Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.П.,04.12.2012г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в публично
заседание проведено на осми ноември през две хиляди и дванадесета година в
състав:
Председател:ИВАНКА
ИЛИНОВА
При секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№3773 по описа на съда за 2011г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.215 от КТ,чл.128
от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба на Д.А.П.,ЕГН-**********
*** против ответниците
„М.Д.Н.“ ООД гр.П.,ул.Г. Г.“
№12,ЕИК-*********,представлявано от управителя М.Н.З. и Д.М.З.-заедно
и поотделно и
„Ф.-2010“ ЕООД гр.П.,ул.“Ц. С.“ №.,ет..,офис 102,ЕИК –
*********,представлявано от управителя
А.Е.М. се твърди,че
бил в трудовоправни отношения с всеки един от двамата ответници,по силата на
които престирал работна сила изпълнявайки длъжността
шофьор международни превози.Твърди,че бил в служебна командировка в Европейския
съюз през периода от 17.08.2009г.до 15.03.2011г.общо в размер на 439 дни. Твърди,че документацията била във фирмите и по тази причина не може да
конкретизира на кои дати за кой от двамата ответници е работил и на името на
коя от фирмите е оформен превоза.Твърди,че превозите били извършване с лиценза
на първия ответник. Твърди,че на основание чл.31 от
Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина в сила от
01.07.2004г.му се дължи обезщетение в размер на 27 евро на ден при единична
езда или общо – 11853,00 евро.Счита ,че двамата ответника са задължени да
заплатят горната сума при условията на солидарност на основание чл.123 ал.4 т.2
от КТ.Солидарността произтичала от факта,че двете дружества се договорили да
извършват международни превози с лиценза на едното от тях.В приложение към
исковата молба са посочени датите и дестинациите на извършените превози като
информацията е извлечена въз основа на записите от личната дигитална карта на
ищеца.
Предявен на гореизложеното
основание е иск за осъждане на двамата ответници да заплатят солидарно
обезщетение в полза на ищеца за командироването му да извършва превози в страни на Европейския
съюз през периода от 17.08.2009г.до 15.03.2011г.общо 439 дни в размер на
11853,00 евро,или по 27 евро на ден,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на предявяване на иска – 19.09.2011г.до
окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност,в
случай,че не може да докаже твърденията
си за наличие на основание за ангажиране на солидарната отговорност на
ответниците ,да осъди всеки един от тях както следва: „М.Д.Н.“ ООД гр.П. да заплати обезщетение в полза на ищеца за
командироването му да извършва превози в
страни на Европейския съюз през периода от 17.08.2009г.до 04.11.2010г.общо 327
дни в размер на 8829,00 евро,или по 27 евро на ден,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от датата на предявяване на иска – 19.09.2011г.до
окончателното изплащане на сумата и „Ф.-2010“
ЕООД гр.П. да заплати обезщетение в
полза на ищеца за командироването му да
извършва превози в страни на Европейския съюз през периода от 04.11.2010г.до
15.03.2011г. общо 112 дни в размер на 3024,00 евро,или по 27 евро на ден,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска –
19.09.2011г.до окончателното изплащане на сумата.
Освен това ищецът твърди в
исковата си молба,че ответникът „Ф.-2010“ ООД не е изплатил трудово
възнаграждение за целия период на работа ,а именно от 04.11.2010г.до
15.03.2011г.или общо в размер на 1210,00 лв.при месечно БТВ в размер на 350,00
лв.Предвид това съдът е сезиран с искане за осъждане на дружеството ответник да
заплати неизплатено БТВ в полза на ищеца в размер на 1210,00 лв.за периода от
04.11.2010г.до 15.03.2011г. ,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на предявяване на иска – 19.09.2011г.до
окончателното изплащане на сумата.
Представени са писмени
доказателства.Формулирани са доказателствени искания.
