Р Е Ш Е Н И Е
град Добрич, 30.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, двадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шекстнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов
при участието на секретаря Ирена И......................................................
сложи за разглеждане гр.дело № 03288 по описа за 2019г. на
ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от И.Г.И.,
ЕГН ********** с адрес ***, срещу „Р енд Д”ЕООД със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ж.к.”Добротица” бл.45, вх.А, ет.2, ап.5, ЕИК
*********, представлявано от управителя Милен Митев Хинев, за постановяване на
решение, по силата на което да се признае уволнението на И.Г.И. за незаконно и
се отмени Заповед № 27 от 10.07.2019г., издадена от управителя на ответното
дружество, като незаконосъобразна; да се възстанови ищецът на заеманата от него
длъжност преди уволнението; да се заплати обезщетение за оставянето без работа
на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и се осъди ответникът да заплати сторените
разноски.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че трудовият договор на ищцата с ответното дружество е от
26.11.2018г. със срок на изпитване, като
същият е прекратен със заповед № 27 от 10.07.2019г. на основание чл.328, ал.1,
т.2, предл.второ КТ – поради съкращаване на щата. В края на юни, началото на
юли, се установило, че ищцата е бременна и уведомила работодателя си за това,
включително и за риск от аборт, поради което е било възможно излизане в
болнични. В отговор последвало съкращаване на щата и връчване на процесната
заповед. Преди това било изискано от нея да подпише под заплаха декларация, че
не се ползва от закрила по реда на чл.333 КТ. Счита се, че съкращаването на
щата е тенденциозно и фиктивно - няколко дни преди издаването на заповедта е
назначена друга работничка, без да се спази нормата на чл.329, ал.1 КТ, а
заповедта е немотивирана. В открито съдебно заседание, проведено на
02.12.2019г., е поискано и допуснато изменение размера на иска по чл.344, ал.1,
т.3 КТ от 3 360 лева на 2 300 лева.
По направено искане съдът е
уважил обезпечение на иска чрез налагане на „запор” върху банкови сметки на
ответното дружество до размера от 3 360 лева.
В отговора си ответникът чрез пълномощник оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита,
че действията по прекратяване на трудовия договор с ищцата са законосъобразни,
а разминаването в датата на връчване на обжалваната заповед е в неин интерес.
Извършен е подбор от назначена от работодателя комисия, съставен е протокол.
Било направено предложение да се прекрати трудовия договор именно на ищцата.
Оспорва се, че подписването на декларацията във вр. чл.333 КТ е било под
натиск. Не се отрича, че е било предлагано подписване на друг договор няколко
дни след връчване на заповедта, без реално поемане на ангажименти между
страните. Прави се възражение за прихващане между сумата от 3 360 лева /при
уважаване на иска/ със сумата от 459,75 лева, представляваща неоснователно /по погрешка/ обезщетение по чл.220, ал.1 КТ
за оставане без работа до размера на по-малката сума, изплатена на
20.08.2019г., както и със сумата от 560 лева, представляваща изплатено
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие, със сумата от
3 360 лева до размера на по-малката.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
трудов договор № 35 от 26.11.2018г., ищцата е била назначена на длъжността „***,
заведение за бързо хранене” в „Р енд Д”ЕООД на основание чл.67, ал.1, т.1 вр.
чл.70, ал.1 КТ – със срок на изпитване в полза на работодателя. Подписана е
декларация, в която се заявява, че И.Г.И. не боледува от болест по Наредба № 5
на МНЗ, не е бременна или майка на дете до 3-годишна възраст или съпруга на
лице, отбиващо военната си служба, не е трудоустроена, не е член на синдикално
ръководство и се задължава в 7-дневен срок от настъпване на промени да увоми
работодателя и представи документи. Към договора е приложена длъжностна
характеристика, връчена на работника, декларация, че е запозната с правилника
за вътрешния трудов ред /от 04.04.2018г./, правила за безопасност на труда, да
не разпространява фирмена и търговска тайна. Приложена е и длъжностна
характеристика за длъжността „продавач – консултант”. С Допълнително споразумение от 02.01.2019г.
