Р Е Ш Е Н И Е
№ /………….2022 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІІІ състав в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 1270 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с приложението на чл. 168 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на З.Г.С. *** срещу принудителна административна мярка -
преместване на паркирано ППС – лек автомобил „***“, с рег. ******* от 30.05.2021г.,
наложена от Д.В. – инсп.“репатриране“, обективирана в
Протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно
средство № 052482 от 30.05.21г.
В
жалбата се твърди, че оспорената ПАМ е нищожна, необоснована и
незаконосъобразна. Сочи се, че автомобилът не е бил паркиран неправилно в
нарушение на поставени пътни знаци и не е създавал опасност или пречел на
преминаването на другите участници в движението, поради което ПАМ е наложена в
противоречие с принципите на АПК и ЗДвП.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата по изложените в същата съображения и ангажира доказателства.
Иска се от съда жалбата да бъде уважена, а оспореното принудително преместване
отменено като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК в общ размер на 840лв.
Ответникът
по жалбата – инспектор „Репатриране“ към
ОП „ОПСЗ“ при Община Варна не се явява и
представлява, респ. не изразява становище по делото.
Административен
съд - Варна, 23-ти състав, след преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 30.05.21г. в гр.Варна , на ул. „П.Е.“ срещу №**, жалбоподателят С. е паркирал управлявания от него лек
автомобил марка „***“, с рег. ******* с на
място, където създава опасност за останалите участници в движението и прави
невъзможно преминаването на МПС.
От
представен по делото Протокол за осъществено преместване на неправилно
паркирано пътно превозно средство № 052482 от 30.05.21г., е видно, че Д.В. - инсп.“репатриране“ към ОП „ОПСЗ“ при Община Варна, е
разпоредил принудително преместване на моторното превозно средство, поради
паркирането му на място, където създава опасност за останалите участници в
движението и прави невъзможно преминаването на МПС. Автомобилът е бил
репатриран в 11,30ч. до специализиран паркинг в гр.Варна.
В хода
на проведеното съдебно оспорване на ПАМ, въпреки многократните указания на съда
за разпит в качество на свидетели на лицата, посочени в самия акт, същите не са
се явили, поради което съдът е наложил глоба, на осн.
чл.89, т.2 вр. чл.91 ГПК вр.
чл.144 АПК.
По
делото са приложени доказателства, удостоверяващи компетентността на издателя
на акта- заповед № 4957/26.11.2019г. на Кмета на Община Варна, видно от която Д.
В. Р., инспектор „Репатриране“ разполага
със съответната компетентност съгласно ЗДвП, Наредбата за организация на
движението на територията на Община Варна и Наредбата за принудително
преместване на ППС с техническо средство , тип „паяк“ на територията на Община
Варна.
По
делото е приложен снимков материал, видно от който мястото на нарушението- ул.
„П.Е.“ срещу №**, е еднопосочна като жалбоподателят е паркирал автомобила си
вдясно на пътното платно , до бордюра. Също така от снимките се виждат други
автомобили, които преминават по пътното платно.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е насочена срещу принудителна административна мярка, обективирана в Протокол за
осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство №
052482 от 30.05.21г.
Жалбоподателят
С. е адресат на оспорената ПАМ, правата му са пряко и непосредствено засегнати
от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. ПАМ е
наложена на 30.05.21година, а жалбата е депозирана на 08.06.21г. /в преклузивния 14-дневен срок/, като съдържа необходимите
форма и реквизити, поради което съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, след извършена служебна проверка на оспорения административен акт,
съгласно чл.
168 от АПК, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съгласно
чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени
с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. Компетентността на
лицата, имащи право да издават нареждания за преместване на МПС се определя в чл.
168, ал. 1 от ЗДвП – това са определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, които могат да преместват
или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на
отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач. Анализът на разпоредбата
сочи, че компетентните да налагат визираната в нея ПАМ длъжностни лица са: 1
определените от министъра на вътрешните работи и/или 2 определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя. Между страните по делото
не се спори, че Община Варна управлява пътя, от където е репатриран автомобила
на жалбоподателя С..
В
случая, видно от приложения по делото Протокол за осъществено преместване на
неправилно паркирано пътно превозно средство № 052482 от 30.05.21г., преместването
е извършено от служители при Община – Варна. Случаите, при които може да бъде
приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са
регламентирани изрично в чл.
171, ал. 1, т. 5 ЗДвП. С нормата на чл.
171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП са предвидени три отделни хипотези,
в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение
на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2)
когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването
на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на
визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на
обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение.
В
издадения Протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно
превозно средство № 052482 от 30.05.21г., е посочено че преместването е
осъществено в хипотезата на т. 2 - когато ППС създава опасност за другите
участници в движението и прави невъзможно преминаването на МПС.
Видно
от представените по делото веществени доказателства – цветни снимки, се
установява, че автомобилът на жалбоподателя С. е бил паркиран на място, необозначено
със знак за забранено. Според настоящият състав, в случая не се откриват
предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП.
Принудителната административна мярка – преместване на превозното средство без
знанието на собственика, е изключително сериозно въздействие върху
гарантираното от Конституцията
неприкосновено право на частна собственост. Нарушението на забрана за паркиране
на определено място, като административно нарушение, е основание за налагане на
административно наказание на основание чл. 186
вр. чл.
183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Но това нарушение само по себе си не е
достатъчно, за да се приложи принудителната мярка - преместване на превозното
средство без знанието на водача. Не случайно законодателят е създал една
изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко
въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка.
Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП
съдържа три различни хипотези, при наличието, на които законодателят е дал
право на компетентните органи да налагат ПАМ - преместване на пътното превозно
средство без знанието на собственика.
Паркирането
на еднопосочна улица в непосредствена близост до тротоара не изпълнява
предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП.
По
делото не са приложени доказателства за наличие на пътен знак за принудително
преместване на паркирано превозно средство, поради което първата хипотеза не е
приложима.
Според
съда от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че в случая
не са налице и втората и третата хипотеза на чл.
171, ал. 5, б. "б" от ЗДвП за прилагане на ПАМ, а именно: когато
паркираното пътно превозно средство създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. Видно от описанието в ПАМ местоположението
на автомобила е било такова, че да прави невъзможно преминаването на другите МПС-та
и създава опасност за останалите участници в движението.
Съгласно
§
6, т. 28 от ДР на ЗДвП, "участник в движението" е всяко лице,
което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на
движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата,
работещи на пътя. Видно от приложените към административната преписка снимки се
установява, че лекият автомобил, управляван от С. е паркиран на място, което по
никакъв начин не създава опасност или осуетява преминаването на останалите
автомобили – напротив, същите преминават и маневрират свободно. Според чл.
94, ал. 3 и ал.
4 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя; на път с еднопосочно движение се
допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи
на движението на пътните превозни средства, а в случая паркирането е вдясно.
С
оглед на посоченото, следва да се заключи, че не са налице доказателства, от
които да се обоснове извод, че така паркираният лек автомобил създава опасност
или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, поради
което не са налице останалите хипотезите на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП,
следователно оспорената ПАМ "преместване на МПС" е наложена, без да
са налице изискванията на закона за това.
Въз
основа на изложеното, настоящият състав на Административен съд – Варна намира,
че не са били налице основания за издаване на обжалваната ПАМ. Същата е
издадена при липса на материалноправните предпоставки
на чл. 171 т. 5, б.Б от ЗДвП. Противоречието на
заповедта с материалния закон води и до несъответствието с целта на закона. Ето
защо оспорената заповед като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146 т.4 и т.5
от АПК следва да се отмени.
Предвид
този изход на спора, своевременно предявената претенция за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, в размер на заплатената от него държавна такса и възнаграждение за
един адвокат. Жалбоподателят претендира разноски в размер на 840лв., от които
адв. хонорар 600лв. и още по два адв.хонорара за трето и четвърто явяване или общо 240лв. -адвокатски
хонорар. В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция, жалбоподателят С.
се представлява от адв. А., въз основа на представено пълномощно и сключен
договор за правна защита с уговорено възнаграждение от 600лв. Доколкото в
настоящото производство е предвидено присъждане на адвокатско възнаграждение
само за един адвокат до окончателното приключване на спора пред конкретната
съдебна инстанция, то разпоредбите на Наредба №1 за МРАВ – чл.7, ал.9 , която
предвижда за защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание да се заплаща
допълнително по 100лв., е неприложима, защото същата касае граждански дела. Спорът е административен и тук приложение намира
чл.8 ал.3 от Наредбата, където е предвидено възнаграждение от 500лв. и липсва
доплащане за всяко явяване след второ с.з.
На
основание чл. 143, ал.3 от АПК се следват разноски на жалбоподателя в размер на
610лв., с оглед представеното доказателства за адвокатски хонорар и заплатена д.т.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на З.Г.С. ***
принудителна административна мярка - преместване на паркирано ППС – лек
автомобил „***“, с рег. ******* от 30.05.2021г., наложена от Д.В. – инсп.“репатриране“, обективирана в Протокол за осъществено
преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство № 052482 от
30.05.21г.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати в полза
на З.Г.С. *** , ЕГН********** сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: