МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №622/2016г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
От Варненска окръжна прокуратура по
отношение на подсъдимия Д.С.А. с ЕГН:**********,***, с постоянен адрес ***
e възведено обвинение за извършено
престъпление наказуемо по чл. 304а от
НК затова, че на 07.05.2016 г. в гр. Варна дал подкуп - три
банкноти с номинал 20 /двадесет/ лева, със серийни номера БШ 6669635, БУ
3417631 и АН 8230262, на длъжностно лице - полицейски орган при ГПУ -Варна, а
именно И.И.И. - командир на отделение в група „Охрана на държавната
граница" от Гранично полицейско управление - Варна и П.Д.П. - старши
полицай в група „Охрана на държавната граница" от Гранично полицейско
управление — Варна, за да не извършат действие по служба - да не сигнализират
компетентните служители при ОД на МВР гр. Варна, с оглед започване на
административно-наказателно производство спрямо него за извършено нарушение по
Закона за движението по пътищата /по чл. 150 ЗДвП/
Производството се проведе пред ВОС по
реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимия изцяло призна фактите, изложени в
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях.
В
пледоарията си по същество представителят на ВОП поддържа така възведеното
обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи наказание
около девет месеца, което да бъде редуцирано с една трета и подсъдимия да
изтърпи наказание в размер от шест месеца при първоначален строг режим в
затвор. Моли се да бъде наложено и предвиденото в закона наказание глоба ,
като се предлага да бъде в размер на 500лева. Излага, че такова наказание ще
бъде справедливо и ще съответства на извършеното от подсъдимия.
Разпитан
пред съда подсъдимия се признава за виновен, признавайки всички факти по делото
така, както са описани в обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия – адв.Д.
пледира за прилагане на чл.55 от НК и налагане на наказание пробация, като предоставя на съда да определи
вида на пробационните мерки и тяхната продължителност. Излага, че едно такова наказание ще изпълни
целите на наказателното превенция, като в същото време ще се даде възможност на
подсъдимия да се грижи за семейството си и двете си малки деца. Излага, че
подсъдимия съжалява много за
извършеното от него.
Подсъдимия излага, че гледа животни и
иска да се грижи за децата си , както и за родителите си с когото живеят в едно
домакинство.
В последната си дума подсъдимия моли
да бъде оставен на свобода за да се
грижи за семейството си.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимия
Д.А. ***, като се занимавал с отглеждане на животни в покрайнините на града, бил осъждан, нямал образование, поради което
и не притежавал СУМПС. Въпреки това в
някои случаи управлявал автомобил.
Свидетелите И. И. и П.П. работели в Гранично полицейско
управление – Варна, като към 07.05.2016
г. св.И. изпълнявал длъжността командир на отделение в група „Охрана на
държавната граница", а св.П. изпълнявал длъжността старши полицай, също в
група „Охрана на държавната граница".
За времето от 19.00 ч. на 07.05.2016 г. до
07.00 ч. на 08.05.2016 г. свидетелите И. и П. били на работа, като задълженията
си изпълнявали със служебен автомобил марка „Ситроен" с per. № А 2018 КР.
Около 20,30 ч. на 07.05.2016 г. те били
на КПП под Аспарухов мост в гр. Варна,
като около 20,50 ч., на посоченото място св. П. спрял за проверка
л.а. „Фиат Фиорино" с per. № В 9068 АТ, в който пътували две лица.
Св. П. поискал от лицата да представят
документите си за проверка, като установил, че автомобилът се управлява от
подсъдимия Д.С.А., а пътника в автомобила бил свидетелят А.А.А..
При проведения разговор подсъдимия казал
на св.П., че не притежава свидетелство за управление на МПС при което св.П.
взел документите и се отправил към служебния автомобил в който седял колегата
му- св.И..
Докато
двамата посочени по горе свидетели –И. и П. преглеждали документите и
разговаряли помежду си, подсъдимия се приближил до тях. Свидетелят И. поискал
от него да представи и документите на автомобила. След като подсъдимия се върнал с документите застанал в близост до
св. И. и на два пъти му казал: „Бате, дай да оправим нещата и да си
отивам". Свидетеля И. му направил
забележка, като му разпоредил да се върне в автомобила си и да изчака там.
Подсъдимия се върнал в колата си, но малко по-късно отново се приближил до
полицейския автомобил. В този момент служителите били до задната част на
автомобила, на около 1 м. от багажника, който бил отворен. Приближавайки се до служебния автомобил
подсъдимия подхвърлил в багажното му отделение три банкноти от по 20 лв., като се обърнал към
полицаите с думите: „Разделете си ги и се почерпете". Служителите веднага
му разпоредели да се отдалечи от служебния автомобил и да остане на място. Непосредствено след това те докладвали за
случилото се на оперативния дежурен на ГПУ - Варна, като запазили
местопроизшествието до пристигането на СОГ за извършването на оглед.
Свързали
се и със служители на IV РУ - ОД на МВР гр. Варна, с оглед съставянето на АУАН
на подсъдимия за това, че управлява МПС
без свидетелство за управление. На мястото пристигнал патрул на IV РУ от двама
служители, които разполагали с правомощия да образуват
административно-наказателни производства за извършени нарушения по Закона за
движението по пътищата.
На
подсъдимия бил съставен АУАН за
нарушаване разпоредбата на чл. 150 ЗДвП от единия служител от патрула - св. Д.В.А.,
изпълняващ длъжността „мл. автоконтрольор II степен".
Бил извършен оглед на местопроизшествие,
като при него в служебния автомобил марка „Ситроен" с per. № А 2018 КР, на
дъното на багажното отделение, в близост до заключващия механизъм били
установени три сгънати банкноти с номинал от по
20 /двадесет/ лева, със серийни номера БШ 6669635, БУ 3417631 и АН
8230262.
Видно от
заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, се
установява, че банкноти с номинал 20
/двадесет/ лева, със серийни номера БШ 6669635, БУ 3417631 и АН 8230262, са
истински банкноти.
От приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимия се установява, че към момента на извършване на деянието
същият е бил осъждан два пъти, а именно:1/
по НОХД №656/2009г. на ВОС присъда вл. в
сила на 30.07.2009г. по което му е наложено едно общо най тежко наказание -
една година лишаване от свобода, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено
с изпитателен срок от четири години, както и на осн. чл.23 ал.3 от НК съдът е
присъединил към така определеното най тежко наказание и наказанието глоба в
размер на 1500лева. 2/
по НОХД № 6587/2013г. на РС Варна
споразумение вл. в сила от 27.02.2014г. за извършено деяние на
25.08.2013г. му е наложено наказание пробация с продължителност на
пробационните мерки от по осем месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява от събрания по делото доказателствен материал: показанията на
разпитаните по делото свидетели, протокол за оглед, фотоалбум,
АУАН, документно техническа експертиза и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Изброените доказателства, които съдът
кредитира изцяло, са взаимнодопълващи се и непротиворечиви.
С оглед на изложеното и след като
прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно
чл.14 от НПК, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия А. в
това, че на 07.05.2016 г. в гр. Варна дал подкуп - три банкноти с номинал 20
/двадесет/ лева, със серийни номера БШ 6669635, БУ 3417631 и АН 8230262, на
длъжностно лице -полицейски орган при ГПУ - Варна, а именно И.И.И. - командир
на отделение в група „Охрана на държавната граница" от Гранично полицейско
управление - Варна и П.Д.П. - старши полицай в група „Охрана на държавната
граница" от Гранично полицейско управление - Варна, за да не извършат
действие по служба - да не сигнализират компетентните служители при ОД на МВР
гр. Варна, с оглед започване на административно-наказателно производство спрямо
него за извършено нарушение по Закона за движението по пътищата /по чл. 150 ЗДвП/ поради което и на основание чл. 304а, вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК му
наложи наказание Пробация, при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1
от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти
седмично за срок от три години ; по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години ; по чл.42а, ал.2 т.6 от НК - ,,Безвъзмезден труд в полза на обществото,,
в размер на по 100/сто/ часа годишно в рамките на три поредни години, както и глоба в размер на 500/петстотин/лева.
С присъдата си съдът на основание чл.
307а от НК отне в полза на Държавата веществените
доказателства, предмет на престъплението: три банкноти с номинал
20 /двадесет/ лева, със серийни номера БШ 6669635, БУ 3417631 и АН 8230262,
като постанови след влизане в сила на присъдата
същите да бъдат изпратени на компетентните органи.
Съдът взе горното решение по следните
правни съображения:
От обективна страна изпълнителното
деяние по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК е извършено с действия - подсъдимия при
проверка от компетентните органи предложил материална облага на длъжностните
лица – полицейски органи, с цел те да не извършат определени служебни
задължения, а именно, да не сигнализират компетентните служители при ОД на
МВР гр. Варна, с оглед започване на административно-наказателно производство
спрямо него за извършено нарушение по Закона за движението по пътищата, а
именно по чл. 150 ЗДвП.
Към момента на деянието свидетелите И.
и П. са били длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК , като
на инкриминираната дата същите са били
на работа съответно - св.И. изпълнявал длъжността командир на отделение в група
„Охрана на държавната граница", а св.П. изпълнявал длъжността старши
полицай, също в група „Охрана на държавната граница" в което качество са
можели да извършват проверка на подсъдимия, както и да сигнализират колегите си
от ОД на МВР Варна за извършеното от подсъдимия нарушение по ЗДвП.
За прецизност следва да се отбележи, че
изпълнителното деяние на активния подкуп /какъвто е и настоящия случай/ има три
възможни варианта - предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага.
Даването/каквото е и обвинението срещу
подсъдимия/ представлява предаване на
дар или облага, което от своя страна се постига чрез фактическа или юридическа промяна в първоначалното
положение на предмета на подкупа, като
същия преминава от фактическата власт на дееца във фактическата власт на длъжностното лице т.е. в негова полза. За съставомерността на деянието обаче е без
значение дали длъжностното лице е приело дара или облагата или не го е
приело.
Предвид на това и съдът намира, че
извършеното от подсъдимия деяние е довършено престъпление тъй като дееца фактически е предал трите
банкноти с номинал от по 20 лвева с
действието си - поставяйки ги в
багажното отделение на полицейския
автомобил и обяснението към свидетелите
за това свое действие.
Действията на длъжностните лица – И. и П. след това са без значение за съставомерността
на деянието т.е. същото е било вече довършено.
От субективна страна деянието за които е предаден на съд подсъдимия са
извършено от него с пряк умисъл, като той е съзнавал
общественоопасния му характер и е целял настъпването на противоправните
резултати.
Субект на престъпленията е
вменяемо, пълнолетно осъждано физическо
лице.
За да наложи наказание съдът се съобрази
със степента на обществена опасност на деянието
(висока) и на дееца (минимална).
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимия, съдът констатира - тежкото му семейно и материално положение, изразеното искрено
съжаление за извършеното, обстоятелството, че
не е създавал проблеми по време
на проверката от органите на полицията, младата му възраст, добрите
характеристични данни по местоживеене,
както и че същия полага грижи за двете си малки деца, за съпругата си и
за родителите си, факта, че е трудово
ангажиран, макар и не на трудов договор, обстоятелството че проявява активност
и прави необходимото голямото му дете да посещава училище.
Отегчаващи отговорността обстоятелства-
освен предходните му осъждания не бяха
констатирани други от съда.
Въз основа на тази преценка, съдът наложи наказание на подсъдимия при
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като замени
предвиденото наказание лишаване от свобода с наказание пробация, с приложението
на трите задължителни пробационни мерки към
максималния размер, като също така предвид материалното състояние
на подсъдимия прецени, че на същия следва да бъде наложено и предвиденото кумулативно
наказание глоба към минималните размери, а именно - 500лева.
Счете, че не се обосновава нуждата от изолирането на
подсъдимия от обществото за да бъде превъзпитаван и поправян в условията на
затвор. Социалния статус на лицето,
добрите характеристични данни по местоживеене, неговото семейно положение, а именно, че има съпруга
/макар и без сключен граждански брак/ и две малки деца за които полага грижи и
на практика е единствения който
осигурява средства в семейството за да могат тези деца да се издържат,
прехранват, а и съответно голямото да ходи на училище обосновават приложимостта на разпоредбата на
чл.55 от НК. Прилагайки тази разпоредба съдът наложи на подсъдимия наказание пробация, а не
лишаване от свобода, което ако беше наложено би следвало да се търпи ефективно предвид съдимостта на лицето, а
именно, че все още същия се счита за осъждан и то на лишаване от свобода,
въпреки, че е изтекъл изпитателния срок на първото му осъждане и през изпитателния срок на наказанието лишаване от
свобода подсъдимия не е извършил ново
умишлено престъпление, но предвид на обстоятелството , че не е платил наложената му
глоба и има образувано изпълнително производство за събирането й, то същия не
се е реабилитирал по това първо осъждане, поради което и е неприложима разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
При приложението на чл.55
от НК съдът отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да
пренебрегва генералните възпитателни и предупредителни правни последици на
наказателната санкция.
Така определеното
наказание пробация към максималния размер на пробационните мерки съдът намира, че е достатъчно като вид и
размер и ще изпълни и целите предвидени
в чл.36 от НК да поправи и превъзпита
осъдения към спазване законите и добрите
нрави, като ще се въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на обществото, както и ще
се препятства възможността подсъдимия да върши други престъпления.
С присъдата си, съдът се произнесе по разноските, както и по
отнемането на паричната сума, предмет на престъплението, в полза на Държавата.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :