О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 322
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение –
девети състав, на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, след
публично съдебно заседание на пети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар ПЕНКА ГЕОРГИЕВА, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно ч.гр. дело № 2898 по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 423 от ГПК.
Производството е образувано по ВЪЗРАЖЕНИЕ по чл. 423 от ГПК,
подадено от И.Д.Д., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.М.,***, срещу
Заповед за изпълнение, по чл. 417 от ГПК, по ч. гр. д. № 16319/2015 г., на Районен
съд Пловдив, ХІХ гр.с. издадена в полза на „Алианц Банк България“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.“Мария Луиза“ №
79.
Възражението е във връзка с чл. 423, ал.1, т. 2 от ГПК. Сочи се, че длъжникът живеел трайно във Федерална Република Германия от 2014 г., до сега. Същият не е бил в Република България в деня на връчването на процесната заповед за изпълнение, по реда на чл. 46 от ГПК и поради това се счита, че не било налице редовно връчване на същата. В тази насока, от въззивния съд е било поискано и събиране на доказателства, съответно моли се да бъдат допуснат до разпит при режим на довеждане един свидетел, който ще даде показания относно факта, дали жалбоподателят е нямал обичайно местопребиваване на територията на Република България, към момента на връчването на Заповедта за изпълнение, по реда на чл. 46 от ГПК, както и се моли на основание чл. 192 от ГПК да бъде задължена ЧСИ Митрова, с посочен адрес , в гр. Пловдив, да представи по делото в оригинал или в заверено копие изпълнително дело № 1233/2015 г., по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828.
Приложени са към възражението и се моли да бъдат приети следните писмени доказателства: удостоверения за адресна регистрация във Федерална Република Германия – 4 броя; Данъчни декларации за 2014, 2015, 2016 и 2017 г.; Удостоверения за регистрация на търговска дейност – 5 броя; Удостоверение за персонален идентификационен номер от 07.10.2014 г.; и Документи, удостоверяващи пререгистрация и отрегистрация на търговска дейност – 2 броя; всички писмени документи са заверени копия от адв. М..
Постъпил е писмен отговор на възражение от страна на кредитора, взискател „Алианц Банк България“ чрез пълномощник адв. Г., с който се възразява срещу допускането на свидетел, при режим на довеждане, но не се възразява да се приложи изпълнително дело № 1233/2015 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Към писмения отговор са приложени 7 броя копия на съобщения и уведомления, изпратени до длъжника И.Д.Д., по изпълнително дело № 1233/2015 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, присъединено към изпълнително дело № 1166/2015 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, които са ксерокопия, заверени от адв. Г..
Във връзка с направените от длъжника във възражението доказателствени искания е разпоредено от съда, в закрито заседание, на 18.12.2019 г. да бъдат изпълнени указания на въззивния съд, във връзка с представяне от страна на длъжника на заверено копие от изпълнително дело № 1233 от 2015 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, с район на действие ОС – Пловдив.
Констатира се, че на 17.01.2020 г. е постъпило по въззивното дело чрез адв. С.М., от страна на длъжника И.Д., заверено от него копие от изпълнително дело № 1233 от 2015 г., по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, с район на действие ОС – Пловдив.
В насрочено открито съдебно заседание на 05.02.2020г. въззивният съд констатира, че няма данни, че изпратеното от адв. Ст. М. копие от изп. дело, да е цялото изпълнително дело. В тази насока не е налице и писмо от ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, с район на действие ОС – Пловдив, от което да е видно от колко листа се състои това изпълнително дело.Не е налице и опис на приложеното копие от изпълнително дело, в листове; констатира се от съда, че същото е заверено от адв. М..
В с.з. по въззивното дело от страна на адв. Д. Д., с пълномощно по делото за длъжника И.Д., се поддържа направеното възражение по чл. 423 от ГПК. От страна на адв.Г., пълномощник на взискателя, се поддържа писмения отговор на възражението. В с.з. по въззивното дело са приети като писмени доказателства - приложените към възражението, и към писмения отговор, както и ксерокопия на документи, заверени от адв. М., по изпълнително дело № 1233/2015 г. на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, съгласно приложена писмена молба от И.Д.Д., чрез адв. М., постъпила на 17.01.2020 г. по въззивното дело; като последно посочените са: молба от А.П.Г.-Н., с вх. № 12393/16.12.2015 г., по описа на ЧСИ Митрова, за образуване на ИД – от 2 страници; Изпълнителен лист от 9.12.2015 г.; Заповед № 9189 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК; пълномощно № 66/03.09.2015 г. представено по отношение на адв. Г.-Н. – от две страници; отново молба с основание чл. 456 от ГПК – от 1 страница, от адв. Г. – Н., в качеството й на юрисконсулт, постъпила при ЧСИ Митрова, с вх. № 12399/16.12.2015 г.; Постановление по ИД № 1233/2015 г. за образуването му, от 16.12.2015 г.; приложени са два броя искане, с вх. № 1600ИО296688/16.12.2015 г. и с № вх. № 1600ИО296689/16.12.2015 г. за издаване на документ от ЧСИ, във връзка с чл. 191, ал. 4 от ДОПК; представено удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от ТД НАП, от 17.12.2015 г., постъпило на 18.12.2015 г. при ЧСИ Митрова - удостоверението е от 3 страници; още едно удостоверение от ТД на НАП Пловдив, за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки – от 1 страница; Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 1233/2015 г. от 04.01.2016 до Е. С., лично връчена на същата - Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело до И.Д.Д., от 16.12.2015 г. на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, връчена на 01.04.2016 г. на Е. С. – майка; Пълномощно от И.Д.Д., с което упълномощава АД „К**, Д** и партньори“, като пълномощното е от дата 11.09.2019 г., подписано от И.Д.Д.; Пълномощно от адв. К., с което преупълномощава адв. М. да представлява И.Д., по ИД № 1233/2015 г., което е от 12.09.19 г.; искане за предоставяне на копия от документи от А.Г.-Н., по ИД № 1233/2015 г. до ЧСИ, с вх. № 16907 от 08.11.2019 г., в качеството й на юрисконсулт на взискателя по делото, за предоставяне на копие от определени документи.
В с.з. по въззивното дело е разпитан поискан във възражението свидетел относно факта, че длъжникът И.Д. е нямал обичайно местопребиваване на територията на РБългария към момента на връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 46 от ГПК. От показанията на свидетеля Д. П. П., който заявява да е брат на длъжника, с посочен в л.к. постоянен адрес:***, е видно, че свидетелят има този постоянен адрес по лична карта от 1988 г. и досега. За И.Д. заявява, че той живее от 6 години в Германия; първо бил в Мюнхен, сега е в Берлин - живеел там под наем; мисли, че е заминал през 2014г.. И. започнал работа в строителството, а сега вече имал и собствена фирма. Живеел под наем там, заедно с годеницата си. Те двамата не заминали заедно, а поотделно; запознали се преди две години в Германия. Брат му си идвал по принцип за новогодишните празници, а за море по-рядко. Когато се връщал тук, в България, той не работел. В Германия се занимавал със строителство и имал фирма; тази фирма, която има, доколкото свидетелят е запознат е от 2-3 години. Знае, че той плаща данъци и осигуровки в Германия. Имал си адресна регистрация, учил език, явявал се за някакви степени от езика. Свидетелят твърди, че редовно поддържат контакт с И., по вайбър, по телефон. Неговото желание е да останел в Германия, защото му харесвала системата, условията за живот и дори искал да развие сегашния бизнес, който има. Свидетелят заявява, че, всъщност, сега живее под наем в бл. **, в ЖК „Тракия“, а в бл. ** се водел по лична карта. Живеел под наем вече от 3 години; закупил си апартамент, който през август месец щял да има акт 16 и свидетелят ще се премести там. Заявява, че с брат му И., разбира се, си говорили за това, че пристигат призовки от ЧСИ; както и, когато пристигнало съобщение, че апартаментът на И. е пуснат на публична продан, апартаментът на адрес ЖК Тракия блок **. Заявява, че когато започнали проблемите и започнали да пристигат призовките е казвал за това на брат си И.. Заявява и, че апартаментите били два – единият бил на свидетеля, а вторият - на брат му И.. Въпросният апартамент, с който станали проблемите, бил на брат му И.. През кризата 2007 – 2008 г. свидетелят успял да си продаде своя апартамент и да се издължи към „Алианц“, но брат му не успял, да го продаде и да се издължи на „Алианц“. Свидетелят живял в бл. ** и после се преместих в бл. ** и, че било преди 4 години и половина, когато казал на брат си; казал на брат си това, че идват бележки от ЧСИ, за да продават неговия апартамент. Брат му И. не се учудил. Свидетелят заявява, че са имали парични забавяния по вноските на апартамента на И.; тогава рефинансирали кредита. Казал на брат си за това, че идват от ЧСИ за да му продадат апартамента, но брат му не се учудил.
Относно обичайното местопребиваване на длъжника, доколкото са налице в превод на български приложени към писмена молба от адв. Ст.М., постъпила на 04.11.2019г. по въззивното дело, документи, каквито, само, се считат за допустими доказателства по ГПК, въззивният съд констатира следното: От удостоверение за адресна регистрация от 01.11.2014г. е видно, че И.Д. *** В***, на адрес: ул.***. От удостоверение за адресна регистрация от 30.06.2016г. е видно, че И.Д. е регистриран, вече, в друга община, В., ул.“***. От удостоверение за адресна регистрация от 29.05.2018г. е видно, че И.Д. е регистриран, отново, в първоначално посочената община - Кьонигс Вустерхаузен, но на нов адрес- ул.“*****. Служебно удостоверение за адресна регистрация от 18.09.2019г., на нов адрес –Берлин П**, на адрес:“****. Приложени са и документи от данъчни служби: Издаване на идентификационен номер по Данъчен кодекс от 07.10.2014г. от Федерална централна данъчна служба. Известие за 2014г. за данък общ доход, издадено от 21.07.2016г. от Данъчна служба Нойвид. Известие за 2015г. за данък общ доход, издадено от 29.09.2016г. от Данъчна служба Нойвид. Известие за 2016г. за данък общ доход, издадено от 08.11.2017г. от Данъчна служба Нойвид. Известие за 2017г. за данък общ доход, издадено от 25.03.2019г. от Данъчна служба Нойвид. Приложени са данни и за: регистрация на търговски дейност от 04.11.2014г. с място на стопанска дейност-Бетина-фон-Арним-Щрасе 6;15711 Кьонигс Вустерхаузен; пререгистрация на търговска дейност от 12.04.2016г.на място на стопанска дейност-Вег ам Кранкенхаус 1,в същата община - 15711 Кьонигс Вустерхаузен; отрегистриране на търговска дейност от 06.10.2016г. с място на стопанска дейност Хюкелхофенер Ринг 12, 15745 Вилдау; регистрация на търговска дейност на 10.10.2017г., отново, с място на стопанска дейност Хюкелхофенер Ринг 12, 15745 Вилдау; отрегистриране на търговска дейност от 12.06.2018г. с място на стопанска дейност - Хюкелхофенер Ринг 12, 15745 Вилдау; регистрация на търговска дейност на 07.02.2019г. с място на стопанска дейност: ул.“Кете-Колвиц“ 28. община – 15711 Кьонигс Вустерхаузен.
Предвид гореизложените обстоятелства, установени с допустими доказателства, неоспорени от страните по делото, въззивният съд приема следните фактически и правни изводи:
За да бъдат налице предпоставките за приемане на възражение по чл. 423 от ГПК, следва да е налице общата предпоставка за всички конкретни хипотези, посочени в чл. 423 ал. 1 т,т.1,2,3,4, както и фактическият състав на една от конкретните такива, в кумулативно единство.
В случая, от страна на длъжника е подадено възражение с правно основание чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК. При което за да бъде прието възражението от съда, следва да бъде налице първата предпоставка: едномесечен срок от узнаване от длъжника на заповедта за изпълнение до подаване на възражението до съда, както и втората предпоставка – заповедта за изпълнение да не му е била връчена лично и в деня на връчването длъжникът да не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Видно е от приложените по делото доказателства, че при доказателствена тежест за подалия възражението длъжник, /арг.чл.154ал. ГПК/, въззивният съд не констатира по делото да са налице данни, от които да се направи несъмнен положителен извод за обичайното местопребиваване на длъжника извън територията на РБ в деня на връчване на заповедта за изпълнение, по реда на чл. 46 от ГПК, /01.04.2016г./. /Следва да се отбележи, че заповедта заедно с ПДИ, но, на Е. С., като на съдлъжник, е била връчена лично на дата 04.01.2016г., /вж.лист 106 от в.дело/, като забележката е с оглед неточното твърдение за датата, посочена във възражението./ В тази насока, наистина са представени документи за регистрация адресна на лицето И.Д., както и такава за извършвана от него търговска дейност, още, от 2014г. в Република Германия, но документите не отразяват регистрация на лицето, нито на извършвана от него дейност, като непрекъснат период, а например: налице е регистрация на адрес, а след това- нова регистрация, без данни за отрегистриране от предишен адрес; по същия начин, документите за търговска дейност, също, не отразяват непрекъснат период на регистриране-отрегистриране, а някои дават сведение за отново регистрация, без данни за предишно отрегистриране. При което, не може по несъмнен начин да се счита, че на дата 01.04.2016г., когато е връчена заповедта,заедно с ПДИ за И.Д., при условията на чл. 46 от ГПК,/на неговата майка Е. С., на постоянния адрес на длъжника в РБългария, която е и съдлъжник заедно със сина си И.Д. относно задълженията по тази заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК- вж.лист 107от в.дело/, длъжникът И.Д. не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.
От друга страна, от показанията на разпитания свидетел Д. П. П., въззивният съд намира, че безспорно се установява по делото, че длъжникът И.Д. е бил запознат със задълженията си към взискателя „Алианц“, произтичащи от заповедта за незабавно изпълнение, още преди четири години и половина, т.е. още през 2016 година, когато му е била връчена по реда на чл. 46 от ГПК заповедта за изпълнение; като длъжникът е узнал за нея от своите близки, домашни, живеещи на неговия постоянен адрес в Република България, вкл. и от свидетеля Д. П. П.. При което не е налице общата хипотеза, на разпоредбата на чл. 423 ал. 1 от ГПК, длъжникът да е подал възражение до един месец от узнаването му на заповедта за изпълнение.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че не са налице кумулативно изискваните предпоставки по чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК, за приемане възражението на длъжника И.Д.Д.. Поради което възражението не следва да бъде прието от въззивния съд, тъй като се явява неоснователно. Поради неоснователност на възражението и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна има право на разноски по въззивното дело за претендирано юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 от ГПК; като въззивният съд определя размер на юрисконсултското възнаграждение от 150 лева, съгласно чл.25ал.1 вр. чл. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП, платимо от страна на длъжника.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА възражение по чл.
423 ал. 1 т. 2 от ГПК, подадено от И.Д.Д., с ЕГН **********, чрез пълномощник
адв. С.М.,***, срещу Заповед за изпълнение, по чл. 417 от ГПК, по ч. гр. д. № 16319/2015
г., на Районен съд Пловдив, ХІХ гр.с. издадена в полза на „Алианц Банк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул.“Мария Луиза“ № 79.
ОСЪЖДА И.Д.Д.,
с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д. Д., да заплати на „Алианц Банк
България“ АД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:град София,
Община Столична, район „Възраждане“,бул.“Мария Луиза“№ 79, чрез пълномощник
адв. А.Г.-Н., сумата от 150 /сто и
петдесет/ лева, разноски по въззивното дело - юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/