основното трудово възнаграждение е било изменено на 560 лева, считано от
01.01.2019г. С Допълнително споразумение от 01.07.2019г. страните се споразумяват,
че срокът на предизвестие при прекратяване на договора е 30 дни. С предизвестие
от 10.07.2019г., връчено на същата дата лично на ищцата, работодателят е
отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
на осн. чл.328, ал.1, т.2, предл.второ КТ, считано от датата на връчване, като
за неспазения срок ще бъде изплатено обезщетение на осн. чл.220, ал.1 КТ. В
тази връзка е издадена Заповед № 27 от 10.07.2019г. за прекратяване на
трудовото правоотношение съгласно утвърдено щатно разписание от 10.07.2019г.
със заповед № 17 от 10.07.2019г., която също е връчена лично.
По делото
са представени Снимки от ехограф – 2 бр., от 24.06.2019г., от които се
установява, че ищцата е бременна. С болничен лист Е20182323620, № 368 от
12.07.2019г., е предписан отпуск от 12.07.2019г. до 21.07.2019г. поради заплаха
от аборт. Медицинско уверение изх.№ 6/2019г. от 09.08.2019г. удостоверява, че И.Г.И.
е бременна в ІV-V лунарен месец, от 26.11.2019г. й предстои да излезе 45 дни в отпуск
по бременност, тъй като е определена да роди на 10.01.2020г.
Служебна бележка изх.№
60-03-13-33371 от 12.08.2019г. удостоверява, че ищцата е ригистрирана в
БТ-Добрич, а от извлечение от трудова книжка /л.8 и 9 от делото/ - че не е
постъпвала на работа след уволнението от ответното дружество. В открито съдебно
заседание, проведено на 02.12.2019г., е представена трудова книжка серия З №
193 007 на ищцата, от която се установява, че същата е постъпила на работа
в „Габи 8888”ЕООД Варна като технически секретар, считано от 07.11.2019г.
От приложения фиш за заплата за
м.юни 2019г. се установява, че ищцата има начислено брутно възнаграждение в
размер на 754,78 лева, облагаема – 727,94 лева, а чиста сума за получаване –
655,15 лева. От удостоверение № 28 от 15.10.2019г. се установява, че брутното
трудово възнаграждение за месец май 2019г. е в размер на 588 лева. Приложен е
фиш за заплата от този месец.
С РКО от 12.08.2019г. на
основание чл.222, ал.1 КТ на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 459,75
лева за оставането й без работа за един месец след уволнението, на база
извършена справка в БТ – служебна бележка № 60-03-13-33371 от 12.08.2019г.
Представено е и платежно нареждане от 20.08.2019г. за същата сума на същото
основание, без доказателства за това дали е преведена по банков път /липсва
вальор/.
Със заповед № 12 от 12.03.2019г.
управителят на „Р енд Д”ЕООД е утвърдил ново щатно разписание в сила от
18.03.2019г., с което е открита една щатна бройка на длъжността „****заведение
за бързо хранене”, при което бройките стават 16. Със заповед № 17 от
10.07.2019г. управителят на „Р енд Д”ЕООД е утвърдил ново щатно разписание в
сила от същата дата, с което е закрита една щатна бройка на длъжността „****заведение
за бързо хранене”, при което бройките остават 15.
С декларация от 10.07.2019г. по
реда на чл.333 КТ И.Г.И. декларира, че не е трудоустроена, не е започнала
ползване на разрешен отпуск, не страда от заболяване, посочено в Наредба № 5 на
МНЗ и не се ползва от закрилата на чл.333 КТ.
По делото е представена
документация за процедура по съкращаване на щата в ответното дружество, протокол
за извършен подбор по реда на чл.329 КТ № 1 от 10.07.2019г., съставен от
комисия, назначена със заповед № 18 от 10.07.2019г. на управителя, в състав:
председател - управител, двама членове на длъжност „****заведение за бързо
хранене” и „продавач консултант”, Писмо от управителя до членовете на
комисията. Изготвени са формуляри за оценка въз основа на приложени критерии. Оценени
са общо 16 служители, класирани според получените оценки по низходящ ред. Въз
основа на тези оценки е налице предложение за съкращаване на И.Г.И., получила
25 точки. Представена е Книга за похвали и оплаквания, започната на 17.09.2018г.,
от която е видно, че срещу ищцата има подадени оплаквания на 04.02.2019г.
/невърнати 2 стотинки и лошо отношение по този повод/, на 18.05.2019г. – работи
без ръкавици и шапка, на 29.06.2019г. – води телефонен разговор, вместо да
обслужва клиент; на 12.05.2019г. – работа без ръкавици и грубо отношение към
клиент.
