичното вземане с наложената мярка „възбрана върху недвижим имот“ е
станало именно по повод на нищожния РА. Същевременно спор се формира по
отношение на това, дали предприетото предварително изпълнение е касаело основно
събиране на вземанията по него или и на други публични задължения. Установи се,
че наложената обезпечителна мярка по възбрана на недвижим имот е пряко свързана
с очакваните публични вземания в голям размер по дължим ДДС за периода
м.ноември 2011г. от преценката на органите по приходите за корекция в резултата
на бракуването на сградите в него. Това е и причината за предприемането на
предварителната обезпечителна мярка, а издаването на РА е основанието за
издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки. Посочи се от свидетеляЧ., че наложените обезпечителни мерки по запор
върху МПС с оглед размера на
публичното задължение, са били в достатъчна степен достатъчни като имущество на дружеството да обезпечи същото и са
в най- пълна степен съразмерни на останалите установени публични
задължения на ищеца. Това е така, защото се установява по делото, че дори и при
занижената оценка на имота в резултат на намаляване под 50 процента на
първоначалната тръжна цена, дължаща се на проведени осем броя тръжни процедури,
на които не са се явили потенциални
купувачи и на определена продажна цена от 160 000 лв. с Разпореждане за оценка
от 10.06.2016г. /което е станало след влизане в сила на решението за обявяване
на нищожността на РА/, то стойността на
имота е била четири пъти по-висока от размера на публичното вземане. С налагането на обезпечителната мярка „възбрана“ на процесния недвижим
имот по отношение на тях вече е налице нарушение на принципът за "съразмерност" в
административния процес,
определен в разпоредбата на чл. 6 от АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че
самите действия по обезпечаване имат пряка причинно - следствена връзка със претендираните в случая имуществени вреди, а именно продаденият
по изпълнителното производство недвижим
имот, с чиято парична равностойност е намалял активът на дружеството, тъй като
ако тези действия бяха преустановени след обявяване нищожността на издаденият
РА с влизане в сила на съдебното решение, то същият щеше да бъде съхранен в
неговия патримониум. Спирането на действията по
продажба на имота на търг с тайно наддаване, можеше да доведе до последица и
отмяна на наложената обезпечителна мярка. В случаят с продължаване на
действията по принудителното изпълнение с продажбата на имота след
прогласената нищожност на издадения РА се явяват незаконосъобразни действия на
органите по приходите. Това е така, защото безспорно се установи, че
принудителното изпълнение и последващата продажба са
се основавали на действието на ревизионен акт, който е обявен за нищожен.
Поради това в нито един момент през време на принудителното изпълнение не е
било налице изпълнително основание, което да породи правен ефект. Ето защо и
позоваването от ищеца на обстоятелството, че със самото издаване на нищожния
ревизионен акт и последващите изпълнителни действия,
породени от привидната му изпълнителна сила са му нанесени посочените по-горе
имуществени вреди, се явява основателно. От
изложеното следва, че искът за претендираните
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни
действия и бездействия, довели до причинените му вреди в
следствие на бездействието на приходната администрация да спре публичното
изпълнение по обявен търг за продажба, която е допуснала извършването на
публичната продажба при влязло в сила съдебно решение за обявяване на
нищожността на Ревизионен акт № *********/11.10.2013 г, издаден от орган по
приходите към ТД на НАП - гр. Пловдив,
както и вреди
в следствие на предварителното изпълнение на РА, обявен за нищожен, е доказан по основание. Ответното юридическо лице в
случая отговаря обективно, след като вредите, причинени на ищеца като
юридическо лице се дължи на действия или бездействия на негови органи при
изпълнение на дейността им, като са причинени от нищожен акт. В този смисъл е без значение дали и кои точно служители или длъжностни
лица от състава на Агенцията са бездействали, или са неглижирали
задълженията си.
Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено заключението по проведената при първото разглеждане на делото
съдебно – техническа експертиза по оценка на стойността на имота. Тъй като с
исковата молба и с допълнително извършеното изменение на иска на основание
чл.214 ал.1 ГПКсе претендира причинената имуществена
вреда на дружеството в размер на 682335.00
лева, която представлява разликата между стойността на продаденият недвижим
имот и изплатените му по изпълнителното
дело суми, към датата на влизане в сила на съдебно решение за обявяване
нищожността на РА №*********/11.10.2013г. – 19.04.2016г., а не пропуснатите
ползи (невъзможността за реализиране на доходи и
печалби). В този смисъл искът е основателен до размера на 682 335,00
лева, като същият се явява и доказан. В
случаят, както бе изложено по-горе в мотивите на настоящото решение, вредите
освен че са резултат от незаконните действия и бездействия на органите на
приходната администрация, са и в пряка причинно следствена връзка с прогласения
за нищожен по съдебен ред Ревизионен акт №*********/11.10.2013г. издаден от ТД на НАП Пловдив, от който момент е
отпаднало и задължението за обезпечаване на вземанията за ДДС за данъчен период
м. ноември 2011година и е следвало да бъде извършена преценка за продължаване
на публичното изпълнение с продажбата на недвижим имот, чиято оценка е надхвърляла
значително стойността на размера на публичните вземания. По така изложените
мотиви изложените възражения на ответника за законосъобразност на проведените
действия по публичното изпълнително
производство се явяват неоснователни.
При този изход на спора и направените от страните
искания за присъждане на разноски, такива се дължат на ищеца. По отношение на претендираните
разноски за воденето на делото, съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ,
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за
един адвокат, съразмерно уважената част от иска. Ищецът е внесъл държавна
такса в размер на 75 лева за първоначално образуване на производството, внесъл
е и депозит за вещо лице в размер на 300 лева по адм.
д. № 2840/2017г., както и да довнесе сумата от 100 лева за допълнително
завишеното възнаграждение на вещо лице. Заплатил е
изцяло и договорено адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 лева,
съобразно представения на лист 91 по адм.д. № 495/2020г. договор за правна защита и съдействие от 26.05.2020г..
Същевременно съдът следва да се произнесе и за разноските, сторени при първоначалното разглеждане на делото при
касационното производство съгласно указанията в Решение №2516/17.02.2020година.
При първоначалното разглеждане на делото е приложено пълномощно на процесуалния
представител, без да са представени доказателства за изплатено адвокатско
възнаграждение, нито е представен списък с разноски. При касационното разглеждане
на делото е представен договор за правна защита и съдействие от 07.01.2020г. за
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 34000.00 лева.
Що се касае до възражението на ответника
за прекомерност, то следва да се посочи, че съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.8, ал.1, т.5 от НАРЕДБА
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението, при интерес от 100 000 до 1 000 000
лева , какъвто е настоящия случай, е 3 530 лева плюс 1 % за горницата над 100
000 лева или в случаят минималния размер на адвокатското възнаграждение е
99353.35 лева. С оглед изложеното уговореното адвокатско
възнаграждение от 30000лева се явява
прекомерно. Следва да се присъди възнаграждение за един адвокат в минималния
размер посочен в Наредбата от 9353.35 лева, за две инстанции. При това
положение на нещата на ищеца се дължат по съразмерност разноски в размер на
общо общо 19081.70 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална Агенция по приходите, ЕИК***, с адрес гр.София, бул. “Княз
Дондуков“№52 да заплати по искова молба на „ДЖЕМИ-ФИЛ“ООД
ЕИК*** със седалище гр.Пловдив, ул.“Висла“№8 сумата
от 682335,00 лева /шестстотин
осемдесет и два хиляди триста тридесет и пет лева/, представляваща обезщетение за
причинените на дружеството имуществени вреди от
незаконните действия и бездействия на органите на приходната администрация,
свързани с прогласения за нищожен по съдебен ред Ревизионен акт №*********/11.10.2013г.
издаден от ТД на НАП Пловдив и касаещи публична продан на недвижим имот,
представляващ обект „производствена база- млекоцентрала“, намиращ се на адрес в
гр.Радомир ул. „Борнаревска“ №2.
ОСЪЖДА Национална
Агенция по приходите, ЕИК***, адрес гр.София, бул. “Княз Дондуков“№52 да
заплати на „ДЖЕМИ-ФИЛ“ООД ЕИК*** със седалище гр.Пловдив, ул.“Висла“№8 сумата от 19081.70 /деветнадесет хиляди и осемдесет и
един лев и седемдесет стотинки/ разноски по делото по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
СЪДИЯ :