№ 5673
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110140092 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД за осъждане
ответника да плати сумата 106,53 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.07.2021г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско” на лек автомобил „БМВ
330“, с рег. № СВ0069ВХ, е заплатил сума в размер на 91,53 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети на посоченото МПС, настъпили в резултат от ПТП на
08.03.2018г. в гр. София, на ул. „Захари Зограф“ № 13. Твърди, че причина за настъпване на
ПТП е преминаването през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в
размер на сумата от 106,53 лева, включваща и сторените ликвидационни разноски в размер
на 15 лева. Претендира и разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който оспорва предявения иск. Не оспорва
плащането на застрахователно обезщетение, като изразява становище, че не се установява да
са били налице основанията за плащане от страна на ищеца. Оспорва механизма на ПТП,
причинната връзка между описаното в исковата молба събитие и причинените вреди, както
и размера на вредите. Навежда доводи за неизясняване на фактическата обстановка за
настъпване на произшествието. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
1
Съгласно чл.411, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В случая се претендира отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД, с оглед изложените
твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното му бездействие да
изпълни задължението си да поддържа пътя, в необходимото състояние за безопасно
преминаване по него, в качеството си на негов стопанин.
По предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното
покритие на договор за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска; заявения от него механизъм на настъпване на ПТП и
причинната връзка с процесните вреди, както и размера на действителните вреди.
В тежест на ответника е да докаже при установяване на горните факти положителния факт
на плащане. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже,
че застрахованият при ищеца водач с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Безспорно е по делото, че ищецът е извършил плащане на посочената от него сума като
застрахователно обезщетение.
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна полица се установява, че
между застрахователя ищец и собственика на увредения автомобил има сключен договор за
застраховка „Каско+”, поради което съдът намира, че е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане с предмет лек
автомобил „БМВ 330“, с рег. № СВ0069ВХ и срок на покритието 19.10.2019 г.– 08.10.2020 г.
Видно от застрахователната полица, застраховката на процесния лек автомобил е сключена
при условията на клауза „пълно каско”, при която покрит риск е настъпването на
пътнотранспортно произшествие.
Съдът намира, че от приетите по делото доказателства се установява, че по време на
действието на този договор е настъпило застрахователно събитие, от което на
застрахованото МПС са нанесени вреди. Това се установява от приетите по делото писмени
доказателства, както и заключението по изготвената автотехническа експертиза. В
представеното уведомление за щета 44012132006771 е посочено, че на 08.03.2020 г. около
20:00 ч. водачът на лек автомобил „БМВ 330“, с рег. № СВ0069ВХ, движейки се в гр. София,
по ул. „Захари Зограф“ попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, което причинило материални щети по предна лява гума. Изложеното се
потвърждава от заключението по изготвената автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като достатъчно подробно изготвена, мотивирана и обоснована. Съгласно
даденото заключение, уврежданията по лек автомобил „БМВ 330“, с рег. № СВ0069ВХ се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. От
разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание се изяснява, че въпреки
2
липсата на доказателства във връзка с размера на дупката, процесната вреда – спукана гума,
се явява характерно и обичайно увреждане при движение в градски условия и попадане в
стандартна дупка със скорост над 30 – 40 км.ч., която следва да се приеме като нормална и
разумна скорост за движение по процесния път. Предвид това и при липса на събрани
доказателства в различна насока, следва да се приеме, че вредите са причинени именно при
посочения от ищеца механизъм.
От заключението по изготвената експертиза се изяснява и стойността, необходима за
възстановяване на автомобила - обезщетението следва да бъде в размер, равняващ се на
пазарната стойност на увреденото имущество, т.е. стойността, за която би могло да се закупи
вещ от същото качество, като тази стойност в случая е 129,42 лева и надхвърля платеното и
претендирано от ищеца в настоящото производство обезщетение.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, като всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Доколкото се установява,
че процесното произшествие е възникнало на територията на Столична община, съответно
процесният пътен участък се стопанисва и поддържа от ответника. Тъй като същият е
юридическо лице, то винаги извършва правни и фактически действия чрез други физически
лица, поради това задължението следва да се изпълнява чрез възлагане на други лица. По
делото се твърди неизпълнение на това задължение за поддържане в безопасно състояние на
пътя, където са настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с това
бездействие. С оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не доказва да е
изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно, където е настъпил инцидента.
Без значение за отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани действия за
изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на
които изпълнението му е възложено. Ответникът е длъжен като собственик и по силата на
чл.31 Закона за пътищата да поддържа пътната настилка в годно за безопасното й
ползването състояние и това му задължение не зависи от обстоятелството дали е бил
уведомен за състоянието на пътя по реда на чл.165, ал.1, т.3 ЗДвП. Поради това
отговорността на ответната страна следва да бъде ангажирана.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалото лице, съдът намира за неоснователно, тъй като по делото не се установява
поведение на водача, с което същият да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.
По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника за вредите, причинени от лица, на които е възложил
работата по поддържане на посочения път в размер на платеното от ищеца застрахователно
обезщетение. С оглед на това следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответника за сумата 106,53 лева, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.07.2021г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
3
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
поисканите от него разноски в производството, които възлизат на 398 лева – платена
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“
№ 21, офис 2, на основание чл.411 КЗ сумата 106,53 лева, представляваща регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 398 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4