№ 3639
гр. София, 19.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. Л. Д.
като разгледа докладваното от Д. Л. Д. Наказателно дело частен характер №
20241110203936 по описа за 2024 година
Днес, 19.03.2024 г., в закрито съдебно заседание, Д. Д. - районен съдия и съдия-докладчик по
н.ч.х.д. № 3936/2024 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, след запознаване с материалите по делото
и повдигнатото от А. Т. К. срещу Е. Г. В. обвинение, с твърдения за извършено умишлено
престъпление от частен характер, в изпълнение на задълженията си като съдия-докладчик,
намирам, че тъжбата не съставлява годно процесуално основание за образуване на наказателно
производство от частен характер. Съображенията за това са следните.
Макар ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС да упоменава изрично обвинителния акт, липсва
съмнение, че по дела от частен характер именно тъжбата е процесуалният документ, очертаващ
фактическите рамки на обвинението (правната квалификация, съгласно константната съдебна
практика, е изключително правомощие на съдията-докладчик, когато се стигне до насрочване на
делото за открито съдебно заседание). Срещу възведените с обвинителния акт (респ. тъжбата)
обстоятелства, лицето, ангажирането на наказателната отговорност на което се иска, следва да има
възможност да противопостави доказателства и възражения, ако намери това за необходимо. За да
упражни пълноценно това свое процесуално право, обаче, то следва да е наясно със съдържанието
на обвинителния акт (респ. тъжбата), като в съответния процесуален документ следва да са налице
ясно формулирани и подлежащи на доказване твърдения за всички съставомерни белези от
обективната и субективната страна на изпълнителното деяние.
На първо място, тъжителят не сочи конкретни часови диапазони, за които твърди
неизпълнение на цитираното съдебно решение, а важността на подобно конкретизиране, макар да
няма отношение към давностните или преклузивните срокове, касае обективната съставомерност
на деянията (конкретно поведение се дължи, но не по принцип, а винаги на точно определено
място и в точно определено време). Посочването се дължи за всеки един от инкриминираните
случаи.
На следващо място, необходимо е да се посочат местата, на което цитираното от тъжителя
поведение на подсъдимата е било дължимо – както с оглед преценката за обективна
съставомерност и организиране на защитата, така и за определяне на местната подсъдност.
Отново в този ред на мисли, тъжителят следва да уточни и начина, по който твърди –
1
предаването да е следвало да бъде осъществено – обстоятелство, от което ще се формират изводи
за инкриминирано действие или бездействие, от страна на подсъдмата, а формулирането на ясна
обвинителна теза е задължение на частния тъжител.
Прави впечатление, също така, че тъжителят инкриминира и двете проявни форми на
изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 НК – „не изпълни“ (стандартно обвързана с
противоправно бездействие) и „осуети“ (предполагаща активни действия, несъобразни с
дължимото се поведение). В този смисъл, повече от уместно е – тъжителят да уточни: в както
твърди – да се е изразило неизпълнението (за всяко едно от инкриминираните деяния) и в какво –
осуетяването (отново за всяко от деянията).
Предвид изложеното,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯМ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ частната тъжба.
УКАЗВАМ на частния тъжител А. Т. К. в 7-дневен срок от получаване на съобщението с
нарочно заявление, с копие за насрещната страна да отстрани непълнотите, съобразно мотивната
част на разпореждането.
При неизпълнение на указанията на съда в предоставения срок, производството може да бъде
прекратено.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2