Р Е Ш
Е Н И Е № 260045
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 05.04.2021г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито заседание на пети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ................................. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т.д.№239
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД ,със седалище и адрес на управление-гр.София,“Околовръстен
път“№260,представлявана от ***,чрез процесуалния им представител адв.В.П. от
САК ,със съдебен адрес *** срещу В.Д.К. ЕГН ********** *** за сумата от 148 274,64 евро. и правно основание
чл.422 от ГПК.Обективно е присъединен иск за разноски в размер на 1067,26лв. за
периода от 25.10.2017г.до 20.02.2019г. С молба от 10.07.2020г. банката
уточнява,че претендира
сумите,претендирани в заповедното производство ,а именно главница в размер на
148 274,64 евро.,частично от общ размер на неплатена главница
206 315,72 евро.
В исковата молба се излага
следното:
На 22.11.2007г. между праводателя
на ищеца-„Алфа банка А.Е.“,Република Гърция ,чрез клона на банката „АЛФА БАНКА
–КЛОН БЪЛГАРИЯ“ е сключен Договор за кредит №116-59/2007 Продукт Нов Алфа
кредит за покупка,строителство и ремонт ,в последствие изменен с Анекс № 1 от 07.02.2011 г.,по силата на който
ответникът като кредитополучател е усвоил сумата от 200 000 евро-чл.1 от
Договора.Кредитът се отпуска с цел покупка и довършителни ремонтни
дейности,като сумата от 140 000 евро е за покупка на недвижим имот,а
60 000 евро са за ремонт на недвижимия имот.Кредитът е обезпечен с ипотека
върху недвижим имот и с
поръчителство,дадено от *** Д.К. ЕГН **********.Съгласно чл.2 от
договора,кредитът следва да бъде изплатен
в срок от 30 години.
За първите петнадесет години от
договора кредитополучателят заплаща 6,2% фиксирана лихва,а за останалия период
–по договаряне с банката.Наказателната лихва при просрочие и при предсрочна
изискуемост е уговорена в Общите условия към договора за кредит.
Дължат се още и следните такси по
чл.5 от договора:
1.Такса за разглеждане на документите за кредит -20лв.
2.Такса за управление и обработка на кредита,като размерът за първата
година по договора е 1% върху размера на
разрешения кредит ,но не по-малко от 100 евро,платима при подписване на договора;за
останалия период от договора размерът на таксата е 0,5%върху остатъчния размер
на разрешения кредит,но не по-малко от 10 евро.
3.Такса за предсрочно погасяване в размер на 3% върху предплатени размер на
кредита през първите пет години от срока на договора и
4.Такса при предоговаряне на условията на кредита в размер на 0,5% върху
остатъка на кредита.
Съгласно чл.6.1.от договора за
кредит гратисният период за издължаване е 12 месеца,през който се заплащат само
лихвите,дължими до 28-мо число за всеки месец.
Кредитът се погасява на 348
месечни анюитетни вноски,съгласно погасителен план,представляващ неразделна
част от договора.
В чл.7 са посочени дадените
обезпечения по кредита.
Съгласно чл.9 кредитополучателят
погасява всички нотариални,държавни и
банкови такси и комисионни,съгласно Тарифа на банката,с която
кредитополучателят е запознат,включително и разноските по принудителното
изпълнение,застраховките и таксите.
Според чл.12 от ОУ на
договора,които са неразделна част от него в случай на забава при плащане на погасителна вноска и/или лихва по
кредита,кредитополучателят заплаща наказателна лихва равна на лихвения
процент,договорен между страните в договора,увеличен с надбавка за кредити в
чуждестранна валута в размер на 2,5 %
годишно.
Погасяването се извършва чрез
директно дебитиране от страна на банката на дължимите суми,съгласно чл.18 от
ОУ.
За кредитополучателя е предвидено
задължение да застрахова ипотекирания недвижим имот в полза на банката.
В чл.28 и чл.29 от ОУ се уреждат
случаите на неизпълнение от страна на
кредитополучателя,при които банката има право да направи целия кредит
предсрочно изискуем.
На 07.02.2011г. е сключен Анекс №1
към договора за кредит,с който са преуредени някои от договорните
клаузи.Съгласно анекса целият дълг се преоформя като редовна главница,срокът за
погасяване на кредита се удължава до 07.01.2039г.Предвижда се дванадесет
месечен гратисен период,през който се заплащат само лихвите ,дълга се погасява
на 323 равни месечни вноски,погасителният план се актуализира от банката
,съгласно условията на договора в началото на всяка календарна година.
При просрочие на която и да е
погасителна вноска,както и при неплащане в срок на каквито и да е
такси,комисионни и/или разноски кредитополучателят заплаща върху непогасените
суми обезщетение за забава в размер на договорения лихвен процент плюс 10%
надбавка.Към анекса е подписан и актуален погасителен план,индивидуализиращ
всяка месечна вноска,на всяка падежна дата.
Длъжникът е спрял плащанията
,поради което през 2013г.Алфа банк –клон България образува заповедно
производство за просрочените суми ,без да обявява кредита за предсрочно
изискуем.По заявлението е образувано ч.гр.д.№3695/2013г.,издаден е изпълнителен
лист и се образува изпълнително дело№20138100401080 на ЧСИ Н.Ников,регистриран
под №810 при КЧСИ.
В последствие длъжникът продължава
да не заплаща на банката дължимите погасителни вноски по кредита,посочени в
извлечението от счетоводни книги,приложено по новото заповедно производство по
ч.гр.д.№728/2019г.на ДРС.
При това положение банката е
обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем,за което е уведомила длъжника и
ответник в настоящото производство.
По издадения втори изпълнителен
лист кредиторът е присъединил вземането си по образуваното посочено по-горе
изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.Ников.След връчването на поканата за
доброволно изпълнение ведно със заповедта за незабавно изпълнение длъжникът е
подал възражение по реда на чл.414 от ГПК,поради което на ищеца е указано да
предяви настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК.
От всички дължими суми ,които
банката претендира като изцяло предсрочно изискуеми ,се претендират сумата
от 148 274,64 евро-част от непогасена главница и цитираните в исковата
молба разноски
В срок от ответника по делото е
постъпил писмен отговор от В.Д.К.,чрез адв.К. ,ДАК ,в който се правят
възражения относно редовността на исковата молба и се оспорва основателността и
размера на предявения иск.
В отговора на ответника се посочва
и ,че липсва активна легитимация на ищеца по делото,тъй като в сключения
договор за прехвърляне на търговски предприятие не е включено процесното
вземане-това се установявало от преамбюла на договора за прехвърляне на
търговското предприятие.Договорът не бил валидно сключен,доколкото
представляващите продавача нямали представителна власт и липсвало нарочно
решение на собственика на капитала на това дружество,което да дава основание за
извършеното прехвърляне.
В Анекс №1/07.02.2011г.,подписан между
банкната от една страна и ответника от друга,задължението било
„преоформено“,като в анекса не бил посочен общия размер на дълга.Основен
елемент на договора е неговия предмет ,който следва да бъде изрично определен
,а не определяем и липсата на яснота на договорните клаузи довежда до нищожност
на целия
договор .Извършено е капитализиране на задължения,обхващащо и условия на
анатоцизъм,което е пряко забранено от законовата уредба в България.Излагат се
аргументи,че освен нищожен като противоречив със закона ,анексът е в
противоречие и с добрите нрави.На длъжника не са предоставени данни ,относно
компонентите на новия дълг,участващи при формирането му по пера,като общ
размер.
С уговорката за кумулиране на
лихви всъщност се уреждат и
претендират“свръхлихви“,с което уговарянето им поставя кредитополучателя в
по-неизгодна позиция и го лишава от равнопоставеност спрямо кредитора.Сочените
клаузи не биха могли да породят своето правно действие и да се явяват основание
на ищцовата претенция.Доколкото ответникът участва в правоотношенията между
страните като физическо лице,а не в търговско качество следва да се постави
въпроса за защита на потребителя и нарушаването на разпоредбите,свързани със
защитата на потребителите.
С
допълнителна искова молба ищецът уточнява следното:
Оспорват се твърденията на
ответника за недостатъчна конкретизация на
компонентите на дълга.Оспорва се и твърдението на ответника,че липсва
правоприемство на задължението по спора,предвид извършеното прехвърляне на търговското
предприятие на ищеца по делото.С договора за прехвърляне на търговско
предприятие се прехвърлят всички права и задължения ,възникнали от валидни
правоотншения от прехвърления търговец.Договорът за прехвърляне на търговско
предприятие е извършен в законоустановената форма и е вписан в публичния
регистър -ТР към АВ.
