О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.06.2020
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно
търговско дело № 806 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „Росатом“ ЕООД срещу решение № 5839/18.12.2019 г., постановено по гр.дело № 17042/2018 г. по описа на
РС – Варна, с което съдът е приел за
установено в отношенията между страните, че ответникът „Росатом“ ЕООД дължи на ищеца „Евростил
България – ЕСБ“ ЕООД сумата от 2224 лв., представляваща неизплатена част от
уговорено възнаграждение по договор за изработка на метални изделия
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 18.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 133,09 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената
главница за периода от 16.02.2018 г. до 18.09.2018 г., като
е присъдил в полза на ищeца сторените
по делото разноски.
В жалбата се излага, че
решението на ВРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон, необоснованост и допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като не кореспондира със събраните по делото
доказателства и изводите на съда противоречат на действителното фактическо и
правно положение между страните. Според жалбоподателя,
ВРС неправилно е приел, че възложената работа е
изпълнена в количествено и качествено отношение и е била приета от ответника
без забележки като е игнорирал част от приобщените по делото доказателства, а избирателно е кредитирал други.
В този смисъл излага подробен анализ на събраните по делото свидетелски
показания, както и заключения на изслушаните експертизи. Поддържа възраженията
за недостатъци на изработеното и неприемане на работата от възложителя. Счита
за неправилен извода на съда, че нанесените вреди по мазилката на сградата
следва да се търпят от възложителя на сградата, който да търси правата си от
главния изпълнител, в случая – въззивника. Счита, че не е пропуснал сроковете
да направи възражения за некачествено изпълнени, както и, че ищецът е бил
недобросъвестен – знаел е за недостатъците, поради което не се е налагало да
бъде уведомяван за същите. Прави искане за повторен разпит на изслушаните пред
ВРС свидетели като се позовавана неправилна преценка на показанията на единия
от тях, както и на необходимост от доизясняване на факти по делото. Иска отмяна
на решението на ВРС и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата
страна не е подала отговор.
По направеното от въззивника искане
за събиране на доказателства, съдът
намира, че не са налице хипотезите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, а
повторно изслушване на свидетелите не е необходимо, поради което искането ще се
остави без уважение.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „Росатом“
ЕООД срещу решение № 5839/18.12.2019
г., постановено по гр.дело № 17042/2018 г. по описа на РС – Варна,
с което съдът е решение № 5839/18.12.2019 г., постановено
по гр.дело № 17042/2018 г. по описа на
РС – Варна, с което съдът е приел за
установено в отношенията
между страните по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове, че ответникът „Росатом“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 4, ет. 6, ап. 11,
представлявано от Найден Неделчев – управител, дължи на ищеца „Евростил България – ЕСБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето“
№ 9, представлявано от Кирил Костов – управител, следните суми: сумата от 2224
лв. (две хиляди двеста двадесет и четири лева), представляваща неизплатена част
от уговорено възнаграждение по договор за изработка на метални изделия, за
което е издадена фактура № 26/16.01.2018 г. на обща стойност 7224 лв. с ДДС,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 18.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 133,09 лв. (сто тридесет и три лева и девет стотинки), представляваща
мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.02.2018 г. до
18.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14022/2018 г. по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
е присъдил в полза на ищeца сторените
по делото разноски.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника за
повторно изслушване на разпитаните пред ВРС свидетели.
НАСРОЧВА
производството по в.т.д. № 806/2020 год.
на ВОС за 30.07.2020 год. от 13,30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.