№ 13285
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110145402 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на
запазената част на всеки от ищците М. Г. С. и В. Г. М. от наследството на ***** М. чрез
намаляване на съставеното от него завещание, с което се е разпоредил за след смъртта си в
полза на Т. П. Н. със следния недвижим имот: офис, находящ се на партерния етаж в
жилищната сграда на ул. „***“ № 24, гр. София, район „***“, с площ от 54.79 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1005.84.3.21 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със **** РД-18-
108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
самостоятелния обект, от 14.12.2021г., с адрес на имота: гр. София, ж. к. „***“, бл. 124, ет. 1,
находящ се в сграда с идентификатор 68134.1005.84.3, при съседни самостоятелни обекти с
идентификатори, както следва: на същия етаж: 68134.1005.84.3.22, под обекта: няма, над
обекта: 68134.1005.84.3.2, 68134.1005.84.3.3, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху земята, върху която е построена.
Ищците твърдят, че заедно с брат си *** Г. М. са наследници по закон на починалия на
05.01.2021г. техен баща- ***** М., който приживе съставил саморъчно завещание, вписано в
Службата по вписванията- София, с вх. рег. № 50627/16.07.2021г., акт № 200, том IX, с което
завещал на Т. П. Н. гореописания недвижим имот- офис с идентификатор 68134.1005.84.3.21
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, въз основа на което
последната се снабдила с констативен нотариален акт. Твърдят, че към момента на смъртта
си баща им притежавал 1/3 идеална част от нива с площ от 4356 кв.м., находяща се в м.
„***“ и представляваща имот с планоснимачен № 042145 по плана за земеразделяне на с.
***, общ. ***- поземлен имот с идентификатор 21556.42.145; 1/12 идеална част от овощна
градина с площ от 2325 кв.м., м. „***“, представляваща имот с планоснимачен № *** по
плана за земеразделяне на с. ***, общ. ***- поземлен имот с идентификатор 21556.71.135;
парични средства по банкова сметка в размер на 187.17 лева; 90 дружествени дяла с обща
номинална стойност от 4500.00 лева в „***“ ООД, както и 500 дружествени дяла с обща
номинална стойност от 5000.00 лева в „***- 2“ ЕООД. Поддържат въпреки това, че
разпореждайки се за след смъртта си с процесния офис, наследодателят накърнил запазената
част на всеки от тях от наследството му с по 2/9 части при съобразяване на броя на
1
наследниците по закон на починалия и общия размер на запазената им част съобразно
нормите на чл. 29 ЗН. С оглед на това претендират да бъде възстановена накърнената чрез
завещанието запазена част от наследството на баща им *** М. чрез намаляване на същото.
Претендират в тази връзка и съобразно изхода на делото по иска с правно основание чл. 30,
ал. 1 ЗН да бъде постановена и отмяната на констативния нотариален акт, с който
ответницата се е снабдила въз основа на съставеното в нейна полза завещание. Претендират
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че полученото от ищците след
смъртта на техния баща наследствено имущество, описано в исковата молба, надвишава
стойността на запазените им части, поради което с атакуваното завещателно разпореждане
не се е достигнало до накърняване на същите. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН ищците следва при
условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установят
извършване от общия им наследодател на атакуваното от тях разпореждане за след смъртта
му с процесния офис в полза на ответницата, приемане от ищците в качеството им на
призовани към наследяване наследници със запазена част на наследството на ***** М. по
опис, както и паричната стойност на наследствената маса на последния.
Установява се от надлежно приобщено като писмено доказателство удостоверение за
наследници изх. № 229/08.02.2022г. по описа на Столична ***, район „***“, на ***** М., че
същият е починал на 05.01.2021г. и е оставил като свои наследници по закон М. Г. С., В. Г.
М. и *** Г. М.- негови низходящи по права линия от първа степен.
Установява се от представеното от името на ищците решение № 20134824/08.06.2021г.,
постановено по гр. дело № 17369/2021г. по описа на СРС, 158 състав, че М. Г. С. и В. Г. М.-
призовани към наследяване наследници по закон на ***** М., са приели наследството на
последния по опис по реда на чл. 61, ал. 1 ЗН, поради което и доколкото в случая същите
упражняват потестативното си право да искат възстановяване на запазените си части от
наследството на своя баща спрямо лице, което не е негов наследник по закон, съдът приема
за установено осъществяването на предвидената в нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН
материалноправна предпоставка за основателност на претенцията.