Що се отнася до възражението за
липса на предмет на сключения анекс,кредиторът счита,че в представения
погасителен план,който е неразделна част от анекса са описани подробно размера
на дълга ,както и всички месечни анюитетни вноски.
Спори се ,че са договорени
„свръхлихви“.Оспорва се доказателственото искане на ответника за допълнителни
задачи към вещото лице.
Искът е предявен в срок,допустим е
и подлежи на разглеждане по същество.
В съдебно заседание ответникът
оспорва исковата молба и поддържа подадените отговори.
Като се запозна с доказателствата
по делото и заключението на изслушаната съдебно икономическа експертиза,съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Договор за
ипотечен кредит №116-59/2007г.от 22.11.2007г.,сключен между ответника по делото
в качеството му на кредитополучател и „АЛФА БАНКА А.Е.“-клон България
кредитодател,по силата на който на ответника са предоставени 200 000 евро
за покупка и строителство на недвижим имот,като 140 000 евро за закупуване
на имота и 60 000 евро за ремонт на недвижимия имот.Съгласно чл.4.1 от
договора кредитополучателят дължи 6,2 % фиксирана лихва годишно за първите
петнадесет години от договора,а за останалите петнадесет години-по договаряне с
банката.Дължимите такси са уредени в чл.5 от договора за кредит.Уговорен е 12
месечен гратисен период,през който се дължат само лихвите ежемесечно до 28-мо
число.Погасяването се извършва на 348 равни месечни вноски ,от които последната
изравнителна,включващи главница и лихва,съгласно погасителен план,който е
неразделна част от договора.Размерът на вноската се определя на база плаващ
лихвен процент,като кредитополучателят получава актуален погасителен план в началото
на всяка година.Лихвата за забава е посочена в чл.12 от Общите условия на Алфа
банка за ипотечен кредит за покупка и строителство и алфа кредит за ремонт и тя
е равна на лихвения процент,договорен между страните ,увеличен за кредити в
чуждестранна валута с 2,5% годишно.Съгласно чл.13 от ОУ с подписването им
клиентът се съгласява с правото на банката да променя едностранно договорения
лихвен процент при съществени изменения на
икономическата ситуация в страната и чужбина и/или промени в българското
законодателство,правещи неизгодна за банката кредитната сделка и в случай на
увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс,която банката заплаща
за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса
към момента на подписване на договора.Измененията на лихвения процент по чл.13.1 т.1 и т.2 се отразяват едностранно
от банката в погасителния план и се
считат приложими от деня на изменението в плана.В случай на неприемане на
увеличението от страна на кредитополучателя,изразено в писмена форма,остатъка
по кредита става предсрочно изискуем ,считано от датата не получаване на
несъгласието на клиента и той се задължава в тридесет дневен срок да погаси
всички дължими от него суми по договора за кредит.Предсрочна изискуемост
настъпва и при просрочие в пълното или частично плащане на която и да е погасителна вноска по
кредита/главница и /или лихви,такси и комисионни/ в сроковете за плащане по
договора -чл.28 т.1 от Общите условия.В
този случай банката има правото да обуви неизплатения остатък от кредита за
предсрочно изискуем,в това число всички дължими такси,комисионни и други
разноски.
С Анекс №1 от 07.02.2011г.
страните се договорят за следното:Считано към 08.02.2011г. към редовната и
просрочена главница в размер на 197 250,72 евро да се прибави вземането на
банката по договора за кредит,включващо лихва върху редовна главница,просрочена
лихва и наказателна лихва върху просрочена главница.Срокът за погасяване на
задължението се удължава до 07.01.2039г.,включващ 12 месеца гратисен
период,през който се заплащат само лихвите.Падежната дата е променена на
07.03.на всеки текущ месец.Наказателната лихва за просрочие се увеличава на 10
%.
Представени са погасителни планове
към договора и анекса,неразделна част от него.
Учредени са обезпечения чрез
поръчителство и ипотека върху недвижим имот,ПИ,находящ се в
гр.Добрич,ул.“Калиакра“№68,ЕКОСТРОЙ,с кадастрален идентификатор №72624.154.14със
застроена и незастроена площ от 601 кв.м.,ведно с построените в имота двуетажна
сграда с предназначение-сграда за обитаване,с идентификатор №72624.154.14.1 и
едноетажна сграда с предназначение-друг вид сграда за обитаване,магазин за
авточасти и гуми със ЗП по НА 333 кв.м. и идентификатор №72624.154.14.2
С договор за прехвърляне на
търговско предприятие по чл.15 от ТЗ кредиторът „АЛФА БАНК А.Е.“ прехвърля
търговското си предприятие на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД,с писмен договор с
нотариална заверка на подписите от 29.02.2016г.,като извършеното прехвърляне е
вписано в ТР по партидите на прехвърлителя и приобретателя на търговското
предприятие.
Не се спори по делото ,че сумата
по кредита е усвоена от ответника по делото.
Със Заявление за издаване на
заповед за изпълнение от 22.08.2013г. банката праводател на ищеца е
претендирала издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
сумите 3 529,89 евро-просрочена главница по процесния договор за
кредит,сумата от 443,95 евро просрочена лихва върху редовна главница за периода
от 07.03.2012г.до 13.08.2013г.,сумата от 6 337,89 евро –наказателна лихва
върху просрочена главница за периода от 07.05.2011г.до 13.08.2013г.,1 172,51
евро –годишна такса за управление на кредита за 2011,2012 и 2013г. и 138
лв.-разноски.Заявлението е уважено по ч.гр.д.№3695/2013г.с издаването на
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.717 от ГПК №81/22.08.2013г.на ДРС по ч.гр.д.№3695/2013г.по описа на съда.
Настоящото производство е
образувано във връзка със заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№728/2019г. на ДРС ,която е издадена на 28.02.2019г. за
сумите от 148 274,64 евро-част от дължимата главница по процесния договор
в общ размер на 206 315,72 евро ;1 067,28 лв.-дължими разноски за
периода от 25.10.2017г.до 20.02.2019г. и 11 150,16 лв.-разноски в
заповедното производство.
В заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е
посочено,че поради неизпълнение в срок от страна на длъжника на задължението му
да погасява дължими от договора и анекс №1 към него главница и
лихви,задължението е обявено за изцяло предсрочно изискуемо,поради което сумата
се претендира частично,но като част от цялото задължение по договора за кредит.Длъжникът
е подал в срок възражение срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение,поради което РС гр.Добрич с Определение от 08.10.2019г.по
ч.гр.д.№728/2019г.на ДРС е уведомил кредитора,че следва да заведе настоящия
установителен иск за вземането си.В кориците на посоченото частно гражданско
дело е представено и уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на
цялото задължение,връчено лично на длъжника на 17.01.2019г.,което не се оспорва
от него в настоящия исков процес.
От заключението на изслушаната
съдебно икономическа експертиза се установява,че към момента на подписване на
Анекс №1 от 07.02.2011г. е налице непогасена главница в размер на
197 250,72 евро и непогасена лихва върху редовна главница,просрочена лихва
и наказателна лихва върху просрочена главница в общ размер на 13 793,54
евро.След като лихвите са консолидирани към главницата ,считано от 07.02.2011г.
преоформената главница за погасяване по погасителен план е станала в размер на
211 044,61 евро.
След сключване на Анекс №2 от
07.02.2011г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение /по договора и анекса към него/ се дължи общо сумата от
305 326,95 евро ,от които 206 315,72 евро-главница,81 070,76 евро
възнаградителна лихва и 17 479,80 евро наказателна лихва,460,67 евро
застраховки и 1 067,28 лв.такси.
Последното извършено плащане за
главница е на 09.02.2011г.,а за лихви-на 02.09.2011г.Ответникът не е обслужвал
редовно задължението си и има просрочия ,както по отношение на главницата,така
и по отношение на лихвите за кредита.
По делото е направено възражение
от страна на ответника,че банката не е активно легитимирана да предяви
настоящия иск,тъй като в договора за прехвърляне на търговското предприятие по
чл.15 от ТЗ не е описано вземането на праводателя й спрямо ответника по
делото.Съдът не приема това възражение за основателно,тъй като с договора за
прехвърляне на търговско предприятие върху купувача преминават всички
права,задължения и фактически отношения
,принадлежщи в имуществото на прехвърлителя,включително и вземанията по
сключени от праводателя договори за кредит,какъвто е настоящия.Следователно
налице е активна материално правна и процесуална легитимация на ищеца за водене
на иска.
При преценката си относно
основателността на предявения иск,съдът следва да има предвид разпоредбите на
Закона за защита на потребителя,тъй като кредитополучателят е физическо лице и
е получил кредита за лични ,а не за професионални нужди или той е „потребител“
по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП.
На първо място съдът намира,че е
основателно възражението на ответника за наличието на анатоцизъм,който е
недопустим в отношенията между граждани и банки по силата на чл.10 ал.3 от ЗЗД.В допълнителния анекс към договора е уговорено,че към главницата ще се
присъединят и просрочените лихви и наказателни лихви върху просрочената
главница.Съгласно Решение №66 от 29.07.2019г.по т.д.№1504/2018г.на ІІ-ро
ТО,уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне
към размера на редовната главница на задължения за лихви,върху които се
начислява възнаградителна лихва,представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10
ал.3 от ЗЗД.Той е допустим само при изрична уговорка между търговци,по силата
на разпоредбата на чл.294 ал.1 от ТЗ.Преструктурирането по на кредита по чл.13
от Наредба №9/03.04.2008г.за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск не представлява
предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10
ал.3 от ЗЗД.Допустимо е олихвяване на задължение за такси,включено към задължението
за главницата и това не представлява анатоцизъм.
При това положение анексът е с
недопустим предмет ,което по същността си представлява липса на предмет,поради
което от анекса не може да се черпят права в полза на ищеца по делото.
Налице са били предпоставките за
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем,но не е ясно какъв е
размерът на непогасените задължения към банката към момента на обявяването на
предсрочната изискуемост,като се има предвид,че при изчисляване на размера им е
взет предвид и сключения анекс и приложения към него погасителен план.Съдът е
указал на ищеца,че следва да установи размера на непогасените задължения на
ответника по делото,което не е сторено в настоящото производство.
На следващо място уговорката за едностранна
промяна на лихвата от страна на банката е неравноправна клауза,тъй като
методиката за промяната не е установена по достъпен и разбираем за клиента
начин.Клаузата в чл.13.2 от общите условия,визираща настъпването на предсрочна
изискуемост на задължението при несъгласие на потребителя с новата лихва,която
е предвидено да бъде увеличавана,без предвиждане за намаление,е уговорка в
ущърб на потребителя,която го поставя в неравнопоставено положение спрямо
икономически по-силната страна по договора-банката.При запознаване със
съдържанието на представения анекс съдът констатира,че лихвата е едностранно
изменена-от 6,2 % в първоначалния договор,тя е 7,5 + EUROBOR3 ,а наказателната лихва е изменена от 2,5 % над договорената в
първоначалния договор лихва на 10 % над
договорената лихва в анекса .
С посочените мотиви искът за
сумата от 148 274,64 евро,като част от общ размер на задължението 206 315,72
евро –предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен банков кредит
,сключен на 22.11.2007г. и Анекс №1 от 07.02.2011г. подлежи на отхвърляне.
Основателен и доказан е иска за
сумата от 1 067,28 лв.разноски,установени чрез експертното заключение.
Разноските в заповедното и
настоящото производство следва да се присъдят съответно на уважената част от
иска.В заповедното производство пропорционално на уважената част от иска се
дължат 40,89 лв.-разноски,а в исковото производство се дължат 18,36 лв.разноски.
Ответникът няма доказателства за
направени разноски по делото.
Водим от изложеното Окръжният
съд,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.Д.К. ЕГН ********** ***,че същият дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД
,със седалище и адрес на управление-гр.София,“Околовръстен
път“№260,представлявана от *** сумата от 1 067,28 лв./хиляда шестдесет и
седем лева и двадесет и осем ст./-нотариални разноски по Договор за кредит
№116-59/2007 от 22.11.2007г. и Анекс №1 от 07.02.2011г.към договора,ведно със
законна лихва,считано от 22.02.2019г.до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 148 274,64
евро –частично предявен от общ размер на сумата 206 315,72 евро-дължима
главница по Договор за кредит №116-59/2007 от 22.11.2007г. и Анекс №1 от
07.02.2011г.,обявен за предсрочно изискуем,за която е издадена Заповед за
изпълнение №397/28.02.2019г. по ч.гр.д.№728/2019г.по описа на ДРС -като
недоказан.
ОСЪЖДА В.Д.К. ЕГН ********** ***
да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД ,със седалище и адрес на
управление-гр.София,“Околовръстен път“№260,представлявана от *** сумата от
40,89 лв./четиридесет лева и осемдесет и девет ст./-разноски в заповедното
производство и сумата от 18,36 лв./осемнадесет лева и тридесет и шест
ст./-разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: