Решение по дело №136/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. от [населено място] против Решение № 8/05.01.2024 г. постановено по АНД № 1958/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което Наказателно постановление (НП) № 23-1085-002816/02.10.2023 г., издадено от Н. група в сектор ПП при ОДМВР – Русе, в частта по т. 1 е изменено като е намален размерът на наложената глоба на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от 200 лв. на 100 лв. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и е потвърдено НП, в частта по т.2, в която за осъществено нарушение по чл. 147, ал. 1, от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП на касатора С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателното постановление в цялост. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа лично от касатора и от процесуален представител – Н. С., баща на касатора, като се развиват допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение.

Ответната страна – Н. група в сектор ПП при ОДМВР - Русе, представляван от упълномощения гл. юрисконсулт Г.Д., в подадено възражение /л.17-л.19 от делото/, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното решение. Прави се евентуално възражение на претендирани разноски от касатора. Претендира се юрисконсултско възнаграждание в размер на 150 лв., съгласно представен списък на разноските /л.20 от делото/.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

За да постанови оспорения съдебен акт районният съд, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е приел от фактическа страна, че на 04.09.2023 г. около 19.18 ч. в [населено място], служители на Общинска полиция спрели за проверка на [улица]срещу ДКЦ, в посока [улица], атракционно влакче, управлявано от касатора. Извикали за съдействие служители на "Пътна полиция". Последните извършили проверка и установили, че водачът С. С. притежава СУМПС от категория "В". Предвид на това, че атракционното влакче, собственост на Н. С., се движело по пътища отворени за обществено ползване и представлявало състав от ППС – локомотив и 2 бр. скачени към него ремаркета с тридесет и две седящи места, приели, че се извършва обществен превоз на пътници, тъй като към момента на проверката имало пътници, и според тях на водача била необходима категория "D", към която спадало управляваното атракционно влакче. По време на проверката също така контролните органи установили, че нямало и годишен технически преглед на ППС. Въз основа на така установено е съставен АУАН, а въз основа на него издадено НП, с което на С. С., в частта по т. 1 е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и в частта по т.2 - за осъществено нарушение по чл. 147, ал. 1, от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

При така установеното районният съд, в резултат на извършената проверка за законосъобразност на производството, е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание – при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, същите са издадени от компетентни за това органи. Приел е, че правилно е приложен материалният закон досежно квалификацията на деянията и отнесената към тях съответна санкционна разпоредба. Съдът е изменил наказанието по т.1 от НП по съображения, че то неправилно е индивидуализирано от АНО по критериите на чл.27 от ЗАНН и е намалил размера на наложената глоба от 200 лв. на 100 лв., а по т.2 е потвърдил НП.

По отношение на нарушението по т.1 от НП.

Анализирайки приобщените по делото писмени и гласни доказателства съдът е достигнал до извод, че санкционираното лице с деянието си е осъществило от обективна и субективна страна нарушението по т. 1 от НП, тъй като към момента на проверката е управлявало МПС - атракционно влакче, попадащо в категорията на чл. 150а, ал. 2, т. 14 от ЗДвП /МПС проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача/, за което законът изиска водачът да притежава категория D, тъй като представлява „състав от пътни превозни средства“ /ППС/ - локомотив с две места и прикачени две ремаркета – тип на купето – вагон, с брой места във всяко едно 24 или общо в двете 48 места за пътници и водача. Приел е, че жалбоподателят притежава свидетелство за управление на МПС от категория „В“, но не притежава такова от категория „D“ и следователно същият не е имал правоспособност да управлява МПС от посочената категория.

Решението на въззивния съд в тази част е правилно.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, сочена за нарушена в процесното НП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. За определяне правоспособността на водачите, категориите на моторните превозни средства са регламентирани в чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП.

От значение за разрешаване на спора е какъв вид е управляваното от касатора ППС и изисква ли се за неговото управление категория „D“, при липсата на която от АНО е прието, че водачът не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него ППС, и на което основание последният е санкциониран по т.1 от НП.

Според т. 14 на чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП: категория D са моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача; към моторните превозни средства, които могат да се управляват със свидетелство от категория D, може да се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 kg.

Съдът намира, че правилно от РРС е прието, че за управляваното от касатора ППС се изисква посочената категория за водача. Съображенията на настоящия съд за това са следните:

В случая следва да бъдат отчетени характеристиките на ППС и неговото предназначение и употреба.

В §1, т. 57 от ДР на Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е дадена легалната дефиниция на „превоз с атракционна цел“ - превоз на пътници по предварително определен маршрут от кмета на съответната община с моторни превозни средства от категория М2 или М3 или със състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 км/ч., предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници.

В §6 т. 20 от ДР към ЗДвП е дефинирано понятието „Състав от пътни превозни средства“ - те са механично свързани пътни превозни средства (ППС), които участват в движението по пътищата като едно цяло.

Тълкуването на специалната разпоредба на §1, т. 57 от ДР на ЗАвПр сочи на извод, че законът лимитативно определя три вида превозни средства, с които може да се осъществява превоз с атракционна цел, като първите два определя с категорията на превозното средство по смисъла на чл.149 ЗДвП – съответно категория М2 или М3, а третия вид - като състав от ППС. Доколкото превозните средства са със специално предназначение – с атракционна цел и за превоз на пътници, то съдът намира, че еднакви спрямо тях следва да бъдат и изискванията за притежаваната категория от водача, който ги управлява.

Общото за превозните средства категория М2 и М3 е, че са с повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача, а разликата е в технически допустима максимална маса – за М2 не повече от 5 t, а за М3 - повече от 5 t. Управлението на такива превозни средства при всички случаи изисква категория D за водача, тъй като се касае за превоз на повече от 8 пътници плюс водача. Същата категория следва да е изискуема и за водач, които управлява ППС с атракционна цел от третия вид по §1, т. 57 от ДР на Закона за автомобилните превози - състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 км/ч., предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници, при условие, че броят на пътниците е над 8, както е в разглеждания случай. Този извод се следва и при съответстващо тълкуване на нормите от националното законодателство с тези от правото на ЕС.

По силата на параграф 35 от ДР на ЗИД на ЗДвП / Дв, бр.54 от 2010 г./ в националното законодателство са въведени изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства.

Съображения 8 и 12 от Директивата гласят:
„(8) На основание пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства Необходимо е критериите за изпитите за управление на превозно средство и издаване на свидетелство за управление да бъдат хармонизирани. За постигането на тази цел следва да се определят знанията, уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът за управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се преопределят минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства.

„(12) Определенията на категориите следва в по-голяма степен да отразяват техническите характеристики на съответните превозни средства и уменията, необходими за управление на превозно средство.“

Съдът тълкувайки съответстващо обсъжданата по-горе разпоредба на т. 14 на чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП вр. §1, т. 57 от ДР на ЗАвПр и отчитайки необходимостта да се постигнат преследваните от Директивата резултати - правилата за свидетелствата за управление на превозни средства са съществен елемент на общата транспортна политика и допринасят за подобряване на пътната безопасност /т.2 преамбюла на директивата/, стига до извода, че при управление на превозно средство с атракционна цел и превозващо над 8 човека, независимо дали се касае за самостоятелно МПС или състав от ППС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията D. Доколкото управляваният от касатора състав от ППС е за превоз на пътници с атракционна цел, то при определяне на категорията следва да бъде съобразена не само вместимостта на теглещото МПС, в какъвто смисъл са неоснователни доводите на касатора, а вместимостта и на прикачените вагони. След като броя на пътниците е над 8, следва да бъде приложен водещият квалификационен признак за категория D.

При това положение, изводът на РРС, че касаторът не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията D, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, е обоснован. Като е приел, че наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 150а, ал. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е изменил НП по т.1 само досежно размера на наказанието, РРС е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението по т. 2 от НП.

Съгласно сочената за нарушена в процесното наказателно постановление разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, включително и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетатата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.

При сравнително тълкуване на нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП със санкционната разпоредба на чл. 181, т.1 от ЗДвП /предвиждаща административнонаказателна отговорност за собственика на МПС или длъжностно лице, което не го представи в законостановения срок за технически преглед/, се следва извода, че задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е за собственика на ППС.

В случая не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че санкционираният за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП водач С. С., не е собственик на пътното превозно средство, с което се извършват превози с атракционна цел, поради което и за него не е съществувало задължение да го представя за технически преглед. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач, който не е собственик на превозното средство, да го представя за проверка на техническата му изправност, е недопустимо да му се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна практика. Като е достигнал до противоположни правни изводи и е потвърдил НП по т.2, районният съд е постановил неправилно решението в тази част. След частичната отмяна на решението на РРС и на основание чл.222, ал.1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено в частта му по т.2.

За разноските.

Ответникът по касацията претендира разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв., за които е представил и списък /л.20 от делото/.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. На основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК, на ответника по касацияя се определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 120 лв. С оглед изхода на делото се следват разноски, пропорционално на отхвърлената част от жалбата т.е. 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 8/05.01.2024 г., постановено по АНД № 1958/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 23-1085-002816/02.10.2023, издадено от Н. група в ОДМВР – Русе, Сектор „ПП“, в частта му по т.2, в която на С. Н. С. от [населено място], [ЕГН], за нарушение на чл. 147, ал. 1, от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

и вместо него постановява :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1085-002816/02.10.2023, издадено от Н. група в ОДМВР – Русе, Сектор „ПП“, в частта му по т.2, в която на С. Н. С. от [населено място], [ЕГН], за нарушение на чл. 147, ал. 1, от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/05.01.2024 г., постановено по АНД № 1958/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, в която е изменено Наказателно постановление № 23-1085-002816/02.10.2023, издадено от Н. група в ОДМВР – Русе, Сектор „ПП“, по т.1 за наложена на С. Н. С. от [населено място], [ЕГН], глоба в размер на 200 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като е намален размерът на глобата от 200 лв. на 100 лв.

ОСЪЖДА С. Н. С. от [населено място], [улица], вх.2, ап.19, с [ЕГН], да заплати на ОД на МВР-Русе сумата 100 лв. - разноски за юрисконсулт за настоящата инстанция

Решението е окончателно.