Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-80 23.09.2020г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На девети юни 2020 година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 675 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 100 от 09.01.2020г., постановено по гр. дело № 5739/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на Ж.Д.Г. от гр. *** против Р.М.И. от гр. *** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева, представляваща частична претенция от цялата сума в размер на 22 500 лева, получена без основание, ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Ж.Д.Г. от гр. Бургас, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет. 1 – адвокат Георги Стоянов, с която се претендира постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде осъдена ответната страна Р.М.И. да заплати на ищеца Ж.Д.Г. получената без основание сума в размер на 1 000 лева, предявена като частичен иск от общо дължимата сума в размер на 22 500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът е достигнал до погрешни изводи, че ищецът не е доказал наличието на договорни или преддоговорни отношения с ответната страна, като в допълнение с това е кредитирал и свидетелските показания на нейния син, в резултат на което е заключил, че предадената на ответната страна сума представлява заем, който ищецът дал на сина й. В жалбата се посочва, че е в тежест на ответната страна да докаже на какво основание е получила парите, което не е било установено в настоящото производство. Посочва се, че е несъстоятелно да се приеме на основание свидетелските показания на сина на ответната страна, че парите са предоставени лично на него заем, който той е получил по сметка на майка си, защото сметките му били запорирани. Посочва се, че по делото не е представен нито един документ, в подкрепа на тези твърдения – запорни съобщения за сметките на свидетеля И. или справка за водени против него изпълнителни дела. В жалбата се сочи и обстоятелството, че по безспорен начин се установява, че парите са преведени по сметка лично на ответната страна, а това, че синът й ги е изтеглил въз основа на пълномощно не може да се приеме като годно да докаже, че парите били предназначени за него. Посочва се, че съдът не е обсъдил представения и приет като доказателство Договор за потребителски кредит от 27.03.2018г., съгласно който ищецът е теглил кредит от банкова институция, по който кредит дължи възнаградителни лихви. Посочва се, че липсват каквито и да е писмени доказателства за съглашение за предоставяне в заем на свидетеля И. на процесната сума – налице са само свидетелски показания, които са от свързано с ответната страна лице, които не са подкрепени с доказателства и са в пълно противоречие с целия писмен доказателствен материал по делото.
С депозираната жалба се претендират да бъдат присъдени и направените по делото съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – въззивникът не изпраща представител.
Ответната страна по въззивната жалба – Р.М.И. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и без да са налице съществени процесуални и материалноправни нарушения и противоречие със събраните по делото доказателства и съдебната практика на ВКС на РБ. Посочва се, че са неправилни твърденията на въззивната страна, че е налице неправилност на първоинстанционното решение, че не са налице договорни отношения между ищеца и ответната страна и преведената сума по банкова сметка, собственост на Р.И. представлява заем, който е предоставен от ищеца на нейния син. Посочва се, че правилно съдът е приел, че същата тази сума е изтеглена от сина на ответницата и същият е оползотворил парите, а майка му няма нищо общо с това – в тази насока са представени писмени доказателства, които установяват по несъмнен начин упълномощаването на сина ответната страна да се разпорежда с нейната банкова сметка и съответно многобройните разпоредителни действия със сметката от негова страна. Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че поради запор на банковите сметки на сина на ответната страна, същият е използвал банковата сметка на майка си временно за собствените си нужди и че преведената сума е дадена на правно основание в полза на трето лице, а не на ответната страна. Претендира се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
С жалбата се отправя искане да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което посочва, че атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Ж.Д.Г. от гр. *** против Р.М.И. от гр. ***, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца Ж.Г. сума в размер от 1 000 лева, предявена като частичен иск от общо дължимата сума в размер от 22 500 лева, получена от нейна страна без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.07.2019г. до окончателното изплащане. В исковата молба се посочва, че на 08.11.2017г. ответната страна Р.М.И. е получила от страна на Ж.Д.Г. сума в размер от 22 500 лева по банков път и без основание. Посочва се, че ищецът не е в договорни отношения с ответната страна, даденото не е в изпълнение на задължение, липсва насрещна престация, изключено е дарствено намерение и липсва основание за получаване от ответната страна на посочената сума. Като уточнение на обстоятелствата на предявения иск, ищецът посочва, че повод за извършване на превода по сметка на ответната страна е закупуване на недвижим имот, но след извършени справки и получаване на информация, че ответната страна не е собственик на недвижимия имот, който ищецът е искал да закупи, както и предвид липсата на каквито и да е договорни отношения помежду им, ищецът претендира връщане на така преведената сума в полза на ответната страна.
Ответната
страна – Р.М.И. в отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд
посочва, че сумата, която е преведена по нейната сметка представлява заем,
който е взет от ищеца Ж.Г. от нейния син. Посочва в отговора, че нейният син е
използвал нейната банкова сметка, защото неговите банкови сметки са били
запорирани, а ищецът е искал да преведе парите по банков път.
За да отхвърли претенцията на ищцовата страна, Районен съд – Бургас е приел, че сумата от 22 500 лева не е преведена за покупка на имот, а е преведена като заем в полза на Х. И. – син на ответната страна Р.М.И.. Съдът в своите мотиви е приел, че независимо, че парите са преведени по сметка на Р.И., ищецът няма отношения с нея, но има доказани отношения с нейния син, основаващи се на договор за заем, тоест – парите са дадени на правно основание в полза на трето лице, а не на ответната страна.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Окръжен съд – Бургас на основание чл. 269 от ГПК констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по наведените съображения във въззивната жалба намира за установено следното:
По делото не се спори, че на дата – 08.11.2017г. ищецът – Ж.Д.Г. е превел сума в размер на 22 500 лева по банковата сметка на Р.М.И. и това обстоятелство се удостоверява от представеното по делото копие от платежно нареждане (лист 6 от първоинстанционното производство). Видно от представения документ като основание за внасяне на сумата от страна на Ж.Г. е посочено – покупка на имот в гр. Б., ул. Ц. **. Самият ищец както в исковата молба, така и в депозирана молба пред Районен съд – Бургас по повод на изправяне на допуснати нередовности посочва, че не е имал никакви договорни взаимоотношения с ответната страна, а е разговарял единствено с лице на име Х. Я. И. по повод покупката на имот, находящ се в гр. Б., но като е разбрал, че Р.М.И. не притежава имота е осъзнал, че няма как това лице да му прехвърли собствеността на имота.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Х. Я. И. – син на ответната страна, от показанията на когото се установява, че ищецът – Ж.Д.Г. му е предоставил в заем парична сума, от която сума в размер на 22 500 лева му е превел по банков път по сметка на неговата майка – Р.М.И., а той разполага с пълномощно от тази сметка, оперира с паричните средства по нея и тези пари той ги е изтеглил и оползотворил и вече не са по банковата сметка на неговата майка. Свидетелят в своите показания посочва, че тези пари именно той ги дължи на Ж.Г.
По делото е представено и извлечение-информация за сметката на Р.М.И. за периода от 01.10.2017г. до 12.12.2019г., от което е видно, че синът на ответната страна – Х. Я. И. е оперирал с паричните средства по банковата сметка на Р.И. за времето както преди превода, извършен от страна на ищеца Ж.Д.Г., така и след това.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
На основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева, освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Безспорно е обстоятелството, че тази забрана да се установяват договори на стойност по-голяма от 5 000 лева със свидетелски показания се прилага само когато страната иска да докаже договор между себе си и ответната страна. Ако обаче страната иска да докаже договор между една от страните по делото и трето лице или договор между трети лица, е ясно, че за е невъзможно да има писмено доказателство, тъй като ако документ е бил съставен, той се намира в страните по делото. В конкретния случай е безспорно, че ответната страна твърди, че е налице сключен договор за заем между ищеца в качеството му на заемодател и нейния син – Х. Я. И. в качеството му на заемател и именно за установяването на този факт посочва по делото гласни доказателства, които настоящата инстанция намира, че са допустими и съдът би могъл да изгради своите фактически и правни изводи въз основа на установеното от разпитания пред първоинстанционния съд свидетел. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС на РБ, изразена в Решение № 82 от 12.05.2015г., постановено по гр. дело № 5122/2014г. по описа на ВКС на РБ, ІІІ г.о. и Решение № 524 от 28.12.2011г., постановено по гр. дело № 167/2011г. по описа на ВКС на РБ, ІV г.о., в което изрично е посочено, че при наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че по делото се установява обстоятелството, че сумата преведена по банковата сметка на ответната страна – Р.М.И. касае облигационно правоотношение, което е възникнало между ищеца и нейния син – Х. Я. И. и извършения превод от страна на Ж.Д.Г. не е без основание, а като изпълнение на сключен договор със сина на ответната страна Р.И. – Х. И..
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че наведените доводи във възззивната жалба са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Обстоятелството, че по делото остават недоказани твърденията на ответната страна, че сметките на нейния син са били запорирани и именно поради тази причина той е ползвал нейната сметка не променя изводите на съда относно установено наличие на основание за превод на процесната сума.
Мотивиран от горното и като взе предвид обстоятелството, че направените от настоящата инстанция правни и фактически изводи съвпадат с тези, които е направил Районен съд – Бургас в своето решение, настоящата инстанция намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната страна по въззивната жалба – Р.М.И. и да й бъдат присъдени направените по делото разноски – сума в размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид обстоятелството, че цената на предявения иск е под 5 000 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100 от 09.01.2020г., постановено по гр. дело № 5739/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Ж.Д.Г., ЕГН ********** от гр. *** с адрес за призоваване – гр. Бургас, ул. Шейново № 19, ет. 1 – адвокат Георги Стоянов да заплати на Р.М.И., ЕГН ********** от гр. *** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща направените по делото разноски за въззивното производство – възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.