Установява се от приобщения по делото заверен от нотариус ***, рег. № 40 по описа на
НК, препис на саморъчно завещание от 14.11.2016г. на ***** М., обявено с протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 14.05.2021г. и вписано в Службата по вписванията-
гр. София, с вх. рег. № 50627/16.07.2021г., че приживе ***** М. се е разпоредил в полза на
ответницата Т. П. Н. за след смъртта си с правото си на собственост върху следния
недвижим имот: офис, находящ се на партерния етаж в жилищната сграда на ул. „***“ № 24,
гр. София, район „***“, с площ от 54.79 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1005.84.3.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, одобрени със **** РД-18-108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо самостоятелния обект, от 14.12.2021г., с адрес на имота: гр.
София, ж. к. „***“, бл. 124, ет. 1, находящ се в сграда с идентификатор 68134.1005.84.3, при
съседни самостоятелни обекти с идентификатори, както следва: на същия етаж:
68134.1005.84.3.22, под обекта: няма, над обекта: 68134.1005.84.3.2, 68134.1005.84.3.3, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
земята, върху която е построена.
От представения с исковата молба Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по завещание № 105, том V, рег. № 9657, дело № 681 от 2021г., се
2
установява, че на 23.12.2021г. ответницата Т. П. Н. е призната за собственик на целия
завещан й недвижим имот именно на основание съставеното в нейна полза и обявено на
14.05.2021г. саморъчно завещание на ***** М..
Между страните не е спорно, а и се установява от приобщените като писмени
доказателства Договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот- земя
възстановена по ЗСПЗЗ, от 29.04.1999г. и от удостоверение за наследници с изх. № УН-
***/22.06.2022г. по описа на *** *** на М. Г. М.а, че в качеството си на наследник на
последната, наред със своите сестри *** и *** (респ. с децата на последната, наследили
своята баба по правилата на заместването- арг. чл. 10, ал. 1 ЗН), *** М. е придобил по 1/3
идеална част- арг. чл. 5, ал. 1 ЗН, от притежаваните от нея имоти, както следва:
1/ нива с площ от 4356 кв.м., находяща се в м. „***“ и представляваща имот с
планоснимачен № 042145 по плана за земеразделяне на с. ***, общ. ***- поземлен имот с
идентификатор 21556.42.145;
2/ 1/4 идеална част от овощна градина с площ от 2325 кв.м., м. „***“, представляваща
имот с планоснимачен № *** по плана за земеразделяне на с. ***, общ. ***- поземлен имот с
идентификатор 21556.71.135.
Следователно, по силата на така настъпилото наследствено правоприемство и при
липсата на други данни в тази насока, към датата на смъртта си- 05.01.2021г., ***** М. се е
легитимирал като собственик на 1/3 идеална част от нива с площ от 4356 кв.м., находяща се
в м. „***“ и представляваща имот с планоснимачен № 042145 по плана за земеразделяне на
с. ***, общ. ***- поземлен имот с идентификатор 21556.42.145, както и на 1/12 част от
овощна градина с площ от 2325 кв.м., м. „***“, представляваща имот с планоснимачен №
*** по плана за земеразделяне на с. ***, общ. ***- поземлен имот с идентификатор
21556.71.135.
Въз основа на представените по делото банково удостоверение с изх. № 57/07.05.2021г.
по описа на „***“ АД и решение № 20134824/08.06.2021г., постановено по гр. дело №
17369/2021г. по описа на СРС, 158 състав, с което е допунсато приемане по опис на
наследството на *** М. от ищците, се установява, че към момента на смъртта си последният
е разполагал с парични средства по банкова сметка, открита на негово име в посочената
банка, в размер на 187.17 лева.
Съгласно неоспореното заключение на допуснатата съдебно- оценителна експертиза,
извършена от вещото лице инж. А. Ц., което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът
намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани
отговори на възложените задачи, стойността на завещаното в полза на ответницата
търговско помещение към датата на откриване на наследството на ***** М.- 05.01.2021г.,
възлиза на сумата от 147 578.00 лева, на поземлен имот с идентификатор 21556.42.145 към
същата дата- на сумата от общо 16 900.00 лева, а на поземлен имот с идентификатор
21556.71.135 към релевантния за спора момент- на сумата от общо 13 740.00 лева.
А съгласно неоспореното заключение на съдебно- оценителната (счетоводна)
експертиза, извършената от вещото лице Л. Б., по отношение на чиято обективност и
правдивост, преценено по реда на чл. 202 ГПК, за съда не възниква съмнение, балансовата
стойност на притежаваните от ***** М. дружествени дялове в „***“ ООД и в „***- 2“ ЕООД
към края на месеца, в който е прекратено участието му в тези дружества поради смъртта му-
м. 01.2021г., възлиза на 0 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗН когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, а частта
от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя. А съгласно
нормата на чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените),
3
когато наследодателят не е оставил съпруг, при две и повече деца или низходящи от тях,
какъвто е настоящият случай, е 2/3 от имуществото на наследодателя.
Доколкото атакуваният от ищците по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН акт на разпореждане е
завещание на един недвижим имот, а същевременно се установи, че притежаваното от
наследодателя приживе, респ. към момента на смъртта му, имущество не се изчерпва със
същия, в случая се касае за частно завещателно разпореждане (т. нар. завет), поради което за
да се установи дали със същото е накърнена запазената част на всеки от ищците, следва да се
образува наследствена маса при спазване на поредността на действията, предвидени в
разпоредбата на чл. 31 ЗН и чл. 30, ал. 1, предл. последно ЗН.
В случая стойността на наследствената маса на ***** М., формирана от сбора на
стойностите на чистия актив в имуществото му, т. е. останалото неразпоредено такова, и на
завещания имот, възлиза на сумата от 154 543.17 лева, в т. ч. установените в заключението
на съдебно- оценителната експертиза стойности на завещания офис и на установените като
неразпоредени към момента на смъртта на *** М. идеални части от недвижими имоти, както
и на паричните средства, налични по банковата му сметка в „***“ АД.
По делото не се установява, а не се и твърди в наследственото имущество да са
съществували задължения, вземания за увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН,
както и приживе наследодателят да е извършвал дарствени разпореждания в чиято й да е
полза.
С оглед на това стойността на запазената част на всеки от ищците, възлизаща на по 2/9
части- по 1/3 част от общата запазена част от 2/3 съобразно обстоятелството, че наследници
по закон на *** М. са били единствено неговите три деца, следва да бъде определена въз
основа на общата стойност на всички активи, включени в наследствената маса- така, както
същите вече бяха установени, т. е. въз основа на сумата от 154 543.17 лева.
Така, стойността на запазената част и на ищцата М. Г. С., и на ищеца В. Г. М., възлиза
на сумата от по 34 342.93 лева.
Същевременно, стойността на ищуществото, което всеки от тях е получил с откриване
на наследството на общия им наследодател, от останалото към този момент неразпоредено
негово имущество, т. е. от т. нар. чист актив, възлиза на сумата от по 2321.72 лева.
Следователно, стойността на полученото от всеки от ищците от чистия актив е по-
ниска от размера на запазената част на всеки от тях, т. е. налице е превишаване на
разполагаемата част от наследството на *** М., а с това и накърняване на запазените части
на ищците като призовани към наследяване негови наследници по закон. За допълване на
запазените части на всеки от ищците е необходимо имущество на стойност от по 32 021.21
лева, формирана като разлика между стойността на запазената част на всеки от ищците, от
една страна, и стойността, която би получил всеки от тях от чистия актив.
По изложените фактически и правни съображения исковете с правно основание чл. 30,
ал. 1 ЗН се явяват основателни, което обосновава необходимост от извършване на преценка
относно начина на извършване на възстановяването на запазената част на всеки от ищците
от завещаната конкретна недвижима вещ.
По правило възстановяването се извършва в натура по правилата на чл. 32 – чл. 35 ЗН
в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните разпореждания или
чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл. 36 ЗН. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗН
когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да
се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността
на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от ¼
разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният
получават стойността на разполагаемата част /изр. 1/, а ако не е надвишена заветникът или
надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по
4
време на намаляването /изр. 2/. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗН когато заветникът или надареният е
наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не
надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. Указаният в
цитираните норми начин на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завет или
дарение – чрез връщане на имота в наследството и заплащане от страна на наследника на
стойността на разполагаемата част, може да намери приложение само в две хипотези: при
един наследник с право на запазена част или ако всички наследници с право на запазена част
са предявили искане за възстановяването й в един процес – в този смисъл решение № 93 от
15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ВКС, ІІ г. о; решение № 34 от 26.02.2015 г. по гр. д. №
6256/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., съгласно които ако някой от наследниците с право на запазена
част, участващ в производството, не е поискал възстановяването и заветникът или
надареният не е поискал или не са налице условията да задържи имота, както и когато по
делото не участва наследник със запазена част или когато предмет на завета или
дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването се извършва чрез
отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на
запазената част на наследника или наследниците, поискали възстановяването.
С оглед на така цитираните норми и практиката на ВКС по тяхното приложение и при
съобразяване на обстоятелството, че в случая искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН са
предявили двама от общо трима наследници със запазена част, намаляването на процесното
завещателно разпореждане следва да бъде извършено в цифрова величина, съответна на
сумата, с която бе установено да е накърнена запазената част на всеки от ищците- 32 021.21
лева, а възстановяването на запазената на част на всеки от тях следва да бъде извършено
чрез отделяне на идеална част от имота, която при съобразяване на стойността, с която е
накърнена запазената част на всеки от ищците, възлиза общо на 64 042.42/147 578 или по
32 021.21/147 578 идеални части в полза на всеки от наследниците, предявили
разглеждания конститутивен иск.
Съгласно съдържащите се в мотивите на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, разяснения, „издаването на констативен нотариален
акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота,
каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл.
586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал.
1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл.
587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно
принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз
основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като
резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК
/както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите
лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота.
В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността
на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2,
пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу
титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост.
Обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното право
на собственост се признава в класическата юриспруденция и в съдебната практика по
отменения Закон за гражданското съдопроизводство /ЗГС/, според които за оборването на
тази доказателствена сила е необходимо пълно обратно доказване. Да се отрече
5
доказателствената сила на констативния нотариален акт означава да се обезсмисли това
специално уредено производство и резултатът от него.
Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на
собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на
свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за
да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е
бил или е престанал да бъде собственик.
При съобразяване на така изложеното от правна страна относно същността на
производството по издаване на констативен нотариален акт и правното действие на същия и
съобразно заявеното от ищците искане в този смисъл, с настоящия съдебен акт издаденият в
полза на Т. П. Н. Нотариален акт от 23.12.2021г. за собственост върху недвижим имот,
придобит по завещание № 105, том V, рег. № 9657, дело № 681 от 2021г., следва да бъде
изменен по отношение на притежаваната от ответницата идеална част от имота, предмет на
акта, а именно: офис, находящ се на партерния етаж в жилищната сграда на ул. „***“ № 24,
гр. София, район „***“, с площ от 54.79 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1005.84.3.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, като бъде съобразена в тази връзка установената по исковете с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН идеална част от същия, с която следва да бъде извършено възстановяването на
запазените части на ищците чрез намаляване на процесното завещателно разпореждане.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищците.
На първо място следва да се изясни, че съдът намира за основателно заявеното от
името на ответницата в проведеното на 10.04.2024г. открито съдебно заседание възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните от името на всеки от ищците
адвокатски възнаграждения, като съобрази при преценката си в тази връзка липсата на
фактическа и/или правна сложност на производството, в хода на което между страните не е
съществувал спор по релевантните за предмета на делото фактически въпроси и
разглеждането на което е приключило в две открити съдебни заседания, във всяко от които е
изслушано по едно експертно заключение- и двете, приети без възражанения и без
поставяне на допълнителни въпроси от страните. Поради това и доколкото в случая се касае
за неоценяеми искове, настоящият съдебен състав намира, че размерът на възнаграждението
за един адвокат, който следва да бъде присъден в полза на всеки от ищците, следва да бъде
минималният, предвиден в нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата от 1000.00 лева.
С оглед на това и на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на М. Г. С. следва
да бъде присъдена сумата от общо 2380.00 лева, включваща държавна такса за разлеждане на
исковете, депозити за възнаграждения на вещите лица, както и адвокатски хонорар в
минимален размер, за които по делото са представени доказателства да са реално заплатени
от ищцата.
Съобразно изричното му искане в този смисъл, обективирано и индивидуализирано в
представения в последното по делото открито съдебно заседание списък на разноските по
чл. 80 ГПК, и приетото за основателно възражение за прекомерност на претендираното от
него адвокатско възнаграждение, в полза на ищеца В. М. следва да бъде присъдена сумата от
1000.00 лева- адвокатски хонорар за настоящото производство.
Сторените от ответницата разноски следва да останат за нейна сметка- така, както са
извършени.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НЯМАЛЯВА по предявения от М. Г. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН завещателно разпореждане, извършено от ***** М., ЕГН **********, починал
на 05.01.2021г., със саморъчно завещание от 14.11.2016г., с което ***** М., ЕГН **********,
се е разпоредил за след смъртта си в полза на Т. П. Н., ЕГН **********, със следния
недвижим имот: офис, находящ се на партерния етаж в жилищната сграда на ул. „***“ № 24,
гр. София, район „***“, с площ от 54.79 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1005.84.3.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, одобрени със **** РД-18-108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо самостоятелния обект, от 14.12.2021г., с адрес на имота: гр.
София, ж. к. „***“, бл. 124, ет. 1, находящ се в сграда с идентификатор 68134.1005.84.3, при
съседни самостоятелни обекти с идентификатори, както следва: на същия етаж:
68134.1005.84.3.22, под обекта: няма, над обекта: 68134.1005.84.3.2, 68134.1005.84.3.3, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
земята, върху която е построена, със сумата от 32 021.21 лева, като ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на М. Г. С., ЕГН **********, от наследството на ***** М., ЕГН **********,
починал на 05.01.2021г., с 32 021.21/147 578 идеални части от описания недвижим имот.
НЯМАЛЯВА по предявения от В. Г. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН завещателно разпореждане, извършено от ***** М., ЕГН **********, починал
на 05.01.2021г., със саморъчно завещание от 14.11.2016г., с което ***** М., ЕГН **********,
се е разпоредил за след смъртта си в полза на Т. П. Н., ЕГН **********, със следния
недвижим имот: офис, находящ се на партерния етаж в жилищната сграда на ул. „***“ № 24,
гр. София, район „***“, с площ от 54.79 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1005.84.3.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, одобрени със **** РД-18-108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо самостоятелния обект, от 14.12.2021г., с адрес на имота: гр.
София, ж. к. „***“, бл. 124, ет. 1, находящ се в сграда с идентификатор 68134.1005.84.3, при
съседни самостоятелни обекти с идентификатори, както следва: на същия етаж:
68134.1005.84.3.22, под обекта: няма, над обекта: 68134.1005.84.3.2, 68134.1005.84.3.3, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
земята, върху която е построена, със сумата от 32 021.21 лева, като ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на В. Г. М., ЕГН **********, от наследството на ***** М., ЕГН **********,
починал на 05.01.2021г., с 32 021.21/147 578 идеални части от описания недвижим имот.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт от 23.12.2021г. за
собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 105, том V, рег. № 9657, дело
№ 681 от 2021г. по описа на нотариус Димо Желязков, рег. № 101 на НК, в частта относно
обема на признатото в полза на Т. П. Н., ЕГН **********, право на собственост върху
следния недвижим имот: офис, находящ се на партерния етаж в жилищната сграда на ул.
„***“ № 24, гр. София, район „***“, с площ от 54.79 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1005.84.3.21 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със **** РД-18-108/13.12.2016г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект, от 14.12.2021г., с
адрес на имота: гр. София, ж. к. „***“, бл. 124, ет. 1, находящ се в сграда с идентификатор
68134.1005.84.3, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори, както следва: на
същия етаж: 68134.1005.84.3.22, под обекта: няма, над обекта: 68134.1005.84.3.2,
68134.1005.84.3.3, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху земята, върху която е построена, като нотариалният акт следва да се
7
счита издаден, респ. Т. П. Н., ЕГН **********, следва да се счита призната за собственик на
83 535.58/147 578 идеални части от имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. П. Н., ЕГН **********, да заплати на М.
Г. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2380.00 лева- разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. П. Н., ЕГН **********, да заплати на В. Г.
М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000.00 лева- разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8