РЕШЕНИЕ
№ 10398
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110110508 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д. с ЕГН: ********** с
постоянен гАДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. Д. М. М. срещу „ЮЛ“ ООД , ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гАДЕРС (*****), *****, с която се иска:
-да се прогласи нищожността на клаузата предвидена в чл. 6 от Договор за паричен
заем № ***********, сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 384 лв. и
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, частична
претенция от 384 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит №***********, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 01.09.2022 страните е сключен договор за потребителски кредит
от разстояние № ***********. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер
на 400 лева, а размерът на погасителната вноска е 74 лв., видът на вноската е месечна, а
броят на вноските е 6. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36,79%, а
размерът на годишния процент на разходите е 43,67%, а размерът на общата сума, която
следва да върне И. Д. е в размер на 402,2 лева.
Сочи се, че в чл. 4 ал. 3 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно общите условия на
договора или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.В чл. 6 страните
са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави гаранция,
кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 384 лв. Неустойката се
заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка и общ размер на 384 лева, тьй като не е
представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение/ посочени в процесния
договор, която неустойка следва да се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска по
1
кредита и общата сума което следва да върне е 786,2 лева.
Изложени са доводи, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 6 от Договор за
паричен заем, спрямо която потребителят трябва да заплати неустойка в размер на 384 лева,
е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал, 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради
това, че е сключена, при. неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22,
както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Поддържа се, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкциоина функции и цели
единствено постигането па неоснователно обогатяване
Сочи се, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален
размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане
формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде
включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от
50%. Така доколкото възнаградителната лихва е в размер на 2,20 лв., а неустойката за
неизпълнение на акцесорно задължение но договора е в размер на 384 лв., реалният ПТР
става близо 1469.86%
Излагат се съображения, че процесният договор е нищожен на основание чл. чл. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва като недопустим. Ответното дружество излага твърдения, че според
него исковата молба е нередовна и процесуалния му представител е в обективна
невъзможност да изрази становище по основателността на иска.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит от разстояние № ***********, по който ищецът е усвоил
сумата от 400 лева.
По делото е представено и копие на процесния договор за потребителски кредит от
разстояние № ***********,сключен между „ЮЛ“ ООД – кредитор, и И. К. Д. –
кредитополучател.
Съгласно договора заемодателят е предоставил на ответника заем в размер на 400 лева,
които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на заема –
6 месеца; брой вноски – 6; размер на вноската- 74 лева; фиксиран годишен лихвен процент
по заема – 36.79 %, ; обща сума дължима от заемателя – 440 лв.; годишен процент на
разходите по заема – 43.67 %.
Не е спорно по делото получаването на сумата от ищеца.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за заем, в срок до края на следващия ден от сключване
на настоящия договор, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция
по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата
гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за
сума в размер на 440.00 лева със срок на валидност до 03.03.2023 г.
Съобразно клаузите на чл. 6 от договора в случай че Кредитополучателят не представи
на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и
2
съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на
дружеството неустойка в размер на 384 лв. Неустойката се начислява на месец, считано от
изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-
кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в
размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периоди, в които
кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури
надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, неустойката
спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви
причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката
отново се начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна
вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.
Съобразно разпоредбите на т. 3.2. от общите условия на дружеството-кредитор в срок
до края на следващия ден от сключването на Договора за потребителски кредит,
Кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита, която
може да бъде:а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на
Република България;б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща
на територията на Република България;в) двама поръчители.Банковата гаранция и
гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на
изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно
изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение,
произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова
финансова институция) ще заплати на „ЮЛ” ООД всички дължими от Кредитополучателя
суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна
на дружеството. Размерът на гаранцията по т.3.2.1 букви „а” и „б” и срока на нейната
валидност се определят в договора за потребителски кредит. Поръчители могат да бъдат
дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с
Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя,
произтичащи от Договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и следващите
от Закона за задълженията и договорите. Поръчителите трябва да са наети на безсрочен
трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева брутно месечно
възнаграждение. Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит
поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 (тридесет) дни просрочие.В рамките
на срока по т. 3.2.1 поръчителите следва да се явят лично в офис на дружеството и да
предоставят информация за себе си – лични данни и данни, касаещи тяхната
кредитоспособност.дружеството не е длъжно да приеме предложените от
Кредитополучателя поръчители, а преценява тяхната надеждност и платежоспособност. В
тази връзка, освен личните данни на предложените поръчители, дружеството може да изиска
и информация относно наличие на сключен трудов договор, работодател, имуществено
състояние и друга подобна.дружеството приема предоставената от Кредитополучателя
банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, ако същата
отговаря на изискванията на закона, на тези Общи условия и на Договора за потребителски
кредит След като Кредитополучателят получи уведомление от страна на дружеството, че е
одобрен за кредити още преди да е потвърдил желанието си за сключване на Договора за
потребителски кредит същият има право да изпрати за предварително одобрение от страна
на дружеството /на имейл или в офис на дружеството/ гаранция предоставена от банка или
небанкова финансова институция. дружеството е длъжно в срок до края на първия работен
ден след получаването на последната да уведоми Кредитополучателя дали ще издаде
предварително одобрение или не. Ако дружеството одобри гаранцията, то не може да
откаже да я приеме като обезпечение за сключване на договора, за който Кредитополучателя
е бил одобрен. Одобрението на гаранцията важи за срок от 15 (петнадесет) дни.След като
Кредитополучателят получи уведомление от дружеството, че е одобрен за кредит и още
3
преди да е потвърдил желанието си за сключване на Договора, същият има право да
предостави за предварително одобрение от страна на дружеството двама поръчители.
дружеството е длъжно в срок до края на първия работен ден след предоставяне на
необходимите данни от страна на поръчителите да уведоми Кредитополучателя дали ще
издаде предварително одобрение или не. Ако дружеството одобри поръчителите, то не може
да откаже да ги приеме като обезпечение по Договор за потребителски кредит сключен с
Кредитополучателя. Одобрението на поръчителите важи за срок 15 (петнадесет) дни. В
случай, че дружеството не одобри един или двама от поръчителите, Кредитополучателят
има право да предостави за предварително одобрение още двама поръчители.Уведомлението
на дружеството по т. 3.2.7 и т. 3.2.8 се извършва по телефон или по имейл.
Съобразно разпоредбите на т. 3.3. от общите условия на дружеството-кредитор в
случай че Кредитополучателят не представи на дружеството гаранция по кредита по реда и
при условията на т. 3.2 и в предвидения срок, той дължи на дружеството неустойка в
размер, посочен в Договора за потребителски кредит. Неустойката се начислява на месец,
считано от изтичането на срока по т. 3.2.1. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е
по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в
размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периоди, в които
кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури
надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по т. 3.2.1, неустойката
спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви
причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката
отново се начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна
вноска по кредита съобразно уговорения в Договора за потребителски кредит погасителен
план.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице е
установило единично плащане на сумата в размер на 410 лв., получено от ответното
дружество на 05.09.2022 г. С платената сума е погасена предсрочно /на 25.09.2022 г./,
дължимата сума по Договор за потребителски кредит № ********** както следва: погасена
главница в размер на 400.00 лв. и погасена договорна лихва в размер на 10.00 лв. Предвид
предсрочното погасяване на кредита, не са начислени всички евентуално дължими суми
съгласно погасителния план по Договора след 25.09.2022 г./дата на предсрочно погасяване/,
в общ размер на 418 лв., в т.ч.: 34 лв. договорни лихви /вноски № 2-6 и 2.26 лв. от вноска №
1, предвид, че същата е погасена преди падежа й/ с 384 лв. неустойка по чл. 6, ал.1 от
Договора. Като се вземе предвид общата сума, която кредитополучателя е следвало да
заплати на кредитора, съгласно погасителния план към Договора с включена сума за
неустойка по чл.6, ал.1 от Договора, а именно: усвоена сума - 400 лв., договорна лихва - 44
лв., неустойка по чл. 6, ал. 1 от Договора - 384 лв., при изплащане на 6 месечни вноски, то
тогава общо платената сума по Договора е щяла да бъде в размер на 828 лв., /при реално
изплатена 410 лв./. Установява се, че изчисленият размер на ГПР, с така посочените
допускания по процесния Договор за потребителски кредит № ***********, възлиза на
1426.46 % на годишна база/със закръгление до втория знак/.
Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителски договори.
В случая в чл. 6 във вр. чл. 4.3 само формално е уговорена неустойка за неизпълнение
за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не
възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са
кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е
4
обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на
насрещната страна най-късно в следващия ден от сключване на договора да му предостави
двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по
безсрочен трудов договор, за висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители
по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна
история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да
намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия, а дори и да
намери кредиторът има право едностранно и без да дава обяснение да не приеме
предоставеното обезпечение. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод,
че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до
алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно
преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция или гаранция
от финансова институция в размер за цялото задължение. Доколкото срокът за снабдяване с
такава гаранция е едва 1 ден, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е нереално и в никой
случай не може да бъде удовлетворено от страна на кредитополучателя по причина, че лице,
което има средства в размера дължимата за връщане сума за заплащане на банкова гаранция
в полза на кредитодателя си, няма да сключи договор за кредит и то с небанкова финансова
институция.
Налага се извод, че и двете опции по чл.6.1 от договора всъщност не дават възможност
на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними, а дори и да
бъдат изпълнени кредитодателят без да се мотивира може отново едностранно да начисли
неустойка
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера от 484 лева на база целия размер на заемната сума – 400 лева,
СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо
тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като
неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника.
В допълнение следва да се посочи, че така и самият договор за заем противоречи на
част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи
размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е
включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за
кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е реално записания, а следва да
е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 384 лева, формално уговорено като
неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 207.27 лева,
5
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР надвишава законовия максимум- 50 %, /чл.19, ал.4 ЗПК/,
като в процесния случай по изчисленията на вещото лице- 1426.46 % %, годишният процент
на разходите надвишава над 20 пъти разрешения законов лимит.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 400 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата
стойност.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата за уговорената неустойка,
представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът
изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10,
EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т.
79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17,
EU:C:2019:250/.
Както без посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита- в процесния случай 400 лева, като не дължи лихва или други разходи
по кредита.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай се установява, че ищеца е заплатил в полза на ответника сумата от
общо 410 лева, като с платените суми са погасени 10 лева договорна лихва и 400 лева-
главница
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването
на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да
доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е
извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за
6
даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му
дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./
Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
400 -чистата стойност на недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК, Договор за паричен
заем № ******/05.03.2019г
Въз основа на горния извод на съда сумата от 10 лева е заплатена от заемателя без
основание. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването,
а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това
основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание./ в т.см. Решение № 227 от
22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Така съдът установява, че сумата от 10 лева е платена при начална липса на основание
и иска за връщане на тази сума е основателен. Доколкото се претендира единствено сумата
от 5 лева с оглед диспозитивното начало именно до този размер искът следва да бъде
уважен.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска – 24.02.2024 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото – държавна такса в
размер на 100 лева и депозит за вещо лице в размер на 300 лева.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 480 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата.
Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на принципите на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. К. Д. с ЕГН: ********** с постоянен
АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. Д. М. М. срещу „ЮЛ“ ООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гАДЕРС (*****), ет.1 по предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, нищожността на клаузата предвидена в чл. 6 от Договор за
паричен заем № ***********/01.09.2022 г. , сключен между страните, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 384 лв.
ОСЪЖДА „ЮЛ“ ООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гАДЕРС (*****), *****, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1
ГПК на И. К. Д. с ЕГН: ********** с постоянен АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС сумата в
размер на 5 лева, частична претенция от 384 лева, представляваща недължимо
платени суми по Договор за паричен заем № ***********/01.09.2022 г. , ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/26.02.2024
г./ до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 400
лева.
ОСЪЖДА „ЮЛ“ ООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
7
гАДЕРС (*****), *****, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: *********, адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8