В отговора на исковата молба
двамата ответници оспорват предявените искове по чл.215 от КТ и по чл.128 от КТ.Твърдят ,че трудовите правоотношения между ищеца и ответника „М.Д.Н.“ ООД гр.П. са прекратени по взаимно съгласие
на страните,считано от 04.11.2010г.като всички финансови отношения
предварително са били уредени и на ищеца са били изплатени суми в евро на обща
стойност 12690,00 евро,които представлявали „командировъчни плащания“
подробно конкретизирани по дати и размер
.Същите обстоятелства са изложени и от ответника „Ф.-2010“ ООД,а именно ,че
трудовия договор с ищеца е прекратен като преди това му били изплатени
трудовите възнаграждения и командировъчни обезщетения.Твърди се,че на ищеца е
плащано и чрез дебитна карта издадена от „П.“ Г. на името на Н.З..Чрез тази
карта ищецът бил получил общо сума в
размер на 3840,00 евро като всеки един превод е индивидуализиран по дата и
размер.
Представени са писмени
доказателства.
Като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе съдът прие следното:
В хода на производството по
делото след извършена служебна проверка
в Търговския регистър съдът е констатирал ,че е настъпила промяна в правноорганизационната
форма на ответника "М.Д.Н." ООД ,
ЕИК – *********.Вследствие приемане на нов съдружник,който е изкупил
дружествените дялове на досегашните съдружници М.Н.З. и Д.М.З. и същите са били
освободени като такива ,е вписано ЕООД с промяна на седалището и адреса на
управление и нов управител и представляващ,а именно едноличния собственик на
капитала С.В.С..
С
оглед на това дружеството
"М.Д.Н." ООД , ЕИК – *********,Седалище и адрес на
управление:гр.П.,ул."Г.Г. " No
12,представлявано от двамата управители М.Н.З. и Д.М.З. е било заличено като ответник
по делото и на негово място е конституиран като ответник по делото неговия
правоприемник на основание чл.261 ал.1 предл.последно от ТЗ : "М.Д.Н." ЕООД ,
ЕИК – *********,Седалище и адрес на управление:гр. П.,"Р. Д." No 2, ет. 1, представлявано от Управителя С.В.С. .
По делото
не се спори,а се установява от събраните писмени доказателства,че ищецът е
работил като международен шофьор по силата на трудов договор сключен с ответника "М.Д.Н." ЕООД ,
ЕИК – ********* на 13.08.2009г.като трудовото правоотношение е
възникнало на същата дата.Трудовият договор е представен от ответника по искане
на ищеца и приобщен от съда към
доказателствения материал по делото.Не е оспорено твърдението на
ответника-работодател,че трудовия договор е прекратен на 04.11.2010г.по взаимно
съгласие на страните,поради което съдът приема тази факт за установен по
безспорен е категоричен начин.
Ищецът
представя приложен към исковата молба трудов договор сключен с ответника „Ф.-2010“
ООД на 04.11.2010г.Не се спори ,че
страните са били обвързани от действието на трудовия договор до 15.03.2011г.
Ответниците
представят като писмени доказателства по делото заповеди за командировка и
приложени към тях валутни авансови отчети.
Същите както и останалите
доказателства събрани в хода на производството по делото са били обект на
анализ и обсъждане от вещото лице М.Л.,назначена от съда във връзка с
допуснатата по искане на ищеца съдебно икономическа експертиза.Вещото лице е
извършило проверка и на разплащателни ведомости,трудови досиета,платежни
документи,и др.предоставени от ответните
дружества на място в офисите им.
Вещото лице в заключението
си,което съдът цени и кредитира като доказателство по делото като компетентно
изготвено и неоспорено от страните по делото, поддържа че проверените документи
предоставени от ответника „Ф.-2010“ ООД съдържат всички задължителни реквизити
на първични счетоводни документи и в този смисъл са редовни от външна
страна.Установява,че за м.ноември 2010г.и м.декември 2010г.ищеца е получил
начисленото му БТВ след направени удръжки
по него.Размера на БТВ –начислено
и изплатено на ищеца ,е било
съответно:323,86лв.и 375,00 лв.За м.януари 2011г.,м.февруари 2011г.и м.март
2011г.има начислено БТВ в размери :396,00 лв.,396,00 лв.и 144,00 лв.Вещото лице
установява,че липсва подпис на получател във ведомостта за съответните месеци.
По отношение на претенцията на
ищеца спрямо ответника „Ф.-2010“ ООД за заплащане на обезщетения за
командировка вещото лице установява,че ответника е издал пет броя заповеди за
командировка и към всяка една от тях има приложен обобщен валутен авансов
отчет,ръкописен отчет на шофьора извършил курса за извършените служебни разходи
и получени суми като в документа има текст на гръцки и на български език без
подпис на съставителя.От изготвената от вещото лице справка се установява,че
съгласно командировъчните заповеди за периода от 04.11.2009г.до
15.03.2011г.ищецът е бил в задгранична командировка в продължение на 112 дни,за
които работодателят е начислил дневно в размер на 4199,00 евро.Признати са
служебни разходи в размер на 24068,49 евро и са получени от ищеца 28640,00 евро,т.е.в
повече с 372,51 евро.Вещото лице установява,че получените суми в колона 9 са
тези ,с които ищецът е разполагал като името на лицето предало суми на шофьора
е посочено от Управителя на дружеството при изготвяне на експертизата.Няма
отбелязване на основанието за превода от 750 евро на 05.01.2011г.от Пиреус Банк на името на К. П.съпруга
на ищеца.Липсват и данни за наредителя по този банков
превод.Вещото лице установява ,че за 2010г.липсват вторични счетоводни регистри
и отчети,поради което не може да бъде проследено осчетоводяването на визираните
в заключението операции.
По отношение на претенцията на
ищеца спрямо ответника "М.Д.Н."
ЕООД за заплащане на обезщетения за
командировка вещото лице установява,че ответника е издал 49 броя заповеди за
командировка и към всяка една от тях има приложен обобщен валутен авансов
отчет.От изготвената от вещото лице справка се установява,че съгласно
командировъчните заповеди за периода от 15.08.2009г.до 04.11.2010г.ищецът е бил
в задгранична командировка в продължение на 265 дни,за които работодателят е
начислил дневно командировъчно обезщетение в размер на 13780,00 евро.Признати
са служебни разходи в размер на 46270,10 евро и са получени от ищеца 59938,30
евро,т.е.111,80 евро по-малко.Вещото лице установява плащанията извършени от
ответното дружество.Установява плащане на 4568,30 евро преведени на К. П.-съпруга
на ищеца,чрез Пиреус Банк /на 23.12.2009г.-2567,30 евро,на
03.05.2010г.-1000,00 евро и на 04.06.2010г.-1000,00 евро/ като в преводите няма
отразено основанието за плащането.Платени са 13991,00 евро по системата Уестърн
Юнион с получател Д.П. .Преводите са извършени на
девет пъти за периода от 08.03.2010г.до 13.08.2010г.,или за пет месеца.Вещото
лице установява,че 41380,00 евро са предадени в брой с РКО на Никола З. с отбелязване
„за Д.П.“ и с посочено основание вписано във всеки един от ордерите в
колона 12 от справката изготвена от вещото лице в табличен вид.Ордерите като
първични счетоводни документи по смисъла на чл.17 от ЗСч съдържат необходимите
реквизити .Видно от съдържанието на информацията находяща се в колона 12 от
справката на вещото лице сумите получени от Николас З. в брой са за извършване
на транспорт,за служебни разходи ,за командировки,доплащане на
командировки,служебни разходи и командировки.Вещото лице не е установило каква
е конкретната сума само за командировки и има ли съставени документи за
предаването й от получателя по РКО на ищеца.
Вещото лице
установява ,че за 2010г.липсват вторични счетоводни регистри и отчети,поради
което не може да бъде проследено осчетоводяването на визираните в заключението
операции,а в счетоводните справки за 2009г.е отразено осчетоводяването на всяка
една от издадените командировъчни заповеди
с дебитиране на сметка 609-разходи за
командировки и кредитиране на сметка 502 –каса във валута за изплатени
командировъчни като признатите служебни разходи по валутни финансови отчети са
отнесени по предназначението им в сметки за разходи за материали,външни услуги
и др.