По делото е представен договор за
счетоводно обслужване от 01.01.2016г., с който * * *, бивша съпруга на
управителя, приема да извършва тази услуга. Същевременно същата заема
длъжността „****заведение за бързо хранене” от 05.07.2019г., като считано от
08.07.2019г. заема по силата на заповед № 19 от тази дата функциите и на
счетоводител. От 22.07.2019г. е назначена по трудов договор на длъжността
„счетоводител” и е прекратен трудовият договор на длъжността „****заведение за
бързо хранене”.
Представени са справки от НАП за
всички подадени уведомления от работодателя по чл.62 КТ за периода 10.07.2019г.
– 29.11.2019г.
По делото са допуснати гласни доказателства.
Св.К.М.К., работеща
в ответното дружество на длъжността „помощник-продавач” от 08.08.2019г.,
обяснява естеството на своята работа така: следи срока за годност на стоката,
консултира клиентите, занимава се с касата, подрежда витрините, хигиената в
обекта, почистване; работи с продукти и тяхната доставка. Работи едновременно с
друга колежка, не винаги една и съща, при необходимост помага при подготвяне на
храната, изобщо прави всичко, възложено от управителя. Нейното основно задължение
е на касата, на колегата – на скарата, но когато единият отсъства, другият го
замества.
Св. * * *,
участвала в процедурата по извършване на подбор на 10.07.2019г., работник на
длъжността „продавач-консултант” в ответното дружество, не работи в обекта,
където са оценени подлежащите на подбор по три критерия, не ги познава. Събрали
се в офиса на управителя. Гледала трудовите досиета. Образованието не било
важно, установявали дали е средно или висше; под професионален опит се разбирало
продължителност на стажа. По третия критерий – срочно и качествено изпълнение
на задачите, се вземало мнението на управителя, тя не можела да се произнесе,
но била посещавала обекта като клиент. Не може да се сети защо са поставени
тези оценки, а на ищцата е най-ниска. Знаела, че оценява служители на
длъжността „касиер”, които работят на скара. По третия критерий приела оценката
на управителя за тях. Тя не е поставяла оценка по този критерий. При
предявяване на формуляра на л.112 от делото заявява, че така, както е
представен, излиза, че може би високата оценка е по-лоша от по-ниската. В
техническото оформяне на таблиците не е участвала, това е сторил управителят.
Накрая от името на комисията имало предложение този, който е с най-лош
резултат, да отпадне. Управителят решил кой да бъде това на база на оценките.
Св. В.С.Х.работи
с дружеството като счетоводител от регистрацията му. Първоначално твърди, че е
никаква на управителя, след това се установява, че е бивша съпруга, разведени,
с две деца. През лятото на 2019г. управителят поискал от нея да състави
процедура за подбор на служители. Членовете на комисията били трима, тя била
един от членовете. Тримата оценили работата на служителите по предварително
изготвен формуляр. По отношение на образованието, се гледало само степента, без
значение каква е специалността, чисто формално. При критерия срочно,
количествено и качествено изпълнение, когато има постъпил сигнал, жалба, се
степенува, ако има чисто дисциплинарно минало – 1 точка, ако има наказание –
оценката е 2. Този, който е бил наказан, и този, срещу който има жалби, трябва
да бъде освободен. Например за * – лично не я познава, не всички ги познава,
затова се взело мнението на прекия ръководител. Срещу ищцата имало жалби и
затова поставили оценка 0, за трудова дисциплина – 2 точки, защото не я е
спазвала, а взаимоотношения с колеги – 1 точка, защото се основавали на
информация от управителя и на база документи. По отношение на критериите
информацията за оценката е взета от управителя преди да започне подбора. Той
направил официално обобщение с оценка на всеки служител. На две от служителките
са поставили оценка 0, защото имало жалби срещу тях, въпреки че такава оценка
по критерии няма, но така преценили. Една част от служителите са назначавани
като „***”, а други като „***и” по изискване на ИТ, затова обособили и две
работни места – единият е ангажиран със скарата, другият – с клиентите.
Практически има взаимозаменяемост – това, че е назначен за „***”, не означава,
че не може да стане „касиер” или да застане на скарата, заложени са общи
функции, за да не се усеща липсата на единия.
Съдът
кредитира свидетелските показания, тъй като
същите са дадени от лица, които са очевидци на
фактите и обстоятелствата, при спазване нормата на чл.172 ГПК с оглед на
данните по делото, като се има предвид възможна заинтересованост.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Не се спори по
делото, че между страните е имало сключен трудов договор от 26.11.2018г., който по своята същност е бил такъв със срок за изпитване
– чл.70, ал.1 КТ. След изтичане на шест месеца от сключването му – 26.05.2019г.,
по силата на чл.71, ал.2 КТ същият се смята за окончателно сключен вр. чл.67, ал.1 КТ. Спорно е наличието на предпоставките за прекратяване на трудовото
правоотношение, а при уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ - за
възстановяване на предишната длъжност на ищеца.
Искът
по чл.344, ал.1, т.1 КТ е
главен и конститутивен. Включва в себе си две искания, които са неразривно свързани – признаване уволнението
за незаконно и искане на отмяна на незаконното уволнение. Ако бъде отхвърлен, решението има
установително действие, а ако е уважен – конститутивно (промяна в правната действителност
– от прекратено трудово правоотношение към отмяна на прекратяването). Тежестта на
доказване законосъобразността на уволнението по този иск е изцяло на
работодателя, който следва да проведе пълно главно доказване на факта, че е
упражнил правото си в съответствие със закона.
Съгласно нормата на чл.313а, ал.1 КТ бременната
работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на
лечение ин-витро, ползва права по чл.140, ал.4, т.2, чл.147, ал.1, т.2, чл.157,
ал.2, чл.307, 309, 310 и чл.333, ал.5 след удостоверяване на състоянието си
пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи.
Според установената практика, когато работодателят е изправен по отношение на
задължението, възложено му с чл.1, ал.2
от НАРЕДБА № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи
от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ, поискал е от работника информация страда ли от заболяване по тази
наредба и е получил писмено отрицателен отговор,
респективно, не е било налице изрично уведомление от
страна на работничката или служителката до нейния работодател за състоянието на
бременност, той не може да бъде държан отговорен за извършване на
незаконно уволнение /Решение № 342 от 02.01.2013г.
по гр. д. № 240/2012г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 402 от
21.10.2011г. по гр. д. № 721/2011г., ІV г.о. на ВКС
и др./.
В исковата молба са наведени твърдения, че ищцата е съобщила устно за
бременността си, поради което последвала заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. От една страна, не се представиха от ищцата никакви
доказателства – писмени или гласни, които да установят съобщаването на
работодателя за това обстоятелство. В тази насока е представено изследване от
24.06.2019г., както и предписание за болничен, считано от 12.07.2019г. до
21.07.2019г. Ответното дружество е представило декларация по реда на чл.333 КТ,
в която И.Г.И. е заявила на 10.07.2019г., че не е трудоустроена, не е започнала
ползване на разрешен отпуск, не страда от заболяване, посочено в Наредба № 5 на
МНЗ /закрила по чл.333, ал.1, ал.2 и ал.6 КТ/ и не се ползва от закрилата на
чл.333 КТ, като липсват конкретни изявления по повод закрилата по чл.333, ал.3,
ал.4 и ал.5 – във връзка с членство в синдикат, бременност или лечение ин-витро
/л.37 от делото/. От друга страна, към момента на връчване на уволнителната
заповед трудовоправната връзка между страните по спора вече е била прекратена,
поради което не би могло и да се твърди връчване на медицинска документация,
установяваща бременността, в срока на предизвестие. Това е така, тъй като такъв
срок не е текъл поради обстоятелството, че едновременно с връчване на
предизвестието е връчена и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Този факт установява липсата на знание у работодателя за наличие
на право на закрила по чл.313а КТ. С оглед изложеното, това възражение на
ищцата следва да се отхвърли като недоказано.
Ищецът навежда твърдения за немотивираност на процесната заповед за уволнение.
Съдът намира, че възражението е неоснователно. Това е така, тъй като уволнението
на ищцата е на безвиновно основание – поради съкращаване на щата, а в тази
хипотеза законодателят не е въвел изискване за мотивиране на заповедта, за
разлика от дисциплинарното наказание, което съгласно чл.195, ал.1 КТ следва да
се наложи с мотивирана заповед. Друг е въпросът, че в случая в обжалваната
заповед е посочен законовото основание с посочване на законовия такст и като
цифров израз и извършена процедура.
Основният спорен въпрос по делото остава свързан със законосъобразността
на извършения от ответника подбор по отношение на неговата фиктивност и дали
оценката на комисията по приетите от работодателя показатели обективно
съответства на действително притежаваните от уволнения служител квалификация и
ниво на изпълнение на възложената работа. В тази връзка съдът е длъжен да отбележи,
че съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ТР № 3 от
16.01.2012г., постановено по тълк. дело № 3/2011г. от ОСГК на ВКС, преценката
на работодателя по чл.329, ал. 1 КТ, а именно: кой от работниците или
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен
контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, при
който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на
законовите критерии по чл.329 КТ на действително притежаваните от работниците
или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Когато преценката е обективирана в писмен документ, както е в настоящия
случай, същият представлява писмено доказателство и при оспорването му от
уволнения работник или служител, истинността на установените в него
обстоятелства подлежи на пълно доказване от страна на работодателя, като
законодателят е посочил общо критериите за оценка по чл.329 КТ, без поредността
на изброяването им да има значение за тяхната тежест. Прието е, че като
свидетели следва да се разпитат един или двама от участниците в комисията,
които могат да не са очевидци или специалисти в съответната област, но да дадат
обективна оценка за качеството на работата на уволнения, ако са черпили
информация от други обективни източници. В този случай съдът трябва да съобрази
откъде тази информация произхожда и доколко е достоверна, като няма пречка въз
основа на нея да се прецени подборът като законен. Това е така, тъй като в закона не е уредена форма за валидност или
за доказване на извършването на подбор. Дори когато някаква част от
осъществяването по подбора е документирана (назначаване на комисия, посочване
на критерии, начин на оценяване и др.), съставеният документ е частен и след
като не е подписан от работника, той няма доказателствена сила срещу него.
Съгласно чл.180 ГПК частните документи, подписни от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица, друга материална доказателствена сила те нямат.
Частният свидетелствуващ документ, обективиращ констатациите за подбора, не ги доказва, нито защитата срещу доказателствената
му сила е подчинена на изискванията за оспорване на истинността им.
От представения по делото като
доказателство Протокол за извършен подбор по реда на чл.329 КТ № 1 от 10.07.2019г.
и показанията на двете разпитани участнички-членове на комисията, се
установява, че назначената със заповед на управителя на ответното дружество
комисия в състав: председател - управител, членове – служители на длъжностите „***,
заведение за бързо хранене” и „продавач-консултант”, е извършила подбор между 16
служители, заемащи длъжността „***, заведение за бързо хранене”, едната от
които ищцата по делото, съобразно зададените от работодателя критерии, посочени
във формуляр за оценка /л.82 от делото/: І.Оценка на квалификацията, включващи:
образователна степен и професионален опит в дружеството; ІІ.Оценка на работата,
включващи: постъпили основателни жалби и сигнали от клиенти, спазване на
тредова дисциплина, умения за работа в екип, взаимоотношения с колеги и чисто
дисциплинарно минало. Комисията е класирала ищцата на последно, 16 място, с общо
25 точки.
Настоящият състав намира, че не
се установява какво конкретно е оценявано от назначената комисия за подбор по показателите
за оценка на работата по отношение срочно, количествено и качествено изпълнение
на възложените задачи, посочени по-горе. По тях точки са присъждани, като не е
посочено в протокола и таблицата към него и не се установява от събраните
гласни доказателства какви обстоятелства са взети предвид. Според св.*, член на
комисята, за него „Оценявах
отношенията между персонала, но не ги познавам добре. По-скоро тази оценка беше
на г-н *, той имаше наблюдения върху персонала. Аз
приех неговата оценка за персонала...”, после „Оценявах хигиената и хигиенните навици.
Това ниво на хигиена го оценявам като клиент, те са по двама. Аз съм ходила
доста често на скарите.”, а в края на разпита, при въпрос на съда /л.249 от делото/ – „В случая 17. Когато има постъпила жалба или
сигнал от клиент тогава оценката е 25. Може
би тя не е имала такъв сигнал. Това
имах предвид, като казах табличка. Съгласно посочените критерии в колона 3 за
срочно, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи излиза, че
би следвало по-ниската оценка да означава по–висок резултат. Т.е при 17 и 55,
би следвало по-високата оценка да е 17.”. Според св.*, член на комисията, от формуляра излиза,
че ако имаш висше образование, без значение какво е, се дава чисто формално
по-висока оценка, но не става ясно как се е процедирало при наличие на средно
специално образование, примерно търговско; професионален опит означава
продължителност на стажа. По третия критерий – за срочно, количествено и
качествено изпълнение, са се оценявали наличие на жалби и сигнали, чисто
дисциплинарно минало, наложени наказания, а в крайна сметка, тъй като тя и
другият член на комисията не са познавали хората, окончателната оценка е
оформена от управителя, който е направил обобщение и е дал своята оценка. Заявява,
че оценките в тази част са от 1 до 5, но не може да каже защо са поставили и 0
– на ищцата и служителката Калина Венелинова Николова. Не се доказа при разпита
на свидетелите, че при поставяне на оценки по раздел 2.Показатели за оценка на
работата, по отношение на наличие на основателни жалби и сигнали от клиенти,
комисията да е коментирала наличие на такива срещу ищцата и още две служителки,
с оглед представена Книга за похвали и оплаквания, жалба и Писмо от управителя
до комисията. В книгата са отбелязани 3 жалби/сигнала и отделно жалба срещу ищцата, като не става ясно взето ли е
отношение по тях след отразяването им в книгата и респективно по време на
оценяване от комисията, дали са основателни и ако е така – какви са
последствията, тъй като това се е случило в периода февруари-май 2019г.
Същевременно, ако действително са съществували такива жалби и сигнали, не стана
ясно работодателят разгледал ли ги е своевременно и да ли е взел някакви мерки,
ако са били основателни, поради каква причина не се е възползвал от възможностите
за прекратяване на договора с ищцата без предизвестие в рамките на 6-месечния
срок на изпитване, след изтичането на този срок е преценил същият да се
превърне в такъв за неопределено време, при положение, че са съществували
такива сигнали и жалби, като същевременно по време на оценяване от комисията ги
е взел под внимание. Не се установи каква е връзката по зададените показатели
за оценка на работата във връзка с квалификацията и по-добрата работа съобразно
тяхната тежест в общата оценка и поради каква причина са умножавани с оценка,
равна на численото измерение на тяхната тежест, при положение, че оценката би
следвало да е от 1 до 5, съобразно заявеното и от свидетелките.
Както вече бе заявено по-горе, протоколът
за подбор с приложените към него таблици е частен писмен документ, който няма
обвързваща материална доказателствена сила, така че с оглед възраженията и
доводите на противната страна, работодателят следва да установи с пълно главно
доказване фактите и обстоятелствата, взети предвид при подбора и неговата
законност. Това в случая, според настоящия състав, не е осъществено от
ответника по иска.
Квалификацията или
правоспособността на работника или служителя, които не могат да се използват в
работата, са без значение при извършване на подбора по чл.329 КТ /в този смисъл
- решения по гр.д. № 3627/14г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д. № 895/94г. на ІІІ г.о.
на ВС, гр.д. № 241/15 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др./. Затова начинът, по който са
оценявани служителите по критерия оценка на квалификацията т.1.1 Образователна
степен, не е съобразен и няма връзка с изпълняваната работа на длъжността „***,
заведение за бързо хранене”, за която по длъжностна характеристика не се
изисква специална квалификация, образование, стаж, както и свидетелство за
правоспособност, а единствено професионалният опит е предимство /л.32, 58-60 от
делото/.
Неустановено е и обективното
съответствие на дадените оценки с действително притежаваната от съпоставените
служители квалификация и по-добра работа. Критерият „професионална
квалификация” според заложените от работодателя показатели за преценка би
следвало да е комплексен, затова следва да се установи съответствие на
комплексната оценка по всички показатели с действително притежаваната от
конкретните участници индивидуална професионална подготовка. Квалификацията и
допълнителната квалификация са обективни факти, които при оспорване се
установяват със съответните документи. По делото не са представени никакви
доказателства какви справки с данни от трудовите досиета, които според
твърденията на свидетелите, са преценявани от комисията за подбор при даване на
оценки по показателите за подбора, не са описани като неразделна част от
протокола за подбор, самата Книга за похвали и оплаквания, както и приложената
жалба /л.192-196 от делото/ нямат достоверни дати, липсват каквито и да е
доказателства същите да са обсъждани от членовете на комисията за подбор или от
конкретно посочено длъжностно лице преди това с участието на евентуалните трима
нарушители на трудовата дисциплина – * *, * * и И.И. /според писмото на
управителя до комисията - л.197-198 от делото/. Отделно от това е и очевидният
конфликт на интереси при сформиране на тричленната комисия за извършване на
подбора, при която участие взема бившата съпруга на управителя, която е
оценявала и сама себе си, въпреки че е имала стаж на тази длъжност 5 дни и не е
познавала, както и другата участничка в комисията, оценяваните слежители. Затова
отразените в протокола обстоятелства нямат необходимата достоверност и
убедителност и заедно със свидетелските показания не установяват по несъмнен
начин обективното съответствие на получените оценки с действително
притежаваната от съпоставените служители професионална подготовка / Решение № 265 от 14.01.2016г. по
гр.дело № 421/2015г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 137 от 19.07.2019г. по гр.дело
№ 3937/2018г., ІІІ г.о. на ВКС и др./. Законосъобразността на оспорения подбор
не е доказана пълно и главно от ответника, чиято е доказателствената тежест. Това е така, тъй като точното прилагане на закона, към което е насочен
съдебния контрол за законосъобразност на подбора, обхваща проверка на всички
приети от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по
показателите във връзка с прилагането на чл.329 КТ. Подборът изисква оценка
работата на участниците в него, както и съпоставяне на приетите показатели за
изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното - сравнение и
приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по -
висока квалификация и работят по – добре, като именно в този смисъл са
разясненията в ТР № 3/2011г. на ОСГК на ВКС.
По
наведеното възражение за фиктивност на съкращаването на щата съдът намира
следното:
Прието е, че
работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи
еднакви или несъществено различаващи се трудови функции, да бъде уволнен при
закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема
на работата. Когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора,
не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във
възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали
различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да
включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с
различни наименования може да включват несъществено различаващи се трудови
функции. Когато се съкращава единствена длъжност подборът не е задължителен
като преценката се извършва конкретно според особеностите на всеки отделен
случай /Решение № 154 от 27.04.2011г. по гр.д. № 1279/2010г. III г.о., Решение
№ 282 от 01.09.2011г. по гр.д. № 110/2010г., IV г.о. на ВКС и др./.
В случая с
длъжностно разписание от 18.03.2019г. управителят на ответното дружество е
утвърдил 16 щатни бройки на длъжността „***, заведение за бързо хранене” и 1 –
„продавач консултант”. На 05.07.2019г. е назначил на тази длъжност бивщата си
съпруга * *, която е и обслужващ счетоводител на дружеството от 2016г., като
липсват по делото доказателства за изменение на щата, т.е. те вече са 17. С
длъжностно разписание от 10.07.2019г. са утвърдени 15 щатни бройки на
длъжността „***, заведение за бързо хранене” и 1 – „продавач консултант”, а в
тази връзка е уволнена И.Г.И.. На 22.07.2019г. е освободена * *, като по нейни
показания, това е заради препоръка на ИТ /л.251 от делото/. От представената
справка от НАП се установява, че на длъжността „***, заведение за бързо
хранене” са били назначени: на 19.03.2019г. * * *, на 30.09.2019г. – Т.Ж.М., на
27.07.2019г. – * * *, на 05.03.2019г. – * * *. Извън тях са били назначени на
работа на длъжността „асистент продавач” още 6 лица. По делото не са
представени доказателства за изготвени нови длъжностни разписания след 10.07.2019г.,
което предполага, че са останали в сила предходните. От това следва извод за
липса на реално съкращаване на щата, поради което възражението на ищцата в това
отношение е основателно. При липса на такива доказателства при доказателствена
тежест на ответника по исковете, както е в процесния случай, се обосновава
извод, че провеждането на подбор съобразно критериите на чл. 329, ал.1 КТ не е
доказано. Последицата от незаконосъобразното упражняване на правото на подбор е
уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Предвид изложеното, атакуваната
заповед Заповед № 27 от 10.07.2019г. следва да се отмени и се постанови
уважаване на заявената претенция по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съобразно изхода по
главния иск основателни се явяват и заявените акцесорни претенции за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на
обезщетение по чл.225 КТ. Искът
за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност е основателен с оглед установенато наличие
на съществуващо между страните трудово правоотношение. Искът за възстановяване на
предишна работа – 344, ал.1, т.2 КТ, е конститутивен, като предпоставките са
две: уважаване на главния иск по т.1, както и наличие на безсрочно трудово
правоотношение, какъвто е настоящият случай, което да прави възможно възобновяване на трудово-правната
връзка към момента на постановяване на
съдебното решение.
По отношение на размера на
дължимото обезщетение следва да се посочи, че заявената претенция по чл.344,
ал.1, т.3 във вр. с чл.225 КТ е основателна в претендирания размер от
2 300 лева – по делото е установено безспорно, че за исковия период от
време 10.07.2019г. до 07.11.2019г. ищцата е останала без работа и не е
реализирала доходи, когато е назначена на длъжността „технически организатор” в
„Габи 8888”ЕООД Варна, както и че за този период й се дължи обезщетение в
размер на 2 300 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковете
/13.09.2019г./ до окончателното изплащане. Същевременно съдът намира
направеното възражение за прихващане от ответното дружество с отговора на
исковата молба на сумата от 459,75 лева, представляваща обезщетение по чл.222,
ал.1 КТ за оставане без работа до размера на по-малката сума, изплатена на
20.08.2019г., както и със сумата от 560 лева, представляваща изплатено обезщетение
по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие, със сумата от 2 300 лева
до размера на по-малката, за основателно. Това е така, защото заплащането на
обезщетенията на посочените основания е във връзка с уволнението на работника и
се предпоставя от законосъобразното му упражняване. След признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна се възстановява трудово - правната
връзка, респ. отпада основанието за получаване на сумите и те подлежат на
връщане – чл.55, ал.1 ЗЗД. Предвид изложеното, при прилагане на възражението за
прихващане в размер на общо 1 019,75 лева към сумата за обезщетение за
оставане без работа в размер на 2 300 лева за претендирания период за оставане
без работа, искът на ищеца следва да се уважи до размера от 1 280,25 лева,
като за горницата от присъденото до претендираните 2 300 лева се отхвърли като
неоснователен. Предвид уважаване на главния иск,
подлежи на уважаване и акцесорният за законната лихва върху главницата от
1 280,25 лева, дължим от датата на подаване на исковата молба –
13.09.2019г., до окончателното плащане.
С оглед липса на доказателства за
извършени разноски от ищцата, такива не се присъждат. Такива не се дължат и по
реда на чл.38, ал.2 ЗА, тъй като в представеното по делото пълномощно /стр.16
от делото/ не е посочено, че адвокатската помощ се осъществява при условията на
някоя от хипотезите по чл.38, ал.1 ЗА /Решение № 122 от 16.11.2017г. по гр. д.
№ 5185/2016г., III г.о. на ВКС и др./. При този изход на делото ответното
дружество следва да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 100
лева за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и 51,21 лева по иска по чл.344,
ал.1, т.3 КТ. В полза на ответното дружество се следва сумата от 99,31 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска
по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ уволнението на И.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***, сторено със заповед № 27 от 10.07.2019г., издадена от Милен
Митев Хинев, управител на „Р енд Д”ЕООД със седалище и адрес на управление:
град Добрич, ж.к.”Добротица” бл.45, вх.А, ет.2, ап.5, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ И.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност „***,
заведение за бързо хранене” в „Р енд Д”ЕООД
със седалище и адрес на управление: град Добрич, ж.к.”Добротица” бл.45, вх.А,
ет.2, ап.5, ЕИК *********, представлявано от управителя Милен Митев Хинев.
ОСЪЖДА „Р енд Д”ЕООД със седалище и адрес на управление: град
Добрич, ж.к.”Добротица” бл.45, вх.А, ет.2, ап.5, ЕИК *********, представлявано
от управителя Милен Митев Хинев, да заплати сумата от
151,21 лева (сто петдесет и един
лева и двадесет и една стотинки), представляваща държавни такса, платими по
сметката на ДРС.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „Р енд Д”ЕООД със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ж.к.”Добротица” бл.45, вх.А, ет.2, ап.5, ЕИК
*********, представлявано от управителя Милен Митев Хинев, сумата от 99,31
лева (деветдесет и девет лева и тридесет и една стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата за обявяване на
решението, посочена на страните в открито съдебно заседание, а именно 30.01.2020г.
Районен съдия: