МОТИВИ
към Присъда № 9 от 26.02.2018 г.
по НЧХД № 900/17 г.
Частното обвинение срещу подс. К.Д.П. е по чл. чл. 148, ал. 1, т. 1
и т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК за това, че в периода 06-27.07.2017 г. включително в гр. Казанлък в
условията на продължавано престъпление публично е нанесъл обида на тъжителя П.Н.К.
в негово присъствие в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на
службата му, като е казал унизителните за честта и достойнството му думи, че е
корумпиран, негоден и некадърен.
Подсъдимият в с.з. не се признава за
виновен.
Защитникът му адв. С.П. в с.з.
пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Предявен е граждански иск от
тъжителя против подсъдимия за причинените му неимуществени вреди в размер на 5 000
лв., който бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, а
тъжителят бе конституиран като граждански ищец в процеса.
В с.з. адв. Г. – повереник на
тъжителя, поддържа обвинението и гражданския иск.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Тъжителят работил по трудов договор като
гл. счетоводител в ТП „Държавно горско стопанство“ Казанлък (ДГС) и като такъв
бил подчинен на директора му св. Т.П.. Като гл. счетоводител тъжителят
организирал, ръководил, контролирал, координирал и отговарял за цялостната
финансово-счетоводна дейност на ТП.
„А.“ ЕООД било клиент на ДГС и
участвало в различни търгове. Същата била регистрирана на дъщерята на
подсъдимия – М. П., но на практика дейността на дружеството се осъществявало от
подс. П. и неговата съпруга – св. Цв. П.
По характер подс. П. бил
екстровернтна личност, притежавал висока вербална агресивност и склонност да
отправя обидни и остри думи, за което не се самообвинявал и нямал гузна съвест.
Реагирал остро при малки поводи или съмнения. Тези му черти създавали
напрежение в работата със служителите от ДГС. Във връзка с това между подс. П.
и тъжителят К. през годините имало търкания, но през 2015 г. отношенията им
били добри. В този период тъжителят помолил подсъдимия да спонсорира ММА клуб в
гр. Казанлък, но той отказал. За спонсорството тъжителят не е поставял условия,
свързани с взаимоотношенията между ДГС и „А.“ ЕООД.
Към месец май 2017 г. дружеството
натрупало 48 000 лв. задължения към ДГС, които били разсрочени въпреки
несъгласието на тъжителя.
През месец юни 2017 г. св. П.
закъсняла с плащането на поредната вноска и тъжителят К. я попитал защо не е бил
спазен срока. Свидетелката обяснила, че е поради смъртта на баща ѝ и
макар да не е била обидена от тъжителя, не ѝ харесало отношението към нея.
Св. Т.П. като директор на ДГС
забранил докато не се плати добитата дървесина да не се издават превозни билети.
На 06.07.2017 г. подс. П. излъгал служителя на ДГС св. Х.П., че е заплатил
дървесината и последният на доверие му издал превозен билет и пуснал камионите
му, но после се оказало, че „А.“ ЕООД имало да плаща още 140 лв. на ДГС. За
дължимата сума тъжителят се обадил на св. Й., който се ядосал на подсъдимия, че
го е подвел и му се обадил като го попитал дали до края на деня ще внесе сумата.
Подс. П. след разговора със св. Й. решил да потърси обяснение от тъжителя и му
се обадил по телефона. Било около 15.00 часа, когато тъжителят бил в следобедна
почивка и бил излязъл на беседката пред ДГС в гр. Казанлък. Там били свидетелите
Л.С., К.П., М.П. и Н.И. ***. Тонът на подсъдимия бил висок и рязък, но
тъжителят се опитал да го успокои, говорейки му учтиво и го канил в кабинета си
да изяснят нещата, но подс. П. не се успокоявал. Тогава тъжителят К. включил
телефона си на високоговорител, след което подсъдимият в разговора му казал „Ти
си корумпиран!“. Тъжителят възкликнал пред останалите „Чухте ли, нарече ме
корумпиран!“, но поради това, че улицата била шумна присъстващите свидетели
разбрали само, че се води разговор с подсъдимия.
На 27.07.2017 г. св. П. провел
разговор в кабинета си с подс. П. и тъжителя К. с цел помирение, но такова не
се получило. Пред св. П. подсъдимият потвърдил, че на 06.07.2017 г. е казал на
тъжителя, че е корумпиран.
След събитието на 06.07.2017 г. тъжителят
изпитал стрес, настъпила промяна в психичното му състояние довело до
разстройство в адаптацията – нозологична единица F43.2 по МКБ10. Тъжителят
станал по-лабилен, объркан, питал директора как да се държи с подс. П.. Към момента
на освидетелстването му, някъде между 27.11.2017 г. и 16.01.2018 г., тъжителят все
още имал психологически проблеми.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Л.С., К.П., М.П., Н.И., Т.П., Цв. П., К.М.
и Х.Й.; две докладни записки, обяснителна записка, уведомление, експертните
заключения на двете комплексни психиатричнопсихологични експертизи, които
кореспондират отчасти на обясненията на подс. П..
В хода на съдебното производство
подсъдимият не отрича, че е нарекъл тъжителя „Ти си корумпиран!“, поради което
съдът приема употребените изрази за безспорен факт. Подсъдимият отрича в с.з., че на 06.07.2017 г. да е нарекъл
тъжителя негоден и некадърен, както и че, пред св. П. на 27.07.2017 г. да го е
нарекъл корумпиран. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства в
подкрепа на обвинението по отношение на цитираните обидни думи, поради което по
първоначалното обвинение подс. П. следва да бъде признат за невиновен и
оправдан.
Имайки предвид установената
фактическа обстановка съдът намира, че подс. П. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл. 148, ал. 1, т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
С отправяне на израза „Ти си
корумпиран!“ към тъжителя, подс. П. е осъществил изпълнителното деяние „казал“
от състава на престъплението.
Изразът е бил отправен в разговор по
телефона и е бил възприет непосредствено от тъжителя, т.е. бил е казан в
„негово присъствие“, защото телефонният апарат е само технически способ
информацията да достигне до адресатът ѝ в реално време.
Безспорно за съда е, че отправения
израз е обиден, защото квалифицира личността на обидения, а не неговите
действия. Ето защо съдът не приема, че подсъдимият е изразявал мнение, за което
се пледира за постановяване на оправдателна присъда. Затова и позоваването на
Решение от 24.02.1997 г. по делото „Де Хайс и Гайселс срещу Белгия“ и Решение
от 07.12.1976 г. по дело „Хендисайд срещу Обединеното кралство“ на ЕСПЧ, е
неотносимо към установените от съда факти. Първото дело касае клеветнически и
обидни изрази на журналист и редактор в статия срещу съдии, които са публични
фигури и органи на власт, а тъжителят не е орган на власт, изпълняващ публични
функции. Второто дело касае също свободата на словото във връзка публикуване на
неприлично съдържание в книга от издателство.
Честта се определя като съвкупност
от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за
уважение и създават добро име в обществото, а достойнството се определя като
лична самооценка и самоуважение на личността. В случая деянието на подсъдимия
засяга както честта, така и достойнството на тъжителя, защото засяга външната и
вътрешната оценка на личността му.
Дори употребеният израз
да се приеме за мнение „по същество субектът изразява своя отрицателна оценка,
отрицателно мнение за личното достойнство на обидения. Поради
това е без значение дали казаното отговаря на действителността, дали
направената от дееца оценка е основателна.“
(„Наказателно право“, ОсЧ, Стойнов А., стр. 173, II-ро издание, изд. „Сиела“, 2006 г.). Такъв извод се
извежда по арг. на противното от сравнителното тълкуване с разпоредбата на чл.
147, ал. 2 от НК относно ненаказуемост при истинност клеветата, т.е.
истинността на обидата не влия на съставомерността на деянието, а най-много на
неговата наказуемост при определяне на наказанието. Но в случая съдът не
установи, че тъжителят е участвал в някакви форми на корупция, което се
установява от разпита на св. П., нито въпросът за спонсорството през 2015 г. е
бил обвързван с дейността на подс. П. (установява „…изкарах една хубава
година“). Разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от НК дава пълна представа, кои
действия могат да бъдат определени като корупция, тъй като подкупът е основна
проявна форма на корупцията. Разпоредбата е напълно съзвучна с понятието,
дадено в чл. 2 от Гражданската конвенция
за корупцията на Съвета на Европа (в сила за България от 2003 г.). Тъжителят по
см. на чл. 81, ал. 1 от НПК също не е длъжен да дава в тъжбата си определение
на понятието корупция. Затова съдът не приема възражението на адв. П. в тази
насока.
В случая са налице
всички съставомерни елементи на основния престъпен състав на чл. 146, ал. 1 от НК, квалифициращ деянието като нанесена обида.
В хода на съдебното
производство не се установиха доказателства, че тъжителят на 06.07.2017 г. е
отвърнал въобще с обида, за да се приложи института на реторсия по чл. 146, ал.
2 от НК. Освен това разпоредбите на чл. 146, ал. 2 и чл. 148, ал. 3 от НК са
диспозитивни.
Безспорно тъжителят К. в качеството
си на главен счетоводител, назначен по трудов договор му е било възложено да
изпълнява със заплата служба в държавно учреждение и ръководна работа, т.е.
същият е длъжностно лице по см. на чл. 93, т. 1, б. „а и б. „б“ от НК. Изразът „Ти си корумпиран!“ е бил
отправен по повод изпълнение на службата на тъжителя. Затова деянието на подс. П.
следва да се квалифицира по чл. 148, ал. 1 , т. 3 от НК.
В с.з. не се установи, че на
27.07.2017 г. подсъдимият отново е нарекъл тъжителя корумпиран, поради което по
обвинението за продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от НК, подс. П.
следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
От обективираните действия на
подсъдимия следва извода, че деянието по чл. 148, ал.1, т. 3 във вр. чл. 146,
ал. 1 от НК, е било извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал свойството и
значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си, което се
установява от експертното заключение на съдебно- психиатричната и психологична
експертиза.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият напълно е знаел и съзнавал, че
отправя към тъжителя израза „Ти си корумпиран!“. Имал е и мотив за това –
разговорът между тъжителя и св. Й. относно издаването на превозен билет при
неизплатена сума на ДГС, което подсъдимия установява в обясненията си.
В случая мотивът не е искането за спонсорство през 2015 г.
В хода на съдебното следствие не се
установи, че подс. П. е осъществил деянието публично и въобще, че е имал
намерение да отправи обидния израз публично. Деянието е било извършено по
телефона и същият не е съзнавал, че тъжителят си е включил високоговорителя.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от НК
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението изключват умисъла към това престъпление. Разпоредбата се прилага и по отношение квалифициращите
обстоятелства. Затова по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК подсъдимият
следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
Имайки предвид изложените дотук мотиви,
съдът счита, че подс. П. следва да бъде признат за виновен и наказан за
извършено от него престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
При определяне вида на наказанието
съдът взе предвид, че подс. П. не е осъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по чл. 78а, ал. 1 от НК. Същият е пълнолетен,
извършеното деяние е умишлено и за него се предвижда наказание глоба и др.
по-леко наказание.
Следователно налице са условията на
чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия с
налагане на административно наказание глоба.
При определяне размера на глобата
съдът приема като смекчаващо вината обстоятелство липсата на лоши
характеристични данни, а като отегчаващо вината обстоятелство следва да се
приеме липсата на всякаква критичност у подсъдимия и отказване на всякакви
опити за помирение между него и тъжителя. Такива опити са правени както от св. П.,
така и от съда, при желание от страна на тъжителя, но въпреки това съдът счита,
че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание глоба в размер на
1000 лв.
Не се приемат от съда като
смекчаващи вината обстоятелства следните обстоятелства, установени от
подсъдимия, сочени като причини да се извърши деянието:
Първо. Обстоятелството, че тъжителят
е принуждавал св. Й. да спира камионите му.
От показанията на св. Й. се
установява, че св. П. е наредил да не се издава превозен билет, докато не се
заплати дървесината с цел да не се натрупват задължения. Св. П. също установява,
че не е в правомощието на тъжителя да спира извозването на дървесина.
Второ. Обстоятелството, че тъжителят
бил разплакал съпругата на подсъдимия.
От показанията на св. П. се
установява, че тъжителят с нищо не я е
обидил, но не харесала само отношението му към нея. От нейните показания става
ясно, че тъжителят е разбрал за смъртта на баща ѝ едва след като той
ѝ направил забележка, че плащането на дължими суми не е в срок, а не
както установява подсъдимия, че тъжителят ѝ е казал, че смъртта на баща
ѝ въобще не го вълнува.
Трето. Обстоятелството, че на
27.07.2017 г. тъжителят е нарекъл в присъствие на св. П. подс. П.
хомосексуалист и страхливец (според обясненията на подсъдимия), първо, защото
нито едно от доказателствата не потвърди, че такива думи са били отправени. И
второ, дори това обстоятелство да се осъществило, подс. П. има правно средство
за защита чрез подаване на тъжба до съда и предявяване на граждански иск.
Деянието на подс. П. осъществява фактическия състава на
чл. 45 от ЗЗД, поради което предявеният граждански иск се явява основателен.
Съгл. чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид
следните обстоятелства:
1) Характера, вида на престъплението и неговата
наказуемост;
2) Формата на вината – пряк умисъл;
3) Възрастта на пострадалия – 32 години към момента на
деянието;
4) Обстоятелството, че деянието е извършено във връзка
службата на пострадалия;
5) Причиненото разстройство на адаптацията вследствие на
промяната в психичното му състояние; и
6) Времето на отшумяване – шест месеца.
При тези обстоятелства съдът счита, че по справедливост
на тъжителя следва да се присъди обезщетение в размер на 1 200 лв. В тази част
гражданският иск се явява доказан, а в останалата част до 5 000 лв.,
гражданският иск следва да се отхвърли като недоказан.
Подс. П. следва да заплати на тъжителя К. направените от
него разноски за адвокат – 800 лв., за платена ДТ в размер на 12 лв. и 2,40 лв.
банкова услуга за превод, общо 814,40 лв.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото
разноски за изготвяне на експертни заключения в размер на 1020 лв., както и
минималната ДТ в размер на 50 лв. за частичното уважаване на гражданския иск в
размер на 1200 лв., следва да се заплатят от подсъдимия по сметка на РС
Казанлък.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,