Разпитана като свидетел по делото
е съпругата на ищеца – К. П..Същата установява,че по молба на съпруга си
открила картова сметка и му предала картата в самото начало на 2010г.Свидетелката
най-общо установява,че по картата имало внасяне и теглене на суми.
Разпитан е св.Х. С.,посочен от
ответниците,гръцки гражданин,шофьор и в двете дружества.Свидетелят говори за
дебитна карта,която ищецът имал издадена от „Ф.-2010“ ООД и каквато имали
всички шофьори,за да им бъдат превеждани средства за командировъчни,разходи и
др.Свидетелят установява,че на знае на чие име е била издадена тази карта –
дали на името на ищеца или на името на фирмата.Предал на ищеца 500,00 евро по
заповед на „Ф.-2010“ ООД когато ищецът приключил работата си за дружеството и
предал картата,но не знае за какво били тези пари дали за командировъчни или за
други разходи.
Разпитан е св.Х. С.,посочен от
ответниците,гръцки гражданин,сина на М.З.-управител на „М.Д.Н.“ ООД.Същият
установява,че плащанията от дружеството били извършвани чрез него като той
изпращал пари в Италия на всеки един от шофьорите поотделно или на Х.С.,който
отговарял за всички шофьори,който им ги предавал.Това били пари за
покриване разходите по курса.Отчетите за
курсовете били изготвяни от шофьорите чрез попълване на готова бланка и били
изпращани в Гърция.Неотчетените разходи били приспадани от дължимите пари за
командировъчни.Плащанията ставали и по карта в Уестърн Юнион
.
По искане на ищцовата
страна е допусната съдебно техническа експертиза за прочит и анализ на записите
в дигиталната карта от тахографа на ищеца от
управлявания от него товарен автомобил.Видно от заключението на в.л.инж.В.М.
се установява,че за първата част от
периода от
Във връзка с откритото по искане
на ищеца производство по оспорване съдържанието и автентичността на
представените от ответниците по делото финансови отчети е допусната съдебно графологична експертиза.от заключението на същата,което
съдът цени и кредитира като доказателство по делото се установява,че ищецът е
изписал ръкописния текст във представените като доказателство по делото валутно
финансови отчети с изключение на отчета находящ се на лист 306 от делото като вещото лице е индивидуализирало отчетите
с номера съответстващи на номера на листа от делото и дата вземане на ремаркето
отбелязана в горната дясна част на страницата.
С оглед на приетото за установено
от фактическа страна и изложено по-горе от правна страна съдът приема,следното.
На първо място не съществуват
основания за ангажиране на отговорността на двете дружества при условията на
солидарност.Правопораждащите имуществената
отговорност на ответниците факти са различни
и това е видно както от доказателствата
събрани в хода на производството по делото,а този извод се налага и от
изложените в исковата молба твърдения.Твърди се и се установява,че ищецът е бил
в трудовоправни отношения с всяко едно от двете дружества в различни периоди от
време.По времето на действие на трудовите договори е изпълнявал трудовите си
задължения към отделните работодатели и е извършвал международни превози на
товари.При това положение претенцията за заплащане на обезщетение за командировка
на основание чл.215 от КТ следва да бъде насочена срещу конкретния
работодател.Без никакво правно значение за имуществените претенции на ищеца на
посоченото законово основание са изложените от него обстоятелства,че между
двете дружества имало връзка и че само едното от тях имало лиценз за извършване
на международни превози,а другото осъществявайки дейността си използвало този
чужд лиценз. В разпоредбата на чл. 357 КТ е
дадено легално определение на трудовите спорове - трудови са споровете между
работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по
изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.
От това определение следва, че страни по трудовите спорове са работникът или
служителят от една страна и работодателят от друга по индивидуално трудово
правоотношение. В разглеждания случай са налице две самостоятелни и независими
едно от друго трудови правоотношения.Претенциите на ищеца са в резултат на
изпълнение на права и задължения по трудов договор и ответници по делото са
работодателите по всеки един от трудовите договори.Само по изложените дотук
правни съображения иска за осъждане на двете дружества да заплатят солидарно
сумата 11853,00 евро представлявящи неизплатено
обезщетение за командировка в продължение на 439 дни за периода от
17.08.2009г.до 15.03.2011г.се явява неоснователен и като такъв ще следва да
бъде отхвърлен.
При това положение съдът ще
следва да разгледа и се произнесе по основателността на всеки един от
предявените обективно и субективно съединени искове при условията на
евентуалност за заплащане на неизплатени командировъчни обезщетения за
конкретните периоди от време против съответния работодател .
В тази връзка съдът приема,че в отговора на
исковата молба двамата ответници не оспорват изложените в исковата молба
обстоятелства,че ищецът е работил в дружествата като шофьор и е извършвал
международни курсове с тежкотоварен автомобил в страни на Европейския съюз като
не оспорват както посочените дестинации и продължителността на
командировките,така и размера на претендираното
дневно командировъчно обезщетение.Оспорването се свежда до твърдението на ответниците ,че претендираните суми са изплатени по посочените начини.
Ответникът М.Д.Н. ЕООД излага
твърдения,че сумите са изплатени чрез плащания по системата Уестърн Юнион,изплащане на суми чрез И. Д.-служител на дружеството
с РКО.
Ответникът „Ф.-2010“ ООД излага
твърдения,че ищецът е получил 600 евро
от М.З. чрез преводачката А.К.,а други суми са му изплащани чрез преводи
по дебитна карта издадена от „ПРОБАНК“ Гърция на името на Н.З. както и чрез шофьора Х.С..
Съгласно чл. 215 КТ при
командироване работникът или служителят има право на дневни и квартирни пари
при условия и размери, определени от Министерския съвет.В случая предявените
претенции касаят неизплатени дневни пари.Съдът счита ,че при възникналия между
страните спор следва да намери приложение Наредбата за служебните командировки
на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на
товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/.Действително няма данни ответните дружества, да
са поделения на Министерството на транспорта,но съгласно § 1 от З. разпоредби
на НСКШСЧМАПТП, тя се прилага от всички стопански организации, които имат
собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози.Тези
обстоятелства съдът приема за установени
и по отношение на двамата ответници-видно от приложената по делото
справка издадена от МВР,ОД на МВР П. изпратена в съда с писмо от 27.10.2011г.за регистрирани автомобили
тяхна собственост.Съгласно чл.8 от Наредбата
размерът на командировъчните пари е увеличен така: "На шофьорите и
стюардесите,извършващи международни превози на товари и пътници,се изплаща
единна ставка в размер на 35 щ. д. на ден - за единична езда и 27,50 щ. д. на
ден-при двойна езда или тяхната равностойност в друга конвертируема
валута". Този размер е увеличен с изменение на чл.8 от 04.12.1996г.Ищецът
претендира по 27 евро на ден ,което се равнява приблизително на 35 щатски
долара при единична езда,като размера на претендираното
дневно командировъчно обезщетение не е оспорен от ответната страна нито е
оспорен факта,че ищецът е управлявал повереното му МПС сам.
При това положение съдът досежно иска предявен против „М.Д.Н.“ ЕООД приема въз
основа на заключението на в.л.Л.-неоспорено от
страните по делото,че ищецът е бил задгранична командировка в продължение на
265 дни през периода от 15.08.2009г.до 04.11.2010г.В.л.инж.М. установява,че
през този период съществуват 207 броя тахошайби
,което не променя горния извод на съда,тъй като тахошайба
не се създава и записва когато автомобила не е в движение или когато има
изтриване на информация с цел записване на нова и актуална такава.Заключението
на в.л.Л. е изготвено и кореспондира както с издадените от работодателя командировъчни
заповеди при условията на чл.3 от НСКШСЧМАПТП,така и с издадените валутни
финансови отчети.При това положение съдът приема,че ищецът е бил командирован
от ответното дружество именно в
продължение на 265 дни през визирания в исковата молба период.Видно от
финансовите отчети работодателят и определял дневно командировъчно обезщетение
в размер на 52 евро.Размера на обезщетението дължимо от работодателя може да
бъде в по-висок ,но не и в по-нисък размер от визираното в разпоредбата на чл.8
от НСКШСЧМАПТП.В случая ищецът претендира по 27 евро на ден.За 265 дни
дължимата сума възлиза на 7155 евро.
При това положение и предвид изтъкнатото от ответника
основание,на което оспорва предявения иск в негова тежест бе да ангажира
убедителни доказателства за плащане на горната сума.Съдът приема,че такива
доказателства не са представени по делото.
Ответникът М.Д.Н.
ЕООД излага твърдения,че сумите са изплатени чрез плащания по системата Уестърн
Юнион и чрез И.Д.-служител на дружеството с РКО.Вещото
лице обаче установява,че на ищеца са
признати служебни разходи в размер на
46270,10 евро и са получени от него 59938,30 евро,в т.ч. 13780,00 евро за командировъчни като
плащанията извършени от ответното дружество в размер на 4568,30 евро преведени на К. П.-съпруга на
ищеца,чрез Пиреус Банк /на 23.12.2009г.-2567,30 евро,на
03.05.2010г.-1000,00 евро и на 04.06.2010г.-1000,00 евро/ като в преводите няма
отразено основанието за плащането, 13991,00 евро по системата Уестърн Юнион с получател Д.П.
на девет пъти за периода от 08.03.2010г.до 13.08.2010г.,или за пет
месеца.Вещото лице установява,че 41380,00 евро са предадени в брой с РКО на
Никола З. с отбелязване „за Д.П.“ и с
посочено основание вписано във всеки един от ордерите в колона 12 от справката
изготвена от вещото лице в табличен вид.Ордерите като първични счетоводни
документи по смисъла на чл.17 от ЗСч съдържат необходимите реквизити.Същите не
са представеникато доказателство по делото.Видно от
съдържанието на информацията находяща се в колона 12 от справката на вещото
лице сумите получени от Николас З. в брой са за извършване на транспорт,за
служебни разходи,за командировки,доплащане на командировки,служебни разходи и
командировки.Вещото лице не е установило каква е конкретната сума само за
командировки и има ли съставени документи за предаването й от получателя по РКО
на ищеца.Съдът приема,че липсват доказателства ,въз основа на които да се
направи категоричен извод,че процесната дължимата
сума е платена от ответника на ищеца,а още по-малко именно като командировъчни пари.Не са
съставени съответните счетоводни документи отразяващи плащане в полза на ищеца
срещу положен от него подпис за получател или на упълномощено от него лице на
суми с посочено основание на за плащането – командировъчни с посочен конкретен
размер и съответна командировка ,за която плащането се отнася.От установените
плащания не може да се направи такъв извод-част от сумата е изплатена на
съпругата на ищеца неясно на какво основание,част от сумата е изплатена на
трето лице на няколко основания и без данни да е предадена на ищеца,част от
сумата е преведена на ищеца по системата Уестърн Юнион
без посочване на основанието за плащането ,поради което предвид размера на тази
сума от 13991,00 евро и периода на
преводите от 08.03.2010г.до 13.08.2010г.,или за пет месеца,съдът не може да
приеме,че с нея са изплатени всички командировъчни за предходния и последващия
период ,а именно от 17.08.2009г.до 04.11.2010г. В Определение № 104 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 960/2011 г., IV г.
о., ГК , а и с решение № 141/2010 г. по гр. д. № 2715/2008 на ВКС IV ГО по реда
на чл. 290 ГПК е изяснено, че получаването на трудово възнаграждения от
работника,а съдът приема,че това се отнася и до всички други плащания
произтичащи от изпълнение на трудов
договор,се доказва с подпис на получилия ги работник или служител било
то във ведомостта, или срещу разписка.В случая няма положени подписи на ищеца в
счетоводен документ,който да доказва плащане. Чл. 5 Закона
за Счетоводството изисква счетоводството да се осъществява при спазване
на точно регламентирани принципи, един от които е документалната обоснованост
на стопанските операции. Документална обоснованост по смисъла на чл. 5, т. 11
ЗС е документирането на всяка стопанска операция чрез счетоводни документи,
отговарящи на посочените в чл. 8, ал. 1 ЗС реквизити - § 4а, ал. 7 от ДР на ЗС
. Спазването на посочения принцип е основание за признаване на извършената
стопанска операция, като същата трябва да бъде отразена в счетоводството на
ДЗЛ, съгласно чл. 8, ал. 3 ЗС. В тази връзка и на основание чл. 8, ал. 4 ЗС е
утвърден Албум на първичните счетоводни документи. В случая ответника не само
не представя съставени счетоводни документи носещи подписа на ищеца като
получател,но и вещото лице установява ,че липсват вторични счетоводни регистри
и отчето за 2009г.,поради което осчетоводяването на финансовите операции не
може да бъде проследено.Плащанията описани от вещото лице в експертизата са
отразени на база информация получена от Управителя на „М.Д.Н“ ООД.
Ето защо съдът приема,че
предявения иск против М.Д.Н. ЕООД е
частично основателен до размера от 7155 евро представляващи обезщетение за
командироване в продължение на 265 дни по 27 евро на ден за периода от
17.08.2009г.до 04.11.2010г.За разликата до 8829 евро иска е неоснователен ,тъй
като не се установи ищецът да е бил в командировка в продължение на 329 дни и
следва да бъде отхвърлен за сумата от 1674 евро.
По същите съображения свързани с
липса на доказателства за извършено правно валидно плащане се явява изцяло основателен
предявения иск против „Ф.-2010“ ООД.От заключението на вещото лице Л. се
установява,че съгласно командировъчните заповеди за периода от 04.11.2009г.до
15.03.2011г.ищецът е бил в задгранична командировка в продължение на 112 дни.В
тази част заключението на в.л.икономист кореспондира със заключението на в.л.инж.М.,който
установява,че съхранените в дигиталната карта записи за дневната активност на
шофьора по дати и часове в денонощието са 319.От тях съдът с оглед приложението
–разпечатка изготвено от експерта,съдът приема,че 207 са за периода,през който
ищецът е работил при първия ответник М.Д.Н.“ ЕООД и 112 за втория ответник „Ф.-2010“
ООД.Толкова са дните ,за които работодателят е съставил обобщени авансови
валутни отчети и е начислено командировъчно
обезщетение в размер на 4199,00 евро.Признати са служебни разходи в размер на
24068,49 евро и са получени от ищеца 28640,00 евро по данни от Управителя на дружеството дадени при изготвяне
на експертизата.Няма отбелязване на основанието за превода от 750 евро на
05.01.2011г.от Пиреус Банк
на името на К. П.-съпруга на ищеца.Липсват и данни за наредителя
по този банков превод.Липсват данни за плащания извършени чрез дебитна карта издадена от ПРОБАНК каквито
твърдения излага ответника. Свидетеля на ответната страна установява,че ищецът
е имал карта,която е предал на работодателя при прекратяване на трудовия
договор,но не е изяснено в хода на производството по делото какви суми са му
превеждани по тази карта и дали има счетоводно отразяване на основанието за
евентуалните преводи.Свидетелят установява,че той лично предал на ищеца 500
евро по поръчение на работодателя,но не може да е категоричен за какво била
предназначена сумата – за командировъчни или за други разходи.При това
положение съдът при липса на убедителни доказателства за плащане счита,че
ответника следва да бъде осъден да заплати по 27 евро за 112 дни командировка
,или исковата сума в размер на 3024 евро.
Частично основателен се явява
иска предявен против ответника „Ф.-2010“ ООД за заплащане на неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 04.11.2010г.до 15.03.2011г. общо в размер
на 1210,00 лв.Вещото лице установява,че за м.ноември 2010г.и м.декември
2010г.ищеца е получил начисленото му БТВ след направени удръжки по него.За м.януари 2011г.,м.февруари 2011г.и
м.март 2011г.има начислено БТВ в размери :396,00 лв.,396,00 лв.и 144,00
лв.Вещото лице установява,че липсва подпис на получател във ведомостта за
съответните месеци.При това положение съдът приема,че предявения иск за
заплащане на неизплатено БТВ намиращ правното си основание в разпоредбата на
чл.128 ал.1 т.2 от КТ,е частично основателен.Установи се,че ответника е
начислил и не е изплатил БТВ на ищеца за м.януари,м.февруари и м.март
2011г.общо в размер на 936,00 лв.Ответника следва да бъде осъден да заплати процесната сума ведно със законната лихва,считано от
19.09.2011г.до окончателното й изпащане.За разликата до 1210,00лв.или за сумата
274,00 лв.иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Страните претендират разноски по
делото.Ищецът е сторил разноски във връзка с изплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лв.,от които съдът като прецени ,че цената
на иска против МДН е 17314,55 лв.,а против Ф.-2010 е
7140,37 лв.пропорционално приема,че против първия ответник ищецът е
направил разноски в размер на 708,05 лв.
,а против втория- в размер на 291,95 лв. Ответникът „М.Д.Н.“ ЕООД е направил деловодни
разноски в размер на 2495,00 лв.,а ответникът
„Ф.-2010“ ООД – 635,00 лв.
Предвид изхода на делото по иска
предявен против „М.Д.Н.“ ЕООД уважен за 7155 евро /14019,51 лв./и отхвърлен за
разликата от 1674 евро /3280,04 лв./ ищецът има право на разноски в размер на
573,14 лв.,а ответника – на 472,65 лв.Определени по компенсация дължимите в
полза на ищеца разноски възлизат на 100,49 лв.
Предвид изхода на делото по иска
предявен против „ Ф.-2010“ ООД уважен за
3024 евро /5930,37 лв./ и 936,00 лв.,или общо за 7140,37 лв.и отхвърлен за 274,00 лв. ищецът има право на разноски в размер на 280,75
лв.,а ответника – на 24,37 лв.Определени по компенсация дължимите в полза на
ищеца разноски възлизат на 256,38 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА "М.Д.Н." ЕООД ,
ЕИК – *********,Седалище и адрес на управление:гр. П.,"Р. Д." No 2, ет. 1, представлявано от Управителя С.В.С. да заплати на Д.А.П.,ЕГН-********** *** командировъчно обезщетение-дневни пари, за
265 дни командировка за периода от 17.08.2009г.до 04.11.2010г.в размер на 7155
евро,ведно със законната лихва ,считано от 19.09.2011г. до окончателното
изплащане като за разликата до 8829 евро,или за сумата 1674 евро
ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА "М.Д.Н." ЕООД ,
ЕИК – *********,Седалище и адрес на управление:гр. П.,"Р. Д." No 2, ет. 1, представлявано от Управителя С.В.С. да заплати на Д.А.П.,ЕГН-********** ***
деловодни разноски в размер на 100,49 лв.,деловодни разноски в полза на ПРС в
размер на 177,88 лв.и ДТ в размер на 560,78 лв.
ОСЪЖДА „Ф.-2010“ ЕООД гр.П.,ул.“Ц. С.“ №10А,ет.1,офис 102,ЕИК – *********,представлявано от управителя А.Е.М.
да заплати на Д.А.П.,ЕГН-********** *** командировъчно обезщетение-дневни пари, за
112 дни командировка за периода от 04.11.2010г.до 15.03.2011г.в размер на 3024
евро,ведно със законната лихва,считано от 19.09.2011г. до окончателното
изплащане .
ОСЪЖДА „Ф.-2010“ ЕООД гр.П.,ул.“Ц. С.“ №10А,ет.1,офис 102,ЕИК – *********,представлявано от управителя А.Е.М. да заплати на Д.А.П.,ЕГН-********** *** неизплатено БТВ за месец януари
2011г.,м.февруари и м.март 2011г.общо в размер на 936,00 лв. ведно със законната лихва ,считано от 19.09.2011г. до окончателното
изплащане като за разликата до 1210,00
лв.,или за сумата 274,00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ф.-2010“ ЕООД гр.П.,ул.“Ц. С.“ №10А,ет.1,офис
102,ЕИК – *********,представлявано от управителя А.Е.М. да заплати на Д.А.П.,ЕГН-********** ***
деловодни разноски в размер на 256,38 лв., деловодни разноски в полза на ПРС в
размер на 87,12 лв.и ДТ в размер на 287,21 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: